ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[Шашмагюл]

На мене ми хареса!

[skorpi]

А предаването по БТВ, да ви кажа честно, беше пълна боза. Ама то пак е по вина на инициаторите, защото не са се насочили към предаване с по-висок рейтинг и съответно не са си оставили вкъщи срама, за да си покажат лицата в пълния си блясък. Поне като правите нещо, го правете, както трябва

Ти имаш ли идея колко имаме за губене? Знаеш ли, че момчето го разпознаха и стана обект на подигравки? А аз се почувствах безкрайно виновна, защото го убедих да участва и че ще остане анонимен... ами няма как да знаеш кой какво има за губене, след като не знаеш кои сме. Какви сме. От кого зависим - финансово и всякак. Трябва наистина да сме луди, безразсъдни и най-вече тъпи, за да си вкараме такъв автогол в незрялото ни за такива неща общество.
В личен план - нали си даваш сметка какво ще причиним на близките си? Баба ми например не знае за моя проблем, защото ако разбере, няма да го понесе. Представиш ли си да научи от телевизията? Има хора, на които това трябва да им бъде спестено. Мислиш ли, че не съм взела предвид всички тези неща, когато съм взела решение как да бъда снимана? Освен това историята е такава, каквато е. Лицето ми не променя нищо. Аз съм точно толкова реална, колкото сте и вие, но хората в по-голямата си част не ни разбират и вие го знаете. И затова те отсвирват, а някои от нас, както беше писала DG, не могат да си го позволят, защото зависят от други. Така че съвсем нормално всеки си пази гърба. Загубили сме предостатъчно, за да губим и още. Морално, материално и всякак. Ако някой ден заживеем в свят, в който открито да се говори за тези проблеми и нагласата да се промени, то тогава съм повече от убедена, че всички ще застанем не в лице, а в цял ръст дори и няма да се притесняваме, че след предаването ще останем без работа, без близки или без подкрепа. Гарантирам ви, че ако в момента кажа на някого, че имам херния, той няма да ме избягва заради това. Но ако му кажа, че пия антидепресанти и имам ПР...
Малко хора като Елена могат да разкрият самоличността си без последствия. Тя очевидно има ресурса да си го позволи и да не й пука. Сигурна съм, че е имало време, в което и тя не е можела да го направи, но си е извоювала независимост. Обърнала е нещата в своя полза.  
На мен ми е помогнала в момент, в който сама не исках да си помогна и в който се мразех затова, че съм жива - не заради ПР, а защото изгубих смисъла на живота си. Трябваше ми време да се преоткрия и да намеря нов смисъл. Благодарна съм й, че в това време ме е изслушвала и подкрепяла, и не само тя.
Също така от човек от този форум ми беше подарена друга книга за ПР, по инициатива на авторката, която от сърце ми я изпрати. Това също не съм го забравила. Затова сега аз подкрепям проектите на тези хора и им желая успехи в начинанията, с които са решили да се занимават и не мога да кажа друго, освен това. Не би било етично.  

[Шашмагюл]

 

[Alice]

Правилният път, за мен е работещият.

Всеки може да излага тезата и мнението си, и това е оК. Това, че на някой е помогнало нещо, което е извън сферата на научно доказаните техники и методи за справяне, също е оК. Чудесно е! Но, да се лепят етикети, като " Изградила съм ефикасна система за справяне", за мен не е оК. Подвеждащо е, дори бих казала некоректно.

Абсолютно съм за иновации и споделяне на опит, и искрено се възхищавам на хора, имали смелостта да застанат с лицето и името си, зад етикети, като ПР; да вложат усилия и средства, за да бъдат максимално полезни. Но всичко това е на база на личният опит и преживявания.

