ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[bai hui]

-

[Viktoria]

И на мен ми действа ободряващо такъв тип разговори и закачки,но ако е против правилата на форумът ще се съобразим,а ако трябва и нова тема може да отворим само за веселби,да не размиваме тази.

[bai hui]

-

[Шашмагюл]

Искам да подбутна тази тема, но за последно. Всеки, който иска да се излекува от ПР, трябва да прочете тази тема. Ако пак не е разбрал какво да прави, да ходи при психиатър, психолог или каквото си избере - хапчета, илачи и т.н. Всеки сам избира как да се излекува. Всеки сам носи отговорността за себе си. Затова и Радостина М. твърдеше, ако не се лъжа, че тя дава само насоки, но всеки трябва да прецени какво е най - добро за него. Да се лекуваш във форум с един психолог и още не знам колко със състояние ПР, може да бъде опасно ако просто не разбереш какво ти пише човека отсреща. Аз самата осъзнах, колко опасно може да бъде това, но в същото време проумях, че всичко, което е казвала Радостина М и във форума, и в книгата си след това е истина за мен.
И съм на мнение, че когато отхвърляме човек, не му оставаме възможност да се изяви. Но ако той вярва в това, все ще намери начин да го направи. Радвам се, че Радостина М намери начин да направи това. Не си мислете, че това е реклама. Не знам колко още трябва да си плащам за това, че рекламирам всичко, което сметна за правилно безплатно, но го правя от благодарност всъщност.
Не искам да дам съвет, но тъй като съм съветвала много, трябва пак да го направя. Ще го кажа по този начин, за да не звучи така:Аз нося отговорност само за себе си. Децата ми са моя и на съпруга ми отговорност. Кой начин за излекуване ще избера, зависи от мен... и донякъде от съпруга ми. Във всички случаи, аз знам, че съм добре, докато съм спокойна и силна. Няма да давам повече съвети Всеки да се оправя кой както иска. И ще си пиша на лични с хора, които наистина искат просто да си поприказват с мен

[Шашмагюл]

Искам да обясня, дори само г-н Тодоров да остане в този форум, защо изтрих абсолютно всичките си постове.
 Аз не знам каква ми е диагнозата - дали е БАР, ОКР или ПР... или прекалено силна внушаемост.
 Или всичко на куп. Или просто трябва да я карам по - леко.
 
Пред себе си и пред всички вас обещавам, че книгата на Радостина М. ще е последната книга, която ще прочета от край до край през живота си. Поне на такава тематика.

Докато аз се вихрех във втората си силна криза през живота ми, във форума влезе онкоболна с ПР. Сега, когато вече съм добре се питам: Кой лекар е оставил тази жена с такава диагноза да търси обяснение затова как да се справи с ПР, както намери за добре? И също защо тази жена въобще се е разболяла от това? И защо трябва да се нарича пак ПР страха при онкоболна след като нейния страх е доста по - реален от този на да речем един хипохондрик, според мен лично?

След като на другия ден, докато пак гледах телевизия ща не ща, имаше някакъв въпрос по новините защо все повече онкоболни отказват лечение, се наплаших да не би и 5533 да е сред тези и аз да съм причината затова.

Да се опиташ да се лекуваш във форум независимо от какво може да бъде опасно, защото тези емотикони пак не са достатъчни. Докато бях в криза имаше периоди, в които само се шегувах като пишех тук. Ама щом и най - близките ми трудно разбираха за какво говоря, какво остава за някой, който халхабер си няма с кого си говори? 

Бих искала да покажа на всички, с които съм си писала през тези няколко години тук, че всъщност аз не съм някой урунгел, ами даже бих казала, че съм хубава. Бих искала да ви покажа, че наистина умея много хубави неща да правя. Само че прекалено лични работи съм ви разкривала в стремежа си да помогна на някой или дори за да намеря помощ за самата себе си.

