Опитвам се да си спомня кога съм нямала натрапливости. Това, което си спомням е, че си бях харесала един батко. И много исках да ми е братовчед. Защото дотогава кръвната връзка съм я възприела като най-висша форма на обвързване. Когато майка ми ми каза, че не ни бил братовчед, бях разочарована. И се тръшках. Явно тогава е имало реч за това за кого можеш и за кого не можеш да се омъжиш. И имаше изречение от типа на какви глупости са ми в главата.
Нямам спомен да съм се тръшкала, че не мога да се омъжа за баща ми.
От много време насам се чудя дали натрапливостите не са посттравматичен стрес. Когато в периода на обяснение за кого можеш и кого не можеш да се омъжиш, се реагира с възмущение. И след това, когато се случи да легнеш до баща си, който има пиянски сомнамбулизъм, иначе беше много весел, добър и интеригентен човек, почти да те обърка с майка ти, ти да се събудиш и да му кажеш, че ти тежи и после да те обвинят, че нещо търсиш. А е факт, че преди това месец ли, година ли бях питана кого обечам повече. Спомням си, че баща ми не ми обръщаше много внимание и съвсем искрено си казах "теб, защото той не ми обръща внимание". Спомням си, че до този момент боготворях майка ми. Когато понечи да запали цигара(тя е непушач върл) на бъзик, обикалях около нея и ревах, докато не я изгаси. После ме бъзика "Ами той и баща ти пуши, за него няма ли да ревеш, че пуши и може и да умре"... и айде рев и за него, ама малко като селска баба на опело. Когато майка я нямаше, явно операцията на щитовидната жлеза е била... си викам, като иска да ги обичам по равно, трябва да легна при него и да го гушна. Включително се питах и какво ли е да тепрегърне мъж. След като съм се питала, значи не съм била гушкана. Но не съм имала идея да спя с него. След това(явно майка ми не е била на операция, а си е правила изследвания), на следващия ден ми се държа конско. Нещо от сорта на"Шашмагюл, ти май а?!" Не мога да се извъртя и да огледам безпристрастно ситуацията. Имало ли ми е нещо още тогава и имало ли е и други ситуации, за да ме питат така.
Но честно казано, аз се насилвах да обърна въобще внимание на баща ми.
Което ме навежда на мисълта... дали обвинението, че съм луда(с други думи) не е предизвикало тези натрапливости, нещо като посттравм.стрес, но под формата на обвинения. "Повтарящи се ужасни образи и картини". Дали не е просто преживяване на безпочвени обвинения, ужасът, че най-близкият ти си мисли за теб това?. Агресия,нещо като "Ок, щом казваш, ще бъда!" и развиване на малко хард сексуалност? Има ли доказателства, че ОКР се дължи на безпочвени обвинения от страна на родителите, за да се провери детето за изрядност и да е 100% добро и т.н.? Спомням си, че подобна реакция "Шашмагюл, ти май, а?!" не беше изключение и беше по различни поводи.
Дали пък не е папагалска структура до някое време и след това като ти дойде акълът, се питаш "Защо?! Аз съм изрод!". (За по-късен период става въпрос вече)
Хрумва ми и че коя да е постъпка не е оправдавана с "просто си била дете". Такива философски тиради бяха, укори...
Нищо, ама нищо съществено за ОКР не намерих. И така де... дали натрапливостите не са шок от обвинението и вечна проверка дали не си психопат в мислите си, породено от отношението на майка ми?
И това да е генерално. За всички ОКР да са предшествани от подобни глупости.
Иначе... към днешна дата съм много изнервена от подобни анализи. И ми е все тая. Майка ми ми забранява да говоря за причините за болестта си... почнах да си говоря с част от родата, защото става така, че си говорят с мъжа ми, а с мене не... вчера ми разправя, че ми били простили... аз й казвам"К'во, знай, че аз трябва да простя!"... при което ми каза, че като сме говорили по тия теми, й се виело свят. Честно казано, не знам какво друго очаквах да ми каже. Да се покае? Цяла нощ се чудя какво да чувствам спрямо такова изказване. Всъщност ако се разведем с мъжа ми, ако имам пари, ни ще се обаждам, ни нищо. Единствено племенници и децата ми, ако имат нужда от послон... и до там. Толкова ми е писнало от драми и селски изпълнения.
