ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[Радостина М]

Много се радвам, че вече не съм сама в поддръжката и подкрепата! Хубаво е, когато други преодолели страховете си пишат. Хубаво е и когато някой, на който дадена практика му е подействала благотворно, споделя с нас. Това дава още повече кураж на всички тук, които не са се справили все още.

Paty, много ми хареса това, което казваш, че се нуждаем от страха, за да ни покаже посоката, в която трябва да поемем - ако ни е страх от нещо, това означава, че ни е нужно това нещо (и просто трябва да се пренастроим към него).

Scorpi, интересно е това, което казваш, че ПА се появява, когато имаш нужда да се разтовариш от натрупалото се присхическо напрежение в теб. Може би именно затова се появява не само когато си изнервен, но и след дните, в които си напълно спокоен. Има и нещо друго - когато си спокоен и не си свикнал, усещането може да те изплаши. Paty, беше казала по този повод, че именно усещанията, които търсим, в началото ни плашат най-много, защото не ги познаваме.

Dani29, ако не се справиш с кирилицата, пиши на латиница, няма проблем.

Прегръдки и целувки на всички тук! Усещам как лека полека всички ще прихванат от ентусиазма ни и хубавата енергия, и ще започват да се справят самостоятелно. Иска се само малко воля, вяра и поемане на отговорност за живота си.

А от другата страна на страха е толкова хубаво! Очакват ви големи приключения и радост. Веднъж преминали през страха и научили се да променяте светогледа и усещанията си, ви очакват много вълнуващи неща, като откриването на вътрешната хармония и хармонията със света, развиването на интуицията ви и привличането в живота ви на неща, за които копнеете. Така че, дерзайте! Че после има да се забавляваме, ехеее 

[dolcetopolina]

Аз мога да кажа, че вече съм изследвала и аз признаците и симптомите. При мен когато съм нервна притеснена ПА не ме лови, защото мислите ми са на друго място. Обаче веднага след като всичко се оправи като следствие ли не знам веднага ме грабва ПА. Нервна, трепереща и мислеща за глупости...странно нали? Вместо да имам ПА, когато проблема е на лице. Общо взето заключвам, че ПА ме хваща, когато съм спокойна и мислите ми са отпуснати.

[Paty]

Здравейте,

Трябваше ми малко време, за да прочета всичките 24 страници, които са изписани тук, за да мога да се запозная с вас. И понеже съм напълно съгласна с написаното от Радостина, няма да повтарям техниките и всички съвети който е дала тя. Казвам ви само, че те наистина работят. Затова върнете се назад и препрочетете написаното. Напълно съм съгласна и с това, че трябва да се научим да споделяме опита си и колкото повече от вас показват  тук мотивацията си и успеха си по пътя, толкова повече ще помагат на другите и себе си. Когато описвате преживяното и пътя по който сте се справили, вие задавате на съзнанието убедеността  и увереността че то може. Това е важна и основна крачка. Аз съм била дълги години  в този ад. Познавам всяка дума и състояние  което описвате, но не в това трябва да се задълбочаваме. Всеки, който влиза да чете тук се интересува не от симптомите, а от справянето. Такава е и темата написана най-отгоре е:  Как се излекувах от паническите си атаки.  Така че нека се задълбочим в тази посока. Нека всеки, който извърви и една малка крачка и се е почувства добре да го напише тук. Това е важно за вас и за останалите които ви четат.
Така ще наклоним  везните към позитивната, а не към негативната срана, която така и така ни е довела до това състояние. Да се насочим към закона за привличането. Ние излъчваме негативни и мрачни мисли и  в следствие се появява тревожността, която  започва да  ни съпътства навсякъде. Когато се огледаме виждаме само ужасяващи неща, ставаме неспособни да се радваме, губим сетивата си и стабилността си. ( Аз например, докато бях в „онова” състояние, загубих част от вкусовите си рецептори и  увеличавах стремглаво диоптрите си.) Възприятията не са реални и се изкривяват и на физическо ниво.
Във вселената няма нищо случайно. Всеки ден с поведението и с мислите си ние й даваме сигнал и тя ни го връща обратно, точно такъв какъвто сме й го изпратили. Затова да започнем да променяме първо това. Да променим мислите си и се освободим от тревожността. Всеки ще намери своя начин и техника. Важното е да я осъзнае.
Другото наистина много важно нещо, за което пише и Радостина е НЕСЪПРОТИВЛЕНИЕТО. Именно съпротивлението към всичко и всички ни носи тези беди. Погледнете навън в природата. Нима там нещо се съпротивлява на вселената. А ние сме част от нея. Нима нещо отвън се съпротивлява на живота -  животните, растенията, сезоните. Всичко следва своя цикъл без съпротивление. Това трябва да направим и ние. Колкото повече се съпротивляваме, толкова повече ще ни връхлита задържаното. Пуснете енергията  на природата да се влее във вас. Ние не можем  да контролираме света, природата и най-вече другите.. Единственото което можем е да се научим да живеем в хармония и мир с нея и с тях.  И когато намерите този покой и тази хармония, вие вече ще знаете, че  сте част от тази вселена и колкото повече намирате покоя и стабилността си,  толкова повече тя ще ви отваря възможности, за да  започнете да реализирате и потребности. Ще видите че желанията ви ще се променят,  ще се изпълните с настроение и радост и тя ще потече към останалите.
Това е най-важното което трябва да направите днес. Същото ви е написала и Радостина. След като ние го можем, значи го можете и вие със сигурност. Мотивирайте се и го направете. После го напишете тук, за да ви чуят и останалите, който ще дойдат.
Виждате колко силна е мисълта ви, щом може да ви причини това,  обърнете заряда й и го направете да работи за вас, за  да потече към  света. Нямате си идея колко сила, мъдрост, любов, състрадание и живот има във вас. Извадете ги от там и ще се научите да приемате всички предизвикателства без страх, защото там отвън във ВСЕЛЕНАТА страх няма има само НЕсъпротивление.
Приемете тази обич от мен.