[Шашмагюл]

Пиша в няколко поста, защото компютъра ми наистина ще изгори в скоро време, а не искам да преразказвам всичко наново като изгасне пак по някое време. Благодаря на администратора затова, че е оставил свобода да си трием постовете. Бих и предложила и цял профил да може да се трие на момента. Защото докато в страната психично разстроените хора се приемат като чумави и негодни за работа, много хора ще се крият по форуми и ще търсят решение на проблемите си. Аз ще ви кажа, че тези дни се опитах да си намеря работа като си споделих, че съм малко биполярна и съм на настроения. Ми хората нямаха време да се занимават с някой такъв като мене. Тези, които ме познават обаче, ме разбират и пак биха ми подали ръка дори ако става въпрос за работа.
Друго, което исках да ви кажа е, когато сте на работа, да не влизате в този форум, ако ще криете, че имате психичен проблем. В мене още виси въпроса дали преди да ме изхвърлят от работа, някой не беше преглеждал къде влизам. Все ми е тая всъщност. 

[Шашмагюл]

Не си мислете, че ще забравя да благодаря и на хпджон от тук. Защото той не престана да вярва, че съм добър човек дори, когато тези дни аз самата не вярвах в това. Той ме разбра много повече като човек, отколкото много жени тук, във форума, които са сърбали моята попара доста време може би.
Освен всичко друго, проблясъците на трезва мисъл идваха след като съм си писала с него по пощата, точно тези дни, в пика на кризата ми.
Г-н Тодоров, едва сега след като се стреснах от това, че някой може да направи грешка заради мен и моите съвети, едва сега осъзнах своята собствена роля като "излекувана".

[Шашмагюл]

А също и разбрах рлята на г-н Тодоров тук.

[Шашмагюл]

Не е лоша, хубава е. Г-н Тодоров стъпва на сигурна почва, лично мнение. Други в неговата област най - вероятно стъпват на по - несигурна, за да намерят отговори на други въпроси. Най - вероятно г-н Тодоров само ще разбере какво искам да кажа всъщност. Но и един да е разбрал какво искам да кажа, все ще е добре.

[Шашмагюл]

Това е нещо, което открих случайно тук във форума. И е за тази тема според мен.

