evropea.com - форум за паническо разстройство

Така бих кръстила книгата си може би. Няма да я издам. И без това се чудя как да дам самочувствие на децата,въпреки диагнозата ми.
Голям кеф, ама голям. Години наред да стискам напора си да пиша в 1000 символа,плюс два часа доказване,че не съм бот и цъкане по картинки...
***
Възмутена съм. В библиотеката на село имаше книга с разликата м/у терапевт, психиатър и психолог. Имаше засегната моята проблематика. 3 листа бяха откъснати. Точно с решението. Тук, пак по вълнуващите ме въпроси изскача кикимора, която сменя темата.
А все сме си свои. Сигурно затова псувах. Съмненията ми са, че имах близка позната, завършила психология-явно е прозряла, че ще си изгуби пациентите, ако решението се крие в три листа и ги е откъснала.
Друга тема е, че от цялата книга, тези три листа май бяха единственото полезно нещо.
Никъде не намерих решения. Всъщност от 10-20 линка, не повече от 5 изречения с нещо смислено. Една и съща инфо в най-различни сайтове.
Всъщност ето така се справих с натрапливостите си:
Първо, всичко в този свят е субективно. Моралът е субективно нещо.
Второ, толкова пласьори живеят богато и добре, а аз се изумявам в опит да остана нормална и добра. По тази причина правя психози и си осигурявам 5 дни за мен.
Трето... много обичам примерчето с Лотосовите крака, с което посочвам как много хора могат да се превърнат в психопати, ако това се счита за нормално. Това не е традиция от преди 1000 години. Има още живи жертви.
Четвърто... всички натрапливости се появяват при безсъние, когато мислите ми се стрелкат и не съм наясно какво мисля. И е спорно мога ли.
Пето... поради взаимоотношенията с мъжа ми, съм по-чувствителна при прегръщане. Има определен вид, който си е запазен само за мъж. И просто казах, че не ми е приятно. Имам правото, възрастна съм. Това ми хрумна след прочитане на отговор от Тодоров "ами наложи се да порасте". Не знам какво имаше предвид, но ми хрумна, че имам свободата да заявя какво искам и не искам за себе си. От тогава нямам никакви проблеми с никого. И си прегръщам и прочие без проблеми. Малко тъжно ми е, че въобще трябваше да минавам през подобни мисли и разтягане на локуми.
Найсто. Вчера ми хрумна, че при безсъние се нарушава производството на нови стволови клетки в мозъка, което обяснява неадекватността. Защото само това не ми беше ясно. Защо да умея да мисля и в един момент така да ми дрънчат дъските.
Освен това на времето ме караха да млъкна. Даже и преди 4 часа пак. Дали не е просто навик. И да съм биля в психоза, но за 2 часа, докато е траяло конското. Все още търся обяснение.
Приемам себе си. С абсолютно всички мухи и пеперуди в главата, които останаха след това писане, вече 12 години.
След като искам да умра, реших, че да се самоубивам с работа не е лошо решение. И си работя. Като кон.
Децата са в немска гимназия. yahoo

Иначе и други обяснения са ми хрумвали:
Хормонален дисбаланс
Прекалена втораченост в тялото заради глупавата медитация
Приятелка каза, че от неточни противозачатъчни може да се увреди някоя жлеза, да се получи аденом. Тукашните лекари го твърдяли.
Липса на нежност у мъжа ми
По принцип,сори, но каквото и да ти е финансовото положение, ако участваш в кампании против насилието, трябва и да си готов да отговаряш на въпроси за психичното здраве, в името на това деца да растат здрави психически. Такова ми е мнението.
Интереснато е, че за ОКР нищо не намерих, въпреки красивите заглавия в нета. На мястото на начини да си помогнеш, стоят две неща КПТ и антидепресанти или разните капки. Това ли е лечението? Да се продадат хапчетата? Струва ми се, че доста ловък вариант да се водят на отчет болните е измислен с наличието на нет.
Психиатърката ми тук каза, че никога не е само ПР.
Ужасена съм, ако няма лечение и целта е да се водим на отчет. Казват, че не знаели причините за ОКР. А за какво се знаят причините и ако не се знаят дали не трябва да се плаща на пациентите за експериментите с тях? :)

Опитвам се да си спомня кога съм нямала натрапливости. Това, което си спомням е, че си бях харесала един батко. И много исках да ми е братовчед. Защото дотогава кръвната връзка съм я възприела като най-висша форма на обвързване. Когато майка ми ми каза, че не ни бил братовчед, бях разочарована. И се тръшках. Явно тогава е имало реч за това за кого можеш и за кого не можеш да се омъжиш. И имаше изречение от типа на какви глупости са ми в главата.
Нямам спомен да съм се тръшкала, че не мога да се омъжа за баща ми.
От много време насам се чудя дали натрапливостите не са посттравматичен стрес. Когато в периода на обяснение за кого можеш и кого не можеш да се омъжиш, се реагира с възмущение. И след това, когато се случи да легнеш до баща си, който има пиянски сомнамбулизъм, иначе беше много весел, добър и интеригентен човек, почти да те обърка с майка ти, ти да се събудиш и да му кажеш, че ти тежи и после да те обвинят, че нещо търсиш. А е факт, че преди това месец ли, година ли бях питана кого обечам повече. Спомням си, че баща ми не ми обръщаше много внимание и съвсем искрено си казах "теб, защото той не ми обръща внимание". Спомням си, че до този момент боготворях майка ми. Когато понечи да запали цигара(тя е непушач върл) на бъзик, обикалях около нея и ревах, докато не я изгаси. После ме бъзика "Ами той и баща ти пуши, за него няма ли да ревеш, че пуши и може и да умре"... и айде рев и за него, ама малко като селска баба на опело. Когато майка я нямаше, явно операцията на щитовидната жлеза е била... си викам, като иска да ги обичам по равно, трябва да легна при него и да го гушна. Включително се питах и какво ли е да тепрегърне мъж. След като съм се питала, значи не съм била гушкана. Но не съм имала идея да спя с него. След това(явно майка ми не е била на операция, а си е правила изследвания), на следващия ден ми се държа конско. Нещо от сорта на"Шашмагюл, ти май а?!" Не мога да се извъртя и да огледам безпристрастно ситуацията. Имало ли ми е нещо още тогава и имало ли е и други ситуации, за да ме питат така.
Но честно казано, аз се насилвах да обърна въобще внимание на баща ми.
Което ме навежда на мисълта... дали обвинението, че съм луда(с други думи) не е предизвикало тези натрапливости, нещо като посттравм.стрес, но под формата на обвинения. "Повтарящи се ужасни образи и картини". Дали не е просто преживяване на безпочвени обвинения, ужасът, че най-близкият ти си мисли за теб това?. Агресия,нещо като "Ок, щом казваш, ще бъда!" и развиване на малко хард сексуалност? Има ли доказателства, че ОКР се дължи на безпочвени обвинения от страна на родителите, за да се провери детето за изрядност и да е 100% добро и т.н.? Спомням си, че подобна реакция "Шашмагюл, ти май, а?!" не беше изключение и беше по различни поводи.
Дали пък не е папагалска структура до някое време и след това като ти дойде акълът, се питаш "Защо?! Аз съм изрод!". (За по-късен период става въпрос вече)
Хрумва ми и че коя да е постъпка не е оправдавана с "просто си била дете". Такива философски тиради бяха, укори...
Нищо, ама нищо съществено за ОКР не намерих. И така де... дали натрапливостите не са шок от обвинението и вечна проверка дали не си психопат в мислите си, породено от отношението на майка ми?
И това да е генерално. За всички ОКР да са предшествани от подобни глупости.
Иначе... към днешна дата съм много изнервена от подобни анализи. И ми е все тая. Майка ми ми забранява да говоря за причините за болестта си... почнах да си говоря с част от родата, защото става така, че си говорят с мъжа ми, а с мене не... вчера ми разправя, че ми били простили... :D аз й казвам"К'во, знай, че аз трябва да простя!"... при което ми каза, че като сме говорили по тия теми, й се виело свят. Честно казано, не знам какво друго очаквах да ми каже. Да се покае? Цяла нощ се чудя какво да чувствам спрямо такова изказване. Всъщност ако се разведем с мъжа ми, ако имам пари, ни ще се обаждам, ни нищо. Единствено племенници и децата ми, ако имат нужда от послон... и до там. Толкова ми е писнало от драми и селски изпълнения.
Заради децата поддържам последните ми останали връзки. Със сестра ми бих престанала да поддържам връзка, за да не се налага да поддържам връзка с майка ми.
Възможно ли е натрапливостта да е безпочвено обвинение?

Единственото, което знам със сигурност, че да погледна с хумор към спомена с баща ми, въобще ако и да ме е тресял хормона, като при всяко дете, което съм гледала досега е единственото настроение, в което можеш да се отнесеш с разбиране към себе си, да не задълбаеш и включително да имаш предвид, че всичко е субективно и ако не е баща ти, можеш да се омъжиш за някой с 20 години по-стар, макар някои да те гледат с лошо.
В реалността се чудя как да реагирам, как да говоря, за да не нараня децата. Понякога и не реагирам. Опитвам се да направя анализ на майка ми в младините. Обичала ли ме е? Колко? После си реквам... пък и да не ме е, голям зор!, нали аз държа на себе си.
Лично аз ако можех да не изпадам в депресия преди 20 години, че нямам мъж до себе си, щях да се отделя от всичко това, да се науча да държа на себе си, да се обградя от приятели, а към фамилията малко по тъч линията, представление веднъж годишно при годишните срещи и до там. Майка ми ме изгони преди две години. После се опита да ме завърне, когато чаках на спирката с багажа. Тръгнах си. После с децата и мъжа ми се върнах, толкова дълга криза не бях имала. Накрая се прибрахме тук, той ме побърка отново, сбихме се, отпуснах се да го удрям, колкото искам. Влязох в психиатрия, но ми олекна, че показах на децата как трябва да се бие една жена. Излязох и една година бях в ремисия. Мъжа ми е опериран три месеца по-късно за счупена костица. Предишната година ме навря в гардероба без да съм отвърнала. И преди седмица ми каза, че човек трябвало да си пази ръцете, с които си изкарвал хляба.
Нямам търпение да умра. Тук ако потърся помощ, първо ще ме наблъскат с хапчета, посре ще застанат на страната на мъжа ми. Най-вече подслон получавам, само ако съм с децата. А аз исках за известно време да живея сама, за да си обърна малко внимание, да се задържа някъде на работа и да знам, че мога да си ги гледам и сама. Нямам изход особено много.
Но все си мисля, че да работя на макс и да се самоубивам с труд е по-добро решение.

Имала съм връзка с поне трима психично болни мъже. Които ми крещяха, докато твърдяха, че ме обичат. При единия беше ехидност... как ще се омъжа за него и ще ми набута гледане на родителите му. Беше и голям чикиджия. Гнус ме е като си спомня как ми обясняваше колко пъти на ден прави секс. За втория, а не този е четвърти... жена му ми каза, че съм извратена. Явно това се е гласял-една луда вкъщи да я прави на луда и да му чисти. Другият пък се ожени на 40,когато вече трудно му връзваха. Всички от неговото обкръжение търсеха чистачка...
Дори да се събера с психично болен, пак ще ме погне с изисквания.
А аз изисквам ли? Ами искам да се събудя с направено кафе. Явно това е един от тестовете за обич. Събужда ли те с кафе. Колко пъти съм събуждана със закуска(кафе), но без укор, че съм се успала?
Единственото, за което ми е мъчно е, че дори при пси болен да ида, ще получа същото.
Тодоров където и както да ме блокира, ми е все тая. Поради ред причини. Знам, че със сигурност обичам психолога у него. Но това може да бъде всеки с тапия за терапевт.

Единственото, което ми хрумва, защото знам, че имах особености... сестра ми, в ерата на свободното порно, беше вече пълнолетна. И каквото и да беше, беше вече позволено.
Е при все, че в тая ми работа ми казаха в очите, че българките сме малко перверзни, питаха ме дали правя секс срещу заплащане...
Бях готова да направя психоза. Толкова ядосана бях. Имах късмет, че не работихме няколко дни.
Лично аз не обичам да говоря за секса. Специално за този ми приятел... той се трови с хапчета заради мен. Година по-рано - заради друга бил.
Винаги съм обичала взаимността.
И понеже целта е да съм в помощ... ако мъжът крещи, докато обяснява как било в работата и това е всеки ден, ако ти крещи по телефона, защото е изнервен от работа да отиваш по-бързо и те юрка, когато сте в зората на връзката(бях вярваща, да ми извините простотията), бягайте, след първа психоза ако има опция-бягайте!
Абсолютно никакви натрапливости не ми останаха. Има ли пси заболяване, трябва да се научиш да се самоанализираш. На 25 не ми е било ясно, че като ме наранят близките ми, тая каша от емоции е търсене на вариант как да мислиш, така, че да ти е удобно...
Лично за себе си, съм здрава. Независимо дали този месец ще направя психоза, защото имам агресивен колега, който удари друг колега, с когото бях в приятелски отношения и показах, че държа на него. Още преди случката.
С което евентуално завършвам писането тук. Освен ако не ми щукне, а най-вероятно ще, да врътна постове с обобщение. Евентуално не повече от 30-50 ще са. Защото състоянието ми се лекуваше за не повече от 2 години, редовно ходене на терапевт. Без хапчета. Убедена съм. В по-добра среда, щях да съм екстра.

Ехе, такъв раклхатлък! Мога да се допълня. Понеже дали съм с БАР,ШАР,ОКР,ГЛР... все говорят за генетична предразположеност... да не се забравя как са смятали, че е забавно да се играе с едно дете. Значи, не съм била щипана по дупето. Щипана съм била директ в областта на дупката. Пуснете си някоя класика за прочистване на мозъка след четене. Иначе какво да си правел детето. Шоу да става. Защо нругите не са се извратили? Сигурно случката с баща ми е била като капак на всичко, спорно е какво е в главата им, на сестра ми съучениците бяха все деца на учители, кметове и прочие, докато при мен имаше слабоумен, крастав, с разведени родители, баща пияница и лош, двама трима с интелект и толкова. Спомням си колко уплашена бях в детската градина. И нямаше перверзии. Просто страх.
Не вярвам в генетиката. При ОКР било основно тревожност и чувство за вина. А на мен вина ми всяваха нонстоп, бях задължена да обичам. По-обраните ми баба и дядо бяха студени, а аз тях си обичах най-много.
Това е.

А, да. Понеже при конгнитивно -поведенческата се изрязвали ирационалните мисли и държание и се замествали с подходящи... С доста голямо пренебрежение се отнасям към "детските" си спомени като част от извратен филм, наподобяващ детско порно или най-малко гавра с дете.
В сексуално отношение съм определила кое е нормалното за мен:3-4 пъти седмично орг.ако не съм на работа(е,според случая,ако се случи 2 в 1 си е джакпот), ако съм на работа - петък и/или събота. Според мен съм си в норма. Или като айкюто ми-малко над. ;D
Спрямо децата... точно"какво да ги правиш иначе"... чаках ги да порастат, за да си имам най-добри приятелки. Ами учех ги. Доколкото едва от две години имам спокойни дни. Хората пощуряха с короната, а ние, прилично обезпаразитени всякак за късмет, 3 години май че общо не сме ползвали антибиотици. И четиримата! ДГД всички, които не смятат, че приличната хигиена е полезна за бебетата(без излишни препарати, естествено).
Прегръщаш ги, целуваш ги, рисуваш, готвиш с тях ако ти е удобна кухнята, играеш... гледам, никой не се държи така с децата си тук и все пак няма такива, които да не се чувстват обичани.
А и ако са така хумористично настроени, е трябвало към всичко с хумор да се отнасят.
Значи това исках... някой да си признае веднъж, че е сгрешил, без да продължи да ти дирижира, все едно ти е казал "извинявай", колкота да млъкнеш.
И другата година няма да се прибера... не изпитвам мъка. Всъщност единственото, което изпитвам е... да отида на гроба на татко, да постоя малко и да духна нанякъде далече. Някакъв баланс е внасял. Не знам дали от ужас, или защото не липсвам на никого, не ми се връща. Защото както съм казвала, бяхме разделени на отбори-аз и татко срещу майка и сестра ми. Макар че никога не е имало нещо, което да съм правила редовно с него, при все, че обожавах риболова,а като му гледах ел.инсталациите и отношението към тока, не посмях да го оставя да ми бъде учител.Казваше, че знае как да си изчисли количеството ток.И вярно...у нас пожар от всякакво естество не е имало, за разлика от при вуйчо ми. Само като миеш ръце, малко те биеше ток, ако имаш раничка ;D. Сигурно китарата, но и това си беше самостоятелно занимание.
По принцип ги разбирам. Нямам нерви, докато чакам да спрат да са капризни за ядене. По-добре е от преди, но... и така.
И така де. Заместих с респект към децата и уважение на личността. Опитвам се да внеса хумор, за да не сме като траурна агенция. По отношение на майка ми... аз тук помагам безплатно, защо не и на нея.(Не че мога, но по принцип.)
Иначе мисля набързо да си провеждам разговорите с нея. И да лъжа, че имам работа. Тя и това иска, направо директно ми го каза. А кво стана с "аз съм ти най-добрата приятелка, по-добре на мен сподели,на сестра ти"... ъхъ.
А за сексуалните фантазии. Имайте предвид още веднъж субективността. Аз обаче и с това твърдение, пак се дразня ако ги има. Тогава ми хрумва, че ги няма постоянно, че точно това е дисбаланс, липса на отношения с мъжа ми, с което всичко ми е малко изкривено. Колкото и грубо да звучи, обръщам си внимание самостоятелно, уважавам си се и всичко си е ок.
Чудя се как да си купя вибратор, за да си щадя ръцете и тъй.
От хората съм, които се нуждаят от секс. Не много, не малко. Но трябва да присъства. При вас и да е много... явно сте на 15 и цял ден безделничите и имате енергия в излишък.Като заработите всеки ден... цяло чудо е,имаше месеци без никакъв секс и без да се ограничавам съзнателно. Всичко с времето си.

