Ами за да се разбере дали е на психична основа трябва да пробвате да правите упражнения 2 пъти седмично. Също така пролетно и есенно време, и като цяло, да се пазите от течение.
На мен ми звучи като настинки.

За физиката, мадам, това са неща, които са неизбежни. С упражнения само можем да забавим старостта, а безсмъртието не съществува. Идеята на психотерапиите е да живееш ден за ден. Особено в такава възраст. Тоест... удоволствието, което изпитваш, докато правиш йогата, след йогата онова приятно чувство на отпускане, след като си се напрегнала с различните асани ли се наричаха позите?
Доколкото личността ти... ти на времето не си ли се възхищавала на онези баби и лели, които се кипрят и излъчват енергичност?
Какво ти пречи да бъдеш такава баба? Мъжът ти ли?
Щото при мен мъжът ми е голямо ограничение за щастие.
Той се ужасява, че работи и евентуално ако спре да ме тормози, ще бъда щастлива....
Ужас, евредикей, ужас. И някакъв пикльо ще ми говори как някой искал да бъде гушнат, а няма да може да сплаши мъжа ми, да обясни на мъжа ми, че цел на истинския мъж е да достави комфорт на жена си, а тя след това да му го върне угаждайки му.
Шеф Манчев, на баба ти хвърчилото... не че той ми е мъж. Негово копие е. Когато го гледам по тв, имам желание да му прасна един като закапризничи. Това е пренос.
 
Шеф Манчев последно и гювечетата си приготви, понеже предния път му беше много еди кво си. На мен ми беше малко доматения сок, но едва сега някой разбра това.
Пред самоубийство съм. Писна ми да ме кара да чувствам едно и също обезсърчение, когато ми каже, че няма пари, а аз знам какво има в сметката му. И знам, че накрая ще ми даде, но задължително след порицание.
До края на тази година чакам, после евентуално форума ще е свободен за ползване, админи..

В грешка си, евредика. Да речем, че повечето от симптомите са и мои. Зад притеснението има причина, не е част от налудното ПР, тоест няма безпричинно притеснение. Тези неща биха се изяснили според мен, в един психотерапевтичен процес, в който човек се успокоява достатъчно, за да може да "чуе" и осмисли собствените си прехвърчащи мисли и чувства. От там постепенно променя някои неща в начина си на мислене.
Но е нужна добронамерена и опрощаваща среда. Плюс поле за развитие. Ако говорим за мен. Тоест един работодател, който е наясно, че се опитвам да се измъкна от черупката си, давайки принос към общото благо с труда си.
При това момиче е подобна ситуацията.
Хапчетата са нужни епизодично срещу безсъние, тогава, когато е просто задължително сутринта да си се наспала, за да работиш.
Иначе мен самата ме беше страх от нощното безсъние, точно по тази причина. Иначе много обичах, а и обичам усамотението на нощта, за да върша каквото и да е.
Само фактът, че на сутринта ще се изисква какво ли не от мен, а аз ще съм недоспала, ме плашеше.
Сега... как успявам да спя по 6-8 часа без хапчета, с едно събуждане нощно време, за да видя децата как са и за да хапна нещо, не знам.
 
?
Кафето ми е проблем. Мога да пия до 8-10 вечерта. Спра ли да го правя, спя нормално.
Заради едното кафе да пия приспивателни?!
 
Психичните разстройства са пълна идиотия, от елементарни неща да си докараш проблеми.

Тоест...я, този пост отселя... вие смятате алкохолизма, надрусването за начин за приобщаване към обществото? Агорафобията - болест? За мен това е нормално усещане, докато свикнеш със слънцето навън, на което се предава по-голямо значение. Също....аз усещам нуждата от успокоително...но... кво правим с повишения апетит и липсата на кътници? За мен това е гавра с мен от страна на лекарите, зъболекарите и психолозите.
Не е до цигари, а до навременно лечение на зъбите.
Живея с хора, които не си поставят правилно приоритетите.
И това никога при никого няма да се промени.
Вярно ли в ЕК поставяли себе си дори над децата? И това работа, работа, работа така прилича на някакъв хитлерски надпис, преведен от мъжа ми като "работата дава свобода", но и на комунистическото "трудът краси човека", но и свободата на онзи психопат на село, който иначе е много работлив.... мъжът ми....
А кой иска баланс работа/почивка и повече техника в областта на хигиената?
...

А са ме осъдили, а са си съсипали реномето, така ли?
Аз такова чувство за самосъхранение го ненавиждам.
Но пък в дискотека само прилично пияна бих се забавлявала.
Най-вече... дразня се, страх ме е от виенето та свят. Или проблеми с очите, заради които не преценявам вече разстоянията толкова добре. А тия дето раждат на по 40?!

