evropea.com - форум за паническо разстройство

Със сигурност, ако изляза извън контекста на хумористичният разбор на темата "търся си гадже с пр", искам да ви попитам... как допуснахте нов човек в живота си. Как му обяснихте какво ви има или може да ви стане всеки момент?!
Аз се разведох преди пет години, но бях в ремисия още по време на брака и имаше един вълшебен момент, в който не ми се налагаше да обяснявам на партньора си защо се отнасям и не искам да ме закача в даден момент, докато си правя интроспекция. В средата на брака си получих това паническо разстройство, но заедно с партньора си знаехме причината за него, имаше обяснение. А сега, как да обясня на нов партньор защо се чувствам така, той просто ще ме отнесе в графа "психо". Питам се... върнах се в тревожността си, защото не искам да се обвързвам с някого или съм панически податлива, защото нямам добър човек до себе си.
Сега се опитва да влезе човек в живота ми, но аз отлагам, лъготя, измъквам се... само и само да останем насаме с единствената ми "любов" тревожността. Истина е, обаче, че докато ми е добре - повярвайте, мога и Еверест да изкача, но почувствам ли си зле, чак изпитвам угризение, че съм си помислила, че мога да бъда с нормално поведение - сиреч, вкус към долче или не чак толкова долче, вита:)

Кажете ми... има ли някой тук, който допусна нов партньор в старото си паническо разстройство, ако да - как го постигнахте:)

Много трудно допускам някого. Нужно ми е време, за да се "подготвя".
Не съм самотник, имам брак зад гърба си, но сякаш сама се чувствам по-добре и тревожността ми е по-малка. Може би имам страх от обвързване, не зная, но само пред  мисълта че трябва да се съобразявам и с друг човек, който ще има някакви претенции спрямо мен, определено ме напряга.

Абсолютно съм съгласна, чувствам се по подобен начин. Не е до самота, в крайна сметка човек избира дали да бъде сам или не в живота си. Всички познаваме споделени самотности в партньорство. Но наистина мисълта, че трябва да се съобразя с друг човек.... дори за 30 минути ме подлудява от напрежение. Имам връзка, която чудесно ми пасва, виждаме се в месеца веднъж най-много по ред причини, да кажем не ги инсперирам аз тези причини, но идеално ме устройва. Идва късно вечер и до ранни петли го няма... радвам се, вълнувам се, докато го видя, а когато дойде - ми иде да го изстрелям с катапулт далеч от мен и да си остана пак сама.
Но сега съм в друга ситуация, има човек, който иска да влезе с по-голямо постоянство в живота ми и ми настръхва соматиката на цялото тяло :D Казвам си, че е по-готино да има някой, с който да не можем да се виждаме често и аз хем да се чувствам социализирана любовно, хем да си имам своето време за... апарата за кръвно, термометъра и постоянните сверки в интернет за симптоми на заболявания:(

 :)

трак, а дали... нуждата от постоянен партньор не е заместване на родителската грижа, която очакваме да е напълно безкористна? Аз, когато бях в активната фаза на страданието си бях семейна, не срещнах разбиране, като се замисля... уж имаше някой до мен, но всъщност го нямаше, търсех си сама решенията. Помня, че дори не му казвах, че съм започнала да посещавам психиатър. Като се замисля... оф, много ми е гадно - все си мисля за "Нежна е нощта" на Фицджералд, бях почти дете, когато я прочетох за първи път и още тогава изпитах едно особено усещане, че е готино да се обвържеш с лекар. И сега го мисля същото, но какво от това - както често казвам не е важно дали някой иска да си легне с Анджелина Джоли, а какво иска тя.
И все пак, в началото на една връзка, мъжете са готови да направят всичко, то просто хормоните и желанието им за единение го налага. Но после им минава, а тревожността остава и тогава ставаш все болна, все без настроение, неестествена и жена без авантюристичен дух. Греша ли:)

 :)

Партньорство и подкрепа в ПР от мъж не очаквайте. Първо, мъжете се ужасяват от болни жени, за разлика от жените, които искат да обгрижват и помагат на някого, защото им е дадено от природата. Така че, жените трябва да намерят сили в себе си и сами да си помагат, иначе ще срещат големи разочарования в живота си. Не съм феминистка, просто мъжете са създадени по друг модел от жените, самите мъже не са виновни за това. Те изпадат в потрес, ако трябва постоянно да наглеждат жената до себе си и от тук тръгват огромните проблеми между двата пола. Моят съвет е, колко по-малко занимавате мъжете до себе си с ПР, толкова по-добре, в противен случай в един момент рискувате да останете без тях, което не е страшно, но по-страшното, че ще се възприемате като неудачник в личния си живот.
И не се страхувайте, че може в даден период от живота си да сте сами. Така се чувствам по-добре.

 :)

track, опитай се да разчиташ само на себе си, знам, че звучи неприемливо, но такива са реалностите на живота, когато бях на твоята възраст и аз мислех като теб. Но с години  разбираш, че човекът до него не е неговия родител, и не се интересува от това,  да се развива максимално добре, а се интересува от факта, как най-лесно може да го управлява и максимално да улеснява живота си. Разбира се, това човек го научава с опита, зная че сега ти изглежда нереално  ;) Разчитай само на себе си, това е максимата, която носи успех. Доверявай се на другите, (на партньора си),но с мярка ;)

... мда, а да забелязахте, че до сега не е писал мъж по темата?

