Здравейте! Нова съм тук и много ми се иска да разкажа моята история, която не е толкова оптимистична, колкото споделените тук, но се надявам да срещна разбиране и подкрепа. Страдам от паника и страхове от много години. За съжаление не знаех какво става с мен и го отдавах на болезнена срамежливост. Сигурно историята ви е позната - отбягваш ситуации и места. В началото намерих сигурност в дома си, но ужаса ме откри и тук. Вече нямах убежище и спасение. Лошото е, че нямах представа какво се случва с мен. Многократно съм се обръщала към лекари и лекарства. Имаше известно подобрение, но преживян стрес ме върна в познатия кошмар. Проблема е, че трудно се отварям към хората, трудно ми е да споделя и поискам помощ. От месец може би съм на психотерапия и това, че съм тук е вероятно част от резултата. Друга причина е, че живея сама с помощтта на двама възрастни родители от време на време, които се суетят и за съжаление отдавна не знаят какво да правят. Много се радвам на постиженията ви и това, което сте постигнали в борбата с това състояние. Бих искала да попитам има ли след вас някой, в чиито живот страха се е превърнал в постоянен спътник? Такива, които се страхуват да напуснат дома си от ужас? Моля ви да споделите от къде започнахте... като начало. Всичко е толкова объркващо и стряскащо. Ще се радвам да споделите. Бъдете здрави и щастливи!