evropea.com - форум за паническо разстройство

Тревожни разстройства => Паническо разстройство => Темата е започната от: inna в Април 26, 2012, 08:24:04



Титла: Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Април 26, 2012, 08:24:04
Много ме притеснява, че имам постоянна деперсонализация. Постоянно имам чувството, че съм като отделена от себе си, все едно се гледам отстрани. Тялото ми е като чуждо, понякога съм като олекнала, сякаш не съм аз... Понякога се чувствам като нереална..

Има ли тук някой, който да се чувства постоянно така или да е преживявал такова нещо!???


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: raspberry230 в Април 26, 2012, 09:36:22
inna, аз имах тези усещания, разбирам те, много са мъчителни, но бяха в началото. Като почнах да вземам антидепресанти, отшумяха. Не са се завръщали... вече 4 години!


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Април 26, 2012, 09:41:13
Благодаря за отговора! Колко дълго време ги имаше преди да започнеш АД?

При мен ужасното е, че съм бременна и не мога да пия лекарства и трябва да ги търпя. Все се надявах да изчезнат от само себе си, но не става, даже понякога ескалират! Ужасно е!


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: raspberry230 в Април 26, 2012, 10:02:14
inna, трябва да се върна доста назад и няма да бъда абсолютно точна, но мисля , че след втория месец спря деперсонализацията. Честито за бременността! Ти вече имаш най- силния мотив да се справиш с ПА! Препоръчвам ти психотерапия. Към края на моята съм (успешна, надявам се).


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: raspberry230 в Април 26, 2012, 10:14:46
Извинявай, сега видях, че питаш колко време преди да почна антидепресантите съм имала деперсонализация- три месеца я изтърпях и отидох на психиатър.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: kadife в Април 26, 2012, 10:55:05
Много ме притеснява, че имам постоянна деперсонализация. Постоянно имам чувството, че съм като отделена от себе си, все едно се гледам отстрани. Тялото ми е като чуждо, понякога съм като олекнала, сякаш не съм аз... Понякога се чувствам като нереална..

Има ли тук някой, който да се чувства постоянно така или да е преживявал такова нещо!???

  Да, случва ми се все още понякога, но повече ми се случваше преди. Инна, в това няма нищо страшно. Знаеш ли, че йогите медитират с часове, за да достигнат до това състояние, което наричат съвършено. Това е избистряне на съзнанието и поглед върху нещата от ясен ъгъл, който малко плаши, но е много полезен, ако се отпуснеш и не се плашиш от случващото се. Разликата между медитиращ човек и човек с ПА е, че първият не се бои, а призовава това състояние на откъсване от тялото. Да не говорим, че се постига доста трудно и всеки йога ще ти завиди на способностите :) Не се притеснявай, много ми се иска да ти кажа, да се насладиш на това състояние, но като човек, който мрази по понятни причини да се отделя от тялото си, понеже така губи контрол над него... мога само да те уверя, че това не е страшно и няма да претърпи драматично развитие.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Април 27, 2012, 05:55:11
При мен е постоянно и е ужасна мъка!!!

Имам чувството, че само при мен е постоянно, а при вас е било от време на време... И това много ме плаши...


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: raspberry230 в Април 27, 2012, 06:00:06
Ужасно е, особено като се случи на работа, на улицата, в автобус...добре, че вече го няма.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Април 27, 2012, 06:10:39
Ето и при теб е било от време на време!


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Student_21 в Април 27, 2012, 08:58:43
Деперсонализацията е сред основните симптоми на тревожното разстройство. Изразява се именно в усещането което си описала и въпреки неприятното чувство, в нея няма нищо опасно. Провокира се от отделянето на определени хормони, чието завишено производство се "диктува" и формира от мислите. Когато мислите бъдат променени, това оказва директно влияние и върху производството на хормоните, които пък от своя страна са главният виновник за причинената симптоматика. Именно това е и главната цел на психотерапията - да промени мисленето, а оттам и последиците които то влече.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: t.todorov в Април 27, 2012, 11:45:29
Не, провокира се от емоциите, а те се включват при определен начин на интерпретиране. Това го уточнявам, за да се разбере най-накрая, че не мислите, а чувствата провокират.
Има нещо което се нарича психосоматична арка. Много добре описва тези реакции, но тук не могат да се постват диаграми. Когато имам време ще я преснема и ще дам линк към нея всеки да я разгледа, за да разбере всеки за себе си, как емоциите създават физически симптоми.



Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Ema в Април 28, 2012, 08:39:53
Не, провокира се от емоциите, а те се включват при определен начин на интерпретиране. Това го уточнявам, за да се разбере най-накрая, че не мислите, а чувствата провокират.

Кое е първичното-мисълта или емоциите?

Искате да кажете, че се раждаме с емоции, а после се появяват мислите. :o

Как се възпитават емоциите?



Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Април 28, 2012, 08:41:08
Не, провокира се от емоциите, а те се включват при определен начин на интерпретиране. Това го уточнявам, за да се разбере най-накрая, че не мислите, а чувствата провокират.
Има нещо което се нарича психосоматична арка. Много добре описва тези реакции, но тук не могат да се постват диаграми. Когато имам време ще я преснема и ще дам линк към нея всеки да я разгледа, за да разбере всеки за себе си, как емоциите създават физически симптоми

тодоре, разбирам, защо толкова упорито отбягваш да пишеш и казваш конкретни неща, а не само общи лафове - та ти каквото и конкретно нещо да кажеш или не отговаря на истината, или не си го разбрал.

Тотално погрешно е да смяташ, че емоциите предизвикват симптомите. Донякъде може и така да е, но емоциите се предизвикват от начина на мислене. Т.е. студента е абсолютно прав като казва, че в началото на веригата седи мисленето.

Аз неведнъж съм споделял тук във форума, че това е начина и единствения верен път човек да си коригира емоциите и или симптомите - чрез мисленето!

Отвори коя да е книга на Албърт Елис, Аарон Бек, Дейвид Бърнс и цялото съзвездие световни величини в психотерапията и там ще намериш една ключова фраза, чието проумяване и работа с нея променя живота на милиони към по-добро.

Фразата е: НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО МИСЛИШ Е НАЧИНА, ПО КОЙТО СЕ ЧУВСТВАШ Тераипиите, основани на този принцип са най-успешни.

Ако поставяш емоциите на първо място и работиш с тях с клиентите си е обяснимо също защо резултатите ти са толкова отчайващи.
Това, което говориш за интерпретирането е всъщност типа мислене. Мисленето не е нещо отделно и абстрактно, мислите не са нещо, което може да се пренебрегне. Мислите са неща, докато емоциите са следствие от начина на мислене.

Така че ако работиш със следствията, а не с причината изпадаш в ситуация, в която работата със следствието няма да има край, просто защото причината продължава да поражда тези последствия.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Ema в Април 28, 2012, 09:03:37
  Аз ще продължа за да не дописвам.

Когато срещнеш непознат човек, ти не изпитваш някакви емоции  към него. Но когато го опознаеш, си създаваш впечатление за него и в зависимост от това, каква е твоята преценка за него, а това се прави с мислене, се пораждат и чувствата и емоциите към този човек. Тази преценка зависи от твоето възпитание, гледна точка и т.н. Същия механизъм е валиден за всичко.
Може човек да реагира на чувства и емоции, но в основата стоят мислите, думите, които всеки си казва по отношение на едно или друго нещо.



Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Април 28, 2012, 10:22:03
Провокира се от отделянето на определени хормони, чието завишено производство се "диктува" и формира от мислите. Когато мислите бъдат променени, това оказва директно влияние и върху производството на хормоните, които пък от своя страна са главният виновник за причинената симптоматика. Именно това е и главната цел на психотерапията - да промени мисленето, а оттам и последиците които то влече.

Звучи логично! Кои са тези хормони - серотонина ли?


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Април 28, 2012, 02:28:37
1) Кортикотропин-освобождаващ фактор,
2) адренокортикотропен хормон,
3) адреналин.

Това са хормоните.
Първите два се освобождават в главния мозък - оттам и връзката им с мисленето. Емоциите, за разлика от мислите нямат материален носител. Те са продукт на мисленето.
Адреналина се освобождава от надбъбречните жлези в отговор на действието на предните два хормона.

За адреналина и ролята му при симптомите на ПР и ПА съм писал вече достатъчно много.

