evropea.com - форум за паническо разстройство

Имам честта да познавам психопат. От тия като по филмите. Беше издълбал и дупка, където да зарови жертвата си. Казват, че било за пари, но той и я изнасилил.И роднина му била. Майка му беше рацотна жена, а знам, че и той и баща му я е бил. Не знам що за семейна атмосфера е било. Не знам някои как обичат криминалета. Аз, защото до 18 тата ми година съм живяла нонстоп с новини от типа на посочената... плюс издевателства на пласьори... даже имах параноя, че "7 часа разлика" е вдъхновен от изпълненията на един мой братовчед и престъпниците около него. Иначе до 10-12-15 годишна възраст нямах никакъв проблем да гледам, даже обичах.
Та... като изключим, че се ужасявам, че в общи линии нищо съществено не се прави да няма подобни семейства(защото братът на психопата беше добър и тия хора имаха всичко, за да имат нормален живот...)...на мен ми е болно за "шизофреници" като мен, които просто биват "извадени от кожата си". И ако аз съм се ограничила до постове, някои прескачат закона.
И преди съм казвала, че е хубаво, че правя психоза, защото неадекватността ме спасява, блокирам отмъстителността.
Мда. Не се гордея, че на времето, а и сега често, изпитвам омраза, но не към баща си, а към майка си. Гледам да се смея защото коя ли обичаща майка не нарушава личните граници, но... е под въпрос и колко съм била обичана. Ако живея с нея, ще ограничипространството ми, да не би да преспя с някого, той да ме изостави и хората да ме сочат.(то те се изпонатръшкаха всичките, но... и така)

Не знам дали на някого са му полезни точно следващия тип "прозрения". Да продължа с "Аз съм..." Емоционална съм. Добре, че туширах това неспане. Значи толкова силно ми е огорчението, вината, ядът, разочарованието от живота, че не мога да спя с дни. Когато се скарам с близки, без значение кой, три дни съм в лошо настроение. Дет се вика луда работа.
Ако се позиционират тук... аз винаги съм изпитвала ужас да не се влюбя в някой от мъжете на близките ми. И бях на тръни. Явно не съм успявала да скрия тези си страхове. Само че ме обижда тестването ми дали ще се поддам. И то генерално. Рядко съм разкарвала хора от живота си. Даже май е за първи път. Аз никога не съм се карала сериозно с близките ми в миналото. Нямала съм подобни драми. За първи път с близък имам подобни преживявания. Затворена книга и случайни срещи на родата са. Ако стъпя в бг въобще.Имам няколко странни спомена за предложение да седна на коленете му на един бал(имаше хора, нямам идея с каква помисъл беше това. Пиян?! И какво от това). А братовчедка ми си я знам, че ще я заболи. Не седнах. След години бяхме останали двамата и имаше нещо като както започват при бокса, борбата преди да почнат да се млатят. Бях в криза и се чудя тестваше ме колко ми е злобата ли... какво беше това, не знам. После се дръпнах. Никога не съм й казала, защото моето лично мнение е, че е щял да ме тества за лоялност. В опасност се чувствах. Иначе сексуално привличане имаше, дотолкова, доколкото може и да не е точно това, а натрапливости, ужас да не би да се влюбя. Ако чете, защото поне ги предупредих, че пиша... не съм мечтаела. Аз бях и съм съсипана. Напоследък изпитвам пълно отвръщение от мъжете и жените(тук почти винаги са ми безинтересни). Знам отношението към "леките" жени в родата и знам, че и аз не съм подмината от подобно пренебрежение. Сигурно това са ми страховете... де да знам, все ми е тая. Още преди имах симптоми от тоя ужас, защото първата ми платонична любов в последствие беше гаджето на братовчедка ми, само че и двете по едно и също време се влюбихме... какво правят повечето на моето място? Свалят се? Като се върна назад... някакъв кошмар от налудности и реалности е. Не ми се прибира в бг. Само заради това да съм на своя територия и да не се налага да говоря на чужд език имам желание вече. Защото не ми стана майчин немският. Схващам се като седна да чета :) вече.
Самичка съм, но го има напрежението, че мъжът ми ще се върне, някъде в съзнанието ми. Не до степен на ПА. Просто идея, че жилището не е само мое. Единиян шеф си смени отношението и явно може и да да са накарали цигането да ги свърши тия. Макар че и онзи с ПА... тъпа работа. Много ме напряга, че се намесих, но с този така или иначе вече имах проблеми.Не знам, Мета... аз като цяло уважавам заболяването си. Много си се кефя на приумиците и аз като Киану Рийвс понякога си говоря с бездомниците, но не за да приличам на него, а като се разпиша, разрисувам и композирам... не ми пречат кризите, дразни ме, че има шизо в диагнозата.
Пак казах, няма някой невинен сред родата, към когото да изпитвам лоши чувства.