[skorpi]

Аз мога да кажа, че вече съм изследвала и аз признаците и симптомите. При мен когато съм нервна притеснена ПА не ме лови, защото мислите ми са на друго място. Обаче веднага след като всичко се оправи като следствие ли не знам веднага ме грабва ПА. Нервна, трепереща и мислеща за глупости...странно нали? Вместо да имам ПА, когато проблема е на лице. Общо взето заключвам, че ПА ме хваща, когато съм спокойна и мислите ми са отпуснати.

Напротив, съвсем логично си е, защото докато имаш проблем, си стегната и мобилизирана, като същевременно трупаш стрес, който избива впоследствие под формата на ПА. По същата причина човек обикновено боледува по време на отпуска, след тежка сесия или важно събитие. В моя случай, когато другите около мен бяха по-зле, аз не можех да си позволя да ми е лошо, защото все някой трябваше да ги поддържа. В момента, в който вече не бях отговорна за тях и нещата се успокоиха - бум! Паднах и аз.
Ще ти кажа и още нещо, ако все още не си убедена, че е така: аз винаги съм си падала по екстремни ситуации и съм си избирала професии, които да ми вдигат адреналина с напечени и натоварени дейности. С една дума гледала съм да ми е хем рисковано, хем трудно. Сега знам защо - защото тогава всички други са в паника, но не и аз Тези ситуации ме мобилизират да се съсредоточа и да вложа енергията си в тях. Зад моята свръхактивност, прецизност и работохолизъм всъщност се е криела една силна тревожност, която съм туширала съвсем несъзнателно по този начин. Рухнах в момента, в който спрях да живея под това напрежение и останах "на спокойствие". Е, точно това спокойствие ме довърши.
И така, докато причината тлее вътре в теб, на приливи и отливи атаките ще те преследват, тъкмо когато решиш, че си се отървала, те ще напомнят за себе си. Не е настинка, за да мине сама. Когато каруцата се обърне, пътища много...

[Paty]

skorpi, Страхотен анализ си направила. Ти  познаваш най-добре себе си и знаеш от какво се нуждаеш. Някъде там в тебе се намират всички отговори.  Виж какво има на отсрещната страна на страха  ти, то ще те направи свободна. Щом осъзнаваш това което си написала, ти трябва само да направиш и крачката на преодоляване. Освободи напрежението, то не може да ти бъде съветник.  Мобилизацията трябва да се роди от мотивацията да промениш състоянието на напрежение в състояние на равновесие.  Ти пишеш  :” Рухнах в момента, в който спрях да живея под това напрежение и останах "на спокойствие".  –  и правилно осъзнаваш, че си нарушила  баланса, защото какво стои на отсрещната страна на напрежението – именно спокойствието. От това което прочетох от предните ти постове, мисля, че си извървяла бърз растеж в мотивацията си.
Именно и затова ви написах в горния си пост, че е важно да се анализирате и да извадите отговорите си от себе си.
Прегръща м те.
 

[Mari]

Много точно си го написала,скорпи.И при мен се получи точно така.Явно трябва да сме под напрежение нон стоп.Спокойствието не е за нас!