Серотонина няма нищо общо в проблематиката с ПР и фобиите. От което следва, че приема на антидепресанти е точно толкова ефикасен, колкото и парче кашкавал.

ИЗВОД: Чрез промяна в мисленето се постига промяна във физиологията в лицето на действието на горепосочените хормони. В резултат на променената физиология симптомите изчезват. Най-бързия, ефективен и траен начин за постигането на тази промяна се нарича психотерапия и то краткосрочна стратегическа терапия.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Април 28, 2012, 05:06:50
Интересно ми е - понеже сега съм бременна и в организма ми настъпват хормонални проблеми, по какъв начин е възможно бременността да промени описаните от вас хормони? Може ли бебето ми да ми ги изчерпи напълно или пък да ми даде още количество от тях?

И още нещо - това, че имам постоянна ДП означава ли, че постоянно отделям адреналин?


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Мая в Април 28, 2012, 05:29:08
Признавам си беше  ми любопитно какви хормони ще  скалъпи(рече и отсече) ограниченото мозъче  на hpjon.

                                                                                                                                            
Нито посочената света троица от хормони, нито другата редовно спрягана света троица(серотонин, допамин, норадреналин)   изчерпват едно или друго психично тревожно разстройство. Науката за хормоните е толкова сложно нещо – теории, хипотези на това се основата тя...

От много отдавна е известно че академичната медицината не е точна наука и че там „две и две не прави четири“, че има и НЕлогични медицински събития и резултати, и че всеки ден излизат неочаквани новости, че тя академичната медицина НЕ знае всичко.    Но това го знаят само практиците, не и книжните плъхове и буквоядци.
Ако някой имаше ясна представа кои са точните хормони за тревожни разстройства или пък депресии............психиатрите  щяха  да  поставят  диагнозите чрез лабораторни изследвания.....много е просто нали, дават ти да изследваш три хормона и ти диагностицират вида психично разстройство. Но никой не го прави защо ли, диагнозите се поставят субективно, изцяло в следствие на ЛИЧНОСТТА на психиатъра (съвкупност от университетски знания+личен и професионален опит, интуиция, нюх, вникване, проницателност, наблюдателност, далновидност ...които при всеки психиатър са различни)!

inna, отиди ако си любопитна да изследваш горепосочената тройка хормони. Може и друг ако иска да направи този експеримент. Няма никаква гаранция че тази света троица(адреналин, АКТХ, Кортикотропин-освобождаващ фактор) ще бъде тотално извън норма при тревожно разстройство .....или .....пък че ще бъде тотално в норма при липса на тревожно разстройство. Нито пък има гаранция че на човек самоопределящ се с депресия  серотонина, допамина му и бог знае още какво ще са му извън норма....или ...обратно на човек самоопределящ се с липса на депресия серотонина му ще е в норма.

inna, според мен не си натоварвай мозъка с хиперподробни химични главоблъсканици - -серотонина ли, адреналина ли, АКТХ ли, допамина ли, щитовидната ли....и т.н
Харддиска на психиката той има нужди в момента, другото  и да го мисли човек все тая.  Разбира се това друго може и да се подпомогне с
изкуствени или ?естествени? антидепресанти или транквиланти всеки решава сам за себе си взависимост от обстоятелствата.                                                                                      
Кои са естествените антидепресанти и транквиланти ли – ами примерно спортуването, .......което е необходимо, но не и достатъчно условие.



Психичния тревожен химичен статус на човек не е една проста комбинация от „главен мозък и надбъбречни жлези“. А една много сложна комбинация от  жлези  и хормони на която никой не може да и хване края. А и няма нужда и смисъл да го хваща ......след като се знае кой командва парада -чувствата и мислите.
 
Бременността ти още повече е доказателство да не се вкопчваш в някаква формула от три хормона, и според мен задълбочаването на разговор в такава посока е с хипохондрични елементи който не е в твоя полза особено в този момент.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Април 28, 2012, 06:04:52
В момента съм доста зает и нямам необходимото време, за да обясня на Мая да иде в миманса на биохимията, точно там, където и е мястото!

Аман от посредственост и хомеопатични глави.

Естествено, че лабораторните изследвания няма да покажат изменения - та адреналина се отделя пиково и се разгражда до 5-тата минута при кризи. Едно стандартно изследване се прави сутрин. Отвор, Мая, кой да е трайъл за другия стресов хормон кортизола и ще видиш докторите в какво чудо са - той прави доста реакции, но лаб. изследвания го установяват в едва 3-10 %! За това има съответната литература по въпроса - във всеки по-добър учебник по биохимия го пише.

И така наречения "парад" както при депресията, така и при тревожностите се командва единствено от МИСЛИТЕ. А те, както се вижда имат пряка анатомична и физиологична връзка с изброените в предния ми пост хормони.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Ema в Април 28, 2012, 06:24:46
   Сега гледах Сизър Милан и "Говорещия с кучета". Знаете, че кучеата усещат кога те е страх от тях и тогава нападат.

 Бяха го извикали млада двойка, чието куче ги хапе, когато не му се подчиняват. Изпитваха страх и вина, че обичаха кучето, а не са се справили  с възпитанието му.  Той  ги посъветва да променят гледната точка, като им обясни, че трябва да разберат, че те са тези са тези, които командват парада. Тогава тялото им се успокоява, не са напрегнати и тогава успяват да контролират поведението на кучето. Така успяха.

 Та  промяната в мисленето промени емоцията на страх  в увереност и подчини кучето.
 Мисленето е на старта на промяната.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: skorpi в Април 28, 2012, 06:30:17
Цитат
Серотонина няма нищо общо в проблематиката с ПР и фобиите. От което следва, че приема на антидепресанти е точно толкова ефикасен, колкото и парче кашкавал.

Съжалявам, но отново не съм съгласна с теб. Доказателството: на мен деперсонализацията ми е един от главните симптоми, който НАПЪЛНО ми изчезна в хода на лечението с антидепресанти.  love1
Да не говорим колко по-различни са мислите и чувствата ми и как виждам света във всичките му нюанси, а не само в черни краски. Като цяло очевидно винаги терапията на ПР ще е разделена на няколко лагера: 1. медикаментозен 2. психотерапевтичен 3. поведенчески 4. алтернативен - с нестандартни методи
и всеки ще си дърпа килимчето откъм неговата страна, твърдейки, че там е решението. Обаче мене нещо, което съм опитала и съм видяла, че действа, не можеш да ми го сравняваш с кашкавал. Приемам факти, не философии. Факт - НЯМАМ деперсонализация. Който иска, да си философства, да губи време, да се мъчи и да продължава с теориите. Аз понеже не ми се губи цял един живот в нищоправене, действам и съм доволна от резултата. cat sky
Не ми харесва менторския тон, с който всеки излага възгледите си и ги налага над останалите като единствени, правилни и верни. Кой е казал, че истината е само една за всички?


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Мая в Април 28, 2012, 06:34:16
Аз не знам зает човек да регистрира на двадесетата минута противниково мнение. Виж аз днес следобед точно не съм заета на една зелена полянка съчетавам много дейности из между много хора малки и големи.


Горепосочената тройка хормони винаги може да бъде изследвана за експеримента, ама никой не го прави, въпреки че съществуват такива изследвания в списъка на лабораториите.  
Учебник?! Прав си.....ти си точно това бумага/букви БЕЗ ЛИЧЕН ОПИТ и собствено мнение.
От кога взе много да разбираш от адреналина, нали от твоя човек си научил че адреналина ти създава проблема.....а това е скоро. Защо не го разбра по рано като си специалист по адреналина.

Знаех си думата чувства ти е чужда......само една суха и сурова  логика! А и ти го потвърждаваш.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: t.todorov в Април 28, 2012, 06:48:55
" Искате да кажете, че се раждаме с емоции, а после се появяват мислите. Shocked

Как се възпитават емоциите?"

Това учудва ли ви? Разбира се първо са емоциите. Това се нарича първичност още /по тази причина/. Останалото е вторичност - разум, логика, които помагат за дейността, за разумното социализиране, научаване на "нещата" какви са правилата. Те се развиват в последствие.
Че какво прави една майка, когато детето и се роди? Откликва емоционално на неговите нужди, които главно се предявяват от него отново емоционално - с плач. В последствие, в самото общуване с майката, детето започва да осмисля, ако е гладно може вече и по други начини да го заяви като нужда, но тази логика е развита от опита, който е имало с майка си.

