Преход от мюсюлманско робство към нормално отношение.
Така се кефя, че те надминах по всички точки.
Няма такова нещо като генетично по отношение на психичните заболявания.
Ако не ти се мисли-пиеш хапчета.
Ако ти се ... просто не трябва да се самоубиваш, а да търсиш начини да се измъкнеш от посттравматичния стрес.
Надали ще пиша повече.
Вс. хубаво

Тоест... не се вживявам толкова вече. И ако тъжа, предпочитам да го правя тихо, сама.

С хапчетата почти същия ефект е. Но съм нещо като заключена да изразя емоциите си.

Тоест... това, с което ме лекуваха, не струва.

Намалих кафетата, спокойна съм за финансите... спя добре, мога да поемам нова информация.

Няма да стане да участвам в създаването на роботи доброволно, друсайки ме с литий.

Пълно безобразие.

Иииии.... изтрили сте ми щуротиите или аз съм объркала темата?!
За пореден път съжалявам, че съм се разболяла и писах тук. Можех да имам нормален живот.
Лечение има. Предимно безлекарствено.
Затворила съм се в свой свят, защото за мен живот без семейство губи смисъл. Никой не се промени. Само аз. Станах като тях. Тия селски изпълнения - да вгорчаваш живота на някого, а като вземе, че умре, да те чуят през три къщи да виеш и ревеш... ей те това е нещо, което ненавиждам.
Явно са описали немците като психопати. Само че това е грешка. Всеки човек е психопат.
Просто едни се фокусират върху игра на семейство, други - на хирурзи примерно.
Изгубено време е. Както казах и преди... две години грубо, добра работа и заплащане и щях да съм здрава.
Трудно ми е да кажа благодаря, защото в България много по-лесно можех да помогна на децата с предметите.
И все пак. Ако остана на тази работа и съм сигурна, че няма да се занимавам да търся нова, прескочих самоубийството.
За съжаление съм безсилна да направя нещо да ги има същите неща в България. Почти да се ядосам, че не изучих икономическите процеси по-добре, но проявявам разбиране към себе си, че изпаднах в депресия. И не беше оправдание за мързела... още... като видя някой да работи 18/7, изпадам в депресия и на легло. Не го разбирам такъв живот и това е.

Тъй де... по дядо съм българка. Знаейки нивото на правописа си... правя заключение, че по сравнително интелигентен начин сте отстранили конкуренцията. Тоест мен.
 
Какво искам още ли?
Тази работа и защита от побой след като ми е минало настроението затова.
За малко да ме съборят на земята. Докато умувам как точно да се справя с конкуренцията на работното място, без да си подавам молбата за напускане или някой друг да бъде отстранен.
При все, че работата ми харесва. Вчера се разхождаме и срещаме фигурки на раждането на Христос в плевня... Хиля се на мъжа ми и го питам, ако още се моли, знае ли на кого се моли?
Гледайки отрудените си ръце, странна смесица от ръцете на баба и татко. Явно и майка си е гризала ноктите като малка. И на дядо ги помня. Изкривени от доене на овце.
Класен чобан. 
Льольовците тук да знаят, че едно време е било равносилно на търговец.
Така де. На който не му се мисли, пие хапчета.
Значи като знам как се произвеждат мургави хубавци християни, си свиркам доволно и си върша работата.
С мюсюлмани само приятели или търговски взаимоотношения, защото при християни вероятността да гледаш на детето като на част от себе си и да му желаеш доброто е по-голяма. В най-лошия случай като на домашен прислужник.
За мен живот с изкуствен Паркинсон не е живот.
Явно има проблем с отпадъците от производството на упойки.
Значи още веднъж да благодаря на гинеколозите си.
Ядосвам се, че не им давах редовно вигантол, но това са си мои грешки, докато се подвеждах по идеята винаги по-малко хапчета.
Знам, че при тях някой може да се изгаври с по-голяма доза... надявам се, че няма за го направите.
Толкова е хубаво да можеш да разчиташ на това, че след смъртта ти някой ще се погрижи за децата ти, с идеята, че са от златна и знатна рода.
Психично разстройство... таратанци. Просто из къщи са все шефове, бре!
Нищо лошо. Вече и аз съм.
На себе си.

