ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[magita]

Здравеите,след малко ще се опитам да изляза сама с бебето,стискаите палци.Ако се изложа здраве да е.Време е да приема,че сам такава,а не да се боря срещу себе си.Хубав ден сладурчета

[skorpi]

Ако се изложа здраве да е.

Ето тук е ключът от мазето - само ти си мислиш, че това те излага. Но никой друг не би си го помислил.

Време е да приема,че сам такава,а не да се боря срещу себе си.

Да.

Приятна разходка!

[dani29]

здравей Страхливке!!!!! Аз също съм една голяма страхливка и всичко което си писала се отнася на 100% и за мен.Само  с една разлика...... аз имам син на твоите години.Аз също съм от Варна и как искам да отида до морето да се разхладя от ужасните горещини.Но не ми стиска .А като чуя как всички се превъзнасят .....Ах морето ах небето и един куп глупости и гевезалъци ми идва да се гръмна.Защо другите го могат а ние не?? Защото много мислим .Ето аз от сутринта се трепя от мисли за това че имам покана за разходка до морето  и се чудя каква причина да измисля за да не отида!!! А как искам но се страхувам че ще ми стане зле .Това е един омъгьосан кръг от който няма измъкване  а такива като Радостина са малко .До скоро

[magita]

успах момичета сега да видим как ще си стоя сама в къщи с бебето няколко часа.Щастлива съм  дори и да е за кратко

[Ari]

magita, браво! Поздравявам те за успеха! Това е голяма победа, така се започва и постепенно човек пирдобива увереност и се справя с още и още по-трудни ситуации. В един миг страховете намаляват. Но това си е успех, че си се справила в тази жега

[magita]

Справих се,но благодарение и на присъсътвието на големия ми син,които е на 9г.Сшешна работа нали,детето да е по силно от мен

[straxlivka]

здравей Страхливке!!!!! Аз също съм една голяма страхливка и всичко което си писала се отнася на 100% и за мен.Само  с една разлика...... аз имам син на твоите години.Аз също съм от Варна и как искам да отида до морето да се разхладя от ужасните горещини.Но не ми стиска .А като чуя как всички се превъзнасят .....Ах морето ах небето и един куп глупости и гевезалъци ми идва да се гръмна.Защо другите го могат а ние не?? Защото много мислим .Ето аз от сутринта се трепя от мисли за това че имам покана за разходка до морето  и се чудя каква причина да измисля за да не отида!!! А как искам но се страхувам че ще ми стане зле .Това е един омъгьосан кръг от който няма измъкване  а такива като Радостина са малко .До скоро

Здравей , Дани,
  Знам точно как се чустваш, и как завиждаш на всички за които това е просто разходка. Един съвет , който мога да ти дам - аз обикновенно когато трябва или искам да отида с познати някъде и ме е страх да не получа атака , правя така - още като се видя с тях се правя че нещо не ми е добре и малко ми се вие свят - така в случай че получиш паническа атака, никой няма да разбере, познатите ти ще си помислят че тои е просто зле и така няма нужда да се притесняваш че ще те помислят за луда. Още нещо - тръгни с нагласата че може и да се случи, но дори и да е така, опитай се да се приириш един вид - остави се на симптомите - чудо голямо!!!! ще дойде и ще мине = хич да не ти пука че някой ще разбере!!! Просто не се съпротивлявай защото съм забелязала, че при мен така става по зле. Или друг вариант - просто излез на азходка с твой близък или приятел/ка , който знаят за положението ти - така ще се чустваш по спокойна.
  При мен най зле е когато съм на работа - аз съм фризьор и - поварвай ми - адски много ми пречи на работата ! Освен това и контактите с непознати доста често предизвикват ПА при мен.
Както и да е - просто отиди на плай веднъж, колкото и да те е страх - направи го!

[dani29]

Здравей!!! Да отидох но с голям зор.Когато ми звъннаха че са пред блока и да слизам аз се тресях от ПА  бях готова да се откажа всичко ми трепереше все едно бях без крака подпирах се на стените за да не падна.Но в колата се успокоих и на морето беше като за мен добре.Кураж се иска но е много трудно.

[reni1506]

Това заслужава аплодисменти!!!Дано следващия път да е малко по-лесно.Аз на това разчитам...

[skorpi]

Момичета и момчета, аз се прибрах в София и от днеска съм на работа. Освен това се установи на какво се дължи хроничния ми здравословен проблем, който ме мъчи от няколко години и в момента го лекувам. Имам силни болки и цялата съм разглобена, но и много щастлива, че съм у дома и сред колегите си. Кураж на всички останали!!

