http://panicersclub.com/   Мисля,че това имаш впредвид.

Благодаря ти!Беше ми много полезно!

Може ли да споделиш какво прочете?

Искам да ви се похваля с преодоляването на още един мой страх.Днес си взех последния изпит от шофьорския курс!Вече мога спокойно да се наредя в редиците на шофьорите  Толкова се радвам и едновременно с това съм изтощена от постоянното напрежение.Щастлива съм,че се реших на тази крачка,защото отдавна се боря със себе си.А още по-щастлива съм,че докарах нещата докрай и всичко приключи добре.

Моя приятелка психоложка казва,че хората с ПР всекидневно нарастват.Според нея ПР напълно отговаря на физическия начин на живот на съвремения човек.Несигурността в утрешния ден,постоянните тревоги,необучените лекари да разпознават тревожните разстройства,срамът от това да идеш на някакъв психо лекар....Човек не може да се адаптира към стреса,в който живее и затова избива в някакъв вид разстройство.
Лично аз случайно попаднах в кръг от хора-адвокати.Оказа се,че почти всички имат в чантата си ривотрил и почти всеки ден го пият.Не по схема,а ей така ,когато им е зле.В смисъл-те не се лекуват,даже не признават,че са за лечение.Личните им лекари им изписват разни успокоителни и така я карат ден за ден!

Ще ти дам няколко трика,които аз използвам.Не винаги проработват,но поне се придържам към тях.Следвам примера със сватбата и по точно стоенето в ресторанта.Църквата и ритуалната зала не ги броя,защото винаги може да се измъкнеш,че не ти се стои.
Така...за ресторанта:
1.Успокоителните винаги са ми в чантата.
2.Не пия алкохол,защото ако се наложи да пия успокоително,не може да се комбинират.
3.Успокоявам се,че ако ми стане зле,мога да ида до тоалетната,да си намокря лицето...
4.Винаги мога да изляза на въздух.
5.Гледам да ми е забавно,да разговарям,танцувам....това е най-успешния начин да забравя за ПР.
6.Опитвам се да се почувстам като у дома си.Казвам си,че вкъщи с нищо не е по различно от тук.
7.Ако все пак ми стане много зле-пия си хапчето и чакам да подейства.Естествено за веселба вече не може и да става дума...
8.Ако не мога да си тръгна,си казвам:"Все пак не съм сама..и да припадна,все някой ще ми обърне внимание."
9.И като последно си повтарям думите на една моя позната психоложка:"Паниката е въпрос на избор и тя трае само един миг..бориш се или не,тя си отива така както е дошла.".Естествено всички знаем,че не е точно така,но аз си го повтарям..
10.И не на последно място-сядам на място,от където лесно се излиза...въобще не могат да ме напъхат заклещена в някой ъгъл!!!

А това,че един ден си добре,един-зле...мисля,че при повечето е така...включително и при мен.

Наистина си постигнала повече от един шофьорски курс!!!!Поздравявам те за това и ти се възхищавам!

Напълно вярно!При мен основния проблем е "Ами ако...".ПА отдавна изчезнаха,но тревожноста така се загнезди в мен,че незнам как ще се оправям.

Аз пък ще ви кажа на мен как ми действа това,да съм заета със 100 неща и "уж" да не мисля за ПР.Когато извършвам разни неща съм доста ентусиазирана...това ми дава някак по-голяма увереност в себе си и дори да ми мине мисълта за ПР,се чувствам много по-силна от страховете си.Но идва голямото НО....Какво се случва вечер като си легна или пък дните в които не съм заета..не може да сме 24 часа заети с нещо,нали...Тогава всичко си тръгва по-старому.Затова за мен това с работата е само за в момента.Вярно-разсейва те,по-добре е отколкото да бездействаш,но само ще бягаме от проблема ли....?
Разковничето за ПР е някъде другаде и аз още го търся....

Aз също не пия кафе,акохол и не пуша!Когато се храня с по-леки храни определено се чувствам по-добре.Но ако вечерта съм прекалила с храненето...просто сутринта не ме търси-зле ми е,тежко ми е,нямам сили за нищо и много често съм с главоболие.Иначе се храня редовно-не пропускам хранене!Когато започна моята одисея с ПР,гладувах най-редовно и често имах ПА без да ги осъзнавам.Така че сега много внимавам с всичко,което може да ми доведе ПА.Напълняла съм с 10кг и всички много се чудят защо е така,но на мен не ми пука.Като знам как е да си от двете страни....
Всеки следобед гледам да си отделя 10-15 мин релакс-ако съм вкъщи си лягам,а ако не съм умишлено забавям темпото на работа.
Много неща промених в ежедневието си...общо взето всичко,което преди ПР не съм правила.Но има още какво да се желае....

Много се радвам за филма!!!!Ще го гледам с голям интерес...а и не само аз-ще кажа на всичките ми близки и приятели,които са наясно с моя проблем...Надявам се да се внесе яснота и да разберат от друго място за какво става въпрос това ПР.А и за себе си се надявам,че като погледна проблема от друга гледна точка,нещо може да ми се проясни!
Благодаря ти Skorpi за инициативата!!!!
Благодаря и на другите,които не познавам!

И аз питам.....има ли развитие по твоето обещание...?
На мен ми отне 1 год,за да се реша да го започна този шофьорски курс!Но важното е,че вече съм на финалната права и очаквам изпита по кормуване.Напрежението е доста...имах доста безсънни нощи от нерви,но затова пък се старая повече от колкото другите.Взех си листовките с 0 грешки!Кормуването е забавно..пак има страх,,но той няма нищо общо с ПР!!!Не съм получила нито една ПА по време на шофиране-просто няма време за това...

Да,така е,но може би само началото.Или не само началото,а до момента,в който осъзнаеш какво се случва с теб и защо се случва.Наистина мога да кажа,че ужасът,който изживях се равнява на смърт.Но после започва прохождането.Учиш се на всичко от начало...дори как да дишаш.Сякаш никога не си живял....Трябваше да се науча на това какво е радост...какво е спокойствие...какво е желание за живот.И сега е много по-различно....наистина е различно.Може би звучи травиално,но е така..Не че съм се оправила,но за първи път съзнанието ми е ясно и осъзнато.

Случва ми се винаги,когато се почувствам не на място.Т.е. когато съм принудена да търпя даден човек...или ситуация...или работата,която не харесвам...И наистина ме стяга нещо в гърдите...сякаш искам да се разплача или развикам,но не мога...Много ми е странно и се чувствам безсилна....ужасно е.Но понякога ми се случва и когато съм сама вкъщи,ей така без причина...Самотата ме плаши.Но не,че ще умра и няма кой да ме погледне,ами-става ми тъжно и самотно-депресивно...

Без да съм специалист,това ми прилича на тревожно разстройство...