Може и защото съм луда да е било това с борбата. Забавлявал се е?  и ме е дразнел, както много хора правят с лудите, вземат ги на подбив? Абсолютно не мога да го разбера. Братовчедка ми се качи в този момент и това нещо престана. Не й казах какво се е случило. Няколко дни по-късно... понеже се заеха да ми помагат, защото съм сама... й се обадих и й казах май че, че няма да оставям никой да ми помага, защото не исках да й причинявам това, много жени на село, на които мъже с жени помагаха, накрая ставаха любовници. Казах й нещо май във връзка с тези страхове, че съм уязвима в този момент... или не съм й.
Въпреки психозите, съм страхотен характер. Не знам какво не му хареса на Тодоров. Сигурно, защото ако го спипам да нарушава кодекса, ще го изтипосам тук. Ако си плащах и ми помогнеше, щях да пиша тук и да предам труда му безплатно. А и много пиша.  ;D Вече ми поотмина. Май че идеята, че минах половината от живота ми, ме подготви за всякакъв вид раздели. А и не е на този пиедестал, на който беше преди.
Та... лоялна съм. И като такава очаквам същото. Когато не го получа, се случва всичко останало.
А това с "ще ти спрат тока"... така бях наплашена от всичко, че не помня за какво говорехме. Заведението, в което бяхме беше гъзарско и имаше камери. По смътните спомени, които имам, ми се затвърждава мнението, че мафията ме е следяла. Дали защото бях много против наркотиците и се знаеше, че разбера ли ще изпищя...дали защото и аз, и мъжът ми имахме някакви политически амбиции по своему. Той кмет, аз с разните кампании. Със сигурност съм била следена. И заради изказванията ми в нета. Без особени доказателства или никакви. Просто убеденост. Иначе самите налудности си ги усещам. То самите психози бих сравнила със... събуждам се, заспивам за секунда... откъдето и неадекватността. Всеки го плаши да види човек в психоза. Аз мисля, че следващите десет години ще съм ок. После ме е страх като дойде деменция, склероза.  :) Трябва да се докарам до масиран инфаркт или да измисля начин как да умра самоубивайки се, без да разберат децата, че съм се самоубила. Дали ще се усетя като сбъгясам от деменция и прочие? Защото сега знам, когато се задава криза и все едно не мога да контролирам приумиците си, като да си говоря с непознат, но като цяло няма нещо, което не бих направила в нормално състояние. Липсва ми потисната агресия и съм наясно, че ако искам да убия някой например, няма да е безпричинно. Не влизам във филми с "тоя е маскиран" и ще ме убие, никога не действам първа, за мен доказателство е ако някой дойде и ме шамароса... съвсем нормална съм си, дори в психозите. Не вярвам във вселили се духове, вампири, дъновци и прочие. Тя няма никаква опасност по време на психоза да се сдухам така.
Иначе за енергийно въздействие...има твърдения, че определени звуци(инфра, ултра вълни) предизвикват усещания у тялото. Четох, че учените са успели да свържат компютър така, че да нареждат на тялото на човек какво да прави(не мога да намеря статията, но май беше само за движението на крайниците).
Дали мислите влияят на околните... разни такива щуротии могат да ми хрумнат. Специално за психотронното оръжие...за мен това не са налудности. Налудност щеше да е ако вярвам на 100%. А аз допускам само, че не е невъзмъжно. Чрез лазери, де да знам. Но това не е на дневен ред в деня ми. В смисъл...същото е като да вярвам, че ще произведат нови ракети.
Хубава работа свърших. И то с помощта на Тодоров. Жалко е, че нямам никакво време да редактирам предходните профили. Добре си бях казала, че независимо че някой може и да пуска мисли в главата ми, аз трябва на имам силите да се противопоставя. То всички настинки по един или друг начин са провокирани от инфра ултра, всякакви вълни в космоса и въздуха, слънцето влияе... все едно срещу магнитна буря да се боря.