Ето ме, тук съм? Чак сега видях темата и веднага бързам да пиша. Ще се опитам възможно най-сбито да разкажа как се преборих с ПР и няма да ви занимавам с частта как го получих и какви симптоми съм имала, защото мнгого добре ги познавате.
Та така...В мига, в който разбрах, че това, което изпитвам е паническо разтройство си записах час за психотерапевт. Ходих няколко пъти, човека ми обясни подробно какво представлява ПР и подходите за справяне. Започнах с опитите за приемане на страха, лека полека, в началото без никакъв успех, след няколко пъти с малък успех и така малко по малко добих уверност. Под приемане на страха имам в предвид когато тръгне да ме завладява ПА, сядах на стол, отпусках се, затварях си очите, започвах да дишам диафрагмено и да си повтарям, че въобще не ме е страх от атаката. Очаквах я като нещо хубаво. Опитвах се да излъжа мозъка си, че предстои нещо прекрасно, усмихвах се докато ПА ме задушаваше и си повтарях, че нищо няма да ми стане. Това беше само едно от нещата. Започнах да чета книги за позитивното мислене, как да бъда здрава със силата на мисълта и т.н. Започнах да ходя на йога, започнах да чета и книги свързани с медитацията и започнах да медитирам в къщи. Нищо не се получаваше в началото, но аз не спирах. Казах си, че дори и да не стане по този начин поне няма да ми навреди. И в един момент започнах да осъзнавам, че ПА се разреждат, стават все по слаби и по слаби, докато в един момент спряха. Спрях да ходя на психоаналитик, защото човека просто нямаше какво повече да ми каже. Няколко месеца се чувствах много добре и изведнъж покрай напрежението по организацията на кръщенето на сина ми ТРЯС, с пълна сила ПА се върнаха, по-силни от всякога. Изпаднах и в дълбока депресия, животът ми беше изгубил смисъл. Предадох се. Няма да изпадам в подробности. Реших да отида на психиатър. Предписа ми ципралекс. За 2 седмици се почувствах нов човек, депресията лека полека започна да отшумява и намерих нови сили с които да продължа да се боря. Станах двойно по-силна и си казах, че повече никога няма да се предам колкото и време да ми отнеме. След още 2 месеца бях възвърнала предишното си ниво - без ПА, но с ужасна апатия и другите му там... Тогава си спомних, че именно тук се бях предала, бях спряла да се боря. И тогава надъхана продължих. Правех всичко, което ме караше да чувствам замаяност, апатия, сърцебиене и тревожност, изправях се със страховете си очи в очи. Изкарах така още няколко месеца без видима промяна, но не спрях. Изведнъж осъзнах, че лека полека като, че ли всичко това започна да отшумява. Някак си от самосебе си престанах да мисля за състоянието в което до скоро бях и хоп....след още няколко месеца нямаше и помен от ПР. Имаше дни в които се чувствах прекрасно и после...бум! Настъпваше ПА с нея и отчаянието и после всичко наново докато не се научих да не се отчайвам и да бъда постоянна. В момента в който го направих и всичко си дойде на мястото:) Всичко е въпрос на време. Още със събуждането си сутрин започнах да подреждам деня си по начина по който искам да премине. Това включва всички любими за мен неща. започнах да правя каквото си поискам и това, което не ми харесваше просто го игнорирах. Докато стана, измия зъбите си, облека се и докато пия кафето си непрекъснато повтарях, че ме очаква един прекрасен ден. Затварях очи за 10 минути и се абстрахирах от АБСОЛЮТНО всякакви мисли. Представях си единствено собствения си образ - щастлив (една усмивка) - един вид медитация. Като настъпеше вечер (болното ми време) си припомнях любимите неща, паля цигара, сипвам си чаша вино и отново затварям очи с усмивка и си повтарям колко добре се чувствам. В началото не се получаваше. ПА изчезваше за секунди и после отново нахлуваше, отново започвах да мисля, не се отказвах и не си казах, че това няма да ми помогне. Бях твърда...Отне ми часове в повтаряне колко добре се чувствам, в началото без успех, но след много упоритост накрая просто се почувствах добре и ПА просто не се появи. После много плавно спрях ципралекса, придружен с всичките неприятни симтоми на спирането.
Целият този процес, който описвам трая общо 2 години. Има и други неща, които правех – бях отишла и на ирисова диагностика където ми потвърдиха страхова невроза, пих някакви билки в продължение на няколко месеца, започнах да си правя масажи – най-обикновени с идеята, че стимулират имунната система (колкото и глупаво да звучи). Просто исках да правя колкото се може повече неща за да си помогна. И успях!
Най-голямото щастие в моя живот бе когато осъзнах, че съм се "излекувала" от ПА
Сега, след като знам какъв може да е живота (преди и след ПР) се радвам и на най-малките неща. Колкото и глупаво да звучи съм благодарна, че преминах през всичко това за да оценя живота, да се радвам и на най-малките неща  и да съм щастлива всеки ден!

[guli]

ISKAM I AZ DA SE IZLEKUVAM OT TOVA SASTOYANIE

[Шашмагюл]

http://vbox7.com/play:03902109
На вълна Ошо съм, това, което до момента гледах за този човек ме очарова. Въпреки че може да не се хареса на гледащите, човекът всъщност е много мъдър... и много прав за много неща. Ако попадна на нещо подходящо за тази тема, ще метна линк.

[Шашмагюл]

http://vbox7.com/play:66a18b0e Ошо за секса и смъртта.

[Шашмагюл]

http://vbox7.com/play:7769e8c6
Защо съм толкова чувствителен/на? - Ошо.

[Шашмагюл]

http://lekuva.net/35275/hrani-prichinyavat-psihichno-razstrojstvo.html
За храненето и психичните разстройства.