[skorpi]

Момичета, благодаря ви. Наистина усещам, че съм на прав път и така е, моят най-сериозен проблем беше именно в мотивацията, защото всички казваха: "Гледай напред", но аз там нищо не виждах... с много усилия стигнах до сегашното си състояние, в което имам съвършено ясна представа какъв би бил животът ми без ПР и това, че нагласата ми се промени, а депресията ми изчезна, съвсем плавно и почти незабележимо ми показва, че и страхът може да си отиде. Чувствам се точно пред финалната права и нещо не ми достига, за да прескоча линията. Има някаква сила, която ме връща обратно, но вече й е все по-трудно, защото съм целеустремена. Виждам, че го усещате.
Анализ си направих за много неща в живота си, много, много работи ми се изясниха и по отношение на мен, и на другите, и на света като цяло. Интересно е как тези прозрения идват сами и неканени точно както и страха. Обратното на страха, струва ми се, е спокойствието, но то ме изнервя, трябва да вирея някъде по средата... между едното и другото, за да съм в равновесие.
За първи път си дадох ясно сметка защо съм постъпвала по определени начини в живота си и защо съм точно каквато съм. Не бях очарована да установя, че ПР е съществувал през целия ми живот под една или друга форма, дискретно прикрит зад успехите и амбициите ми. И докато всички са ми се възхищавали, нещата са били в ред (или така съм си мислела), но почнаха ли да ме съжаляват - край, превърнах се в жертва! Казвам ви, няма да съм жертва повече, тази роля не е за мен. Аз съм победител. И сега, и винаги. И така както ще измъкна себе си, ще подам ръка на всеки, който иска да се освободи от страданието си. Интересно е, че никога не съм си поставяла цел да съм в ролята на помагаща, обаче животът все ме поставя в тази позиция, с каквото и да се захвана. Колкото повече съм бягала от това, толкова повече ме е застигало. Напр избягам от професията, връхлетява ме в личния живот и пр. Докато в един момент си дадох сметка, че може би това е нещото, с което съм полезна тук - грижата за другите. Винаги съм усещала, че тя ме дърпа нагоре и ми помага да живея в хармония със себе си. 
Не желая да потискам страха си или да се уча да съществувам с него - все още съм решена да търся корените му и да ги премахна завинаги. Не жаля нито сили, нито средства за това. Не съм съгласна да се натикам насила в някой МОЛ и да броя минутите, докато изляза, като през същото време хората си се разхождат най-спокойно! Това не е моята цел. Моята цел е да вървя точно толкова спокойно, колкото и те. Това е, към което ще се стремя.
Моля, ако някой има вече опит с медитацията, да сподели.

[reni1506]

Аз не знам какъв опит имам с медитацията,но това което правя ми действа много добре.Днес например се захванах със сто неща вкъщи и исках всичко да свърша наведнъж...Но така се бях разфучала,че дори когато свърших с работата не можах да се успокоя...сърцето ми щеше да изхвръкне,толкова бях нервна и сприхава.Взех да крещя и за най-малките неща без да се усетя.И в един момент си казах-"Така не може!"Усамотих се в спалнята,легнах и започнах едно бааааавно дишане.След 10 мин. бях като чисто нова.Облякох се и излязох спокойна на разходка.
Това е което правя за сега....

[skorpi]

"Обратната страна на страха е вълнението" - това е цитат от днешния епизод на "Тайният живот на една тийнейджърка" - смятате ли, че това е от другата страна? Аз мислех, че е спокойствието, но както вече казах, то ме изнервя. Вълнение... много общо ми се струва... дали ако нещо ме вълнува повече от страха, той ще му отстъпи място? Има някаква логика...

[Paty]

Скъпа skorpi



 Спокойствието което стои на отсрещната точка на напрежението няма нищо общо с  бездействие, с  безотговорност с вълнение и т.н , Това което търсим в тая точка е мирът  и спокойствието на духа ни., защото напрежението в нас идва от множеството страхове който ни връхлитат. Ти може да скачаш с парашут, да катериш планини, да си динамичен човек с много задължения, да си натоварен с проблеми  и пак  да  носиш в себе си този мир. Ако избереш да застанеш в средата на тази опозиция ще застанеш в средата на кантара. И тогава и най-малкото съпротивление ще  наклони везните. Познай в коя посока ще стане това. Затова е важно  да наклониш везната така че да останеш силна в тази позиция. Да тежиш стабилно на кантара.. Такава е идеята на освобождението. Средата в тази позиция не е помощник, а временно  решение. 
Миля си, че малката крачка която остава да направиш е да преодолееш съпротивленията си. В повечето случай ние се съпротивляваме на всичко ново което се опитва да влезе в живота ни, трудно  приемаме промяната, трудно приемаме грешки, огорчения, света около нас се изпълва със заплахи. Всичко което ни заобикаля и ни се случва има своите положителни страни. Търси ги тях. Ето например по въпроса за жертвата. – защо пък трябва да драматизираме тази позиция. Какво означава да си жертва в очите на някого, пък най-малкото в собствените си. Важен е само твоят поглед, ти виждаш света през него. Така  докато гледаме и анализираме другите забравяме да живеем себе си. Съжалението и съчувствието по презумпция не носят негативизъм. Всичко е в твоите възприятия. Ти виждаш през тях. Опитай се да промениш възприятията си. Нещата който по принцип те дразнят имат задължително своите положителни страни – намери ги или промени нагласата си към тях.  Това което не можеш да промениш в живота си и то не зависи от теб можеш да го приемеш такова каквото е,  ако продължиш да му се дразниш и съпротивляваш, то става все по силно като въздействие върху теб. Ето в момента аз ти изпращам просто една друга гледна точка. Ти сама ще прецениш коя е правилната за теб.
Когато освободим себе си от страховете,  когато успеем да се  намерим и да приемем света такъв какъвто е,  ще усетим и че там няма място за страх. Променяйки себе си и влизайки в хармонията ние променяме и хората около нас и света който ни заобикаля.
Ето ти сама го каза: Ако нещо те вълнува по-вече от страха той ще му отстъпи място - 

