ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[poopo]

Здравейте Не съм влизала тук, може би повече от година.Ровех се из пощата си и попаднах на едно съобщение, изпратено ми от този сайт, и си викам "я да видя как стоят нещата тук" 
И друг път съм писала по този повод, но като гледам - всеки с болката си. Преди 3 или 4 години -вече не помня- се "излекувах" от ПР с помощта на д-р Първанов......без хапчета, илачи и други подобни.Толкова съм му  благодарна, един невероятен човек, изпълнен с човеколюбие, отговорност и зареждащ с позитивизъм. Всъщност сега си спомням защо "зарязах" този сайт.Тук се беше разгоряла една неприятна полемика между   Т. Тодоров и пациенти на д-р Първанов. Мисля, че всеки има право на избор и в медицината не винаги 2+2=4.
Това е Желая ви да бъдете щастливи  Харесвайте се.........

[Dimcho]

Poopo, защо не споделиш по конкретно как се излекува от това състояние?

[poopo]

Здравей Димчо, помня те  от преди. Още ли имаш ПА? Какво да ви споделя - всичко е до тренировки и самоконтрол.Момента в който си помислиш, че всичко вече е зад гърба ти, че нищо по лошо  и по страшно не може да ти се случи.....се успокояваш, приемаш го и се чувстваш по силен.С всеки изминал ден....ден след ден......и така докато един ден просто не се сещаш за НЕГО.Аз посочих човека, който ми помогна да изляза от това състояние. Това е - нищо сложно, ние сами задълбаваме страховете си, циклим върху едно и също.

[Dimcho]

Да, случва ми се да получавам, не толкова често аккто преди но ми се случва.Особено, когато съм напрегнат. Започва да ми се вие свят и така, знаеш какво следва по нататък. Явно ПА атаки при вески се предизвикват от различни неща и затова се лекуват различно. При едни става бързо, при други остават цял живот.

[EvaRAngel]

 Аз някак се научих да контролирам атаките . Вече не ме е толкова страх , но усещането е ужасяващо . Губя всякаква представа за реалност . Чувствах се като страхливка , но и това не е така . Напоследък забелязах , че неща , които на пръв поглед са най - обикновени , провокират у мен ПР . Един ден пътувахме с приятелка и сина ми . Видях нещо  подобно на вятърни мелници , но за производство на електричество . Това събуди у мен такъв сковаващ страх , че след това последва силна атака . При вас така ли е ?

[redjon]

Аз някак се научих да контролирам атаките . Вече не ме е толкова страх , но усещането е ужасяващо . Губя всякаква представа за реалност . Чувствах се като страхливка , но и това не е така . Напоследък забелязах , че неща , които на пръв поглед са най - обикновени , провокират у мен ПР . Един ден пътувахме с приятелка и сина ми . Видях нещо  подобно на вятърни мелници , но за производство на електричество . Това събуди у мен такъв сковаващ страх , че след това последва силна атака . При вас така ли е ?

Просто си свикнала и си се примирила - виж колко коренно различно звучи началото сравнено с края на поста ти. Атаките не са хеликоптер, за да ги контролира човек - или ги има, или ги няма. Можеш да търсиш вариант да ги няма, защото докато ги има какво контролираш?-нищо.

[EvaRAngel]

 Контролирам ги дотолкова , че не звъня на бърза помощ всеки път като се случи . Приемам ги като нещо неминуемо . Гледам часовника и се успокоявам че до час  мъчението ще спре . Не мисля че съм се примирила . Aко мислех таka , не бих могла да продължавам да се боря със страховете си . Но в крайна сметка каkво друго ми остава освен да се смиря и да изчаквам . Но искам да подчертая , че смирението и примирението не са синоними .

[delicacy]

Да знаете, че и времето помага в лечението на ПР. Сега като се върна назад виждам, че това от което съм се плашела са били симптомите. Човек като започне да приема симптома като нещо естествено, да речем, че кихаш и не се плашиш от това, така е и с прословутото замайване, от което ме беше много страх, сега вече не му обръщам внимание и даже се учудвам как е могло това състояние да ме плаши. И съм сигурна, че в дъното на ПР стои агресията, тези дни форума го доказа. 