Начетохме се на всевъзможни варианти за справяне - религия; техники за дишане и релакс; различни видове психотерапия; медикаменти; хипноза; врачки и тн. Хубаво е, че има алтернативи, които всеки може да изпробва. Но единственият, няма да кажа просто доказал, а доказал ефективността си сред много хора (!) метод за справяне е психотерапията. Това е. От там нататък всичко опира да формирания мироглед; светоусещане, които са Индивидуални! За ефикасност, може да се говори, когато има доказано действие в масовият случай, а не в частния. Защото аз мога да отчета, че примерно, като съм решила да си прережа вените и съм го направила, усещането, което съм изпитала е било прераждащо, и това е променило всичко за мен, и след това съм преосмислила живота си, и всичко се е наредило (примерът е краен, за да стане поне от части ясно, какво имам предвид). Та, това, примерно е моят частен случай.
Какво става, ако после това, взема да го разпространявам, като ефективен метод за справяне, питам аз ?

Та мисълта ми е - информирайте се, опитвайте, открийте вашето решение. Ако желаете споделете го, като личен опит, но не претендирайте за ефективност и тн. Не ми се струва редно.

Не знам някой ще разбере ли, какво искам да кажа, но аз си се разбрах.  

[track]

 

[Шашмагюл]

-

[track]

 

[track]

 

[Шашмагюл]

-

[skorpi]

Ами вземете се покажете тогава по националната телевизия, дайте си данните, биографията, разкажете си всичко от А до Я, адрес, телефон, ЕГН - да не остане нищо скрито и останало за споделяне. За подсилване на ефекта ако искате се съблечете чисто голи, така вероятно ще съберете и фенове С един куршум ще уцелите два заека и след като всички задръжки паднат, нищо няма да ви притеснява.   Но ако няма да го правите, нито ще пишете книга как сте успели да изработите система за справяне, то тогава оставете другите да правят онова, което могат. И като знам колко усилия хвърли екипът на БТВ и специално Кристина, авторът на филма, не е честно да я оплюваме, че трудът й не струва. Тя заслужава адмирации най-малкото заради това, че се отзова на молбата ми да получим време в национален ефир, за да говорим за проблема си. И не подмина писмото ми, както са правили други. Така че, моля ви, бъдете справедливи. Не съм ви казвала, но дълго след филма тя продължи да се интересува от проблема, от мен, от останалите, обаждала ми се е по телефона многократно и ми е писала мейли, за да се интересува как съм, прие ни като хора и нито за миг не ни погледна накриво - това е много голям прогрес за нашето толкова закостеняло общество, което мрази "различните".


Аз мога толкова и толкова правя. Дори да съм сбъркала в нещо, намеренията ми са били искрени и добронамерени към всички, защото никой не заслужава да живее в мъчение. Опитвала съм освен за себе си да мисля и за останалите и да ги окуражавам дори когато нямам достатъчно кураж за самата себе си. Не съм най-добрата, нито Елена, нито никой от нас. Ние просто се опитваме да направим нещо повече. Но ако вие можете още повече , давайте! Ще се радвам да има достатъчно напредничави хора, които да допринасят за това нагласите на обществото да се променят и да вървят към прогрес.  
Не забравяйте, че ние не сме едни срещу други, а едни с други. Затова сме тук. Аз поне не съм срещу никого и няма причина да бъда. Напротив. ПР прави хората достатъчно толерантни и разбиращи, за да приемат всичко, което им се поднася.

[ddiddi]

Аз подкрепям Скорпи за избора й да остане анонимна, защото споделям това нейно решение. Причините са много. На първо място- какво ги интерсеува хората? Мисля, че отдавна би трябвало да спрем да мислим какво ще кажат хората, какво ще си помислят хората? Това е било едно време, всеки е живял заради хората...Обществото ни не е израснало достатъчно, за да разбере подобен здравословен проблем. То докторите ни казват, че сме здрави, а какво остава за един обикновен човек, който никога няма да разбере какво е ПР, освен ако не го е изживял... Е, да ама ние страдаме, не се чувстваме добре, мъчим се... Избора ми да остана анонимна и аз е, че хората днес не са хора, разбира се с малки изключения. Някой ще те бутне на улицата и ще те подниме с пренебрежение, какво остава да те приеме с ПР. Ще шушукат зад гърба ни, а мнозина и ще се радват. В тежки времена като днешните понятието приятелство е относително и ограничено в много тесен кръг, да не кажа семеен. Обществото неприема различните- гейове, лесбийки, незрящи, страдащи от ПР... Разбира се има и много доби хора, не всички мога да сложа под една черта и много хора помагат, дават пари за благотворителност, да се лекуват деца. Но нашето е друго, нас ще ни приемат като луди..., а ние не сме. Но веднъж разбрал някой иди го убеди, че не си луд след като ходиш на психиатър. А и колко вицове има за луди, колко комедиййни сцени...е ми на мен не са ми смешни. Подиграват се на страдащи хора.  
Дано не съм Ви отекчила с мойте разъждения, но аз така виждам нещата!!!