*Кпирала съм постовете на Тодоров в телефона си. Почнах да ги орязвам, оставяйки най-важното. Ако ги съкратя, ще ги копна в другата тема и ще я заключа. Все си мисля, че повече от всякога, хората се нуждаят от благородни постъпки. Аз съм вдъхновена от Левски и Ботев. Късно е да ставам/терапия да си правя/ егоист, а и се чувствам по-добре, гордея се с с себе си. В нета няма нищо сносно за окр. В общи линии като за ПР е подходът, но без примери е относително дали можеш да си помогнеш сам.
Някои от емоциите си не разбирам. Там, където са подобни на паник атаки. Напоследък не ми и пука особено. Може би, защото в други условия или щях да се пробвам с този, или щях да го избягвам,защото ми е неприятно държанието му.  Нямам и желание да се доказвам като добра. Толкова ми е писнало от хората. Май.

Освен това този...ами аз май се запознах с него на този бал...ето това е плашещото. Батко ми може да се избъзика "Ела, балдъзке, на мойто коляно", но никога не бих се притеснила. И бъзици от подобен род в началото на връзката им е нямало. Само като ми беше заприличал на Тодоров, та и подозирам с подобен характер, но това само ми помогна да го обикна като човек, защото преди това малко ми беше досаден ли и аз не знам какво, но отношенията ни външно пак бяха такива. Сега са си, както съм си представяла да са отношенията ми с мъжа на сестра ми.
Иначе въпросният се държи чудесно с братовчедка ми. И към днешна дата. Явно не е искал психично болна наоколо. Не знам.
Знам само, че ми е толкова хубаво със себе си. Преди се ненавиждах. Яд ме е, че заради него до известна степен всички се разпърдяхме. Например в началото на връзката с мъжа ми(той ни запозна случайно), отиваха при сестра ми нагости. Мъжът ми предложи даходим и ние. Те ни казаха, че искали да са сами. Сестра ми дори ме помоли да не ходим, да изтърпа заради майка. Не й беше хубаво. А толкова се разбирахме преди. Като сестри. Всички. Все тая. Времето няма как да се върне назад, нито пък аз отново да се чувствам като преди.

Винаги съм се чудила защо, когато танцувах на пилон преди мрътво пияна, в себе си се надсмивах на тези жени и за мен това беше да си направя малко цирк. Обаче никога не съм подхождала към мъж, с мисълта, че го възбуждам с вида си. В тоя ред на мисли дори да танцувам само за него...
Забелязвам, че имам много сексуални задръжки, независимо че съм опитвала почти всичко. Не мога за говоря свободно с хората. То време не остана вече за подобни разсъждения, но наистина ме отвръщавяше една жена в една дискотека, само с топчета на гърдите. Подобна работа доброволно никога не бих работила. Иначе като танцьорка, но с облекло, което аз си избера... де да знам. Зависи дали има опасност да ме изнасилят.
Щях да се нарека едно безхарактерно същество, но аз в осми клас се бих с момче, за да защитя други момчета да им събува гащите...бяха по-дребни някои съученици. И сега с тая случка в работата. В чужда страна, без връзки, знаейки че полицията е спорно дали би ме спасила срещу агресивен турски ром.Просто съм точна. Сигурно чувството е като да другаруваш с мъж.
Нещо по-весело. Един гургумей в отклонения ми каца веднъж, че се чудели какви са тия пародии на жени, мъжкарани. Че една жена ако върши мъжка работа, я върши с негодувание. Имала излъчване на жена, не го губела, нещо такова.  ;D Почнах да театралнича така, вместо да се кефя, че съм най-добрата. Честно казано с настъпващия артрит, все повече почвам да се държа като жена и да негодувам.

