Престанете да се гаврите с мен и фамилиите ми. Демек, роднините ми. Това са хора, които явно са забравили да ме светнат, че около Чернобил са били на курорт по Русия или Украйна и не е ясно дали не са помагали на отселелите. И тая гуша(хипо или хиперфункция) на щитовидната жлеза да е от това. Да не говоря, че тия обучения за даване на първа помощ може и да не са били точно обучения. Или са били.
Просто пропуснах този момент.

Направо ми омръзна да ви тълкувам. Не изпитвам нищо към мъжа ми. Като колега, ок. И тая празнота, която описвате като бордърлайн, е огорчение. Не ми разправяйте, че някой си трябвало да ми бъде като огледало. Не, трябваше да намеря точния филм. Всеки лекар, при операция говори с колегите си, припомня си кое как беше в лекциите и тогава продължава.
При мен кви дрънкат: Остави това минало, карай напред.
Като се паникьосам, че имаме болка в корема, няма кой да ме светне, че е от глад и омешан режим.
Стомахът ми все още е наред. Смешно, не смешно, тия булгарикус бациликус в корема ако им трябват в лаборатория, ще шикна(изпратя).
Даже, ако е на български, и сама ще проведа изследванията.

Все още ми е трудно да обясня как различавам сън от реалност. Може би като спра за малко и си спомня къде съм хвърлила ключовете, например. Ако някой ги измести, тогава решавам, че полудявам. Цял един живот заради шибаните наркотици. Че верно ги озаконявайте, давайте гласно да се разбере, ако искате може да ми сервирате кафето и цигарата с линейка. Бясна съм ви. Съсипахте ми живота. А беше толкова лесно. Не, не ме е ад, че сте помогнали на да речем, щото си е така, прабългари. Яд ме е, че мен изхвърлихте. Тук не става въпрос за липса на благодарност. Оставена без пари, без работа, без зъби, без нищо заради някакви мухльовци. Вие не сте много по-различни.
Не, не съм болна. Никога не съм била. Имам трудности с говора заради свинщини. Не ви се сърдя чак толкова, но е безобразие просто накрая и да ме гръмнете. Вчера мъжът ми чисти печката, аз чистих цял ден с препарат, тръгвам да ям сготвеното и първото, което усещам е препарати.
Омръзна ми да се възползват от добрината ми. В психиатрията един данъчен почна да ме изнудва за цигари. В работата спряха. Имаше момиче, дете на разведени родители, изхвърлено при баба си и дядо си. Като отговор към една зъболекарка как била благодарна на баба си, че отгледала детето им, докато учели.
Аз съм се сринала, те пак ми отмъщават. ? Иначе е яко, да се заигравам с немската полиция.
Между целия ужас, да се изхиля малко.
Тук пък явно нарекли русо момиче прасе, майката я нямало и момичето с анорексия.
Ужас просто.  Нямам думи.

Има логика при слънчеви изригвания да не е добре всеки. Трудно ми е да се изказвам. Ако ме питат дали имам семейство, ако замълча, съм асоциална. Шефовете не обичат такива. Ако пък споделям ми е толкова тежко, че влизам в депресия. Има нещо погрешно в начина, по който тъжим. Имам нужда да поговоря с някого за здравето си. Приятелите ми изтърсват, че не е за маса тежка тема. Майка ми подскача прединфарктно. Сестра ми или няма време или не искам да я товаря. Да не говоря, че се изпокарах и с нея, понеже имах нужда да поговоря с някого за това, което се е случило преди. Да ми се извинява майка ми за това, което се е случило преди, толкова дълго, колкото ме е мачкала. Че аз като се сетя... вкъщи беше хубава атмосферата до едно време. Нямаше извращения. Само тая ми баба, мислейки че е забавна, това хапане от радост... все едно съм живяла сред животни. Като за капак то си е нелеп инцидент с баща ми... Не се знае какво е пил, дали някой не го е друсал без да знае, много подправки обичаше... имам нужда да се събера с някой от роднините си, с когото съм свързана по някакъв начин и не ми завижда, нито пък се чуди как да ми наложи мнението си. И прочие.

Не, не е симптом на шизофрения. Когато децата не са около мен, имам нужда да вярвам, че нещо ги пази. Освен това с толкова много техника, не е сигурно какво още създаваме. Или не мога да извадя сектите от главата си. Или заради фистулата, която май се води локален сепсис. Съзнанието ми е намалено. Или заради четенето за енергии съм се фиксирала върху усещанията си. Или защото не обичам мъжа ми, а се налага да живея с него. Имам нужда от музика на работа. Вместо това слушам как един турчин цял ден се лигави. Другият е с логорея. Не знам какво ще правя. А не ми се пият хапчета.

Не обичам да ме ограничават. Значи за 40 години трябваше да позабравя, че съм умна, за да не би да се самоубия. Така излиза накрая. Забравете да спра цигарите. Нещо за разбиране ли плачете?! Като плачете, първо кафе и зигари, пък аз ще ви бъда огледалото. Се ненаписахте. При бордърлайн трябвало да си като огледало. ДГД!
В "Откраднат живот" докторите си говорят. Не се държат като делфини, пингвини и прочие.  Ако изпуша и оскверня българската църква вече и материално, да знаете, че съм чистокръвна българка.
 
Толкова сантиментално. Дъщеря ми ми спаси живота. Не искайки да се роди с нормално раждане.

Познаваме се, но не се познаваме. Варя боб. Има лечение болестта ми. Нарочно се държа без хапчета, за да мога да свидетелствам ако трябва.

С обич:
Вашта гордост

Хубаво е да има с кого да обсъдите родителите, достатъчно дълго, преди да  си кажете, че и те са били млади и незрели.
В крайна сметка е трябвало и да си изясня що е то понятието мутра и мутра ли съм и аз.
Това е друга тема. Ами като забравих откъде беше този мушмурок.... вай, вай.
Така си казвам. Аз платих достатъчно много, загубвайки татко. Да не говоря, че и с майка не си говоря.
С никого вече.
Та... мушмурок, не се познаваме, но да знаеш, че си задник, а щерка ти е куха лейка с потенциал за всичко хубаво!

Но искам учител, на когото мога да се доверя. А не да я карам като баща ми. Макар че никога не съм пострадала от ел.инсталацията му, той буквално ме отврати от себе си като учител. Може би заради алкохола. Иначе беше прекрасен човек. Беше грубоват с нас. Майка му е убила защитните механизми без да иска, явно. Или с мен беше грубоват. В крайна сметка сестра ми има едно дете, а аз две. Явно и тя го е видяла това.
Всъщност на мен ми беше все тая. Просто не намерих мъж, с когото да избягаме заедно от родителите си.

Само че може и да не съм права. Знам, че ако като настина, си взема болничен, всичко е наред. Знам, че ако хората се съобразяват с мен, че не мога да си чуя буквално мислите, когато викат, всичко ще е наред. Знам, че зад забравянето не се крие склероза, а изумяване, буквално "изскочи ми от акъла".
Било важно колко често ми се случвало.
Според мен е важно, че не готвя преди работа, не гладя преди работа, ако пак съм видяла някакъв смисъл да пиша тук.
Че аз мисля върху:политика, астрономия, психология, здравословно готвене, постоянно променям схемите, по които пера прането вкъщи...
Не, не искам да съм къщно пиле. Беше нужно само да си припомня интереса, с който изучавах предмета физика и съм готова и за електротехника.