ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[Радостина М]

Reni1506, поздравления за това, че от 2 години ПР, едната си прекарала в борба към по-добре! Искам да те попитам защо се бориш срещу страха? Можеш ли да се опиташ да не му се съпротивляваш? Нека те залее. Остави го. Наблюдавай го, без да го мислиш, без да изпитваш емоция. Просто го гледай, изследвай го. Само така той се разтваря, изчезва. Ето и Delicacy тук може да ти каже как точно по този начин преодоля паник атаките, които получаваше в таксита.

А за това, че не можеш да намериш призванието си, ми прати на лично съобщение твоя мейл, за да ти пратя една книга да прочетеш и да попълниш табличките в нея, а после ще ми кажеш дали си го открила.

Научи се и да медитираш, ако още не си. Не се сещам за по-полезно нещо на този свят от медитацията. Медитация означава релаксация, спокойствие и осъществяване на връзка с истинското ти Аз. Не си го представяйте като изпадане в транс и излизане от тялото! Всички тук имат нужда да се научат да медитират. Не може да се мине без това. Повечето техники, за които говоря, са по-лесно приложими, когато можеш да медитираш.

[Радостина М]

съгласна съм с Delicacy да говориш за страховете си, дори и в ироничен контекст - така ги омаловажаваш. а пък ако започнеш сама да ги предизвикваш, ще придобиеш контрол над тях, ще си възвърнеш силата

[Радостина М]

Delicacy, не съм използвала някаква специална техника, за да спя сама в гората  Просто понеже вече съм напълно спокойна да спя сама в къщи и да преодолявам всякакви опити за криза, колкото и редки да са, реших, че съм готова да отида сама в балкана. Чувствах го. Исках по-голямо предизвикателство. И се оказа, че не беше дори предизвикателство. Чувствах се супер спокойна през цялото време, във връзка със себе си, с природата и въобще - невероятно! Никога преди не съм се чувствала така. Просто страх няма, никакъв! Отработила съм го докрай.

Единственият начин да разбереш дали си отработил докрай страха е да не те притеснява фактът, че можеш да се изплашиш един ден или да получиш криза. Защото знаеш, че можеш да преминеш през нея, знаеш техниките. Но си отработил и причините (т.е. при мен беше страха от смъртта, който вече нямам) И така изненадващо, кризи и страхове изобщо не се появяват. Това е 

Колкото повече работиш по себе си, толкова по-силно затвърждаваш спокойствието и радостта като трайно състояние на твоята същност и твоето съществуване.

[skorpi]

Радостина, ако сега ме закараш сам сама в къща в гората, няма да имам никакъв проблем да спя и 5 дни ако трябва. Дори наоколо да има вълци и мечки, пак няма да ме е страх. В същото време обаче ще се разтреперя в мига, в който трябва да вляза в голям магазин... нелепо е, нали? Ако попадна в екстремални обстоятелства, в които всички други умират от страх, на мене няма да ми има нещо. Например ако всички припадат, когато им взимат кръв, аз няма да припадна. При реални опасности съм пълен непукист - мога да пусна непознат в дома си, без да ми хрумне, че може да ми навреди, не ме е страх да ходя сама по тъмното нощем, или пък от обири, изнасилвания и пр. - на всичкото отгоре в миналото съм преживявала обир и заплахи, но ето на, не го мисля. И просто ми става смешно и абсурдно, че онова, което смяташ в момента за върховото си постижение, аз го мога сега и веднага, а останалите, рутинни и така обикновени неща ми се опъват...
искам да те питам нещо: ако смяташ, че си напипала механизма, по който да се справяш с атаките, защо изобщо продължаваш да ги имаш? Не трябва ли досега да са изчезнали? Не са ли те сигнал, че нещо все още не е наред? Дали има нещо, което не си открила за себе си и затова ги има? Хубаво е, че се изправяш срещу неща, които не си могла да правиш преди, но хрумвало ли ти е какво ще се случи с теб, ако спреш да се занимаваш с това, което правиш?