Ще си дам творческа почивка. Евентуално.

В смисъл... ние сме една шепа земя. Имаме гори, пустеещи земи, а това си е включено към осигуряването на кислород. Чак такава грозотия да ни оставят да се бием за работа.... а как се смея, че язи милата не давам път на другите да работят и да се доказват като отличници...
Толкова с управлението.

Тия, които мислят, че едва на 37 съм почнала да работя... да им изтряскам книгите и постовете, които изчетох, да изведат изводи, идеи плюс всичката домакинска работа и тогава да ми се смеят. Задници/простачки!


Просто си забравих хубавите щуротии за анорексията ми, но пак... открих, че като видя работещи нонстоп, ми се отщява да ям. 

За мен животът е хубав секс, децата ми и работа. Войната е само ако някой възприема мъжа/жената си като роб... мъжът ми я такъв тип заради парадонтита. Орязана му е възможността спокойно на ме подблъсна на леглото, на стената, без да ме нарани, да ме целуне и да тушира споровете като нормален мъж.
Плюс примерът от баща му.
Редактирайте си се занапред.
На някои какъв им е проблемът с нас и аз не знам. И без това отходните води се стичат по определена линия, така че се налага да се купува вода...
И така нататък.

Децата ще се чувстват празни, ако нямат семейство.
Това е преводът.
Турците ги понасям. В смисъл... не се отказвам от кръвните си връзки и това е.
Днес бях близо до Дунава откъм тук.. беше тъмно да намеря път да си топна ръцете, все едно се докосвам до татко.
Ей такива откачени ритуали...
  Ще си направя секта ако продължа.
Макар, че т.тодоров, живакът бил течен метал и ако във ваксините и природата го има на лесно, телепатията сякаш че я доказах, барабар с ясновидството, но след терапия при някой като теб, да не забравяш, че е трудно да отсееш своите мисли от чуждите плюс прочетеното.

Както казах, все по диагонала я карам. Ами като ми се изясни какво е казвал т.тодоров?
1. Основната ми диагноза е бронхит. Второ... като вдигна температура, малко ми е намалено съзнанието. Не се шегувам. Като се сещам обаче за някои случки... добре си се с... няколко, но поотделно.  Така ми се подредиха защитните механизми.
2. Ей тук... през смях да си терапевтирам анорексията, забравяйки какво видях, защото ми писна да съм в психоза от състрадание за пред хората. Решителни действия, когато съм открила отговора.
Значи... години наред като съм гледала майка ми да работи 18/7(18 часа 7 дни в седмицата), директно съм лягала в депресия.
Изчезна ми якото изречение, докато се настрясках със спомени.
Мъжът ми като тръгне да се върти около мен и да почиства, ме изнервя. Отщява ми се да ям. Вече го чакам да стане от масата и тогава да седна.
Аз ям с апетит.
Три пъти дневно гледам да ям основни ястия.
Някой беше написал книга "Изкуството да мързелуваш"... нещо като продължение. Забравих си якото изречение във връзка с анорексията ми. Да... работя физически труд... защо пък не? 8 часа грубо физически труд, домакински труд и участие в управлението. Аз на тая грандомания се възхищавам, макар че се чувствам разпъната не на кръст, а на звезда.
Че и съм се копнала два пъти.
Не знам, мутри. Седя и се чудя...
заповедите в библията са напътствия за приятели.
Хубаво човек да вярва в нещо, аз още вярвам, но... всъщност зад увеличението на годините за пенсия стои нещо, което е една идея хубаво.
По-добре да умреш на работа, отколкото да те пратят на война срещу приятели.
Най-добрият вариант е да има баланс работа/почивка.
Транспортът ме тревожи, но тук в управлението има и еколози.
На мен ми харесва управлението на Германия. Малко като добитък се чувствам, ако трябва от болницата след операция да ходя да работя, но е за предпочитане пред здрава да ме водят негодна за работа.
На децата стимул са им...  хм ... тъй се ококорих... имам си мъже приятели.