И е много важно да се подчертае. Когато, чикиджии, научите, че някоя жена има вибратор...това най-вероятно значи, че жената се нуждае от нежност, а не от секс тип Митьо Пищова и "порене".
Не знам защо все селфита на голото си тяло ми пращаха такива като ме гледаха неадекватна в нета и знаеха, че това било от липса на секс най-често провокирано...
А на мен ми се повръща от мъже тип порещи. Та... ако искате да ви боготворят, спрете да порите.
Значи тия забързани движения от порно флимити убиват всяко чувство в мен.    ;D
***
Бях намерила профила на изгорялата Даниела. Имаше порно клипове. Струва ми се, че някой й е закачил вирус или я е тормозел. Не знам. Ако е говорила за любов, че търси, надали качването на порно ще е било нейно дело.
Факт е, че като се сдухам в нета, ми се закачат всякакви "плейбои", възхитени от тялото си и предлагащи снимките си.
Факт е, че често зад окр статии има вируси, водещи към порно сайтове.
***
Просто светът е пълен с идиоти. Форумите не са място, на което можеш да получиш помощ. В повечето случаи пишат пациенти със съмнително пси здраве. Аз включително.
Само там, където съм практичен пример на КПТ съм полезна. Иначе и аз бих реагирала ужасено, ако нямах окр.

Натрапливостите с нож:
- Имах ги, когато баща ми ми каза, че му се обръщали червата, когато ме гледа как режа с лявата ръка. Караше ме да пробвам с дясната. Не знам дали нямах натрапливости да го нараня след това. Вече не помня. Когато децата се родиха, когато бях недоспала... най-често мислех, че трябва да внимавам, че са около мен, да не ги нараня... поради недоспиването забравях, че съм започвала с "да внимавам" и се сепвах от картината как ги наранявам. Това някъде в европея/пулс бг го осмислих и нямам вече натрапливости. Просто нож държа ли, ходя ли с него или е с острие надолу или в ръката ми. Защото мъжът ми е с пси отклонение готвач. Тип шеф ти Янгелов(дгд).
Натрапливост, че мога да навредя на нероденото бебе на братовчедка. Появи се, мисля, след аборта, след като майка ми ми заяви, че май урочасвам, когато за първи път опитах въобще да изпитам удоволствие от играта с дете.
Най - лошото е, чепреди година, в психоза изпитах див ужас за една бременна. За първи път реших да не правя ритуал и после разбрах, че нещо е станало с бебето. Добре, че поне е поживяло след това, но все пак. Тук е малко лудост. Като видя бременна жена, си говоря наум с бебето, че е добре дошло. На жената, пак наум, че всичко ще е наред. Да ми е спокойно. Нямам нужда да го повтарям цял ден, просто докато съм около бременна, гледам да съм в добро настроение и толкова. Смятам, че майка ми ме е сдухала.Трябва да проверя колко годишно детето на братовчедка ми и ще знам дали абортът е причина
Сексуалните неприятни мисли... като си гледам детството, все си мисля за посттравматичен стрес с постоянно изникване на обвинението. Обяснявам си го така.Моралните ценности се възпитават от родителите. Когато постоянно проверяват дали детето е в "правия път"... то почва после само да се ревизира.
Веднъж реших да се загледам по по-малък. Още 15 тодишна.По примера на мъжете. И после се отвратих от себе си, чез да си дам сметка, че се поставях на тяхно място. и т.н.
А и... към днешна дата пак така считам. Разликата е без значение. Полът също. Характер търся. И тъй.
Не знам дали съм уцелила КПТто, но като се чувствам добре, значи ако не е КПТ,е Шашмагюлтерапия и тъй.

Това, че си говоря наум с неродени деца... терапевт би ме посъветвал да не правя нищо. И да видя колко ще се родят живи. Ама на мен не ми пречи нищо да се усмихна вътрешно и да спра да си мисля за това. Не ме тревожи, колкото преди.

Ще бъде много грубо, ако и този път ме блокирате. Говори, че искате да скриете практичните примери, с които КПТ престава да бъде суха теория из нета. За точно вътрешното усмихване, когато видя бременна жена... и че реших да пробвам да си рисувам едни знаци, които едно време уж ми носеха любов и късмет...Хрумнало ми е, че ритуали от този тип дават спокойствие. Ти се държиш спокойно, вярваш си повече, откъдето хората се чувстват добре около теб и могат да се влюбят/да те оставят на работа. Ако работи, ми е все тая дали съм успяла да се самоизлъжа успешно.
Ще бъда циник, ако кажа, че напълно съм спряла да вярвам в каквото и да е. Но вярата ми повече са едни питаници около инфра, ултра вълни и какви върни са мозъчните и прочие. Няма да открия отговори, знам. Но все пак аз обичам астрономия и физика, биология, интересно ми е.
Явно сте на път да ме блокирате. Защо не изтриете и другите ми постове? Основните изводи си ги знам и нямам време да се чета. Най-вече не помня в коя тема е всичко. Така че ако ще блокирате, изтрийте всичко и ще забравя, че някога съм писала тук! :)

Принципно ако подложа на анализ чувството ми, че нещо ще се случи при раждането... беше в пандемията. Бях на мнение, че много хора ще бъдат жертви не заради страшния вирус, а заради неадекватното лечение само с обдишване. Карала съм вирусна пневмония, всички пневмонии са предшествани от опити за домашно лечение. Дори да се знае, че АБ не действат, беше редно поне пеницилин да се пробва или втора група АБ. Както в последствие се оказа, че е... моите лични наблюдения сочат, че хората, които имат бактерии, които трябва да се лекуват с АБ от антибиограма или опаразитени, карат тежко вируса. Точно в началото на пандемията за късмет изнудих всички да пием противопаразитни, децата след това с антибиограма от бг, благодарение на психозата ми и заплахата, че ще правя циркове на границата, ако се приберем в де без антибиотрама, бяха лекувани с аб, аз имах проблем със зъба и в това време пих същия АБ, мъжът ми най-сетне си оправи парадонтита... и три години на нас най-силните ни лекарства са олинт и ефизол...
Иначе нямаше да имам ремисии.
Обидена съм, че някой говори за генетика, когато става въпрос за конфликти.
Тези дни някакъв пси пък чета писал, че за да се подложиш на терапия и да е успешна, трябва животът ти да е долу горе уреден, да си устроен. Ъхъ. Все едно си спори с мен. Може да заключим, че държавата планува:трябват ми ен на брой доктори, чистачия и т.н. Тези позиции се заемат. Част от безработните се издържат от работещите. Другата част нямат лечение, защото никой не се нуждае от работници. Малко обезсърчаващо. И все пак. Депресията от безпаричието се лекува по друг начин(с осигуряване на работа). Жертвите на насилие... не знам, аз затова си търсех човек с отлична диплома, дори след дъжд качулка осъзна, че биенето е вредно. Тоест има шанс да мисли... за вас не знам. Аз погрознях така, че вече и ме гонят от вкъщи, а не ме заключват. ;D

Иначе тези дни бях намислила да си уредя онлайн среща. С терапевт. Без енергии и прочие, само КПТ, драми и други адекватни програми. Хареса ми подходът му на писане. Малко в мой стил. Два пъти имаше проблеми с нета и не можах да пратя мейла. Изнамирам му фейса. Псувни, самоирония и други пиянски изблици...С'я... като се преоткривам там, излекувана ли съм или съм мъж?! ;D Разубедих се да си уреждам час. Нямам никаква идея колко насериозно ще ме вземе и дали въобще ще ме информира. Дали ще се съгласи да караме по същество, вместо да си играем на запознаване и така 500-600 лева.
Досега жена терапевт да пише не съм видяла. То и как... веднага ще й занаизпращат селфита с членовете си.
Е, как да възприема женско държание напълно?! ;D
Иначе нещата си идват постеренно на мястото. Аз харесвам идеята да съм някакво подобие на студената ми баба, с опцията, че прегръщам децата си, целувам ги, но не се оливам като другата ми баба. Не съм идеална в реалността, но няма и как да бъда. Обаче това е някакъв идеал, стремеж, така виждам аз добрата майка.
Доколкото преносите... значи ако някой пси нарушава Кодекса, Вие сте хубава. И ако чистите и готвите, вероятността да нарушава кодекса завинаги с Вас се увеличава. Обаче и те си имат проблеми, не се знае дали не ги гони деменция, скклероза вече...
Ей го на, този тук как се вълнуюше от писането за шкембе - чорбата ми...
Ако му разкажа как изпих 3 малки бутилки отлежало вино, подарък от един общ познат като се ядосах на мъжа ми, а нямаше нищо за пиене, ще ме блокира още няколко пъти...
Иначе пия рядко. Май че За миналата година не ми се събират повече от 8-10 бири за 1г.!

Не знам как да коментирам нарушението на Кодекса. Всеки трябва да има право да си търси половинка навсякъде.Ако някой гледа на пациентите като на каталог за срещи... Все си мисля, че тези, които посрещат със закуска и кафе, не са минали през терапия или жената е блонди. Защо един терапевт да се цака да готви(ако не обича) ако може да си осигури всичко?
Така си мисля аз.
Някои обичат явно забавни и непредсказуеми жени, които нямат дразнещи задръжки.
Ако ще се уча да готвя перфектно е, за да посрещам, както подобава зетьове. Те в крайна сметка ще са нагости, не да живеят при мен...
И тъй.
Знам, че така ще остана сама.
Явно не ме вълнува.
А мислех да ходя на терапевт, за да получа потвърждение, че предходните постове са решение. Обаче като го видях този, се отказах. Книга?
С което... зарязвам писането... утре съм на работа, незнаейки как ще изляза от минидепресията, страхът от колегата и т.н.т.

Чете се. Яко!
Аз бих поспорила с психолозити, че натрапливости с нож са все с потисната агресия. На мен ми хрумна, че съвсем неволно на хлапето му се вменява идеята, че е непохватно и то развива хипер страх към ножове. Отделно може да има и забрана да си ядосан от страна на родител, но не е само това. Струва ми се, че като бях ядосана на децата, бях ядосана, но когато недоспивах и не съзнавах някак като мисля за чий и какво мисля, просто се събуждах едва при брутална картина, която ви изникне в мозъка.
Някои все казвали да не бъдели като баща си да собствена изгода. Дали не е по-лесно да живееш с мъж без агресия? Защото там, където съм видяла, си живеят прекрасно. Ако жената не се е възползвала от добротата му и не го е накичила с "рога", бъркайки сговорчивостта с глупост. Вярно, че никаква агресия е равна на женственост, но тя тр.да се появява повече като те защитава сякаш... никога не съм била с нежен мъж май че. Със зубърче, мъжът ми е, но той е тренирал борба и е спрял заради това, че му говорели да почва стероиди.
И все пак... с неагресивни мъже се живее прекрасно. Наблюдавам го при всички приятелки.

Все агенти сме..." па-па-па- палатка. ;D Hallo, Hallo, Метатрон!
Направо изтерясах от анализ. Струваше си. Но вече ми писва. Много тежък стил мислене имам. *найси варианта и гатанка коя е истината. За короната в общи линии мнението ми не може да бъде променено. Ако сме изкарали короната и сме би сред късметлиите да се сдобием с АБ, понеже още нямаше тестове, а само се говореше... лекарите се съмняваха за коклюш.
И тъй.

Здрасти :)

Щях да кажа, че се радвам да те видя, но не съм сигурна с кого си пиша и дали е удачно да изпадам във възторг.
 :)
Все пак... да уточня, че нещата в Долините на Психотерапията, нещо като цивилизацията край реките Инг и Янг ли бяха, финикийците, основоположниците...не са розови. Бълва от енерджита, ароматерапии, каквото се сетиш прюс изучаване на религия в училище... щях да погна Тодоров, но все ми домилява... от добруджанския край, равносилно е на бедност, пак са набелязали беден от няма и накъде да проправя правда и истина.
Абсолютен кошмар беше, почти да ме задължат(опитаха се да ме излъжат, но било при желание) да идват всеки ден вкъщи, уж да проверяват състоянието ми, което се изчерпваше до пиене на хапчета... задължителното ходене на пси и социален работник за няколко месеца беше един кошмар, в който не ми се помогна, а се следеш състоянието ми. Издействах с цената на престой в психиатрия, пари за гардероби и нови бюра на децата и това беше единственото нещо, което помогна.
Макар че съм разрешила психичните си проблеми на едно прилично ниво... не знам как ще издържа.
Гледам си постовете за заглеждане по красиви мъже... честно казано този ужас никога не съм го изпитвала с братовчедите си. При все, че особено единият си е като Брат Пит. Но винаги се е държал етично с мен, все едно съм му сестра. И не съм имала грам натрапливости, вместо това вътрешно обожавам като се съберем, забавно е, той е китарист, интелигентен е, буди у мен чисто възхищение. Има едно хлапе тук, което не знам защо ме гледа ехидно.... може и щото да съм ходила с децата. Продавач е. И се чудя флиртува ли или друго му минава през ум... ей такива предизвикват ужас у мен. Вземат ме на подбив, освен ако не е мисъл за дъщерите.(:) )По изключение вече ходя там. Та... така.

Шашмагюл... Колко много време измина. Минаха 10 години от регистрацията ми тук, и виждам, че няма никой от старите пушки, няма го и г-н Тодоров...
Липсва ми и lotxen...hpjon - оздравя ли, жив ли, здрав ли е....?

Ти ли предрожи да не мога да редактирам постове?Пусто, забравям вече какво съм са говорила тия месеци. Ама така ми се струва... както и да е.
За хпджон преди може би година проверявах как е. Ами добре звучеше. За мен той не е болен, ако се изключат ПА, които човек трябва да израсте. От грозно пате се беше превърнал в красив мъж, което според мен значи, че е израстнал всичко. И предавания му гледах... не знам дали се научава такъв тип изказване a laТодоров-кратко, точно и ясно. На него и на всички психиатри-писатели(и на мен, макар да знам, че имам попадения) това им(ни) куца. Някак ме подбутва да обясня всичко и не оставя поле отсреща да разбутат мисълта ти, да я тълкуват... нещо такова, катарзисът се размива. Плюс, че Дънов на мен не ми е вариант. Аз си запазвам правото да си вярвав, терапевтът трябва на е стъпил здраво на земята. На лотхен не мога да й намеря профила, но пък последно си се веселеше и изглеждаше още тогава добре.
За Тодоров... и аз да съм на негово място, ще избягам.  :D
Не е лесна професия, аз съм най-малкият му проблем.
И аз така си мисля... колко време измина, как се тръшках тук как ще издържа, а останаха грубо още 5-8 години малката да стане на18, да речем.

Радвам се за hpjon.
Виждам, че си се активизирала тук.
Не се захласвай. Има неща, които човек спокойно може да пропусне. Все пак живота е осеян с толкова много красиви неща, към които да насочи вниманието си.

А, мерси. Като задълбая така, три дни гледам като изтребител, докато се опомня.
За специтата...ако се позиционират тук, да е ясно, защото и на мен не ми беше ясно защо така избухвам по време на психоза...
Просто да прочетат това за братовчедите ми и да си изяснят моята позиция за нещата.
Знам, че има красиви неща. Някои от тях са, когато администраторът ти те търпи. Малко се успокоих, че е мъж, та ако се е депресирал, ще е привключил най-много до положение подобно на лудия терапевт, при когото мислех да си записвам час... изглежда щастлив със съпругата си, все тази е дали е нормален.
Знам, че задълбавам. Тя и майка ми така казва, но на времето да имаше кой да я спре!
Трудно ми е да си отворя очите за друго. Децата не живеят в нормална среда и...аз чета, пиша им, те ме отсвирват като "лудата ми майка" и не ме четат... чудя се, да си напиша каквото имам, да го запазя някъде и да им е под ръка при нужда.
Защото знам, че можех да бъда добре, ако бях попаднала на цялата информация преди да се омъжа и някак си Тодоров ме извадеше от секта.

Да ти кажа, "Дневникът на психопата" не е точното заглавие. "Дневникът на една жена, която има какво да каже" би било по-релевантното заглавие. Радвам ти се. Даже много ти се радвам.
Лягам да спА :)
Чао и лека нощ.

