Здравейте и от мен, пак! Пия Золофт вече месец, псито каза да вземам една таблетка сутрин и половин на обяд. Но наскоро се зачетох в листовката на лекарството и там пише,че трябвало цялата дневна доза да се взема еднократно сутрин или вечер, но ЕДНОКРАТНО. Това малко ме притесни, тя не ми каза така, а в момента не е на работа и не мога да я питам. Молбата ми е , който от присъстващите пие това лекарство, ако може да ми каже как го приема, да сравня нещата. На своя глава от вчера пия цялата доза сутрин, днес усетих някакво неспокойство, нервност и замайване, сякаш ми дойде много наведнъж, но може и да е внушение, вече не знам и аз, споделете приемащите това лекарство как го взимате!
 И друго искам да попитам, как стои въпроса с алкохола, че сега с тези празници
 skorpi, прочетох че си пила вино със Золофта, ама колко? Много зависи какво разбираш под умерено? То знам, че си е индивидуално и до организъм, аз пиех по бутилка на моменти преди лекарствата без да ми има нищо. Сподели, че ти се доспива и те хваща по-лесно, ако стане така лесна работа, ама ме е страх да не стане някой по-голям сакътлък   Весело посрещане на Новата 2012 и не се взимайте много на сериозно, това ни е последната година, според календара на маите и трябва да я изживеем щастливи, без панически атаки, защото дори ако няма край на света, то със сигурност трябва да очакваме някакви катаклизми, природни бедствия, заметресения, наводнения, пожари...не е случайна точно тази година да е цитирана. Отплеснах се, но ме извинете...    

skorpi, аз пия Стимулотон, което е същото като Золофта, и пия точно 50 милиграма, но на два пъти, по 25 сутрин и след обед. Не е много, днес точно коментирах с психиатърката ми даже да го вдигна с още 25 милиграма. Пия го  две седмици вече.

P.S. Това за редовното хранене не го знаех, аз често не ям като хората и прегладнявам. И това за почивката също...И двете неща като препоръки много ме  устройват 

Благодаря пак skorpi
 Да за съжаление знам тези неща, обожавах да плувам, сега избягвам. Миналата година се качих на лифт и беше ужасно. Хората се кефеха на гледки, а аз бях адски зле. На лодки няма да се кача за нищо на света никога, и на самолет също. Доплер ми правиха преди 10 г., сега не, но ще си направя. За това отблокирване на врата, не знам, малко ме е страх, защото имам херния на шиен прешлен, така че ще го пропусна. Алкохол не пия от 1 месец, преди си пийвах, защото сякаш ми помагаше, но измамно. Цигарите за съжаление още ги пуша по малко, бях ги спряла за два месеца, ама Упражнения и на мен ми дадоха да правя, но то беше от ден до пладне , яд ме е на себе си, че не ги правя хич редовно. Имам какво да променям в начина си на живот, ако искам горе долу да съм добре. Доскоро!!!

Много ти благодаря за бързият отговор. Как ти установиха този проблем, чувала съм, че се прави доплер и или ЯМР на шийни прешлени. При теб какво беше и при кой невролог ходи, ако си от София или района?

Здравейте, вече изчетох целият форум, и ту се успокоявам, ту почва пак да ме тресе един страх. Две седмици пия Золофт по 1 таблетка. Световъртежа намаля,но пак си ме е страх да ходя. Преди 10 г като имах пак тоя световъртеж, не ме беше страх, но сега си отключих тази паника и е ужасно
 Ще ми се да попитам нещо skorpi. И аз като теб имам проблем с вестибуларният апарат и остеохондроза, сигурно сега ми са се появили тези неща, преди може да не съм ги имала. Бях на отоневролог, той ми каза два пъти годишно да си правя профилактика за по два месеца със Стугерон и Бетасерк, а извън това ако усетя нещо пак да си ги пия два месеца. Но понякога два три дена съм по-добре, после една седмица зле и съвсем се обърквам какво да правя. Каква е твоята схема на лечение за този проблем, пиши ми ако можеш на лични да не занимаваме всички!
Споменала си за Вертигохил, аз пия таблетки, но колко време да ги вземам, пак не знам, и дали може и с другите лекарства успоредно? Изобщо ми разкажи всичко, ако искаш и можеш, защото на моменти полудявам, мисля си че ще припадна, че нямам кръв в мозъка си, трудно ми е да говоря с хора, ако съм права, или пък ако вървя по улицата, не искам никой да ме заговаря и приличам на някаква луда,просто вече не ми се живее
  Благодаря ти предварително!