Не ми харесват проституцията, наркотиците. Просто да им се изясни на бг мутрите. Доброволно проститутка не ставам. Току ми минава през ум с кого бих се прежалила.... от шеф надолу не падам . Хрумна ми да си кажа психоложките заключения и занапред просто да се абстрахирам от разговори.
Наумила съм да си направя аларма кога да пуша. Другото е, че ако съм решителна може и да се справя с някъв навик да си пуша през почивката Те тамън... 2-3 часа в почивки трябва да ги намаля.
По-добре цигари и кафе, отколкото наркотици. Значи интересно как като се успокоих за парите, малко се примирих със смъртта, несправедливостите и прочие...взех да спя що годе нормално.
Да не кажа, че ако не бях разкрила самоличността си тук-там, щях да съм напълно здрава може би. Няма значение.
Просто не ми харесва проституцията. Има си жени, които евентуално дават...
значи не съм от най-хубавите, но като си погледнах една снимка, на която съм бясна на мъжа ми... добре че съм аз, че да си направя комплимент. Баси яката пичка. Само пистолетът ми липсва, плюс курсовете за него.
Остаряваме хубаво.
 

Не съм създадена да слугувам.
Съжале.
Просто току забравя да свеждам глава.

Не знам. Много фанатични сме. Дълго време пиша поста. Затова и съм в нюанси.
И аз не мога обаче да понеса факта, да не съм единствена. Ако и мъжът ми си има... ок.
 В повече ми идват задълженията... още ме гони треската да съм отличник и да контролирам 5-10 предмета от училище май?


Не знам как да си опазя децата от подобни извращения.
И все пак да изглеждат добре. И техните фърфалачета, живот и здраве.
Такива щуротии ми се въртят в главата.

Кусурите на мъжа ми са... тъпият пародонтит. Да работиш с абцес на зъба до немай къде... пред умиране е бил.

Кой е позволил това?!

Значи ако не беше това... щяха да върват всички мъжки номера.

Още се чудя... за мен истината е, че умишлено съм се държала като умствено изостанала. Къде да не деля хората, къде от страх и т.н.
Нищо генетично. Бронхитът си е от бръмбазъци. Есен и пролет си имам някаква алергия.
Чернобилски ефекти просто.
Знач с това пиянстване ше уморите света.
Спрете се най-после.

Като се замислих за психолога, жнзи ръбестия, с бемката.... изводът е да не се отказвам от този сайт.
 
Но мъжът ми си блее в твто, брат и т'ва е.

Абе, че си ръб, ръб си, но пък такива като мен, художници, си знаят работата. Да намират в ръбестото вълшебство.
С други думи, се извинявам, че ти казах, че си грозен. Ей го на, и тоз', и той същия аршлок, ама ай.

С човек, учил повече от средно образование, винаги мога да се разбера.
С други думи... пречат ми неуките. На умните се възхищавам.

Не съм се самоубила. Решила съм да го правя мазохистично бавно.

Изследвана ли е връзката между сомнамбулизъм и отслабване на зрението?

При татко не беше винаги. Прилично пиян само.

Не мисля, че нещо е психично разстройство.

Преди секс на приятелски начела, сега-ако нямаш пари, няма и секс.

Затваряйки очи, не е идеално тъмно. Имам особеното усещане, че виждам част от невронните връзки в очите ми. Нямам идея коя част точно от окото обработваше постъпващата информация, но... или ирисите си си виждам тогава.
Това е свързано със сомнамбулизма по някакъв начин, защото дори сега, когато гледам, мога да се съсредоточа върху въпросното черно пространство. И явно спейки, при сомнамбулизма се случва точно това.... спиш, съсредоточен върху явно пространството между лещите в очите и същевременно гледаш къде ходиш.
Татко беше винаги пиян, когато сумнамбулстваше.

