evropea.com - форум за паническо разстройство

   Няма защо да се залъгваме. Единствения начин да се справи човек с ПР с професионална помощ  е психотерапията. Проверих, че  във форума няма такава тема.
   За да няма безсмислени  спорове  за методи, техники, успеваемост , ефективност….и за удобство на тези, които пишат или само четат тук, и не на последно място поради изказани желания на потребители,  реших, че е добре да се  направи отделна  тема. Има различни мнения относно  справянето с ПР, но аз вярвам, че всеки има път  по който върви и този път ще го заведе на мястото, където трябва да е.

Много хора  ходят на психотерапия  и това е най-ценното, което правят за себе си.
 Искрено им желая успех!

НО  смятам, че тук трябва   да пишат само тези, които са приключили терапията си.  Всеки, който иска,  може  да опише цялата си история или да опише с няколко думи  -
  -как се е чувствал преди терапията
  - при кого се е лекувал
  -колко  време е продължило лечението
  - преди колко време е свършил терапията
 - как се чувства сега.

Нека само да уточня нещо  важно, че за мен  „излекуван“  означава човек, който:

1. няма оплаквания, свободен е от ограниченията, които налага страха и се чувства спокоен  и уверен, че паниката и страха повече няма да се върнат в неговия живот.

2. не пие лекарства – нито антидепресанти,  нито транквиланти


Вярвам, че тази тема  ще е полезна  и дано все  повече хора имат причина да пишат в нея.

  Ще започна аз.
  И ще съм кратка, защото вече съм го разказвала, пък и малко се уморих да пиша.

 С 8 годишен стаж в  ПР, отключено след смърт на близък до семейството човек.  Преминах през   множество  посещения по кабинети и изследвания,  приемане и отхвърляне на диагнози,  купища лекарства,  през  периоди на  пълно потъване  и периоди на известна надежда, но никога напълно здрава и винаги със страх, че ще умра.   ПИСНАЛО ми беше да живея така.
 През ноември  2008 г. в  стария форум на Европея, прочетох за жена, която се е справила с паниката, като беше написала и името на лекаря, който и е помогнал. Намерих го, разказах му  подробно „тъжната си  история“ и започнахме психотерапия,. Терапията продължи 4 месеца, като още след първия месец вече имаше   ‘’много ярка светлина в тунела”…. 
   И  така,  вече съм здрава. Научих, че мога да се радвам на живота, семейството и приятелите,  развивам се  в службата,  пътувам, срещам се с нови и интересни хора,  изобщо  гледам на света с други очи.
 Не пия лекарства, а от  ‚онзи‘ страх няма и помен.

 Човекът, който ми подаде ръка и  заедно преминахме този път  е д-р Тодор Първанов и аз съм му  безкрайно благодарна. Това  е  за мен много  интересна и  богата  личност, голям професионалист  и преди всичко Човек с главно ‘Ч“. Благодаря  Ви, докторе!


Ваш ред в!

Здравей, драги читателю!
Казвам се Георги.
Благодаря ти, за отделеното внимание на тази тема. Тя е важна за теб, защото това ще е може би последното нещо, което четеш в състояние на страх - само от теб зависи. След това, надявам се, ще си намерил пътя към освобождението от страха - към смелостта и пълноценния живот. Аз вярвам, че можеш, защото аз го направих. Направиха го и още няколко потребители от този форум и десетки други, които може би не пишат тук. Надявам и вярвам, че и ти ще успееш и че ще ставаме все повече хората, които са оставили проблема с ПР и страха в миналото.

И така, накратко и моята история:

В продължение на 10 години страдах от най-различни симптоми и състояния, за които не знаех, че се наричат ПР. Обикалях непрекъснато лекари, кардиолози и други специалисти в търсене на нещо, което “не е наред”. Такова, разбира се и слава Богу нямаше - оставаше ми само да пия успокоителните и да се стискам от предприемането на каквато и да е инициатива - от срещи с приятели до пътуване.

Благодарение на форума тук прочетох доста за ПР. Разбрах какво ми е и тръгнах по пътя на самосправянето - с книги и подходяща литература. Но бе минало време и онова, което вече ще наричам страх и стрес се бе настанило толкова убедително, че напредъкът беше едва забележим. Най-важното, което разбрах от книгите е, че състоянието е поправимо. Избягвам думата лечимо, за да не остане впечатление, че ПР или както вече се разбрахме да го наричаме страх или просто стрес, е болест - не е. Просто някои хора реагираме на стреса малко по-силно.

Тази по-силна реакция се дължи на една биохимична особеност, която се изразява в рязкото и в голямо количество отделяне на хормона адреналин. В праисторически времена този процес може би е спасявал живота на прадедите ни (адреналина помага да избягаш опасност или да се биеш с враг), но в съвременни условия усещаме това в различни проявления - всички симптоми, за които можете да прочетет във форума - няма да ги изброявам, защото четенето им още веднъж няма да ви успокои. Всъщност една от ключовите промени бе, че престанах да чета за други в моята ситуация и за симптоми. Човек е внушаемо същество - лесно в лабилно състояние може да си втълпи и други симптоми.

И така, благодарение на постовете на Илиана и на Ema аз видях, че хора с дълга история и с подобни оплаквания са разрешили трайно проблемът си.

Въодушевлението ми бе голямо и се свързах с терапевта, който им бе помогнал - д-р Тодор Първанов.

След като се съгласих на няколко не особено трудни за следване условия аз започнах терапия при д-р Първанов. Няколко месеца след това - точно 4 месеца - я завърших. Успешно.
Промяната бе налице и аз бях станал свободен от страхове, смел и уверен човек. Веднага искам да споделя нещо удивително - сега, когато пиша този пост е изминала вече една година от терапията и забелязвам нещо много хубаво - промяната към добро не е свършила просто с края на терапията - тя продължава и днес. Но няма да разказвам повече, за да е изненада изживяването за всеки - защото изненадата е прекрасна :)

В съседни теми или в по-старите ми постове можете да прочетете различни подробности и нюанси от терапията. Тук искам да акцентирам на, според мен, най-важното, на което се научих:

ПР не е болест, не е дори и разстройство. Казва се така, защото съществува международен класификатор на болестите - МКБ и медицината просто трябва да класифицира някъде това състояние. ПР е просто преживяване на остър стрес - дори когато човек се намира в привидно спокойни обстоятелства. По някаква причина мозъка се е научил да мисли, че е под стрес - затова и дава команди на тялото да произведе адреналин, който провокира изявата на чисто физическите симптоми.
В хода на терапията се научих да мисля по нов начин. Така вече физиологичния отговор с производството на адреналин просто стана излишен и симптомите изчезнаха. Но както разбрах по-късно - новото мислене ми осигури много повече от това да нямам симптоми - вече можех свободно да правя всичко, което желая.

д-р Първанов ме научи на смелост и върна увереността ми - затова съм му безкрайно  благодарен и признателен, че ми помогна да излезна от това изтощително състояние!

Смелостта е нужна, защото стрес така или иначе в живота ни има - кога повече, кога по-малко. Смелостта обаче е ключова способност, когато се изисква справяне със стреса - за да не се превърне той в хроничен. Е, веднъж научил се на смелост вече знам, че имам поне 3 начина, с които да се справя със стреса, когато той е реален.
Вече нереален, ирационален страх няма - просто защото вече и съзнателно и подсъзнателно знам, че не ми е нужен.

И понеже изложението ми вече става дългичко - не виждам как накратко мога да изброя всичко, за което в тези 4 месеца научих по време на терапията. Но искам само да кажа, че след това светът започна да изглежда по друг начин - точно както една свежа, пълна с дъхав аромат пролетна утрин изглежда в сравнение със студена и мъглива зимна нощ.
И за да не се получи подвеждане - светът не е станал по-розов, просто когато си научен разумно и спокойно да разглеждаш ситуациите ти намираш решение на проблемите, които така или иначе си съществуват. Справям се с проблемите и съм щастлив от факта, че мога да го правя без да се “перпарирам” от страх. Радвам се на радостите без да е помрачено настроението ми и изживяването от нещото, което преди дори не знаех как се казва.

Ето един блиц отговор на въпросите, които са поставени в началото на темата, за тези, които не са имали търпение и са прелистили до края:

- как се е чувствал преди терапията
    Уплашен, стреснат, притеснен, объркан, отчаян. С редица симптоми
- при кого се е лекувал
    При д-р Тодор Първанов. Той приема в Плевен и в София
- колко  време е продължило лечението
    Справянето с проблема при мен отне точно 4 месеца
- преди колко време е свършил терапията
    В момента, в който пиша този пост - преди една година
- как се чувства сега.
    Чудесно :) Смел, уверен, спокоен и ведър. Да, имам моменти на стрес - няма как - в ежедневието ни го има. Но реагирам на него по нов, адаптивен и нетравмиращ начин.