На вторият въпрос отговора е труден. И по тази причина ви съветвам отново да се върнете на темата за Ерик Ериксон, за възрастовите кризи, която ще ви отговори.

Общо взето емоциите се развиват в контакта, в общуването. Те по своята природа са анархични /при едно ранно детство/. Много често детската проблематика е свързана точно със "социализирането" на емоциите.  Те, или са прекалено потиснати и на повърхността има само "разум" и произхождащите от това дефицити и ресурси - ресурс за постижение в дейността и дефицит на контакт, емоционално свързване с другите и съответно в себе си. Това е много обширна тема.



Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: t.todorov в Април 28, 2012, 07:03:33
Не, не мисленето въздейства на физиологията, а емоциите, които се включват след интерпретирането на дадена ситуация, чрез мисленето. И това е проблема на "мислещите". Те нямат връзката: мислене-емоция-телесна реакция.
Имат само мислене-телесна реакция, като второто всъщност замества първото, или е функция на емоцията, която липсва /изтласкана/, или която трябва да се задържи /съзнателна задръжка/.
Представете си едно момиче харесва едно момче и се изчервява? Каква роля играе изчервяването? Тя съзнателно е задържала тази своя емоция на харесване /поради някакъв ранен концепт, поради правилата които е усвоила, поради нормите, които е научила спрямо емоциите си/, а тя от своя страна, емоцията си намира път използвайки телесното, за да бъде изведена на вън. И ако това момиче, знае, усеща че се е изчервило, идва нейната тревожност на помощ, най-често за бягство в този случай. И ако ситуацията не предполага бягство, а целия организъм вече е подготвен, започва и преживяване на ПА - това може да е учестено дишане, гадене, треперене, дереализация и т.н. В какво според вас се състои психологичният проблем на такова момиче?


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Април 28, 2012, 07:58:36
Не се карайте! Предполагам, че истината е някъде по средата!

Аз обаче съм в дупката! Всяка минута се питам от къде се появи този ужасен симптом - деперсонализацията.

При какви състояния тя може да бъде толкова упорита и постоянна?!!!


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Ema в Април 28, 2012, 08:06:16
    Тодоров, според мен пишете глупости.

    Който иска, да ви чете.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: delicacy в Април 28, 2012, 08:13:58
Мила Инна, деперсонализацията е симптом на преживян инцидент, насилие, катастрофи, природни бедствия,насилия в детството. Така човек реагира, обикновено ,когато внезапно изпада в бедствена ситуация и се мъчи да измъкне от нея като се "скрие" или "избяга" от тялото си, за да не усеща болката или унижението. Това е нещо като хипноза, която ни помага да преживеем случващото се. Ако това ни се е случило като малки, споменът избледнява и когато като по- големи се сблъскаме с тревожна ситуация мозъкът ни реагира с деперсонализация.
Аз съм имала деперсонализация. Как я преодолях? С лекарства и психотерапия и разгадаване на симптома. Как да я намалиш в настоящия момент? Прави онова, което ти се прави, и по-малко прави онова, което другите искат от теб. Деперсонализацията е когато се опитваш да се концентрираш върху нещо, което ти е неприятно, но ти се чувстваш длъжна да го правиш и тялото реагира със "застиване" върху обекта. Почувстваш ли, че нещо ти е неприятно, прекратявай го на момента, и не се интересувай, какво мислят другите за това. Ще успееш! love3


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Student_21 в Април 28, 2012, 08:37:02
Поддържам аргументацията на hpjon и напълно споделям вижданията му по тази и сходните теми във форума. Съображенията ми за това са свързани предимно с истинността на твърдяното. В него съм се убедил както от личен опит, така и от многото време което съм прекарал в четене на разнородна информация, свързана с този проблем.

Тодоров, съветвам ви да приемате и други гледни точки, а не да сте "кон с капаци", особено когато ви се привеждат множество адекватни аргументи. Според моето субективно мнение, на което имам право, това поведение не е присъщо на добрия терапевт. При наличието на тези фактори, отричането говори само за едно........ А теоретичната ви подготовка няма да коментирам..........



Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: t.todorov в Април 28, 2012, 09:08:29
Това е теория, не е вярване. Теорията е еднаква за всички. Това са процеси които се наблюдават, особено за човек който работи и с деца, а аз го правя. Теорията за психо-социалното развитие в основата си е една и съща, без оглед на авторите, които разглеждат само един аспект от нея. Това не е нито теорията на Тодоров, нито на някой друг, а фундаментална теория в психологията на развитието. Това е наука. Нечие мнение е без значение, мое или на някой друг. Науката работи с обективни доказателства.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Мая в Април 28, 2012, 09:13:59
Поддържам аргументацията на hpjon и напълно споделям вижданията му по тази и сходните теми във форума. Съображенията ми за това са свързани предимно с истинността на твърдяното. --------------------

В рамките на очакваното и нормалното е двама различни ученика на Учителя от Плевен  да мислят напълно едно и също нещо.




Цитат
delicacy: Аз съм имала деперсонализация. Как я преодолях? ...........................Как да я намалиш в настоящия момент? Прави онова, което ти се прави, и по-малко прави онова, което другите искат от теб.

inna, настоящият ти момент не е съвсем стандартен и наистина може да те спира от предприемане на едни или други терапевтични действия.
Та, прави по малко това което другите искат от теб и ти заповядват, вслушвай се повече в собствените си желания.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Student_21 в Април 28, 2012, 09:29:26
Съжалявам, но имате грешка. Аз съм последовател на Учителя от Каспичан crazy2 afro aplause  yahoo


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Април 28, 2012, 10:57:10
Цитат
Не се карайте! Предполагам, че истината е някъде по средата!

Inna този път истината не е по средата. По темата, която ти повдигаш аз изказвам професионално мнение, което не просто е подплатено с няколко дипломи, но е и консултирано с практикуващи лекари - не само психиатри, но и с наскоро завършил обща медицина приятел. Завърши с отличие, впрочем - в момента специализира неврология. Той е голяма работа - чака го бляскава кариера.

Не мисля обаче, че си заслужава да изтъквам повече аргументи от това, което вече съм казал - те така или иначе няма да бъдат взети предвид от лагера на хората, вярващи във върховенството на емоциите.

Единствено бих посъветвал четящите тук да не вземат предвид казаното от тодоров, тъй като това би ги отдалечило от истината и реалното справяне с техните чувства, емоции, мисли и съответната проблематика - ПР и фобии.

Аз бих ги попитал само дали мислят, че ако емоциите бяха преди мислите дали света щеше да бъде такъв, какъвто го познаваме. Ако един архитект емоционално проектираше сградите, а конструкторите на атомните електроцентрали просто емоционално хвърляха някой и друг изотоп в реакторите? Мисълта предхожда всичко изградено около нас - както материални неща, така и взаимоотношения. Когато се намесят емоциите - нещата се поразмърдват, но отново се наместват, когато се помисли.

Същото е и с телесната физиология - тя отговаря на външни сигнали. Мисълта е един външен сигнал за жлезите с външна секреция. Както много други сигнали. Когато хормоналното равновесие се измести в една или друга крайност съответно се изпитват едни или други емоции. Зад всяка емоция седи хормонална основа.
Нищо толкова спорно няма в това. Даже съвсем нищо.

Има и една хубава новина за бременните като теб, инна - по време на бременността плода изменя хормоните на майката. И това има своя дълбок биологичен смисъл - оцеляването на плода зависи от добруването на майката. Така че мога да ти кажа, че те очакват хубави дни - детето и майката са система, в която нито единия, нито другия би допуснал да се случва нещо, което да застрашава пътя на новия живот :) Помисли за това и ще го почувстваш :)


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Април 28, 2012, 11:27:49
Доказателството: на мен деперсонализацията ми е един от главните симптоми, който НАПЪЛНО ми изчезна в хода на лечението с антидепресанти.  ...

Драга Скорпи - нищо необяснимо не се е случило с теб. Препоръчвам ти, ако си ОК с английския да прочетеш файла, който ще намериш в линка по-долу. Той е от една книга на един от най-успешните терапевти в Америка.

