ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[Шашмагюл]

-

[obyrkana]

В началото точно тази тема привлече вниманието ми към този форум, с огромен интерес започнах да чета постовете на Радостина, докато в един момент ми стана безинтересно. Не бих прочела и книгата, защото лично аз не мисля, че имам какво да черпя от нея, освен да ме радва факта, че някой се е справил с това състояние и да ми вдъхне куража, че мога и аз..... Няма обща формула за справяне с ПР, при всеки си е индивидуално ( за мен краен вариант е да вляза в манастир  )
Радостина сама споделя, че това е книга, в която описва как е изработила стратегия за справяне със себе си и страховете си, но това далеч не означава, че би помогнала и на мен. Няма как някой, независимо дали е Радостина, психотерапевтът или Христос да ми посочи Пътя, Истината и Живота, защото Аз съм Пътя, Истината и Живота ....

[Шашмагюл]

-

[track]

 

[Шашмагюл]

--

[Шашмагюл]

-

[edno]

Оппа,загрубяха нещата!Аз като ви казах,че сме различни,всъщност МИМЕ ти си права !Ето колко различни мнения!Още от самото начало при появата на Радостина М,имаше разногласия.Едни се довериха,други не!АЗ пия АД и въпреки помоща си стоя в къщи,имам си страха ,имам си и ПА! Нищо ,че са минали 14 години,през които се случиха и добри и лоши за мен неща.Страдам,радвам се,тъжа,нали съм човешко същество Нищо лично,но няма строго определено,хапче,терапия или разни там определени или изпробвани ритуали,които ще помогнат на всички нас! Не се дразнете,не се палете,пропускайте отрицателното и това,което ви дразни

[obyrkana]

Дали има или няма обща формула за справяне с ПР, не можеш да кажеш точно ти, най - малкото, защото надали си си направила труда да проучиш различни случаи на ПР-излекувани, неизлекувани, как са се излекували...

Аз наблягам над това да проуча себе си ( с помощта на психотерапия). Няма обща формула, защото всяка личност е индивидуална. Всеки човек има различни мисли, чувства, нужди, желания...
Аз пак казвам, че с постовете си Радостина ми вдъхна надежда, че ПР се лекува и в никакъв случай не съм искала да нападам някой. Всеки сам за себе си може да прецени какво може да филтрира от написаното и в нейната книга.
Но както беше писал някой по-назад в темата е важно всеки да започне да пише своята собствена книга...

[track]

 

[track]

 

[Шашмагюл]

-

[skorpi]

Аз мисля че дори Скорпи от форума беше по едно време впечатлена от ТЕС. Ми тя прави тогава разни неща. Просто питайте.

Какво значи "дори Скорпи" - аз нещо по-специално и различно ли съм от останалите? Това ми прозвуча като в час по български: "Дори... , която винаги има отлични оценки, на контролното по математика има тройка"
Да кажем, че аз съм доста по-широкоскроена не само по отношение на ПР, а и по принцип. Отворена съм за новостите във всяко едно отношение, може би това ме бави по пътя, докато открия вярното решение, но все пак ме и обогатява. За мен знанията и другите гледни точки не са излишни, затова и не ги отхвърлям. Но винаги имам собствено мнение и усет, благодарение на които преценявам дали нещо от гледната точка на другите ми е полезно и мога да го използвам или не. Всеки е свободен да направи този си избор, защото всички сме големи съзнателни хора, и Слава Богу, въпреки психическите проблеми, с разсъдъка си. Та затова, така както пред мен са се дрогирали, но аз не съм посягала към наркотиците, така както съм се опазила и от други "зарибявки", смятам, че никой не може да ме привлече насила в някоя секта, да ме накара да повярвам в нечия идеология, да ми внушава или да упражни върху мен каквото и да било въздействие, ако то не е желано от мен. А няма как да е желано, ако не му се доверявам. По въпроса за ТЕС и други такива техники не мога да говоря с хора, които не са запознати с тях, но само изказват мнение. Затова толкова по тази тема.
Относно това, че Радостина се била кръстила Радостина М., това си е неин избор и право какъв ник да използва. Факт е, обаче, че повечето, които имат ПР, след като се излекуват, изоставят останалите и не желаят да им помагат - казвам повечето, не всички. Не си правят труда да разработват програми, да изучават специалности в университети, да обикалят света и да събират знания.
Правото на анонимност е конституционно. Всеки преценява колко, как и докъде да се разкрива публично или да не го прави. В писането е често срещана практика да се използват псевдоними - много от популярните имена не са истински, но зад тях стоят реални личности, разбира се. Така че мен това също не ме смущава. Когато правихме филма с БТВ, аз и останалите участници не показахме лицата си и въпреки това, разказахме историите си. Вие вярвате ли ни, че това, което споделихме, е истина, въпреки че ни видяхте гърбовете? Щяхте ли да ми вярвате повече, ако ви бях казала: Аз съм Мария Димитрова, примерно?