В общи линии иракчани или иранци, де да знам, но стабилни като приятели. Отнасят се с респект към чужди жени и към това, че работиш. Не съм сгрешила особено много. Просто като сравнявам някои турци и някои българи и то чистокръвни... ни повече ни по-малко същата тъпотия. А. Точно. Селяндури. Излезли от село. Някакви такива.

Чета Пламенчо... нямало кой да сформира бюджета за психично здраве. Държавата трябва да подсигурява квартира на всяко дети над 18 години, когато поиска да се отдели от родителите си. Само че София ще се пренасели тогава. Може би с подсигурен договор. Някакво съобщение до ОКРтата, че като имат или са обвинени, че са несръчни(наскоро гледах стар филм, в който момичето наръга с нож без да иска любимия си и не знам все пак дали това не ми е предизвикало проблемите с ножа, но не особено обострени. Когато ме жегваха за лявата ръка, като цяло имаше период, в който делях тялото на лоша и добра част, после се ядосах, че предавам себе си и рисуването запазих за лявата ръка.) Другото е ако си променят отношението към теб като скроиш някой номер по тяхна вина. Май ми изчезна потиснатата агресия, но видя ли пренебрежение, съжаление, ще ми мине миналото и пак ще трябва да потискам. А на работата се налага да го правя постоянно. Доколкото жертвите на насилие... аз след онзи случай на военен, помогнал на жената и детето и убил ги, за да не издадат пътя до бг.. не знам какво да кажа.

Понякога ми се иска да се скрия от света.Мъжът ми ми каза, че аз имам вина. В работата много от колегите ми ме поздравяват с уважение, а преди това младите даже и не ми обръщаха внимание. Откакто заех позиция. Някои с тъга ме гледат и поздравяват. Та ми хрумва за нещо като... абе като отделение за монахини. ;D Ако мъжете са искали да получа отвръщение от тях, са успели. Само че аз като си представя да отида при жертва на насилие, която не може да чете и пише... бих организирала курсове по бг,де,английски ...но се страхувам, че всяка подобна акция ще бъде като набиране на персонал за публични домове.

Даже ми хрумва за караваните за бежанци,но само по един човек вътре. Когато правиш психоза,но не ти се пият хапчета. Не си убил никой,а просто си имал проблеми вкъщи. Нещо такова. Даже ми хрумна за такива сглобяеми контейнери да се предлагат като безплатна квартира,когато си намериш работа в някой град. Да не плащаш за квартира. Нещо такова.

На мелатонина хубавото му е, че няма зависимост. Поне при мен. Когато не съм на работа и имам време да спя до късно, не го пия, а чакам да ми се доспи. Само евентуално запек като ефект, макар че не съм сигурна дали не е. от годините, артрит, щитовидна. Не ме вълнува след като хемороидите не ми говорят. Сърцебиенето ми се появи след психиатрията, когато ме предозираха с всякакви хапчета. Сърцебиене си имах още там, те се кокореха, но продължиха да ме тъпчат с лекарства. Никой не ме преглеждаше за алергия. Червени петна, които се появяват след приема. Завяхват и при следващия прием се появяват пак.  :) Честно казано... а в софийското поле няма ли шистов газ, че нещо се навих да събера пари, да си купя ниви около София и да ги продам за добив на газ. Не се чудя на хората, които са продали земята.

Ако можех, щях да съм очистила тукашните психиатри... обаче този е направил заключение, че съм агресивна, но не съм опасна. След като счупих копчето на лампата в пушалнята, която беше винаги осветена, когато вече бях добре и исках да се прибера вкъщи, но той не бил бил сигурен. Единствената причина, поради която не продържих с агресията е страхът от хапчетата. Ако нещо нямате планове за психичното здраве, газови камери по собствено желание са перфектна инвестиция.

Не знам дали не пудкукуросах мъжуртиите там да си покажат магариите. И аз да не остана назад. Като ме хвана чувство за вина, оправих копчето с юмрук, ма точен, нахвърлях си превръзките използваните по земята в коридора, махнах си чаршафите от леглото и се подготвих за тръгване. Така си спах едната вечер. Без чаршафи на найлона.