Късметлия си, че можеш. Имам още какво да кажа. И докато не го кажа, няма да рахатлясам. Според мен една от грешките е, че излязох от анонимност. И не при Тодоров. Не се ограничих само до познати в реалността. Под въпрос е с какви личности съм разговаряла, а никъде, дори в полицейската държава не е сигурно. Имам и немски профил, блокирала съм го, как ми се обяснява колко сладка съм.
Въобще да опишеш толкова интимни и неприятни неща за себе си, поддържа психозата, защото за незапознати е или грозно или смешно, а преди да си се научил да се смееш, е болезнено. А ми е трудно да понасям тип тия от работата навсякъде.
Значи тъй като ми се радваш има опасност да се подхлъзна. И е без значение дали имаш коса или само такава, израсла не на място.
Лека нощ, Метатрон :)

На мен ми се струва, че си минах през шизофренията. Намразих майка ми, когато ме спря да отида при Тодоров, защото й казах, че съм влюбена и я беше страх повече от мъжа ми, поне така звучеше. Как щяла да го погледне. Това обяснява и един точно коментар тук. Ясно ми е, че се опитвала да ме предпази, но аз така и не бях подкрепена да изляза на квартира, в следствие от което секс все под звездите имах. Буквално. Тоест... непълноценен.
Имаше доста хора, дето таковата като приятели, а накрая се ожениха.
Спец намразих. И досега си мисля, че тестваше лоялността ми. Прекратих връзки без да проверя дали пък не будя чувства. Иначе е голям проблем, когато на една жена идеалът й за мъж е нещо такова. И не само на нея. Ако не е е като да се примириш с по-малко. На мен ми е ясно, че зъбите са кусур до към 40 годишна възраст. Не се сърдя и не мразя затова. Подигравката мразя. Сигурно и всеки, който се спича като говори с красива жена.
Та... ако погледна на постовете като на поставяне в опасност, си е шизофрения. Е, не е чак толкова нелогична. Нямах вариант да избягам, нито пък да си намеря някой ей такъв, защото съм хубава, ама не чак толкова, освен това болна бях до 2014, когато Тодоров успя да ме накара да си спомня какво дете бях, преди натрапливости и всичко.
Имам ловдийска страст, риболовска. Можеше да стана чудесен лекар. Ако ще и спец, макар че по-скоро лекар.
Не знам дали всички лекари са малко перверзни. На децата педито и грам не ми навява за това. Ама пък аз се хвърлях на дълбоко - в хирургията.
Не мисля, че съм по-зле от когото и да е. Че да ме изгониш от вкъщи... два пъти, да ме върнеш при мъжа ми, въобще...имам две деца и съм наясно в кофти среда колко е трудно да продължиш да ги обичаш. Та... съжалявам. На страната на шизофреници като мен съм. А онези, за които съобщават по тв, че се гърмят един друг,.. то това е липса на възпитание. Както казах, ако бях мъж и вуйчо ми ми посегнеше на 30 годишна възраст, това можеше да прерастне в побой с престой в болница. Не е шизофрения, а простотия. Толкова ми е писнала от такива глупости, че майка ми за 10 мин седмично ще я чувам. Знам, че се опитва да ми помогне, но да ми пречиш да потърся друг мъж като не върви с този, не е самоф2014. И когато ме изгони пак. Заеби,  от 15 години може би нямам нормални сексуални контакти, жива да ме ожали човек и един път с качествен щеше да е ок.

Сигурно ви щукна, че съм мнителна. На времето си купих тв като на братовчедка ми. От майка знам, че свако ми знае кои уреди са качествени. А и аз де, нали си го знам. Бях обвинена, че копирам. Въпросът ми е ако ми харесва кафето от кафе машината на сестра ми и си купя същата, завиждам ли й? Преди вуйна ми беше обвинена, че си купила същата кухня. Ами рода, не рода ДГД. Не е ли така? Толкова ми е дотегнало от анализи, че не ми пука шизо ли съм не съм ли, права ли съм не съм ли, нямам желание да се събирам с никого. Та... мнинелността в случая ако я има, е фамилна черта.
Освен това под пълноценен секс имам предвид по-скоро отношения. Не е единствено и само до секса, при все че между 2002 и 2004 имах партньори и имах проблеми с орг.(оргазма).

А, да. Заглавието отразява отношението към себе си с натрапливости. Съсигурност привлича читатели.
И ще даде светлина по въпроса с ОКР, шизо поне малко.
В деня, когато татко падна, майка веднага оправила плочките, които се бяха изсухлили. Като дойде при мен, ме пита да не би да съм го бутнала аз('щот' съм болна). Аз пък влязох във филми да не би тя да го е бутнала от яд, той пък да е залитнал и тя да си е прикрила следите. Отделно, че три дни преди това споделих нещо, което ми каза тук и влязох във филми, че все едно съм му поръчала убийството. Да не говорим за ужаса, може ли да имам амнезия и наистина да съм го бутнала. Като се има предвид, че при подобно напиване едва не ме е опънал, мислейки ме за майка ми... а той междувременно може да си е пиел просто, докато може, с ясното съзнание, че всичко е до ден ...
Ами смях се и на този номер, който ми скрои, за спомен.
Хората на село, защото знаят, че ми има нещо, винаги ще се чудят дали не съм го убиля.
Честно казано, нямам търпение да умра.
Хубаво е, че казват, че съм от типа, дето биха скроили показно убийство. Не съм подмолна.
Минах през опция да го намразя и забравя. Не става. Да го обичам ме вкарва в депресия, че го няма. И утре и съм в час. При мен проблем е да избера емоцията, с която ще бъда стабилна. Не знам как да се предпазя психически от хора като майка ми, да си опазя границите.
Опитах да не си говоря с никого, но те си говорят с всички около мен.
Когато ми поотмина и проговорих, се оказа, че ми били простили.
 shutup2

След найси поста се сетих. Много исках да срещна мъж, с когото да избягаме от родителите си. Иначе ако още ме обвиняват за сексуалните ми тегоби и тръшканици... да изгледат филма, саундтрака на който е на Ед Шериан. Да кажат такова влюбване красиво ли е... въпросният, който ми пасваше, имаше израстък на главата. В последната нощ с него, го помилвах съвсем нежно там и го питах какво е това. Обясни ми. Някои се отвръщаваха от такива неща, аз също, но от него не. Даже напротив, защото си мислех, че това е единствената причина поради която се занимава с момиче, което не е красиво. А беше красив като въпросния прикован на легло от филма, беше спокоен и китарист. Със зелени очи.

Като пък задълбах още, си направих изводи, че макар да съм болна, параноята ми с преследване е била основателна. Не знам какво се е целяло да се разбере. За толкова години писане, споделих ли, че мога да контролирам желанията си, но беше с цената на 10кг отгоре. Една година издържах. Върнах се към моя спорт. Върнах си кг. Забих въпросния. Един приятел ми каза, че си имали приказка да не се срещат с едно момиче повече от месец, защото се влюбвали мъжете. Той постъпи тъпо, но това е друга тема на разговор. Три години по-късно преписва от мен и аз съвсем се възмутих, защото помощ ползвам от приятели, по принцип. В списъците ми с приятели само една беше за "използване". Обичам на мъжа й ума. Въпросният приятел, който малко ме открехна за мъжете и психиката им. Та... понеже тази подигравка я усещам още от първата или втората среща... сигурно може и да си се светнал. Знаеш ли, дреме ми. Разправях на майка ми, че Тодоров по това време е чакал дете и е било абсурд да се случи каквото и да е. Тя веднага се затревожи за него кво щяло да стане ако и на другите им дрънчат главите така. Разказах й как съм го притеснила, обсебила(накратко). Успокоих я, че не ми дреме толкова. Какъвто и да е, е мъж. Не знам защо ме е блокирал. Може да е защото съм болна. И аз се виждам, че съм льеко польудела, но като анализирам селските събития не виждам нещо ненормално в това. Наясно съм, че като недевствена съм бич божий. Поради хиляди причини нямам желание да се събирам с никого. Не ме е срам. Не искам да се налага да се защитавам. Дразни ме привидно покорното ми държание, дразни ме държанието ми, когато знам, че съм права, но трябва да сведа глава. Дразни ме, когато не искам да говоря с баба ми и се знае, и пак ми се навират разговори с нея. Не се знае още колко време нямя да се прибера. Бъдете спокойни, за децата ли е, стига да не пипна марихуана и прочие, винаги ще са подслонени за неопределен период от време.

Изясни ми се защо се поставяха качествата на Д. Станчев под въпрос. Заради Лясковец. "Не ни интересува какъв си бил и защо, а какъв си станал". Включително и че ще ми се спре токът. Явно в опит да се спрат политическите ми напъни. Спряха. Всички ще Омреме. Това ми е успокоението. Тогава не разбрах. И пак тук беше най-сигурно, защото никой нямаше да си позволи непрофесионализъм.
Да. 8 години май че след застъпването ми за БАП, пак ще ги посоча като изход. Някои казват, че някои се оправили с религия, но ... моят опит сочи, че психозите ми станаха по-леки и ясни, по-лесни за тълкуване без вяра в бог. Мога да си позволя и психопат да стана. Не са намалели с увеличение на религиозността. Всеки си намира вратичка. Някои си вярват, че са божи пратеници и пак ще свършат злини ако са им в кръвта. Така де... Абсолютно логично е конгнитивно и т.н., защото то не е наука, а етап от съзряване, написан в научен стил. Да спреш с обвиненията, да се разбереш и израстеш. Странното е, че с баща ви се разбирахме. Изпитвах успокоение, когато се завърнех вкъщи. Радвах се да ги видя, а над слънчевия сплит усещах успокоение. Поемах дълбоко въздух, когато го прегърнех и вдишвах аромата. За справка тъгата по липсващ фазер вместо ламинат. Някой от стиховете.
Което означава, че ако не са търсели под вола теле, е нямало да се ядосам и да се превърна за малко в това, което твърдят, че съм, после да си дам сметка, че не искам това и да сдухам защо съм така. Абсолютна лудост, по-добре да се скараме, да кажа, че не ме обичат и да си гледам живота, вместо подобен род глупости нонстоп. Не знам. Знам, че следващата сесия щеше да ми каже, че никой не е идеален. И нещата щяха да се стабилизират. Щях да имам някаква идея как да изтърпям майка ми и прочие.
А иначе, че не трябвало да се влюбвам... спорно е. И понеже очаквам бъзици, честно казано след 35 на всеки му секна бъзика като че ли. И тъй.

Най-вече... нямам спомен да съм седяла с гаджето си и приятелка вкъщи и да се мляскам. Още повече ако знам, че се е разделила с гаджето си. И държа на нея. Свеждам глава, но ако е половин час, накъде да гледам без да се забелязва, че ми е неудобно, а не знам къде да се скрия? Майка ми ми отказа да ми помага финансово и да се изместя на квартира. Не ше правя психози да не ви намразя, а не знам какво. Няма връщане назад. Не ви желая злото. Завист изпитвам само там, където знам, че някой се е радвал да ме види на дъното. Само една приятелка имам, която се държеше с приятеля си така вкъщи. Въпросният обичан приятел, който ме открехваше за мъжкото мислене. Беше с айкю над, над средното. Програмето. Научих се как да ги задържам около себе си. Като кръстници, кумове и прочие.
Не искам повече с тия драми. Знам, че на 25 имах доста прилични изводи за живота, заради религията се стремях да не завиждам и дрън-дрън... страх ме е да стана нормална, защото мога да съм отмъстителна.
Метатрон, посочи ми малко красиви неща, че нещо запънах. Бременността, ок, вълшебство, но веднага се сещам и че бях толкова сигурна, че в утробата ми са на сигурно място. Дай, посочвай красиви неща, да видим колко няма да опороча.
Още едно. Дела в стила на Тодоров и д-р Цончев, както и всеки като тях. Независимо, че всеки има финансова изгода. Ако д-р Цончев опознах след смъртта му напълно, то Тодоров си го знам вече от - до. Винаги съм казвала, че като маркетолог бих оцеляла само ако рекламирам нещо, за което знам, че е качествено. Няма как да се сърдя, че се иска заплащане. А и то този материал е 90% достатъчен. Понякога човек има нужда да изговори глупостите си.

Без малко да повярвам, че на мен трябвало да ми прощават, не аз. Имам склонност за забравям и това е голям проблем, защо съм реагирала някак. Един политик каза, че при нормалните няма такова нещо като връщане назад на лентата. Не знам защо го каза, нито кой беше, защото да гласувам бих ако ми платят, ако е за мен, или ако е за много близък. Аз обичам адаша, заради когото бих гласувала. Отскок в околията на д-р Цончев. Само че ако ми го каже в очите директно, да знам, че така ще му се отблагодаря за помощта.

На mr. Vain съм/песен/. Просто да продължа напред. Не съм мигнала, но тоя път ще гледам да съм с настроение като след запой с добър приятел, с когото не съм се виждала отдавна. Наоплаквала съм се, стигнала съм до извода, че не съм зле.... и нямям мелатонин. Но пък имам половин каса бира, която смятам да ползвам днес, пък утре ще си взема. Добро утро на всички отселели!

Ще се пробвам да съм ясна и кратка и тази тема ще я заключа като станат 4-5 страници.
Целта ми е да престане да се смята, че ОКР (и прочие) са генетично заложени. Няма логика да имам спомени от когато бях нормално самоуверено дете. И да говорим за ОКР като генетика. Няма логика.
Децата с големи братя и сестри карат два пубертета и като цяло пубертетът им е малко по-рано.
Минава ми през ум, че може да имам хормонален дисбаланс. Ами като половината ми мисли се изпариха, докато се опитвах да заспя и смятах, че ще ги възстановя като се наспя? :)

Омръзна ми да умувам дали съм се чувствала едикакси с право и дали Тодоров би видял в мен шизофреничка и психопатка или пък патка. Това е, което ме мъчи с не знам колко профила тук, в пулс. Какво се прави с това? Изпитвам вина, че мразех определени личности. Не е било за дълго, но все пак. Опасна съм като намразя. И не, че съм психопат. Няма значение. Просто ми омръзна от тая ревизия денонощно шизо ли съм не съм ли и прочие.Толкова ми е омръзнало, че си нямате на идея. Реших да не се ровя в мислите на децата, казвайки им, че ако имат пси проблем, съм отворена. Имам решения. Трябва да махна тоя товар, да му се невиди. Не минава и ден, в който да не помсиля, че съм болна.

Не ми е останало време да анализирам кое чувство ме кара да не спя. Ей това... дали при появата си терапистът пак ще заявява, че съм шизо, бар или окр или нещо, дето било генетично и трябва да пия хапчета, с които съм като на забавен каданс, в края на месеца ме карат да се изнервя толкова, че да обикалям в кръг салона заедно с другите. Така нямаше да се прави нищо и аз не можех да стоя на едно място. ДГД с хапчетата, най-културно казано и загатнато за последен път. Може и да затворя темата и ако си пишем, да е за друго

Сякаш искам някой да ми проследява постовете и да ми казва...тук си здрава, тук си здрава, я май се оправи. Непримирение, че съм болна. Но болна ли съм. Много обидена съм още. И нищо няма да промени нищо

Басси, не мога да повярвам, че пак влизам в Европеята. Да ти кажа, Шашмагюл, по спомени още от преди съм смятал, че не си нито луда, нито с БАР, нито с ПР. Смятал съм, че си силно емоционална, темпераментна личност. И понеже има хора, на които някой Шпециалист им каже, че имат нещо си там, каквото и да е, то на хора като теб им действа като ОКР. Истината е, че от всичко прочетено за теб, тук, аз освен търсене на истината за въпроса - Абе аз болна ли съм?, друго не виждам. Това не е ОКР, не е ПР, не е БАР, а по-скоро страх, да не би някой, с който току що си се запознала, и си допадате, не вземе да разбере, че другите смятат че си луда. И честно казано този страх го имат не малка част от хората. Често не си го признават, но той е там, във почти всеки. Изключая, разбира се, патологичните случаи на хора, които страдат от атараксия или друго заболяване. И този страх е силно изразен от емоционалните, темпераментни и интелигентни личности, каквато си всъщност ти, Шашмагюл.

Между другото ти прочетох постовете. Не съм. фатме. Християнка съм. Ходех като една Фатмагюл от един ташумял филм тогава. В случай, че не си следял, защото ме сърбят пръстите да пиша в темата на тодоров въпрос "А как да се науча да пиша кратко, точно и ясно? Придобива ли си или да си развивам артрита на ръцете,пишейки истерично?" И тук пасва. Баси. в европеята. Мхм.  :)
Аз подобно мнение исках от тодоров да чуя. Наумила съм си, че си Джерито и два поста позитивни нещо много ме карат да се смея. Не смея да разгледам постовети си от едно време, че ме хваща у(л)еко срам и така свършват всички опити да взема да седна да се прочета, пък ако видя, че прекалявам, да се спра.

