КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ ДНЕС 2?

[reni1506]

Честит Рожден ден,bebe!!! :)А за пожелание ще използвам този цитат:
„Бъди искрен в мислите си, бъди чист в чувствата си. Тогава няма да се налага да преследваш щастието. Щастието ще преследва теб.” Шри Чинмой – „Крилете на радостта”

[bebe]

БЛАГОДАРЯ,ВИ МОМИЧЕТА за поздравленията :-*Днес ми беше забранено да имам ПА и разни други страхове,Денят беше чудесн за мен!Надявам се да бъдем всички по-добре,желая го от все сърце и душа

[vesi2003]

Здравейте,една седмица бях на море и искам да ви кажа как прекарах,е много зле.Нямаше ден ,в който да не ми беше зле.Засилих ривотрила,защото така се чувствах по-добре.На плажа едвам изкарвах до обяд,на обяд и вечеря не можех да издържам в ресторанта,семейството ми се съобразяваше с мен винаги.Имам чувството,че им провалих почивката.Детето ми беше най-щастливо от факта,че е на море/като всяко дете/,забавляваше се много,а аз един път не можах да му се усмихна и да споделя неговата радост.Какво ми стана незнам.Сега се прибрах от почивката,нещата около мен се поуспокоиха,но се чувствам зле,заради другите.Не мога цял живот да бъда една хленчеща майка,на която постоянно и е лошо.Боря се,но всичко е на периоди при мен.Докога....

[reni1506]

Ох,милата...напълно те разбирам...Аз бях точно така миналото лято.И то за 20 дена на море!!!Не можах да намеря грам спокойствие-на плажа зле,в стаята сама пак зле....лудница.Треперех от нерви денонощно.Обиколих няколко лекаря,за да ме успокоят,че ще ми мине.Мъжът ми само търчеше по аптеките за поредните лекарства.И на всичкото отгоре не можех и да спя.Издържах 3 дена без сън...после с някакви лекарства успях да заспя.....и докрая на почивката бях: 1 нощ спане,една не...Това ако е е нормален живот...
За тази година все още ми предстои морето,така че...тепърва предстои.Обнадеждена съм, защото смятам,че доста напреднах през тази една година.И то не с лекарства,а с работа по себе си.Е,като дойде,ще споделям...

[Mari]

Vesi2003 , съжалявам,че си се чувствала така! Освен ривотрила пиеш ли АД? Сама знаеш,че си имала кризи защото си била далеч от дома ,което е характерно за ПР. Аз за радост го нямам този проблем защото след плаж се прибирам в къщи,но до болка ми е познато какво си изпитала.

[vesi2003]

Мари,пия Депрексит от две години,бях го понамалила малко,но си върнах първоначалната доза.Това ми е поддържащото лекарство/като се има в предвид,че за 11 години са ми предписвали почти всички АД./Постоянно следя за нещо ново,което да излезе в аптеките.А що се отнася до кризите,че съм далеч от дома,все си мисля,че съм го преодоляла,никога не тръгвам с нагласата,че ще ми стане нещо,напротив не го мисля.А също така пътувам почти всяка събота и неделя до вилата ни,пролет ходим на планина,лятото на море.На всички тези места ми е ставало не добре в през годините,когато съм ги посещавала,но всичко е било в рамките на нормалното.E сега съм малко по-добре.

[Mari]

Ало,Мишле-то...не разбрах зашо си във форума? Твоето даже не е било ПА,изобщо нямаш представа мила,какво е изживяването! Ще ти мине кризата с валериан ама друг път! О-о моля те не на мен тия ....

[Mari]

Не ми говори за воля! Тук има хора които са над 10 г. с ПР, пият АД и знаят какво е паническата атака. Може да не съм била в твоето тяло,но знам как протича една криза!
Спести си коментарите ако обичаш !

[mecanka]

Здравейте.
Какво се случи преди малко с мен. Лежа си на канапето, изправям се и не си чувствам лявото бедро, като все едно би беше бита упойка. След секунди ми мина вълна през цялото тяло, нещо като общо изтръпване, но нне се схванах, защото от страх веднага станах да си вземе телефона. И в тоя момент всичко премина.
Някой от Вас имал ли е подобно нещо?

[Mari]

Здравей мецанка.Отдавна не съм те "виждала" .Ами за изтръпването какво да ти кажа!
При мен е често.Но не само в крака.На мен ми изтръпва главата отзад,примерно само дясната половина на лицето -дясна ръка ,крак,език.Точно все едно ти е бита упойка. Питала съм,казват ,че е от вегетативната нервна система,и не било опасно,но е мн. неприятно.