Ще разбереш защо се чувстваш добре с антидепресантите и как това няма нищо общо с активната им субстанция - SSRI или МАО-инхибитор - независимо кое от двете или просто парченце кашкавал има в капсулките - причината за това да се чувстваш добре е съвсем друга. Ще разбереш защо.

Файла - http://dox.bg/files/dw?a=137291580e (http://dox.bg/files/dw?a=137291580e)


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: t.todorov в Април 28, 2012, 11:29:21
" Аз бих ги попитал само дали мислят, че ако емоциите бяха преди мислите дали света щеше да бъде такъв, какъвто го познаваме. Ако един архитект емоционално проектираше сградите, а конструкторите на атомните електроцентрали просто емоционално хвърляха някой и друг изотоп в реакторите? Мисълта предхожда всичко изградено около нас - както материални неща, така и взаимоотношения. Когато се намесят емоциите - нещата се поразмърдват, но отново се наместват, когато се помисли."

Така е, емоциите са лошо нещо, само объркват мисленето. Ако ги нямаше най-добре :) Да ги линчуваме. Те са отвратителни!
Е това са глупости наистина.

Аз пак да питам, кое предхожда човешкото развитие? Емоциите и чувствата или разума? И дали всъщност разума /разумността/  и мисленето не е вторичен процес точно по отношение на емоциите /да включим и нагоните по К. Ясперс, нали така/? Как човек придобива тази разумност по отношение на себе си, как така детската емоционална импулсивност се превръща в разумното, отговорно поведение на възрастния спрямо своите емоции и чувства, и какво се случва когато разум и емоции "враждуват" по между си.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Ema в Април 28, 2012, 11:42:31
Защо едно бебе не се страхува от змия, крокодил,  хлебарка?
Защо след години, в резултат на възпитанието, същото това дете може да  изпада в ужас от тях?

В първия случай-защото не е научено да изпитва страх от тях.
Във втория, защото чрез думите на майката е насаден този страх.

Емоциите са резултат от мислите, възпитанието, опита, който всеки придобива в живота.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: t.todorov в Април 29, 2012, 07:47:23
Преживелищният опит наистина определя бъдещото поведение, чрез усещанията. Ако едно дете, което не се страхува от горещият котлон, то ще има преживелищен опит само ако го пипне и се опари, не ако майка му насажда страх от котлона. Много често майката казва "не пипай", но детето го пипва, за да изгради отношение към обекта. Ако все пак майката е много настоятелна и фрустрираща по отношение на котлона, детето няма да изгради страх от котлона, а страх от майка си по отношение на котлона. Ако факторът "майка" липсва, детето с цяла длан ще го пипне. Т.е. страха се формира от собствения опит, който детето има с обекта. От там нататък е просто механизъм, който сработва, без наличие на мисъл, защото е свързан с преживяване на неудоволствие. Нима ако вие видите че се случва нещо екстремно мислите какво да правите? Казват, че в такива случаи хората реагират без да мислят, т.е. инстинктивно и водени изцяло от емоциите. Най-простия пример е с мигването, ако  нещо може да влезе в окото. Каква мисъл има там?
Съзнанието е последната формирана психична структура, след инстинктивният живот е. Съзнанието взема "разумни" мерки спрямо инстинктивният живот в социален контекст. Някои от тези мерки са автоматизирани, до защитни автоматични механизми, без участието на разума, т.е. несъзнавани, но пак благодарение на преживелищният опит.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Април 29, 2012, 08:20:45


Има и една хубава новина за бременните като теб, инна - по време на бременността плода изменя хормоните на майката. И това има своя дълбок биологичен смисъл - оцеляването на плода зависи от добруването на майката. Така че мога да ти кажа, че те очакват хубави дни - детето и майката са система, в която нито единия, нито другия би допуснал да се случва нещо, което да застрашава пътя на новия живот :) Помисли за това и ще го почувстваш :)

Бих искала да е така. Надявам се да е така. Моля се, защото само това ми остана, като надежда!
Но говорих с няколко психиатри, които ми казаха, че при всяка жена е много различно. Дори често имало влошаване на тези състояния при бременност.
Според тях, 20% от бременните с ПР се оправяли, 20% се влошавали, а останалите оставали в същото състояние!!!


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Април 29, 2012, 08:23:02
И още нещо - аз още не съм убедена, че ДП има общо с хормоните. Дали не е възможно да е предизвикана от психологически фактор - страх от бъдещето, от ситуация, с която не можеш да се справиш.. Или може би най-вероятно и от двете?


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Ema в Април 29, 2012, 08:25:38
  Като питам за бебто и змията- всеки ли, който го е страх от змия е бил хапан от  змия или е виждал умрял от отровата и? По вашата логика него не го е страх от змията, а от майка му. Нали  ако  разбираме само от преживелищния опит всичките книги, учебници.... трябва да идат на боклука.

А как възниква чувството на завист, омраза, на съпричастност?
Или те първи възникват, а после ги осъзнаваме? Ако е така, направо игнорирате работата на мозъчната кора и пишете нова физиология.
Точно затова животните имат само инстинкти, защото нямат кора.

Аз ако ви бръкна в окото и вие мигнете - това е инстинкт, не е преживелищен опит и не е емоция. Инстинкт за замосъхранение. Не възниква чувство, а усещане за дразнене. Там участва друг вид нервна система, а не разум и опит.


 Абе не са ви много ясни тези неща. Айде да почетете малко и тогава да си говорим.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: t.todorov в Април 29, 2012, 08:29:19
Хормоните са част от изиологията. Въпроса е какво ги активира. Деперсонализацията обикновено може да се тълкува като страх да съм тук и сега, защото това се преживява с неудоволстие поради някаква причина и когато човек не разполага със съзнателни мерки с които намали това чувство, несъзнаваното се включва, по много "груб" начин с идеята да го отърве. В подобни ситуации човек трябва да преразгледа ежедневието си, ситуациите в които се случва, да открие ситуациите в които не се случва /винаги има изключения/ и т.н.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: t.todorov в Април 29, 2012, 08:32:18
Сега нямам време Ема, но довечера ще пиша, в общи линии за да направим разлика, между усещания, емоции и чувства. А вие се консултирайте с колегата, защо вегетативната нервна система, която се грижи за хормоналния баланс се нарича още "автономна" и от кого и какво е тази автономия /подсказвам - от съзнанието/.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Ema в Април 29, 2012, 08:37:13
И още нещо - аз още не съм убедена, че ДП има общо с хормоните. Дали не е възможно да е предизвикана от психологически фактор - страх от бъдещето, от ситуация, с която не можеш да се справиш.. Или може би най-вероятно и от двете?

Според мен няма значение какво мислиш и от какво е. Трябвало е да го мислиш преди да забременееш.  По-важното е  сега какво правиш!

 Има спорт и упражнения за бременни, излез с мъжа си сред природата, обгради се с весели хора, слушай музика, която ти харесва, чети книги, които ти харесват...не знам, просто прави нещо.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Ema в Април 29, 2012, 08:39:53
Сега нямам време Ема, но довечера ще пиша, в общи линии за да направим разлика, между усещания, емоции и чувства. А вие се консултирайте с колегата, защо вегетативната нервна система, която се грижи за хормоналния баланс се нарича още "автономна" и от кого и какво е тази автономия /подсказвам - от съзнанието/.

Не бързайте, не е спешно!
Първо четете и тогава пишете. Тук не става въпрос за суха наука, която и вие не разбирате. става въпрос за практически неша. Спорете за това в специализиран ваш форум, за да не трябва да се дообяснявате после, какво е трябвало да разберем от думите ви.

Вегетативната нервна система се контролира от мозъка, а съзнанието е функция на мозъка.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Април 29, 2012, 08:43:44
Изненадан съм, че човек, който нарича себе си психолог и психотерапевт обърква следните неща:

1) объркване на инстинкти с чувства...
2) объркване чувствата със знанието - опита не е чувство, а е знание...
3) объркване на понятията в детската психология и тази на възрастните - в разговора се допуска от тодоров, че кърмачетата могат да имат ПР. ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО!!!

...защо вегетативната нервна система, която се грижи за хормоналния баланс се нарича още "автономна" и от кого и какво е тази автономия /подсказвам - от съзнанието/.

Наистина оставам без думи...