И емотиконки. yahoo

Аз съм на същото мнение за себе си през повечето време. Но повечето психози ми е трудно да си представя да кажа "просто съм емоционалничка".
За темпераментна .. нещо ми се струва, че се опитваш да ме лъзнеш с психологични похвати. Не се виждам като темпераментна. По - скоро съм тиха, не обичам да се заяждам, търпя много и накрая избухвам. Или така до психозити. После само избухване, но едно е да избухваш със самочувствие, друго с безсилие или каквото и да е друго.
За интелигентна ... последният ми писък за съня, умиращите и раждащи се клетки като обяснение на неадекватността по време на сън или психоза...никой не може вече да ме убеди, че съм чак толкова болна. На работа съм мила, гледам да не се карам, но се намесих в турския сериал и съжалих за първи път, че съм го направила. То е трудно да се оцени кой е най-голям идиот. Това, което аз наричам натрапливости... в опитите да се видя отстрани, бих си казала, че просто ми липсва не член, а нормален мъж. Всяка мисъл за мъж опира до... да готвя и чистя с мерак... и мерака ми отива по дяволите. Духовна връзка... с кой от всите идиоти, които срещам? И не съм се озлобила. Може би един, двама, единият е музикант, обаче...за не говоря, че бълва от мюсюлмани, а ситуациите с тях са сякаш някой пак се подиграва с изначално добрия ми подход да се водя от характера. С афгани, талибани и всякакви се срещах, единствено поляците се откроиха като тихи, умерено агресивни... и трябва да съм очарована, че познанството ми мн.от дадена нация не ме е отчаяло, че въобще са останали нормални хора.
УжасТ, както си казвал. С лопата са ги ринали. Нямам турско в кръвта си, но искам да ти кажа, че и тъпотията, и чертите на повечето бият на български, даже и музиката ни е някак отмъстителна и като на опело. Почти да се откажа от националността ни, но още не сме приели бурките.
Аз се страхувах да не навредя с постовете си на близките. Споменах едно име, братовчед ми и баща ми падна на третия ден от писането. После почина. За себе си стигнах до някакви изводи, че не е било инфо, което да не се знае.Ти си мислиш, че е част от параноята ми, но аз си казвам донякъде, че беше по-добре да си мълча. Излишно беше. Не знам какви дяволи точно ме бяха хванали. Може би да проверя опасно ли е. Дори не знам дали това "ще ти спрат тока какво трябваше да значи. Никога нищо няма да разбера със сигурност. Затова и по-далече от всички. Не искам да навлизам в подробности. Само ще ти кажа, че на баща на две деца му се размина куршум. И се чудя какво писах тогава и дали само не съм се изумила, че трябва да внимавам с писането. После се сещам, че анализирах още и влязох в други конспирации далеч от въпросното съмнение. Повече не искам да преживявам подобен шок, докато се опитвам да намеря подходящо отношение към която и да е тъпотия, тъпанар/ка.

Не довършиплх изречението правилно много сходна ни е културата с турската. Не знам какво си чел от мен, но аз бг музика избягвам, всекидневно слушам рок или Едвин Мартон. Писала съм май и преди. Осем години, редовно.
Иначе ми хрумна, че не бих оприличила себе си като темпераментна тук, а като селянка.  ;D Заради селските постове се отказвам да се се чета, колко търо си звуча. Но пък други са уникални.
И редджон се е възмущавал, че задава въпроси и отговори не получава. Включително е забелязал и той размиването на темите и избягването на съществени отговори. А мисля, книгата е у дома на село. Може и да е заминала за разпалки. Но само аз знам, че не съм ги скъсала аз. И е глупаво, ме не я издирих през годините. Все едно там се криеше отговорът на въпросите ми тогава. Сигурно"лоши мисли към близки хора".
Все тази. Нямам сили да се ровя по сайтове, за да видя, че се копират едни други и нищо, нищо съществено няма.
Не мога да заспя от страх. Вчера не съм мигнала. На работа ми се налага да поддържам разговор и усещам и логорея, макар да имам желание да си мълча. Страх ме е какво ще е утрел Мисля днес ще спя, утре бягам до аптеката да си взема мелатонин(препих вчера и онзи ден и с кафето, все едно ще ме държи и утре). Ако съм много изнервена не действа, но за сравнително леко притеснение да.

Не е параноя, разбираш ли? Или параноята е следствие.
Плаши ме отмъстителността ми. Даже вместо темпераментна щях да те избъзикам, че съм отмъстителна кучка(не вярвам в реалността Анджелина Джоли да може да стреля или пък да се бие. Затова представата жена автомонтьор, стрелец е секси, защото се прави асоциация с Бързи и яростни и Лара Крафт. В реалността се потя като Веско Маринов, а кирта по мен, която свалям всеки ден в банята и черните власинки от блузата са толкова сексапилни, че за първи път от около седем години на сам отново се смея искрено.)
Всъщност... ей те това е. Обичам искрено, стремя се да съм точна. Приятелите, които имаме(хме) в де, винаги се стремях да им давам съвети за децата, никога не съм завиждала тайно. Е, за мъжете им... веднъж им казах, когато пиянствувахме, че ако не бях женена, всичките щях да ги оправя. ;D Не точно по този начин, но в тоя смисъл. И наистина. Много свестни момчета.
Мисля си, че това е една от основните причини Тодоров още преди да стигна до момента да го псувам, затова ме е блокирал. Само да пробваш да ме тестваш, да търсиш под вола теле ме изнервя дотолкова, че понеже не съм в състояние да убия някого, да ти го причиня като отворя уста. Бягам от хора, които могат да ме извадят от релси, защото единственото, което исках е... кратко, точно и ясно(брутално) "Къща на мъза и х*я ти... ерогенна зона е, но нямаш работа там. Пробвала съм. Или са били некадърници или съм си ги усещала прилично добре и отпредл
Та ... ей така като си изясних, че ненавиждам отмъстителността си, но като знам как се изживява това разстройство и съм убедена, че нищо генетично нямаше, защото аз на две години съм била съвсем самостоятелно дете... ако искат да го наричат шизофрения, но има такива характери, с които няма начин да не излезеш от кожата си.

Разликата между психоза и нормалност е, че... въпросният близък... ако има психотронни оръжия и му кажат, че трябва да тества мен, ще се съгласи без някакво чувство за вина при все, че преди 10-15 години за този човек можех да направя почти всичко. И не съм имала злоба.
Ей така като си го рекнах... може и да се излекувах от шизофренията. Да не си около мен ако се ядосам и не направя психоза, че искам да ти навредя, при все че те обичам или държа на теб.

С изключение на първата и втората психоза, когато бях в секта и мисленето ми беше друг тип... следващите бяха "страх, който се преживява като реалност"... значи толкова лоша прогноза за бъдещето, че си загубвам ума от ужас. Дори и тези дни. Толкова изнервена се чувствам, че не мога да заспя, облещила съм очи и освен че ми причернява, ама грам не ми се спи.
Може да нарека параноиден или панически страх. Научих се да се отнасям с разбиране към състоянието си. Видях се "отстрани" що за човек съм.Ами че на мен авторитети са ми били Ботев и Левски. Бих се уважавала ако се познавах в някой друг.


! ! !
Та... извод, нещо много важно: отнасям се с разбиране към състоянието си. Не се критикувам, а си съчувствам.
За натрапливостите си... да си кажа, че това ми било болестта ме кара да се чувствам болна.
Изпуснат хормон, хормон в повече или блуждаещ неврон по ми пасва. Ако ще период на раждане на нови стволови клетки в хипокампуса или някъде си там, заради което в този момент съм с намалено съзнание.
Отделно имам съмнение, че и другите ги изпитват. Но родата ми е щипала дупето, докато други казват "не обичам да ме прегръщат така" или нещо от сорта.
*!*!
Иначе тия дни си мисля, че с глупостите вкъщи, нямам спомен да е имало драма, че нямало да могат да се омъжат за баща си. Такова л*но е. Като машина за работене и съсипване на нервните клетки.   ;D
Та ми хрумва, че с новото време, майките ще трябва да обясняват защо дъщерите не могат да се оженят за тях.
Аз никога не съм приемала "защото не е прието". Деца-родители това е идна красива платонична любов...по късно ще пиша.

Точно това е отговорът. Най-тъпото е, че истината ме осенва точно, когато не съм спала и после забравям ако не пиша. И мога да повторя ОКРто. То и затова прозренията е хубаво да се случват в разговор, защото още помня колко ми олекна, когато Димо Станчев каза за друга случка, че баща ми просто е можел да сложи ключ на банята.
Всичко това е нормален период за едно дете. Но има и друго. Когато не са запознати с детскато психика, родителите автоматично търсят вина у детето. Все едно трябва да съм родена с всички знания. На работа мислех какво да пиша тук и сега взех, та забравих.
Имах нужда за известно време Тодоров да ми казва "Да, Фатме, права си. Точно това е било. Сега ти трябва време, за да свикнеш с новото си аз, изчистено от вина."

Та... да, красива платонична любов. Не ми се разсъждава повече по тази тема, защото истината е, че си разбивам нервната система да отгледам прекрасни деца и накрая като се омъжат някакви мухльовци да ги правят на нищо, няма никаква логика.
Друго щях да кажа. Спомням си много добре как с въпросната братовчедка, към края на лятото все се карахме, защото ни беше поомръзнало заедно. До другото бяхме забравили и пак си се радвахме, че ще сме заедно. Идеята ми е, че на децата чак толкова не трябва да им се обръща внимание, защото по спомен мислите прехвърчаха и... детето още няма философията на живота, за да се въздържа да се заяжда.
Доколкото защо Тодоров не пише... може би и защото казах, че съм казала, че пиша, да се пазят от мен малко.
Тогава имах потисната агресия. Мхм. Бих пребила всеки, който се държи с мен като с лека жена след като много приятелки първо правеха секс само като приятели с приятелите си, после си ставаха гаджета като не можеха един без друг. Много или всички сключиха брак накрая.
А ако се знае и че съм си давала сметка за зъбите, леко грозната ми усмивка и че се опитах да се каля така, че да не мога повече да се влюбвам... затова всеки по пътя си.
Пак повтарям, въпросният идиот и до момента се държи добре с братовчедка ми, имат чудесен брак и най-лошото е, че тя може да го е накарала да ме тества.
С което ме изгубиха завинаги. Освен това на мен философията ми е, че дори да й изневерява, ако се отнася с нея добре, ми е все тази. На мнение съм, че сега на тези години вече не е невъзможно, ако са си поомръзнали, но нямам никакво основание за това, а просто допускам.

Най-вече. Шефовете ми са прекрасни. Включително този, който май е турски циганин. Само че аз си мислех, че той е само привидно добър, а всъщност наистина е такъв. Днес ми каза да спра да се страхувам от уволнение, защото те търсят точно толкова добри хора като мен. Разказах на единия, който е ябълката на раздора... че на времето съм се била с християнин заради мюсюлманин, защото му събу гащите, че с мъжа ми съм се карала да мери за хората по характера, тук съм писала, във фейсбук съм писала, че след като в Германия може да има българско училище, то в България би следвало да има турско. С опцията обаче да се следи за радикален изслямизъм. Което официално или не ако искат да си го организират, могат.
Да завърша с нещо весело... днес си говоря с талибанин каква музика слуша. Казва всякаква-английска и т.н. И аз се нацепвам"- А, значи нормална музика!" ;D
После споделих, че някои слушат корана, та съвсем се оплетох. Аз и набожна като бях, никога не съм слушала попска песен нито пък бих по време на работа. Къде да се скрия, бе хора?! ;D

През повечето време мелатонинът ми действа. Това е прекрасно решение, защото тогава съм адекватна. Няма странични действия, с кайсии и праскови перисталтиката ми се регулира. Значи за мен кафето е като за някои алкохола. Започнах да умувам как да не изпитвам нужда след работа да пия кафе, защото без кафе не ми върви цигарата. Обаче в някои дни си заспивам независимо кое кога съм пила.
 :)

Сетих се. Трябва да се научите да сравнявате. Защото при пси р.(психично разстройство) всичко е индивидуално.  В терапията имат схема, по която работят, всичко останало се намира в разговор.
Тоест:
коя е травмата
кое е проблематичното поведение
с какво поведение и как да се замести(в общи линии емоционална интелигентност, да си наясно с чувствата си. За съжаление отнема време. Не винаги може да ти хрумне, че събитията при мен са били част от периода, когато момиченцето иска да се омъжи за баща си. И в това няма нищо гнусно. Детето не се ражда с мислите си. Всяка нова информация изисква време да се асимилира и да се свикне с нея. Както вие трябва да изчакате да свикнете с новото си Аз. Няма бутони по тялото ни. Така е с всеки. Обяснението дадох ли? Първо, прехвърля се вината на детето. Че вече е голямо и не се е усетило, че това държание вече е неприемливо. Друг е въпросът защо като си малък могат да те правят на луд, пък после спират, но... едно време не беше като сега да ти трептят да не ти причинят разстройство. Макар че в бг със сигурност още има всякакви родители, мисля. За бедните е този пост. След като терапията е за хора с що годе уреден живот... ние трябва на имаме шанс също. А винаги има опция на се открие работно место и да влезете в категорията на що годе уредилите се. Не джъткам с кон, а с тускон, така че надежда има.Все някой ден ще сбъркам инфаркта с аритмия. Недейте плака много. Оставила съм следа по примера на Фройд, Тесла, Едисон,Айнщайн, Да Винчи, Бел, Тюринг, който бил гей, Вивалди, Моцарт и прочие. Яко. ;D)

На този въпросният другият петият.... полициста. Ами на него също не му е било лесно детството. И изолации правеше като нямаше пари. Да висиш от енти етаж си е риск. Един братовчед на мъжа ми за малко да го умори, защото нещо не поставил, както трябва. Моя мъж да умори.
Страхът от преследване е бил заради натрапливостите. Само че той е обучен да задава въпроси, а не да води терапия.
Имам отговори на всичките си въпроси. Освен ако не ги забравя и пак да влизам в криза. Тази работа дотук е добре. Само как ще остискам да изчакам да се изясним като характери и да има баланс.
За мелатонина ако някой следи, трябва да е като смучеши хапчета, защото в тия моменти съм си изпушила дробовете и ми е трудно да преглъщам.
Най-лошото е, че застанаха на страната на родителите ми. Което значи, че не са знаели от какво имам нужда. Иначе за децата ми... ами че възпитайте си л*ната по-добре. И имайте предвид, че ако ми бяхте взели децата, ако ви видех на улицата щях да измисля начин да ви очистя показно или както дойде. Навъдили си бацили дотам, че да не могат да имат деца, неотгледали дете, ще ми се изказват. И аз съм правила аборти. Имах късмет. От един и същи са. Просто се върнах, за да видя дали се е променил, дали аз мога да изпитам пак нещо към него. Затова и беше първата криза донякъде. В един момент осъзнах, че пак съм сгрешила. Втората... защото не стана с медитация.

И Мета... те китайците още щяха да си чупят краката на децата, ако някой не беше задълбал. Причината за дълбаенето е, че като съм жена не значи, че трябва да обичам да чистя. Просто имам същия подход към всичко. Не е зле. Тежък и тромав може да ми е характерът, но аз съм чела и Лао ти Дзъ и Хуан Хъ и разни други, които някой на времето ми обърна внимание, са били военни стратези. Може и да ми се изпари потиснатата агресия. Да не говорим, че щом някой има боеприпаси, се касае за дерайлирал от компанията или престъпник.
Като за капак казах ли, че някакъв ме гледа с гащеризон с надпис, и ми разправя, че щял да пише. Което беше като черешката на тортата. Не бил виждал досега жена като мен. И като се има предвид, че четох, че в европея важат законите на САЩ, съвсем сдухах положението. Значи толкова ми се иска всичко да се нареди и да престана да имам причина да будувам... то пък ако стане прекалено весело, няма да мигна.
И влизам в нови филми. Фирмата ми е хубава. Ще го раздавам проповедник, пък докъдето стигна. Просто като със симптомите. Няма ли кой да ти отвори очите, си цъкаш с тях като мигач.
Вместо война да спрат да се множат като мухите, бре.

Как няма да сдухам положението. Най-интересно е във форумите за психично разстройство. Има логика и политически представител да е назначен да следи. Най-малко тв, за да си запълват новините. А индиректно това стига до тях. В смисъл като искат да ме нокаутират. Не вярвам в теорията, че има недостиг на храна. Бях готова да изготвя такава схема, че да няма грешки в един склад за храна. И това, което се хвърля два дни преди края на годността, да си го прибира всеки. Попълвайки декларация, че така участва в кампания за опазване на природата.

Не вървят тези номера ако кажете "Аз цял живот съм хранила децата". Просто защото после ви бръмва и мухата, и пак трябва да ви слушаме. И пак казвам. Аз исках да се изместя на квартира, защото бяхме прекалено много в един апартамент. Майка ме спря. Дори да бях си наумила, с 400 лева заплата май бешепри наем 100,100 ток цигари и транспорт... нямаше да имам какво да ям. Майка ми нямаше да ми помага финансово, накрая щеше да ми каже "аз като ти казах да стоиш улеля си" и т.н.т. А ако бях записала редовно магистратура, щели били да намерят пари да ме издържат.
За да съм под контрол. Може и за добро да е, ама ако имам диагноза и я крият от мен, да ми бяха казали. Макар че диагнозата я отричам напълно. Докато не ми се рецитират етапи в развитието на детето(психически), диагнозата ми не върви. Иначе е нормално хора с високо айкю да се самоубиват. Този свят не ни заслужава.

...толкова ми е омръзнало от хората. Казах ли, че в работата един ми пусна ръка преди две седмици? Защото има друга, която позволява това. И не само на него.
 На българките ни се носи славата, че правим секс за пари... питаха ме в очите дали правя.
Не съм се отпускала да се бъзикам кой знае колко. Въпросният е тип... предлага си атрибута на всеки. Мелатонинът подейства и съм на себе си.

