Ето ги и моите:reserve,standing,spoken,elegant...каквото и да означава това...

Такова решение може да вземе само една СИЛНА майка,която мисли повече за детето си,отколкото за собствените си ползи(че ще си сама,,че ще ти е мъчно...).Честно казано опитах да се поставя на твое място и просто не мога да взема такова решение.Умирам само при мисълта,че децата ми няма да са при мен.Това моето сигурно е чист егоизъм,но това е..
Така че се прекланям пред силата и мъдростта,която проявяваш в такъв момент!Със сигурност това решение,ще бъде оценено от детето ти,макар и след време.

На мен ПР ми пречи на всяко нещо в живота ми.Затова ще ви напиша какво спечелих от него:
-осъзнах,че човек трябва да се грижи за душевното си здраве,така както за физическото и те винаги са взаимносвързани.
-осъзнах,че имам проблем с контрола.т.е. исках да контролирам всичко и това много ме натоварваше
-осъзнах,че трябва да бъда малко или много егоист.
-опитвам се насилствено в част от деня да бездействам
-осъзнах,че съм имала малко самочувствие и това много ми е пречело
-сега практикувам техники за релаксация и това много успокява нервната ми система
-осъзнах,че имам силна воля,но за съжаление не съм я използвала в моя полза
-благодарение на страха,станах много упорита
-давам си шанс да изучавам нови неща,за да си доказвам,че мога
-научих много неща за психиката на човека и сега ги прилагам върху децата си
-.......списъкът предстои да се допълва...

ПР ми даде много ценен урок,поднесен по най-ужасния и болезнен начин.Както и да го мисля,трябваще да ми се случи нещо подобно,за да оценя живота,който имам и да се науча да го живея...

.....всекидневно се боря с най-различни страхове,защото не си вярвам!!!

"Искам да ме светнете по един въпрос - как се преодолява страх, за който осъзнаваме, че е безпочвен, но въпреки това не можем да спрем. Ако някой каже тайната, ще съм му изключително благодарна. Ей от тоя "лек" имаме нужда всички"

Лично за мен това ще стане,когато се почувствам на 100% сигурна в себе си,когато си повярвам истински.Тогава ще живея един пълноценен живот,без всеки ден да се страхувам от  безпочвени неща!

Да споделя и аз...Вчера тръгнах на психотерапия.Беше малко хаотично,но в крайна сметка изводът е,че имам "когнитивни изкривявания".Незнам какво ще последва,но аз не подозирах за тези мои"изкривявания".Посъветваха ме да тръгна и на йога,за да усвоя техниките за релаксация.

При мен има със сугурност.Аз съм психически зависима да си нося хапчето в чантата.Дори не го пия,но ако не го нося съм в състояние да изпадна в ужасна паника.Затова избягвам да си сменям чантите,защото всеки път проверявам по 100 пъти дали съм го сложила.

Според мен си е точно мигренозен пристъп!

Нали с теб сме градски...и аз го видях този надпис и всичките му там известни личности с техните психо екстри.Би трябвало това да ни възгордее,че и ние имаме "състоянията" на известните и гениални личности!

Веднага се отзовавам!!!!С мигренозни пристъпи съм от момента,в който присъства и ПР в живота ми.Отначало не ги определях като такива и не ги свързвах с ПР,но в последствие положението стана неконтролируемо със всичките си екстри.....Главата започваше да ме боли някак странно-постоянна тъпа пулсираща болка,която постепенно се усилваше.Това продължаваше с дни,ставах мноого тревожна,гадеше ми се непрекъснато и докато накрая не започнеше повръщането...Това беше най-ужасната част.Дори неможех да проведа разговор по телефона с лекарката си,за да ми обясни как да спра повръщането.Викала съм мъжа си по спешност от работа,за да ме спасява.Разказвам в минало време,защото сега положението е малко по-добре.Намерила някакво решение по въпроса и само като усетя,че се започва,вземам мерки веднага,за да не се стига до крайности.Убедена съм,че са на нервна почва!

Oт Ст.Загора съм на 30 г.Семейна с две деца.Безработна съм по ред причини,но май основната(скрита) е ПР.Иначе съм творческа личност и си запълвам времето много добре.Ходя и на танци.С ПР съм от 3 год.Първата година бях на лекарства.След това,ту сама,ту с помоща на някой лекар или терапевт.Никога не съм спирала да търся изход.Сега нямам ПА,но в мен се е засадила такава тевожност,че... :(Другия месец започвам пак психотерапия.Дано този път е за последно.

Аз ти препоръчвам психотерапия.За лекарствата незнам-зависи колко зле се чувстваш.На мен лично антидепресантите са ми помагали,но до момента,в който ги спра.Да не се заричам,но мисля,че няма да прибягна вече до тях.Сега карам на успокоително при нужда и психотерапия.

Напълно съм съгласна!През целия ми живот съм възпитавана да мисля за утрешния ден,да действам с перспектива,всяка крачка да бъде премерена.Е,станах точно такава и оправдах очакванията на моите родители,но........Това се оказа най-големият ми враг!Станах нерешителна,трудно вървя напред-много ми пречи този начин на мислене във всяко едно отношение.Дори споделих с родителите си и ги упрекнах,но те ми отвърнаха,че като не го смятам за редно да не го правя.Да,но как?!!Толкова искам да се променя,но не мога.
За пример ми служи моята сестра-тя е както се казва е "черната овца" в семейството.Тя е импулсивната,първичната,живее живота си в еуфория и никога не оставя проблемите да я завладеят.С това си поведение вбесява родителите ни,но това никога не и е пречело.Дори имаше ПР,но някак го пресече още в началото.Въобще не обръщаше внимание на кризите и те отшумяха.Незнам как се получи....

И двете съм ги пила!Какво да ти кажа....мисля че ти най-ясно го каза,че с лекарства не става.Сега ще ги пиеш няколко месеца и после какво...пак в изходна позиция.

Темата наистина е много инетересна.Моят характер е минал през много промени.До пубертета бях толкова срамежлива-не можех да вляза в магазин,защото всички ще ме погледант....отбягвах всеки,който ме заговори...винаги гледах в земята....ужас!Не можех да вземам решения и бях с ниско самочувствие.Точно тогава преживях едно преместване,с което много тудно свикнах(денонощен рев и главоболие-бях на 11г,)После малко се осъзнах и започнах съзнанелно да търся контакти,докато в един момент минах в другата крайност,граничеща с безконтролно поведение.Сега вече семейна с деца,мога да кажа,че съм много тревожна,нерешителна и сякаш се връщам в детския си характер....
А относно ПА-получавала съм ги много пъти през живота си(като се започна от 6годишна),но никога не съм им обръщала внимание.Даже си бях намерила трик как да отшумяват.....но за съжаление той вече не работи .
Различните ми приятели ме познават по много различен начин-едни ме познават като много срамежлив човек,а други като "душата на компанията"....да се чуди човек дали описват един и същи човек.
И в крайна сметка съм убедена,че нещо ми е сбъркано и затова ПР присъства в моя живот.....