Бих добавила непрофесионално мнене /от мой личен опит и наблюдения/, че учтивите, любезни и послушни "навън" хора често са агресивни не само към себе си, но и към близките си /семейство, приятели/.

Всички филми на Дарън Аранофски са много хубави, няма слаб филм той. Филмите му не е за психиатрични диагнози, но във всички става дума за сложна  психологическа проблематика. Но да не спамим темата.

Да, от там е никът ми
Ти на каква психотерапия ходиш?

Аз имам освен ОКР, също и депресия, генерализирана тревожност, ПР и социална фобия. Имам и нестабилни настроения и изпадам в разни състояния на силна фрустрация, безпомощност, гняв. Психиатърът ми има съмнение за скрито биполярно разстройство, въпреки че не съм имала разгърната мания до сега. За това сега ще опитам да пия тимостабилизатори. Искам да опитам и Лирика, тя е антиепилептичен препарат, но е показана за силна тревожност. Трудно е да установим кое е дошло първо и кое влошава другите ми проблеми. Само знам, че социалната фобия е следствие от всичко това, че се чувствам крайно ненормално и не ми е спокойно да излизам навън и да общувам с другите хора.

Аз пробвах да посещавам психолог, само че няма полза, защото състоянието ми е абсолютно неконтролируемо и не мога да участвам в терапевтичен процес. Аз съм в някаква постоянна криза, то няма какво да ми се терапира, неадекватна съм. Само се фрустрирам още повече от някакви опити за външна намеса като съм в такова кризисно положение.

Ами ти как се лекуваш от тези неща?

podolski

И аз съм така с натрапливости от много ранна възраст, откакто имам съзнателни спомени. Не съм чувала обаче те да се лекуват по-лесно от другите, които са се появили в по-късна възраст. При мен няма компулсивни действия, компулсиите ми се случват в главата ми. На английски това се нарича Pure-O и се води най-трудно за лечение. Натрапливите мисли не спират. Имам чувството, че се въртят автоматично и нямам никакъв контрол над тях. Много е страшно. Освен това имам и други проблеми.

Viktoria

http://nasilie.eu/?p=4884

Тук можеш да получиш информация за инициативата "психотерапия на ниски цени". В нея могат да се включат хора от следните групи:

безработни; студенти или ученици; хора с призната група инвалидност във връзка със заболяване; бременни жени и жени в майчинство; хора,преживели домашно насилие-физическо ,сексуално ,емоционално.

Друго, което можеш да направиш за себе си, е да си купиш книжка по когнитивно-поведенческа терапия. Например тази: http://www.book.store.bg/p27245/kognitivna-povedencheska-terapia-for-dummies-rob-uilsyn-rijna-brench.html

Отделно, в интернет има много материали, особено ако говориш английски или друг език, как да си помогнем при тревожност и паника.

Успех ти желая

П.С. Сега видях, че питаш за гр. Пловдив. В "бялата книга за терапевта" във форума имаше отзиви от доволни хора, които са се лекували в Пловдив. Прегледай какво са писали, ако прецениш им пиши лично съобщение, за да получиш допълнителна информация.

Не е лоша идеята, но според мен трябва да се стремим да общуваме и с хора без проблеми като нашия. Не знам дали е добра идея да си пускаш публично скайпа и телефона, може да почнат да те спамят.

Новобранец, чакай да ти кажа един виц:

Влиза Едип в една кръчма и вика:
- Хелоу, нигаз!
А те му отвръщат:
- Хелоу, мадафака!

 

Здравейте

Ако не се чувствам добре в общуването с психотерапевта си и искам да го сменя, това значи ли, че с желанието си да опитам при друг целя да поддържам болестта си и да саботирам терапията? Понеже прочетох такава теория, че ако сменяш лечения значи си търсиш извинения да продължаваш да си болен. Или ако казваш, че лекарствата не ти понасят, и не искаш да ги пиеш, значи си търсиш извинения да си стоиш в същото положение.