 :)

"...и аз чакам мъжете да се изкажат по темата. Къде изчезнаха рицарите с големите ятагани..."
Приемам провокацията и хвърлената ръкавица, макар и от дама. Явно ще трябва да подложа гърди под куршумите на нежните стрелци тук, поради липсата сега-засега на други бойци, въоръжени "с ятаган".  ;)
Не харесвам обобщенията - жените това - мъжете онова... Има всякакви и жени, и мъже (да, естествено съществуват много черти, обединяващи съответното племе). Това, което мисля, е, че както мъжете се нуждаят от жени, така и жените изпитват необходимост от мъже - това е нещо напълно нормално и заложено от природата. Може би трябва всеки да се вгледа в себе си и да се запита какъв РЕАЛНО би искал да е неговият партньор (съжалявам младите момичета, които се изживяват като бъдещи холивудски примадони, а в действителност всеки ден им носи само разочарования и обида, не че е лошо да си мечтаеш, ама... после МЪЖЕТЕ им били виновни...) Е, признавам, че и аз имам малко подобна "болест", но искам да съм честен към себе си, а и към своя евентуален партньор, пардон, партньорка - например не се стремя и отбягвам дълготрайна връзка поради това, че нямам собствено жилище и не съм добре платен. Ако последното може много лесно да се оправи (всъщност сам съм си избрал варианта с ниска заплата за сметка на многото свободно време), то не желая да "тормозя" една жена с квартири по кварталите, а и себе си в това число (свикнал съм да живея в центъра на града, в сравнително добри условия), т.е. без да желая да придавам прекалена тежест на материалното, все пак го отчитам като фактор за благосъстоянието на една връзка.
Засега толкова.
Абе, mes chers mesdames, не ви ли се струва, че започваме да обръщаме форума от "за чалнати" в на "критика на екзистенциалната философия"? ;D ;D ;D

 :)

 :)

Бих обобщила, че повече трябва да се забавляваме тук и по-малко да циклим страданието. Разбира се, аз нито за миг не забравям, че докато правим това всеки е потенциално заплашен от внезапна, подла паническа атака, която може да го подхлъзне в пастата от самосъжаление и сос от разочарования. Но все пак, все пак главното е да обменим опит, а не симптоми. Да се опитаме да уловим и други гледни точки, а някои  и гаджета с безопасни ПР :D
Ако не се шегувам в моментите, в които ми просветва, как ще посрещна отново онези моменти, в които всичко ми се струва безнадеждно и си казвам "е, този път ще се развие скритата болест и ще стане цапало".
Мъжете, жените, вярно е - не бива да се обобщава, но все пак има общи черти, които ни приобщават към определени емоционални или пък социални групи. Например, аз съм типичен представител на бяла неангажирана жена на средна възраст, която страда от психосоматични мъчителни изживявания и в тези изживявания няма място за друг човек. Защото другите само пречат да се самонаблюдаваме.
Имам една приятелка, която например е типичен представител на бяла ангажирана жена на средна възраст, която страда от синдрома на свръхпреуморената българска семейна жена и в тези й изживявания има място за двете й деца, съпруг, свекърва, свекър, двама трима квакера и още толкова загрижени роднини(сега се присетих за един преразказ на синът ми като бе малък, в който бе набедил квакерите за крекери:)
Такива ми ти неща, може и форумът да има правила, които не спазвам. Може би не пиша за типичната проблематика на една тревожност, но зная, че докато ви пиша, докато ви чета... усещам съпричастност и ми е по-добре. Иначе още сега мога да ви затрупам с това какво ми бе преди малко, но... но се питам... дали се чувствате като мен понякога, да ми е неудобно да говоря за страданието си... да го омаловажавам сама, защото когато вече го няма... мога всичко, сякаш не е било, готова съм да покоря и Еверест:)
Относно мъжкото мнение, бе като нежно мяукане в нощта, плахо и ни донесе вода чак от девет планини и десет реки.. но все пак, благодарим:)

 :)

И аз съм така :( Много познато чувство. Искам мъж до себе си, но когато този мъж се появи, просто бягам от евнтуална връзка с него. В мен се борят двете крайности- тази на нормалното състояние на една жена, която да бъде обгрижвана от мъж и тази на бягството от това, защото то е много трудно. До преди няколко години това не ми правеше огромно впечатление, но сега съм във възраст в която се замислям много сериозно. Но само се замислям, защото да действам незная дали въобще ще дойде този момент. Приятелките ми имат вече деца, а аз съм сама. И когато някое момче започне да проявява интерес към мен, а и аз тайно към него, полагам усилия да разбере, че той ми е много приятен, но като приятел и когато е до мен с нищо не му показвам, че искам да го прегърна, а когато не е до мен мисля за него и мечтая. Защо е толкова трудно?

 :)

Ехоо,
тъй като и аз имам проболеми с обвързването и най вече в показването на чувства, на скоро бях прочела нещо по тази тема: http://intimno.rozali.com/lubov/p8286.html
Не че не си го знаем всички ,че е така, но все пак. Аз не съм изгубила надежда, от време на време се отчайвам,но знам че един ден ще изгрее и слънцето на моята улица :) Радвам се от сега на този момент :)
Понеже в другия форум най брутално ме зарязахте,аз пък и тук ви намерих :) Абе няма отърване,вие какво си въобразихте ? :)))) ;D

