Стискаме skorpi, оправяй се бързо.
И на мен вчерашния ден ми беше лош, не само вчерашния де. Но ми писна и си изпих половин ривотрил. До скоро бях под въздействието му и сега усещам, че пак започвам да ставам тревожна. Кога ще свърши този кошмар?
Лошото е, че нищо не ми се прави, а ме чакат изпити и мн. др. Другият проблем е, че не ми се яде, а знам, че ако не ям, организмът е по-предразположен към тревожност.

Така... Реших да си направя изследвания за да видя, дали наистина всичко ми е наред и симптомите ми все още са от ПР. Започнах с кръвна картина. На кардиолог също ходих. Днес получих резултатите и от двете и се оказва, че са много добри, за което много се радвам естествено Проблемът е, че усещам че сърцето ми бие някак по-бързо. За нищо не се притеснявам, та да има причина за това ускорено биене... Но е факт и се чувствам напрегната. Хапчетата (пиех Стимулотон) ги спрях преди 6 месеца, защото се чувствах много добре. И сега съм добре, не получавам ПА, като изключим периодично появяващото се безпокойство. От време на време пия хомеопатични и мисля, че ми помагат. Кардиологът ми каза да вземам по половин таблетка Bisogamma 5 mg. и се чудя дали да го направя. Личната ми лекарка пък ме съветва да не го правя, защото след това пък (явно след действието на хапчето) ще се чувствам зле. Ох и аз вече не знам. Хиляди лекари ме лекуват - кардиологът, личният лекар, хомеопатът и психиатърът (с последния не съм се чувала и виждала скоро). Та въпроса ми е, някой пил ли е въпросните хапчета и как се е чувствал след това?

Един слънчев ден Адам и Ева се разхождали. По едно време Господ се появил и им казал:
- Деца мои, приготвил съм ви два подаръка. Първият е способност да пикаеш прав. Кой иска да получи тази награда?
Адам се въодушевил, вдигнал ръка и поискал подаръка. Господ му го дал. Адам се побъркал от кеф. Започнал да тича и да пикае навсякъде, намокрил всички дървета, дори засегнал Ева и Господ. Те стояли втрещени отстрани и не може ли да повярват що за идиотщина се случва пред очите им. Объркана, Ева се обърнала към Господ:
- Господи, ако такъв е първият, то какъв е вторият подарък???
- Мозък, Ева, мозък. Но като гледам и него ще трябва да го дам на Адам, че иначе ще опикае целия свят! 

На мен често си ми е замъглено виждането - с диоптър съм и нося лещи. Та не знам от лещите ли е или от нещо друго. По принцип може да е от кръвното. Но  определено си е напълно нормален симптом за ПР

Спрях да гледам романтични филми. Почти винаги на тях плача. Гледала съм "Тетрадката"... но, да слезем на земята - няма такава любов... Не и тук и в наше време. Кой не я иска? Но защо да се размечтавам напразно... Всичко е някакси вълшебно, но само в началото, не знам...
Все пак, Медеа, а и другите де - гледайте "If only", ако не сте го гледали

Ми при мен май е ниското самочувствие  Преди не ми беше толкова ниско... но... Станах по-нерешителна. Много се влияя от мнението на другите. Мекушава съм... абе ужас е... А как се променя т'ва?

Колко си права за мъжете. Точно в това май най-много ги бива. Макар че приятеля ми сега се държи много добре с мен и се надявам да не е временно...

СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...  и аз седнах в ягодите днес и много трудно го преживявам това седене... Като Маруся - първите дни ме боли корем, после глава, понякога заедно и двете   Какво да се прави - жени... и на нас не ни е лесно
А да ви попитам, освен че усещаме някакви болки покрай сърцето, на вас засилват ли ви се симптомите - в смисъл - да ви е по-подтиснато преди да седнете, повече напрежение... На мен много лесно ми се доплаква, ей така - от нищото

Споделям, че вчера ми беше зле... ей така, без причина... уж в повечето случи си знам от какво е, но вчера не. Чак се задушавах, а до сега не ми се беше случвало. ПА ли е било? Може би защото бях на работа и знаех, че няма мърдане до 22 часа... Не знам, но се плаша.

Маруся, благодаря за препоръката

Не разбрах "Вероника решава да умре" и на филм ли я има? Някой спомена, че го е гледал май?

Благодаря ви г-н Тодоров
Това поне му е хубаво на София-та - има голям избор за всичко 
Все пак ще се радвам, ако ми напишете на лична някое и друго име. Да кажа само, че знам от къде ми идват проблемите, имам си собствено обяснение за всички тях. Мисля, че знам и как трябва да се справя, но ми е трудно да го приложа на практика. Страхлива съм. Не с всички мога да споделям това, което ме притеснява. Трябва да е с човек, който не познавам и да не ме упреква.

