Аз лично не останах с впечатление theshadow да се интересува от алтернативни подходи.
Това което е написал е доста противоречиво и малко сложно човек да схване позицията му. До сега съм схващала много лесно нагласите на хората без значение дали съм ЗА или ПРОТИВ. Но от написаното поне аз съдя че той отрича твърдо алтернативните подходи свързани с източните учения и всичко което включват те. И според него парапсихолозите не вярват в явленията за коите се спомена по горе -ясновидство, лечителство, прераждане, телепатия и т.н, ....а парапсихологията е наука за отричането на тези явления.

За мен лично е доста странен начина му на мислене. Ако съм разбрала правилно той твърдо отрича подобни явления. Е тогава за какво му е на един човек който е твърдо убеден че такива явления не съществуват да си губи времето, средствата и труда да ги изследва след като е убеден в крайния резултат.
Ами то по тази логика и Тодоров е парапсихолог защото не вярва и отрича  подобни неща.



theshadow според мен нещо си се объркал.

А пък и начина по който пишеш отива повече на студент, а не на завършил отдавна....
А пък и предмета на този форум не е копиране на теоретични постановки без лично тълкуване. А търсене, споделяне на опит за практически начина за облекчаване проблематиката на хората.

theshadow,
Не те разбирам, какво точно общо имаш с парапсихологията. А и пишеш противоречиви неща. Все едно ..... аз не пуша никога не съм, и да направя някаква кампания за отказване от цигарите да агитирам хората да спрат и те.
И поради този факт да кажа че цигарите ми са интерес и хоби. Но както и да е, няма значение. Мислех че си се докоснал до нещо феноменално, но явно не си....

За протокола на хпжон/реджон обекта му на заяждане психотерапевта Тодоров го няма и се цели на други места. хпжон  е гонен от този форум и от пулс.бг с банване и много предупреждения заради дивашко и арогантно поведение.

Много на серизно си се взел хпжоне, психопатните ти черти пак изплуват.

А ти много знаеш за какво си тук. Да лъжеш хората че си се бил оттеглил щото да си видел ще се върнел ли проблема ти, и сега още по сигурен в излекуването ти,  си дошъл пак тук по сигурен и по уверен.

Никъде не си се оттеглял, през времето което те нямаше тук прави бели и консултации по други форуми.
Мисля че два сезона са достатъчни, моля те не ми се намесвай повече в един или друг разговор започнат от мен.

theshadow, незнам защо назоваваш парапсихологията като твой интерес и хоби, аз не наблюдавам такива неща от написаното от теб.

Аз общо взето не се интересувам от теоретични постановки.
цитат: "Но имам причини да приемам, че ясновидство има"- това ме интересуваше най вече....

Ами какво да разбирам, каквото се разбира, - ясновидство, лечителство телепатия, контакти с духове на починали, разните там регресии в минали животи, телепатия и подобни.

Нямам отрицателни чувства към теб, просто не мога да те разбера.
Уж трябвало да ги забранят със закон, ....а пък имало истински.

Е като ги забранят,  истинските как ще практикуват. Ти виждал ли си истински феномен?  Нямам отрицателни чувства просто ми е любопитно.

Е какво лошо има ако ми приличаш на някой и го споделям,  и той с колежки правеше разни неща, както казах приличаш не си него.

Аз не съм много транс и пара и не ги разбирам много тия работи, .....един човек да е против трансперсоналнатга и за парапсихологията?!??

С колежката различавате мошениците, следователно има и истински,  така ли?

Ти пък кой си и за какво се бориш, приличаш ми на Светослав "парапсихолога", разбира се само ми приличаш може и да не си.

Хм,  наистина ли се учи трансперсонална психология в университетите?

Уж си възмутен от  трансперсоналните глупости на професорицата, а пък в интересите ти влизала трансперсоналната психология.

Уж си против всичко това, а пък искаш да бъде реабилитирана парапсихологията, много объркано нищо неразбирам.

Или може би искаш да кажеш че ти си истински парапсихолог и се бориш срещу мошенниците и лъжците ли?

Да се страхуваш дори е нормално, проблема е във вида и силата на страха.

Почти Всички болести са свързани със симтоматика и болки, и не са като да се страхуваш от паяк, но не всички хора развиват атаки.

А може би страха се подсилва от това че не ти е изяснена ситуацията за причината за световъртежите, говориш за ?някакви? проблеми на вестибуларния апарат - уточнени ли са изследвания има ли, там който лекар се занимава стова отоневролог и каквити трябва. Ако си изясниш всичко по точно, това може би ще даде доза спокойствие и насоки за лечение и терапия и на световъртежите. Защото те нали може да са от всякакъв произход включително и психогенен.