Да имам подкрепата на Димо Станчев беше невероятно. Това ми позволи да спра да се обвинявам, вместо това да видя ситуациите като възрастен и най-вече знаещ човек. Пак казвам... каквото и да е било в детството, спомняйки си как се карахме "на дребно" от скука и колко преходни ли да кажа са били мислите ми... дайте си разбиране, че сте били деца. Добре че не съм употребявала кучетата за други цели, защото терапия на срама в тоя случай не знам как би се провела. Защото и за такъв случай съм чувала. А ако това са деца, с които никой не е говорил? Дунав мост ли беше? Момчето иначе беше добродушно. Брат му беше влизал в лудницата след пиянско сбиване, но... съвсем отричам генетиката. Въпрос на възпитание е. Все пак само от 1878 сме свободни, в Турция жената все още няма права, нашите са само на хартия. Чисти се психопатия от липсата на равноправие.

Не вярвам в генетиката, защото не познавам някой с ДЦП да е агресивен, например.  :) Може би трябва да изпитам удовлетворение от себе си. Имаше смисъл от четенето.

Единствено темпераментът е генетично заложен. Когато детето е недносено или на термин е малко хиперактивно, докато когато е преносено - спокойно.
От там нататък всичко е въпрос на възпитание. Абсолютно застъвам БАП. Ако за темперамента се има предвид, че се унаследява... според мен всеки човек може да бъде изваден от релси и ако не те пребие през психоза, ще го направи, защото е психопат. В другия случай ще действа подмолно, спъвайки ти работата в службата.

Като за капак във фейса ми се появява клипче с"Даваш на другите, а на мен не, а?! Ма, ти си болна, ма! Баба ти те е натиснала в тоалетната!" и нищо от сорта. Не кога да е, а днес. Болна съм била, че съм давала на другите, а не че съм давала на теб.  :) Колкото и да ми се правиш на мъж, нито на мен ще ми порастат зъби, нито на теб членът. Понеже този, който ми посегна в работата може да носи моите обувки без проблем и ме гледа право в очите. Нито отгоре, нито отдолу. Досега точно такъв тип отношение на загорял от висок мъж не съм видяла. Никога не остават сами. Никога не ги изоставят заради преждевременна еакулация. В крайна сметка всеки си има кусури, а над 20 стига да си точно това, което жената иска в леглото като нежност, почват да имят значение съвсем други неща.
Бас ловя, че този клип е правен от хора с никакво образование.

За мен така, както са отглеждани много деца на село...ей така се отглеждат извратени личности.
А, да. Понякога е признак, че някой иска да те задържи по-дълго в живота си. Оценява характера ти, ума ти.

Комплекси у мъже съм виждала само ако са около 1.70. Сами си го тълкувайте. Страдате, че ви е малък. Само, споко. От гледна точка на опита, имаше един с малък, който знаеше какво да прави с него. Беше нежен. По-интересното е, че не се е оженил. ;D Я, ДГД. Вече знам къде ще забягвам, ако скъсам въжето пак!

 На Haiat mi bu Мурат Кекили съм. ;D Както казах и преди съм била наранявана от психично болни с комплекси за малоценност, че са им малки.

А точно този, който ми каза това... много се вдетинявахме. Хващаше ни и все едно ще правим секс... Аз му се нахилих, че ще си отрепе децата ако прави така секс. Детето е с ДЦП и ми замръзна усмивката.

Защото се заядох със третата рода ли се цвъкна този клип? С псита и соц.  Е, явно откъде и да погледнеш... има психично болни.

Откъде да започна? Може би от там, че изкрещях на психиатърката ми, че няма да работя с телк за мижави пари. Че като ми изтърси, че не трябва да се държа в психиатрията като у дома си ;D(ав така си свикнах с форумите, а БАП с разновидностите му е все едно към психиатрията съм се стремяла цял живот),я питах къде е тогава моят дом... в общи линии след това си тунинговах сивито и почнах първо една работа за повече пари, а сега просто супер. Работя в монтаж на коли, справям се страхотно и дотук за дребни работи съм проявявала творчество, но са се оказвали важни. Гордея се със себе си! Жалко само, че не попаднах на тази работа още като стъпих в Мюнхен(заради кофти връзка с метрото). Справям се чудесно просто. Когато избягвам разговори с хората и не поддържам разговор само от учтивост, когато никой не ми посяга,спя прекрасно и съм умерена с дефицит на вниманието за глупости. Например нали съм казвала, че имам проблеми с помненето на лица. Ей тъй сбърках двама колега и говорих глупости на единия, а той ме гледаше странно.  ;D Ми малко луда съм, но е забавно около мене. Всъщност обожавам биполярното си разстройство. И как като не спя два дни, а пък като се застъпи и с предменструални хормони, постъпвам, както искам(обикновено е и както трябва спрямо личността). Хрумна ми, че зад това "не е хубаво да сменяш често работата" се крие манипулация, да си налягаш парцалите"и да търпиш психопати.

Всъщност и положително, и отрицателно влияе зле на съня ми. Толкова дълго не съм се смяла искрено, че всяка положителна емоция се отразява на... почвам да мисля какво ще кажа утре. Понякога си мисля за бордърлайн, когато се стремиш да се харесаш на всички. Макар че е по-скоро нормално, ако нехаресването води до съкращение, проблеми, презрение. Липсва ми самочувствие. Но ако се почувствам връзкарка и покажа власт, то това ще доведе до врагове, грубо казано, до опити да бъда отстранена. Докато оставяйки мила и леко потисната, хората еветуелЬ не се чувстват зле, а аз съм защитена. Примерно.
Друго исках да кажа. Възхищавам се на болестта си. На хора като нас дължим равноправието, независимо, че не сме го достигнали напълно.
Пламенче, не знам защо правиш кризи до месец. Ако мъжът ми не ми крещи, децата са здрави, не ме пришпорват мъжът ми с работа 18 часа, не угаждам на желанието на му за хигиена на 100%, за да имам сили да съм перфектна на работа, не правя кризи. Например преди психиатрията бях почнала да правя кризи през месец май че, докато след си намерих работа и имах май че две или три подобия на кризи, но туширах поради късмет, че имах отпуска. Някъде около година се задържах без особно избухване. На предходната работа бяха откраднали обувки на колега, крадецът опита да счупи ножчето ми, на което държах, че беше за левичари, шефовете дръпнаха хубава реч, без намерение да махат престъпника или тези, които не работеха, аз реших да депресирам допълнително/на единия шеф баща му беше починал/ нарязвайки си ръката с недезинфекцираното ми ножче, но с дебелина като за проба за алергия...  ;D едновременно тествах дали щях да бъда добър хирург.... не знам какви щуротии им говорих.
И... ако имаше справедливост нямаше да сбъдна мечтата си да работя нещов стил Да Винчи. cat Но все пак.
Липсата на справедливост причинява лично моите психози. При все, че натрапливостите вече не играят никаква роля при психозите ми.

И понеже темата е заключение на заключението...тоест вижда му се краят... вкъщи като че ли имат радар за доброто ми настроение, та да ми го скапят.
Много искат да създадат семейство. За мен след психоза трябва да живееш сам една година, да работиш и излизаш, да се научиш да се грижиш за себе си.
Някои като нямат секс, ядат. Станах 70кг. в края на първи курс. Нестандартният ми спорт възвърна тялото ми. Намерих въпросния, който се оказа, че в общи линии ми е пасвал, но ако не бях в секта само, можех да го задържа. Тия секти съсипаха живота ми. Но пък ако ми се дадеше шанс, можеше и да стигна до откритие някакво с научна стойност. В крайна сметка на мен ми спрягаха тежка диагноза, а аз пък си спирам хапчетата от раз и после съм в прилично дълга ремисия. И няма какво да ме разубеждавате, защото ако миналата година имам грип, не пия цяла година тежки лекарства, за да не ме хване тая година. 2014 казах, че щом зависи от ума ми, няма невъзможни неща. И е така. Влизам в ремисия ако някой цени, че се старая и в общи линии очаквам до няколко месеца да съм наистина качествен работник, ако ми дадат шанс де и ако вече не съм малко стара. Щях да съм в ремисия и през 2014 или тогава, когато спрях да вярвам напълно в бог. Ако средата беше нормална. Та... с психоза ли сте, първо се научете да се грижите за себе си и тогава раждайте на воля. Децата ми са умни. Малката се учи от нет да рисува и в общи линии на 11 като стане, техниката й и качеството въобще ще са ниво над моето, а това значи-професионално. Голямата е страхотна с чуждите езици, защото й четях много книжки и й говорех много. Да гледам 15 години как съсипвам две чудесни деца заради един задник. Който за 16-17 години съжителство не се научи как да се държи с жена. Да не отварям тема и за парадонтита и защо в бг нямаше това, което има тук. Дано да има господ и всички лайн*да риси в управлението по света и у нас си го заслужат с лихвите.
С което... да ви кажа, че включвам и всеки, който дръзне да говори за генетика, а не за възпитание. С опцията, че темпераментът се унаследява, но като цяло винаги може да се промени.
Звездите правят психози, лично мнение, когато вече застаряват. Някои са просто явно проститути/ки с мнима свобода, за пред хората... Да не ви отчайвам. :) Бутайте го живота, по-добре останете до края, тя смъртта така или иначе ще дойде, но ако умрете, може да пропуснете да живеете щастливо. Или пък защото ако не се изразходи до край енергията на тялото, теоретично в моята главица в условията на вакуум се преражда в дете с детска церебрална парализа. Защото е достатъчно тежка, за да не може да бъде привлечена от слънцето и евентуелЬ след няколкоттотин години и прераждания в съчетание от части на други хора, чрез теорията на случайността, всички елементи и събития се подреждат така, че да се преродите пак на тая проклета земя. :)

Лично мое мнение след години разсъждения над следващата тема е:
Винаги съм се питала как успяваха да прилъжат момичетата да приспиват с половин град без да потърсят помощта на родителите си. Може би са им правели клипчета, докато са били пияни/дрогирани. Първо са им пускали хубави мъже, за да се зарибят... едната ми се хвалеше колко мили били с нея. Казвала съм, че й казали да ми каже, че мен нямало нищо да ме правят, защото съм грозна.  :) И всъщност, докато не се намеси някой по - груб, даже са доволни, чувстват се като кралици. Нещо такова. В последствие по-грозните приятели или пък пласьорите се намесват и нещата загрубяват. Всички ще казват, че си си го търсила. По принцип никой не бяга от отношение като към кралица. И все пак не ме вълнуват историите ви повече. Чудя се такива като мен как да се задържат на работа, без да се налага да доказват колко фригидна може да бъде една българка и как най-вече над 60 почваш да си търсиш медицинска сестра, а не женска... и как като видя мъж, вече се виждам как пак ще чистя и готмя и ще се стряскам дали съм успяла да изпълня неговите критерии. :) Нещо такова.
Шефът ми ме преметна, че бил ужасен от случката. А съм сигурна, че е мюсли.

По повод преражданията си задавам въпроса как може да се случват, при все, че се откриват скелети на хиляди години. Тогава ми хрумва да сравня човека с компютър. Ако слънцето е супер мощен сървър за съхранение на души.  ;) И е това, без което хем не можем, хем ни притегля към себе си. А смъртта е в следствие изразходване на ресурса да съществуваш между центростремителната и центробежната сила на небесните обекти. Тялото остава на земята, а душата малко по малко отлита към слънцето. За да се завърне изцяло или на части в нечий бременен корем. Ей такава е моята секта. Просто буташ живота, както казваше Лотхен. Ако щях да се кланям на нещо, щях да се кланям на слънцето.  :) Иначе животът ми протече малко безсмислено. За себе си съм горда, че се изправям след кризи и хапчетата са присъствали не повече от 6 месеца сумарно за 12 години боледуване в живота ми. Пия мелатонин, но нито съм пристрастена, нито имам каквито и да е странични ефекти от него. Малко тъжно е, че когато съм достатъчно изнервена, направо не мога да усетя, че съм го пила. Но пък в спокойна среда до 2-3 дни съм възстановила съня, което пък ме нормализира. Не знам защо Пламен прави кризи при спиране на хапчета. При мен хапчетата никаква роля не играят почти. Може би, защото си давам сметка какво мисля или и аз не знам. Или защото опознах кризите си, на какво съм способна и си имам доверие в общи линии.

Разликата между роб и работник е наличието на повече от една пауза, която робите са имали преди само, за да се нахранят. Наличието на 5 почивки при 8 часов работен ден трябва да влезе във всяко едно законодателство на всяка една страна, защото в противен случай говорим за робство в ЕС.

Щеше ми се да го цвъкна във фейсбук, но мисля, че нямам право да говоря за политика, докато работя в тази фирма. Поне не официално. :) Работник съм.

Момчета, ай стига сте се тревожили, че сте девствени. Преди ен на брой години, помня, дадох погрешен съвет май, да се ходи на проститутка. Ако не ме лъже паметта... сега съм помъдряла достатъчно. Нямам нищо против да си поема вината. Само че предпочитам да се самонаказвам с работа, вместо да ме друсат с хапчета.

Липсва ми помощ от държавата. Само че в крайна сметка, само двама психолози май че обслужваха официално форума, да ме коригират навреме.

... или не бях аз. Не помня. Все тази. Винаги мога да се измъкна с идеята, че админиттраторът ме е накиснал.
Благодаря ви за помощта и търпението.
Уморих се да се занимавам с психарии. Че и безплатно да го правя.
На мен ми липсва, аха, точно. Прегръдка от човек, когото чувствам като приятел.
Понякога, колкото и да ме прегръща, ми е все тая. Като се замисля, никога не е идвал при мен за прегръдка.
И ми е относително все тая. След като два пъти ме стиска за шията, докато ядях.
Осквернител.
:D
Налита ме да надпиша някоя църква с неприличен знак, но не съм на 15, за да го правя.
Всичко хубаво, съкровищници на бг.

Ало, балерин марка.  ;D Ако знаете как танцувам смо. Идея си нямате просто! Абсолютен баланс, докато се правя и мога на нашта с танка. love

Не, не съжалявам, че си изпуших дробовете. Знам, че звуча самоубийствено. Знам, че очаквахте да напиша и това. Че съжалявам.
Дават ме за пример защо не трябва да се учи много.
Аз самата също го правя.
Навират ми наркотици под формата на хапчета и то лекари, уж за да ми дойде апетитът, а той по принцип винаги е наличен. Стига да не ми се е отщяло да живея.
Няма да съм оптимистично настроена.
Омръзна ми да изпълнявам желанието на полицаи явно, да се боря за живота ви.
На същите омразни мъже, които ми пратиха в работата за обучаващи, прилично добре информирани за мен, плюс жените им, с тяхната злоба, търсене на вина... ох, забравих, че съм имала да изкупвам и вина. Не... вината е у тези, които настояваха, че съм дребнава. Откъде да знам, че всъщност спасяващите животи са полицаи, а не психолози. Тоест психолог с профил полицай.

Е, аз съм научена да водя полицейски разпит явно тук, да подстрегавам към самоубийство, за да може някой задник са си намери чистачка.

Пак да повторя. Разликата между учил и не учил шеф е, че първият е облъчен с идеята да се грижи за здравето ти и да гледа на теб като на актив в държавния баланс.Докато вторият ще изпитва наслада,че прави на луд отличник.Също..Германистан явно,вярно.След Хитлер турците са намазали много с блондита.Произвеждайки луди подобия на жени.В един момент правоверните настъпват,дори малкото останали ще ги харесат повече и така във времето няма Германия.Да не говоря,че в толкова хубава фирма са сложили абсолютен меринджей,който позволява свинско отношение към жените,пускайки хора с постоянен договор да те изнервят,за да видят дали ще направиш криза.Ако те допуснат да работиш с телк,защото аз по едно време бях готова и на това...получават качество на половин цена.Ако остана там...в крайна сметка съм в страната,от която е тръгнала психотерапията.Все още не се знае,но минах трите месеца.Мина ли и шесте мога да дишам свободно вече.Да не би да се цвъкнаха немци да четат във форума?
Шях да намразя мюсюлманите и не че не съм, но като цяло все едно гледам селяндурите, заради които съм в този форум, които си бяха християни.
Всъщност се радвам, че съм родила момичета. Когато бях бременна, се молех да са здрави. Дори ми хрумна, че обиждайки ме, когато мъжът ми поиска момчета, е променил нивото на хормоните ми по естествен начин, поради които си имам две момичета. Според лекарите, хормоните се влияят от настроението. Колко статии и книги написахте на чой гръб? Ако ще ме цитирате по учебници, моля, да пише "Шашмагюл сенсей".
 cat

Човеко беше с тюрбан на главата, бе, иначе нашият турчин е толкова ингелигентен и мил, че на времето щях да си захвърля без да му мисля много много религията заради такъв като него ако бях срещнала. И ей тъй...за колко време друснах тази криза? Още една книга. Шайзе

Последното, което ми хрумна е, че с подобна обработка от една страна се засичат нередности, а от друга... се измерва общественото настроение на рисковия контингент, който явно при война е умникална находка. И всичко това може би със съгласието на роднини.
Понеже не съм сигурна в нищо, а за мен са важни справедливите наказания, си се изнесох от рода. И без това ми е ясно какво им е мнението за мен.
Иначе си върнах топката, заявявайки последно, че те сами си се радваха на тена на мъжете си, пък после аз като се насочих към тенимащи, нещата приеха друг изглед

Апропо, белия цвят на кожата и сините очи май се дължат на светия граал, явно след Феукушима, Чернобил и прочие се очаква бум на бледолики и блондини.