Това е от мен. Пожелавам на всеки, който чете тук по принуда най-скорошно справяне с проблема си. Ако мога да обобщя бих казал така -
който иска - може! :)

Георги

П.П. При положение, че възникнат въпроси относно споделеното, можете да се свържете с мен чрез е-мейл: georgi_anon@abv.bg

Много бих искала да се включа и аз тук!
Но не отговарям на едно от условията - от време на време взимам по 1/4 Ривотрил при нужда.
Sorry!
Дано всички бъдем живи и здрави!  :)

Искам да предложа линк от "Европея" на тема "Излекуване от паническо разтройство" - http://www.evropea.com/pd_recovery.html.

И аз да разкажа моята история.....Получих ПР вследствие двете сърдечни операции на синът ми.Толкова години изгубих в страхове и ограничения.Само аз знам как успявах да се справям и да отгледам двете си деца, но имах и огромната подкрепа и разбиране на съпругът ми.Така изминаха почти 20 години.Съдбата ме срещна с д-р Тодор Първанов. Огромното ми желание да променя нещата и най-после да взема живота си в свои ръце, ми помогнаха в  борбата.
Предизвикателство  беше и за  д-р Първанов. Още на първата ни среща сякаш чудо се случи - за първи път излязох с широка усмивка и заредена с огромен хъс и желание за живот и  щастие. Знаех, че ще трябва да работя върху себе си, знаех, че ще е трудно, но знаех, че имам и безрезервната подкрепа , човещина и разбиране от един професионалист. Поддържахме ежедневен контакт, той ме насърчаваше, казваше ми какво да правя, успокояваше ме когато трябва и...........така стигнах до мечтания край .Всичко приключи за 3-4 месеца.От тогава минаха почти три години. Съжалявам само, че съм изгубила толкова години в страхове и ограничения, най-хубавите ми години....но явно такъв урок е трябвало да получа. Днес съм щастлива, уверена, смела и смея да твърдя - реализирана жена. И всичко това благодарение на д-р Тодор Първанов. Всеки който го познава от близо би ме разбрал. Жив и здрав да сте докторе, малко са Човеците като Вас с главно Ч.......Бъдете здрави и смело напред  love

Здравейте,
аз страдах от ПР 12 години. Всичко започна когато бях първи курс студентка.Годините, които хората наричат най-хубавите в живота, при мен минаха като кошмар.Живеех в собствен затвор, не излизах никъде без придружител, неможех да правя нищо сама,не завърших образованието си... Не съм се лекувала с лекарства, защото не вярвах, че те ще решат проблема.Преди малко повече от година ми поставиха диагноза рак. Това беше момента, когато нещата много се промених.

Здравейте, бих искала да помоля за координати на д-р Първанов. Благодаря предварително.

gia, писах ти лично съобщение.

Успех!

Успех, дано пишете след четири месеца :)

  И gia, да не забравите снимка с "преди" и "сега"!  :laugh:

Копирам това мнение на ейнджъл от темата за бременността и ПР - то е напълно подходящо за тази тема:

Здравейте и от мен, бих искала да помоля за координати на д-р Първанов в София. Благодаря предварително.

камелия, писах ти лично съобщение.

Успех!

Благодаря за бързия отговор hpjon ,като прочетох какви неща сте написали за този лекар се обнадеждих,че ще помогне и на мен да намеря правилният път за справяне с това състояние  ;)

Момичета и момчета от Варна и околните населени места, горещо ви препоръчвам психиатър-психотерапевт д-р ПЕТЪР НИКОЛОВ, който приема в медицински център "Брегалница"! Ще намерите сайта му в интернет.
След четири месеца (14 сесии) съм с различно мислене и напълно овладяни симптоми.
Успех на всички!

Отговарям и аз кратко точно и ясно, защото съм писала много.

1. 3 години ПР
2. д-р Тодор Първанов
3. 4 посещения
Резултат: 7 месеца - никакъв помен и спомен от ПР

След няколко неуспешни опита с лекари, от 10 години съм номинирала за номер едно др. В. Митковска - Пловдив!!! arms

Мисля, че и това мнение е за тук:

Браво, hpjon! Момичето (ако е изобщо такова) влезе във форума, писа два "рекламни" поста къде "уж" се е оправила и ти го добавяш в Бялата книга!  slap

Здравейте и от мен! Не знам дали осъзнавате колко надежда вдъхвате на хората като мен, на които тепърва им предстои да се борят с ПР.

Hpjon, може ли да ми изпратиш координатите на д-р Първанов? Благодаря ти предварително!

За жалост няма да може  :(
След доста крайни негови състояния и неодобрение, на голяма част от съфорумците, отнасящо се до неговото психическо състояние, админа го почери с БАНан. Дано някой друг знае координатите на въпросния доктор и Ви помогне.

Добре дошла и успех! :)

Здравейте. Надявам се информацията от този форум да ви помогне възможно най-много. Все пак, обаче смятам, че това, което се пише тук, трябва да се приема с определена резервираност. Hpjon беше баннат именно защото "натикваше" на всеки съфорумец метода, използван от него и никога не приемаше мнение, различно от неговото, а се държеше арогантно.
Човешката личност е много индивидуална и това което сработи при един може да не сработи при друг. Това важи както за методите така и за терапевтите, които ги практивкуват. Няма обща формула за успешна терапия-вие трябва да намерите вашата си.
Сигурен съм, че ако попаднете на добър специалист, той ще успее да ви помогне.

Във връзка с Hpjon само искам да направя едно допълнение. Той показа нагледно какво наричаме "трансфер" в психотерапията. При всяка една терапевтична ситуация възниква този феномен и по своята същност представлява това, че пациентът възприема терапевта не такъв какъвто е в действителност, а по един изкривен начин-обикновено или в прекалено положителна или в прекалено отрицателна светлина. В случая с Hpjon беше първото.
Когато приключи една терапия трансферът би трябвало да е разграден-те пацентът да вижда терапевта такъв какъвто е с неговите предимства и недостатъци. При Hpjon това не се е случило. Даже бих казал, че той проявява в някаква степен трансфер и към метода на терапевта си.
Смятам, че Hpjon всъщност е един доста интилигентен човек, който ако не беше в клопката на трансфера би могъл да спори по конструктивен начин.

Възможно е той да се върне под ново име тук във форума, който за него е една голяма проекция на нещо вътрешно.

 Гледам, че Анонимус се упражнява.

На първо време започнете с правописа:

интЕлигентен човек. ;)

Само да споделя, че в тук не е писал само hpjon и не е нужно да се коментира във всяка тема едно и също.

Темата е за терапевта, който ти е помогнал да се справиш с ПР. Може да пише всеки, който се е справил с ПР и сподели каквото сметне, че е полезно за другите с такъв проблем. 

Това не е тема за анализ на методи, терапевти, подходи. Така наистина ще е полезна за читателите на форума. Форумът е отворено пространство и всеки може да го прочете от създаването му и да отсее полезното от вредното. Хората с ПР може да са тревожни, но в никакъв случай не са  глупави, наивни или лекомислени.


 

Приемам граматичната поправка.

Разбира се, че не е писал само hpjon. Просто в последно време той беше най-актуален. Това което искам да кажа е, че това което може да помогне на един може да не помогне на друг. Няма нищо лошо в това да се споделя опит стига да не се налага като общовалидно правило.

Благодаря за топлото посрещане и желанието да помогнете!  :)

Съгласна съм, че всеки човек е прекалено индивидуален, за да може да се сложи под общ знаменател. Всъщност за д-р Първанов научих от негова статия в Интернет и търсейки повече информация стигнах и до този форум. Последните месеци имах честта да се срещна с няколко различни терапевта, но с никой до сега не се "сработихме" така че аз да се чувствам комфортно. Това, което прочетох за д-р Първанов, а след това и някой от коментарите тук, е много хубаво и ми се искаше да мога да се срещна и с него. След като ме запознахте с участта на Hpjon се надявам някой друг да може да помогне. Благодарности!

Mermaid,  ще се радваме когато решите проблема си, да споделите в тази тема как сте се справила.

Успех!

Здравейте,

Просто искам да напиша и аз с няколко реда през какво минах и как се чувствам сега. Всичко започна преди около година и половина, когато в следствие на силен стрес и уплаха за бъдещето си, започнах да изпитвам странни за мен състояния на рязко минаване на топли вълни през главата и тялото ми и изобщо нещо като бърза и краткотрайна, но доста силна като интензитет уплаха. Това лека полека започна много да ме притеснява и след като минах прегледи на кръвта и консултация с невролог....отидох при психиатър. Тук е момента да кажа, че съм от Пловдив. В началото докторката ми предписа някакво хапче - транквилант и ми каза да го пия 2 седмици и след това да го спра. Немога да ви опиша какъв ужас изживях след като спрях да пия деанксита. Страшна уплаха, че нещо лошо се случва с мен и няма кой да ми помогне. Почти на бегом стигнах до нея отново и тя ми каза, че нищо ми нямало и било нормално през пролетта да ми се засилят симптомите. Просто невероятно! Тази жена ми каза - Няма ти нищо! Стана ми още по-странно и притеснено - какво се случваше с мен. След това отново започнах да пия деанксит и всичко беше ок. След време обаче (2 месеца) реших да го спра понеже вече се чувствах добре. Обадих и се и тя ми каза - ОК. Щом съм се чувствал добре - да го спирам. Просто ей така. .........................
Така изкарах към месец. Постепенно страха от неизвестното отново ме завладя. Тук трябва да вметна, че страха доста зависи от начина на живот на един човек - привичките му и средата, която го заобикаля. Това го научих впоследствие.

