Животът не е гаден,а такъв какъвто си го направиш.Според мен ти се обвиняваш за заболяването си и си казваш,а защо що на мен?Приемаш го и живееш по този начин.Тези твои приятели,които ти влизат в положение да знаеш,че са истински.Аз и сега винаги помагам на хора,когато имат нужда.

Вярваща съм в рамките на нормалното(вярвам в дадено нещо,каквото и да представлява То).Твърде съм млада да се подготвям за нещо.Всичко това ми звучи все едно съм в секта.

Проблем си е.На който съм споделила и знае състоянието ми,му е много странно,защото не са го изпитали и незнаят за какво става въпрос.Обаче в повечето случаи сме го обръщали на майтап моето ПР.,за което разбирасе не им се сърдя.

DG какви са тези успокоителни думи,които казваш на другите,браво.Мисля че сме тук да се окуражаваме,да търсим малко подкрепа един от друг,а ти за смърт говориш.Не че на мен в момент на кризи не ми е минавало през ума най-лошото,но виждам за толкова години,че точно от това няма да се мре.Хора по спокойно приемайте кризите,знам ужасно е,но по спокойно.

Райна,да ти кажа аз специално в годините с ПР. адски много се промених като характер.Станах нервна,избухлива,сприхава,понякога не ми се говори с никой,мисля не чак толкова позитивно.Всичко това го отдавам на ПР.,но и на хапчетата,които имат разбирасе странични ефекти.Промених се всички около мен забелязват,а и аз самата се усещам.

Може ли да ми обясните каква терапия упражнявате,сама в къщи или посещавате някого,много ми е интересно,защото съм на АД.,а ми се ще паралелно с това да се подложа и на терапия.

Персифедрон,от какво ти е странно,че си в този форум(форум като форум).Сигурна съм че всички от нас,ако ни видиш на живо,няма да предположиш че ни има нещо,изглеждаме прекрасно.Тук споделяме,обменяме информация за ПР. и така.Ако човек ме погледне,никога няма да каже че ми има нещо,нормален човек,работещ,усмихнат,но само аз си знам състоянието в което съм.

Mari дай адрес в софия.Какви ли не изследвания не съм си правила на главата и тялото,та това ли ще пропусна,нищо не пречи да се опита.Може и само за пари да е направено.

знаеш ли как протича това изследване?

Ами ако никога не се оправим от това ПР. и я караме цял живот така,няма да легна да умирам,приела съм си това състояние.Аз скептично съм настроена за моето състояние,защото за 11 години се наслушах на обещания от страна на психиатри,че ще ме излекуват,но уви,не им вярвам,вярвам повече в мен отколкото на тях,но пак до тях допираме.Живея си,приела съм се такава,мъжът ми ме е приел,семейството ми съдейства винаги(знам че много им е омръзнало от моите хленчиния),но са до мен,има моменти ,в които им писва,но е за кратко.Не се отчайвате,може пък с времето всичко да отшуми,дай Боже.

Скорпи,да не чувам такива изрази,че те чакат много години за напред.Това са ти най-хубавите години за това си ги живей,със или без ПР.Колко млади хора са болни от най-различни болести и продължават напред(инвалиди,диабетици...все страшни работи),приемат се каквито са.

Много е важно,че всички около теб те подкрепят.Ако усещаш ,че положението е неконтрилируемо потърси психиатър,за да знаеш какви медикаменти да взимаш.Изживяла съм го и знам какво е,мъка от тези гадни симптоми,ще се справиш.Мислила съм си какви ли не глупости,че ще му има на детето,но всичко беше ОК.

АД. действат по бавно за да се види резултата,но не и чак толкова дълго,може би в рамките на две седмици.Пила съм ципралекс(напълнях),пила съм бифлокс,но нямаше резултат,после ми го смениха на друго и до днес така.Може би трябва да се налучка правилното хапче,така беше с мен,ужасно е но е така.Минах през всичките АД.,кое действа,кое не,а ние чакаме със всяко следващо спасение в него.Ако  до две,три седмици няма резултат от лекарствата твойто пси трябва да ти го смени.Много е относително дали на някой му действа бифлокса,защото всеки организам е различен,при едни действа,при други не.Ти съди по себе си,но не е лошо да питаш разбирасе за мнение.

Скорпи,изчакай и ви ж положението дали ще се оправи и реши дали да стоиш там.Ние хората с ПР. сме много чувствителни и изжвяваме нещата много,и аз съм така.Ако след време нищо не се промени,просто не си трови нервите.Нито ще ти вземат ръцете,нито акъла,ще продължиш нещо друго.Отстрани е много лесно да се дават съвети,но изчакай и прецени сама.

Бях като теб,мислех постоянно дали бебето ще е здраво,дали няма да му навредя с лекарствата,е здраво е, вече е на седем годинки и ще бъде първи клас.Не се обвинявай,не си виновна за състоянието си,просто бъди силна и мисли положително,всичко ще мине сигурна съм.Това е толкова скъп момент от твоя живот,да носиш в утробата си част от себеси.Сега изкам пак да ми се върнат тези моменти,но все още се колебая.Ще се справиш.