Гледайте сега, чета ви всичките на куп и се смея. Ако само знаехте колко сладки юрдечки с воланчета и панделки сме отстраниии... Не зная вече какво да кажа, но май нещата не опират до страх от обвързване в смисъл на това, че видиш ли ще си дадеш сърцето, а после някой ще го нарани. Ми не, не е това, убедена съм. Трябва и да обобщя, че от такъв тип разстройства страдат предимно хубави, умни жени... или това е така, поради факта, че на лекар ходят интелигентните хора повече. Но така или иначе едва ли има жена от тук, която да се притеснява, че няма да бъде харесана. Проблемът е в онова, което идва след харесването - поемане на ангажимент към друго същество, освен към собственото. Понякога, синът ми е вече голям, но е имало моменти, когато ми е тежало да се справя с негов проблем, защото сама аз се чувствам проблематична. Когато казах, че евентуален мъж би ми попречил да се самонаблюдавам, имах предвид, че част от страданието ми е непрекъсната интроспекция, която си провеждам - сърце... бива, кръвно... комси-комса, глава... тука е още, стомах... свит, корем... разстроен.... и така по редичката. Ако до мен има човек с постоянно присъствие, кога ще си правя разбора?! Смея се, ама не е смешно:) Една връзка предполага отдаване, а аз съм се отдала на това да се ослушвам ще или не ще,  и кога ще ми стане по-зле, много зле, най-зле.
Не мога да си представя, че мъж ще изтърпи това... че трябва да крия от него ужаса, когато ми е зле. Апропо, давам си сметка, че моето страдание е по-скоро разлято във времето, отколкото на постоянни бурни паник атаки. Не, че няма моменти, в които да качвам кръвно на 150 на 100, но по-гадното е после, когато се кротвам на една средна позиция, в която нито съм добре, нито съм зле и само очаквам, очаквам, очаквам, очаквам... пак да ми стане най-зле или най-сетне да се разгърне болестта, която коварно се е крила зад симптомите на паническо разстройство.
Кой мъж... може да изтърпи това, извън рекламата, хубава съм, умна съм, забавна съм, желана съм... но съзнателно избирам да съм сама. Покрай мен е като летище, на което не разрешават да се приземи ни един самолет :D ... да, знаааммм - една писта дето не се ползва, хваща бурени :D

"...А, и ако намекваш, че АЗ се изживявам като холивудска примадона, защото искам да бъда обгрижвана от мъжа си..."
Нерде Ямбол, нерде Стамбул... Колкото аз съм рицар на бял кон, толкова и ти си холивудска примадона. Примерът за примадоните въобще не касае никого в този форум, така че не доумявам какви са тези свободни асоциации. Просто споделих впечатления за младите момичета в страната, които според мене са заредени със свръхочаквания.
А иначе за рицарщината мога много да говоря (в научно-исторически аспект), това ми е една от "болните" теми; сигурно не е случайно, че на 30 см от мене е разположена книгата The world of the medieval knight, а над нея - Battles and Campaigns. Само че това е друга "попара" ;)

Абе гледай сега, както се чувства добре човек,нека така да бъде. Аз съм казала,когато се появи правилния,нещата си тръгват от само себе си. Не само в личното пространство ами не знам къде още ще го допуснем да влезе и то без да се усетим ,че го правим. Така ще ни се завъртят главите, че паники ли,атаки ли,болежки ли? Всичко ще изчезне и това е да ви кажа аз. Поне при мен се преобърнаха нещата ама точно по този начин. Все едно Господ ми го изпрати този мъж,в най тежкия момент. И не само ме разбра ами и съзнателно ми помогна да се справя :)))Това означава да срещнеш истинския. Не съм обвързана с него,но нашата история си има и предистория и не искам да изпадам в подробности.

Иии, тия рускини не ме оставиха на мира, защо се регистрирах в тоя руски сайт за запознанства, оспамиха ми пощата; аз хич и не им чета нещата, направо ги трия; все едни такива, като фотомодели, какво искат?! Явно нещо е менте в цялата работа, чак пък да съм такъв "красавец"?!

Хахаха,а ти какво дириш по тези руски сайтове?? ;D

Не, не се страхувам от това да не бъда отхвърлена. Дори, когато се появи мъж, който ме харесва и иска да е с мен, все още немога да направя тази крачка, защото...нещо е сбъркано в следствие на ПР. kadife е напълно права като казва, че проблемът е след това. Мисълта, че трябва да бъда ангажирана с някого постоянно и немога да си имам своето време със своите проблеми е плашеща.

 :)

ахахаха,това ли била работата?Аз пак не съм разбрала нещо явно....:))))))Ама като гледам и от тях ще избяга,няма къде да иде :))))

Ако животът се е опитал да ме научи на нещо през последната година и половина, то това е как да живея сама - това ми беше тотално непознато. При мен ПР се появи след загубата на партньора ми. Трябва да кажа, че аз бях изключително шокирана от това, че ще се налага да го замествам, тъй като мозъкът ми не е допускал тази мисъл - нормално, щом бях решила да съм му жена. И изведнъж всичко отначало. Ново, непознато и страшно. Като се върнах още назад, се оказа, че никога не съм била без връзка, откакто съм започнала да излизам с мъже. Като дете много малко съм живяла с баща си, мъжко присъствие ми е липсвало. Но дали това е причината да ми е трудно да съм сама, не знам... И какво се случи оттогава насам? - откакто съм с ПР и откакто се затворих вкъщи. Ами започнах да търся мъжко внимание. В началото само за разговор или за утеха - в общи линии да им надуя главите ;D После, за да ме гушкат. Но и аз като вас се чувствах непълноценна, казвах си, че нямам право да вкарвам някого в моята драма... освен ако и той не е като мен. Тогава съзнателно започнах да търся някой с ПР, ако не друго, поне компания да си правим. Който търси, намира. Не мога да кажа, че съм прекарала последната година и половина от живота си като монахиня, но в душата си в 90% от времето съм се чувствала сама, дори и с някого. Тогава разбрах, че самотата, празнотата, са в душата ми, не в обстоятелствата. Иначе много пъти ми е минавала мисълта, че ако имам стабилен човек до себе си, ПР ще изчезне. Трудно понасям гледки на прегърнати двойки - обръщам си главата на другата страна.  :-\ Връща ми спомени, става ми гадно... боли ме. Сигурно затова толкова време въобще не излизах. Сега честно казано не знам какво точно искам, само знам, че свикнах по този начин да живея, малко или много се примирих. Само едно разбрах - че независимо дали съм с ПР или без, не бива да спирам да искам най-доброто за себе си и да се стремя именно към него. Мога още много неща да кажа, но не му е тук мястото, а и знам, че пак ще съм криворазбрана от част от тези, които ме познават, били са до мене лично и излиза все едно не ги ценя, или не съм благодарна, или това с тях е било нищо - не е така. Просто една част от мене си остава празна и тя може да се запълни само с любов и с нищо друго.