Ако съзнанието контролираше вегетативната система, то означава, че за всички жизнени функции трябваше да мислим и ако спрем да мислим и за секунда за всички тях заедно - да речем да се срещнем с приятели или да гледаме филм, то моментално бихме загинали...

Аз този разговор няма да го водя, защото ако в психологията има и така и онака, то във физиологията нещата са ясно постулирани и отдавна известни.

Безмислено е.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Април 29, 2012, 08:50:56
Бих искала да е така. Надявам се да е така. Моля се, защото само това ми остана, като надежда!
Но говорих с няколко психиатри, които ми казаха, че при всяка жена е много различно. Дори често имало влошаване на тези състояния при бременност.
Според тях, 20% от бременните с ПР се оправяли, 20% се влошавали, а останалите оставали в същото състояние!!!

Инна, факта, че пишеш тук, задаваш въпроси, интересуваш се и си ангажирана с този проблем във висока степен на отговорност ми подсказва, че ти ще бъдеш от онези 20 %, които се оправят! Ако изобщо може да се вярва на точно такова разпределение на процентите :)
Еволюцията не работи на празен ход - когато бозайниците са се сдобили с бременност, с износване на детето в утробата, са се развили всички механизми за защита както на бебето, така и на майката. В природата няма пропуск - просто и се довери :)
И, един приятелски съвет - не си тормози главата с причините - така или иначе те никога няма да ти станат известни - нито ти, нито някой спецалист може да узнае със сигурност това. Пък и да узнаеш с нищо няма да ти помогне.
Това е пътя според мен - да се довериш - на себе си, на природата, на детето в теб.

Приятен ден! :)


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Ema в Април 29, 2012, 08:55:15


 Тодоров, аз чета вашите постове и тяхното съдържание ме кара да мисля, че вие или не знаете професията, която упражнявате или съзнателно манипулирате форума. Тези мои мисли водят до активиране на автономната ми нервна система и жлезите ми с вътрешна секреция. Това води  до възникването на неприятни чувства в мен спрямо вас.

По същия начин ако мислех, че вие сте добър специалист и отразявате правдиво нещата, моята автономна нервна система отново щеше да се активира , жлезите също само че по различен начин и аз бих изпитала чувство на удоволствие, като ви чета.

 Разбира се бих могла и да си помисля „това не ме интересува“ и тогава автономната ми нервна система не би се активизирала.
 Но ако аз не можех да мисля и само четях,без да разбирам това, което казвате, то в мен не би възникнало нищо спрямо глупостите, които пишете.

Помислете как йогите добиват контрол върху автономната нервана система? – дали чрез усилване на мислене или чрез спиране на мисленето?


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Април 29, 2012, 09:24:45
Има спорт и упражнения за бременни, излез с мъжа си сред природата, обгради се с весели хора, слушай музика, която ти харесва, чети книги, които ти харесват...не знам, просто прави нещо.

Аз направо нямам сили да изляза от къщи. Не знам какво е това - супер безсилие, едва си повдигам краката, главата ми е като цапната, и движенията ми са като на забавен каданс, все едно се движа в друго измерение, имам чувството, че трудно си събирам мислите и говоря.
Сякаш постоянно съм в транс.... Другите, разбира се не го забелязват, но аз имам чувството, че всяка минута полагам усилия, за ад изглеждам нормална.
Кажете ми какво е това - деперсонализация ли е, депресия ли е, полудявам ли ....
Може ли да мине без лекарства? Някои друг чувствал ли се е по същия начин?


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Април 29, 2012, 09:43:02


 Тодоров, аз чета вашите постове и тяхното съдържание ме кара да мисля, че вие или не знаете професията, която упражнявате или съзнателно манипулирате форума. Тези мои мисли водят до активиране на автономната ми нервна система и жлезите ми с вътрешна секреция. Това води  до възникването на неприятни чувства в мен спрямо вас.

По същия начин ако мислех, че вие сте добър специалист и отразявате правдиво нещата, моята автономна нервна система отново щеше да се активира , жлезите също само че по различен начин и аз бих изпитала чувство на удоволствие, като ви чета.

 Разбира се бих могла и да си помисля „това не ме интересува“ и тогава автономната ми нервна система не би се активизирала.
 Но ако аз не можех да мисля и само четях,без да разбирам това, което казвате, то в мен не би възникнало нищо спрямо глупостите, които пишете.

Помислете как йогите добиват контрол върху автономната нервана система? – дали чрез усилване на мислене или чрез спиране на мисленето?


Ема, брилянтно! :)

Инна - писах ти лично съобщение.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: в Април 29, 2012, 12:10:03
Личните спорове отнесете в следната тема: http://strahove.evropea.com/index.php?topic=671.msg17595;topicseen#new (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=671.msg17595;topicseen#new).
Дотук с постоянния спам от тема в тема. Хората се интересуват от това как да се справят с проблемите си, а не  от постоянната борба между отделни участници във форума.
Включете "Лични" и си прехвърляйте престрелката там или се
преместете в горната тема и спорете само в нея


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: t.todorov в Април 29, 2012, 01:55:31
Вегетативната / Aвтономна нервна система(АНС) контролира всички автоматични телесни функции, като сърдечната дейност, дишане, храносмилане, жлези с вътрешна секреция  и др, функции които са неосъзнати, т.е. те се извършват без участието на съзнанието.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Април 29, 2012, 07:25:54
Цитат на:  link=topic=670.msg17596#msg17596 date=1335690603
Личните спорове отнесете в следната тема: http://strahove.evropea.com/index.php?topic=671.msg17595;topicseen#new (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=671.msg17595;topicseen#new).
Дотук с постоянния спам от тема в тема. Хората се интересуват от това как да се справят с проблемите си, а не  от постоянната борба между отделни участници във форума.
Включете "Лични" и си прехвърляйте престрелката там или се
преместете в горната тема и спорете само в нея

Драги админ,

вече има тема във форума, в която спорим ей така за уточняване на позициите. Вие сам я създадохте.
От нова тема според мен няма нужда. В нея няма какво ново и повече да си кажем. Още повече, че т.нар. спорещи страни говорят на коренно различни езици - единият е езика на успеха, другия е езика на безкрайните проблеми.

Не е възможно да няма в различните теми и ситуации спор, тъй като форумния психотерапевт - тодоров, тук доста често се изказва с повеждаща информация. Тази тема е един блестящ пример за едно такова тотално неразбиране на материята.

Ако желаете, можем да спрем споровете, но това означава един от нас доброволно или принудително да замълчи.
Това в интерес на потребителите ли ще е или в техен ущърб?
Оставям вие да прецените.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: в Април 29, 2012, 10:07:16
Не е нужно всяка тема да се превръща в спор. Всеки има право на мнение, но без обиди, нападки и менторски тон. Тук повечето хора имат нужда от подкрепа и съвет, а не от постоянни спорове.  Затова днес създадохме и нов форум за психология http://strahove.evropea.com/index.php?board=10.0 (http://strahove.evropea.com/index.php?board=10.0), където да се дискутират общи теми по въпроси, свързани с психологията  и различни терапевтични практики, за  да не се спамят темите за паническото разстройство.
Надяваме се, че ще се съобразите с това, за да не преместваме мнения.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: skorpi в Май 01, 2012, 06:33:08
Оле, ама вие още ли спорите кое е първо - кокошката или яйцето? Опасни сте ;D
Аз тука на никой не вярвам, защото не се знае кой с кого е навързан. Това му е основният недостатък на виртуалното общуване - не знаеш кой стои от другата страна, как да се довериш... да не говорим колко фалшива представа градим едни за други, на базата на мненията си тук. Вие например знаете ли аз коя съм? Каква съм, как съм живяла, какви мисли и чувства имам - не. Знаете това, което съм казала и поднесла по определен начин или с определена цел. Мислите, че тук сме истински - грешите. И тук, както навсякъде другаде, сме такива, каквито искаме да бъдем за пред определена група хора с определени цели. Това важи най-вече за специалистите, които искат да си привлекат клиентела, нали от такива като нас се препитават?
По темата за мислите и чувствата - според мен мислите пораждат емоциите, а те чувствата и последващите ги реакции, само че въпреки че мисълта е първа и от нея тръгва цялата верига, емоцията е по-силният двигател, особено що се касае за ПР, така че и аз на емоциите отреждам челно място като главни виновници за проблемите ми. Това като лично мнение по пътя на логиката и моя си опит, а иначе как е теоретично трябва да проверя в учебника crazy2 hmmm
Разделението на форума на лагери много ме дразни и въобще не ми се занимава, нито ме вълнуват разни теории за антидепресантите. Предпочитам да се разходя на слънце сред природата, че цяла зима това чаках aplause. Айде, успех на спорещите love


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Май 01, 2012, 08:03:54
Цитат
По темата за мислите и чувствата - според мен мислите пораждат емоциите, а те чувствата и последващите ги реакции, само че въпреки че мисълта е първа и от нея тръгва цялата верига, емоцията е по-силният двигател, особено що се касае за ПР, така че и аз на емоциите отреждам челно място като главни виновници за проблемите ми.