Уточнете им на САЩ, че пак бих направала аборти. И на двете понякога не им се живее. Абсолютно всичките ми по-сериозни приятели бяха подобни лекета. А аз си мислех,че ще обикнат характера ми. Тодоров... ако някой ми 'аресва шкембе чорбата,ще го науча да си я готви и сам.  :) Не стига, че ше готвя и ще чистя, че и пари ще му превеждам на втория час ката получа заплата, а той като ми превежда все циркове ми прави

Ами като се сетих, че баща ми и други колеги се подпичквали с колежка? Със същия гоуем бюст като майка ми, но... да не обиждам жената. Ни обноски, ни нищо, и не толкова симпатична... били му се смяли каква жена има вкъщи,тръгнал да се натиска на тая. Че дори и на бъзик.
 :)
Да взема да смъкна вътрешния траур.

Ми то така е в живота. Човек свиква на красива жена вкъщи и се разнообразява с грозната в работата.

Абе той поне от гледна точка на дъкеря, а и по думите на по-голяма част от района, беше забавен и добър човек. С други думи, тая си е прекарвала по-добре от майка. А че и я ревнуваше.  :) Направо съм се изумила. Работя с всякакви и работата е в общи линии последното, което ме занимава, когато мисля за работа. Оставили са един и трови живота на бели и черни. Заради него се правят грешки. Че на мен всичките ми грешки до тук са, защото влязох в криза заради него.
Абе като цяло излиза, че ако ще ми се дрънка за хапчета, аз пък ще поведа акция не на алкохола, защоот май той обърква всичко, но пък един тук май се разделил с жена си и спрял алкохола. Значи само да можех да заспивам.  :)

Даже не мисля, че познавам човек, който да е имал лошо мнение за баща ми. Просто не трябвя да се изпускате да пиете повече. А ако пушите, жените ви да знаят, че ако не бяха около вас, щяхте да пушите по-малко. :)

Дали може да се асимилира от всеки човек, че порното причинява разрив в семейството? Че докато мъжете и жените се учат да правят секс от порно... в смисъл накрая никой не е щастлив. Ако можеше Тодоров да го преведе на психоложки език, щеше да е супер. Иначе е хубаво, когато жената смята, че с движенията и тялото ти те пощурява.(Ако е само за теб)

Аз не съм много сигурна, че има жени, които обичат брутален секс. Допускам, че не са наясно със себе си. Като повечето(някои смятат,че само те трябва да чистят,докато не се появи бебе и нямат сили поради различни причини). Нито, че има някоя, на която й харесва точно апределен тип лашкане(сори за израза ;D

Или дори да допусна, че има, е до време. Като си нямат работа младите, какво да правят, зае*би. Мога да контролирам сексуалнота си желание. Просто тогава щях да съм 80кг най-вероятно.

Седя и си мисля... сякаш заключението ми е, че ако някой смята, че татко е бил за затвора, по-скоро ще приема кръвосмешението по ей такава идиотска случайност и то само веднъж ако се случи. На татко му е липсвал разговор с дядо какво да прави, когато порастваме. Нищо повече. Друга тема е, че пиеше и то пресен алкохол, така че в крайна сметка ме е яд, защото и неговия, и моя живот съсипа дотук, а не мисля, че го е искал.
Просто се питам какво щеше да стане, ако не бях се събудила. Как щях аз да се възстановя, а и той.

Знам, че и двамата имат вина, че не са се разбирали. Чудя й се на акъла на майка. При такова количество работа, абсолютно по-рентабилно ми е да няма много рафтове, да се чисти по-лесно.

Тя се дразнеше на майката на татко/баба/, че не било обзаведено. Ма нали казвам, работи като кон.

Имаше някаква книга за някаква жена, която била продала Добруджа за добив на шистов газ. :) То ако не тя, ще е родата на момчето. Добре че имам акъл и омразата ми трае няколко дни. Минава ми и пак ми домилява за Добруджа. love

И добруджанци в София. Ма, ако не ни щете, ще ви оставим без храна и ще се изхранвате от слънчеви изригвания, бе. ;D

Чудя се как да организирам проверка на колата на границата...защото ми хрумна,че могат да издирват семейства, да поставят наркотик някъде в колата,надявайки се да не ни проверяват обстойно на границата.И следейки ни през цялото време, също така тихомълком да си прибират "стоката". Ами по-добре му е да си пие ракията.Почна да вдига кръвно от бирата.