След като загубих доверие в компетентността на психиатърката, при която първоначално ходех, разпитах и научих, че д-р Марков бил един от най-добрите в Пловдив. Успях да се вредя при него (листът е доста пълен) и оттук започна истинското ми подобрение. Той ме включи в една безплатна програма за психотерапия към неговия кабинет. По принцип съм описал самата терапия във форума преди време. Аз се излекувах напълно от това неприятно състояние. Вече не съм зависим от страха и паниката. Понеже това е бяла книга за терапевти аз бих искал да ви кажа нещо важно...Сигурно за всеки един от нас има един специален психотерапевт, който може да му помогне. Не се отказвайте само, защото резултатите се забавят. Просто не сте намерили своя човек-терапевт. Аз го открих в лицето на Милена Кехайова, но за някой друг това може да е съвсем различен психолог. На мен лично много ми помогнаха нейните препоръки за самопомощ. Намерих себе си чрез многото разговори с нея, но и във времето, което се научих да прекарвам сам. Лека полека станах най-добрия терапевт на себе си. Пожелавам го на всеки един от вас ! Има много начини за помощ и се надявам всеки да открие своя собствен!
Успех !

Здравейте, бихте ли дали координати на д-р Първанов, доколкото разбрах приема и в София. Благодаря ви предварително.

Здравейте,

някой може ли да ми каже контактите на д-р Тодор Първанов в София?

Благодаря предварително!

Здравейте! Нова съм във форума :)и може дори и да съм объркала нещо в публикуването. Имам една голяма молба.Боря се с паническото вече 3 години.Тук прочетох много нубави неща за д-р Тодор Първанов. Моля, ако някой има координатите му за София да ми ги изпрати. Предварително благодаря.

elista, човек за да преодолее паническо разстройство или каквото и да е друго психично разстройство трябва да промени и себе си като личност.

Координатите на д-р Първанов могат да бъдат намерени много лесно при самоинициативно търсене в интернет дори по бързо от чакането някой на готово да ги даде. Самоинициативността и предприемчивостта са част от преодоляването на едно психично разстройство......чакането на готово без лична активност само може да забави нещата, или да смени един симптом с друг.

Най-вероятно вече си получила координатите му на Лични, но когато откриеш/осъзнаеш едно нещо сама каквото и да е то, ползата и удоволствието са по трайни и истински.

Мая, аз съм достатъчно зрял човек, за да не очаквам нещата да се оправят с магическа пръчка или само с помощта на медикаментите.За разлика от доста страдащи от ПР доста бързо стигнах до заключението какво ми е и не губих време в ходене по кардиолози, невролози, ендокринолози и къде ли още не.Определено не чакам нищо наготово и поста ти определено ми звучи обидно, защото ти дори не ме познаваш.Преди да помоля за координатите на въпросния доктор доста подробно потърсих и определено няма никаква информация къде  приема в София или координати. Ако ,, такива като мен,, са ти досадни по някакъв начин, има решение- не се хаби да отговаряш.

Задължитело за всеки специалист е да е на разположени на нуждаещите се. Както един лекар открито споделя своите координати, така и един психотерапевт е задължен да го направи. В противен случай трябва да се търсят координати от друг, обикновено някой "излекувал се" при "специалиста", което действа сугестивно и е непрофесионало най-малкото.
Към специалист, който се "крие" и няма ясни и точни координати, както и ясен начин за контакт с него ... трябва да бъдете особено внимателна. Няма психотерапевт от цялата гилдия, който да е "труднооткриваем", но все пак ако "пръска" имената си по всякакви начини - преки, или най-вече косвени, чрез "излекували се", или поставни лица, в които и самият той може да фигурира.
Ако търсите специалист, много важно е да направите собствено проучване.
Всички психотерапевти в България са тук, и в рилежащите препратки:

http://www.psychotherapy-bg.org/

-

Здравейте,

някой може ли да ми каже контактите на д-р Тодор Първанов в София?

Благодаря предварително!

Телефонътна д-р Тодор Първанов е 0883342773.

 Здравейте ! Аз пиша от финландия , както някой от вас можеби знаят . Преди една година получих ПР . Немога да си позволя терапия тук , а и езикът е бариера . След една година мога да кажа че със силата на духа си преодолявам атаките и ги изкоренявам . Не пия лекарства и не получавам помощ от никого . Някак се чувствам горда с това . Преди неможех да пътувам и дори ме беше страх да отида до магазина . сега ходя на работа и с удоволствие се отдалечавам от дома . Помогна ми разбира се четенето . При всяка атака си повтарям , че това няма да ме убие и няма дори да припадна . Вдишвам няколко пъти дълбоко и ускорявам крачка . ако усетя слабост ям шоколад , по добре от медикаменти :) Много ми е помагало да опитвам да се разсейвам , а спорта прави чудеса  . Най - важното е да разберем че само химикали в мозъка , създават чувството на страх и безпомощност .
 Немога да кажа че съм 100 % излекувана , но сега живея доста по - нормално .
 Желая на всички успех със тази диагноза . случва се на всеки  . А най - голямата награда е когато преодолеем сами страховете си . Нямам намерение да съм срещу медикаментите или психотерапевтите , просто при мен нямаше как да се случи една добра терапия . Вероятно щях да съм се излекувала много по - отдавна ако я бях започнала ,.

Аз пък чета форума от две години и като гледам тук има един, който подозирам, че не само подкрепя ами е дори самият Тодор Първанов. Никовете, които използва са redjohn и hpjohn. Ако ви интересува ще ви кажа и методите му както и това, че отрича другите методи на лечение дори да са доказани научно с невероятните "доводи" от теория на конспирацията!!!

Не се стърпях просто.Какво значение има дали Хпджон е първанов или не. Не е ли по - важно това, което пише?! А относно дали е Първанов и Тодоров знае, че не е. А и друго, дори Първанов е на мнение, че определени болести се лекуват с хапчета.
Относно конспирацията, седни помисли, огледай и сама прецени за какво точно става въпрос. Хич и не мисля да се хабя в този форум да пиша едно и също по сто пъти. Достатъчно съм изписала вече.

Извинявай, че те накарах да се изпуснеш. Коя точно си ти,че да казваш за коспирациите с лекарствата. Или си мислиш че 15 човека тук са представителна извадка. Знаеш, ли колко човека са минали през паническо разстройство с лекарства и са забравили за него. А относно Първанов той самия казва, че неговата реклама е чрез хората в интернет, защо да не ви обърка и без това обърканото съзнание в момент на слабост да си докара някой лев? А писането във форума е пожелателно, надали някой ще се стресне, че ти вече няма да пишеш.

Муцка, няма как да те отсвиря : )))) Не ми е в кръвта. Първо ще ти кажа "Не съди, за да не бъдеш съден", което се отнася и за хпджон и за тодоров, и за теб, и за мен, и за Елена Шахънска, и за кадифето, и за трак, и за Лотхен ако щеш, и за който искаш се сети от този форум, и за всички останали.
Второ, Първанов е много умен човек, който има познания по маркетинг и знае, че няма нищо по - хубаво от рекламата "от уста на уста". Има и нещо друго обаче. Едно е непознат от някакъв си форум да ти каже, че еди кой си му е помогнал много, съвсем друго е да дойде примерно най - добрата ти приятелка, която е имала психични проблеми, и ти каже, че еди кой си доктор й е помогнал.
Затова и няма да си правя труда да пиша тук повече кой ми е помогнал, кога, и с какво. Мисля, че две години са ти достатъчни, за да знаеш кои са.
Също така, специално за психолози, психиатри и всякакви пси, разбери, че всичко е индивидуално. Много е важно да се изгради доверие между терапевт-пациент. Няма ли ги по някаква причина и терапията няма да е успешна. Обаче, извинявай, ама терапевтите да не са Господ, че винаги на 100% да успяват?! И аз да съм на Първанов, на Тодоров ако щеш, на мястото, в един момент ако ми дойдат куку - пациенти като мен самата, в повече, и аз ще почна да си подбирам хората. Ще почна да избирам тези, при които наистина има "смелост", дори да няма "знание". Така че, наистина, ще ти е по - добре да не осъждаш. Просто, като нямаш пари, няма да ходиш при някой, който иска 50-80-150 и нагоре пари, ще отидеш при някой младок, не с много практика. Понякога това може да бъде плюс, понякога минус. Всъщност, зависи си малко и от късмета, ама... Прави са били хората като са казали, че който търси намира.
Обичам ви и ви благодаря! Вие си знаете кои сте.