 ???"...аз доколкото имам спомен, в друга тема Stareternity ти се предложи нещо, но ти не го отрази и той избегА при руските момИ..." ???
Mesdames, само за уточнение, не е от наранено самолюбие: аз не съм тук, за да се предлагам, особено на хора, които нито съм виждал, нито са ме виждали, нито сме общували на живо. Хуморът си е хумор, но моля, нека да не влизаме в "гьобелсизми". Ако съм казвал нещо на някого, то е за да му помогна да се почувства по-добре, евентуално, с една или няколко добри думи; онова за рускините си е факт, просто го споделих, за да се "впиша" в темата, един вид да имате поглед как стоят нещата от другата страна на монетата. В руския сайт се записах малко "на бъзик", пък то "от играчка стана плачка".
Не ви ли се струва, че задълбавате в тема, която от хилядолетия е дилема за безброй поети, философи, психолози... и досега няма еднозначен отговор?
Ако е само - дай да си кажем, да си излеем каквото ни е на душата - това вече е друг въпрос - може да намесим и г-н Тодоров - и ето ти завършен кръжец по психодрама  :)

Да ти кажа, аз съм същата работа. За основен проблем считам това, че нямам собствено жилище (макар че не плащам наем в последните десетина години където живея), и това че с дохода който си докарвам не бих се чувствал спокоен ако евентуално създам семейство.
Това лято ме беше налегнала депресия и се разписах по форуми, но вече си влязох пак в обичайния ритъм на самотен живот, и май затова не съм писал отдавна.
Все пак, и аз като вас не съм се отказал да си мечтая отвреме навреме че ще имам връзка, но годинките май много бързо взеха да минават.

Ох не мога да се сдържа без кажа и аз нещо по повод последния коментар:) Мъже,както и жени, стига с тез доходи,стига с тези страхове,че нямате възможност да създадете семейство,защото не знам си кво си. Бъдете по сигурни в себе си. Двама човека се събират,за да си помагат,а не единия да издържа другия и ей такива врели некипели. Много мъже страдат точно от това чувство за малоценност, свестни,добри мъже,които могат да дадат много любов,на които може да се разчита в труден момент и които биха станали най прекрасните съпризи и бащи. Не се затваряйте в черупките си,само защото мислите,че не може да осигурите някоя жена. Тази,която ви дава това усещане,значи не е правилната. Времената се промениха много,вече няма водеща фигура в едно семейство,а мъжа и жената са равни. И когато единия няма,ще помага да другия и обратното. Много ми е жал за такива мъже, а имам доста близки ,които именно така разсъждават. Стига с това материалното,нека ценим духовното. Предпочитам да ям хляб и лютеница, но вече когато си легна в леглото да има някой в него,който ще ме прегърне истински и ще ме обича, не такъв където ще трябва да вадя от заведенията и да се чудя цял нощ дали ще благоволи да се пребере. Аз знам 2 знам и 200,и наистина знам какво искам. Един мъж трябва да е преди всичко наистина мъж, парите не го правят такъв,той или се ражда такъв или не. Трудно е,защото и калпави жени се навъдиха много,но аз чакам моя принц,истинския,защото без пари  мога да живея,но не и без любов!!!Не забравяйте ,че всеки от нас е уникален в това,което е и в това което върши,ценете себе си,за да могат и другите да ви оценят.
Stareternity ,моля те не така остро пък и ти:) Аз съм ти благодарна за всяка казана дума тук, изключително полезни ми бяхте всички,много ми помогнахте в онзи ужасен период от живота ми , но не мога да скрия също така,че "базика" както ти се произнесе,не ме е зарадвал ,хихихи...

Вярвам ти... искам да ти вярвам, нужно ми е. Но тогава, какво правиш още тук? :)

хахха, ама знаете ли, че вече има нет-поезия, прочетете го заедно с мен и се засмейте :)... а да, и спрете да се обяснявате кой какво казал, но защо го казал, а искал да каже, но казал, пък казаното казано ли е, че трябва да се каже...  че става като тенис среща.


Беше само забежка,
малко сливи за смет,
не разбра, че съм грешка
на наивен поет -
изпояден от свалки,
Казанова в запас,
скрил във стих залъгалки,
с профил - не, а в анфас.
Поиграх си на чувства
в оня дяволски сайт,
и превърнах в изкуство
да те лъжа във скайп.
Ти повярва във мене,
а пък аз бях лъжа,
клитор с форма на пенис,
самодива с брада,
невестулка по гащи,
и оргазъм без звук -
и сега как те дращя,
как ти правя напук!
Уморих се, поете,
да играя във скеч -
айде, ритай из нета,
и се бий пак на кеч.
Ще си спомняш с омраза
моя прелестен ник -
бях измислена фраза,
но реален мръсник...

