Приятели мои, явно направих грешка, че писах тук. То на вас явно ви харесва да си ги имате тези атаки и състояние. Извинявам се, че опитах ама вие явно сте във фаза на отричане. Пожелавам ви успех в начинанията, а аз продължавам по своя път, който благодарение на преодоляването на страховете ми е изпълнен с приключения, страхотна работа, нон стоп пътуване и страхотен човек до себе си. С най-добри пожелания , дано успеете да постигнете поне малка част от моето спокойствие и щастие без да се съмнявате и да чакате състоянието да се върне.

Успех на всички .

ПС Ще се опитам да изтрия публикациите се забелязах че всяват смут в спокойният ви свят. Пожелавам любов щастие и щастливи дни на всички ви.

Хайде момичета и момчета, аз влизам в банята и след това излизам, прекрасен ден е. Който иска може да ми пише на лични. 

Много точно казано track  какво пък толкова, всеки си има страхове и наслади това че ги крием не ги кара да изчезват или да не ги изпитваме.

Не нито една глупава атака не съм поличила и нямам намерение да получавам. и наистина как така 9 години някой ще е добре и после БУМ от нищото, значи тези 9 години са заблуда не е изкоренено.

Въпросът ти е основателен,ще отговоря.
Първо както казах, се научих да живея с него и дори да се случи да изпитам дискомфорт или паника,която повярвай ми знам че никога няма да се върнеи ще ти кажа защо. през тези две години,преживях много, развод, смърт в семейството, трябваше да бягам и да изведа детето си в чужбина и сега го виждам рядко, но тези неща не ме разклатиха нито за миг. Научих се да контролирам глупавите атаки и ада бъда здраво стъпила на земята, защото само така съм полезна на себе си и на другите. И най-важното-знам че съм излекувана, защото ми харесва да бъда такава каквато съм сега, а не обладана от страхове. Страхотно е, сега съм себе си, без багаж.Не само че не обръщам внимание ами даже не забелязвам дали ми се случва или не. Заета съм да се наслаждавам на живота си, нямам повече време за губене в тези атаки.

Няма рецепта всичко е строго индивидуално, предполагам, че това го знаете. както страховете ни са уникални така и начина да се борим с тях. Аз не съм тук за да ви кажа "направете стъпка едно и това ще ви излекува" просто реших да напиша, че има оправия както казах, защото доколкото чета хората просто се успокояват и нявсякъде в нета пише,че няма изход. това не е вярно и моята душа и тяло го доказват. Поне пред мен аз не ви карам да повярвате искам само да зарадвам хората с ПА че има поне един човек преодолял го. Относно това как, казах вече просто го приех, че е част от мен, като дефект по тялото или както си приел, че си с бяла кожа, а не с черна. Живееш така, с това което си аз приех, че ПА, депресията и нервността ми са част от мен и се научих да ги контролирам, така както се учиш да си поставяш грим или да караш колело. в един момент просто го можеш и не му обръщаш внимание, то е ежедневие за теб не се замисляш.  Не съм и предполагала, че точно така ще изчезне. Но стана и съм благодарна, даже съм благодарна, че ми се случи защото сега съм много по дисциплинирана, уверена и спокойна дори от хора които преди съм смятала за железни и съм искала да бъда като тях-е вече не искам. Искам да съм себе си с всичките си болки и преживявания. Не съжалявам че ми се случи просто малко ми е тъжно, че  загубих младите си години в лутане и страх!

Благодаря ти DG, че не се подигра с добрите ми намерения. Не съм искала никой да обиждам просто исках да помогна. Разбирам страха ти, както казах аз самата съм минала през много страхове и интересното беше, че борейки се с един страх и отсранявайки го веднага на негово място се появяваше друг. Например имаше период в който си бях втълпила,че ще получа инфаркт. Цялото ми същество работеше в тази посока, не беше страх от катасрофа или инсулт или друг вид смърт, а точно от инфаркт. Преборих този страх и познай, на негово място дойде страх от инсулт..и т. н. знаеш какво имам в предвид. Минах ги всичките страхове,(фобия,стоене вкъщи,страх от среща с хора) всичко каквото се сетиш, ако ми е ниско кръвното страх, ако е нормално значи ще стане високо пак страх. Чувството че ще припадна(никога не се случи), какви ли не диагнози ми поставяха вегетативна дистония, ПР, депресия, минах през магнитен резонанс, доплер, изследвания-нищо здрава като бик ама в главата бъркотия. Затова сложих ред в главата си и вече общувам нормално смея се излизам, карам си колата с кеф и правя всичко каквото си поискам. Искренно се надявам това, което пиша да помогне на някой. А що се отнася до групата никой не е длъжен да идва,ако не иска. Не съм си и помисляла да си играя на пророк или Господ а просто да приложа старата поговорка "не пиатй старило ,а питай патило"