При мен го няма това.


Просто уважението, което са ми втълпили, не ви позволява да им противореча, откъдето се водя умствено изостанало водено същество.


А всъщност не съм. Просто твърде много хора ме смятат за луда. Други пък ми се смеят може би... Трети чакат да стана проститука, другите сигурно за дилър ме чакат.

На границите винаги пускайте маркери за наркотици. Не знам около нас кой какъв е. Нито искам да се правя на шпионин повече.

Не че на полицаите им е лесно...  пускам си от време на време песента на Слави "Едно ченге".... писана е за такива като мен.

Да говоря и слушам за проблемите си".

В общи линии, няма шанс за измъкване от мутри и полицаи.
При цялото ми уважение към профисията, свекър ми е бил военен.

"Мерси" от подобно пазене.

Да бях изкарала курс за стрелба, един вибратор.... май всяка втора немкиня е с вибратор.


Да не кажа те пък помежду си колко са тъпи. Въпросният изпратил мъжа ми във възможно най-гадното поделение, ръцете му гноясали... за капак на гости друг им дошъл и им довлякъл болест... и цялата работа май, защото отказал на времето едно куфарче с пари.

Навря в кучи гъз момиче от рода, която се отказа от богатството на медицинския мак...

Като приказка. Дядо ми разправяше, че под някоя от крушите имало заровено богатство. Леля по едно време дойде с някакви семена, получени по пощата. Цъфна мак.

После изкоренихме и мака, и крушата, че беше сенчесто.

Гергана Прокопиева пенсионира ли се?
Абсолютни пласьори на наркотици сте.

Да оневиня братовчед ми.

Ок. Всеки медик се нуждае от полицай.

Явно ритникът в девети клас е бил от родата?

Ей така изпитват волятата родните полицаи.


Няма как да съм благодарна за живота, който водя.


Нямам търпение да умра.


Но пък живот за кауза, в смисъл, да ви оправя пехерудите и да сме си подкрепа... има повече смисъл пред самоподпалнания и прочие.

Да си го кажа направо. Като ви идват нагости от чужбина.... купувайте подаръци, но не давайте пари. Гостите на свой ред също.

Много брутално усещам, как всеки лев, който сме оставили в България, се опитват да си го изкарат после от нас.

Да не казвам, че с тия свинщини за лечение в чужбина това се прави....

ше ме убият за това, което пиша.

Аз и нямам желание за живот.

Просто грубо и студено си възстановяват държавния баланс.


Не знам как да се измъкнем от ролята на колониялна държава.


Но пък ако имате време да разговаряте с половинките си, можете да се справите и с по-малко пари.


Аз се тревожа, че няма режим на хранене и й пиша примерна диета, тя си мисли, че й казвам, че е дебела. Понеже в класа й това й казали.

Ужас някакъв.


Триста пъти съжалих, че дарих на тези шибани държави две прекрасни деца.

Щях да кажа, че  фистулата никога не ми е пречела да уча.

За мен точно това е, но е много трудно да се усещаш постоянно и да буташ своето мислене все на преден план.

От уважение, да не противореча, съм малко като умствено изостанала.

Просто забравих за какво мълча.

Не понасям да ми се говори на турски много дълго време без да изляза от релси.


Да не кажа, че съм такъв пиперляк, че... си представям как има една Катюша в работата, качвам се да се уча как да стрелям в танка.... кого да уцеля, все ще има защо.


Обаче като художник... Псувам турската си фамилия и гледам как можеше такива хубавци да родя също


Нейсе. От мен само жени.

От малка се увличам по феминизма.


С обич и благодарност към Песешкиян. Трябва да хвърля поглед как изглеждаше, да не го напсувам преди да прочета фамилията му по някой костюм.