[Радостина М]

Scorpi, пред финалните прави е най-голямото съпротивление. Минавай през него! Що се отнася до това, че спокойствието те изнервя, разбирам напълно какво имаш предвид, защото съм била като теб, но просто ти в момента не разбираш (както и аз не разбирах) за какво спокойствие говоря, защото не си се докосвала до такова. Не става дума за скука, а за това, да има една спокойна точка в теб, която да ти стане фундамент в живота. Върху нея можеш да избираш какви емоции искаш да преживееш, било то и екстремни, но винаги да можеш да се връщаш в състояние на спокойствие и оттам да преценяш обективно, а не разлюляна от емоциите, какви неща ти се случват в живота и как да действаш. Очевидно, още не си го намерила това състояние, но си на път. Именно чрез медитация ще го откриеш. 

[reni1506]

!"Усамотих се в спалнята,легнах и започнах едно бааааавно дишане.След 10 мин. бях като чисто нова."

Моля ви,кажете това води ли се за медитация?

[Paty]

Точно така  Рени, така се започва. Медитацията е онова  състояние на покой в което съзнанието е изпразнено от мисли и с усещането че вибрираш в синхрон със вселената. В нета има много информация и техники. Вече има и много школи по йога, където заедно с помощта на другите много лесно се научаваш да навлизаш в това състояние. Напълно достатъчно е и да отделяш всеки ден по малко време за да се отпуснеш и да се синхронизираш. Не се притеснявайте , всичко става постепенно, ден след ден., стъпка по стъпка. Трансформацията не идва отведнъж. Тя трябва да бъде осъзната и допусната.
Отделяй си по 10 минути всеки ден и ще се почувстваш много добре. Ти вече си усетила, че действа.
 

[Валентинка]

здравейте! дълго се борих с това дали да пиша,дори в момента цялата треперя,незнам дали тук е правилно да се пише това,но не мога да се концетрирам,съжалявам,плача ,изпитвам ужас,моля ви кажете ми ,че не съм луда,моля ви ,умирам от страх,че ще полллудея ,аз съм шизофреничка,предпочитам да умра ,вместо това,кажете ми,че това е само чувство и че не е истина,прочтох ,че шизофренията имала симптоми като моите-хипохндрично мислене,чувство за полудяване и тревожност ,моля ви много ме е страх ..какво да правя:((( бях сигурна,че съм се справила с паническто разстройство,постоянно мислех,че имам болест изследвах се,как да се изследвам дали не съл луда?,психоложката ми казва,че не съм,а аз мисля,4е не иска да ми кажее..незнам какво да правяя..извинявам се...

[delicacy]

Валентинка, мила, успокой се! Първо, здравей! Искам да ти кажа, че не полудяваш, само силата на емоцията е толкова силна, че те плаши. Усещането, което изпитваш в момента е изключително и това те обърка, защото не можш да го контролираш. Няма да полудееш, казва ти го човек, който е изпитвал често това, което усещаш в момента. Поеми дъблоко въздух и не се напрягай, ще отмине. Не се плаши от силата на усещането, само дишай и бавно издишвай, наплискай се с вода и ще видиш,че ще се почувстваш по-добре. Силата на емоцията е голяма и точно тя те кара да мислиш, че ще полудееш, но това няма да стане, защото връзката с действителността ти е много силна. Хората с шизофрения нямат контакт с действителността. Затова, ние хората с ПР, не полудяваме, защото имаме силен контакт с действиетлността. Прегръщам те, мила Валентинка и още веднъж ти казвам, че няма да полудееш!