Не ми харесва това да се ползват цигани за какво ли не...съжалявам. Не мога да си затворя очите за спретнатостта на шифа ми и точка по въпроса.

Продължих си мисълта от пулс бг.

Иначе не знам откъде да подхвана вкъщи, все така неугледно е.Че и се чисти трудно.Вдигни,изчисти,сложи на мястото му. :) Допускам, че между Тодоров на 20 и Тодоров на 40 и кусур има съществена разлика. Да речем, че рядко се лъжа у хората. Случва се, но като цяло, имам точна преценка за нещата.Ай, всяка мисъл, всеки пост да се счита като изпълнен дълг към родината. :)

*за*, хпджон.  ;D Ако още четеш понякога.

Не мога да приема с безразличие ромските проблеми. Защото и да се измъкна с "аз нямам вина", някой може да ме срещне след време и да ми каже "ами и аз нямам, но ми платиха" и да ме свърши. Озлобен от всички зверства и т.н.От тук нататък наистина не мога да направя нищо повече по въпроса. Да не говоря, че допускам, че за някои е било признак на богатство, гъзария явно... в смисъл, умувах как се пускаха момичетата...явно са им вдигали самочувствието, казвайки, че аз съм грозна, защото една каза да не се тревожа, че това казвали... :) Та явно им е харесвало, докато не са им пуснали някой, който не им е харесвал. Не зная. И ми е все тая. Отговорът на всичкото това е, че в общи линии ми е по-добре с вибратор. Имаше момент, в който успях да се влюбя за кратко в мъжа ми. Смених нагласата. Преди или след хпджон и Тодоров, не зная, но имаше нужда от промяна на отношението.

Идеята ми е, че когато настъпи момент да не може да прави секс...ще си го посрещнем като част от старостта.  :) Е, може да се изхиля и да съчувствам едновременно.И т.н.т.А и не е чак важно, затова докато можете и имате мацка, правете секс.

Сексът имам предвид. Другото ,което исках да кажа е, че книгата ми би била не трилогия,не роман, а живо подобие на "Дързост и красота" филма с най-много серии.???? Ей така искам за завърша.

Преосмислих мнението си обаче за лудия терапист, на когото мислех да се обадя и да ми отговори на въпросите. Прави терапията по-достъпна сигурно. Всичко хубаво

А,да. Казах ли, че и останалите жени, с които се държи по подобен начин, са така грозни, че ако бях мъж с доста мъже щях да се бия за тях? :) Казах им, че ако загубя тази работа,ще гласувам за Алтернатива за Германия.

А въпросният даже не е и циганин. Да... моите основи на ЕС са:образование, религия, националност. Защото на един мазен турчин се падат по грубо сметнато-двама свестни. :P

От всичко най-трудно ми е да намеря смисъл във всичко това. На всички бръмбари намерих отговори. Само не и как вместо да заблуждавам децата, че животът има смисъл, да го намеря. Успях да заспя с две хапчета мелатонин,при позволено едно(4мг общо) и бира. И пак със зор.

Тъпо е да работя с телк и да получавам по-малко заради някакъв тъпанар.Че ми трябваше време да разбера,че за мъжете жените са кенеф(за повечето).Да преодолея погнусата и обезсмислянето на живота и раждането на деца.Държавата гледа на тях като на роби,мъжете като на начин да заробят жената или като на отпадъци от кенефа... не че всички са така,но в общи линии олигофрените са в изобилие. С мъжа ми може би ще се разберем за средващите няколко месеца

Да ти кажа,когато шефът ми ми пази гърба,съм доста спокойна.На мен ми трябва да знаят,че имам проблеми със съня и понякога изглеждам като ударен самолет.Миналата седмица редувах един ден без никакъв сън,един с лош един без сън и въпреки това работех.Ако колегата беше на работа щях може би да го стисна за шията и да му кажа да не се занимава повече с мен.На мен ми трябват хапчта да речем за 1 седмица,докато поотмине стресът около дадено събитие.Никога не съм правила криза веднага след спиране.Просто имам страхове,които в общи линии са основателни,но ми пречат да заспя.Аз имам някакво странно усещане,когато пия хапчета,че съм като затворена в клетка.Нервна съм и не мога да изразя гнева си.Мелатонинът е доста добро решение,но трябва да има опция с 5-6мг.Направо не знам как карат колегите.Имах момент и три месеца да пия,но беше ужас.