 :)

Маруся, цялата работа е там, че тъкмо се бях наканил да ти честитя за връзката, която се надявам да ти донесе така търсената любов - дано колкото се може по-дълго (и не забравяй от време на време да наливаш масло в огъня  ;)) - независимо че не се познаваме лично и би могло да прозвучи маниерно, изведнъж гледам, пак моя милост намесена  :o - оттам и се получи онзи витиеват апломб. Просто ми е драго да казвам на всеки по нещо хубаво, така както аз го схващам, а и на мене също... Може би е някакъв алтруизъм. Понякога съм се хващал да говоря и на бездомни улични кученца, та дори и на буболечки.
А онова последното - за "базика", признавам си, въобще не го разбрах - някакво отрицание на отрицанието, не ми се правят логически уравнения; още повече - не схващам защо е необходимо да ти харесва или не - в края на краищата не виждам как те касае - може би ти е жал за "горките" руски момичета, които съм "завлякъл" с "аурата" на присъствието си в техния сайт?  ;)
Между другото, не се впрягай да смяташ протяжните ми излияния за форма на някаква болезнена чувствителност - просто в писмен вид упражнявам "красноречието" си.  :)

Е, сега, ти как искаш? Нали сме НЕВРОТИЦИ! Да не би случайно някой да остане "длъжен" на другия...
Стихотворението има хубав ритъм, но не ми харесва - омраза, прелестен...
Предпочитам Рембо - "... Тa poitrine sur ma poitrine..." ("...Твоята гръд върху моята гръд...") :-*

...изгуби ми се един отговор, нищо - ще перефразирам. Та, колкото по ви чета, толкова повече се убеждавам, че изборът ми на самота е не само целесъобразен, а направо психикоутвърждаващ. Никога повече няма да потърся извор на стабилност и жизнеутвърждаване в някой друг, извън себе си, това е огромна грешка. Любовта е крехка патерица - не искам повече да я употребявам по този начин.

Жалко, много жалко. Май и аз мисля по същия начин. И въпреки това нещата не вървят. Може би е натискът на обществото? "Свободата, Санчо, свободата..."
А, kadife, може и да не сме прави? Като стана реч за поезия, нека да добавя и Ш. Петьофи:
За нея, Любовта,
направил аз бих всичко,
бих дал живота си дори;
а за СВОБОДАТА - Любовта... :'(

 :)

Да, добре е малко да "отпочинем". Представям си как някой случаен гост на форума със здрав разум се забавлява, като чете постовете ни - "явно тук са се събрали все едни "писатели", едни "философи", разрешаващи разни сложни житейски казуси, по които и стогодишен хималайски старец би се "хванал" за брадата си, разменящи си скорострелни реплики, изгубени в това кой какво е казал, ама е искал да каже (както забеляза kadife)".
Може би е добре да обобщим - който си стои без гадже - да си стои; който си търси - да си намери - гаджета много; който търси "идеалното" за него - май ще трябва да "почака" (200-300 години?!) - или пък да си съчини фантазия за него (нея), ако я облече и в литературна форма - бонбон, може и бестселър да излезе.

Stareternity,нали беше написал в един друг форум,че ръката би си отрязал ,за да бъдеш с жена като мен,от колкото с някоя нормална? ;D ;DТова имах в предвид с базика. :)Иначе мерси за пожеланията,ама аз пак съм си сама. Нещата с този мъж са неузрели и обречени. Важното е ,че се появи в правилния момент и ме измъкна от огромната дупка. На въпроса на Кадифе,какво правя тук,ще отговоря,че дори и един ден напълно да се оправя,няма да спра да се интересувам от хората,които точно ТУК ужасно много ми помогнаха и няма да забравя куража и силата която ми даваха. Тук съм също и за новите ,които все още не осъзнават какво се случва с тях, за да мога да им дам същото от което и аз се нуждаех. Колкото и индивидуално да е при всеки,адът и ужасът през който минаваме е един и същ и аз искам да помагам. Трак не си мисли,че хапчетата ти вземат акъла. Вземи малко водорасли за да ти се оправи концентрацията и да можеш да използваш мозъка си пълноценно. Много съм доволна аз лично от тях.Ще спреш и да забравяш. Абе този твоя човек ми кажи само как го търпиш?Трябва много да го обичаш,за да търпиш такова отношение. ти си знаеш де,аз не искам да се бъркам,да не ме разбереш погрешно сега.  ;)
Хайде стига съм философствала.
Ааааа още нещо искам да кажа аз на моя любимец Stareternity, прекалено си ми красноречив,чак на моменти не мога да те разбера  ;DОт къде ги вадиш тези засуканите като витиеват апломб и алтруизъм направо не знам  ;D ;D ;D
Лека нощ мили мои и аз опъвам платната

Аз пък на шега си се предложих най-безсрамно и взеха, че ми вързаха ;D :D И не виждам нищо лошо в това. Колкото до сайтовете с рускините, абе това са проститутки, много ясно, че ще сте предлагат. Те не те гледат дали си готин, а искат да изкарат някой лев.


С мен е по-вероятно мъжът да яде хляб и лютеница, макар че мога и да готвя. От стоене вкъщи и това се научава ;)

Кадифе, с това стихотворение направо ме утрепа, откъде го изкопа... много секс лъха от хората с ПР, да знаете. Вече имам достатъчно впечатления :D. И то някаква потисната сексуалност, която напира ли напира... Но да не влизаме дълбоко в тая тема, че разговорът пак ще отиде към Фройд и т. н. импулси и прочее...

