Аман от универсални критикари.Не мислех да пиша,но ме сърбят ръцете.,,ФАНЕТЕ СЕ СТЕГНЕТЕ''-Защо не ''фанеш'' и не млъкнеш като нямаш нещо смислено по въпроса да кажеш.Намери си друга трибуна за изява и остави невротиците да си се жалват на спокойствие.

Ще го имам предвид,не бях се сетила

Минавам само да ви поздравя набързо.Надявам се,че всички сте по-спокойни и удовлетворени.Споделям,че напоследък гледам да чета по-малко,защото по неизвестни ми причини това ме плаши.Може би съм малко по-добре,но ме е страх да го кажа-току виж ужасът ме погнал с пълна сила отново.Целувки.

Здравейте отново,г-н Тодоров.Имам такъв въпрос-съществува ли връзка между ПР и хемипарезата и понеже при нея става въпрос за засягане на нервната система възможно ли е симптомите да са израз на нещо друго,а не ПР?

Весели празници на всички и само хубави емоции,споделени с любими хора.(И споделям,че мълчанието тук е много тегаво )

Здравей!Доколкото знам усещането за нереалност е един от симптомите на ПР.Аз лично съм изпитвала на моменти подобно усещане,но може би в по-слаба степен.При мен е най-силна проявата на страшно сърцебиене,ледени,изпотени и изтръпващи ръце,също и усещане че ще припадна,което естествено води до ужасяващата мисъл,че умираш,полудяваш или Бог знае какво.Знам,че е тъпо да ти казвам да не се срахуваш,но е така-няма да изчезнеш,нито друго страшно,опитай да си кажеш,че е само за малко и след минути усещането ще изчезне.Знам,че в момент на ПА подобни съвети звучат идиотски,но знай,че е просто част от симптомите,нищо повече,нищо което може да ти навреди.Аз взимам сутрин и вечер половин ксанакс и горе долу удържам,пристъпите са си ежедневни,но не с тази сила поне.Като го спра след някой ден нз как ще продължи всичко.Терапия пробвала ли си?или опитай с разните там диафрагмени дишания,спорт-уж помагали.

Аз близо бях-Атина.Няма как сам да не усетиш тъга и липса,неизбежно е,но многото работа мисля ще ти ангажира вниманието и съзнанието.Щом си решил опитай-лошо няма,току виж и с булка си се прибереш

Не знам,аз не бих могла.Миналата година ходих на гости за 1 месец,още на десетия ден ми се плачеше.Сякаш не бях на почивка по мое желание,много ми беше мъчно.Но аз съм щурав човек,знам ли,все драматизирам.

При мен симптомите се появяват ненадейно и сякаш от нищото,страхът ми е най-вече от тях-сякаш вещаят нещо ужасяващо и оставам в напрегнато очакване да се случи нещо много страшно-ако детето е с мен ужасът,че ако стане нещо тя ще е сама ме побърква.Все си мисля дали състоянието ПР е действително или всъщност имам някакви тумори или кой знае какви мозъчни повреди,или МС ,или Бог знае какво-някакво гадно заболяване.

Нямам идея,може би на всеки различно ще се отрази-за някои вероятно ще е положителна промяната,за други ефектът би могъл да е отрицателен.Мен например ме е страх,страх ме е да пътувам далече,понеже ако ми стане зле и наоколо няма болници и доктори да ме спасяват.Пък и мисълта да съм сама и далече от всичко,което ми е скъпо ще ме депресира тотално.

Хубаво е приливите да са повече от отливите :)Аз бих могла да ви удавя с приказки ;)ама трудно се лъжете ,все пак е приятно като има кой да драсне 2 реда

Добър и хубав ден на всички!Никакви ви няма и сте много мълчаливи,защо така

Ехххх,ние само дъжд имаме,а така ми се ще снежец :)Много хубаво става всичко беличко,страшно обичам.И Наде,драскай по-често ,мила!

Да не го е срам Подолски аз ще открия сезона и първа ще споделя глупости
1.Захванах се да махам няква аеробика в домашни условия-въздухът ми излезе(пусти цигари,пък и никак не съм спортивна личност,ама карай)
2.Един час си правих косата.Хубаво се нагласих ама сега се питам закво ???Сега ще трябва някъде да си разходя перуката,че да ме види света(само дето никъде не ми се върви)

Айде сега глупости,ми защо да не си говорим глупости-лошо нема ;)И сори аз като децата,ама....Я да споделим идеи и емоции,относно предстоящите празници