А що не се включва? Ей така с научни умозаключения?
Прекомерната хигиена била болест. Според него. И се чудеше що психопатите били здрави.за мен няма връзка между двете.
Едно е да са те научили да си миеш ръцете, друго е да се забавляваш с нещастието на хората.Трето е да си ги миеш нонстоп, понеже караш вирус и не си на себе си./имам ечемик и температура бе. Ще повишавам хигиената на макс. Писна ми. Вече нямам имунитет./

От село ли си, си с диагноза. По рождение. Източник на храна и средства за хора без работа, достатъчно мързеливи, за да изкарват пари на твой гръб чрез психоанализа. И прочие. Дори онзи психопат пуснаха, щото работел. Надрусан с хапчета. Преди-с неподходяща литература.

Не знам дали два от сайтовете, в които влизам са затворени за профилактика или просто съм блокирана. И ми е все тая. Заключението си е старото. Без сън, за поне две седмици, аз буквално бера душа. И неполучавайки разбиране от съпруга си, търся начини сам да ме изгони от живота си, че ми е малко трудно да изоставя децата си. Все още не мога да се абстрахирам от мнението на околните. Предполагам, че при други обстоятелства, щеше да ми е идеално да получавам някакви пари от държавата и да си живея някъде сама. Стигнех ли до състояние да мога да работя, щях. В единия от дните на неспане, пих цял диазепам плюс олфрекс, на следващия ден пак диазепам и си бях надрусана буквално.
Обичам децата си и знам как да се държа с деца.
Само с лекета не знам как. Принципно с шамари де, ама законово е неразрешено.
Не съм болна.
Вие сте, всички, които работите без да се съобразявате със здравето си. Всички, които не търсите баланс между почивка и работа.
На няколко пъти се опитвах да си направя режим... просто не става.
Не и в това постоянно трупане на излишни вещи.
Не и без да бъда чута, че ми трябва това и това, и това.
Единствено развод виждах като решение. Сега е късно, понеже просто не съм направила нищо в професионално отношение, за да мога да гледам децата си сама.
Но едно време беше възможно.
Както и да е.
При определени условия, нервните кризи могат да бъдат лекувани без хапчета.
Не съжалявам, че опитах.
За мен състоянието ми е контролируемо.
Мразя се за това, че вярвах в бог и мислех, че всичко ще се нареди.
Но...
 
Паразитната ми теория някак много логично ми звучи. Че макар да има край, някога има пак и начало.
Не знам колко тия дни решиха да се самоубият.
Аз съм си наумила да опитвам докрай да заживея добре.

Доколкото крайните форми на психично разстройство.... чрез вас се изкарах по - изродена, отколкото съм била. "Мерси".
Си търсите болногледачка след определена възраст.

И в наглостта си стигнахте до там, да ми пращате българин, предрешен като турчин, след приятелска сбирка, само за да му усетя странно хитрия поглед и после да го срещна на сбирка на българи съвсем случайно?
Съдейки по всичко, то това с хомосексуализма е остаряла психотерапия, понеже като сте психопатно анални, си вземете мъж за анален секс, ако ви се прави нормален секс, си правете нормален. Иначе в 69 не намирам абсолютно нищо лошо, когато човек е млад. Идиоти.
А ти точно с глупостите си, г-не, както и другия, изчакахте да стигна до криза, знаейки какво ще последва, несъобразявайки че на село е просто немислимо да се оттървеш без психично разстройство, само за да си следвате в свободния с високи такси и т.н., и т.н. По - голяма свинщина и от  тази психотерапия не бях видяла. Те хората на светлинни години с техниката от нас, ние още в богомилството вярваме. Много имам да кажа. Много.

На мен ми трябват поне 15 минути, за да се абстрахирам от проблемите си.
 
Иначе смях, смях, смях. Като вземе да вика много слагам компютърни слушалки и сякаш ток го удря като ме види.
Оказа се, че проблемът бил в мен. Не само че чувам много добре, ами и говоря тихо. Дет се вика, не ми прилича на годините, за да ви кажа в прав текст какво си мисля за цялата психо анализа.
Не е толкова сложна. Може би не е нужна регресия, а чисто и просто... "били сме деца", другото са подробности.
Все още изпитвам ПА от всичко.