За да се върна на основната тема (според заглавието й), аз с радост бих заменила любовта към тревожността си с една истинска пълноценна любов, но засега тя е в миналото, чувствала съм я, усещала съм се обичана, специална и единствена преди, но беше отдавна. Сега се чувствам всичко друго, но не и това. А най-лошото е, че реших, че това е така, защото не заслужавам обич вече и че съм се превърнала в човек, който няма заради какво да бъде обичан. Възприемам се отдавна като проблем и бреме, досадница и за всеки случай си забранявам чувствата. Заключила съм се в собствения си свят със страх да пусна някого в него. Е, направих и изключения, но резултатът не е кой знае колко в моя полза - пак боли... Но така или иначе е абсурдно да си забранявам нещо, което и да искам, не мога да контролирам. Научих се обаче да държа забранените чувства в себе си и да ги браня така че никой да не разбере за тях, дори и от самата мен ми се иска да ги скрия. Причината да го правя е, че ме е страх от липсата на взаимност. Абе много гадно са навързани нещата, а резултатът е, че си стоя сама. Още по-лошо от това е, че взех да свиквам с това и да не очаквам друго... и понеже и от самосъжаление ми омръзна, се опитвам да изместя фокуса на вниманието си в други аспекти на живота, за да се чувствам по-малко сама, по-нужна и по-достойна да бъда обичана.  :-\

"А най-лошото е, че реших, че това е така, защото не заслужавам обич вече и че съм се превърнала в човек, който няма заради какво да бъде обичан. Възприемам се отдавна като проблем и бреме, досадница и за всеки случай си забранявам чувствата. Заключила съм се в собствения си свят със страх да пусна някого в него."

Скорпи... текнаха ми сълзите... все едно аз съм го прошепнала това. Толкова наранена и обидена да се чувствам от това, че не съм като всички. Че не се суетя по магазини, заведения, че не подскачам като патица и не пърхам с мигли само и само да получа онова внимание на мъжете, за което някои жени сякаш единствено са се родили. Преди няколко нощи един човек ме попита - Защо, защо бягаш от мен?! а аз отвърнах - Защото не се чувствам перфектна, не се чувствам съвършена в онзи смисъл, в който изглеждат повечето хора и ми се струва, че такава не мога и не бива да бъда обичана.
Имам горчив опит от дълъг брак, в чиято среда като време, споделихме обща трагедия с детето си. Сега имам прекрасен, пораснал син, но ужасът ехти и винаги ще е така. Само да каже, че нещо го боли и аз се питам дали не е последствие от случилото се. Но има ехот у мен и от този брак.... от това как мъжът не поиска да разбере какво се случи с мен, дори не се постара... само, когато го помолех да ми подаде ръката си, да го уловя, за да премине пристъпа, отърсваше ръка и казваше....Нее, не мога да те държа в такъв момент, напрягаш и мен!
и не, не излизаше, нито съм го чакала да се прибере по цяла нощ, нито си намери друга жена, просто отиваше в друга стая и гледаше телевизия. Как се понася това, да напрягаш някого, да не можеш да се справиш с бурята в тялото, с мислите, които надделяват и крещят - Е сега вече ще умреш!
Знаете ли, напълно безразлично ми е кой е влязъл в този форум с желанието да прочете малко лична драма. Схванах вече устройството на обществото и то не е колективизацията, колективното градивно съзнание, не. В това общество, в което научно се потвърди, че хората са достигнали максимума на развитие на интелектуалните възможности на мозъка си, разбирам че вече нищо няма значение, освен - консумация, материалитет и пълно отчуждение.
Ако някой, докато чете мен или останалите хора във форума си помисли, че философстваме, вместо да уловим живота за ушите, ще му кажа - Улови се за дупето и пей сърце, фърчи дупе :D

 :)

Track здравей,здравейте и всички останали.
Запознай се на първо време с тези водорасли http://www.royal-sense.com/objects.php?cid=39
Прочети какво пише и ако решиш има начини да се поръчат. Доста скъпички са,но за това пък изключително полезни. Аз лично давам пари за какви ли не глупости, но за водораслите си заслужава. На мен един лекар ми подсказа за тях, защото нали принципно от антидепресантите се пълнее като цяло/макар,че аз от Ципралекса отслабнах  ;D/ ,та той може за баланс ми каза да си ги набавя и да пия от тях. Аз съм доволна,защото метаболизма ми се беше забавил доста и задържах много мазнини,сега като че ли си прочистих,да не казвам,че и главата ми се избистри все едно. Абе като чисто нова съм. То и от АД е също де,но да ти кажа,и да не ти помогнат водораслите,поне няма да ти навредят. Аз пия какви ли не ей такива нещица. 3 пъти в годината си вземам и Цитросепт  ;D Абе глезя си телцето, че то иначе няма кой да го поглези ,хихихи.
По повод мъжете и тяхното неразбиране към това,което се случва с нас - трудна работа,макар че както аз вече писах,точно мъж ме измъкна от тинята. Всеки от нас има своята драма в живота и нещо от миналото е отключило тези ни състояния. За себе си успях да разбера до тук,че не трябва да живеем с миналото ,трябва да гледаме напред. Това,което се е случило остава зад нас,ние назад няма да вървим :)Чувствам се добре там където съм,остана само грозното очакване на ПА и страхът,но и това ще отмине. През цялото време обаче мислих позитивно,в началото беше трудно,но с много тренировки се научих. И света и хората като че ли също се промениха. Имайте в предвид,че мислите ли негативно,на челото ви е изписано и хората се дистанцират от вас. А пък това,че не Кадифе ли беше писала или Скорпи,че не е достатъчно перфектна и не знам си кво си още е пълна глупост. Напротив,неповторима си,уникална ,ослепително красива и можеш да постигнеш всичко към което се целиш. Факта,че преминаваш през този ад,те прави вече перфектна разбираш ли? Аз го осъзнах за себе си, и ми е много добре. Даже на другите които се опитват да си правят шегички с нашето състояние казвам,че ние сме осъзнато луди поне,а те и това даже не знаят за себе си  ;D ;D...Абе да вземем да направин една сбирка някъде викам аз,сигурно доста ще се посмеен заедно :)))