[dani29]

поздравления скорпи!!!!!!!  Чудесно е че си на работа така ще си ангажирана ще си с хора около теб и най - важното ще чувстваш полезна.Нищо че имаш болки те ще спрат важното е да нямаш страхове а куража който проявяваш  ще те отведе далеч от ПА.Ти си млада и живота е пред теб и те чака да ти върне всичко пропуснато през последните месеци.Желая ти успешна и приятна работа и една голяма истинска ЛЮБОВ!!!!!!!!!

[skorpi]

Благодаря. Трудно, но се справям засега

Искам да ви кажа, че аз се чувствам доста различно у дома си и понякога е необходимо да се направи някаква промяна в живота, за да се промени и състоянието ни. Горе-долу с идването си наполовина си реших проблема. Така че ви съветвам - опитвайте, докато откриете онова, което ще ви даде спокойствие, каквото и да е то. Понякога дори може да изглежда лошо на пръв поглед. И още нещо: приятелят ми, който вече 6 месеца не е сред нас, беше посадил дърво в градинката пред блока. Сега видях колко е пораснало и много ми се стопли душата... оставил е нещо живо след себе си. Преди никога не бих го забелязала.  Сякаш ми се отвориха очите за много неща. Светът е красив, въпреки всичко.

[sheri76]

Здравейте на всички! Случайно попаднах тук. И аз имам същия гаден проблем или заболяване незнам-знам само че е ужасно. Като се замисля го имам от 4 години. До сега съм ходила на лекар само един път и пих лекарства. В един момент ми стана ясно че с лекарства не става защото ставаш зависим от тях, имах чуството че и аспирин да пиех във формата им ще се чуствам добре. И така решихда ги спра. Трябва да ви призная че и спирането им беше трудно.Мислех си че няма да се справя. Но някак си успях. Не бях се сещала за тези атаки близо година. Не съм се замисляла защо но се чуствах добре. Добре до преди месец се появи една стабилна кризичка. Много и се ядосах, мамка и си казвам, трябва да се реши този проблем. И така влезнах из нета да поразгледам това онова и установих че това е Паническо разстройство. До преди да го прочета не знаех че точно така се казва макар че не съм била далеч от истината. Та така реших че трябва да променя нещо в себе си , за да се измъкна. Нещо като кръговрат-нещо си върви и в един момент се пренасища и трябва да излезе навън защото е препълнено. Така е и с мен предполагам с душичката ми. След като този начин на живот не е добър за мен ще трябва да го променя, ще променя защото се обичам и така. Може би се разприказвах много и като гледам мисълта ми върви хаотично, но се надявам, че ме разбирате.Ще се радвам ако споделите опит с мен и като за начало от къде да започна. За сега просто набирам информация от тук там, даже преди малко гледах филма но Луиз прекрасен е. Радвам се че съм тук при вас. Хубав ден от мен!

[Шашмагюл]

-

[skorpi]

а такива като Радостина са малко .До скоро

А защо са малко според вас? Защото са си направили труда да изминат дългия път и на всичкото отгоре ни го предлагат наготово. Пак ще ви кажа тъжната и неизгодна истина, че много малка част от нас (не повече от 20%) искат да им мине наистина... Знам, че на никой не му изнася да си го признае, пък и може да е съвсем неосъзнато това нежелание за справяне, обаче спомнете си за вторичните ползи. Да се самоизтезаваш ежедневно с мисълта дали ще ти призлее и кой какво ще помисли, да се подпираш по стените и пр. не е справяне с проблема, а отлагането му. Същинското справяне е в цялостна промяна на светогледа, отношението към хората, към света, към природата, ако щете.. към всичко. Пак ще открием и ние топлата вода, след месец-два или след година, и тогава ще разберем, че са ни го поднасяли на тепсия, но не е имало кой да чуе и види. Минава се през един много сериозен етап на равносметка, осъзнаване и пр. Колкото повече фокусираме вниманието си върху самите симптоми, толкова повече отлагаме справянето с тях. Защото не те са основата на нещата. Те са само нещото, което ни провокира да търсим решения и да се стремим към промяна. Осъзната личностна промяна е необходима, но тя не става с нападки, злоба и агресия. Напротив. Когато обикнеш дори това, което мразиш, когато враговете ви станат приятели, когато в душата ви не остане и капка горчилка, когато намирате прекрасното дори там, където никой не го вижда, тогава няма и страх. Защото страхът се превръща в любов.