[raspberry230]

здравейте!
вчера направих един експеримент !моето"лобно"място са автобусите!когато тръгнах към спирката,умишлено започнах да предизвиквам страха,когато се качвах,вече беше дошъл,стоях "на тръни" около 3 спирки и той си отиде!на любимото кръстовище с голямото задръстване,вече нямаше и следа от него!
дали да продължа да правя това?

[reni1506]

Моят съвет е да продължаваш.Дори всеки път страха да идва,действай по същия начин.Все някога тялото ти ще осъзнае,че автобусът не е толкова опасно място и страхът ще спре да се появява.При мен поне е така.Аз от доста време се боря с автобусите.И все още ме е страх.Понякога съм добре,друг път не толкова....но съм оптимистка.
А иначе огромният ми проблем са извънградските автобуси!За там нямам никакъв опит,защото просто мисълта за тях ми предизвиква ПА.Това че ще се кача и 1 час няма да мога да сляза    .Още не съм за там.

[raspberry230]

рени,в извънградския е като в градския!пътувала съм и извън града!усещането е същото!не се плаши!и във влак ми се е случвало!през юни,ако всичко е наред ще пробвам и в самолет!а там май няма как да спрат,за да сляза,както съм правила в автобуса!
благодаря ти за мнението,рени!ще пробвам пак!

[delicacy]

raspberry230,пордължавай с тренировките, това е спасението и аз си имам лобно място, пак на кръстовище в такси получих деперсонализация. С тренировки и с помощ от Радостина вече не получавам силни панически атаки и станах много по-организирана и по-смела

[skorpi]

raspberry230, помни, че най-трудно е да започнеш, а ти вече си го направила. Лека-полека ще разграждаш страха си, докато един ден ще се возиш в автобуса и докато гледаш усмихната през прозореца, с изненада ще установиш, че е изчезнал напълно.  Стискаме ти палци!

[Радостина М]

Scorpi, при всеки е различно. Това, че влизаме в една мисловна схема, не означава, че сме изкарани от един калъп. А за да ти отговоря на въпросите – 1, 2 Атаки нямам, имам стресови ситуации в живота, на които ако се оставя, ще ме погълнат, затова минавам през тях неутрално, както съм описала тук и те отшумяват. 3. Има много неща, които не съм открила за себе си и това ме радва, защото обичам да ми е интересно. Качеството на преживяванията ми обаче се е повишило значително от липсата на страх. 4. Ако спра да се занимавам с това, което правя в момента, със сигурност ще открия нещо още по-интересно – а такива неща имам доста.
Затова ти предлагам да не се опитваш да ми правиш анализа, няма да успееш, неразгадаема съм

[Радостина М]

На всички останали тук искам да кажа, че поражи ангажираността си, ще отговарям само на лично зададени въпроси. Мисля, че съм дала достатъчно информация за всеки, който иска да работи по себе си, за да се справи с ПР. Първо пробвайте гореописаните начини, после питайте за нови. Всичко ново, което имам да кажа, го казвам на www.self-help.bg … засега

[skorpi]

Радостина, не съм имала намерение да те анализирам, ама може и така да се получило, не е нищо лично към теб, на всички така правя, че от толкова терапии се повредих нещо Аз даже и терапевта си подлагам на анализа, та той няколко пъти ми напомня и вика: "Сега ти си пациентът, примири се"
И все пак за мен е важно да уточня при какви обстоятелства атаките изчезват напълно и никога повече не се появяват, защото това е, към което аз лично ще се стремя. И дано всеки открие подходящия метод за себе си.
На другите мога да кажа, че аз все още го търся, но се иска упоритост, независимо с какво се захванеш. Нищо няма да стане без усилия, и то всекидневни. Просто животът и обстоятелствата ни принуждават спешно да поемем в друга посока. Това е положението. Примирете се и действайте!