На мен ми се ще държавата да осигурява контейнери,в които да живееш и намериш ли работа,автоматично да имаш опция за един. Да има тоалетна,прекарана вода,ток,баня. Нещо такова.Да е по-лесно да се отделиш от родителите си,ако искаш. Да е безплатен самият контейнер.

Ами май добре се представих. Така не съм се карала на никого. Не стига, че даваме, че искаме, били сме тъпи. И т.н. глупости, за които знам, че може и да се смее. Че мъжът ми ще дойде с полиция, а ако полицията не свърши работа, ще сбираме агитката на ЦСКА.  ;D Плюс, че съм готова на бой. После омекотих, разказвайки, че съм се била тук и там, а борсучестата ми физиономия е страшна. След два часа ми мина и почнах да говоря професионално. Да не говоря, че винтоверта ми приляга като трета ръка ако не се стряскам. И вече като ме питат дали ям свинско, са ми ясни. При други условия,бих стреляла срещу свине и свине. А най-вече... като усетих подкрепа от шефовете,отпадна паник атаката,треперенето и изтръпването,когато съм се скарала с някого.

Вече съм готова с анализ на тема "Произход на простотията у българите". Страшно трудно ми е да се отнасям с респект към турци. Някак забавно звучи, че почти не слушам балканска музика точно по тази причина. Полша се готвела за война с Русия след няколко години. Наистина ще преповторят историята?

Най-тъпото е, че нашите комплексари ще решат, че е по-добре да са като мюсюлманите-жената под ключ и малтретирана. Без да си дават сметка, че ги смятат за измет и вече ги натикват в к*чи г*з. А някои от тях си гледат жените като писани яйца и за тях голяма част от бг са просто измет. Не всички. Но всъщност основно мюсюлмани ми правят проблем на работа. Да не кажа, че само по погледа ги познавам. Има една малка част, които са свестни. Единият прилича на баща ми. :) Всъщност има и разлика дали са от село или град. Което е супер, супер тъпо. Предвиждам война, новините го потвърждават и е жалко. Щото наистина си върша добре работата и създадох вече комплекси. Не съм го искала. Дори и тук си личи. Не се отказах, докато не намерих Път. Независимо, че още имам проблеми със стреса, безсънието... разбирам що е то "липса на изградени защитни механизми"... но си е много работа и миналото винаги ще те потиска, тогава, когато се налага да се срещаш със стари познати и за да няма симптоми, трябва да имаш ново държание. Иначе съм перфектен работник, почти нямам забравени важни неща. По-малко от другите често. Това, че не се разбирам с някого, не означава, че ще работя зле с него ако се налага. Е как да не изпитвам патологично желание да го осакатя тоя? Да ме вкарат в новините и да няма такива като него поне за известно време? Не шефовете, а някакъв пишкодръп се опитва да се възползва от факта, че е стар работник.

Ми... хрумна ми, че след като в бг има бежанци, евентуално пълни с пари и при все, че разлика между нашите биещи жените си и техните няма... ;DО, такива сърби срещнах, че почти почнах да слушам сръбско. Иначе... а, да, като оклепате българското, да дишам свободно, че имам сръбско тип ТеслаАа. Също...та... нашите амзаци накрая пак ще останат с пръст в г*з, понеже нито знаят как да се държат, нито имат пари. Не че нещо ново ще се случи... за петстотин години робство, бащата бил давал името на детето, жените били отвличани, за чистокръвие сякаш чернокожите и албиносите могат да говорят сигурно само...и т.н. Не можах да напиша хубаво, но ще астанете с пръст в г*з като си биете жените.... cat

Това е много интересно, Радвам се, че се присъединих и сега мога да слушам и да говоря за моите проблеми.

