Като се замисля напрежението, което се изпитва при ПР е вид натрупана отрицателна енергия, която напира да излезе навън. Не ви ли се струва? Затова може да се помогне на тая енергия да напусне спокойно, а не да предизвиква този страх и постоянно безпокойствие.

Мари, може би има нещо вярно в това, защото още навремето хората са ходили по разни баби, който са баели против уплах. Сега като се замисля сигурно уплах това е било понятието за паническо разстройство навремето. Хората са търсили решението по този начини.Аз съм си скептик, признавам, но както казваш ти, удавникът и за сламка се залавя. Много ми се иска да се свържа с нумероложката Стефка, която беше в предаването на Венета Райкова "Горещо". Тя с цифри разгадава, ако имаш вкарана отрицателна енергия. Ако някой знае координатите на тази нумероложка, нека ги сподели.

Искам да споделя нещо, което отдавна ме занимава. Мислите ли, че паническото разстройство може да е вкарване на отрицателна енергия под формата на магия? Аз не вярвам много в тези работи, но се замислих, че тази болест я имат доста талантливи хора, които може да са били обект на завист на някого и той да си е послужил с някаква магия. Вие как мислите?

Тия дни имах доста напрежение и кръвното ми се покачи. Даже като видях, че се е кротнала горната граница на 140 така ми се разтуптя сърцето, че си викам край, умира се. Решила съм да мина на диета, дали ще ми помогне. Дайте акъл?

Днес се чувствам заредена с оптимизъм, защото направих откритие какъв е механизмът на някои от паническите атаки, които получавам и изведнъж ми олекна за някои неща. Вчера направих това разкритие, докато бях на един ескалатор /много ме е страх от тях/ и си правих "тренировки". Много се стягам от затворени места и особено от тези ескалатори, но разбарх, че предварително се настройвам и предизвикам страха, някак си напрягам мозъка. Сега вече опитвам без това напрягане, което съм го превърнала в условен рефлекс. След обяд отивам отново на тренировка 

Симона, не бях точна, извинявай!
 При някой хора, които имат висока тревожност, пресъхва  устата им и по -трудно преглъщат, други от силна уплаха могат да си предизвикат кардиоспазъм, пак на нервна почва. И това така да ги изплаши, че винаги когато се хранят да  мислят върху това. На мен това ми се е случвало и когато прочетох първия ти пост си автоматично предположих, че изпитваш същото каквото и на мен ми се е случвало. Сега като го прочетох отново, видях, че е по-различно! Извини ме още веднъж, връщам си думите назад за кардиоспазма, нямаш кардиоспазъм. Прости ми, ако съм  те натоварила, момиче

Когато преживявах този страх ми беше доста трудно и смятах, че няма да мога да се оправя успешно със задачите около мен. Психотерапевтът ми помогна да разбера, че причината за този страх от задавяне е всъщност страха ми, че няма да се справя с проблемите си. И наистина беше така. Трябваше сама да се справям с всичко, разчитах само на себе си и това беше изострило цялата ми нервна система и тя сякаш беше заработила да ме "спасява" от всичко. Това разбрах с помощта на психотерапевта.

От страха от задавяне се отървах постепенно. Пиех и лекарства и ходих за известно време на психотерапевт, но за малко.

Разбирам те Симона! За същото става дума. Все се притеснявах, че ще се задавя, защото веднъж не можах да преглътна и оттогава се изплаших и все се наблюдавах и много внимавах. Това страшно ме изнервяше докарваше ме до лудост.

Мила Симона, здравей! Радвам се да се запозная с теб и съжалявам, че имаш този проблем. Това, което бих те посъветвала е да се консултираш с лекар, специалист по тревожните разстройства. Той да ти изпише необходимите лекарства, за да пресечеш порочния кръг. Казвам ти го като препатил. Важното е в началото на това страдание да се пият адекватни лекарства - антидеперсант + анксиолитик, например серопрам и ривотрил. Това обаче е само мой пример. Лекарят трябва да предпише необходимото ти лекарство и доза. Така ще потиснеш страха от преглъщане. Преживявала съм го това. Казва се кардиоспазъм и имаш усещане ,че не можеш да преглъщаш и че ще се задавиш. Лекарствата премахват това усещане и помагат да не се задълбочава пробелма с натрапливите мисли, че на някои близък може да се случи нещо лошо. Стискам ти палци и вярвам, че ще се възстановиш бързо!

Наистина става дума за бърз метаболизъм. И вероятно има връзка с напрежението, което изпитваш. Има хора, които ходят доста често по малка нужда, пак по същата причина. Всъщност не трябва да се учудваме, защото свръх напреженението  води и до констипация. Така че напълно възможно  е тревожността от това, че си навън и си подложена на различен вид "оценки" да предизвиква това твое състояние.

Разбирам те, Sugar. Разбирам проблема, но наистина психотерапията би ти била от полза. Но  тя е голямо перо в семейния бюджет. Исках само да те попитам, дали позивите до тоалетната, са само позиви или реалност. т.е. дали само те подтикват да влизаш в тоалетната или се изхождаш при всеки позив?

zinobia. ако ривотрилът е от 0.500 , може и три пъти, но ако е от 2 мг, 3 пъти на ден е много.

Videlina, симптомите са както при паническото разстрйство, поне както ги описваш.

Здравей, Sugar!
При тревожните разстройства желанието за изхождане  при напрежение е много силно, особено при хората със социална фобия то е в пъти по-силно. Ти вероятно преживяваш труден период, който е засилил проблема или по-точно отключил проблема. Мила Sugar зная, че ти е трудно, но трябва да опиташ да говориш за проблема ,било то с психолог, било то с някои доверен човек. И запомни, не си по-различна от другите хора, просто си по-чувствителна, затова не бива да се срамуваш от това, което изпитваш.  Не се затваряй вкъщи и не задържай болката в себе си, а тъкмо обратното, знам, че е трудно, но това е начина, за да се справиш. Вероятно изпитваш чувство за малоценност и оттам и проблема се засилва, но ще се справиш. Тук във форума ние си споделяме доста лични неща, така че, когато имаш нобходимост от споделяне, насреща сме.