[vasil78]

Здравейте,аз смятам,че съм се излекувал от ПР или поне го контролирам.Имам ПР повече от 10 години.В началото както всички знаете беше ад.Кризите бяха кошмарни,сърцебиене,задух,вдигане на кръвно,удрбеляване на езика,изтръпване на крайници и тн,случвало се е докато карам колата да получа ПА,да спря на средата на улицата да сляза и да легна в снега убеден че умирам.Хората са се чудили какво да ме правят.Обикновено се озовавах в спешното с инжекция диезепам или бром.
Разбира се това беше 2004г. тогава бях на 26год.Получавах кризи всеки ден.Отидох на психиатър,диагноза ПР.Изписаха ми рексетин и ксанакс при нужда.Отначало ми помогнаха но с постоянните ми внушения че получавам криза гълтах ксанакс и знаех,че това не е на добре.Отидох при психиатъра пак и обясних,че ставам зависим.Спрях с ксанакса.Останах само на рексетин.Една вечер получих силна криза,нямах вече ксанакс а бях сам в къщи и бях сигурен,че до пет минути ще умра.Обикалях стаите с надежда че ходейки ще ми мине.Напротив ходех и падах пак ставах и така,разбира се в съзнание,Реших да отворя хладилника и да извадя водката,две чши на екс и усетих че кръвта ми се разлива по вените отново.Е напих се.Така разбрах че при криза и алкохола ми помага.Това обаче не е добър начин.Не ми се ставаше нито наркоман с ксанкс нито алкохолик.
Почнах да чета много литература как да владеем съзнанието си.Как да си внушаваме че ние сме шефа на тялото и ние решаваме кога какво да се случва.Винаги съвета беше при криза или стрес да се поляга и да се диша дълбоко.Мислите да се отдалечат към нещо положително и тн.Поне две години не успявах.Но веднъж се получи,кризата дойде и след две минути я нямаше.Чуствах се велик.Така продължи и за напред.Не съм имал криза от 5 години,явно мозъкът ми се отказа от своята борба.Не можах да спра рексетина,пия все още половин таблетка.Мисля,скоро да намаля на 1/4 и да го спра по късно.
Знам,че може да получа ПА отново но мисля че съм подготвен да я посрещна.
Знайте ,че всичко зависи от вас.Във времето в което нямате кризи не мислете за следващата а как да ги преборите.
Хапчетата помагат или най малкото внушението че помагат,но самоконтрола ще ви излекува.
Успех на всички

[EvaRAngel]

Все повече  хора страдат от  ПР. Това  започва да звучи като чума на новото хилядолетие! Най -лошото е че не се случва винаги ако си уплашен , а дори при най - малкото притеснение . Тук прочетох че ПР не е свързано с депресия , а защо тогава се изписват антидепресанти при това състояние ? Някой има ли представа ? Изглежда че все пак кризите са вследствие на тъга .
 На мен ми изписаха опамокс , които несъм и взела все още . Когато знам че е наблизо , кризите се разредиха . Значи наистина е въпрос на самовнушение .
 Почвам да мисля че времето лекува всичко . Въпросът е колко време е нужно кошмарът да спре ...
 Желая на всички успех в борбата !

[kasanena]

Смята се, че ПР е в резултат на липса на серотонин, а антидепресантите задържат серотонина и по този начин действат благотворно на организма.

[EvaRAngel]

Бях прочела във форума , че ПР не е свързано със серотонин а, но аз лично смятам че има връзка. Доколкото знам, състоянието се нарича - смесено депресивно тревожно разтройство. Като нито един от симптома  не  е толкова силно изразен , но все пак съществуват и се допълват . Немога да твърдя че тази информация е вярна , но звучи достоверно .Като че ли първо идват негативните мисли , един вид самобичуване , последвани от ПА като краен резултат .

[Yanis]

Да, страхотна история. Аз мога да напиша същата за моята първа паника 1995 година, но ето, че сега отново се боря с това. Сега е още по-ужасно като усещане и симптоми.
Дано да не те споходи наистина отново, проклинам те 

И при мен се случи същото. През 1997 преживях за пръв път паническите атаки. С помощта на моя позната психиатър се справих. И после дълги години съвсем бях забравил. До онзи ден когато отново бях обсебен. И сега ще се справя, но ввчв ще знам че вътрешната ни борба никога не трябва да спира. Аз забравих това и напоследък се зарових в работа по 12 часа на ден. Притеснявах се за всичко. И подсъзнанието ми не ми прости. Сега ще се борим пак, нп нали живпта е борба.

[Шашмагюл]

http://strahove.evropea.com/index.php?topic=760.0

http://strahove.evropea.com/index.php?topic=761.0

[alex_pacev]

Здравейте хора! И аз не съм влизал от сто години тук. Отдавна забравих за антидепресантите, но виждам, че паниката тука си е същата. Запомнете едно: изход има! Ние сме много по-силни отколкото предполагаме. Просто трябва да полагаме грижи за себе си и да познаваме собствените си граници. Опитайте се да опростите живота си максимално, да отделяте време за себе си и да си почивате качествено и без излишни дразнители. Има моменти, когато се натоварваме повече и е нормално да ни стане неприятно и да се появят спомени и симптоми, но това не означава, че нещо ще се случи с нас, а просто, че сме като всички останали и е нормално да се тревожим понякога. Въпросът е - какво следва след това.. Нищо!!!  
Вече съм убеден, че е така. Пожелавам го и на вас.

Весели празници на всички!