Най-важното е, че свекър ми може да ме продаде зад гърба ми. Дори болестта ми може да е планирана отдавна точно... за статистиката кой накъде е. Плюс, че увлечена, го правя безплатно. И разни други да живееш за кауза и прочие добре евентуално написани неща.
Плюс че хората без собствено мислене са наистина удобни за проследяване и производство на биороботи. Само че човек преди да почне да фантазира в зрелостта си, трябва да получи една атеистка основа от точно такъв тип психолог като т.тодоров.
Понякога се нуждая да вярвам, защъото ме хваща генерализирана тревожност.

Хрумна ми, че умишлено мога да бъда подлудена. За да се знае състоянието на Путин, Фаат не знам си какъв беше, водел терористична организация, ако ще и на Ердоган. Тъжна работа. И Тодоров е предвиждал, че ще сме в мюсюлманско робство. Иначе и те си се делят, да знаеш, когато им изнася, се прикрепят към Сърбия наново.
А толкова хубаво можеше да бъде.
Някаква работа, умерено количество за моите си потребности цигари, децата и така.
Макар че ако не бях влязла в секта, щях да съм само спомен за колеги или съученици.
Не, не е правилен изход.

Само че може и да не съм права. Знам, че ако като настина, си взема болничен, всичко е наред. Знам, че ако хората се съобразяват с мен, че не мога да си чуя буквално мислите, когато викат, всичко ще е наред. Знам, че зад забравянето не се крие склероза, а изумяване, буквално "изскочи ми от акъла".
Било важно колко често ми се случвало.
Според мен е важно, че не готвя преди работа, не гладя преди работа, ако пак съм видяла някакъв смисъл да пиша тук.
Че аз мисля върху:политика, астрономия, психология, здравословно готвене, постоянно променям схемите, по които пера прането вкъщи...
Не, не искам да съм къщно пиле. Беше нужно само да си припомня интереса, с който изучавах предмета физика и съм готова и за електротехника.

Но искам учител, на когото мога да се доверя. А не да я карам като баща ми. Макар че никога не съм пострадала от ел.инсталацията му, той буквално ме отврати от себе си като учител. Може би заради алкохола. Иначе беше прекрасен човек. Беше грубоват с нас. Майка му е убила защитните механизми без да иска, явно. Или с мен беше грубоват. В крайна сметка сестра ми има едно дете, а аз две. Явно и тя го е видяла това.
Всъщност на мен ми беше все тая. Просто не намерих мъж, с когото да избягаме заедно от родителите си.

Хубаво е да има с кого да обсъдите родителите, достатъчно дълго, преди да  си кажете, че и те са били млади и незрели.
В крайна сметка е трябвало и да си изясня що е то понятието мутра и мутра ли съм и аз.
Това е друга тема. Ами като забравих откъде беше този мушмурок.... вай, вай.
Така си казвам. Аз платих достатъчно много, загубвайки татко. Да не говоря, че и с майка не си говоря.
С никого вече.
Та... мушмурок, не се познаваме, но да знаеш, че си задник, а щерка ти е куха лейка с потенциал за всичко хубаво!

Познаваме се, но не се познаваме. Варя боб. Има лечение болестта ми. Нарочно се държа без хапчета, за да мога да свидетелствам ако трябва.

С обич:
Вашта гордост

Не обичам да ме ограничават. Значи за 40 години трябваше да позабравя, че съм умна, за да не би да се самоубия. Така излиза накрая. Забравете да спра цигарите. Нещо за разбиране ли плачете?! Като плачете, първо кафе и зигари, пък аз ще ви бъда огледалото. Се ненаписахте. При бордърлайн трябвало да си като огледало. ДГД!
В "Откраднат живот" докторите си говорят. Не се държат като делфини, пингвини и прочие.  Ако изпуша и оскверня българската църква вече и материално, да знаете, че съм чистокръвна българка.
 
Толкова сантиментално. Дъщеря ми ми спаси живота. Не искайки да се роди с нормално раждане.

Не, не е симптом на шизофрения. Когато децата не са около мен, имам нужда да вярвам, че нещо ги пази. Освен това с толкова много техника, не е сигурно какво още създаваме. Или не мога да извадя сектите от главата си. Или заради фистулата, която май се води локален сепсис. Съзнанието ми е намалено. Или заради четенето за енергии съм се фиксирала върху усещанията си. Или защото не обичам мъжа ми, а се налага да живея с него. Имам нужда от музика на работа. Вместо това слушам как един турчин цял ден се лигави. Другият е с логорея. Не знам какво ще правя. А не ми се пият хапчета.

Има логика при слънчеви изригвания да не е добре всеки. Трудно ми е да се изказвам. Ако ме питат дали имам семейство, ако замълча, съм асоциална. Шефовете не обичат такива. Ако пък споделям ми е толкова тежко, че влизам в депресия. Има нещо погрешно в начина, по който тъжим. Имам нужда да поговоря с някого за здравето си. Приятелите ми изтърсват, че не е за маса тежка тема. Майка ми подскача прединфарктно. Сестра ми или няма време или не искам да я товаря. Да не говоря, че се изпокарах и с нея, понеже имах нужда да поговоря с някого за това, което се е случило преди. Да ми се извинява майка ми за това, което се е случило преди, толкова дълго, колкото ме е мачкала. Че аз като се сетя... вкъщи беше хубава атмосферата до едно време. Нямаше извращения. Само тая ми баба, мислейки че е забавна, това хапане от радост... все едно съм живяла сред животни. Като за капак то си е нелеп инцидент с баща ми... Не се знае какво е пил, дали някой не го е друсал без да знае, много подправки обичаше... имам нужда да се събера с някой от роднините си, с когото съм свързана по някакъв начин и не ми завижда, нито пък се чуди как да ми наложи мнението си. И прочие.

Все още ми е трудно да обясня как различавам сън от реалност. Може би като спра за малко и си спомня къде съм хвърлила ключовете, например. Ако някой ги измести, тогава решавам, че полудявам. Цял един живот заради шибаните наркотици. Че верно ги озаконявайте, давайте гласно да се разбере, ако искате може да ми сервирате кафето и цигарата с линейка. Бясна съм ви. Съсипахте ми живота. А беше толкова лесно. Не, не ме е ад, че сте помогнали на да речем, щото си е така, прабългари. Яд ме е, че мен изхвърлихте. Тук не става въпрос за липса на благодарност. Оставена без пари, без работа, без зъби, без нищо заради някакви мухльовци. Вие не сте много по-различни.
Не, не съм болна. Никога не съм била. Имам трудности с говора заради свинщини. Не ви се сърдя чак толкова, но е безобразие просто накрая и да ме гръмнете. Вчера мъжът ми чисти печката, аз чистих цял ден с препарат, тръгвам да ям сготвеното и първото, което усещам е препарати.
Омръзна ми да се възползват от добрината ми. В психиатрията един данъчен почна да ме изнудва за цигари. В работата спряха. Имаше момиче, дете на разведени родители, изхвърлено при баба си и дядо си. Като отговор към една зъболекарка как била благодарна на баба си, че отгледала детето им, докато учели.
Аз съм се сринала, те пак ми отмъщават. ???? Иначе е яко, да се заигравам с немската полиция.
Между целия ужас, да се изхиля малко.
Тук пък явно нарекли русо момиче прасе, майката я нямало и момичето с анорексия.
Ужас просто.  Нямам думи.

Направо ми омръзна да ви тълкувам. Не изпитвам нищо към мъжа ми. Като колега, ок. И тая празнота, която описвате като бордърлайн, е огорчение. Не ми разправяйте, че някой си трябвало да ми бъде като огледало. Не, трябваше да намеря точния филм. Всеки лекар, при операция говори с колегите си, припомня си кое как беше в лекциите и тогава продължава.
При мен кви дрънкат: Остави това минало, карай напред.
Като се паникьосам, че имаме болка в корема, няма кой да ме светне, че е от глад и омешан режим.
Стомахът ми все още е наред. Смешно, не смешно, тия булгарикус бациликус в корема ако им трябват в лаборатория, ще шикна(изпратя).
Даже, ако е на български, и сама ще проведа изследванията.

Престанете да се гаврите с мен и фамилиите ми. Демек, роднините ми. Това са хора, които явно са забравили да ме светнат, че около Чернобил са били на курорт по Русия или Украйна и не е ясно дали не са помагали на отселелите. И тая гуша(хипо или хиперфункция) на щитовидната жлеза да е от това. Да не говоря, че тия обучения за даване на първа помощ може и да не са били точно обучения. Или са били.
Просто пропуснах този момент.

Ай, занакрай.... седя и се чудя кое пък толкова ме дразни у Доган, Местан, Ши, опа, Шабан и българската народна музика. Плюс румънещетата.
'Псолютно като Доган. Той ли дрънкяше за майчиния език? На мен ми е бабин и току почти да се самозастрелям.
Мразя да ми се лигавят. Особено като не съм пила. ;D
Нямам намерение да спирам цигарите. Кафето безпроблемно го намалих. Разреждам с вода. Цигарите... с храна и работа, но се чудя как да отида що годе годна на работа за работа. По друг начин ги виждам малко нещата. Да вляза в сектантското мислене пак. Но не е невъзможно да съм права. Както и да е, все в г*... все тая. ;D
Нямам намерение да влизам в парламента. Припомних си какъв кеф беше като ми замиришеше на бензин, на работно масло... та, какво беше още.
За тая газова камера си мечтая. Три месеца сред мъже и ми светнаха очите. Мина ми шизофренията, току ми се доживя. ;D

Между ЦСКА и Лудогорец... или пък Левски...
за който спечели.
Между другото се чудя дали да не приемам католицизма с това левичарство.  ;D
Не съм си забравила щуротиите аз. Въпросът е ако ще завъртам в кръг, накъде да е. От ляво на дясно или от дясно на ляво.
А като е ту на тъй, ту на иначе...трансмитерити ми дават малко на късо.
Значи тия журналя като плюят по родния край, да не забравят, че може на сме стафилокок, но сме златни.  Мъжът ми превърта каналите тамън като баща ми. Току си направя нов сериал. ;D
И за Мандела случаите ми е ясно. Явно е имало закъснение на звука или картината.
Какви още отговори искаш, джанъм?

Просто, докато си мислите, че сте свети, не забравяйте, че в тоалетната всите произнасяте Ррррр или Ффффф и прочие.
Няма да спирам цигарите. Някъде между "Най-щастливия дет" и Хиподил съм.... в настроението ми. Толкова ми писнахте с кампаниите си. И фейс ще ми налага ограничения.
Хаха.
Някакъв учен ще говори, че имаме 0.3 процента принос в науките. Това 0.3 веднага може да променя та 99.97%.
Какво му е лошото да си учен и да работиш отдолу и да помагаш на управлението, още не знам. Идиоти сте.

Лудогорец да не забравят, че все пак.... абе, да не се самозабравят. Преведете им ако трябва. Иначе са добре дошли.
 love

Де не говоря, че заради едните наркотици съсипахте целия ми живот. Сега пак ще ме уволнят най-вероятно заради някакви отживелици. Като например като умре човек да го мажат със спирт, белким другите се отвратят от алкохола.
Нанайци. Умерено ще си пия и пуша. Специално за алкохола само при празници.

Какво е чувството да пиеш диазепам ли? Като да пиеш цяла вечер, да не спиш и да се цвъкнеш и на лекции.
А тия боклуци, с които ме тъпкаха в болницата... абсолютно безсмислено.
Леле, колко грозен свят сте създали. Просто тъжна работа.
По всяко време спирам всякакви наркотици. Цигарите и кафето си ги оставям, защото ми харесва. Как не ви е срам, не знам. Естествено... бг няма кой знае каква вина. Не мисля, че на някой не му се е приискало да се върне в детството си. Пак ще ме оставят без работа, може и глоби да ми траснат, а ако ми траснат и глоби, българското училище може да забрави за нас. Абсолютно камикадзе съм станала.

Паркизан, опа, партизан марка съм. Либе. :) При смяна на управлението. Защото вас ви е шубе и нас да ни е шубе. Даже не ви се и сърдя. И вие сте били млади. Само че пак бих се събирала с децата на учителите. На част от тях. Физика, биология, математика. Спорт. Ах, това рисуване и музика. Някой осакати любимата ми учителка.
Явно е трябвало да продам всичко написано. Аз ви го подарявам.

Свекър ми заслужава да го разстрелят. Мъжът ми има подагра вече. А можеше да отложа, ако им се бях наложила да разредят месото. Дребосъчка не мога да разбера какви ги върши, има три пъпки, които са от комар, още от България. Като спряла да ги чопли, зарастват, после като разчопли се възпаляват. А в себе си са напълно здрави деца, растящи сред стадо идиоти. Сега трябва да намеря време да й обясня да не прави така. Особено пък след агресивен шампоан, стрес, есен, смяна на косите... съм се хвърлила в нов ужас.
Поне се освятках, че запушеният й нос е защото плака.
С което приключвам писането. Съвсем нормална съм

Ето това оставят зад себе си мутрите, да речем. Като онзи, застрелял ди джея, защото той бил гледал майка си, а жена му с двама близнаци. Съмнявам се, че детето ми има левкемия. В родата им са също прости, имат си. А тя толкова прилича на него. Чевръста, помага ми, готви, какво ли не прави. Повтаря ни по няколко пъти колко много ни обича.
Както винаги... моля се да има ад, да има бог и възмездие.

По-точно... явно мутрата се съмнявал, че жена му прави тройка. Абсолютно безобразие. На моя мъж родителите му джъткаха по курорти. Той е с подагра. Какво точно им гледаше, защо им се обаждаше и прочие.
Аз да не ти набия канчето, нищо, че не се познаваме. Ако попаднеш тук. И четеш. От сой съм. Също.

Дришльовци такива, казах ви, че си ме бива. Резултатите от изследването компютър/човек ще покажат в бъдеще дали живеем в затворена система или дали био енергията е равна на 1. За целта явно ще ке намали населението и т.н.

Обърка живота на жената. Включително и такива, които я убиват, когато не ги обича. Отворените граници са нещо хубаво. Една година съвместно съжителство, без пенсионели да звънят нонстоп е достатъчна, за да знаеш дали имаш освен секс играчка и приятел насреща.
????
На 40 години девсствена... оу май Тош. Продължавам да си искам газовата камера.
Можех да избутам живота. Не и в положение, в което ми пускат нонстоп нови екземпляри, с които да се напасвам.
Никакви хапчета няма да ми помогнат. Не понасям настроението, което ми предизвикват.
Тъпанари.

Да е ясно, на тези, които нямат семейство и са бедни. Без самочувствие няма да има лекари, няма да има нищо. Ще се върнем още повече към епохата на пещерите, когато не смееш да заспиш съвсем, защото изотзад дебнат да те натаковат, изядат. Нещо такова.
Значи в комунистките глупости е имало смисъл... да няма необрусена и заплодена слива.
Вай, вай.
Ако хлапето е пълно с въпроси, да знае.
Така си го бях замислила. Къща и мазе .   един, ма мъж да е. Ремикс. Беше по-брутален изразът.
Няма изход.
Ако някой намери, да пише. Аз ще пробвам да не се самоубия тия дни. :)

И да е пренаселено, две деца са си екстра. И за миомата ми е леко все тая, макар че съм толкова съвестно дете. И си заслужавам да стъпвам по тази земя.
Напълно се оневиних. Срещнах момчета като себе си. Казах - момчета.
И в мъжки, и в женски вариант съм чудесна. Писна ми от съдници.
Накратко... дайте си пет минути след работа да се успокоите. Вчера пак се поставих в опасност.
Пак, да повторя.
Прекалената радост, гордост, ярост не водят до нищо добро.
Макар че днес пиша тук и почвам да се чудя за чий пиша.

Има достатъчно място за всички. Просто на вас ви е удобно да управлявате по-малко хора. Та... има достатъчно място за всички. До гуша ми дойде да се жертват съвестни хора. За тъпотиите ви и формули, които не са 100% проверени.

Няма как да проверя дали енергията е равна на 1. Ако знаете какво са правили децата и сте цвъкнали някой с превръзка на окото.
За несядащите на задника си блондинки си се грижете сами.
По-хубаво от светото преображение няма.

Още хабите пари за статуи. Например. Просто като заговоря с правителствата, изгубвам желание за живот. Ако ми ги няма кредитите, няма и да искам по-голяма заплата.
Не на мен трябва да говорите ва редуциране. Така като гледам баба ми, си е още една кралица Елизабет, ако лекарите са добри.