[Ema]

  Всичко опира до това искаш ли да "научиш" всичко за себе си и за какво ти е, или искаш да се справиш с паниката и да живееш. Тук е голямата разлика. Начинът, по който Радостина смята че се е справила, за мен е прекалено дълъг. Три години са много дълъг период. Колко време е необходимо на една жена на 35 години да се справи с ПР, за да може да забременее и да роди? Ще чака до 38 години ли, или повече? Колко време може една самотна майка с две деца да си стои в къщи и да не ходи на работа, защото е с агорафобия? Или един счетоводител, който 8-10 часа е в сметки, числа и срокове и е с ПР, да го накараш да се самонаблюдава, и да се самоанализира, и да мисли обича ли се или не,  и да успокои мозъка си да медитира? Та медитацията е разстоянието между две мисли, но как можеш, когато си тревожен, да ги спреш, за да ти се получи медитацията? При мен поне това не се получаваше. Техниките, които предлага Радостина, са близки до будизма, но не мисля, че само това е начина, защото това си е вид религия, а когато се е развила преди хиляди години, не е имало ПР. Това е философия на живот, която човек избира, така както избира християнството или исляма.
    ПР не е болест. Това е начин на мислене, който се запаметява в нас по време на някоя криза в живота и остава така. Това е механизъм. Поне при мен беше така.
    ПР не се лекува от 3 години. Страхова невроза е старото име на паниката и тревожните разстройства. Понеже не е болест, не и влияят и лекарствата. Това, което помогна при мен не са лекарства, а психотерапията. Така се лекува и по света.  Но 3 години са прекалено дълъг период на лечение. И когато се справиш с паниката, не е необходимо да се поставяш в екстремални условия, за да потвърждаваш, че нямаш паника и да се погалиш по главицата. Безсмислено е.
   Всеки човек е една вселена, всеки е различен, затова не може да има и един единствен универсален начин на лечение. Това, че един се е справил сам, не значи, че всички могат да се справят. Пък и срокът на справяне също е важен.
    Радостина е права за себе си, тя пише в списание за селф-хелп, работи с психолози, организира техни мероприятия, участва в групи по самопомощ, т.е. тя е в голяма част от времето си  си в теми на разговор за самопомощ и самоанализа, и това я поддържа, но не трябва да забравяме, че не всеки излекуван ще иска да се занимава и след това с подобни неща. Затова не бива така категорично да се заявява, че само това е пътят.
    
  

[Boyana]

Реших и аз да се включа в темата.
Ема, разбирам те, че искаш излекуването да настъпи бързо. Всеки от нас го иска и го е искал. Но това е процес. За съжаление на всички нас - лечението е бавно и трае с години. Трябва да го признаем това. Човек избира да пие лекарства и да притъпи симптомите и да се мъчи да живее нормално или пък, изключвайки лекарствата да намери сам причината, която го е довела до тук, както е направила Радостина, както правят и други. Да, вярно е, че човек може да се размине с някои неща в живота, докато се бори, но такъв е живота, звучи жестоко, но е факт. Много от нас са го изпитали на гърба си. Някои са опитали и са упяли, други не са успяли, но те не са по-малко силни от другите. Всеки намира своя път за действие и според мен, няма нищо лошо да го сподели и с другите, те сами избират за себе си, дали нещо е приложимо за тях или,не.

[Ema]

   O да, Бояна, права си, че човек има право на избор - избор да се справиш с паниката и да живееш, или да прекараш години в стремеж да се пребориш с нея, като опитваш това или онова лекарство или техника.
Луиз Хей, Уейн Дайър, Норбеков ...всички имат достъп до тези книги и едва ли някой сега чува за тях.
   
Тази тема по-скоро ми напомня на кръжок по паника, в който не си в тежко състояние, но и не си се справил напълно и имаш нужда да говориш за това, като даваш съвети на останалите. Това, че смяташ себе си за излекуван, не те прави лечител автоматично. Естествено, че някои няма да са съгласни с мен, но като вдигаш кръвно и имаш стягане в сърцето, отиваш на доктор,  като те стяга в гърлото-отиваш да видиш щитовидната си жлеза, като ти съхнат устата-мериш кръвна захар и в същото време  решаваш  с някакви опити да се справиш с истинската причина за всичко това- дали ще ми подейства този метод и техника или не....и така минават години.

Казвам всичко това, защото според мен всеки човек е различен и това, че един се е излекувал от ПР по един начин, може изобщо да не помогне на друг, а дори да го обърка и забави във времето.