Моите най - добри терапевти са Т. Тодоров и Хпджон/Редджон/. ;D

Уважаеми, г-н Тодоров, искам само да Ви кажа, че д-р Тодор Първанов дава онлайн консултации в beinsadouno.com, както сам можете да се убедите: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=4495 Той не се "крие" и всеки, който има желание може да го открие и да му пише или да му се обади. Друг е въпросът, че приема високо мотивирани хора, които наистина искат да променят живота си към по-добро. И е прав - нищо не може да се направи с човек, който отива на психотерапия и очаква с магическа пръчка да му премахнат паниката или натрапливите мисли и чака някой друг вместо него да му свърши работата. Това е работата на психотерапевта - да покаже правилния път на пациента за излизане от неприятното състояние, в което се намира и да му даде конкретни насоки, и известно време да го подкрепя в изпълнението на плана им. Останалото го върши клиентът.
Няма човек, на когото да не е отговорил в beinsadouno. Аз лично съм правил контакт с "излекували" се при "специалиста" и смятам, че "излекувалите се подставен лица" при него са много повече от при който и да е друг "специалист" с "тъпийка" и фигурация в списъците на българската гилдия на психотерапевтите. Освен това доста години е бил завеждащ в отеделение специализирано в психотерапията на тревожни разстройства. Това, че някой има някаква хартийка, на която пише, че може да упражнява някаква дейност, съвсем не означава, че е по-добър, от някого другиго, който не притежава такава. Психотерапията, както добре знаете не се практикува от дипломата, а от човека. Не мисля, че е осбено трудно "взимането" на такава диплома и за съжаление много от хората, които я притежават по никакъв начин не успяват да помогнат на клиентите си, дори по-лошо, объркват ги още повече или ги пращат за зелен хайвер в миналото им.
Поздрави!

Аз пък ще ти кажа, че Тодор Първанов и Тодор Тодоров са специалисти и то добри. Това, че са влезли евентуално в някакъв конфликт, не прави единият от тях по - малко специалист. Всеки има право на лично мнение.

Аз съвсем сериозно заявих, че си направих собствена психотерапия с помощта на г-н Тодоров и Хпджон, тоест индиректно с Първанов.

Така, че ще защитавам, както единия, така и другия/Хпджон/.

Важно е да има различни мнения... Не само в една посока да се върви. Понякога точно в тези спорове се намират решения на проблеми.

А също така, никой да не обръща внимание на това как се казвам и какъв подпис имам. Така ми прилягат най - добре.

А и в крайна сметка всичко е индивидуално и зависи от доверието между пациент и лекар, нали така?
Дет се вика: "Не съди, за да не бъдеш съден!" или "Не гони, за да не бъдеш гонен" в този случай : ))))))))))
Или пък... Мъже сте в крайна сметка, простено да ви е!  ;D ;D ;D ;D

Шашмагюл, никъде не виждам конфликт или дебат. В цялата тема има истории на хора справили се с ПР, в повечето случаи благодарение на д-р Първанов, и пост Т. Тодоров, който поставя всичко това под съмнение. Явно това е част от позитивната психотерапия - да ни се покаже положителната страна на проблема - може и да има подставени лица  hump
Конфликт може да има, когато и двамата са тук и се конфронтират иначе си остава чисто говорене зад гърба, което българинът умее най-добре  hump

"И е прав - нищо не може да се направи с човек, който отива на психотерапия и очаква с магическа пръчка да му премахнат паниката или натрапливите мисли и чака някой друг вместо него да му свърши работата.

Господин Васил, 95% от терапевтичните случаи удовлетворяват горе цитираното - желаят някой друг да направи усилие вместо тях. По тази причина един терапевт учи над 10г. психотерапия, защото е наясно че ще работи точно с такива клиенти. И в тези случаи нещата не са обречени, дори напротив. Та когато един специалист поставя подобни цедки, или не е специалист в истинският смисъл на думата и разчита на факта, че 80% от хората които се сблъскват с проблеми успяват да се справят без чужда помощ. Т.е. ако аз видя човек който се е объркал идвайки при мен и виждайки че и сам ще може без изобщо да си мърдам пръста, не провеждам психотерапия. И тук се крие голямата разлика.
Що се отнася до хартийките, те не показват дали някой е добър или не е, а че някой има право или няма право. И подписът на тези хартийки означава, че има някой над специалиста и той няма как да се самозабрави, защото ще бъде санкциониран. Това са двата основни аспекта. Пазарният принцип върши останалото и определя дали някой е добър или не.

" Явно това е част от позитивната психотерапия - да ни се покаже положителната страна на проблема - може и да има подставени лица  "

Позитивната психотерапия работи много добре с народният фолклор, та по темата :
"Всяка жаба да си знае гьола" е казал народът. Терапевтичният гьол в Европа и България ... и по света е ясен. Можете да споделите с д-р Първанов, ако желае че има механизми да цопне в него като специалист.
Всичко останало са безименни виртуални битка "за и против", а в реала множество опарени клиенти. Хората не са прости четат и други форуми.
И накрая, наистина е много мило, когато любознателни и начетени психиатри, или психолози /например Алексей Бъчев, нали така :) / се опитват да действат психотерапевтично. Но както от любознателност никой не е станал сърдечен хирург, така и няма как да стане психотерапевт.

Айде, пак... Това, че се бъзикам с библията, не означава, че се бъзикам с Първанов... /Да изпреваря събитията. Това си е лично мой подход към всичко в момента./
Също така пък, за пореден път да подчертая, че фактът, че повярвах на Тодоров, логиката му, постовете му-вижте благодарностите, те не са шега, фактът, че благодарение на това, че в продължение на месец отричах всичко паранормално, божествено и всякакво такова, и фактът, че тази криза не се превърна в психоза,са показателни за това, че този човек е професионалист./Също така ако някой продължи да твърди, че въртя любовна авантюра с Тодоров, да внимава. Мога да изискам от админа да се възстановят всичките ми съобщения от и към Тодоров, за да докажа неговата невинност по отношение на моите "блудствания" в мислите. Така, че умната с намеците./

От друга страна пък, Хпджон ми казваше какво ДА правя, за да намаля кризите. Даваше ми методи, техники за справяне неща, които ме интересуваха и търсех. В интерес на истината, когато си разменихме мейлите, той, а и аз също, смяташе, че имам ПР... Едва малко по - късно се разбра, че имам всъщност БАР. И какво - да ме остави ли трябваше? Или просто да продължи да ме подкрепя като ми дава информация, за нещата, които ме интересуват и с които той е запознат?!И просто да вярва, че все пак може да ми помогнат

Извинявайте, но аз не мога да застана на ничия страна.

Извън криза не ми пречи ако щете и в Аллах да повярвам.

Бих споделила нещо: "Намерих златната среда".

 

Шашмагюл, не мога да не се включа за да ви кажа, че всичкият ви напредък е благодарение само на вас и аз нямам нищо общо с това, освен да ви оставя да проектирате разни неща от/върху "мое име". Това, че сте разпознала рационалното, този път си е ваша заслуга. Но рационалното би видяло 11 самотни поста критично, а вие не успявате, което ми хрумва съвсем чистосърдечно да опитате с хапчетата, така, както вие го усещате и толкова колкото вие решите. Дори и маймуната е използвала пръчката осъзнавайки, колко по-къса и е ръката отколкото има нужда. Все пак благодарение на този процес сме станали хора, според Дарвин. Да не опровергаваме човека :)

Обичам ви г-н Тодоров! ;D

И какво да пия хапчета само, защото ми е скучно, нямам възможност в момента да променя това и намерих начин да се забавлявам, пишейки в интернет, говорейки с хора по телефона, когато беше нужно?! :) Само кажете, ще намеря време и ще изтрия всичките си благодарности към вас, ако толкова много ви пречи, че с Хпджон по погрешка направихте нещо добро.

Аз изобщо не подлагам на съмнение вашият напредък. Но ако трябва да завия някое болче, не бих го направил с нокът, а с отвертка. А иначе ако писането ви помага, пишете колкото на сърце имате.
За хвалебствените слова към мен, ви казах, че те не трябва да са към мен, а към вас. Вие се борите, ние просто сме наясно с вашата борба и нищо повече. Аз съм далеч от това да ви казвам, как да дишате при кризи. Аз работя малко по-надалеч от самите кризи, така че те са просто повод за работа, а не съдържанието на работата. Но ние с вас никога не сме работили, така че се радвам за вашата енергия да надвиете ... това което виждате, като по-силно от вас напоследък.