Емоциите са тези, които са по-впечатляващи като ефект затова се виждат по ясно те и погрешно могат да се възприемат като първопричина. Разбира се, че мисленето поражда емоциите. Проблема е, че мисленето е фин и трудно уловим процес, когато то е автоматично и следва някаква установена рамка. Затова е и терапевта, за да разчете грешката, която прави мисленето такова, че докарва неприятните емоции.

По отношение на истинността на личностите във форума.
Аз се чувствам особено щастлив, че не мога да бъда приет като този, който наистина съм.
Та това си е истинско чудо - справил се клиент на психотерапевтична услуга да е толкова постоянен в излагането на един от може би най-добрите подходи в справянето с проблеми като ПР и фобии.

Да, чудеса съществуват :)
Нека не звучи нарцистично, но ето, аз съм точно такова -не че просто съм се справил, а че съм постоянен тук с идеите си :)
С никой и нищо не съм вързан освен с желанието за истина и свобода. Точно за пътя към тях пиша тук в контекста на ограничаващите ПР и страхове. В други форуми други пишат в друг контекст за същото. Кой през каквото е минал :)


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: skorpi в Май 01, 2012, 10:14:57
Цитат
Да, чудеса съществуват  
Нека не звучи нарцистично, но ето, аз съм точно такова -не че просто съм се справил, а че съм постоянен тук с идеите си  
С никой и нищо не съм вързан освен с желанието за истина и свобода. Точно за пътя към тях пиша тук в контекста на ограничаващите ПР и страхове. В други форуми други пишат в друг контекст за същото. Кой през каквото е минал

Ами ти си знаеш, ама аз на твое място бих се постарала по-скоро да забравя ПР, отколкото да вися по форумите. Има много други неща в живота, далеч по-хубави и интересни от спорове с луди и техните терапевти crazy2 crazy2 crazy2
Моля ви, не ми се сърдете за терминологията - знаете, че обичам да се шегувам cat щото съм закачка :tease1: baby yahoo


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Май 01, 2012, 10:32:03
Така е, принципно си права.
Аз обаче лесно си създавам интерес към различни области от човешкото познание. Ето каква е връзката на интереса с писането тук:

Първоначално ме водеше еуфорията от промяната. Впоследствие разбрах, че мога да съм пример за много хора - та да не губят излишно време в лутане. Както Ема, Поопо, Илияна, Грийн, Студента, Ейнджъл и още много други. Като си представя, че всичките тези години решението е било, както се казва, на една ръка разстояние ми става приятно, когато успея да го споделя с повече хора. Единствено Ема пише повече тук - аз така и намерих решението си, благодарение на нейните постове. Другите просто са затворили тази страница от живота си и влизат рядко тук - едва ли всеки новодошъл обаче чете всички близо 16000 мнения във форума, докато намери някаква надежда.

Е, тук естествено е имало някакъв порядък и тъй като аз идвам с решение от съвсем различен порядък и продължавам да говоря за него редовно е нормално да бъда посрещнат малко остро от някои, най-вече терапевта тодоров. Защото той си има друга цел на писането тук.

И всъщност, той ако не беше нароил толкова неверни по съдържанието си постове едва ли щях да се задържа толкова много тук. Редовно - да, но чак всекидневно - едва ли. Но и едва ли щях да науча още толкова много, колкото ми се наложи да прочета и узная, докато търсих по-силни и научни аргументи от моето собствено справяне с ПР и страховете.

Както се казва, апетита дойде с яденето. Дори се изкушавам да ми стане хоби психологията. То не е като да станеш пилот - има много написани книги, има много споделени истории - сигурен съм, че всяка история може да получи своя хепи енд, стига да бъде подходено находчиво към този, който е споделил.

Има и друго - имам крайно мнение, граничещо с фундаментализма относно употребата на антидепресанти за лечение на ПР и фобии. Причините за това са много, някои от тях вече съм споменавал, но главната е, че това продължава да е фактора, който отдалечава мнозина от трайното успешно справяне.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: skorpi в Май 02, 2012, 12:41:24
Значи можело да говориш спокойно и невраждебно и да обясниш на съвсем нормален език нещата - виждаш ли откъде идва проблемът? Че ти може и да говориш верни неща и намеренията да са ти добри, но понеже си груб и остър в изказа си, те насметоха едната част, а другата те защитиха. В крайна сметка, аз добронамерено ти казвам, че ако искаш да бъдеш чут и наистина да си полезен, ето този е тонът, с който е най-добре да разговаряш. Така ти гарантирам, че никой не би скочил срещу теб - просто няма причина да го прави.  ;)
За АД личното ми мнение е, че отдалечават от решаването на проблема, когато се разчита единствено на тях, а не се прави нищо останало. Колкото до мен, те бяха включени в момент, в който тръгнах рязко надолу и нямаше никакъв шанс да мина напред, въпреки че доста дълго опитвах и без тях и резултатът се появи - а той не е, че те са ме "излекували" или изведнъж са премахнали всичките ми проблеми. Те просто бяха средството, чрез което да не назадвам повече, а да се придвижа малко напред, за да почна да излизам, да си подредя различните аспекти в живота и всичко оттам нататъка си зависи изцяло от мене и от обстоятелствата, които създавам. И като цяло не харесвам заклеймяването на който и да било метод като неефективен. Разбирам, че искаш да отвориш очите на всички и понеже ти си минал по даден път, ти се иска да им го покажеш и дори се вбесяваш, че не го виждат, нито искат да тръгнат по него или да се доверят, но имай предвид, че решението не за всеки е еднакво. Така както на един човек му действа дадено лекарство, а на друг - никак - не говоря за АД, а за лекарствата като цяло. Както и имунният отговор на всеки организъм е различен. Нормално е и при психиката извън общите положения, да има и различия. Затова мисля, че никой не трябва да е кон с капаци и да вижда едно единствено решение. Според мен винаги има поне няколко, като 1 или 2 са по-подходящи... също така всеки трябва сам да дозрее за собственото си развитие,  не да му се налива наготово с фуния - ефектът би бил или нулев, или изцяло отрицателен.  :) Тука има един стремеж и то не е от сега всеки да налага на останалите собствените си възгледи и опит и си търси последователи. Нещата обаче не стават така.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Май 02, 2012, 01:04:08
Далече съм от идеята да налагам път или решение. Но всички възможности трябва да са известни. тодоров пише тук от две години има 1500 мнения за дълбинните си методи, аз пиша за краткосрочните и успешни методи - това е.

Просто предлагам на вниманието начина по който аз се справих - това обаче провокира неимоверно количество сплетни, писма, доноси срещу човек и метод, които все пак, не може да се отрече, за момента са най-успешните в България по отношение на стрес, ПР и фобии.

Оттам настана пожара - нетърпимостта към нещо, което не било в БАП - организация (по-скоро фирма), за която се твърди, че е някаква авторитетна фирма. Но тя не е просто защото не е Институция, нито е упълномощена от държавата да регулира тази дейност - психотерапията.

Всеки може да върне мненията ми назад, до първото дори и да проследи как са се развили нещата. Не мисля, че аз първи изострих тона и започнах с недотам етичните доводи.

Макар и във форума - и аз съм човек. И не мисля, че трябва задължително да потискам остротата си, когато преценя, че е необходимо малко изостряне на вниманието с някой и друг израз (за разлика от ответната спореща страна аз никога не употребявам обиди). Какво ми е идело да напиша, идея си нямаш :) И аз знам, че когато някой ти натъртва нещо постоянно - то втръсва. Включил съм се късно обаче тук и ще трябва да пиша на този принцип - на предлагането на другата страна на нещата.