Виж... тук доста е писано за леенето на куршум, може да се позачетеш. Значи моето завръщане никога не е безпричинно.
От вчера, оня ден се разправям с жена на приятел по повод на една доста болезнена темичка, която няма да споменавам, понеже защото в момента този пост се явява говорене зад гърба. Все тая де, оказа се, че съм изключително отговорна личност с прекрасен потенциал, който просто е трябвало да бъде развит.
Чета я тая булка от вчера и... не знам колко пъти благодарих на ум, че психотерапевтът ми ми върна разума. Не съм очаквала, дори не знам как да оправдая доверчивостта си едно време, все още съм леко "без думи" за това, на което станах свидетел във фейсбука си. Но пък за разлика от едно време не се "свих", ами защитавах позицията си, защото по - скоро мисля, че съм права.
Единственото, за което ме е яд е, че не се погрижи за това малко по - безболезнено да ми ги направи катарзисите, понеже имах и сърцебиене, и изливания в главата, и още не знам колко безсънни нощи. Не е идеален, част от постовете му са подвеждащи и по - специално тогава, когато използва "понякога" и "като че ли", но без да се доуточни, но в общи линии тези постове са нещо, което възстанови мисленето ми на изследовател, тоест на човек, който малко по - трудно може да бъде манипулиран.
На мен самата ми допадат всичките приумици, които ми дойдоха на ум по повод на най - различните направления, в които изказвах мнение.
Понеже се вживях в ролята на независим анализатор на плюсовете и минусите в психотерапиите, продължавам да съм на мнение, че часовете за психотерапия са много скъпи с оглед на заплатите в бг. И да се казва, че над 3-4 срещи с пациенти на ден психотерапевтът е непродуктивен, то същото се отнася за доста други професии, само че на никой не му дреме особено, така че е малко нагло да се представя като не много скъпо. И да се казва, че енерджитата/религиозните психолози/ вземат по - скъпо, а са шарлатани, това не е оправдание за вашата цена, съкровище. 
Как да го кажа... не е  невъзможно в хода на терапията да изпушите по същия начин, както аз. Само че... ако не се отказвате лесно, тоест ако не се самоубиете, по някое време притръпвате относно отминалите си постъпки. Все още съм ядосана, мога да кажа, че съм просто една застаряваща недотакована мадама, но.... ядосана съм заради начина, по който се случи всичко, смятам, че някои неща е можело по друг начин да се представят, за да се стопира еуфорията ми естествено, но.... във всички случаи ако сравня мисленето си преди, мисленето си сега, ами че аз съм очарована от себе си.
Така че.... не се извинявам за поведението си. Аз реагирам правилно в общи линии. Най - малкото заради това, че се твърдеше, че няма да се справя без хапчета. Възстанових си съня, с някои изключения, но мисля, че ако веднъж, два пъти в месеца не мога да заспя "от раз" е само защото съм спала през деня за час два.
Все още съм на мнение, че трябваше да ми се осигури работа. Че то това е една от причините да съм с психичен проблем. Ако имах осигурена работа.... ама това е друга тема.
Как да го заформя маркетинговото послание:
Г-н Тодоров, терапията ви има нужда от усъвършенстване, но във всички случаи ако не бях попаднала на вас, щях да съм само спомен.
 