Вероятно ти звуча зловещо, но .......действай и на двата фронта. И недей да разчиташ само на официалната медицина, просто търси бъди активна.
Защото другото до никъде не води......."имам физиологичен проблем поради който панически атаки - няма спасение".

Ari ами нали и аз така мисля, че проблема ти е в страха, а не във физиологичното/органичното страдание

Поне десет болести се сещам при които има замайване и виене на свят, някои са органични, други с психиката.  Ако някой ми чете мненията, може да е забелязъл че много често използвам думата  относителен, и да си каже тая пък само една дума знае. Колкото и точна наука да изглежда медицината, малко са точните и конкретни неща в нея, а относителните и неопределените МНОГО, МНОГО . Та и на твоето замайване се съмнявам да му е установена точната причина, но и да е установена все тая.





Ще ти дам пример с един друг мой проблем различен от тези ми с гръбнака,  който е доста по близък до разглежданата във форума проблематика – заекване. Ако се поразровиш в интернет ще намериш мноого повече предположения и твърдения за заекването че е физиологичен проблем с генетични елементи предизвикващи психологическа зависимост, от колкото за паническото разстройство че е генетичен. А че има генетичен елемент при мен има, проблема е наличен в други членове на рода, мен не ми трябват учени да ми го доказват то се и усеща за толкова години. Но ако се бях хванала на всичко това аз  и днес щях да съм заекващ човек с неопитомено заекване с говор изпълнен със очеизвадни спазми, НО НЕ СЪМ.

Да вземем два съда и сложим в тях течност за която течност е характерна утайка. Но в единия съд течността е без утайка, а в другия със.                                                                                               

При запушване с капак и разклащане на двата съда съдържанието ще бъде различно, поради изначалното различно съдържание. И въпреки базовите различия и от двата съда има потенциал да бъде отпита бистра или почти бистра течност, ако съда с утайка е в спокойно състояние.                        Аналогично при заекването каквито и генетични елементи  и неврологични дисфункции да откриват при научни изследвания учените които да приемем че са  аналогични на утайката в съда, ....въпреки това може да бъде изкаран спонтанен нормален говор, ....ако бъде елиминиран психологичнит фактор/зависимост.
Ако питаш мен и с паническото разстойство нещата са аналогични. Тук е много модерно повечето от вас да си правят заключения че проблема им бил органичен генетичен.  Това е неизяснено, но дори и да генетичен........образно казано според написаното по горе елиминира ли се психологичната зависимост предразположението може да остане като утайката на дъното и да не се прояви.
Все пак хората с панически атаки имат моменти и без атаки нали, значи е напълно възможно тези моменти да се увеличат.

Поставянето на всякакви рамки, граници и приравняването от повечето от вас на ПА  към органичните проблеми до нищо добро не може да доведе...

Това как е установено? Само с разговор и предположения или по друг начин.



Това за прищипването доказано ли е или е предположение? Но не виждам как може да бъде прищипан прешлен. Прищипан може да бъде  нерв излизащ измежду прешлените, и гръбначния мозък може да бъде прищипан(стеснен), .....тези прищипвания на нервни структури са в следствие на ошипяване или на дискова херния/остеохондроза.
Но дори и да имаш доказани с ЯМР остеохондроза/дискова херния  и ошипяване, това изобщо не означава панически атаки. Повечето хора с тези проблеми нямат ПА,... а малкото  които имат и двата проблема заедно те са  неособено зависими един от друг.

Ако прищипването на гръбначни нерви предизвикваше панически атаки, аз трябваше нон стоп да съм в паническа атака, но не съм дори и секунди. Нито масово другите хора с такива проблеми имат ПА пък дори и в криза на проблема им с гръбнака. Имам стеснение на гръбначния мозък в шията на три нива, има засегнати и периферни нерви. Имам травма и в кръста която си е за операция просто проучвам и изчаквам, където също има засегнати нервни структури.

Ако взимаш някакъв бензодиазепин и той ти помага, това още повече показва че НЕ се касае за сериозен физиологичен/органичен проблем.
Както казва Тодоров ............. „ирационален страх, т.е. страх, който не е съответен на опасността“. Ти може и да имаш някакъв органичен проблем нали не знам всичко, но надали той е причината.

Хм, не е физиологично страдание ?вегетативната дистония? .

Нямаш причина да не търсиш  решение на паническите си атаки!

А дали имаш или нямаш вегетативна дистония е друг въпрос, .....но Тодоров ще ти отговори  по подробно.

Старата песен на нов глас - СЕЗОН ТРЕТИ....

