Справих се,но благодарение и на присъсътвието на големия ми син,които е на 9г.Сшешна работа нали,детето да е по силно от мен

успах момичета сега да видим как ще си стоя сама в къщи с бебето няколко часа.Щастлива съм  дори и да е за кратко

Здравеите,след малко ще се опитам да изляза сама с бебето,стискаите палци.Ако се изложа здраве да е.Време е да приема,че сам такава,а не да се боря срещу себе си.Хубав ден сладурчета

Scorpi,благодаря ти наистина се чувствам по добре прочитайки съветите ви.Благодарна съм,че ви има

Привет  на всички Vesi2003 и аз не мога да си разхождам бебчето сама единствено с мъжа ми.Въпреки,че той не ме подкрепя с него се чувствам най-спокоина.Станала съм напълно зависима от него.Дайте ми някакъв съвет,как да се одвободя от тази зависимост и да пусна човека на свобода,защото усещам че се задушава покраи мен.
В сряда съм на психиятър да видим там какво ще ми кажат.Усмивчици на всички вас

бЛАГОДАРЯ mIISHLE      ,СТАНА МИ ПО ЛЕКО НА ИЗТОРМОЗЕНАТА ДУША.

Благодаря на всички за съветите и подкрепата.Имам нужда от нея,тъй като в къщи не я получавам.Вече си записах час и за психиатър и за терапевт.Искам да попитам някои "събратя "във форума дали е възможно под въздеиствието на паниката да загубя разсъдака си и да навредя на детето си или пак да хукна да бягам като обезумяла по улиците.Защото когато получавам присъм едно от желанията ми е да бягам.
ВЕСЕЛ ДЕН ОТ МЕН

Здравейте на всички във този форум.Нова съм тук и ви пиша със зов за помощ.От няколко години се лекувам безуспешно от ПА може би вече са 6.Наскоро с големи трудности родих второто си дете.Вече буболинка е на 48 дена да ми е жива и здрава.Атаките пак се върнаха с пална сила стигна се до там,че не мога да оставам сама с детето си от страх по жреме на криза да не му направа нешо.Не мога да излизам сама наван,страх ме е да не полудея докато съм навън и да се изложа пред хората.Станаха засима от мъжа си,ако него го нама получавам страшни кризи.Тои само тялом е смен въобще не ме подкрея кара ме да се чувствам виновна за състоянито си,още повече че спрях да кърмя детето.Не спирам да плача по цял ден.Знам че трабва да се взема в ръце,но как..??Дори ривотрила не ми помага.Луда ли съм вече според вас?Ще мога ли да гледам детето си занапред?Моля ви пишете ми