Доколкото... докато оправях документите за Германия, ми бяха казали, да се настроя да чакам. На пук на това, ни ги оправиха експресно бързо, което много ме озадачи. Може да е било случайност, а може да е било помощ от приятел, помощ от роднина, помощ от социални, плюс една жена, на която помогнах, доколкото можах с попълването на документите. Изглеждаше ми някак странна. Стига да не ми иска някой пари, съм отзивчива.
Та... ако са били социалните в лицето на тази жена.... Да ви кажа, че нищо все пак не сте свършили, при евентуално същото еуфорично желание като моето да помагате.
С подобен мъж, явно с увеличено его и мания за величие, смее да разсъждава като лекар и не съм сигурна дали ще занесе фекалии за изследване на дъщеря ни/голяма работа, че ще плати, ако не ни дадат направление, в крайна сметка нали и за такива случаи се работи/, държи ме в напрежение, води я на лекар, но е забравил да спомене единичното повръщане и болките в корема при изхождане. Лекарят дрънка "така са децата", само че за мен това не е нормално. При всички случаи и цялото им оборудване, едни кирливи изследвания да се стиска да пусне, при толкова продължително оплакване, е свинщина.
Моята мания е различна. Аз търся причините, за да престанат боледуванията, във всички случаи това не е опасно, по - скоро досадно понякога.
Та... опазвате целостта на семейството с цената на това. Когато не се осигурява работа на реанимирали пациенти, това е равносилно на това да ги оставите в робство. Значи, аз по принцип мога да развея пушкалата, претендирайки завръщане в каменната епоха, ама нали уж сме съвременни, та затова пиша. Гледайте на писането като на моите патрони.
Вие няма ли да изпаднете в психоза ако детето ви е със сравнително стандартни оплаквания, най - много да са паразити или пък хепатита на мръсните ръце, или пък диабет, които са страшни болести, но все пак и с тях се живее, някои се лекуват, изгражда се имунитет и т.нн., но... няма ли да изпаднете в психоза ако мъжът ви гледа детето как крещи от болка и не го води на лекар?
Това нещо е отдавна, не от седмица.
Иде ми да се гръмна. И ще до седмица ако не се променят нещата, съм си взела доживотна отпуска, най - вероятно.
Имам някакви предположения, че може да е от преяждане, но тия предположения мога да си ги правя само ако сме направили изследвания и всичко е в норма.
Та такива ми ти работи.
Ако можех да върна времето назад, докато не направя кариера, някаква стабилност, не бих си помислила за деца.
Мъжете са сравнително едни и същи. Не съм видяла кой знае каква разлика.
Едните се оставят в ръцете на жените си, та жената е и жена, и мъж в къщата, другите са като мъжът ми. Струва ми се, че първото е по - добрият вариант - поне жената си преценява кое кога за децата, както с баща ми и майка ми, но пак... резултатът съм аз.
Трети вариант, в който да е някаква божествена хармония в 90% от времето, мисля, че не съм срещала.
Да не ви отчайвам, в крайна сметка, това, че не съм виждала нещо, не означава, че не съществува.
Независимо кой от двата типа е мъжът, за една жена работата е равносилна на независимост, а... само си вижте за какво я искам тая независимост. За да мога да си платя самостоятелно, на своя глава изследвания на детето, да изкарам шофьорска книжка ако щете, или най - малкото да си взема такси и да тръгна пак на своя глава на някъде.
Нямам доверие на немците. Също. Безкомпромисни личности, които надали биха взели под внимание факта, че съм се изправила след депресия, след психоза, че дори и да имам някаква "параноя" в главата си, тя не ми пречи да живея, нито да се изказвам сравнително адекватно, не се дърпам от социални контакти/просто не се обаждам, за да не досаждам примерно, но когато се срещна с хора говоря със свобода за психичното разстройство, какво представлява, кога ми се появява, както и каквото и да е друго, свързано дори с параноята ми./
Та.... така.

Значи ще диагностицирам психиатри, генетично ми е заложено всепак-които твърдят,че любовта е болест. Тя е смисъл на човешкия живот,иначе съществуването не се различава от това на глист.
***
Стигнахме до един извод-колко пъти си мериш кръвното е празнословие,ако не си изведеш някаква закономерност.
***
Зъбите на дете се доизмиват от родителя до 6г. Възраст. Ушите.. след къпане веднага,но без плюнчене,съвсем внимателно... не съм пробвала да пропускам.
Едва наскоро разбрах,че кариесът е стрептокок някакъв уж безобиден.  Във всички случаи води до нервност,което при малките води до рев, зачервява се гърлото,щото могат и цял ден да хленцат или да се карат...
Акъл идва. Мо'е късно да е,но не е като зъбите примерно. Плюша алергизира.
Конюктивитът иде от почесване на носа и веднага след това очите.
Доколкото шведските тройки,мили мои,шведките са хубава работа, ама кака мъж не дели. Освобождава от длъжност.
Като приятелка... вкъщи беше хан,в квартирата де,не мисля,че съм била особено лепкава.
Иначе  аз не се връщам,за да тормозя пръстите си с безмислени слова.
Аз съм слънцето,истината и животът... ако случайно се гръмна,да кажете на децата ми,че са виновни само щото не са се родили научени. Ние застаряващите идиоти... сме просто идиоти.

 Мразя,когато някой постъпва така,че да не чувствам нищо друго освен това. Този дришльо тук също. Натикана ми е не знам къде си омразата,ама.... Извън темата... Дъщеря ми по едно време намрази фотоапарата. В районното за паспорта всички разбраха,че се снимаме,така че умната.
Та по въпроса с омразата... бъдете внимателни в нета. Моята лудост бледнее пред лудостта на истински лудите. Аз бях просто объркана, не истински луда.
За съжаление чак сега мога да се отърсвам от страха за малко поне, за да съм спокойна около децата си и да им се радвам.
Малката е почти излекувана вече,а аз дудна да говори по -тихо,че косите чи се накъдриха от кашлицата ,кояно цели 2 месеца не можем да оправим.
Все си мисля,че моето биполярно за 2 години можеше да остане минало,вмесно за 7. Аз имах 3 години ремисия между първата и 2 психоза,което означава че... можеше да го няма всичко това. 3 години са били идеално време за психоанализа.
Лотхен беше дрънкала,че трябвало да сме самодостатъчни... това е глупост,сектантско мислене. Човек е хубаво да остава сам понякога,така се раждало изкуството,но това е "здравословна самодостатъчност". Другото-отшелничеството е грешка,секта.   Това е.