Виене на свят и ПР

[Alice]

...

[nelka]

извинявам се че не казах  от кои град сум  :)от стара заагора сум и сум на 19 години просто сум нова в саита и ми е малко трудно хахаха.Сугласна сум с вас че врачките не определят П.Р но вече не издуржам и незнам каквво да правя супер много ви благодаря че ми писахте това  значи много за мен!!!!!!!А искам само да ви попитам пиетее ли алкохол когато приемате лекарства  защото аз не страх ме е  ;Dа пук идват празници а-у иска ми се да пиина малко  :)мерси

[Alice]

Nelka, прочети последните няколко страници от "Всичко за лекарствата при ПР", там другите са коментирали, това което те интересува. 

[t.todorov]

" Иначе аз не виждам какво мога да печеля от това, че не си позволявам да се защитавам подобаващо на моменти."

Много е приятно понякога да се тъпчат чужди градинки без съпротивление. Та вие печелите нещо от това да карате другите да се чувстват приятно тъпчейки вашата. Така вие ги държите под око да са благоразположени към вас. Въпроса е от къде е тази нужда.

[Alice]

Не карам другите да се чувстват приятно, докато ми тъпчат "градинката"!   Категорично.

Просто много мисля преди да кажа нещо на някого. И заради тази моя подготовка какво да кажа и как да го кажа, така че да не нараня човека, много пъти не отреагирам на момента. Не ми доставя удоволствие да наранявам хората... Особено пък близките си.  

[Шашмагюл]

И аз едно време бях такава. Сега ми напомняш, че сигурно това е една от причините за соц. ми фобия. Щото в стремежа си да не нараня, да мисля как да кажа нещо, накрая спрях да мисля какво да кажа и просто зациклям.
Ама полза от това няма, да увърташ така, че накрая никой да не се усети какво искаш да кажеш.
В тая къща разбрах, че от намеци файда няма, ако не си кажа директно, ще ме отсвирят отвсякъде. Тъй че карай според хората.Понякога дори майка ми съм забелязала, че за да защити себе си, ме е жегвала мене. Най - вероятно несъзнателно.

[t.todorov]

" И заради тази моя подготовка какво да кажа и как да го кажа, така че да не нараня човека"

Да де, същото. По-добре аз да съм наранена отколкото другите. Така да се каже има нещо специфично в това, какво съм се научил да понасям и каква е печалбата от това понасяне. Това е въпросът. Защото ако моята цел е да не нараня хората, дори когато са жестоки с мен, аз печеля нещо от това поведение. Първата полз, за която се сещам е да не се влиза в конфронтация на всяка цена. Учтивостта, както се казва е обратното на откритостта. Когато човек е учтив той "изрязва" ноктите на другите и те не го драскат. Т. е. учтивостта има за цел да направи другите предсказуеми и то удобно предсказуеми. И тук въпроса е защо ли имам нужда да се държа по такъв начин, че да провокирам предсказуемо поведение у другите. Това е обратното на импулсивността. По тази причина всичко се премерва, а импулс няма, той идва с други средства: я изчервяване, я ПА и други "екстри", но поведението на повърхността всъщност е много обрано и премерено. Това ще рече, че човек някога е страдал от своята импулсивност, т.е. тя не му е помогнала да постигне целта си. Това може да е било и като е бил на 5-6г. Въпроса е как при вас стоят нещата.

[Alice]

Аха. Направих връзката и стигнах до отговор за самата мен, но го откривам на по-късен етап от детството си. Със сигурност след 9 годишна възраст, защото, както съм споменавала, детството ми до 8 годишна възраст почти не го помня... Пък и детството при мен е разделено на две половини-до 8 годишна възраст и след това.
Две коренно различни половини.

[Шашмагюл]

Аз се сещам затова, че опитите ми да съм директна с родителите си са завършвали с Я, млъкни. Естествено, ако обидиш, най - вероятно ще се простиш с разни подаръци и т.н. и е по - изгодно да си умна, сдържана и свенлива. 

[t.todorov]

Важно е как е било до 8г. и как се е променило след това. Ето че тук е вашата тема, която да изследвате терапевтично. Да не се помни не е случайно. Аз постоянно "забравям" неща, за които имам съпротива да ги върша, но се налага А това забравяне всъщност е изтласкване. Обикновено причината е винаги в забравеното.

[Шашмагюл]

А дали е така?Аз имам спомени от малка, може би 4-6 годишна. Беше ми чудно как старите хора забравят и си бях поставила за цел да запомня разни случки. Но във всички случаи съм била възпитавана да съм сдържана и да не обиждам.

[t.todorov]

" Но във всички случаи съм била възпитавана да съм сдържана и да не обиждам"

Въпроса е как е ставало това. С какво ви лишаваха ако го направехте? Шоколад, наказание, липса на любов?

[Alice]

Ами да работя терапевтично по това, но няма с кой. 
Може да работя с вас, живот и здраве, ако се преместя във Варна.

Но във всички случаи съм била възпитавана да съм сдържана и да не обиждам.

И при мен така.

[Alice]

Естествено, ако обидиш, най - вероятно ще се простиш с разни подаръци и т.н. и е по - изгодно да си умна, сдържана и свенлива.  

По-изгодно ми е било да, но не заради подаръци и тн., а защото с това си поведение печелех поощрението на майка ми и си спестявах караниците и шамаросването, които и без т'ва си бяха нещо като ежедневие, щото не бяхме един и двама човека вкъщи...

[t.todorov]

Което означава че вашият начин да получите любов и внимание е с послушание. Кризите обаче сега идват когато дори и да сте послушна хората не отвръщат с това, което очаквате. И дори да е парадоксално в такива моменти човек дава още повече от същото - повече послушание. Това означава още по-голяма премереност в действия, думи, израз на емоции и т.н. За жалост обаче не получава отново това което всъщност е свикнал да получи с това си поведение. Тук агресията към другите няма как да излезе, защото ще ви отдалечи от учтивото поведение. В какво се превръща тя тогава?