[skorpi]

Изтръпванията са от адреналина, не се плашете. Те не могат да доведат до някакви последствия. Единственото, което могат да направят, е да ви уплашат, което да засили и останалите оплаквания. Но нищо повече. 

П. С. Да кажа и аз как съм. Вече официално живееща сама, отново на работа, с току-що установена остеохондроза на шийни прешлени, ходя на кинезитерапия, понасям адски болки, от които не мога да спя и да си намеря място, доста трудно избутвам натовареното ежедневие, обаче въпреки това безумно щастлива, че го правя, макар и с голям зор. Чувствам се малко по-независима и горда със себе си. Има още много да се желае, но не мога да искам невъзможното за 2 дни. Направих повече, отколкото си мечтаех. Казвам ви го, за да знаете, че има път обратно, колкото и да е труден.

[mishle]

Изтръпванията са от адреналина, не се плашете. Те не могат да доведат до някакви последствия. Единственото, което могат да направят, е да ви уплашат, което да засили и останалите оплаквания. Но нищо повече. 

П. С. Да кажа и аз как съм. Вече официално живееща сама, отново на работа, с току-що установена остеохондроза на шийни прешлени, ходя на кинезитерапия, понасям адски болки, от които не мога да спя и да си намеря място, доста трудно избутвам натовареното ежедневие, обаче въпреки това безумно щастлива, че го правя, макар и с голям зор. Чувствам се малко по-независима и горда със себе си. Има още много да се желае, но не мога да искам невъзможното за 2 дни. Направих повече, отколкото си мечтаех. Казвам ви го, за да знаете, че има път обратно, колкото и да е труден.

Ти си голяма работа! Браво, че се спрявяш в това положение, вдъхна ми кураж Продължавай в същия дух.
Аз днес се чувствам добре, малко ми е замаяно, но това е бял кахър.
Искам да ви попитам нормално ли е да чувствам майка ми и баща ми като непознати, също и приятелите ми... Даже на моменти се страхувам от майка си.. Това е направо ...

[mecanka]

Ами даа, отдавна не съм влизала защото ми беше сравнително добре.
 Е още си се боря с тоя световъртеж, но в крайна сметка ще се окаже, че наистина е от тия проклети шипове които мира не ми дават. Целия торс ме стяга, боде, понаболва от тях. Оффф.
Иначе ПА не съм имала, а и да се е опитвало да ме хване, незнам как, но успявам да се го овладея. Най-важното е, че дори и сърдечната област да ме стегна вече знам 100%, че не е от сърцето. Това ПР ме накара да си правя такива изследвания които неправят и на сърдечно болни.
И да си кажа, че разкарах всякакви Допамини и други отрови, сега съм само на половинка Ксанакс от 0.25 мг. но ще е за кратко.
А и тая жега много ме мори бе хорааа. Е то и "килцата" са ми в повече, но все пак едва издържам, и естествено заради мен ще ходим на море от 13 септември да не е много топло, но там ще си празнувам и рождения ден на 15.  
Ми това беше за сега. Спокойна и щастлива вечер.

[mecanka]

Най-много се страхувах, когато имах вертиго - тогава няма спасение нито като лежиш, нито като седиш, просто си като в лодка, която постоянно се обръща. Ходиш, но сякаш пълзиш. Накрая сядаш на земята, защото просто тялото ти не те слуша. Плашещо е това доста. Обикновено когато вертигото спре, и страхът изчезва. Остава една лека тревожност само да не се повтори.

Skopri, Не съм запозната с цялата  ти история, но видях един от постовете и много ми хареса това за световъртежа. Така е, и аз като нямам замайване съм си предишния човек      изпълнен с живот и енергия, и за съжаление назнам дали ще се оправи някога, май и аз постепенно свиквам с него и просто го приемам. 

[skorpi]

Ами аз скоро явно ще почна да пиша учебници по неврология и психиатрия, а така като гледам, и по кинезитерапия... конкретно за остеофитите (шиповете) е хубаво да се прави мануална терапия, на мен ми помага много, макар че временно влошава драстично нещата. Но поне отщипва засегнатото място и така освобождава напрежението. Не мислете, че това е вън от ПР или др теми - всичко е навързано, там си минават нерви, при мен е мн близко до главата, оказа се, че проблемът тръгва зад ушите и надолу, така че ние сме един организъм, няма какво да се делим на части
А иначе разликата между лекото замайване и вестибуларното вертиго е от небето до земята. Който ги е изпитвал, не може да ги сбърка. Но като свършат кризите, нещата не изглеждат чак толкова страшни. И така, лягам си доволна тази вечер, макар и не достатъчно обезболена