В момента вече нищо не виждам по - силно от мене, освен това, че не мога да контролирам хората : ) Иначе себе си - бих казала Да. Колко време е нужно и какво е нужно, за да докажа пред вас, че БАР се лекува и без хапчета, стига да е проведена сериозна дълбока психоанализа и е съчетана с правилни методи за успокояване на дишането?

И пак, за кой ли път, ще се обърна срещу вас, г-н Тодоров, ама...... За да има напредък медицината, трябва и да се експериментира. Я пък, може да има световна конспирация и България да е мястото, на което да се провеждат всякакви експерименти?!!! ;D
Все ми е тая... Склонна съм да вярвам, че все повече хора ще изпищят от БАР и ще си променят светогледа в последствие.

Това би било чудесно. Дано тези, които са си продали апартаментите да са по-малко. Това не означава, че не виждам напредъка точно при вас, напротив. Контакта във форума за вас е много важен. Не ми обръщайте внимание за това, че броя постовете. Аз просто съм длъжен да ви давам другата половина от истината, другата страна на медала. Ако ми кажете колко сте зле, ще ви подам това че има и добри страни. Ако ми кажете колко сте ОК ще ви кажа че "много хубаво не е на хубаво". Както се казва се целим към нещо средно. Дали това средно нещо е адекватно е друг въпрос, но за момента по-средно нямаме :)

На мене вече съвсем ми се изяснихте като човек и психолог... Нали се сещате, когато се почувствам неадекватно, започвам да си мисля как бихте отговорил вие. :)
От друга страна, лично, лично мое мнение е, че източните методи на лечение и поддъражне на здравето, съчетани със западните ще поставят напредък в медицината.
Съжалявам, че във форума липсват ДъШадоу, Хпджон... Това са хора, чели много и знаещи много. В съчетание с вашите знания и опит, щеше да се получи чудесна дискусия, макар и със спорове.
Честно казано, надявам се никой от вас, спорещите да не си изпати сериозно, защото колкото мога да съм благодарна на единия, толкова мога и на другия.
Не е важно колко поста по ред мога да изпиша, а какво пише вътре. Спокойно мога и да редактирам... Но защо? Това са отделни абзаци, тъй като пиша едно, след това продължавам да размишлявам, сещам се за друго и така......... :)

Г-н Тодоров, простотията вече си има ново наименование - БАР! Това е човек, който няма абсолютно никаква реална оценка за себе си, способностите си и начините, чрез които се прави "бизнес". Спомням си за този пример, не го давате като такъв за първи път. Дори в "Тайната" се говореше, ако не се лъжа, че човек трябва да се събира с позитивни хора, които ще го подкрепят и ще му дадат идеи, насоки как точно да развие плана си, или как да си направи бизнес план.
В този случай, няма как да не спомена как отношението на някои близки може пък вместо да те накара да продължиш да опитваш да се развиваш, да се върнеш към старото си положение:
Казвам на половинката си:
- Моите страхове били голяма простотия, бе, по нищо не се различавам в това отношение от дъщеря ни, която е на шест години!
- Неее, даже си по - зле!
 ;D ;D Добре, че вече започнах да отсявам хорското мнение и предпочитам позитивно критичното, отколкото закопаващо.

В такъв случай, защо г-н Тодоров май беше баннат от Портала или поне бяха трити негови мнения? Не си спомням точно, нека той да напомни как беше...
От друга страна пък, Хпджон беше баннат тук... Танто за танто. :)

Нямам нищо против и Дънов./Да подчертая, че в контактите ми с Хпджон никога не е ставало въобще въпрос за Дънов/ Чела съм някои негови статии, относно болестите и търсенето на причините за тях в наслагване на определени настроения. И съм склонна да се съглася с част от тях, но не с всичко. За да дам точно мнение за Дънов, трябва да го чета внимателно, задълбочено... а за какво ми е?

Аз съм тук, за да потвърдя, че двама човека, които не се харесват особено, все пак ми помогнаха. :)

Добрият терапевт преди всичко трябва да има достатъчно натрупан социален опит.
Аз досега не съм видял д-р Първанов да ходи по различните форуми и да обяснява на хора, на които някой терапевт е помогнал, че е "шашмалог" или че се "укрива", "прави си реклама". Пък за "опарени" клиенти от него не се сещам? Сещам се предимно за доволни, както и за доволни от Орлин Баев, за когото хората говорят само хубави приказки. Вие някъде нещо лошо за тях прочитал ли сте? Това е "мерилото" за един добър психотерапевт. А пък това кой над кого е и как може да го санкционира са само празни приказки и излишни неща, плод на една раздута администрация. 
Обаче е пълно с "опарени" хора, които са решили да се доверят на психотерапевтични "методики" като вашата, удостоверена с хартийка (А пък кой е този специалист/институция, която удостоверява че БАП е мерилото за качествена психотерапия) която отъждествявам с хвърлянето на боб и гледането на кафе (казвам го от личен опит, минал през този път), изхарчили немалко пари за "терапевт", на когото много би му отивала една кристална топка.
В този ред на мисли, не знам как да изкажа смеха си с текст от прочетеното във вашия форум случай с жената, която има страх от гълъби. Не случая е смешен, а това което Вие сте й предложили като решение на проблема - да се рови в миналото си и да помисли върху това как тя приема хаотичните и случайни събития в живота си и бууххахахахахаа... тук вече бях изпаднал в бурен смях... като в някой турски сериал... наистина позитивната психотерапия показвала позитивната страна на проблема... посмях се доста...
Съжалявам, но за да се справи човек с някакъв свой страх единственият начин е  ДА СЕ КОНФРОНТИРА с него.  Всичко друго е вятър, усукване, предъвкване с цел повече сесии и повече пари. Дори жената, която беше с фобия от плъхове си го каза: "Не знам как това ще ми помогне да се справя със страха". Ами много просто - няма как. Та така уважаеми, г-н Тодоров, живеете в свят, в който правилата, печатите и институциите имат по-голяма тежест от социалния опит и реалните резултати.

Г-н Тодоров е чудесен. Отделяше си от времето, за да ми чете глупостите в продължение на повече от месец. Оставете БАП, МАП и така нататък. Борите се срещу човек, който е професионалист, независимо, че на пръв поглед може да не ви хареса, Василе. Примерите, които дава може да не звучат като "притча", но са хубави. Съобщенията, които ми е пращал, са били възможно най - сбити и с много добре подбрани думи, а освен всичко друго пратени, точно, когато му е времето, за да ме насочат към... едно стабилно състояние без нужда от хапчета.
Съдейки по Хпджон, д-р Първанов трябва да е професионалист също.
Благодарение на статията на Орлин Баев в този форум за натрапливите мисли, разбрах тяхното "послание" и ги преодолях. Но мисля, че за пълното им разбиране спомогна и Тодров с насочването към това, че те са симптом, за който трябва да се търси причината, а също и че едно заболяване си има "скрити ползи".
При условие, че вече нямам абсолютно никакви симптоми за наличие на болест, мисля, че трябва да съм благодарна на всички за отделеното време да публикуват статии, но най - вече на тези, които са ми включени в две отделни теми - Благодарности към г-н Тодоров и Раят зад страха на Елена Шахънска.

Лично мой съвет към теб е да спреш да се "бориш" срещу Тодоров. По - добре да ги оставиш да си спорят на "по - високо ниво". Достатъчно е да се регистрираш във форума и да пишеш, че Първанов ти е помогнал да се справиш с еди каква си болест. Хах, може да разкажеш историята си и така да помогнеш на някой, който няма пари за терапия. ;D
 

Нямам никакво мнение за Първанов,но такива като Ема,Васил и Хипджон,са му антиреклама на въпросния Първанов,горкия човечец,ако знае какви са му защитниците/!
  Чу ли ме Васил???

Това е лично твое мнение и заключението ти, че е антиреклама не почива на никаква логика и рационално мислене.
Мисля, че темата много се измести още с подозренията на г-н Тодоров. Нека да не спамим повече. Фатмагюл, радвам се, че всичко ти е било от помощ, но най-добре за тази тема ще е да си разкажеш цялата история в един пост, защото иначе стават много глупости и темата се разводнява с "простотии". Разбирам, че тук искаш да избиваш простотията си, но тази тема е направена с цел да помогне на някого и мисля, че ще му е от по-голяма полза, ако прочете повече истории с благоприятен край и по-малко подозрителни мнения и празни такива, поставящи уменията на други терапевти под съмнение без никакви доводи.

Шашмагюл е по - хубаво, моля ти се :)))))))))))
Аз пак заставам на изначална позиция:
Тодор Тодоров е професионалист.
Тодор Първанов също.
Така ясна ли съм?!
:)
Поговори си с г-н Първанов относно това, какъв е човек, който може да оплюе всичко и всички, но въпреки всичко залага на доброто?

