" Той може да обича себе си и да не обича другите, пак ли бихме могли да го наречем нормален?"

Не, за да обича себе си, трябва да има модел по който да се обича. Този модел се взаимства от начина по който е обичан като дете. Идеята тук е дали човек може да изгради емоционални взаимоотношения с другия. Другият може да е приятел, родител, партньор ... И дали е способен да надгражда такива отношения във времето.

" Самодостатъчността не е ли вид егоизъм или защитна реакция, спрямо околните, въпреки че човек се чувства добре в своята компания?"

Човек винаги ще има нужда от другите. Самодостатъчност е свързано с това, човек да спре да очаква нещата да се случват извън него, а вътре в него, или благодарение на него, особено нещата от които има нужда. В противен случай, човек ще е зависим от неща, или хора извън него. В тоя смисъл тук говорим за автономност, не за отшелничество. Егоизъм е способност да се погрижа за себе си, не е липса на заинтересованост за другите. Това е егоцентризъм, или егоизъм в крайна форма. В превод егоизъм е "Аз-изъм". Малко импровизирам

Няма наука, която да може да определи какво е щастие. Просто защото щастието за едни е нещастие за други. Имаше и една притча за "щастливият човек" но е дълга.
С две думи психологията определя нормалният човек така - да може да обича и да работи.
Това разбира се е "архивиран" възглед и има по-мащабна версия, с повече детайли. Но се започва от тези две неща.

Тук съм, но вашият въпрос е за обща дискусия. Сигурно ще има много ценни мнения по този въпрос. По общочовешки въпроси, мнението на един специалист е точно толкова важно, колкото и на всеки един друг. За това премълчах. Аз нямам рецепта или тефтер с правилни отговори

"Понякога паниката ни прави егоисти, но това е само по време на кризи, след това виждаме света по друг начин"

Това е прозрението на новата година И след него следват логичните въпроси
" Дали няма по-рентабилни начини за здравословен егоизъм, освен кризата?" и ... "Дали това, че след криза виждаме света по друг начин не довежда до нова криза?", т.е. до нов епизод на нужда от егоизъм?

Защо, моите лични терзания, или болки, са важни за вас? Как се чувствате, когато си изповядвате болките?  Какво, като сте избрали някакъв вариант ... как се чувствате с тоя избор?

Обезценява се според традицията. Тежестта на традицията е много сериозна. Това че живеем в ново време не означава, че старите традиции не работят - напротив, работят си. Но това за мъжката идентичност е много дълга тема, а и за женската. За съжаление ние специалистите косвено правим заключения за тези тенденции - през детската проблематика, която нараства лавинообразно. Децата с техните симптоми се налага дапослужат за повод, техните родители да преразгледат собствените си концепции за живота.

Какво имате предвид? Каква слабост?

'' Мъжът е станал ...." в психологията се нарича абсолютизация. Кой мъж е станал? Единствената обща тенденция с мъжът е свързана с това, че той се е нагърбил с финансовата част в семейният живот, а в наши дни трудно се връзват двата края, а в много случаи жените изкарват повече. Това е тежка ситуация за мъжа, защото се обезценява неговата стойност и той трябва да я търси и в други аспекти, а това е трудна задача за него.
Споменатите тенденции от въпросната ани, може би са личните и наблюдения от кръговете, с които контактува, или режисьорско хрумване предаването да е "близо до масите", дето имаше един лаф от близкото минало.

За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се отговори на други два: дали историите са действително истински и дали въпросната жена е психотерапевт. За вторият въпрос е ясно че е отрицателен отговора, а за първият нямам идея, дали въпросните "истински" истории не са плод на някой драматично развихрен режисьор.
Както знаете, ако един специалист не членува в дадена професионална огранизация, където да спазва етичен кодекс .... може да прави каквото си иска безнаказано.

Не не си. Д си призная, че и аз не отварям подадените ликнове, не от неуважение, а защото едва ли нещо "ново" и "революционно" ще открия.
Ако Орлин сам е рекламирал ТЕС в собствената си ситуация, аз не вземам отношение. Но, Орлин не е завършил психотерапевт по някакъв метод. На такова ниво той не се води за психотерапевт. Много жалко би било, ако се е увлякъл към подобни неща.

" .и то със съвет да не спират другите лечения..."
Ми какво да ни говори това? Ние си грачим, ама вие се придържайте към нещо солидно. Не мога да се съглася, че неща, които могат да забавят правилното лечение, могат да бъдат някакъв полезен експеримент. Ето днес се сблъсках за пореден път с така наречените есенции на доктора бах. Е до кога така? Питам аз! Има едно правило - не вреди! Когато "алтернативата" започне да вреди по много уникално-брутален начин, използвайки вярата, надеждата на хората ... как да го назовем нещо подобно? За какво да го приемем? Алтернатива? Нищо подобно няма да се случи в мое лице.

" Въпросът ми в този ред на мисли е, дали ще съм виновен, ако се прибера вкъщи и оставя майка ми сама.."

Хрумва ли ви, защо никой не съумява да ви даде отговор?

Здравейте и честита нова година. За съжаление, тези неща няма как да се случат в обща договорка и на всеослушание. Не, че има някаква тайна, но това е личен въпрос и изисква личен разговор. Само ако цъкнете на името ми, ще ви се покаже моят имейл, където можете да питате нещата, които ви вълнуват. И една забележка - аз не съм лекар, а психолог-психотерапевт. Не е редно да ме титуловате на доктор.

Това се нарича натрапливи мисли. Добре е да поработите с психотерапевт, за да откриете какво се крие под тях. Това са просто сигнали за нещо друго, което не е наред. Това друго може да е в най-общи линии начина, по който си взаимодействате с околният свят - ежедневие, навици, общуване с другите, лични способности за преживяване на стрес, вълнения, взаимоотношения, начини на изразяване на емоции, макро и микро травми от ежедневието ... Трябва да се навлезе в детайли в личната ви история, за да може да се отговори на тези въпроси а това най-добре да се случи в един контакт с психотерапевт. Иначе полудяването ... не е на дневен ред.

Тая безочливост си има граници. Всеки е свидетел, че на ден има поне пет открития за лечение на рак ... последното беше за 5 дни!!! Аз не приемам, човек, който е в трудна ситуация, да бъде използван с подобна отвратителна, защото етиката няма измерения до тази отвратителност, отвратителна цел - да се внуши какво тес прави или не прави. Нищо не прави! А по това се съди от все по-отвратителните подходи да се изтъкне като "правещо нещо", още повече и чудеса отвъд медицината. Това показва колко неработещо нещо е, защото то не е метод, то е нещо. Оставете Орлин на мира и не го използвайте за някаква инерция. Дано не опознаете никога отчаянието в неговите различни форми. Защото тогава ще повярвате, че и ако котката ви легне на корема ще се излекувате от рак. Не вредете! Не използвайте нещастните съдби на хората, за да си купите някоя дрешка.