Относно антидепресантите - крайното мнение, разбира се е мое, но то е достатъчно подплатено откъм наука. Пък и съм в този бранш - добре разбирам и знам какво се опитва да се наложи. Даже някой тук ме беше нарекъл клонинг на терапевта ми - но ето една изненада - понякога, макар и много рядко той приема да се работи психотерапия и медикаментозна терапия паралелно, но така или иначе винаги се стига до момент, в който медикамента се спира и то окончателно.

Та така - в заключение само трябва да кажа, че макар и за някои отдавнашни потребители форума да не им се харесва обстановката тук то съм убеден, че всичко, което пишем тук е полезно. Имам обратна връзка от достатъчно много хора, за да го твърдя това. Те са и стимула ми да продължа да пиша. :)


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: t.todorov в Май 02, 2012, 01:43:06
" Просто предлагам на вниманието начина по който аз се справих - това обаче провокира неимоверно количество сплетни, писма, доноси срещу човек и метод, които все пак, не може да се отрече, за момента са най-успешните в България по отношение на стрес, ПР и фобии. "

Първо, черно на бяло, никой никъде не разбра, как си се справил, освен цитат от някаква книжка, което е много далеч от нуждата на хората.
Второ - нито писма, нито доноси, просто си направих труда да проверя, дали въпросният психиатър е завършил  школите по психотерапия, чиито методи се тръбеше, че използва - не е.
Да е най-успешния ... е меко казано подвеждащо и то много. Не е най-успешен, просто защото не е правено сравнително изследване за това, кой е най-добрия, особено пък в и в тесен смисъл - тревожни разстройства. Това че няколко души заляхте форума със суперлативи, не променя този факт. Всичко и в тази, и в останалите посоки е просто едно голословие. Разбира се подобно голословие си има функция, задача и цел, която видно е да е далеч от това да се помогне, а да се канализира избора до група хора, които сами себе си са нарекли терапевти.
В "ничията" терапевтична организация има над ... 50-60 терапевта, включително и с европейски сертификат за правоспособност, да не говорим, колко са обучаващите се там и вече има втора и трета генерация успешни български терапевти, обучени от български обучители.
Не мога да разбера, как е възможно човек да е толкова сляп, за да отрече факта, че една птичка пролет не прави /макар и птичката да са няколко души/.
Едно от правилата е да се осигури разнообразие на методите. До тук дълбинната не става, психоаналитичната не става, краткосрочната към решения не става, позитивната не става, психодрамата не става, КПТ не става ..... само НЛП и Ериксонианска кратка терапия /която никой, никъде изобщо не взема на сериозно, да не говорим че освен това в България обучение по този метод дори и да е спорен - няма/. Това видимо канализиране /под предлога, че всички стават, ама тя най-бързо и най-ефективно, "вижте мен", а всъщност само чуваме, а най-същественото "как" остава мъгла, защото един излекувал се е ангажиран дали било ноу-хау, или не - пълна глупост/ ясно показва, че усилията са  потокът от хора, вместо да разполага с широта и много избори в преценката си  да го стесни до "правилният". А изборите са много, особено за големите градове - много.
Съжалявам за отклонението през тази тема.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Май 02, 2012, 01:57:15
" Просто предлагам на вниманието начина по който аз се справих - това обаче провокира неимоверно количество сплетни, писма, доноси срещу човек и метод, които все пак, не може да се отрече, за момента са най-успешните в България по отношение на стрес, ПР и фобии. "

Първо, черно на бяло, никой никъде не разбра, как си се справил, освен цитат от някаква книжка, което е много далеч от нуждата на хората.
Второ - нито писма, нито доноси, просто си направих труда да проверя, дали въпросният психиатър е завършил  школите по психотерапия, чиито методи се тръбеше, че използва - не е.
Да е най-успешния ... е меко казано подвеждащо и то много. Не е най-успешен, просто защото не е правено сравнително изследване за това, кой е най-добрия, особено пък в и в тесен смисъл - тревожни разстройства. Това че няколко души заляхте форума със суперлативи, не променя този факт. Всичко и в тази, и в останалите посоки е просто едно голословие. Разбира се подобно голословие си има функция, задача и цел, която видно е да е далеч от това да се помогне, а да се канализира избора до група хора, които сами себе си са нарекли терапевти.
В "ничията" терапевтична организация има над ... 50-60 терапевта, включително и с европейски сертификат за правоспособност, да не говорим, колко са обучаващите се там и вече има втора и трета генерация успешни български терапевти, обучени от български обучители.
Не мога да разбера, как е възможно човек да е толкова сляп, за да отрече факта, че една птичка пролет не прави /макар и птичката да са няколко души/.
Едно от правилата е да се осигури разнообразие на методите. До тук дълбинната не става, психоаналитичната не става, краткосрочната към решения не става, позитивната не става, психодрамата не става, КПТ не става ..... само НЛП и Ериксонианска кратка терапия /която никой, никъде изобщо не взема на сериозно, да не говорим че освен това в България обучение по този метод дори и да е спорен - няма/. Това видимо канализиране /под предлога, че всички стават, ама тя най-бързо и най-ефективно, "вижте мен", а всъщност само чуваме, а най-същественото "как" остава мъгла, защото един излекувал се е ангажиран дали било ноу-хау, или не - пълна глупост/ ясно показва, че усилията са  потокът от хора, вместо да разполага с широта и много избори в преценката си  да го стесни до "правилният". А изборите са много, особено за големите градове - много.
Съжалявам за отклонението през тази тема.

Скорпи, а и всички останали - ето я причината, атмосферата във форума да се разваля. Три дни мълчание и изведнъж тотално оплюване на това, което един успешен клиент казва от страна на, забележете - психолог психотерапевт!

Кой тук е с определена (интересчийска дори) цел? Оставям на четящите да преценят. Аз, за разлика от тодоров не си изкарвам заплатата с психотерапия на ПР. Аз съм доволен от психотерапевтична услуга и то много доволен - 10 годишно ПР и няколко фобии ги няма.

Колкото и да не ти се харесва, тодоре - ще го четеш още много пъти това.
И моля те, недей излиза с твърдението, че не съм казал нищо конкретно - всичко е тук и седи написано - няма да го пренаписвам отново - върни назад историята и чети. ОТ един път явно не хващаш :)


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Май 02, 2012, 02:49:04
Цитат
КПТ не става ..... само НЛП и Ериксонианска кратка терапия /която никой, никъде изобщо не взема на сериозно, да не говорим че освен това

Как да не става КПТ? Че тя е един от най-успешните методи.
Не ми слагай думи в устата, които не съм изрекъл моля!

Нали прочете по-горе - на хората не им се четат скандали, така че НЕ ГИ СЪЗДАВАЙ!
КПТ е чудесен тип терапия и практикувана от опитен терапевт води до много добри резултати. Условието, както виждаш е терапевта да е добър. Не всеки е такъв за съжаление.

Относно Милтън Ериксон - искаш да кажеш, че най-добрите световни терапевти са никои и никъде? Защо продължаваш да говориш такива глупости?

Прочети в линка по-долу как никой и никъде не взима насериозно - хората правят конференции в негова чест и елита на световната психотерапия го почита повече от който и да е било друг съвременен терапевт - http://evolutionofpsychotherapy.com/ (http://evolutionofpsychotherapy.com/)

Цъкаш на конференцията от 2009 година и четеш програма, резюмета.

Ако тези имена за теб са никои и нищо, то... незнам...