Лотхен, понеже съм знаеща, няма такова понятие като антиреклама.                                  : )))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Сутринта се стърпях, ама вечерно време явно не мога да се контролирам толкова.
: )))))))))))))))))
И все пак няма нищо по - хубаво от реклама "от уста на уста" или двама човека да се срещнат очи в очи, единият да сподели някакъв здравословен проблем, а другият да му посочи специалист, при който е ходил и му е помогнал.

Така че кой е специалист и кой не си проличава точно по този начин.

В същото време пък, една от психиатърките, при които ходих каза, че само лекар, който не работи не е критикуван.

Занапред, ако ми се наложи да ходя при психолог или психиатър, ще гледам да е мъж, да му се невиди :)))))))))))))) Поне да има нещо хубаво от цялата тази работа.

И също така, тази Бяла книга е абсолютно безполезна, всеки може да каже, каквото си поиска, особено ако е анонимен.

По - добре да се направи книга с имена на специалисти и координати за връзка в различните градове и толкова.

Г-н Първанов най - после да си сложи снимка, че никъде в нета не намерих такава, а... на мене очите на един човек ми говорят повече от всичко друго в тялото му. :P

" По - добре да се направи книга с имена на специалисти и координати за връзка в различните градове и толкова.

Такава има направена:
http://www.psychotherapy-bg.org/?page_id=78

За груповите членове има координати в самите школи в които членуват.

Да, обаче там не фигурира името на Тодор Първанов, а аз бих искала.
И ще ви отговоря защо смятам така по същия неориентиран начин, по който го правя винаги, пък дано разберете всички най - накрая за какво става въпрос, особено познаващите ме по - обстойно като характер и като проблеми:
Ще обсъдя с вас положението в България :)

Лично моето мнение е, че колкото повече млади хора приличат за напред като характер и като възгледи на Хпджон, толкова по - добре за страната. За около близо година, откакто си пиша с него, съм имала възможност да го разбера малко или много като човек. Тоест, единственият случай, в който греши е по отношение на г-н Тодор Тодоров. Имам основание да считам, че Тодор Първанов също би ме впечатлил по същия начин, както Хпджон. Не става въпрос за това, че от време на време имам склонност да се прехласвам по мъже, мъжът ми не ми обръща внимание, защото счита, че парите, които носи вкъщи са достатъчно доказателство за любовта му.

За който не знае, родом съм от източната част на България и ми е пределно ясна картинката там. За хората там, при които върлуват всякакви суеверия, всякакви изкривени учения на религията, която и да е тя, децата се гледат често едно към гьотере, или пък изпадат в другата крайност, както в моя случай, няма нищо по - хубаво от това за около период от около поне 1 година, че и повече да възприемат атеистичния подход на г-н Тодоров към религиите. Период, в който психолог или психотерапевт ще работи над недостатъците в характера им, произтичащи точно от тези им самозаблуди, произтичащи откъде ли не. В същото време трябва да се поработи и над интелигентността на голяма част от населението там. Знам, че има и умни хора, но знам и какви други има./Всъщност тя цялата страна, с изключение на големите градове май изглежда по описания начин/

Смятам, че всеки учен трябва преди да отхвърли Източната философия с всички произтичащи от нея техники, добре да се запознае с тях.

Смятам, че традиционната западна медицина занапред ще постигне доста успехи ако комбинира лечението на пациенти с източни практики.! Повече не смятам да пиша в тази тема, мисля, че се изразих повече от ясно. Хах, да не забравиш, Василе, че искам да видя как изглежда Т. Първанов, но към момента нямам път към Плевен. Независимо какво е впечатлението ми от него, то няма да бъде оповестено тук.

О, това дали ще фигурира някой или не зависи от съвсем други хора. Тази професия има много страни, повечето от които неизвестни за вас. По тази причина психотерапевтите са въвели начин за саморегулация. Ако лекарската професия е окичена с власт, професията психотерапевт е двойно окичена. Много често недоучени специалисти могат да направят сериозни бели. За психотерапевтичната общонст не е достатъчен факта че щом си помогнал на 100 души, имаш право да сбъркаш с един. Няма такова нещо. Всеки работещ с клиенти си има супервайзор, ако ще и самият Фройд да е. Това се нарича лична психична хигиена. Второто е, че много често един терапевт се сблъсква със случаи които са гранични, параноични и прочие. Може да се оплаче пред какво ли не от въпросният специалист. Когато той членува в организация, тя гарантира за него, че първо редовно си "почиства" психиката и второ че има супервайзор с който винаги може да потърси второ мнение за даден казус.
За да бъде обаче един специалист  тези среди, трябва да измине някакъв път, да покаже, лична зрялост, професионализъм и т.н.
Та ДЖ, вашето искане е наистина пожелателно, но се съгласете, че вие, може би и аз не знаем цялата истина. В регистъра на БАП може всеки, повтарям всеки да влезе, стига да защити собствената си работа като професионална. Разбира се пред специалисти, които са пионерите на психотерапията в България, не пред мен или някой друг. Аз съм трето поколение терапевт в България.
Така че е добре да се прави разлика кой как въздейства в даден момент на някой и кой е професионалист.

По въпроса изток-запад ...
Дали е източна, западна, северна или южна, за науката важат едни и същи правила и критерии. Ето аз от името на науката веднага ще се превъплатя в една "врачка и ще ви гледам:) ОК?

Имате нужда другите хора да ви обичат и уважават. С тенденция сте за самокритика, а същевременно разполагате с голям неизползван потенциал, който все още не сте обърнали във ваша полза. Макар и да имате някои лични слабости, като цяло сте способна да ги компенсирате. Макар отвън да изглеждате като дисциплиниран и владеещ се човек, вътрешно сте несигурен и загрижен. Понякога имате колебания дали сте взел правилното решение. Обичате промяната и разнообразието и сте разочарован, когато ви се налагат ограничения. Мислите независимо и не приемате чуждите твърдения без задоволително доказателство. Открили сте колко е неразумно да се саморазкривате пред другите. Понякога сте екстровертен, приветлив, общителен, но понякога и интровертен, предпазлив и резервиран. Някои от стремежите ви са доста нереалистични. Сигурността е една от главните цели в живота ви.
Познах ли?

По въпроса изток-запад ...
Дали е източна, западна, северна или южна, за науката важат едни и същи правила и критерии./Хм, пак бих поспорила с вас... В източните учения се набляга над поддържане на здравето и това едва ли не се набива в главите, докато в западната така наречена наука обикновено се замислят за здравето едва след като го изгубят... Тия задължителни профилактични прегледи... Нали се сещате колко хора ходят на тях? Обикновено хипохондриците./
 Ето аз от името на науката веднага ще се превъплатя в една "врачка и ще ви гледам:) ОК?

Имате нужда другите хора да ви обичат и уважават. - Това да. Всеки има нужда.
С тенденция сте за самокритика, а същевременно разполагате с голям неизползван потенциал, който все още не сте обърнали във ваша полза.- И това да.
 Макар и да имате някои лични слабости, като цяло сте способна да ги компенсирате.-Тука сбъркахте.:)
 Макар отвън да изглеждате като дисциплиниран и владеещ се човек, вътрешно сте несигурен и загрижен.-Да
 Понякога имате колебания дали сте взел правилното решение.- Не понякога, постоянно.
 Обичате промяната и разнообразието и сте разочарован, когато ви се налагат ограничения.-Да.
 Мислите независимо и не приемате чуждите твърдения без задоволително доказателство.- Седем години поред точно обратното правя.
 Открили сте колко е неразумно да се саморазкривате пред другите. - В момента, в който се разкрих тотално пред тукашните потребители и там, където пиша още, всичко си дойде на мястото. Неразумно е човек да има тайни, които му пречат. А най - хубаво е, когато разполагаш с приятели, с които да си говориш за всичко.
Понякога сте екстровертен, приветлив, общителен, но понякога и интровертен, предпазлив и резервиран. - Наскоро беше първото, по - рано през тези 7 години второто...
Някои от стремежите ви са доста нереалистични.- Няма нереалистични стремежи. Ако напиша книга, ще има някакъв успех. ;D Сигурността е една от главните цели в живота ви.-Дам.
Познах ли?-50 на 50

Иначе, докато ви отговарях се сетих, че това го бях чела някъде или вие сте го давали като пример. Как в една зала професорът раздал на всички едно и също листче с изреченията горе и как всички били доволни, че професорът ги познава така добре. :P
На мене врачките са ми ясни. Аз бих станала добра такава, защото имам и интуиция.  ;D А и очите наистина ми говорят много понякога... ;D ;D ;D
Г-н Тодоров, гледала съм на кафе и съм познавала. Поне веднъж. ;D Мога и да го докажа. ;D
Относно д-р Първанов смятам, че всеки има глава на раменете си и всеки решава дали ще се включи в БАП или където и да било. Понякога членуването в такива организации ограничава човек. А и не смятам, че трябва да бъде съден за това как е решил да протече рекламата му. Но това е лично мнение, нали се разбрахме? :P
В такъв случай трябва да спра да оспамвам тази тема..... :)
Ще ви пиша във вашата тема.
***-звездичките отбелязват нов пост : )))))))))))
Ох, още се сетих, докато вие вземете, та се включите. Кой ги е написал тези правила, за които говорите? В коя страна са влезнали първо тези правила, преди да се приемат у нас?
***
Даже може би трябва да се извиня за това, че давам мнение без да познавам Първанов, Хпджон и вас г-н Тодоров лично, обаче какво да се правя аз сама не зная понякога  ;D като обичам да давам мнение.