... знам, че един от всички протести беше специално в моя подкрепа. Дали ще им го каже някой в прав текст. Не мога да спра да се самоубивам. Трябва да има поне елементарна етика. Вежливост. Така ги виждам нещата.Мога да го разкажа... Разказа. Предполагам, вече сте във фаза "... и за какво учих?"... има смисъл ученето. Толкова нелепи случки има, че всичко губи смисъл.
Едничкият смислен обмислен смисъл е... да бях излязла на квартира, когато загубих онзи, който ми пасваше на размера на черната дупка с тъмната материя.
Чудя се астрономите какво ли гледат.
Както и да е.
Все се надявам, че щураците, с които говорих ще знаят къде да не се бъзикат. Защото се ужасих, че мълча, когато трябва да ви защитя, но ... мъжът ми всеки ден евентуелЬ изхвърля сперматозоиди, а аз видиш ли съм мръсница.
Съкровища сте.
Просто тия Козаностра и ДПС са трагедия.
ДПС почиват и на Коледа.
Писна ми

Трябваше свекър, свекърва, майка, баща да ни гледат доброто.
А те... залисани у мойто си е мойто, чуждото-общо(чуждо), в общи линии са ми подписали смъртната присъда.
Пак... простичко заключение. Татко е трябвало да прояви малко хумор. Да има кой да го подкрепи. Да ми прави комплименти.
За баба ми... чистим ефекти от мюсюлманското робство.
В общи линии... всичко знам вече. Ако някой иска да ми попречи... и тоя пост ще коригира.
Просто нямам думи.
Един път да си използвам опцията "предварителен преглед".
Две грешки-правописна и... смислова. Фак, мамка му.... сигурно ако аз ви еба майките, ще се усмихват повече на другия ден.

Значи като е прекалено бързо всичко, няма време за мислене. Тогава съм електрон или протон, но не и човек.
Човек може да си в града, ако се забави всичко. Нещо некъде си е по-бързо от скоростта на светлината. Метафорично.
Вчера чух мислите на момичето с анорексия. И забравих всичко. Или открих отговора и после прескочих в друга тема.
На всеки от тия изплющяли можех да помогна, не и на нея.
А съм точно като нея. Супер ми е писнало и нямам никакво търпение вече за истерии.

По различен начин се самонаранявам, но пак е същото.

Прекалено много електроуреди има. До степен да си помисля нещо лошо за мъжа ми и той да се спъне. Ето това е видяло това момиченце. Наложете му на него малко контрол над покупката на електроуреди(телевизори), защото ми писна да се правя на луда заради него, виждайки един приятел от университета в него.
И мразя тъпите български традиции. Да си вземем прошка и после абсолютно същата патология, аномлия и прочие.

На мъжа ми, имам предвид. Направо се осра, на селски език, с тая мания по телевизори. Извинявам се зя селския.

* за корекция, бел.ред и други подробности.

И леко изсипване си причиних вече. Из тъпизмите как да замажете ситуацията. С или без кавички.

Като заложници сме в Германия. На полицейски език.Военен и и други.
"Мерси". А иронията е в шопската тъпотия.

Кажи им на новите българи да не се надуват много, защото ми хрумна, че от меланин до меланом има твърде малко различни букви. В превод - на хората с африканско потекло.
С това темпо на живот, е невъзможно да останеш нормален.
Ама и с тия караници за девствеността направо... не ми се дос, опа, доходи до тоалетна, направо ми се умира вече.
Като гледам зъбите на децата, се чудя коя беше тая кикимора, която тръбеше за 15-те минути слънце вместо витамин Д. В бг мама сайта.
Д-р Цончев и той сигурно затова е получил инфаркт. Нито на война исках да пратя баща си, нито пък някой да не му даде антибиотик.
Сам си ги свърши глупостите. И да му е скочил някой, предната вечер... на рано сутринта май беше, ако не бях го хванала, беше паднал при сливата. Там, където тогава беше само дънер.
Не беше виновен татко. А тъпите ви кампании. Че беше безотговорен, беше, но просто като си помисля, че по някое време и в Украйна или Русия имаше екскурзии, си обяснявам всичко останало.
Едва се вдигам от леглото, преживявайки ужаса ви. Дали приказки или телевизия... :) все си ви преживяваме трагедиите ви.
Аман от кокошки писателки. Както искаш го разбирай.
Художниците, хората на изкуството в общи линии са прекрасни и могат да направят всичко по-красиво.
Имаше някаква тъпа приказка за грозната и умна и хубавата и глупава.
Така се начетох, че като стъпя в училище и вече съм в криза.

А Джон Сноу пък бил влюбен явно в сестра си. С прекъсвания или без на филма... ако четете, ще трябва да научите български от - до.
 Тоест какво например значи бе едно и бе две.
Пак ще ме путтвате, опс, рунтвате надолу.
Внимателно, защото съм на ердгешоса вече, тоест на приземния етаж, по нашему... първи етаж. Ако ме рунтнете, тоест приземите още, направо ме заземихте.
А заземяване се нарича... ай сега, какво беше. Гръмоотводите. Тоест .... тия съоражения, които се ползват за предпазване на къщите от гръмотевици.
Явно 12 години съм се смяла и съм правила психози.
И все пак.
Животът не е само 2 часа филмова лента.
То и селските агентури правят приказки....
Кажете им, че ако ми спрат заплатата, ще им спра банда .
Старая се.
Значи онзи с акупунктурата може и да е бил въпросният бодигард, който без да иска ми е съсипал живота.
Или щото едно хлапе, затъжило за някой син като вашите, прихванал от новите течения, се ядосало, надрусало...
Ами всичко ще захвърля. Аз му бях казала, че ми е приятел, преди всичко.
Вече и го доказвам на доста високо ниво.
Аз съм за мир.
А с тия бандити тук - там... и аз не знам какво да правя. Щеше да е толкова хубаво да не се гаврят с нас - жените.
Въобще... предимно вие мъжете си произвеждате педерасите и курвите.
Всичко хубаво.
Не стъпвам да гласувам. Не знам какво да правя нито с жените, готови да се бият за мъже, да ме тровят и т.н., нито пък с мъжките им подобия.
Абсолютно нямам думи. В какъв свят живея.
Някак яко е да прегърна мислено ен на брой пчелари.
Разбирам ви, но си пия кафе и си пуша.

Борисов... чудя се как да тълкувам тая песен, докато си слушам Слави Трифонов, написана от... няма да съм министър на културата... или вече пасвам. 
"О майко моя,
О родино мила,
аз не съм вече рая сговорна!"
С малко бел.ред., корекции от мен.
Кавър.
На години съм да ставам президентин. Гледам... навсякъде напушени, надрусани от психиатри... за жената на Плевнелиев ми е мъчно на мен.
Чак почнах да се чудя дали пък да не пробваме пак с когнитивния дисонанс.
Имаше хлапета, които на времето бяха пудкукуросани точно от мен. Не можах да се добера да СУ.
Да не забравят, че още по римско време си е имало всякакъв вид перверзии. Опиати... поне от 500 години.
Чак се пищисах, че от няколко месеца повтарям едни и същи щуротии и само леки добавки в разговора ми напомнят, че не съм изплющяла напълно.
Няма да ме бъде още дълго.

Просто да се уточним. Има прекалено много съвпадения. Вместо да наранявате децата ми, наранете мен. И аз съм нечие дете. Майка ми е достатъчно ранявана от баба ми, както и леля ми. За вуйчо ми... мелатонинът и ментовите бонбони ако се броят пиене, пия. И пак не всеки ден. Днес си джурнах повече кафе, защото не издържам вече.
Не мога да му простя особено много. За там си питайте неговите деца.
Да не кажа, че ми се повръща (в преносен смисъл все още)от него и от свекър ми, защото и мъжът ми мънка насън.
Има едно хлапе на работата. Може би някой от вас знае какво имам предвид. Или в немското правителство.
Ако ще бие някого, да бие мен.
Секс за пари не правя.
Нито ще се продам.
Не че съм прекрасница, но си спомних колко се възхищавах на аристократичната ми баба.
Няма перфектни хора.
Надявам се да си ме разбрал правилно.
А може и просто да са се сбили и аз да придавам различно значение на нещата.
Сега остана някой да се изтипоса(изтъпанчи), позиционира тук и да напише, че поема отговорност.
С тоя моя дзен ум - ум на начинаещ 12 години или повече не мога да повярвам, че това е моят живот.
Но пък помня как всички се дотътряха накрая да ми споделят как не бива да се пуши... включително една братовчедка Боби. Може би Бояна или Борислава.
Значи не знам дали съм злопаметна, състрадателна или ако смотаните психиатри и измерватели на чувства не бяха наоколо, щях да си тъгувам тихо, когато аз си поискам.
И щеше да е красиво, както и да го погледне човек

Мен ме емнаха, че ми шарят очите. А тия миньони защо все на големи пе..., пичове налитат, още се чеша по ухото и седя и се чудя да ги поставя ли на мястото им или не.
Как не ви се досвидя за мъжа ми, не знам.
Знам, че международната война е привидна. Включително и че войната мъже/жени ще си я има винаги.
Тая патология в историята... все ще си я има. Абсолютно нямам думи.
Малко ми беше да кажа пък, че аз съм на един протест, защото харесвам числото 8. Има поне три смисъла... единият е, че на кестерме означава безкрайност.
Да, Шашмагюлити.

Да взема да си спомням по-често за боракса. Само аз съм учила химия на теория. Малката нямах сили вече да се изправя и да й взема боракса. Още не съм наясно този кръвоизлив в окото от какво беше.
Направо в малоумно същество сте ме превърнали привидно.
А аз още в бг бях легнала,че замъкваме боракс в Германия, без да съм сигурна дали е позволено.
И аз излежах три седмици в психиатрията. Лекарите от уска имат ли? Стая, в която да са сами и просто да релаксират? Знам, че някои имат мислене на убийци. И затова им се плаща скъпо. Ей те това е то раздвоение на мисълта.
Не съм болна. Не е психично разстройство. Вие ме шикалкавите.
Най-тъпото е, че се заяждате чрез мен с такива като баща ми, а истинските престъпници се хилят злобно някъде по света.

Аз съм си за гинеколозите. Още помня погледа на Лозанов. И все още съм благодарна за чудесата вкъщи. (Николова)Просто отсега събирам границите като си представя да помагам при раждане на бебе. Не знам какви ми ги плещи свекърва ми по време на една от психозите. Характерите им при самото раждане отговарят на държанието им в корема.
Единствената причина, поради която поддържам все още голямата разлика в годините е една учителка, която някой е осакатил. Не знам причината. Не ме и интересува. Просто като се сетя за това място все едно съм избягала от пъкъла. И от 16-17 години ми го навира чрез диема тв и прочие. Не знам колко пъти четох за Хитлер.
Безумие.
Както казах... предпочитам боя пред секса ви. Доста безцеремонна съм била. В отговор на тъпотиите, за които ми разказа една блондинка. Язък, че съвсем нормални блондинки ще бъдат сочени за блондинки.
Познавам ти историята. Не ти се сърдя, но и приятелка не си ми.
Седя и си мисля за фистулата. Кога се възпали. Да завърша позитивно, че "смоок ин дъ уатър" на нов български е някакво сантиментално обяснение за сътворението на света.
Немахте си работа с проверките.
А аз пък съм но вълна Бийтълс и по-специално Пинк Флойд.

*на вълн?
иначе предимно за стари събития говоря. И само загатвам, че пак съм на черешата.
Чи как няма да се хиля. За адлера, сокол ли е, орел ли беше.... съм символ цял на Дойч.
Еж не виждам, не чувам, ама като ме напсуват от метри ги чувам.

"Циганин как обича, зная, но още знам, циганин как страда щом остане сам."... седя и се чудя кой циганин имате предвид. Нещо като да счупиш играчката си и тогава да осъзнаеш, че ти е била любима.
С две думи... на мен ми харесва... в тесен кръг да ме оплачат, както им щукне, може и да не плачат, да се свият някъде и да се осъзнаят за седмица, две, да слушат музика, че даже и да ми пуснат на изпроводяк нещо, оф, естествено, че Металика, всъщност каквото си искат, да направят, както аз не можах. Да легнат /седнат някъде и да потъгуват искрено, а не да се стискат, да се чудят как да се държат и всякви други глупости.
Ако имат пари ще раздават, ако нямат ... аз трябва да им се извинявам как съм ги гледала, а не те на мен чест да отдават.
 love

Винаги съм се опитвала да бъда балансирана. Присещам се за Чернобил, но те ми се получава да му простя.
Как обичам техниката, си нямате идея просто. Даже и майчиния език на пералнята разбрах. Тия дни изпиука предупредително, че пак някой си е забравил нещо в джобовете. От няколко часа източвам поетапно вода, за да почистя и да се отвори.
Това, което правите с нас е безобразие. В Германия била невиждана инфлацията и ми е ясно, че явно по нак ли се ориентирате кога да спекулирати, а?!
Много тъпо.
Странната ми фистула. Сигурно от ръбестото легло се е получила.

Най-интересната част оставих за себе си. Обаче викам чекай още веднъж на послеслов да я плесна.

Диагноза ли е това или едно такова изпълнително и доброжелателно същество, което като погледне някои турци и му идва да ревне с тях на едно?

Шефът ми тия дни разправя без слушалки на телефона. Аз си ги нося в джоба въпреки вероятността от токов удар от дъга или нещо си от сорта електрическо.

Прибирам се у нас да чистя... слагам пералнята, блокира с работните дрехи, не си намирам слушалките и май че си ги изпрах.

Питам се... шизофрения ли е това или в забравянето ми има една особена мистика на съзнанието да не се налага винаги.

Не съм болна. Просто изучих различни типове мислене и забравих за малко какво правя.

Днес се изплаших, че цял един ден ми липсва... децата ми казаха две думи и се сетих какво правих вчера след работа.

Съсипахте ни живота с тия партии. Не е работа и централизирано управление.

... тъй де. По-добре ми е да ме биете. Или да си работя прилично 8 часа тежък физически труд, което си е същото.

Аз в родата си и зъболекарки имам, знаете ли? В един момент се освятках, че по своему явно съм пристрастена към упойките покрай зъбите и все още се питам кое все пак е истина.
А явно заради тъпата партия и тук не пропуснаха да бележат децата.

Не се отказвам от продавачи с прясна рана на ръката и пак си ходя там за цигари. Стискайки палци да съм родена все пак с късмет.

Край

Послеслов

Първото ми влюбване явно е било, след като един батко ме спаси от пасмината идиоти в моята група в детската градина.

От подобна ситуация явно е възникнала поговорката ли:"Хвани единия, с него блъсни другия".

the end

Все пак знам, че има хубави семейства. Там, където не се вика, където хората са живели сами, а не постоянно щъкащи пенсионери да търсят внимание и да застават между половинките.

Трябваше да изляза на квартира. Да изляза от депресия и да си поддържам стаята сама. Нещо, което сестра ми е направила.
:)

В България имах зъболекар левичар. Да вземе да напише някъде, че е, защото няма по - добри от нас. В тъпата София само той беше чудесен.
Тук зъболекарят ми е чернокож.  :) Не ме интересува как ще се справи. Мен белокожи ме разчекнаха психически.
Не ме интересува коя религия изповядва, все да е чел за Хипократ.
Обожавам фамилията си. Запазила съм я в подписа си.
 :)
Защото съм тарикат.
И документите за отказ от шофьорски курсове са невалидни, защото първо не разбирам добре езика и второ изрисуван с допълнителни обяснения документ сочи, че има протест и е невалиден.
Няма да се кача да карам, ако не съм сигурна, че всички около мен са сравнително защитени.

Просто предайте на немските власти, че айкюто ми бие горна граница в няколко направления.

И последното, което трябваше да направят е да друсат мен, въобще и в България, трябваше да работят с мъжа ми, а не да прилагат садо-мазо доминат и доминиращ и разни тип "50 нюанса сиво".

Задници, дришльовци, измислете си още термини.

Ако случайно съм ви засегнала финансовите интереси... ей сега ще покажа какво е чест.
Макар че се чудя... за чий.
По - миналата година полицаите ми казаха, че блъсканиците вкъщи са семейни проблеми, вкараха ме в психиатрия след това, счупих копчето на лампата в пушалнята, защото имам нужда за малко поне да остана на тъмно, като ви гледам нагледно схемите....
Тия дни на един протест демонстративно хвърлих една цигара на земята. А чантата ми мирише на дърт тютюнджия, понеже ако няма кош, често си прибирам фасовете в нея.
Няма да спра да пуша. Отнехте ми детството, младостта и способността да се радвам на децата.

Когато за дълго си в затвор(пък макар и мисловен) е нормално всичките ти емоции да бъдат засилени. Съжале, Тодореско.
Много обичам да излизам права в спор!
Всичко хубаво
Оф, тъпите таблетки. А... аз мога нищо да не правя и да ям. Ако има ядене.

Прекалено прецизни удари се случват с тия игри.Още преди години ми мина през ум. И го написах. Сега .. мушмурокът... явно вече е притръпнал към случилото се. Лични предположения. Това се случва във всяко семейство до определена възраст. Или винаги, според случая.
Не ми останаха мозъчни клетки вече от стрес. Става ли да се отдам на някакво подобие на селски труд?В смисъл, не секс, просто като си дадох сметка, че сме(сте) преживели Чернобил, на теория не се ядосвам много, на практика съм без нерви... Така де... извънземните, не космонавтите, извънземните ни се смеят.
Глобално решение... няма да спра да пуша. Ако намалите акциза, автоматично не се тревожа и почвам да си мисля за здравето и здравето на околните.
Мога и статия да напиша по въпроса. Само че е крайно време да си оценя труда и аз.

Казахте ли на мушмурока, че не той, а игрите са виновни, че ударите стават прекалено прецизни?

