ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[ddiddi]

Здравей maxima! Аз също прочетох много внимателно историята ти и мога да ти споделя, че всичкият страх и безразличие които изпитваш съм ги изпитвала и аз. Моето ПР се появи за пръв път през 2004, през 2008г. получих рецидив. Борих се с какво ли не, но наистина се почувствах по- добре, когато отидох при психиатър- психотерапевт. Вече десет месеца пия антидепресант, моя е Ципралекс и ми се върна радостта от срещите ми с приятели, интересите ми или гледането на някой филм както казваш. Сама трудно ще се справиш, аз те съветвам да потърсиш професионална помощ. Успех!!!

[maxima]

Здравей ddiddi. Благодаря ти за съветите и подкрепата.Аз найстина смятам, че мога да се справя съвсем сама с това и друг път съм го правила. Знам в момента от къде ми тръгват ПА и съм почти сигурна, че в момент в който усетя подобрение на крачето си, ще се съвзема. Аз много обичам да спортувам и да се разхождам по много и сега тоя проблем не ми позволява да съм толкова активна. Другото ми спасение са лукчетата Винаги като почуствам, че започва "изтрещяването" и веднага лапвам лукче и започвам да дишам бавно и дълбоко. Това за мен е най-добрият медикамент . Страхът ми е главно заради тромбофлебита и най малкото побоцкване или болка ме докарват до лудост. Оная вечер наприме си въобразих, че кракът ми е станал целият в пъпки, че е по зачервен и доста по болезнен. А ПА това и чака и веднага ме напити. Майка ми едва ме спря да не изхвърча за пореден път към бърза помощ или да хвана телефона и да си побърквам докторите, посред нощите... ужасно е. Това нещо ме изтощава и депресира. Дори синът ми ми казва, че вече не си играя с него, което ме накара да се почувствам още по-отвратително На мен много ми се иска да отида при психолог, но за съжаление нямам финансова възможност да го направя. Никога не съм ходила, но съм напълно убедена че сеансите при тях ще са ми от голяма полза за да преодолея тези пристъпи.

[данаил]

колеги и приятели искам да ви кажа че откакто се регистрирах в този клуб на чувствителните души имам чувството че се оправям само от мисълта че има и други и че не съм само аз и така получих едно спокоиствие.научих много неща от вас които ми помогнаха да се стабилизирам и да стана по смел какъвто съм си бил.благодаря на всички в рамките на две три седмици откакто чета тук усещам много значителна промяна в себе си към по добро.всеки ден сутрин първата ми работа е да вляза и да прочета новите мнения.блягодаря ви.

[ddiddi]

данаил, радвам се, че намираш помощ във форума. И аз съм така!

maxima, писах ти на лични съобщения! Ще се радвам ако ми отговориш!
 

[maxima]

maxima, писах ти на лични съобщения! Ще се радвам ако ми отговориш!
 

ddiddi писах ти на лични... нищо ли не си получила?

[ddiddi]

maxima, не съм получила. Ако не те затруднявам опитай пак. На други участници във форума получавам!

[Шашмагюл]

Докато търсех книги за НЛП, попаднах на тези, които съм чела и които са ми помогнали да се почувствам по - добре. Ето ги:
Уейн Дайър - Вашите слаби места
Лио Хозер - 5 стъпки към успеха
Шунрю Сузуки - Зен ум - ум на начинаещ
Дейл Карнеги - не помня коя точно от многото книги съм чела, но всички, на които попаднете ще ви допаднат, почти 100% сигурна съм.
Робърт Кийосаки - Богат татко, беден татко
Норбеков - за очилата...
Филма "Тайната"...
Има и още.
А тези книги могат да се изтеглят безплатно все още от спиралата.

[Шашмагюл]