А на мен ми се струва че този филм Първанов, Тодоров, Баев - кой е спасителя, кой е измамника, кой е голяма работа кой малка работа, ...вече е изтъркан и изчерпан до крайност.

И никой няма полза от продължаването му.

Аз лично на дипломи не се кланям, ...личен опит с психиатри почти нямам освен една инцидентна среща преди доста години. Но достатъчно голям личен опит имам с другите области в медицината,  и само който никога не се е докосвал до лекарите и системата нааистина няма от къде знае за каква гавра, безхаберие, незнание и алчност става въпрос.
Та дипломите са наистина просто една хартийка и толкова според мен, ...лекар или психотерапевт се става след това.


 ?VasilB?, за коментираните тук терапевти  без абсолютно никакво изключение има всякакви мнения - от едни са харесвани от други не. Само хубавите неща за еди си кой са само в твойта глава, за този за който си чел само хубави неща мога да ти дам линк с обратното от преди няколко месеца.


От боготворенето на един и сатанзирането на друг наистина никой няма полза,... хората един с друг не си приличат нито проблемите им, няма как един и същи човек и метод да въздействат на всички.

Мая, макар да не знам за какво си тук по принцип, някои от постовете ти обаче наистина ми допадат.
Зависи от фазата, в която съм май.
Вече всичко ми е ясно като бял ден и тези спорове наистина се изтъркаха. Лично аз ако трябва да благодаря на терапевти за постове и статии, всичките в един кюп бих ги сложила. Обаче, понеже всичките са мъже...... ще си "бият главите", обаче няма да видят хубавото един у друг. На тва му се вика мъжка му работа.  :)

Наистина Мая е много права. Тази тема трябва да се разбира не дали някой терапевт е добър или, защото подобна оценъчна скала няма. По-скоро хора, клиенти, които са доволни от отношението, което са получили от даден специалист да споделят. По-добри и по-лоши терапевти няма.

    Мая винаги си е била умница,макар,че това не е точното определение за нея!

   И още нещо,във всичките,излекувани от Първанов,се усеща силна фиксация,дали ги е излекувал,резултата е ужасен,!

 Е,все пак,ако те се чувстват излекувани,няма значение,как изглеждат в очите на другите,нали така?
 Това е програмата минимум,на едно лечение!
Което ме подсеща да поздравя всички,с едно изказване на Станка/олимпийската ни шампионка по борба/ в биг брадър!
"Живота е прекрасен,само да уцелиш правилния Антидепресант!"
Не е ли много готино? И то казано,от един доста добре балансиран човек!
 Не приемайте думата антидепресант буквално,това може да е хоби,човек,цел и много други неща!

Така, така и на мене ми хареса изказването на Станка. : ))))))))))))

Единият твърди, че сме подставени лица, а другия че му правим антиреклама... последно?  swordfight
Иначе темата много се разводни с празните приказки на t.todorov. Много приказва, а нищо не казва...както предполагам е и в практиката му... с други думи дървен философ... историята познава хиляди такива. По това ще познаете шарлатаните - искат да ви накарат да отидете повече пъти и само ви пълнят главите с глупости, като ви карат да се върнете в миналото и потърсите причините за страданието си в хаотичния полет на гълъбите  love3

 love3 В грешка си. За Първанов бих си изтрила постовете, защото нямам абсолютно никакъв контакт с него, но... все пак съм била в криза, а и някак не ми се занимава вече с триене.
Относно Тодоров обаче доста може да поспорим и няма начин да ме убедиш, че е празноглавец и непрофесионалист.
***
За психоанализата и връщането в миналото... В моя случай са 100% необходими похвати. Спомняйки си детайли от миналото, доказах за себе си, че БАР при мен не е наследствено, а е в следствие от неблагоприятни събития и неадекватни прояви на хората около мен от най - крехка възраст. По - подробно, ако ти е интересно в моята тема, по - късно, евентуално. За толкова сериозно състояние психоанализата е нужна, нужно е и възприемане на един по - земен възглед за света, ако искам кризите да се сведат единствено до нервност.
Така че в моя случай Тодоров ме спаси от психиатрията и престоя там. Само с писане.
Всеки е свободен да вярва в каквото си иска, на мене ми е най - спокойно, когато вярвам предимно на Тодоров. Най - сигурно е.
Бих поспорила с психиатри, които заявяват, че БАР е генетично заложено заболяване.
И с Тодоров ще си поспорим за хапчетата, само че трябва да мине някоя друга година, за да проверя дали мога да стигна до стабилно ведро състояние без крайности.  :)
Да добавям ли, че Елена Шахънска е имала своя принос за моето подобряване с някои забележки, както и Хпджон, към който единствената ми забележка е, че споровете с Тодоров трябва да се провеждат до критика на отделни елементи, не до критика на цялостната личност, защото за мен Тодоров е професионалист.

" По това ще познаете шарлатаните - искат да ви накарат да отидете повече пъти и само ви пълнят главите с глупости, като ви карат да се върнете в миналото и потърсите причините за страданието си в хаотичния полет на гълъбите "

Това, можете да го кажете на 30г. момиче, с което работя, и което никога през живота си не е било прегръщано, от никой. Първите, които го прегънаха, бяха членовете от груповата терапия. Къде ли се корени нейният проблем? Дали е ядосана, че не е била прегръщана, дали е била тъжна, дали знаеше, какво е да е тъжна, какво е да има връзка, с друг човек, какво е да е ядосана на някой, дали знаеше какво е да има "някой" .... В момента си има детенце :)
Опитайте да отгледате едно цвете, без да го посадите някъде. После след вашите опити, можем пак да поговорим.

Василе, предпочитам малко смешни примери от Тодоров пред това да чета някакви откъси от книги. А примерите са смешни дотолкова, че хората се страхуват от абсурдни неща и правят абсурдни неща. Знаеш ли колко са ми писнали нравоучителите - в по - голямата си част?! Знаеш ли от колко годишна чета всякакви книги за усъвършенстване и забогатяване, като въобще не съм си направила труда да изследвам дали тези хора не са забогатели единствено и само точно благодарение на книгата за успех?!
А относно последния пример на Тодоров... пак стигнах до заключението, че в по - голямата си част всички с психологични проблеми се нуждаят от нежност, разбиране и.... секс.  ;D
Тези терапевтични групи преспокойно могат да се преобразуват в клуб за запознанства за хора със специален характер.  :)Колкото повече хора опознавам, преживели някакви психологични травми и преодолели ги в някакъв аспект, толкова повече ми се издигат в очите психичноболните. ;D

Уооууу, какви лимонки сте били тука в тоя форуммммм... :)

В групата първата прегръдка, защото всичките проблеми били липса на нежност, секс. После логично идва детенцето, а кой ли е бащата... 
Не е много за хвалене в подобна тема - отворете по-скоро еротична тема ако не ви е страх, че има много гурута в тая област и ще ви минат по успеваемост   love1 love1 love1

Ти да не си от тия, дето се въздържат от сексуални актове?! Че малко така ми прозвуча.  ;D Да изнамеря статия за български свещеници в манастир какви хубавини са вършили? ;D

Хубаво лъсна истинската ти същност. Да ти кажа, Квестор, на мене ми е мъчно за хора, които на 30 години не са имали никакви любовни взаимоотношения, а хората, които са променили същността им така, че да намерят своята половинка и смисъл са за почит.

"В групата първата прегръдка, защото всичките проблеми били липса на нежност, секс."

Липсата на съчувствие не ме изненадва. По тази черта винаги съм ви познавал всичките :)
Не зная къде намесвате секса? Говорим за човек, който и в най-ранното си детство не може да си спомни да е бил прегръщан ... телесен контакт от близък - майка, баща, баба, дядо .... Да, групата и беше първото емоционално семейство. И когато благодарение на това разбра, че и тя е достойна на обич, беше много ясно че ще развие своите партньорски отношения, не с член на групата, в момента членовете на групата са и редовно на гости ;) Една добра група винаги се развива и отвъд терапевтичният сетинг.

