evropea.com - форум за паническо разстройство
Февруари 11, 2025, 02:25:38 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 2
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 2

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Forever Hemp Gummies Complete Breakdown: Examining Its Natural Ingredients
[Паническо разстройство]
JosephreunC
Февруари 04, 2025, 11:01:19

Спонсорирани връзки

Страници: 1 ... 20 21 [22] 23 24 ... 70
  Изпечатай  
Автор Тема: ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО  (Прочетена 298075 пъти)
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #315 -: Май 21, 2010, 11:33:05 »

И ми е много любопитно какво мисли Радостина за всичко това,което изписах???
Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
poopo
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 67



Профил
« Отговор #316 -: Май 22, 2010, 09:07:22 »

http://podsyznanie.otnosno.com/
Активен

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш - това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш.
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #317 -: Май 23, 2010, 11:37:17 »

Искам да подкрепя Радостина и нейното желание да помогне като използва онова, което е преживяла. Има една поговорка, която вероятно всички знаете - не питай старило, питай патило!  Искам да кажа, че опита на хората ми е помогнал много повече,отколкото лекарите. Лекарите лекуват с лекарства без да са преживели нашите страдания и не винаги им се получава да ни помагат. Съжалявам, че го казвам, но явно много малко специалисти в България познават проблема ни в дълбочина.
Затова искам да помоля да не нападате хората, който искрено подават ръка. Благодарна съм на Радостина и мога да кажа, че методът, който тя предложи много ми помага. Използвам го и при мен работи, така както е работил при нея. Вече съм по-уверена и самостоятелна в действита си и моята деперсонализация не ме плаши така, както беше в началото. Пътувам в таксита смело, нещо което не можех да правя преди време.Благодаря ти, Радостина!
Активен
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #318 -: Май 23, 2010, 03:22:43 »

-
« Последна редакция: Декември 23, 2012, 12:20:42 от DG » Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
Драгомир
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 5



Профил
« Отговор #319 -: Май 23, 2010, 11:49:02 »

Здравейте на всички , от декември месец миналата година започнах да получавам едни задушавания и сърцебиения отначало не им обърнах кои знае какво внимание понеже бях спортист човек тренирах борба и футбол и много не ми пукаше , и отминаха но после след 2 седмици някъде пак започнаха тези глупости.Отидох на всички всевъзможни специалисти в града всичко си направих и излезе че нищо ми няма и съм напълно здрав физически сега пак ми се получава само че само задух от време на време и една шибана тежест в гърдите и откачам като ми стане така почвам да троша наред всичко което ме дразни..... до кога според вас ще трае всичко това което се държи на нервна почва?  Roll Eyes Shocked
Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #320 -: Май 24, 2010, 03:06:44 »

DG, съгласна съм с всичко, което казваш  Grin

Delicacy, DG, благодаря за подкрепата. Бях тръгнала да пиша нещо на хората, на които не им се работи по себе си и предпочитат да замаскират набързо симптомите и да си продължат живота по старому. Но се отказах, защото това, което правя е да споделям, а не да убеждавам. Когато си готов да поемеш сам отговорност за живота си, разпознаваш всяко късче чисто съзнание, и то ти е от полза (ето както при теб Delicacy). Когато имаш нужда да те убеждават в истинността на нещо, значи още не си готов да оздравееш. Всичко е енергия и всеки носи мъдростта да се излекува сам. Необходимо е само по някакъв начин да включиш осъзнаването си. А това може да се случи и чрез друг осъзнат човек. Често се случва така, че осъзнатите са осъзнати именно защото не са затворени да практикуват само ограниченото познание на само една наука, която са учили едва 5 години в университета. Знанието е много по-всеобхватно. И се намира навсякъде.

А защо е нужно осъзнаването? Защото само тогава ще схванеш причината да се породи определено заболяване при теб. Само тогава можеш да го премахнеш изцяло и през теб да потече отново безпрепятствено жизнената енергия. Само когато мислите, чувствата и емоциите се хармонизират, тялото оздравява. Това е щастие, проявено в здраве, както се изразява една приятелка. И тук няма учители, няма лечители. Всеки на всекиго е катализатор, задвижващ го към него си.

Всичко останало е повърхностно замаскиране на симптомите. Причината дреме вътре в теб и ще си намери друг начин да се прояви. Затова в съвременното общество има толкова болести - всеки бърза, иска да вземе едно хапче и да продължи постарому. Да, обаче причината да се появят болестите е именно, че начинът ти на мислене води до това. Колко хора го осъзнават. Огледайте се по-дълбоко - истински щастливите хора, усмихнатите и доволните, тези,  които се чувстват пълноценно и не страдат, имат определена система на мислене. Това не се вижда с просто око, но ако си по-наблюдателен, ще ВИДИШ.

