Оставам с впечетление,че повечето хора в форума,след години затишие пак започват да пибягват до лекарствата,след като дълго не са взимали.Това значи ли,че всичко е на приливи и отливи.Аз самата също съм по този начин от дълго време,тъкмо да ги спра и всичко се връща с пълна сила.Bebe,НЕОЛЕКСАН може ли да го комбинираш с ривотрил.

И аз се учудвам,че никой не пише.Обяснявам си го с вече лятното време и повечето разходки и почивка,от което се нуждаем.

Мari,сигурно са ти дали схема, по която да спреш ривотрила,и веднага след като го спреш ли започваш стрезам.Аз лично не мога да се отърва от ривотрила вече 10 години,като пристрастена съм.Най-голямото ми желание е да спра да го пия,то ръководи живота ми.Когато съм тръгвала да го намалявам тогава е било най зле положението.Пиши в процес на спирането как си и при започването на новото.Успех.

Ema,можеш ли да и дадеш кординатите на психотерапевта,при който си ходила. 

Здравей Валентинка!Аз като теб съм с ПР. от толкова години.Както казваш преди 10 години не е имало чак толкова места от където да черпим информация за ПР. Изкарах 2 години в лутане,доката ми поставят диагнозата,а през това време нещата се бяха задълбочили много.Може би,ако се бяха хванали нещата по-рано нямаше да съм така.По повод лекарствата,аз пия ривотрил от дълго време,но той не лекува,той просто ме успокоява,кагато имам ПА. Правя опити да го спра,но все не става,но аз не се отказвам лесно.Лесно е да се дават съвети отстрани,но по-добре е да не се пият лекарства,човек става зависим и трудно се махат.Много по-добре е психотерапията,а и ти си довола.Аз се чувствам много добре след такива разговори,все едно камък ми пада от сърцето.Всичко е в наши ръце,чети постовете,споделяи,посещавай психотерапиата,мисли позитивно и все си мисля,че нещата ще се успокоят.И накрая ти пожеловам едно бебче да имаш,да видиш как мисълта ти ще е насочена към него и всичко някак ще е по-лесно,и позитивно разбирасе.

Благодаря за отговорите от сърце,започвам да изучавам медитацията,само това не съм правила.ТОТО,ПА при мен идват винаги в най неочакваният момент,когато съм спокойна.

Paty,skorpi благодаря ви за хубавите неща,които ми пишете.То е ясно,че няма да се оставя на произвола на съдбата,а ще се боря с ПР.С риск да повторя някого,но е адски трудно това го знаете от опит.Трудно е особено когато си намалил лекарствата до минимум,вече си мислиш,че от утре си без тях и изведнъж вълна от ПА,които ме връщат в първоначално порожение,това ме смазва и всичко започва отначало.Аз съм човек,който не се отказва лесно,а пък и имам стимул,имам момченце на 6 години,което пък иска непрекъснато да играем,е няма отказване.

Здрявей Радостина М,прочетох историята ти преди няколко месеца,но до днес следя всеки твой съвет към хората в форума.Днес реших да ти пиша,а ти ако можеш ми дай съвет.С ПР.съм от 11 години,всичко при мен е на приливи и отливи във времето,но антидепресантите не са спирани.Правила съм много опити,стигам до някъде и пак се връщам назад.Явно съм зависима към тях.Искам да ги махна,но ...Бивша спортиска съм,но сега когато реша да спортувам ми се струва невъзможно,та аз на 10 секунда съм с адско сърцебиене,изморявам се много.Как да правя физически упражнения,как да релаксирам.Да вече нямам агорофобия,твова беше основния проблем при мен,но ПА са на лице по всяко време на денонощието,стремя се да ги стопирам,но понякога не се получава.Как да спра лекарствата като получавам ПА.

Кърмих месец и половина,имах много кърма,но за жалост положението не можеше да се контролира без лекарства и отбих детето.Изпитвам вина,че не можах да ударжа още няколко месеца да кърмя,защото по хубаво от майчиното мляко няма.И така до днес детето ми ще навърши 7 годинки,а аз продължавам с антидепресантите.

Пила съм серопрам,1\2 ривотрил при нужда,а нужда имаше почти постоянно.

Пила съм антидепресанти през първият месец от бремеността,когато разбрах моментално ги спрях.До края на бременоста взимах ривотрил при нужда,чувсвах се много зле до края.Постоянно ме беше срах детето да няма аномалии след раждането,беше кошмар.Детето ми се роди живо и здраво,а аз все още се упреквам за взимането на лекарства по време на бремеността,но явно не се спрявях без тях.

От 11 години съм с паническо разтройство,но от известно време с леко подобрение без агорофобия съм.Бих родила още едно дете задължително,бих си потърсила по отговорна работа от тази в момента,бих общувала с повече хора от сега вместо да страня,бих спортувала всекидневно,бих искала да бъдя спокойна и уравновесена.Просто щях да бъда друг човек.

Здравейте!ПР ми отне много:приятели,усмивката,жизнеността,работоспособноста и много други работи.От 9 години съм с ПР. и всичко е на приливи и отливи по повод лечението.В годините все пак успях да родя дете и да създам семейство,но всичко продължава да е по старо му и незнам докога ще продължи.Ако не е ривотрила съм загубена.Все пак не съм от най-черногледите,но не виждам светлинка в тунела.