ddiddi, благодаря ти за отговора. Точно преди малко почти изпаднах в паника докато пишех, защото си припомних, че първият път антидепресанта ми подейства много бързо, за седмица, а сега не е точно така и се уплаших. Но като прочетох, че всеки следващ път атаките са по-силни и продължителни се поуспокоих, благодаря ти пак! Сега съм в София на гости, уж да сменя обстановката, а не съм излизала никъде, кисна си в един апартамент по цял ден, само вечер си идва приятелят ми. Утре си заминавам, с кола, ще е лесно, няма аз да карам, то аз и не мога да го направя, а преди до морето чак карах по магистрали. Но преди пътуването трябва да отида да взема едни неща, на една спирка разстояние от където съм и съм се паникьосала от сега още. На много оживен булевард съм, с трамваи и не ми се мисли как ще стане. Като най-краен вариант ще помоля приятелят ми да ме придружи, но искам сама да опитам. Той поне се мъчи да ме разбере, ама не съвсем. Защото като дойдох при него ме попита дали да ми извади ключове, за да имам ако изляза докато той е на работа, а аз точно му бях обяснила, че е абсурд сама да се движа в тая тълпа. Ядосах се, че ми задава подобен въпрос, то по-скоро се ядосах на болестта ми, а не че той не разбира. На негово място и аз няма да разбирам сигурно. Помня, че вече ми бяха минали тези страхове, преди три четири години беше, когато една моя братовчедка не дойде да ме види в болницата, защото я било страх сама. Тогава аз не я разбрах, макар че го имах същото, но нали вече ми беше минало, забравила бях...А сега наново пак, ама какво да се прави, ще се боря. Айде приятен ден!

Здравейте, преди дни открих този форум и съм много доволна, че има къде да споделям вече за мойто състояние.
 Преди десет години за пръв път ми се появи едно замайване, нестабилност при ходене, сърцебиене, изпотяване. Две години обикалях невролози предимно, заради световъртежа, скенери, ЯМР, доплер. Откриха ми малка херния на шиен прешлен, лека остеохондроза и това само. Според невролозите не би трябвало от това да ми е така зле толкова, казаха да си пия съдоразширяващи лекарства и толкова. Да ама аз не се подобрявах, а се влошавах. Получих страх от ходене сама по улиците, затворих се в къщи и само лежах и се друсах с диазепам и алкохол, защото те ми помагаха и ми минаваше от тях само. Тогава не знаех за съществуването на ПР и ПА като диагнози. В един момент ми хрумна на мен самата да посетя психиатър, аз съм от малък град, но тогава сестра ми живееше в София и отидох при нея да търся помощ. Намерих свестен психиатър, който буквално за една седмица ме вдигна на крака. Ходех навсякъде, сама, обикалях НДК и площади, а преди ме беше страх да пресека улицата, дори да няма хора и коли. Пих Анафранил и Ривотрил по схема 6 месеца и се оправих.
 Но сега, след десет години, пак съм на същото дередже  - замайване, страх ме е да ходя сама и няма оправия. Основният ми проблем е замайването и нестабилност при ходене, не мога да стоя права много време също. В момента съм на сертралин, по точно на Стимултон, като го свърша смятам да взема Золофт, но то е едно и също.
 Най ме е страх, че развих агорафобия и ме е страх от открити пространства. Страх имам и от големи магазини, а напоследък се страхувам и да карам кола сама извън града. Насилвам се да го правя последното на кратки разстояния, по ненатоварени пътища, но страх голям. Като ми се ширне това шосе, особено ако има и насрещно, става ужас, особено ако трябва да изкача баир с колата ми става особено зле, не знам защо точно тогава се чувствам така. Пия лекарствата от една седмица, има подобрение, но не е на сто процента, пак си ме е страх и съм се закотвила в къщи, чакайки да ми просветне и да се пробвам да изляза сама. Ако съм с придружител по-става, но сама...усещам че всеки момент ще падна и едно такова треперене ми става, особено на краката от коленете на долу.
 Всичко това, вие много добре го знаете, но имах нужда да споделя, благодаря Ви!