Според оная книга за енергийния вампиризъм, която съм чела и в която почти всички естествени взаимоотношения между хората са обявени за "източващи енергията"/според тази книга, ако съм влюбена във вас, г-н Тодоров и... мечтая за вас, то аз ви източвам енергията  ;D/, чувството на съчувствие примерно от моя страна мисля, че също беше обявено като черта на енергийния вампир. ;D Трябва да взема да я прочета отново тази книга, защото ще намеря още причини, поради които "главата не ме слуша". ;D
Относно нежността, разбирането и секса - аз съм на мнение, че всеки в душата си най  - общо иска това.  :) Друг е въпросът дали ще си го признае. ;D
А съвсем друго е да стана на 50-60-70 години. Тогава ще ми бъде много лесно да тръбя - не на секса! грехота!  ;D а вътре в себе си ще се изяждам от яд, че вече никой не ми обръща внимание. ;D

Четейки темата виждам, че е започната с намерение да се покажат добрите и успешни случаи на излекуване на психичните проблеми на хората. този смисъл е е загубил докато се стигне до там, че госпожа усмивка да декларира желанието си за секс с господин Тодоров вероятно в неговата група, където се получават дечица накрая.

Сега разбирам и защо темата за ТЕС в която пиша не е така продуктивна.

Еееееее, мераци, мераци, де да ме беше огряло, щеше да е хубаво най - вероятно, с деца или без! 

Аман от парясници...
Не може ли да се сваляте някъде другаде?

" ако съм влюбена във вас, г-н Тодоров и... мечтая за вас, то аз ви източвам енергията  Grin/,"

Ние, специалистите го наричаме позитивна преносна невроза. Това означава, че си влязла в терапевтични отношения с мен и си успяла да прехвърлиш емоции на значими други хора за теб, към мен. В крайна сметка това е една сериозна предпоставка за успешна психоанализа. В този случай, психотерапевтът е обекта, на който, като малкото дете, след гърдата, се прехвърля на крайчеца на одеялото, на биберона, или на значимата играчка. Така е измислена и дъвката между другото - социално приемлива орална фиксация. Както и цигарите. Това наричаме катексис към преходен обект. Та идеята ми е да не се стряскате от подобни неща, теорията отдавна е видяла и изтълкувала техните значения :) И пак аплодисменти за дядо Фройд. Ама който си е прав, си е прав и след 100г.

Все пак, тая тема не е за дебат, а за споделяне и мнения за специалисти. Дано да имаме предвид за специалисти, по каталога с професии - клиничен психолог, психолог, психотерапевт.

В България действащите качествени специалисти сте малко, г-н Тодоров. :)

Напротив, има много такива и стават все повече.

Василчо, пиленце, ето ти я моята история във възможно най - пълния й вид:http://strahove.evropea.com/index.php?topic=769.0 (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=769.0)
Повече подробности, дори и да поискаш, в момента не ми е възможно да посоча, защото буквално се изтощих от толкова много умозаключения за себе си и това което трбява да променя.
В крайна сметка обаче, ще въведа една доста сериозна корекция относно това, кой  е моят терапевт или по - точно би било да кажа - кой ми помогна да изляза от депресията и психотичните състояния,/ защото стандартна терапия с Тодоров не е имало/.  :) Г-н Тодор Тодоров е и никой друг.  Без неговия професионализъм/оценен от мен в постовете му, съобщенията, които ми е връщал в отговор на мои питания/, пак щях да съм си на хапчета и пак щях да съм си обезверена. Липсва депресията, която ме съпътстваше доста години наред. Също така, яснотата на ума ми се подобри, както и  паметта ми. Буквално се отпуших, даже и IQ-то се оказа според един тест, че съм повишила.Така че... може да си гледате абсолютно работата и да не се занимавате с Тодоров и да се стремите да подронвате авторитета му за глупости с периодични включвания по форумите.
Неговите примери ми се струваха и на мен и тъпи, и смешни, и елементарни.... с оглед на това, че бях свикнала с ония дълбокопроницателните, характерни за източната литература и учения, бях свикнала да не мисля също така, че е по - лесно. ***Даже си спомням част от една притча:ученик отива при Учителя, за да го помоли да му даде някакво знание, което не помня какво беше. За да го научи на това знание, Учителят му отрязал един от пръстите.....

Е, за моя радост, пръстите все още са ми на ръцете, както и всичко останало. Единственото, което липсва, са симптомите и депресията.
А примерите на г-н Тодоров са такива просто, защото са реални случаи, не измишльотинки или някакви садо - мазо взаимоотношения като тези в притчата, разказана накратко от мен.
***
Държа да добавя нещо... Основната причина, поради която продължих да пиша само тук през последните три години е, че вътрешно г-н Тодоров ми е всявал доверие насред това, че и ме дразнеше, и съм имала кофти мнение за него в началото.

Защо в крайна сметка му имах доверие? - Защото в комуникацията с него липсва възможността да "залитна" в някоя секта.

Всеки един човек има право да вярва, в каквото си поиска, но в работата си да си служиш с цитати от книги на хора, за които се знае, че са сформирали секта, честно казано и на мен не ми се струва много професионално.

Така че ако занапред трябва да "заставам зад гърба на някого", това ще е г-н Тодоров.

Здравейте,
Бихте ли ми дали координати на д- р Първанов в София!
Предварително благодаря!

http://www.psychotherapy-bg.org/?page_id=67 (http://www.psychotherapy-bg.org/?page_id=67)
/ ;)/
http://www.dppb.org/others.html (http://www.dppb.org/others.html)

Здравейте, бих искала да помоля за координати на д-р Тодор Първанов в София. Благодаря предварително!

Моля за координати на др. Първанов в София.
От началото на 2016г. съпругът ми споменава, че трака със зъби, усеща сковаване в челюстта  и слепоочията. Когата трябва да посетим непознато място  - чуства се отнесен, със световъртеж, облива го студена пот, болки в гърдите, не може да се концентрира. Прибираме се бързо и той се напива. Ходихме при личната - изписа му седативи - не му помагат - понякога пие и по време на работа за да приглуши неприятното усещане. Четох статии на др. Първанов, четох и отзиви на доволни пациенти. Бих искала съпругът ми да се срещне с него.

Здравей,sonal, телефонът на д-р Първанов е 0883342773.

Здравейте, моя личен опит с терапевтите не беше много сполучлив през годините, но попаднах на човекът който ме освободи от страховете и натрапливостите - Георги Балджиев. От 16 годишен имах панически атаки поради стресогенно събитие и не знаех какво изобщо се случваше с мен докато с времето паниките не спираха, ходил съм на психиатър който ми е казвал че нищо ми няма но все пак ми е изписвал лекарства на тази крехка възраст.. но това не помогна защото реално хапчетата не променят мисленето. Сега 5-6 години по-късно за да не повторите моите грешки искам да кажа на всеки който има натрапливости или панически атаки, това е сигнал че не може да се справите със стреса и то най-често това са негативни убеждения за човека и заобикалящия му свят. Членувам в другия форум на беинсадуно под никът REAL_person, и там може да проверите предишните ми мнения, че не съм някое лице което е дошло да прави реклами. В следствие на това, че бях с панически атаки бях се изолирал от хората около себе си и самочувствието ми бе още по-занижено. Много е важно в случая да подчертая, че ниското самочувствие на човек има голям принос за стреса а негов израз са симптомите на стрес (ПА, натрапливости и окр). Преди 2 години заминах за чужбина с неразрешен проблем и прекарах 2 мъчителни години (имайте предвид че съм посещавал 3ма психолози различни които реално освен да вземат пари, за друго не ставаха). Случайно разбрах, че Георги Балджиев е обучаван от д-р Първанов и това че той в момента все още е в отпуска като психотерапевт, реших да се доверя напълно на Георги. Направихме една сесия около 3 часа и трябваше да пътувам до София, след излизането ми си казах че този човек е голям професионалист и няма начин да не се подобря. След това заминах за чужбина да си довърша втората година и през това време работихме единствено през скайп, което е малко по-бавен процес от това да имаме реални срещи но нямах тази възможност. Ако трябва да кажа, какво всъщност ми е докарало тези мъки през тия години то е било занижена самооценка и неувереност, признавам си че през повечето време на живота си съм бил тревожен и неуверен (нямаше как да скрия това пред Георги). 1 година по-късно като сме се виждали около 13-14 пъти мога смело да кажа, че виждам на живота по-друг уверен и смел начин. С това, че промених убежденията си и самооценката моят стрес даващ натрапливостите си замина. Не знам как ще се отплащам цял живот, но наистина благодаря за професионализма на Георги и това че се отзова докато ми беше трудно. Терапията не беше лесна, иска се много писане, размишляване и осъзнаване подкрепено с действия, няма нищо страшно но резултатите идват до няколко месеца. Та ако някой има още въпроси може да ми пише на лично ще отговоря когато съм свободен. Лека вечер!

Всеки терапевт си има своя схема на действие при ПА. И един късмет е да уцелиш, тя да е сходна със твоята собствена. Необходимата ти.