Мога много, много, много да пиша и да говоря по темата. Мисля дори, че мога да убедя всеки един, защото тази истина е дълбоко закодирана в нас, тя тече във вените на всеки един, под всичките пластове фалшиви индентичности, които си градим, вярвания и убеждения, насадени ни от родителите и средата (и които водят до резултатите в живота на тези хора) и какво ли още не, запечатано в подсъзнанието ни, което трябва да се чисти, чисти, чисти, докато истината не излезе от нас и не светнем - едва тогава ще се излекуваме и ще бъдем истински непорочно щастливи. Но както вече казах, не си струва да хабиш енергия да убеждаваш някой в нещо, защото този, който иска да бъде убеждаван, да спори и да доказва, че е прав, всъщност го прави, за да си докаже, че не е нужно да работи по себе си, защото всъщност или го мързи, не му се занимава, или е нетърпелив да прилага докрай нещата или не вярва. А в каквото вярваш, това се стремиш и да си докажеш в живота ти, съзнателно или не.

Радвам се, че осъзнатите хора стават все повече и повече. Цялото общество се лекува така. Всеки един излекувал се прекъсва една нишка от болестотворния цикъл на обществото, в което живеем. Той става светлинка, към която се присъединява още и още благоденствие. И моят живот е доказателство за това. Всеки може да си го докаже сам за себе си. Стига да го поиска. Амин!  Grin Cheesy Grin
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #321 -: Май 24, 2010, 03:16:14 »

Драгомир, познавам много спортисти и подозирам как се чувстваш. Мисля, че ако се научиш да медитираш, ще ти се отрази много добре, защото като спортист, имаш доста енергия в себе си, която като се съчетае със страх, избива на агресия. Трябва да се научиш да я канализираш с по-спокойни бойни изкуства, спорт или практики, като тай-чи, плуване, йога и медитация - всичко, което се прави бавно и изисква вглъбяване в себе си. Предполагам, че няма да ти е лесно в началото, ако си твърде енергична личност, но трябва да разбереш, че за да е тялото ти в баланс, трябва да му даваш точно толкова спокойствие, колкото и динамика. Иначе излиза от равновесие. Ако се опиташ да избягваш и употребата на отрицателни думи като "глупости" и "шибан" Wink, също ще ти подейства много добре. Защото отрицателните думи носят отрицателен заряд и това добавя към изострянето на агресията. Мислиш ли, че това ти отговаря?
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
Paty
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 9


Профил Ел. поща
« Отговор #322 -: Май 25, 2010, 10:11:49 »

Здравейте приятели

Радвам се да попадна сред вас.
Аз познавам ада на страха, който описвате. Бях в него доста време. Нямах идея какво ми се случва и най вече защо.  Съвсем скоро научих, че това което съм преживяла си има име и не се случва само на мен. Така търсейки информация из нета по въпроса  попаднах тук. Бях изумена колко точно описвате преживяванията ми, но най-важното колко точно Радостина е описала и пътя на измъкването.

Скъпа delicacy, искам да се обърна към теб, защото много добре  разбирам и познавам това с което се бориш.
 Моите ПА идваха точно от деперсонализацията. Всеки път когато усещах онова състояние на потъване, следваше и мощна ПА. Преди да заспя, както си седя спокойно, в колата, в асансьора, в къщи и всеки път беше придружено от панически страх, така години наред. Потъване, последваща атака. Губеше ми се време. Докато съм колата и карам не съм усетила как съм минала от точка А до точка Б ит.н
Докато не дойде мотивацията да се справя и да се измъкна. Осъзнах че това потъване не може да ме контролира и започнах да търся начин да го подчиня на волята си.
 Най-много ми помогна медитацията. Когато започнах първите си опити да медитирам, отпускайки се в себе си, следваше ПА, защото усещането беше същото, което предизвикваше в мен страха, че губя контрол. С леки стъпки се научих да влизам в това състояние на покой, да се отпускам в него и какво беше учудването ми да разбера, че това което най-много ме плаши ми носи и най-големия покой. Всяка нощ когато заспиваме ние преминаваме през това състояние. Това е бавен процес, но посоката по която си поела е правилна. Вие имате шанса да се борите с подкрепата на Радостина и затова съм сигурна, че и лесно ще намерите пътя. Аз също като нея извървях този път сама, сама само като мотивация, защото около нас е пълно с видими и невидими помощници.
Отвори ръка и някой ще сложи своята в нея, но няма как да го направи ако тя е стисната в юмрук.
Отворена съм въпросите ти, ако имаш такива към мен.
Хубавото на всичко което ни се случва е че ставаме изключително творчески насочени и можем да отключим неподозирани способности и таланти. Аз много пишех и четях пък и сега е така. Ако искате да прочетете за това ето това ето това е блога ми:
http://petia-paty.blogspot.com/
 Не се страхувам да застана пред вас с името си, с лицето си и с преживяното, защото вече знам, че няма нищо срамно в това да покажеш пред света слабостите си. Вече знам, че не мога да контролирам света,  но мога да внеса хармония в него. Защото света е това което си ти.