Заради децата поддържам последните ми останали връзки. Със сестра ми бих престанала да поддържам връзка, за да не се налага да поддържам връзка с майка ми.
Възможно ли е натрапливостта да е безпочвено обвинение?

Иначе и други обяснения са ми хрумвали:
Хормонален дисбаланс
Прекалена втораченост в тялото заради глупавата медитация
Приятелка каза, че от неточни противозачатъчни може да се увреди някоя жлеза, да се получи аденом. Тукашните лекари го твърдяли.
Липса на нежност у мъжа ми
По принцип,сори, но каквото и да ти е финансовото положение, ако участваш в кампании против насилието, трябва и да си готов да отговаряш на въпроси за психичното здраве, в името на това деца да растат здрави психически. Такова ми е мнението.
Интереснато е, че за ОКР нищо не намерих, въпреки красивите заглавия в нета. На мястото на начини да си помогнеш, стоят две неща КПТ и антидепресанти или разните капки. Това ли е лечението? Да се продадат хапчетата? Струва ми се, че доста ловък вариант да се водят на отчет болните е измислен с наличието на нет.
Психиатърката ми тук каза, че никога не е само ПР.
Ужасена съм, ако няма лечение и целта е да се водим на отчет. Казват, че не знаели причините за ОКР. А за какво се знаят причините и ако не се знаят дали не трябва да се плаща на пациентите за експериментите с тях?

Така бих кръстила книгата си може би. Няма да я издам. И без това се чудя как да дам самочувствие на децата,въпреки диагнозата ми.
Голям кеф, ама голям. Години наред да стискам напора си да пиша в 1000 символа,плюс два часа доказване,че не съм бот и цъкане по картинки...
***
Възмутена съм. В библиотеката на село имаше книга с разликата м/у терапевт, психиатър и психолог. Имаше засегната моята проблематика. 3 листа бяха откъснати. Точно с решението. Тук, пак по вълнуващите ме въпроси изскача кикимора, която сменя темата.
А все сме си свои. Сигурно затова псувах. Съмненията ми са, че имах близка позната, завършила психология-явно е прозряла, че ще си изгуби пациентите, ако решението се крие в три листа и ги е откъснала.
Друга тема е, че от цялата книга, тези три листа май бяха единственото полезно нещо.
Никъде не намерих решения. Всъщност от 10-20 линка, не повече от 5 изречения с нещо смислено. Една и съща инфо в най-различни сайтове.
Всъщност ето така се справих с натрапливостите си:
Първо, всичко в този свят е субективно. Моралът е субективно нещо.
Второ, толкова пласьори живеят богато и добре, а аз се изумявам в опит да остана нормална и добра. По тази причина правя психози и си осигурявам 5 дни за мен.
Трето... много обичам примерчето с Лотосовите крака, с което посочвам как много хора могат да се превърнат в психопати, ако това се счита за нормално. Това не е традиция от преди 1000 години. Има още живи жертви.
Четвърто... всички натрапливости се появяват при безсъние, когато мислите ми се стрелкат и не съм наясно какво мисля. И е спорно мога ли.
Пето... поради взаимоотношенията с мъжа ми, съм по-чувствителна при прегръщане. Има определен вид, който си е запазен само за мъж. И просто казах, че не ми е приятно. Имам правото, възрастна съм. Това ми хрумна след прочитане на отговор от Тодоров "ами наложи се да порасте". Не знам какво имаше предвид, но ми хрумна, че имам свободата да заявя какво искам и не искам за себе си. От тогава нямам никакви проблеми с никого. И си прегръщам и прочие без проблеми. Малко тъжно ми е, че въобще трябваше да минавам през подобни мисли и разтягане на локуми.
Найсто. Вчера ми хрумна, че при безсъние се нарушава производството на нови стволови клетки в мозъка, което обяснява неадекватността. Защото само това не ми беше ясно. Защо да умея да мисля и в един момент така да ми дрънчат дъските.
Освен това на времето ме караха да млъкна. Даже и преди 4 часа пак. Дали не е просто навик. И да съм биля в психоза, но за 2 часа, докато е траяло конското. Все още търся обяснение.
Приемам себе си. С абсолютно всички мухи и пеперуди в главата, които останаха след това писане, вече 12 години.
След като искам да умра, реших, че да се самоубивам с работа не е лошо решение. И си работя. Като кон.
Децата са в немска гимназия.