Колко точно казано. Не че не знам, че е така, но г-н Тодоров толкова правилно го описва тук: "...способността на психиката чрез тялото да показва наяве различни емоции, които няма как, или човек не умее да преживее и покаже пред другите."
Аз "работя" върху промяната над себе си, но когато стигна до емоциите - там ми е много трудно. Усещам, че като изразявам емоциите си, не трупам в себе си тая отрицателна енергия, която след това трябва да излезе от мен чрез ПА. Проблемът обаче ми е, че повечето хора около мен не реагират подобаващо на това, което мисля и го изразя на глас. Така са ме свикнали явно... И не искат да приемат, че съм се променила или поне се опитвам. Това най-много ме тормози. Не искам да ме разбират, просто искам да ме приемат такава, каквато съм или се опитвам да бъда.
Иначе напоследък се чудя каква книга да си купя, че да ми помогне да намеря истината Сумати книги изкупих... и още толкова имам, купени преди година, които си стоят. Кажете кой какво чете и е чел де? Какво му е помогнало до известна степен поне. Малко ще смеся темите, че тази тук не е за книги, но го започнах... Та наскоро започнах да чета "Ти си промяната" на Роси Вик... много прехвалена книга, но не ме грабна още в началото и я оставих - не можах да стигна до техниките за преодоляване на... Взех си и още една, която изглежда сполучлива и не ми става напрегнато като я чета - "Щастлив без причина" (Марси Шимоф).
Да кажа, че не мисля че ми се е възвърнало ПР... Имах една ПА, за която си знаех причината... а аз се паникьосвам, когато не знам от какво ми се случват ПА. Усещам си, че не е като преди. А нали казват, че ако се върне ПР е с по-голяма сила. За това съм си спокойна. След това и свят ми се виеше, но пък толкова време не бях яла като хората, че предполагам е от това. Чакам с нетърпение догодина да си направя изследвания.

Сега и за терапевта да спомена. Админа ще ме убие, че така смесвам темите  Не съм ходила при психолог и мисля вече да започна да ходя. Кадифето, ако терапевта ти е в София (че не си спомням от къде беше), моля те пиши ми го на лична. Нека, който е ходил при добър терапевт от София, да ми пише. Аз и за Орлин Баев си мислех, но все не предприемам нищо. Просто искам да започна при някой, без да ми се налага да го сменям, че това ще ме обърка излишно

Милата Поплачи си, няма нищо лошо в това... Ще ти олекне... Споделям, че като прочетох поста ти, се сетих за едни две изречения - прочети под линията по-долу 

Нека всеки тук споделя по нещо любимо - мисъл, стихотворение, интересна статия, песен, картинка, снимка... или нещо друго
Знам, че форума е с друга насоченост, но мисля, че и такава тема ни е необходима 


"След известно време някой научава тънката разлика между това да държиш една ръка и да задържиш една душа.
И някой научава, че любов не е да заспивате заедно.
Че една компания не значи сигурност, и този някой започва да научава...
Че целувките не са договори, а подаръците – обещания. И този някой започва да приема провалите си с високо вдигната глава и широко отворени очи. И той започва да строи пътищата си за днес, защото утрешния терен е прекалено несигурен за планове... а бъдещето има характеристиката да пада по пътя.
И някой започва да разбира, че дори слънчевата светлина може да изгаря, ако е прекалена.
Така, той засажда своя собствена градина и украсява собствената си душа, вместо да чака някой да му донесе букети цветя.
Разбира, че наистина може да издържи, че е наистина силен, че наистина струва, и той научава и научава, и така всеки ден...
С времето научаваш, че да бъдеш с някого, който ти предлага добро бъдеще значи, че след време ще поискаш да се върнеш в миналото.
С времето разбираш, че само някой, който е способен да те обича с дефектите ти, без да претендира да те променя, може да ти предложи цялото щастие на света.
С времето си даваш сметка, че ако си с някого, който само придружава самотата ти, в крайна сметка няма да искаш да я видиш никога повече.
С времето научаваш, че истинските приятели се броят на пръсти и който не се бори за тях рано или късно ще се окаже обграден от фалшиви приятелства.
С времето научаваш, че думите казани на прощаване остават рана за цял живот.
С времето научаваш, че да извини може всеки, но да прости е способна само някоя голяма душа.
С времето разбираш, че ако си наранил някой приятел е възможно приятелството ви никога повече да не бъде същото.
С времето си даваш сметка, че независимо от това колко си щастлив с твоите приятели, все още продължаваш да плачеш за онези, които остави да си идат.
С времето си даваш сметка, че опита, преживяното, с всеки един човек няма да се повтори.
С времето си даваш сметка, че онзи, който унижава или не цени другиго, рано или късно ще преживее същите унижения и подигравки умножени.
С времето научаваш да строиш пътищата си днес, защото утре е невъзможно.
С времето научаваш, че да прибързваш и насилваш нещата, кара накрая да излезнат не както си ги очаквал.
С времето си даваш сметка, че не бъдещето, а момента, който си изживявал тогава, е бил най-хубавия.
С времето ще видиш, че даже и да си щастлив с онези, които те заобикалят, ще скърбиш за онези, които си отидоха.
С времето ще се научиш да прощаваш, да молиш за прошка, да казваш "Обичам те.", че тъгуваш за нещо, че се нуждаеш от нещо, че искаш да си нечий приятел!

Но за съжаление, само с времето..."

/Научих - Jorge Luis Borges/

На кого? И къде я видя? Споко, кой знае от кога е. Не си мисли веднага най-лошото.