Прегръщам ви силно .


Активен
Радостина М
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 134


Профил
« Отговор #323 -: Май 25, 2010, 11:39:43 »

С леки стъпки се научих да влизам в това състояние на покой, да се отпускам в него и какво беше учудването ми да разбера, че това което най-много ме плаши ми носи и най-големия покой.
Аз също като нея извървях този път сама, сама само като мотивация, защото около нас е пълно с видими и невидими помощници.
Отвори ръка и някой ще сложи своята в нея, но няма как да го направи ако тя е стисната в юмрук.
Хубавото на всичко което ни се случва е че ставаме изключително творчески насочени и можем да отключим неподозирани способности и таланти.
няма нищо срамно в това да покажеш пред света слабостите си. Вече знам, че не мога да контролирам света,  но мога да внеса хармония в него. Защото света е това което си ти.

Paty, прекрасна си!  Smiley И блогът ти е прекрасен и тези дни ще го изчета от начало до край!  Cheesy
Активен

Раят зад страха - http://raiatzadstraha.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
vesi2003
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 313



Профил
« Отговор #324 -: Май 25, 2010, 01:44:28 »

Здрявей Радостина М,прочетох историята ти преди няколко месеца,но до днес следя всеки твой съвет към хората в форума.Днес реших да ти пиша,а ти ако можеш ми дай съвет.С ПР.съм от 11 години,всичко при мен е на приливи и отливи във времето,но антидепресантите не са спирани.Правила съм много опити,стигам до някъде и пак се връщам назад.Явно съм зависима към тях.Искам да ги махна,но ...Бивша спортиска съм,но сега когато реша да спортувам ми се струва невъзможно,та аз на 10 секунда съм с адско сърцебиене,изморявам се много.Как да правя физически упражнения,как да релаксирам.Да вече нямам агорофобия,твова беше основния проблем при мен,но ПА са на лице по всяко време на денонощието,стремя се да ги стопирам,но понякога не се получава.Как да спра лекарствата като получавам ПА.
Активен
Драгомир
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 5



Профил
« Отговор #325 -: Май 25, 2010, 02:22:41 »

Мм е добре де значи всички тези задушавания и така наречени пристъпи са във главата ми? И какво следва да престана просто да мисля за това и да си карам живота напред?  Roll Eyes
Активен
dolcetopolina
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 386



Профил
« Отговор #326 -: Май 25, 2010, 02:52:08 »

Точно така, Драгомире. Аз съм с тези неща от сумати години и се опитвам да не ги мисля. Колкото повече ги мислиш толкова повече си вредиш.
При мен са на лице : стягане в гърдите, сърцебиене, задушаване, премаляване, болка в гърдите...всички признаци на ифаркт. Вече 15 години не съм умряла и мисля, че е крайно врме да спра с тези мисли.
Активен
Paty
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 9


Профил Ел. поща
« Отговор #327 -: Май 25, 2010, 02:57:39 »

Скъпа Веси, докато се включи Радостина, позволи ми да ти напиша нещо.
Сигурна съм, че си прекрасен спортист и още по-прекрасен човек. Всичко това което ти се случва е за да те накара да се промениш и освободиш съзнанието.
Преди да спреш лекарствата е хубаво да подготвиш мислите и отношението си към теб, ако приемаш, че при всяка атака те ще те спасят, то  несъмнено  ще останат и твоята патерица за дълго.
Антидепресантите помагат само временно, но ключа за решението е в теб.
Опитай се да си внушиш, че ПА не е заплаха за теб. Силното сърцебиене е адреналина в теб, а ти би трябвало като спортист добре да познаваш това усещане. Нищо, ама нищо лошо не може да ти се случи и точно връщането ти към спорта с леки стъпки и мотивация би ти помогнало. Този натрупан адреналин иска да излезе от теб. Ти си динамичен човек. В момента в който се почувстваш по-уверена и престанеш да се вслушваш в пулса си, ще усетиш кога да спреш и хапчетата.
Дано не съм ти се натрапила.
Отворена съм да ви помогна по пътя с каквото мога
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #328 -: Май 25, 2010, 03:12:33 »