[Шашмагюл]

--

[Шашмагюл]

--

[Alice]

Различните хора в България, биват дискриминирани - факт!

За това, доколко е развито едно общество, се съди по политиката и отношението му към социално слабите - инвалиди, болни, сираци, бездомни, безработни, малки деца и майки, възрастни хора, малцинства и тн. Така, че по този въпрос всички, предполагам сме съгласни, че тук нещата са много зле. И не смятам, че ако някой от нас се изпляска в целия си блясък по телевизията, това ще промени нагласата на обществото - ако ставаше така, аз лично бих се се съгласила да го направя, но не става. Тук, според мен навлизаме в една много голяма и болезнена тема - реалността в България.

Аз лично и без ПР съм била към една от социално слабите групи, и добре познавам отношението на хората. И то е почти никакво - едни ти се присмиват, други извръщат глава, трети те съжаляват, но единици са тези, които искат и биха помогнали.

Една история, извън пределите на Бг - роднина на една приятелка работи в Чужбина. Жената има диабет, но на мястото, където работи не знаят, не им е казала. Защо ли? Ами, защото те такива хора не взимат на робота. Не ги искат. Няма какво повече да кажа по този въпрос.

И още нещо - в момент за криза, когато на трудовият пазар има сума ти безработни, как ви се струва - ако кандидатства човек, който вчера са давали по телевизията, заради ПР и още 5-ма, дали нашият човек има някакъв шанс? Едва ли. Или, ако има, то случаите ще са единични.

Така, че аз напълно разбирам всеки, който си пази анонимността. В България има защо.

[skorpi]

Алис е права. Такава е действителността и понеже ние я осъзнаваме, не можем в името на преодоляване на страховете си да си съсипем целия живот, а и не само нашия, но и на нашите близки с разни признания. Плюс това защо трябва да навирам в лицето на хората проблемите си? Сега като имам и херния, какво, да го правя национален въпрос ли? Заявили сме, че такъв проблем има, публично сме разказали реалните си истории, опитваме се да се преборим да имаме някакви права, но оттам нататък няма какво да се парадира. Никой не смятам, че е длъжен да споделя, че е болен, негово право е да прецени на кого какво да казва. Това е нещо лично. Докато има дискриминация, хората ще се пазят. И не виждам как някой, ако е с всичкия си, ще поощрява да хванем да разправяме наляво-надясно какво ни е. Защо да тормозя 80-годишната си баба с нещо, което няма как да разбере? За да съсипя годините, които са й останали да изживее в тревога и мъка по мен ли? Защо да занимавам хора, които нито могат да помогнат, нито им е работа? На когото трябва - казала съм. Това е достатъчно.

За времето, през което се пият хапчета, общо взето трябва да се направят поне нещата, които са описани в тази тема като промяна на отношението към себе си, премахване на чувството за вина, помиряване с миналото, изграждане на позитивно мислене, да се научиш да мислиш за сегашното, а не да се ровиш в миналото или да се чудиш какво ще ти е бъдещето... Сега добре ли прозвучах, а?  

Много добре прозвуча и точно това беше причината аз да почна с моите хапчета. И всички, абсолютно всички, ми казват, че съм много по-добре. Когато са неправилните, те те правят нещо, което не си, но ако имаш късмета да улучиш твоите лекарства в подходящата доза, това е шансът да получиш чист период, в който да можеш да свършиш останалата работа. Иначе от физически симптоми се тресеш и не ти е до нищо друго - тъпчеш на едно място или затъваш. Така че всичко си има смисъл и роля, това че пия хапчета по никакъв начин не е променило отношението ми към проблема, просто ми даде шанса да дръпна малко напред