Stareternity, на 20-ти август пътувам за морето. Среща на Нова загора моля, носи тълковен  речник,че да разбирам какво ми говориш  ;D ;D ;D ;D

 :)

 :)

Тракче,ти от Варна ли си? Аз пътувам за Бургас на 20-ти,ама по път викам да видя моя любимец,ако той иска де,ама на глей го,мълчи,ни дума ни вопъл  ;D ;D ;D Еее,ама как искам всички да се съберем. Аз отслабнах 8 килца да ти кажа,есктра ми е. От водораслите няма да колабираш,споко :) А за рождения ден само се радвай,не мисли лоши работи.Оле 2 кучета,котки,ехаааа,искам и аз да дойдаааа  ::) Обожавам животни,даже последното ,което бях решила е да си взема куче,ама аз съм по цял ден в офиса,май не е добра идея а?То няма да е голямо де,френски булдог искам,ама само по цял ден не е добра оферта. Имала съм американски стафорд,ама то беше друго,бях по често в нас,а и то изяде цялата къща като се сетя.хм,ще мисля,ама много адски, много ми се иска да си имам едно малко куче-бебенце:))Някой да ме подкрепи веднага :))) ;D

 :)

Казах го така, заради заглавието на темата. Трябва ми споделена любов, за да съм щастлива. Ако само аз обичам или ме обичат, не се получава - мисля, че това е важно уточнение. Не ме устройва едностранната любов, нито в единия, нито в другия вариант се чувствам добре. Трябва да има взаимност, а нея не съм срещала отдавна, затова и не съм имала пълноценна връзка оттогава насам. Не че времето е много, просто минава бавно... аз си спомням все още едно чувство, при което в присъствието на друг човек да се изгубиш, да потънеш и да изчезнеш без страх, защото знаеш, че го искаш. Иначе да хванеш някого за ушите и да сте "заедно" е лесно, не е в това проблемът. Проблемът е в чувството - да се чувстваш пак цяла, истинска и жива, но и да виждаш, че и ти караш някого да се чувства по същия начин. Тогава се чувствам силна и безстрашна. И не знам защо това трябва да се отчита като проблем, след като хората са създадени, за да се събират и да се обичат. Т.е. да страдам от липсата на такава любов смятам, че е напълно нормално и човешко, така както огладняваме без храна, и ожадняваме без вода.
Ако ще си говорим за животинското царство, и там нещата много добре се виждат, че са така... всяко живо същество се бори за любов и внимание, котето мърка, като го погалят, кучето мята опашка, като вижда, че му се радваш, дори цветята цъфтят по-добре, ако се отнасяш добре към тях. Те до известна степен могат да прогонят чувството за самота, но не са достатъчни заместители. Нищо не може да компенсира човешкия контакт. Иначе никой никого не би търпял и не би се съобразявал, щяхме да сме си единаци, но това е срещу природата и същността ни.  

„Аз вървя по пътя си, ти вървиш по своя. 

Не съм на този свят, за да оправдая очакванията ти, 

и ти не си на този свят, за да оправдаеш моите. 

Ти си си ти, аз съм си аз. 

Ако случайно се срещнем, това е прекрасно. 

Ако ли не - нищо не може да се направи.“ 

Фридрих Саломон Перлс

 :)

Написах ви на лични как да ме намерите  ;D

 :)

Смисъла на цитирания стих е всъщност в това, че само ако човек е стигнал до лична зрялост и известна самодостатъчност, приел е че самотата е част от живота, без значение със, или без някой друг е, тогава може да срещне някой друг, като него. В противен случай партньора играе ролята на допълващ неговата слабост, което пък означава зависимост от допълващ партньор, за да се чувства известно удовлетворение от самото живеене.
Това е всъщност в духа на индивидуализма от 80-те години. С няколко думи: първо да допълня себе си и тогава да търся партньор, вместо да търся партньор, който да ме допълни. Така се предполага, че двама зрели хора стават партньори, но не на база на някаква компенсация.  За зрели хора имам предвид емоционално зрели.

 :)

Ами смисъла всеки сам трябва да намери все пак. Няма рецепта. Но "омръзването" е показател, че няма как друг партьор да компенсира това, което на мен ми липсва, като личност. Така желанието за партьор, което е желание за компенсиране, не може да се сбъдне и в това е цялата трагедия, особено когато "балонът" се спука. Именно заради това ако човек е успял да "позакърпи" своите липси и срещне друг човек който е направил същото може да има същинско споделяне, което няма да е компенсиране на единия с другия. Друг е въпроса че закърпването, т.е. човек да стане идеален е утопия, но все пак стремежа натам отвежда човек по-далеч.

 :)

 :)

Не. Във фамилната терапия целта не винаги е да "заживят щастливо". Понякога целта е - адекватна раздяла. Естестено ако нещата са спасяеми се започва от това, дори ако трябва да се закърпи "балонът" който двойката си е изградила. А балонът е самоилюзията.

 :)

Всеки случай предполага собствена динамика. Търси се по-малкото зло. Да е една двойка заедно заради децата, на всяка цена, след като цената е влошени взаимоотношения, насилие и т.н. едва ли е печелившо за тях. Но всичко това зависи от случая.