Здрявей Радостина М,прочетох историята ти преди няколко месеца,но до днес следя всеки твой съвет към хората в форума.Днес реших да ти пиша,а ти ако можеш ми дай съвет.С ПР.съм от 11 години,всичко при мен е на приливи и отливи във времето,но антидепресантите не са спирани.Правила съм много опити,стигам до някъде и пак се връщам назад.Явно съм зависима към тях.Искам да ги махна,но ...Бивша спортиска съм,но сега когато реша да спортувам ми се струва невъзможно,та аз на 10 секунда съм с адско сърцебиене,изморявам се много.Как да правя физически упражнения,как да релаксирам.Да вече нямам агорофобия,твова беше основния проблем при мен,но ПА са на лице по всяко време на денонощието,стремя се да ги стопирам,но понякога не се получава.Как да спра лекарствата като получавам ПА.

Здравей! Хайде и аз да ти отговоря преди Радостина  Grin От моя си опит. Преди няколко месеца аз бях почти изцяло на легло и сутрин нямах силата да помръдна, нямаше момент, в който да не ми беше лошо, прочети ме назад и ще видиш. И аз като теб в миналото бях много физически активна, съвсем доскоро беше така. После не можех на краката си да се задържа, какво да говорим за спорт. Когато отидох при доктор, който ми "предписа" спорт, аз не можех да изкача стълбите до кабинета му. Невъзможно ми беше да спазя съветите му. Съмненията ми, че няма да се справя и не съм готова, се потвърдиха още при първия ми опит да "тичам" - слагам го в кавички, защото то си беше по-скоро влачене. На третата минута имах чувството, че не атака получавам, ами че направо си умирам. Много, ама много ми ставаше лошо. Бях на ръба да се откажа. С много усилия продължих. Обнадеждавах се, че с времето ще премине. ТАКА И СТАНА. Всички тези чувства - ускореният пулс, сърцебиенето, задъхването, причерняването - айде да не ги изреждам всичките, са в реда на нещата при едно физическо натоварване и ти го знаеш - щеше да е ненормално ако ги нямаше. Какво да говорим пък за един обездвижен човек - всички с агорафобия знаем какви инвалиди ставаме, когато се заседим вкъщи. Иска се постоянство и нещата влизат в ред. Първият път ще ти е зле, после ще ти е малко по-добре, после още по-добре и накрая ще си във форма. Докато се концентрираш върху спорта, ще установиш колко от симптомите ти са намалели или изчезнали.
С какъвто и спорт да си се занимавала преди, си знаела, че нещата не се получават от първия път. Спомни си първия път, в който седна да работиш с компютър - пишеше ли бързо, знаеше ли за какво служат всички копчета? Ами когато влезе в залата да тренираш еди какво си... можеше ли го от раз? Не, нали? Отказа ли се? Имаше ли отказали се? И кой от тях стана по-добър в това, което прави - ти или отказалите се?
Дали си проходила отведнъж или е било постепенно - първо си се научила да пълзиш, после си се задържала за предметите, след това си ги пускала за момент. Правила си днес 1, а утре 2-3 и повече крачки. Разби ли си главата, като падна няколко пъти, докато се научиш? Днес можеш ли да вървиш?
Много примери мога да ти дам, но мисля, че схвана идеята. Дори да ти се струва, че не напредваш, бъди сигурна, че си близо. Няма вариант всеки ден да си последователна в нещо и да не проработи. Но освен ако не си същински гений, няма да е с едно щракване. Много е изнервящо чакането, знам. Обаче ако след един месец имаш силата да напишеш това на някого, което аз ти казвам сега, нямаш представа колко горда ще се почувстваш.  Wink
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Драгомир
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 5



Профил
« Отговор #329 -: Май 25, 2010, 03:21:22 »

dolcetopolina хаха, много хубав начин по който го каза Smiley а ако знаеш какви ли не мисли ми минаха през главата....... понеже пуша от 3-4 години ама вече и толкова пуша по цигара две на ден бях си внушил че имам рак на белите дробове.......... направо бях откачил тотално.......
Активен
Страници: 1 ... 20 21 [22] 23 24 ... 70
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1