Искам да споделя тук някои идеи свързани със страха, безпокойството и паническите атаки. Ще резюмирам неща, които съм чел и ми изглеждат логични.
Страхът е реакция на това което се случва, докато безпокойството е реакция отнесена към това което може да се случи, някъде в бъдещето - може би след 10 години, може би след 10 секунди. Когато някой насочи пистолет към лицето ни - това е страх. Безпокойството са заплахи, които създаваме в нашият ум. Страхът обикновено има кратък живот - или лошото нещо се случва, или не. Докато човек може да се безпокои по цял ден. Опитите за борба с безпокойството са подобни на "боксиране със сянката си". Сянката никога няма да се измори или да се откаже от борбата, можеш да я победиш  като спреш да се бориш. В момента в което това стане, тя няма друг избор освен да спре да се бие и да покаже какво представлява - измислица. Това което прави безпокойството ужасяващо изживяване е това че човек си мисли че то е опасно. Безпокойството те заблуждава че може да те нарани, но реално не може. То не е опасно, защото е част от нас. Може да изглежда като чужд агресор, може да изглежда че изкача от някъде и започва да те удря, но реално няма истинска заплаха. То не е болест , а е реакция на нашите чувства. Симптомите на паниката и на вълнението са еднакви - разликата е в значението което им се придава. Когато го наричаме безпокойство - го мразим, бягаме от него, и правим всичко възможно за да не го изпитваме. Когато го наречем вълнение сме готови дори да платим за него. Пример за това може да бъде влакче на ужасите и други. Разликата не е в изживяването, а в интерпретацията. Пример за автоматични негативни мисли, които тревожат човек могат да бъдат следните:
"Страх ме е че ще се изложа и всеки ще разбере за моето състояние"
" Ще получа сърдечен удар и ще умра"        " Не мога да избягам "
" Никой няма да ме хареса ако знае, кой съм "
" Завинаги ще остана заклещен в безпокойство "
" Трябва да остана там , където съм в безопасност"   " Аз съм луд "
Мислите не са неща, чувствата не са факти. Мисленето че нещо ще се случи, не означава че то наистина ще се случи.
Първата стъпка е премахването на съпротивлението срещу безпокойството. Приемането на всяко чувство без игнориране. Спиране на всеки опит да се контролира. Втората стъпка  е окуражаването на  тези чувства -това помага по два начина -показва  че не можеш да го направиш по- зле и второ връща ти контрола на чувствата. Трябва да докажеш че няма заплаха. Естествено има и други варианти за справяне, чрез вглеждане в миналото , анализиране на причините за проблема и промяна на вътрешната им интерпретация по различни начини. Според мен хуморът е голям лечител. Въпросът защо имам проблеми не е добър- защото отвежда до доказателствата - защото това и това ми се случи в миналото. Човек започва да се вглежда твърде много в себе си и миналото си - от там и да се депресира.  Когато  се присмее на проблема си , дори и да го направи изкуствено - той намаля от неговата енергия. По - лесно е да научиш нов начин да реагираш на дадена ситуация, отколкото да забравиш старият.
И така най - важното е да има забавление    Ако може човек да се забавлява с проблемите си няма по-добро от това

Мисля, че това е най - подходящо да стои тук. Иначе ще изчезне сред останалите постове, пълни с глупости. 

[t.todorov]

" Човек започва да се вглежда твърде много в себе си и миналото си - от там и да се депресира. "

Вглеждането в миналото изобщо няма за цел да депресира. Не води до това. Води до депресиране ако човек се самосъжалява за миналото си. Терапевтичното изследване няма такава цел.

[hpjon]

За миналото - понеже  не се връща, то се преглъща

Днес от един много мъдър човек чух това.

И наистина е така - миналото си е минало - животът няма как да потече към него. Ровенето в него, за да намериш решение на сегашен проблем е като ровенето в кофа с боклук, за да си намериш обяда.

Важно е бъдещето, но какво реално ще бъде то зависи от действията ни сега. Така че излиза, че най-доброто, което можем да направим е да съсредоточим вниманието си и усилията си върху сегашния момент.

Друго няма - миналото е заминало, бъдещето още не е дошло. Имаме сега. И най-безразсъдното ползване на сега-то е да се вглеждаме в миналото или да се терзаем за бъдещето. Те така или иначе винаги ще си останат илюзорни. Реалността е само сега.

[t.todorov]

Ако приложим това в глобален план, никой да не се учи от грешките си в миналото и да не прави причинно-следствени връзки, да не умее да преценява под друг ъгъл минали събития .... какво ли щеше да е живота днес? Защо човек не иска войни примерно? Как така знае че те са нещо лошо? За какво учим история тогава в училищата? Защо учим за миналото, като не можем да го върнем? Защо е необходимо това? Защо, когато детето се опари на котлона "вчера", а днес се приближи, то не се опарва? Защо то пренася опита от миналото в своето настояще? Трябва ли да загърби то своя минал опит? Изобщо има ли някой, който да твърди, че миналото не е от значение и колко ли е нормален той? И как този човек го твърди докато използва език, който е учил в миналото? И как така, без някои неща от миналото е невъзможно да живеем в настоящето, а за други това не е важно? Каква е тази дискриминация към миналото?
От къде идва идеята, че щом вече е изживяно миналото, нищо не може да се промени? Нали миналото на едно дете на 7г. е преживяно когато е било на 7г. То има капацитета на 7 годишно дете да го осъзнае. Ако то порасне и се върне към същата ситуация с капацитета на 37 годишен, дали няма да възприеме ситуацията по-различно отколкото като е бил на 7г? Дали това няма да промени интерпретацията на миналата ситуация за 37 годишният човек?
Просто въпроси за размисъл.

[hpjon]

Ако приложим това в глобален план, никой да не се учи от грешките си в миналото и да не прави причинно-следствени връзки, да не умее да преценява под друг ъгъл минали събития .... какво ли щеше да е живота днес? Защо човек не иска войни примерно? Как така знае че те са нещо лошо? За какво учим история тогава в училищата? Защо учим за миналото, като не можем да го върнем? Защо е необходимо това? Защо, когато детето се опари на котлона "вчера", а днес се приближи, то не се опарва? Защо то пренася опита от миналото в своето настояще? Трябва ли да загърби то своя минал опит? Изобщо има ли някой, който да твърди, че миналото не е от значение и колко ли е нормален той? И как този човек го твърди докато използва език, който е учил в миналото? И как така, без някои неща от миналото е невъзможно да живеем в настоящето, а за други това не е важно? Каква е тази дискриминация към миналото?
От къде идва идеята, че щом вече е изживяно миналото, нищо не може да се промени? Нали миналото на едно дете на 7г. е преживяно когато е било на 7г. То има капацитета на 7 годишно дете да го осъзнае. Ако то порасне и се върне към същата ситуация с капацитета на 37 годишен, дали няма да възприеме ситуацията по-различно отколкото като е бил на 7г? Дали това няма да промени интерпретацията на миналата ситуация за 37 годишният човек?
Просто въпроси за размисъл.

