КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ ДНЕС 2?

[mecanka]

Даа правя разликата между вертиго и замайване. От вертиго"периферен отоневрологичен синдром" съм лекувана в началото на годината. Но моето замайване не е никак ЛЕКО, ходя и се блъскам в стените, все гледам да се хвана някъде, права в банята немога да се къпя........... Ако това е леко ..... Както и да е. А относно шииповете, правя масажи почти всеки ден, ходих на физиотерапия и ще ходя и на кални бани пък да видим.
Приятен съботен ден на всички!

[skorpi]

Точно за това става дума, да. За този тип световъртеж. Аз съм се къпала около една година седнала на стол в банята, за да не падна. Сега се старая да не стигам до там. Все пак ти препоръчвам мануалната терапия за наместване на прешлените. Аз сега съм по-скоро със замайване вече след 2 процедури, зависи накъде ще си завъртя главата най-вече и днес преспокойно се разходих из квартала.  

[mecanka]

Да, мъжа ми почти всяка вечер ме масажира, а относно разходките аз всеки дане излизам на разходка с кучо и понякога съм ок, друг път се клатушкам... Оффф незнам, адски е гадно.

[skorpi]

Не е хубаво да те масажира, освен ако не е кинезитерапевт - поне на мен така ми казаха всички лекари. При шипове е опасно и вредно. Трябва да се знае точно къде да се пипне. Аз също излизам с кучето сутрин и вечер, когато съм ОК и когато не съм, и понеже рядко или никога не съм ОК, излизам така, както съм 
На теб постоянно ли ти е толкова силно вертигото? Периферен отоневрологичен е различно от цервикален. При мен е и двете, но вече предимно второто. Разбира се, че и тревожността допълнително засилва усещанията, но не я смятам за водеща. Защото когато настъпи физическо подобрение, тя отстъпва.

[mecanka]

Ами учил е за масажист, и все пак не му давам да пипа навсякъде де.
А за вертигото при мен е много сложно. Ето последните 3 дни съм много зле.
Преди това близо месец почти нямах, е замотка ме за малко, но после се оправи. Даже и кола си карам.
Уж ме лекуваха в УНГ за вестибуларния апарат, но то не помогна. После ме пратиха на психиатър, но и това не помогна. Тъй като съм работила във ВМА и други центрове, реших да си изследвам и сърцето. Всичко ОК. Отново направих консулт с невролог който каза, че неможе да е от шиповете, и 2 дни след това получих такава криза, че бърза помощ ме закара в неврология. Та там най-накрая бяха категорични че е от шиповете които са тръгнали и към гръбнака. Направих физиотерапия, дадоха ми хапчета и определено доста време бях добре. Ма направих една грешка, стоях на течение една вечер и оттогава се засили отново. ега остава само да си направя ендокринологичен и очен преглед, за да съм 100 % наясно каакво ми е.
Ааа, и друго. От както ми стана така, това е вече 8 месеца ми пречи тъмнината. Сама не смея да изляза по тъмно защото почти невиждам и погледа ми е замъглен. Свечерили се, ада настъпва. От светло на тъмно като влизам замайването е ужасно.
И съм съгласна с теб за тревожността. Ако не ми се вие свят, никаква тревожност и притеснения не ме хващат. Затова и разкарах психиатъра и хапчетата.
Тъпото ПР се появи заради тоя световъртеж и изтръпване. А не обратното, както при другите.
Ох, май много разхвърляно го описах, но дано си разбрала горе-долу.  

[skorpi]

Ами учил е за масажист, и все пак не му давам да пипа навсякъде де.

Е, как няма да му даваш, нали ти е мъж

Ма направих една грешка, стоях на течение една вечер и оттогава се засили отново.

Ето това ме съсипва и мене. 2 дни съм в офиса по 8 часа с гръб към отворен прозорец плюс духащ директно в мен климатик. Работя увита с шал, защото директно от терапия отивам на работа... от течение и глава боли. Според мен просто ние сме си по-чувствителни и малко да ни е зле, се шашкаме или просто вече ни е писнало да ни има нещо.

Ох, май много разхвърляно го описах, но дано си разбрала горе-долу.

Разбрах те прекрасно. Същото беше и при мен. Преди да ми е зле физически, не съм и сънувала за тревожни разстройства. Е, само на книга може би

[mecanka]

Е, как няма да му даваш, нали ти е мъж

   
 Е сега съм малко по-добре, даже излязох на кафенце в тая жега. Поизчистих си и ся като му легна...... 
 

[skorpi]

Блазе ти, че има кой да те масажира... аз си плащам 

[Student_21]

Много ме измъчва недостигът на въздух - характерен симптом за ПР. При мен се появи преди 2 седмици и оттогава не е изчезвал. Когато изчезне (обикновено доста за кратко), се замества със силен страх. Много е коварно нашето състояние. Постоянно има симптоми, които ни придружават навсякъде и от които имам чувство че няма отърваване.

[toni_d]

Много ме измъчва недостигът на въздух - характерен симптом за ПР. При мен се появи преди 2 седмици и оттогава не е изчезвал. Когато изчезне (обикновено доста за кратко), се замества със силен страх. Много е коварно нашето състояние. Постоянно има симптоми, които ни придружават навсякъде и от които имам чувство че няма отърваване.

и момчета ли имало с пр?

[Student_21]

Да

[skorpi]

Поразгледай тук във форума техниките за дишане, много от нас са изпитали облекчение след прилагането им.. Например в темата "Излекувах се от ПР" - в първите постинги на Радостина М. ще откриеш поне няколко. Аз лично премахнах проблема с дишането с ТЕС, който в началото ми беше основен, особено в определени ситуации (например, когато минавах по моста, където загина приятелят ми). Съвсем скоро минах оттам и дишането ми беше нормално. Ако те интересува повече, виж в темата за ТЕС.

[mishle]

Чувствам се учудващо добре днес.. Дано да продължи през целия ден.

П.П предписаха ми Ципралекс и Транксен.. Някой пил ли ги е ? имат ли ефект? 

[Mari]

Аз съм пила транксен,преди години.Помага ,но гледай да не свикнеш с него! А за ципралекса-на едни помага на други не.Нека да кажат тези които са го пили,аз не съм,само съм чела.В началото може да имаш стр, ефекти от лекарствата,а може и да нямаш.Ти за първи път ще пиеш АД затова бъди подготвена!

[skorpi]

Да се отчета за днес: след яко сутрешно повръщане се добрах до работа.
Трудничко ми беше доста до обяд, а сега установих, че тревожността ми си тръгва заедно с шефското тяло, когато напусне офиса. Много страх брах дали няма да си изгубя работата, сигурно за това... никой за нищо не ме тормози принципно, всичко в рамките на нормалното, но дълго ни плашиха със съкращения и мене конкретно още, когато приятелят ми беше жив, а планирахме бебе. Помня, че много стресирана бях през този период. Може от преди да се е насъбрало, знам ли...