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Май 02, 2012, 03:46:11
Стига сте се карали. Много добре знам за какво говорите. Да - аз съм ходила при терапевта на hpjon и не ми помогна. На него обаче е помогнал.
Не ми харесва това, че се обобщава. Не може един човек или метод да е всемогъщ и да излекува всички с ПР.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: skorpi в Май 02, 2012, 04:42:06
hpjon, би ли ни обяснил още веднъж, защото явно веднъж си го направил, но аз съм пропуснала, тогава не съм те чела, как точно се случи преодоляването на ПР и фобиите и в какви срокове, какво конкретно направи? Ясно е, че си ходил на терапия, но какво включваше тя? Разбира се, че не очаквам да разкажеш всичко подробно, то си е лично, а и терапията не се изнася навън, само някакви насоки дай, за да не бъдеш обвиняван в голословие, ако го считаш за несправедливо? Лично аз предпочитам вместо теоретичните обосновки и цитирането на бележити имена, да ми се каже съвсем практически кратко, ясно и по същество какво сте направили всички вие, които нямате ПР понастоящем? Не искам да чувам :"Просто си промених мисленето" и неща в този дух - тези неща са твърде общи и не помагат по никакъв начин, затова не ми се слушат. Искам конкретика. Ако ви се занимава, разбира се, за което предварително благодаря.  ;)


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Май 02, 2012, 05:16:05
hpjon, би ли ни обяснил още веднъж, защото явно веднъж си го направил, но аз съм пропуснала, тогава не съм те чела, как точно се случи преодоляването на ПР и фобиите и в какви срокове, какво конкретно направи? Ясно е, че си ходил на терапия, но какво включваше тя? Разбира се, че не очаквам да разкажеш всичко подробно, то си е лично, а и терапията не се изнася навън, само някакви насоки дай, за да не бъдеш обвиняван в голословие, ако го считаш за несправедливо? Лично аз предпочитам вместо теоретичните обосновки и цитирането на бележити имена, да ми се каже съвсем практически кратко, ясно и по същество какво сте направили всички вие, които нямате ПР понастоящем? Не искам да чувам :"Просто си промених мисленето" и неща в този дух - тези неща са твърде общи и не помагат по никакъв начин, затова не ми се слушат. Искам конкретика. Ако ви се занимава, разбира се, за което предварително благодаря.  ;)

Разбираеми са исканията ти, но те са почти неизпълними. Защо ли? Защото първо, каквото има като конкретика съм го споделял много пъти и не виждам смисъл да се повтарям. За всеки истински търсещ ще отнеме най-много 2 часа да прегледа историята на постовете ми тук и да се запознае в общи линии с това, което съм променил с терапията си.

Пък и да, промених мисленето си - това е същината. Защо да разказвам как стана това, като все бивам критикуван, че при всеки е индивидуално. То си е и така. Пък и работа във форума не се върши - могат да се дадат само насоки. Виж мненията ми за новините, за пролетната умора, за медикаментите, за смелостта - там всичко съм написал - невъзможно е да обобщя в един пост всичко. Но всичко е тук.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: butterfly в Май 05, 2012, 10:47:05
Ето ме и мен... много информация,много нещо,чак изпаднах в деперсонализация..:) А сега сериозно по темата..Аз изпадам почти постоянно в това състояние,то сякаш изведнъж се случва ,както се къпя,мия си чиниите,стоя гледам телевизия и още много примери мога да дам и край-ужасът на отделяне,изпитване на страх от нереалност,лудост ме залива.Доста време и пъти изпадам в нея,но в един момент освен силните Емоции,които човек преживява по време на тази криза,изтръпване на тялото,главата,сърцебиене,задушаване,повдигане,замаяност,адреналин...всички знаете какво е реших да се ЗАМИСЛЯ какво всъщност става.Е, все още нямам конкретизация над нещата,но все пак съм крачка напред.Започнах да се наблюдавам от друга страна..Какво се е случило,преди да изпадна в деперсонализация,какво съм си мислила в този момент. И наистина разбрах,че когато ти минават спомени,определени ситуации в мислите,изпадаш в криза,сякаш от неможене да се справиш с това,борейки се в ума си да е нещо различно,или дори да искаш да е друго,а да си постъпил погрешно то се случва.ЧОВЕК,ИЗПАДА В ДЕПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ,ТОГАВА КОГАТО ИСКА ДА "ИЗБЯГА"ОТ НЯКЪДЕ,НЕЩО,подобно на телепортация,само 4е с ума и мислите. Мислите, провокират чувствата,емоциите,действията.Както се казва СТИМУЛ-РЕАКЦИЯ.Няма живо същество,което първо да действа/чувства/ , после да мисли.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: hpjon в Май 05, 2012, 10:50:39
Цитат
Мислите, провокират чувствата,емоциите,действията.Както се казва СТИМУЛ-РЕАКЦИЯ.Няма живо същество,което първо да действа/чувства/ , после да мисли.

Чудесно казано!
И напълно отговарящо на истината.
На прав път си - работейки с мислите може да се повлияе всичко останало по веригата - чак до... където ти стигнат мечтите :)


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: skorpi в Май 06, 2012, 06:26:05
Цитат
Мислите, провокират чувствата,емоциите,действията.Както се казва СТИМУЛ-РЕАКЦИЯ.Няма живо същество,което първо да действа/чувства/ , после да мисли.

Тогава как бихте обяснили любовта - влюбването? Какви мисъл има в тях, когато често, макар и не винаги, разумът и чувствата си противоречат, но я си помислете кое надделява... ами животните, те мислят ли? А растенията? А всичко друго живо в природата? Не разчитат ли те на усещанията си, на инстинктите си и на заложеното у тях, без грам умисъл? Аз виждам противоречие. Никога, ама никога не съм мислила, когато съм се влюбвала - ей сега ще си го помисля и хоп - готово love Де да ставаше така, по поръчка. crazy2 А колко пъти съм искала да не чувствам нещо, защото на мисловно ниво съм осъзнавала колко безпредметно и дори вредно е то за мен... впрочем, това важи и за всички фобии, като цяло. Ние осъзнаваме колко са ирационални, т. е. на ниво разум и мисъл ги отхвърляме като реална опасност, но какво чувстваме междувременно? ;)


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Май 06, 2012, 06:46:14
Ами аз така и не разбрах дали има някой като мен, който чувства деперсонализация постоянно?

И дали това е нормално за тревожните разстройства?


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: skorpi в Май 06, 2012, 07:37:15
Е, как не разбра, доста хора ти казаха, че са имали или продължават да имат и в момента. Лично аз, както споделих, имах преди да започна да пия лекарства и оттогава до този момент нямам. yahoo И да, деперсонализацията си е симптом на ПР.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Май 06, 2012, 08:30:15
Ами аз все оставах с впечатление, че на другите им се случва от време на време при кризи, а при мен си и постоянно...


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: vesi2003 в Май 06, 2012, 09:04:49
При мен е всеки ден,много рядко да не съм в това състояние и единствено ми помага ривотрила.Това е един от основните ми проблеми в борбата с ПР.От 12 години съм така.Аз все си мисля,че ми липсва нещо,стимулиращо мозъка и за това съм постоянно така.Толкова съм свикнала,че когато съм добре,почвав да се чудя,какво става.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Май 06, 2012, 09:55:10
Какви лекарства пиеш? Антидепресантите не ти ли премахват ДП? Не мога да повярвам, че я имаш постоянно от 12 години.

Аз я имам, само ако не пия лекарства.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: vesi2003 в Май 07, 2012, 08:53:03
Пия АД. и се чувствам по добре.Да,когато ги пия нямам постоянно такова състояние,но спра ли ги,което се е случвало в годините,всичко се връща.Това се чудя,цял живот ли трябва да пия лекарства,за да съм горе-долу в някаква кондиция.Казвам горе-долу,защото винаги,когато съм пила АД.,резултата е бил около70% подобрени,но не и напълно.Те само притапяват състоянието ми,но лекуване???????


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Май 07, 2012, 09:21:10
Напълно те разбирам! И аз съм така! Какво са ти казвали лекарите? Защо имаме такова ужасно чувство, на какво се дължи?

Толкова искам да имам нещо нормално - като сърцебиене например, а не този ужас....


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: vesi2003 в Май 07, 2012, 10:20:04
Казаното ми от лекари,че това е химичен дисбаланс на мозъка,не се захранва с определени вещества.И така си го обяснявам.Но медицината по цял свят е до тук с ПР.-АД. и психотерапия.


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: inna в Май 07, 2012, 06:06:57
Аз се чудя дали ДП може да мине от само себе си без лекарства? Веднъж пробвах 6 месеца и не стана.

Много е гадно да знаеш, че ако не взимаш лекарства, ще се чувстваш толкова ненормално.

Има ли някой, който да е преборил постоянна ДП без лекарства? Да ни даде малко надежда!!!


Титла: Re:Постоянна деперсонализация?!
Публикувано от: Ioana в Май 20, 2012, 04:59:34
Inna писала съм ти лично съобщение,ще се радвам да ми отговориш  bouket


SimplePortal 2.1.1