Който ме познава тук задочно, макар и да не е виждал лицето ми, знае, че работя в издателската сфера. И като човек от този бранш знам каква е печалбата в този бизнес, в условия на криза, в България, особено пък на такава специализирана тематика. Ще ви кажа - НИКАКВА. Така че не си мислете, че някой много е спечелил от това. Поне не и пари.
В България обаче все още има още едно конституционно право - на словото и печата. Всеки има право да говори и да публикува, а публиката оценява, преценява, решава да се довери или не. Грешка на автора е ако не е успял да осъществи ефективна комуникация между него и реципиента си - таргет групата, за която е предназначен... по това се познава дали е успешен или не, но това си е проблем на автора. Наш проблем е да бъдем добре. Лека нощ

[track]

 

[alabala]

Авторът е друг, но много ми хареса:)

Познанието и различните гледни точки
 
Има една притча за петимата слепци и слона. Слепците не знаели какво е слон – никога не били виждали. И искали да разберат какво е. Един хванал хобота, друг опашката, трети ухо, четвъртият – крак, петият – тялото. И на въпроса какво е слон разказали различни неща. Защото това е, което са „видели“.
Но значи ли, че едно от описанието е грешно?

Всеки от нас си е задавал въпроси за себе си и за света, търсил е начини да се справи с проблемите, с болката, със страданието…Често тези въпроси ни тласкат към търсене на Път към познанието. Едни от нас намират отговори в религиите и духовните учения, други във философиите, трети в науката или в приложната психология.

Някои се доверяват на разума, на логиката и на научно базирани практики, а други се доверяват на интуицията си, на прозрения и вътрешни усещания. И всеки тръгва по пътя на познанието, който чувства най-близо до себе си…По този път достига и до свои открития,  свои прозрения, свои истини.

Така се създават хиляди хипотези и теории, учения и различни гледни точки.

Всички те имат свои последователи и свои доказателства. Всеки е убеден в правотата на това, което вярва. Дори нещо повече – той „вижда“ своите доказателства.

Защото в каквото вярваш, се превръща в истина за теб.

Преди време спорехме с една позната за това коя област дава отговорите на въпросите. Тя твърдеше, че само  религията(в случая християнството) може да даде отговори  на въпросите ни, само там можеш да намериш утеха и да решиш проблемите си. Отричаше психотерапията и настояваше, че само Бог може да ти помогне да решиш вътрешните си конфликти.

Аз пък си твърдях, че колкото и да е вярващ, понякога човек  има нужда от психотерапевт. А може би психотерапевтът  се явявва като инструмент в ръцете на Бог или просто ни помага да открием Бога в себе си…? Но не можем да отречем огромното значение на психологията и психотерапията.

И така всеки приема определена гледна точка за вярна.

Дори в самата психотерапия има множество клонове, някои от които си противоречат. Някои са базирани по-скоро на науката, други са с духовна насоченост. Някои са насочени към миналото(като психоанализата), а други – към бъдещето(като логотерапията, чието лечение се състои в откриване на смисъл).

В науката има много теории и всяка от тях е подкрепена с твърди доказателства.

Философите, подръжници на различните школи, могат с часове да спорят и да отстояват своята теза.

Така се започват борби между религия и наука, между отделните клонове в дисциплините, между различните теории и хипотези.

В борбата си да докажем, че сме прави и че нашата теория е правилната, дори и не се опитваме да погледнем нещата от друга гледна точка. Всеки за себе си е прав.

А коя е истинската теория? Има ли „правилна“ гледна точка?
Има ли абсолютна истина?

Как е възможно всяка теория да има свои доказателства?

Възможно ли е да има толкова пътища и всички те да са верни?

Вярно ли е, че няма грешни пътища, а има различни пътища?

Отговорът за мен е ДА! Защото светът е многостранен. И има не една, не две, а хиляди страни.

И всяка всяка гледна точка разкрива различни аспекти от света.

Примерно ако погледнем сънищата, за които писах скоро(и ще има продължение на темата):

- за учените сънищата са процес на прочистване на мозъчната кора,

- за психолозите сънищата са начин да надникнат в подсъзнанието на пациента,

- за метафизиците, сънищата са начин да надникнем отвъд.

Но можем ли да отречем едната терия и да обявим друга за вярна?

Не! Защото всичките са верни, но просто разглеждат сънищата от различна гледна точка.

Това е като да влизаш в една къща  през различни врати. Ако влезеш в едната стая, ти ще опишеш къщата по един начин, а ако минеш през друга врата и  влезеш в друга стая, ще опишеш къщата по друг начин. И двете описания за къщата ще са верни.

Защото ние винаги виждаме едно кътче от света. Няма  как да го видим изцяло. И винаги ще има още и още какво да откриваме.

Някои хора казват, че знаят отговорите на всички въпроси.

Възможно ли е знаем всичко? Можем ли да познаем всички
кътчета на света и себе си, да разгадаем всичките тайни?

Аз мисля, че не. Поне докато сме тук, на Земята.

А когато човек е достигнал момент, когато не си задава повече въпроси, може би не е стигнал края, а е стигнал определен  етап в развитието си и в момента това е всичко, което му е нужно.

Често съм чувала, че човек трябва да избере един път и да следва само него.

А трябва ли пътят на познанието да бъде само един и да вървим
по него като кон с капаци?

Разбира се, ние не можем да приемем и следваме всички пътища, не можем да почувстваме всички пътища като наши. И не е и нужно. Когато се вслушваме в себе си, вътрешният ни глас ще ни подскаже нашия път и ще открием нашата истина.

Но все пак е хубаво понякога да надзърнем през друга, непозната врата, да погледнем света от друг ъгъл. И това ще ни донесе нови познания.

Интересно е все пак, че въпреки различната си насочност,
религия и наука в определени точки се пресичат и стигат до съгласие, да еднакви изводи. Изводи като единството на Вселената и това, че всичко вибрира…

Може би все пак пътищата са различни, но водят към едно…

А вие какво мислите? Коя е вашата гледна точка?

Кой е вашият път на познание? На  какво се доверявате?

[track]