Жалко, че го приемате така. Търсите някой да ви каже, че е възможно, но ви е страх да го приемете. Успех на вас пожелавам, аз продължих. А ако се чувствате по-добре затворени пред компютъра вместо да се радвате на деня и да общувате и това разбирам всеки си има начин за справяне с проблема. Аз намерих своя и реших да споделя току виж помогнало на някой. Агресията също помага, но не и на мен. Желая ви всичко най-добро.

Разбира се,че лекарствата и бла бла -тата не ми помогнаха, то ако помагаха нямаше да го има този форум:)
Да, минах през психотерапия, ходих близо 2 години. Немога да кажа, че не ми помогна, но не беше това което търсех. Помогнах си аз самата, но повярвайте ми щеше да ми е по-лесно ако имаше някой да повярва в мен или поне да повярва на това което чувствам и което ме убиваше, изяждаше и ме караше да полудявам ама не съвсем.
  Още помня чувството иска ти се да умреш ама то не те убива, иска ти се да полудееш, но то те държи в  съзнание за да разбираш точно какво ти се случва.
  Но аз го победих и няма по-голяма гордост от това, няма по-голямо удовлетворение. Това другите хора също немогат да разберат, но самата мисъл да победиш най-големият си враг ти дава не криле ами направо реактивен двигател. Незнам точно кое ми помогна, разбира се волята също е замесена, но за мен, като че ли най-важно се оказа да се науча да живея с него и после се оказа, че то не иска да живее с мен и си отиде. Приех го и то си тръгна. Разбира се малко по-сложно е от това но в общи линии това се случи. И трябва много да се говори и споделя. Според мен форумите не са идеалната среда, хората трябва да се виждат лице в лице, с всичките им емоции и сълзи дори, споделяне, гняв, истеричен смях ако щете. И трябва да виждат резултата на подобрение в другия. Ето защо реших да пиша тук.

С удоволствие бих разказала целият си живот, но разбира се предпочитам това да не се случва в интернет пространството. Точно заради това искам да създам тази група (в град София) и ще го направя. Научих през годините, че едно от най-важните неща при ПА е то да не бъде подценявано. Нормално е разбира се близките и приятелите да не разбират напълно състоянието в което се намираме кодато носим този товар със себе си.
Относно как се промени животът ми през тези две години- КОРЕННО, имам предвид всичко. Толкова бях зле години наред с тези фобии и мании и панически кризи, че се отразяваше не само на психиката но и на физиката ми. Ще кажа само, че в един момент стигнах дъното и тогава разбрах, че няма друг път освен нагоре! Изглеждах зле, чувствах се зле дори да изглеждам добре. Била съм обездвижена заради ПА-на лего, бяха ми нужни седмици за да мога да ходя отново. (само заради нещото в главата ми). Бях бедна отчаяна с разводи зад гърба си и хора присмиващи м се и не приемайки ме на сериозно. И до магазина не можех да отида, а пък да говоря по телефон-Боже та това ще ми коства инфаркт да говоря с непознат. Хапчета-всичките ги знам. Психоаналитици и тях, йога, дишане, хомеопатия, невролози, кардиолози...бла, бла, бла.
 Сега е друго-ИЗЛЕКУВАНА, но не забравила!!! Сега изкарвам парите си с ум, пътувам навсякъде по света без страх, живея прекрасно, изглеждам добре и уверена. И искам да ви кажа, че не е нужно да загубите толкова време колкото мен за да постигнете резултата и да сте щастливи.
Няма време за губене. Пропилях най-интересните си години  заради това ПА и повярвайте ми ако мога да го изкореня от всеки един от вас това ще е моят триумф и отмъщение задето ми пропиля живота!!!

Излекувах се, вече повече от 2 години съм "чиста" така да се каже. Но ада през, който се наложи да премина в продължение на 10 години...е това всички вие събрали се тук го знаете!Борбата е жестока,но си струва.
 Реших да се включа тук просто за да Ви покажа,че има изход. Даже мисля да създам група и да се срещам с хора с такъв проблем за да покажа,че има изход.
ПА е ПОБЕДИМО!!!
Историята на моят живот го доказва.