Чудесни въпроси, макар те да лежат в съвсем друга плоскост на идеята за времето, която аз споменах.
Моята идея е, че когато в сегашния момент си съсредоточен в него и трупаш опитността си е чудесно, защото получаваш опитност, която, както ви е се изразявате е осъзната.
Т.е. осъзнаването, че единствения момент е - сега, би довел до натрупване на опитност, до създаване на спомени, които не би трябвало да подлежат след това на преправяне в по-късен етап, защото те са изработени съзнателно.
Децата на 7 години или по-малките трупат опитността си и за тях това е най-осъзнатата опитност, защото нямат механизъм да се връщат в миналото. Т.е. те не са научени или възпитани да се ровят в миналото си.
Това се случва в по-късен етап и ролята на психологията според мен е да даде отправна точка на човек, който ясно чувства, че проблема му е в миналото.
Ако не чувства такава увереност, а му се създава убеждение по време на терапията, че именно в миналото му е заровен проблема, то излиза, че психологичната намеса го подвежда. Говорихме вече за заявките на клиента.

Не е нужно да отговаряте, т.тодоров. Пък и излизаме от темата на темата. По-важните въпроси са в другата тема - Осъзнай себе си. Чакам отговорите ви там.

[t.todorov]

" Това се случва в по-късен етап и ролята на психологията според мен е да даде отправна точка на човек, който ясно чувства, че проблема му е в миналото.
Ако не чувства такава увереност, а му се създава убеждение по време на терапията, че именно в миналото му е заровен проблема, то излиза, че психологичната намеса го подвежда. Говорихме вече за заявките на клиента."

Точно тук е разковничето. Човек никога не преживява актуалният си проблем с минала ситуация. Именно това го кара да се върти в кръг. Изобщо идеята на психологичните защити е човек никога да не проумява, че проблема е в миналото. Никога не може да дойде заявка от клиента, например: "Имам проблем, че когато шефа ми се скара, аз губя ума и дума, така както като бях малък губех ума и дума когато ми се скарваше баща ми"
Човек ще заяви първата, актуална ситуация и до там. И точно тук е терапевтичната намеса, за да осъзнае че в актуалната ситуация има един пренесен опит от миналото на едно малко момче към баща си. Когато човек направи тази връзка той си казва "ами аз нито съм малък вече, нито шефа е баща ми". Но ако този пример е прекалено опростен за пренос на несъзнаван конфликт, преживяване, чувство от миналото в настоящето има много по-фини трудно уловими подобни връзки, които пречат на актуалното. Те са много, много необходими. Иначе са несъзнавани мотиватори на поведение, от което страда човек, а не може да промени.
Тук се намесва терапевтичната умесност и следният въпрос: Достатъчно ли е човек да заучи ново поведение, без да прави връзки минало-актуално, или това няма да е достатъчно, за неговото благополучие. И така преценката в този момент е много решаваща, за да се знае какъв вид терапия да се предприеме. Аз съм имал много случаи в които миналото не е било на фокус. Нямало е смисъл, дори и да има някакви несъзнавани мотиватори, те могат да се пренебрегнат, вместо да се изследват и да се наблегне на трупането на нов опит. Дори и в този случай обаче, терапевта за себе си трябва да направи връзките минало-актуално, спрамо своят клиент, но не е необходимо да ги споделя, а по-скоро да ги използва с диагностична цел.
Точно по всички тези причини психотерапията е една палитра от методи с различна насоченост, дълбочина, заучаване и дори сугестия, която аз лично не предпочитам, но понякога и тя работи.

[track]

Брей! Можело да се разговаря нормално. Браво, браво! 

Всеки има какво да даде, стига да го прави по подходящия начин

П.С Админе, сори за спама. Констатирам само. 

[t.todorov]

Аз също .... се изненадах даже. Hpjon, вие наистина сте способен на общуване с уважение към другите. По същият начин, когато сметна вашето поведение за пресилено и ви го казвам, така сега ще кажа, че много по-мъдро звучите, когато говорите за "моята идея е че..." или изобщо когато споделяте себе си и опита си, без това да засегне хора, или обективност. Ако до сега понякога имах чувството че говоря с разгневено дете, сега имах чувството че говоря със зрял човек. Ще ми се да вярвам че този hpjon ще продължи да казва собственото си мнение, така, както го разбира и преживява, като част от форумното присъствие. А разногласия дори е желателно да има, когато се говори за неща, които колкото и да дъвчем, в някаква част ще са недостъпни като познание за всички ни, а всеки ще ги замести както има нужда, защото такава е човешката природа.