Заради вестниците е всичко. По Джон Наш. Сега пък изнамерих своята щуротия, в която участвах. Значи смъртта се осъзнава някъде в периода 12 годишна възраст.
Само че тогава бях малка.
Казвала ли съм, че много исках да съм 18 годишна?
Това значи, че обичам ума си.
От друга страна съм толкова предпазлива, че направо току да ме обявят за негодна за работа.
Забравих да проверя дали съм изключила уредите. И викам чекай да ви драсна некой ред.
За моите случаи обаче от последните 16-17 го одини отговорност носи държавата. Включително и немската. Както и мъжът ми, който много държеше да бъда чистачка. Като видях задоволството му... се отказах от това. И няма да бъда чистачка. Завива ми се понякога свят и мога да счупя някоя забележителност.
В смисъл като ми завъзпявят чистенето... дотогава бях на същото мнение, че е важно пари да има. Обач' с тая проституция ме съсипахти.
Проституирах с мъжа ми, понеже вече съм независима ще си карам на вибратор.
Включително ще си тропам с крак, че нямам представа кой ше реши да раздава правосъдие, ако пък реша да преспя с мъж.
И не се тревожа само за себе си. А и за половинката си. Плюс какви бактерии ще си внеса вкъщи.

Докато не се изчерпат следствата на дипломацията.
Та... Меланин или Меланом. Това е въпросът. За мен... аз съм си за мира. Естествено, че ще искам за децата да са с някой, който слуша същата музика, има същите интереси и имат приятели, на които да разчтат.
И прочие.
Сложих си червен конец. Щях да кажа конче, ама е двусмислено.
Още нещо щях да казвам, но забравих.
А, да, за вестниците.
Джон Наш не е бл луд

Със сигурност... е грешал за русите жени, демек блондинки. Само че не мога да изпълня заръката на шифа си да се разбирам с всички.Един дядка е с хематом сигурно, друг предаде богу дух май, отгоре на всичко и още един с червено/и очи.А аз с криви крака,без зъби, се чудя как да спася света.

Аз пък съм на мнение, че ффп2 маски са прекалени. Също... преди 8млн. сега 80млн отгоре на всичко и 8млрд.
Така и не помня велосипедистът живя ли известно време без инфаркт?
Беше грозно, че някой се е прицелил в децата ми и знам кои са. Заради зъболекар и зъболекарка.
А аз пък каква вина имам за нейния живот? На причината? Отгоре на всичко са планирали децата ми да ги зарежат, явно. За неща, които съм казала преди около 8 години.
С удоволствие щях да си сложа подписа след добре направени зъби.
А и по презумция. Не знаех колко наникъде е всичко.
Заразявате и после знаете какви антибиотици да давате.
Нещо такова, накратко.

И пак ви разбирам, но не сте тези светила, които бяхте за мен преди.
А фармацевтити.... а там пък що паплач е, не е истина.

Значи всеки път като си помисля, съм права доста често. Демек като направя опит.
 Зад поверието, че всеки си има ангел, звезда на небето(Stirne) стоят следящи камери(спътници), в опит да се съзаде бог.
По-голяма тъпотия от това няма. На тоя етап мислене.
Не ходя на зъболекар, същото е като да ми изкарат всички зъби.
Достатъчно дар дадох на глудница полуидиоти, в опит да защитя децата.
Ай... отивам да доказвам трудоспособност.

Като ми залагате капани, ще намеря друт начин да се информиран за случващото се в града, в който живея.
Всичко хубаво

Не знам къде българите сте по-вулгарни - в западна или източна бг.
Просто анализирайки, стигнах до заключението, че трябваше да си търся някой от моя край.
Не си виждам едно хлапе, което може да е адаш на въпросния задник, когото споменах наскоро... но пак да посоча... стъпи ли интелигентно същество в къщата ви, задължително му секва кърмата.
Не ме интересува колко ще се издигнеш. Или си се издигнал.
Това е горчивата истина.
Може и да нямаш нищо общо.
Просто да са пуснали Игор войника, който бил заклал детето, по спомен, за да не издадяло пътя, по който минали, при все, че само тоя Игор сигурно вярва, че само той го знае тоя път.
Не ме интересува. С тая нашата ракия и вашата водка сме за смях на цял свят.
Или на извънземните.
Някакви олигофрени, които се бият помежду си, докато веят бури, хали, сняг вали и астероиди прелитат мине не мине в космоса.

Пропуснах един много важен детайл... единственият път, когато майка ми ме е била беше заради това, че й нямах доверие, че ще ме защити от лелката в детската градина. Би ме така, че се напиках от страх.
Когато казах, че синът й окъса едни лалета. Лалетата на майката на психопата на селото. Макар че бащите им трябва да бъдат съдени. Пияници. Поне единият. Другият беше маниак на тема пари и работа. И надали е пропускал напиването.
Не знам дали въпросният просто се е чудел каква беля да свърши или е чул(мислел), че жената има вина.
Абсолютно прокълнато място. Само земята, която беше плодородна има някаква цена.
Иначе... "какви синове е раждала, ражда и ще ражда майка България" звучи ужасяващо.
Наследниците на Крум Велики, а? От чаша череп на еди кой си владетел ще пием, а?

Да си го кажа направо. Като ви идват нагости от чужбина.... купувайте подаръци, но не давайте пари. Гостите на свой ред също.

Много брутално усещам, как всеки лев, който сме оставили в България, се опитват да си го изкарат после от нас.

Да не казвам, че с тия свинщини за лечение в чужбина това се прави....

ше ме убият за това, което пиша.

Аз и нямам желание за живот.

Просто грубо и студено си възстановяват държавния баланс.


Не знам как да се измъкнем от ролята на колониялна държава.


Но пък ако имате време да разговаряте с половинките си, можете да се справите и с по-малко пари.


Аз се тревожа, че няма режим на хранене и й пиша примерна диета, тя си мисли, че й казвам, че е дебела. Понеже в класа й това й казали.

Ужас някакъв.


Триста пъти съжалих, че дарих на тези шибани държави две прекрасни деца.

Да говоря и слушам за проблемите си".

В общи линии, няма шанс за измъкване от мутри и полицаи.
При цялото ми уважение към профисията, свекър ми е бил военен.

"Мерси" от подобно пазене.

Да бях изкарала курс за стрелба, един вибратор.... май всяка втора немкиня е с вибратор.


Да не кажа те пък помежду си колко са тъпи. Въпросният изпратил мъжа ми във възможно най-гадното поделение, ръцете му гноясали... за капак на гости друг им дошъл и им довлякъл болест... и цялата работа май, защото отказал на времето едно куфарче с пари.

Навря в кучи гъз момиче от рода, която се отказа от богатството на медицинския мак...

Като приказка. Дядо ми разправяше, че под някоя от крушите имало заровено богатство. Леля по едно време дойде с някакви семена, получени по пощата. Цъфна мак.

После изкоренихме и мака, и крушата, че беше сенчесто.

Гергана Прокопиева пенсионира ли се?
Абсолютни пласьори на наркотици сте.

Да оневиня братовчед ми.

Ок. Всеки медик се нуждае от полицай.

Явно ритникът в девети клас е бил от родата?

Ей така изпитват волятата родните полицаи.


Няма как да съм благодарна за живота, който водя.


Нямам търпение да умра.


Но пък живот за кауза, в смисъл, да ви оправя пехерудите и да сме си подкрепа... има повече смисъл пред самоподпалнания и прочие.

Не че на полицаите им е лесно...  пускам си от време на време песента на Слави "Едно ченге".... писана е за такива като мен.

Затваряйки очи, не е идеално тъмно. Имам особеното усещане, че виждам част от невронните връзки в очите ми. Нямам идея коя част точно от окото обработваше постъпващата информация, но... или ирисите си си виждам тогава.
Това е свързано със сомнамбулизма по някакъв начин, защото дори сега, когато гледам, мога да се съсредоточа върху въпросното черно пространство. И явно спейки, при сомнамбулизма се случва точно това.... спиш, съсредоточен върху явно пространството между лещите в очите и същевременно гледаш къде ходиш.
Татко беше винаги пиян, когато сумнамбулстваше.

При мен го няма това.


Просто уважението, което са ми втълпили, не ви позволява да им противореча, откъдето се водя умствено изостанало водено същество.


А всъщност не съм. Просто твърде много хора ме смятат за луда. Други пък ми се смеят може би... Трети чакат да стана проститука, другите сигурно за дилър ме чакат.

На границите винаги пускайте маркери за наркотици. Не знам около нас кой какъв е. Нито искам да се правя на шпионин повече.

Изследвана ли е връзката между сомнамбулизъм и отслабване на зрението?

При татко не беше винаги. Прилично пиян само.

Не мисля, че нещо е психично разстройство.

Преди секс на приятелски начела, сега-ако нямаш пари, няма и секс.

Като се замислих за психолога, жнзи ръбестия, с бемката.... изводът е да не се отказвам от този сайт.
 :)
Но мъжът ми си блее в твто, брат и т'ва е.

Абе, че си ръб, ръб си, но пък такива като мен, художници, си знаят работата. Да намират в ръбестото вълшебство.
С други думи, се извинявам, че ти казах, че си грозен. Ей го на, и тоз', и той същия аршлок, ама ай.

С човек, учил повече от средно образование, винаги мога да се разбера.
С други думи... пречат ми неуките. На умните се възхищавам.

Не съм се самоубила. Решила съм да го правя мазохистично бавно.

Както казах, все по диагонала я карам. Ами като ми се изясни какво е казвал т.тодоров?
1. Основната ми диагноза е бронхит. Второ... като вдигна температура, малко ми е намалено съзнанието. Не се шегувам. Като се сещам обаче за някои случки... добре си се с... няколко, но поотделно.  Така ми се подредиха защитните механизми.
2. Ей тук... през смях да си терапевтирам анорексията, забравяйки какво видях, защото ми писна да съм в психоза от състрадание за пред хората. Решителни действия, когато съм открила отговора.
Значи... години наред като съм гледала майка ми да работи 18/7(18 часа 7 дни в седмицата), директно съм лягала в депресия. ;D
Изчезна ми якото изречение, докато се настрясках със спомени.
Мъжът ми като тръгне да се върти около мен и да почиства, ме изнервя. Отщява ми се да ям. Вече го чакам да стане от масата и тогава да седна.
Аз ям с апетит.
Три пъти дневно гледам да ям основни ястия.
Някой беше написал книга "Изкуството да мързелуваш"... нещо като продължение. Забравих си якото изречение във връзка с анорексията ми. Да... работя физически труд... защо пък не? 8 часа грубо физически труд, домакински труд и участие в управлението. Аз на тая грандомания се възхищавам, макар че се чувствам разпъната не на кръст, а на звезда.
Че и съм се копнала два пъти. cat
Не знам, мутри. Седя и се чудя...
заповедите в библията са напътствия за приятели.
Хубаво човек да вярва в нещо, аз още вярвам, но... всъщност зад увеличението на годините за пенсия стои нещо, което е една идея хубаво.
По-добре да умреш на работа, отколкото да те пратят на война срещу приятели.
Най-добрият вариант е да има баланс работа/почивка.
Транспортът ме тревожи, но тук в управлението има и еколози.
На мен ми харесва управлението на Германия. Малко като добитък се чувствам, ако трябва от болницата след операция да ходя да работя, но е за предпочитане пред здрава да ме водят негодна за работа.
На децата стимул са им...  хм ... тъй се ококорих... имам си мъже приятели.


Не ми харесват проституцията, наркотиците. Просто да им се изясни на бг мутрите. Доброволно проститутка не ставам. Току ми минава през ум с кого бих се прежалила.... от шеф надолу не падам ;D. Хрумна ми да си кажа психоложките заключения и занапред просто да се абстрахирам от разговори.
Наумила съм да си направя аларма кога да пуша. Другото е, че ако съм решителна може и да се справя с някъв навик да си пуша през почивката ;D Те тамън... 2-3 часа в почивки трябва да ги намаля.
По-добре цигари и кафе, отколкото наркотици. Значи интересно как като се успокоих за парите, малко се примирих със смъртта, несправедливостите и прочие...взех да спя що годе нормално.
Да не кажа, че ако не бях разкрила самоличността си тук-там, щях да съм напълно здрава може би. Няма значение.
Просто не ми харесва проституцията. Има си жени, които евентуално дават...
значи не съм от най-хубавите, но като си погледнах една снимка, на която съм бясна на мъжа ми... добре че съм аз, че да си направя комплимент. Баси яката пичка. Само пистолетът ми липсва, плюс курсовете за него.
Остаряваме хубаво.
 :)

Не съм създадена да слугувам.
Съжале.
Просто току забравя да свеждам глава. ;D

Не знам. Много фанатични сме. Дълго време пиша поста. Затова и съм в нюанси.
И аз не мога обаче да понеса факта, да не съм единствена. Ако и мъжът ми си има... ок.
 В повече ми идват задълженията... още ме гони треската да съм отличник и да контролирам 5-10 предмета от училище май?
:)

Не знам как да си опазя децата от подобни извращения.
И все пак да изглеждат добре. И техните фърфалачета, живот и здраве.
Такива щуротии ми се въртят в главата.

Кусурите на мъжа ми са... тъпият пародонтит. Да работиш с абцес на зъба до немай къде... пред умиране е бил.

Кой е позволил това?!

Значи ако не беше това... щяха да върват всички мъжки номера.

Още се чудя... за мен истината е, че умишлено съм се държала като умствено изостанала. Къде да не деля хората, къде от страх и т.н.
Нищо генетично. Бронхитът си е от бръмбазъци. Есен и пролет си имам някаква алергия.
Чернобилски ефекти просто.
Знач с това пиянстване ше уморите света.
Спрете се най-после.

Децата ще се чувстват празни, ако нямат семейство.
Това е преводът.
Турците ги понасям. В смисъл... не се отказвам от кръвните си връзки и това е.
Днес бях близо до Дунава откъм тук.. беше тъмно да намеря път да си топна ръцете, все едно се докосвам до татко.
Ей такива откачени ритуали...
 :) Ще си направя секта ако продължа.
Макар, че т.тодоров, живакът бил течен метал и ако във ваксините и природата го има на лесно, телепатията сякаш че я доказах, барабар с ясновидството, но след терапия при някой като теб, да не забравяш, че е трудно да отсееш своите мисли от чуждите плюс прочетеното.

За мен животът е хубав секс, децата ми и работа. Войната е само ако някой възприема мъжа/жената си като роб... мъжът ми я такъв тип заради парадонтита. Орязана му е възможността спокойно на ме подблъсна на леглото, на стената, без да ме нарани, да ме целуне и да тушира споровете като нормален мъж.
Плюс примерът от баща му.
Редактирайте си се занапред.
На някои какъв им е проблемът с нас и аз не знам. И без това отходните води се стичат по определена линия, така че се налага да се купува вода...
И така нататък.

В смисъл... ние сме една шепа земя. Имаме гори, пустеещи земи, а това си е включено към осигуряването на кислород. Чак такава грозотия да ни оставят да се бием за работа.... а как се смея, че язи милата не давам път на другите да работят и да се доказват като отличници...
Толкова с управлението.

Тия, които мислят, че едва на 37 съм почнала да работя... да им изтряскам книгите и постовете, които изчетох, да изведат изводи, идеи плюс всичката домакинска работа и тогава да ми се смеят. Задници/простачки!


Просто си забравих хубавите щуротии за анорексията ми, но пак... открих, че като видя работещи нонстоп, ми се отщява да ям.  ;D

Тъй де... по дядо съм българка. Знаейки нивото на правописа си... правя заключение, че по сравнително интелигентен начин сте отстранили конкуренцията. Тоест мен.
 cat
Какво искам още ли?
Тази работа и защита от побой след като ми е минало настроението затова.
За малко да ме съборят на земята. Докато умувам как точно да се справя с конкуренцията на работното място, без да си подавам молбата за напускане или някой друг да бъде отстранен.
При все, че работата ми харесва. Вчера се разхождаме и срещаме фигурки на раждането на Христос в плевня... Хиля се на мъжа ми и го питам, ако още се моли, знае ли на кого се моли?
Гледайки отрудените си ръце, странна смесица от ръцете на баба и татко. Явно и майка си е гризала ноктите като малка. И на дядо ги помня. Изкривени от доене на овце.
Класен чобан.  :)
Льольовците тук да знаят, че едно време е било равносилно на търговец.
Така де. На който не му се мисли, пие хапчета.
Значи като знам как се произвеждат мургави хубавци християни, си свиркам доволно и си върша работата.
С мюсюлмани само приятели или търговски взаимоотношения, защото при християни вероятността да гледаш на детето като на част от себе си и да му желаеш доброто е по-голяма. В най-лошия случай като на домашен прислужник.
За мен живот с изкуствен Паркинсон не е живот.
Явно има проблем с отпадъците от производството на упойки.
Значи още веднъж да благодаря на гинеколозите си.
Ядосвам се, че не им давах редовно вигантол, но това са си мои грешки, докато се подвеждах по идеята винаги по-малко хапчета.
Знам, че при тях някой може да се изгаври с по-голяма доза... надявам се, че няма за го направите.
Толкова е хубаво да можеш да разчиташ на това, че след смъртта ти някой ще се погрижи за децата ти, с идеята, че са от златна и знатна рода.
Психично разстройство... таратанци. Просто из къщи са все шефове, бре!
Нищо лошо. Вече и аз съм.
На себе си.

Ще си дам творческа почивка. Евентуално.