anonymous, аз като човек преминал своята терапия, мога да кажа, че си на прав път

Аз наблягам над това да проуча себе си ( с помощта на психотерапия). Няма обща формула, защото всяка личност е индивидуална. Всеки човек има различни мисли, чувства, нужди, желания...
Аз пак казвам, че с постовете си Радостина ми вдъхна надежда, че ПР се лекува и в никакъв случай не съм искала да нападам някой. Всеки сам за себе си може да прецени какво може да филтрира от написаното и в нейната книга.
Но както беше писал някой по-назад в темата е важно всеки да започне да пише своята собствена книга...

В началото точно тази тема привлече вниманието ми към този форум, с огромен интерес започнах да чета постовете на Радостина, докато в един момент ми стана безинтересно. Не бих прочела и книгата, защото лично аз не мисля, че имам какво да черпя от нея, освен да ме радва факта, че някой се е справил с това състояние и да ми вдъхне куража, че мога и аз..... Няма обща формула за справяне с ПР, при всеки си е индивидуално ( за мен краен вариант е да вляза в манастир  )
Радостина сама споделя, че това е книга, в която описва как е изработила стратегия за справяне със себе си и страховете си, но това далеч не означава, че би помогнала и на мен. Няма как някой, независимо дали е Радостина, психотерапевтът или Христос да ми посочи Пътя, Истината и Живота, защото Аз съм Пътя, Истината и Живота ....

Първоначално и на мен ми беше поставена диагноза ПР от двама лекари, но още при първата ми сесия при психотерапевт – той отсече, че се касае за хистерия. Лично аз съм на мнение,че няма начин терапевта да сбърка в преценката си, макар и аз да бях доста объркана в началото и да се съмнявах до известна степен в диагнозата си....

Абе то и аз ги контролирам..... ПА нямам, но пък имам един куп други симптоми..., които са част от ежедневието ми. В началото и аз се радвах, че мога да се справям с ПА, но..... вече съм убедена, че докато го има този контрол има и проблем.

Аз нямам „богат опит” с психотерапевти и не искам и да изграждам такъв, понеже спадам към онзи тип „болни”, дето искат да се „излекуват”  Нямам идея от коя школа е моя избранник – специалист в тази област...
На 10-ия етаж няма ли площадка за хеликоптери?  Пожарът е на 10ет и ние не трябва ли там да го гасим? Инсталацията е дала на-късо и ние ще я сменим, но само на 10ет – демек където се е появил проблема. Ще я монтираме по-здрава, за да не се появи отново пожар. Защо ни е нужно да обикаляме по-долните етажи?
Не знам вече, но все си мисля, че трябва да спра да се ровя назад из годините и да тръся причините за грешния ми модел на мислене към днешна дата, а че трябва тук и сега да коригирам тези бъгове..Аз месеци (години) наред мога да си споделям с терапевта за моя живот, но това мога да го сторя и с приятелите си на по чаша уиски примерно и ще ми е по-приятно и евтино 

Stareternity оставам с впечатление, че от доста време ползваш услугите на твоя „шивач” и ми е интересно той не ти ли сподели колко време ще ти е необходимо, за да „усвоиш занаята”.
Аз също не получавам такъв отговор....... Чувала съм за доста хора, които ходят продължително на психотерапия и дават сума пари, без да има резултат от терапията....
Г-н Тодоров колко време е необходимо на един психотерапевт, за да прецени и даде прогноза ( приблизителна) - колко средно сесии са нужни за решаване на проблемите на клиента му?

Страховете са състояние на ума....

Всичко се връща, защото не е променен начина на мислене.... АД не лекуват, а просто замаскират симптомите и е нормално след като се спре приема им симптомите да изплуват отново. Те ще продължават да сигнализират, че е нужна промяна, от която се нуждае човек изпаднал в това състояние изцяло генерирано от мислите.

И аз съм от Варна и бих се радвала да се запозная с хора със сходни проблеми. Може да си сформираме даже група за психотерапия при г-н Тодоров, ако разбира се той ни одобри......

Именно точно това ме притеснява най-много, че психотерапевтичния формат трудно се случва, като че ли на моменти усещам как буксувам ... Някакси ми е трудно, след като толкова много години съм подтискала всички емоции в един момент да ги отключа..., те са така здраво блокирани, че чак се плаша от себе си на моменти. Но знам, че ако продължавам да живея в тези капани няма да стигна до никъде и ще продължавам да страдам и да си произвеждам тези страшни симптоми. Мислех си, че поне като преборя страха от паник атаките те ще спрат да ме навестяват, но уви и това не се случва, снощи отново трябваше да прилагам цял час диафрагмено дишане, за да не „получа инфаркт”   .  Но както е казал Айнщайн : „Не е възможно да излекуваш нещо със същия ум, с който си го създал”,  така че има още много много да работя върху себе си...

Благодаря Ви за отговора.
Психиатричните определения съм ги чела из интернет пространството и именно от прочетеното там беше продиктуван въпроса ми. Принципно имам всички симптоми на ПР и тревожността при мен надделява над хистерията, която обаче не крия, че е силно изразена при мен....
Аз не искам да подлагам под съмнение компетентността и възможностите на моя психотерапевт, но ако при мен наистина се касае за ПР, а не за психосоматично разстройство то да разбирам, че може би ме води в грешна посока ли?  Открили сме провокаторите за това разстройство и работим върху тях...., но да не се окаже, че губя ценно време и разходи..

Здравейте, г-н Тодоров,
Радвам се, че открих тази тема където паникьорите получават адекватни отговори на въпросите си.
Бихте ли ми разяснили каква е раликата между паническо разстройство и психосоматично разстройство. Двама специлисти ми бяха поставили диагнозата ПР преди доста време, а наскоро психотерапевт заключи, че при мен се касае за психосоматично разстройство. Ясно е, че и двете състояния са генерирани от начина на мислене и в тази посока работя, за да се свърши с този кошмар. Чела съм доста за симптомите на ПР и аз се вписвам на 100% в тази картина. Държа да отбележа, че не съм хипохондрик. За двете години от както получих първата ПА на няколко пъти съм получавала различни симптоми, които сама съм продиктувала с мисленето си. Примерно веднъж много се бях притеснила, че съм бременна и на следващия ден вече си имах всичките симптоми, които съпътстват бременността, друг път по време на диета пък започнах да получавам хипоглекемични кризи, а се оказа, че захарта ми е в норма..В подобни състояния съм изпадала 5 пъти за тези две години. Чета, че по приницп и хората, които имат ПР са изпадали в подобни ситуации - гледайки филми или четейки различни листовки на лекарства могат да си предизвикат подобни симптоми... Та поради тази причина се зачудих..., понеже не съм сигурна дали изобщо ПА са характерни при психосоматично разстройство. И всъщност от голямо значение ли е каква ми е диагнозата в хода на психотерапия. Медикаменти не съм приемала, справям се сама някак и мога да се похваля, че съм преборила напълно страха от ПА и си позволявам да си играя със симптомите, останаха само замайването и стягането в главата