Аз лично нуждата от психотерапия или лекарства, ... не я виждам да е зависима  съответно от ?лекотата? или ?тежестта? на случая.
Има безспорно и безусловно тежки случаи но това е малък процент, ... според моите наблюдения масовия случай при който се взимат лекарства не е такъв.                                                                                                 

Мисля  че повечето хора в подобни състояния са склонни към драматизиране и преувеличаване на това което е в действителност, нада ли някой ще се изкара за лек случай. А и лек ли е тежък ли е,  почти всеки който посети психиатър ще си излезе с рецепта.

Кой е лек и кой тежък случай е относителна и неопределена работа, няма скала за измерване. Нуждата от лекарства или липсата на такава се определя  по скоро от  мисленето и убеждения на страдащия за проблема му.
Ако е убеден че е болен от болестта депресия или тревожно разстройство защото се е родил така с генетично нарушена биохимия, ще си взима съвсем спонтанно  лекарствата за да си лекува ?заболяването? или да вярва че го лекува. И да отиде на психотерапия надали ще има сериозен успех, тъй като тя работи на друг принцип от хапчетата.
Ако е убеден че генетичната му биохимия не е константа, ....а се моделира след това от преживяванията по време на жизненият му път, и чувствата и осъзнаванията   които раждат те лоши или хубави, ........съвсем спонтанно няма да прояви интерес и мотивация към лекарствата. Дори и да взима за известно време такива то ще да е просто щото така се прави, да опита да види. И ще продължи после с това което му говори вътрешния глас.

 

Ами не е  аналогично взимането на лекарства при диабет и депресивни и тревожни разстройства.
Едното е проблем с обективни критерии за диагностика диабета, другото е проблем при който няма такива - относителен е.  Още повече диабет тип 1 да се сравнявава с психични разстройства не го намирам за оправдано.

Вредата от лекарствата не е казано че се усеща на момента, тя може да дойде след 5, 10, или 20 години.
А дори и човек никога да не е пил антидепресанти, сега да ги почва, не е желателно примерно ако има ниско кръвно. Та ей такива неща, не е казано че вредата ще е смъртоносна,  това са си лекарства. Вредите може да са хронични НЕсмъртоносни и като се появят никой да не ги свързва с това че е пил или пие с години антидепресанти.

Депресия или нещо подобно не е равно на антидепресант, антидепресантите са само за частта от хората които имат нужда и вярват в тях. Другите с такива проблеми които не пият сериозни или никакви хапчета те не се измъчват с този си отказ, просто имат друг тип усещане за проблема си и други ресурси и потенциали за преодоляване.

Усещам че се изкушаваш какво ли правят антидепресантите, как ли действат. Това са доста пресилени неща че като се почнат няма да могат да се спрат, и се отнася по скоро за бензодиазепините. В това има някаква истина относно антидепресантите, само ако се взимат много дълго време. Един месец е напълно достатъчен да си задоволиш любопитството дали действат, разбира се ако е оправдано взимането им в твоя случай, това не е точно мое мнение а на водещи психиатри за единия месец че е достатъчен за преценка за ефективността им.
За един месец не могат да ти навредят с нищо, разбира се спирането е пак по схема с намалявания......дори и да ги спреш изведнъж пак може нищо лошо да не ти се случи в зависимост какво конкретно пиеш.  И ако не виждаш промяна според мен можеш да ги отсвириш като начин на лечение. Това е нали ако все пак решиш да опиташ, изкушена от ?положителните? мнения за тях.


kasanena, това че известен български лекар пие антидепресанти не е критерий че са безопасни.
Опасни са както  всички лекарства продавани в търговската мрежа при дългосрочна многогодишна употреба - антибиотици, нестероидни противовъзпалителни, стероидни такива, бензодиазепини и някои други... А на някои не им трябва многогодишна употреба за да са опасни, а дори само няколко дена - като стероидните противовъзпалителни.
Всеки човек в живота си преживява кризи, просто се използват различни начини за справяне, хапчетата и ВЯРВАНЕТО в генетичния химичен дисбаланс са твоя начин. Хубаво е че има и други начини.....


EvaRAngel не претендирам да съм запозната с цялата ти история, но от това което чета не мисля че имаш нужда от сериозни хапчета в момента, а по важното  е че това е и твое усещане.
Не противопоставям хапчетата на психотерапията. Ходенето на психотерапия не е панацея. Психотерапевтът е само инструмент за психичната промяна, дали тя ще се осъществи чрез него или по друг начин е личен избор  на страдащия според разбиранията и усещанията му. Та в тази насока мисли в момента според мен със или без психотерапевт.