И още един въпрос - Психитърът ми /много уважаван специалист/ ми каза, че не съм за психотерапия и да не си правя илюзии, че ще се подобря без лекарства. Каза, че по принцип препоръчва на някои хора психотерапия, но при мен става въпрос за заболяване и терапията няма как да ми помогне, само ще си губя времето и парите. Като го питам, не ми казва диагноза, можел да го обобщи като депресия, ама била някаква нетипична и с много компоненти. Даде пример, че било все едно не ми е инфектиран само един пръст, а цялата ръка. Eдин от най-големите ми страхове е да не развия психоза или деменция, а психиатърът ми много ги засилва, като ми говори по този начин. Психотерапевтът е на противоположното мнение - че лекарствата няма как да ми помогнат и само влошават нещата. Как да разбера кой от двамата е прав?  Чувала съм за някакви тестове от рода на MMPI-2 и други подобни, мисля, че клиничните психолози ги предлагат. Има ли смисъл да правя такова нещо, просто за да знам какво ми е. И ако няма смисъл от терапия, наистина поне да не си давам парите на вятъра.

Да .. през зимата всичко изглежда една идея по-отчайващо и безнадеждно. А и като си обездвижен и си седиш само в къщи през зимата ти е много по-студено отколкото през лятото.

Мисля да опитам при д-р Давид Иерохам, прочетох положителни отзиви за него.

Обаче имам чувството, че съм толкова дълбоко в блатото, че измъкването е невъзможно

Благодаря. Под "жените с депресия и ПР" имах предвид жените с определени неблагоприятни психологически характеристики, като: емоционална зависимост от чуждата любов и одобрение, желание да се харесаш, да угодиш и да бъдеш приет, липса на самочувствие, самоувереност и правилна самооценка, прекалена съвестност, прекалена наивност, прекалена отстъпчивост, липса на зрялост и др. Така поставен, май въпросът ми излиза риторичен и е ясно, че рискът от попадане в насилнически отношения е доста голям.

Искам да задам един, ако може да се нарече така, статистически въпрос. За жените с депресия и ПР има ли повишен риск да попаднат в отношения с агресивни и доминантни мъже и да станат жертва на домашно насилие? Или да попаднат във финансова или друг тип зависимост?

Питам, понеже това е едно мое голямо опасение и то е част от причините да не мога да се доверявам на никого. Явно се възприемам като човек в риск и не искам да направя положението си по-тежко намирайки си приятел-насилник. От друга страна това да си постоянно сам засилва депресията и страховете.

Питам за да знам дали има смисъл да опитам при него. По това, че резултатите идват толкова бързо, съдя, че става въпрос за някаква доста агресивна и интензивна терапия. Да не би да е някакъв вид flooding, в който рязко те вкарват в най-страшните за теб ситуации?

Повечето хора са писали, че са се справили напълно за няколко месеца. Аз ходя от много месеци вече при моя терапевт и не съм дори близо до каквото и да било подобрение. Но на агресивна терапия не мисля, че ще мога да издържа.

Искам да попитам дали може някой да разкаже нещо повече за този д-р Първанов, който се споменява в темите. Какъв вид терапия провежда, в какво направление работи? Намерих следната информация, от която не мога да се ориентирам какво точно предлага като вид терапия:

Работата му е специализирана в областта на психопрофилактиката и психотерапията на психични разтройства, провеждане на групови тренинги и обучения, подбор на персонал. Ръководи програми, обхванали над 150 000 души, като “Психопрофилактика на суицидното поведение”, “Минимизиране на стреса”, “Лидерска подготовка” и др. Курсове и специализации: Психодиагностика, Психологични операции, Нервно-лингвистично програмиране (NLP) Научни интереси: Психотерапия на стрес, кризи, тревожност, фобии, паническо разтройство, посттравматичен стрес, провеждане на обучителни семинари и тренинги; Психоанализа.