Благодаря ви. (https://www.reddit.com/)

Леле, леле. Влюбена съм в компютъра си и цяла Бг асоциация по психотерапия.
Трепна ми сърцето, явно съм жива.

За съжаление, както казах някъде си, мога да опиша всичките си симптоми, кое откъде идва, но не и да помогна реално.

За излизане от депресията. Вие мъжете обичате жени, които изглеждат леко перверзно... гледам се на снимките си като млада и бих казала, че ако можех с поглед да убивам, щях да съм изчистила бг за един ден и ти щеше да ми се кефиш  cat

Питах мъжа ми да не мисли, че съм Лара Крафт(Джоли, Анджелина), когато се млатеше с един, а после се целуваха.

От уважение. Да не противореча, някъде във времето съм се превърнала точно във водено същество.

Явно покрай някой вирус, с намалено съзнание съм била, като и т.н. детски работи, после чувство за вина...и т.н.

Когато съм била влюбена, съм имала температура всеки път. По съвсем друг начин звучи вече "Имаш блясък в очите"... така успях да стопирам влюбвания на всеки мас. И да почувствам просто приятелство.

Не ми се получава за дълго, защото естествено, се нагърбих със задачата да изтипосам моите изводи. Много хора не могат да спят там и викам, чекай, това е моят час. :)

До края на анализа стигнах.
Обаче и работа трябва да ти осигурят.

Това с хапчетата... само като ми кажат и стопирам една мисъл как ги изпивам всичките на куп. Не е за мен. Нямам идея какво се пие за предпазване от инфаркт. Знам, че няма да изкарам дълго още по този начин.

Но пък успях.

Няколко гласа са. Единият от правителството(накратко), другият- синтез от семейството и критиките, уважението, което обаче не позволява противоречене...


За малко успявам да изтикам своето мислене на преден план... аз обичах въпросните нископлатени длъжности. Занаятчийски, с други думи.

Само че стилът ми на изказване е супер висок. Не мога да избягам от фамилната си обремененост и училищна също хаха и да диктувам какво трябва да се промени, че да ми е удобно на мене.

Такъв бил животът.

При сблъсък на две мисленета(източно и западно например) се получава въпросния бордърлайн... защото това ми е официалната диагноза.... лайна на борда ми. :D

Някои отдават психопатията на тумор. На тумор отдават и психичните разстройства.


В интерес на истината, два, три месеца след операцията на фистулата, направих психоза. Да не кажа, че се възпали от спермата му. Абсолютно отражение на една книга, която ми подариха в осми клас, от училището!.... трябвало и да се разведа.

Не си изоставих децата. Здрава съм психически. Нито като извънземни ги възприех.


Мамини златни. Паднали ангели на земята.  :)

Малко ми оставя, с всичкити си отлични дипломи, да отида да изпоначупя прозорците на всички църкви, които намеря.


Да се погрижели за старините си.

Аз се чудя къде да се самоубия, а управленията търсят кой да разнася чуждестранните старци.


И пак... имах възможност да се включа като доброволец по време на короната и да поочистя малко народ.
Не го направих.

На работа е супер конкуренция. Точно този тип бих сравнила с локални огнища на война.

А повечето колеги са свестни.

Щях да кажа, че  фистулата никога не ми е пречела да уча.

За мен точно това е, но е много трудно да се усещаш постоянно и да буташ своето мислене все на преден план.

От уважение, да не противореча, съм малко като умствено изостанала.

Просто забравих за какво мълча.

Не понасям да ми се говори на турски много дълго време без да изляза от релси.


Да не кажа, че съм такъв пиперляк, че... си представям как има една Катюша в работата, качвам се да се уча как да стрелям в танка.... кого да уцеля, все ще има защо.


Обаче като художник... ;D Псувам турската си фамилия и гледам как можеше такива хубавци да родя също


Нейсе. От мен само жени.

От малка се увличам по феминизма.


С обич и благодарност към Песешкиян. Трябва да хвърля поглед как изглеждаше, да не го напсувам преди да прочета фамилията му по някой костюм. :D