Ужас,не мога да ви насмогна да ви чета. ;D Абе ясно е ,че сме създадени да бъдем по 2-ма. Но за да бъде пълноценна връзката , наистина човек трябва първо да се чувства сам добре, да може да се грижи сам за себе си и най вече да бъде отговорен.

Тракче,нещо за Фейса споменаваш?Аз там съм винаги във вихъра,подготви се :)))))))))

 :)

С това съм съгласна.


И с това също. Не случайно казах в началото, като се включих в темата, че животът ме научава как да бъда сама. Не ми е приятно, гадно ми е, но знам, че рано или късно трябваше да се науча и то по най-гадния възможен начин - като ми се отнеме любимото същество и ми се наложи да си обърна внимание на себе си, да се преоткрия и може би да се променя... и чак тогава да мисля за нова връзка. За момента само мисля ;D ;D

Добро утро на всички.
Трак и мен ме е обхванала апатията, това ежедневие ме убива. Като машинка съм. Ставам,обличам се,пия кафе и газ към работа. Цял ден едно и също на компютъра,8 часа и пак обратно към в къщи. като зомбирана съм след работа.Добре ,че времето е хубаво и позволява човек малко да се поразходи. След това душ,хапване и в леглото. Като цяло няма нищо лошо в това. Имам си работа, добре платена, живея си сама,независима съм, но дали това е нещото ,което наистина искам? Май не съм много сигурна. Нещо липсва и това ме кара да се чувствам непълноценна и като че ли празна. :( Всички май се досещаме кое е това нещо, но и аз като скорпи само го мисля за сега. Може би тези ПА дойдоха точно навреме , за да ми подскажат,че нещо в живота ми трябва да се промени. И аз доста време изгубих да се чудя какво е точно това,но вече знам. И това май е по страшното, защото знам, че имам нужда от човек до себе си, но кой ще е той? Сега и за това ли трябва да се измъчвам ,докато не ме нападнат пак ПА и вече съвсем да се откажа да живея?

Ама как ще се отказваш?! Животът тепърва започва.  ;) Никой не знае какво го чака зад ъгъла. Може там да е новата ни любов... някой път дори ни е точно под носа, но толкова сме задълбали в драмите си, че не я виждаме...

 :)

Не ми се четяха всичките 5 страници и прегледах набързо само първият пост (на авторката). По темата - съвсем уверено мога да заявя, че въобще не ме интересува как моята партньорка ще възприеме проблема ми. Първоначално бих й обяснил възможно най-подробно за "проблема ми" и за моите страхове, след което ще изчакам за да видя нейната реакция по въпроса. Ако не ме приема такъв какъвто съм (т.е със страхове), много й здраве. Жени колкото поискаш. Като не стане с десет, с единадесетата ще има успех.
Така че съветът ми към всички чудещи се е следният: Когато някой е хлътнал по вас наистина сериозно и "до уши", не може без вас, липсвате му във всеки един момент, иска да сподели живота си с вас и вие сте парченцето от пъзела, което винаги му е липсвало.......НАЙ-МАЛКИЯТ ПРОБЛЕМ ЩЕ МУ Е ВАШЕТО ПР. Трябва да ви приеме такива каквито сте, в това число и с вашите страхове. Така че не се притеснявайте. Ако това не се случи, най-вероятно не сте попаднали на правилния човек.

И това е така. Мислих си вчера по въпроса за любовта и зависимостта от нея - от една страна са прави тези, които твърдят, че не е добре да сме емоционално зависими и че трябва първо да сме в хармония със самите себе си, за да имаме пълноценни отношения. От друга страна, ако чувството не е толкова силно, че да те помете до степен да не можеш да се контролираш, да превземе изцяло мислите ти, емоциите ти и да те кара да изпитваш нужда да си с човека, към когото са насочени тези чувства, значи това не е любов... Любовта те прави зависим, ако наистина е любов, не искаш и не можеш без нея. И си е едно голямо мъчение същевременно. Тогава тя започва да те води и контролира и никъде не можеш да се скриеш и да избягаш, точно както от ПР. И ако са взаимнозаменяеми, по-хубавото би трябвало да измести по-гадното. Абсолютно съм съгласна с мнението на Student_21. За липсващото парченце от пъзела - мисля, че и по това можеш да познаеш дали наистина обичаш някого - ако се чувстваш цял в присъствието му и нищо др не те интересува, значи си точно там, където трябва. И тогава всичко изглежда преодолимо, по-малко страшно и... по-красиво.  :)

А какво става,когато любовта е несподелена? Когато имаш нужда точно от този човек, точно от неговите докосвания и изобщо от неговото присъствие? Какво става, когато си тръгне и в теб отново всичко е празно и сиво? Какво става, когато знаеш, че връзката е обречена и че няма смъсал, но любовта е толкова силна,че чак боли? Кажете ми как да се справя с това? Аз знам,няма спасение и толкова боли,че на моменти предпочитам свят да ми се вие, да ме боли глава, отново да спра да се храня,да повръщам,всички симптоми да се върнат само за миг, за да мога да забравя !!!! Оказва се,че се въртя в омагьосан кръг и болката е постояннио в мен. Дали страхът от ПА или страхът от загубата на любимия човек ,все тая. Болката е непрестанно с мен :( Няма отърване и лека полека човек наистина губи надежда и се отказва да живее истински.

... момичета, момчета... знаете ли, чета ви и ми ехти нещо - самодостатъчността не е нормално състояние, ние сме социални същества, даже маите и те са си плюли на петите, когато усетили, че работата върви на деколективизация :D Значи каквото и да правим, ние носим желанието за единение с друг човек или хора. Но снощи ей така от нищото получих нов панически пристъп, бе кратък, но бурен и когато премина след половин час или малко повече активният страх... усетих онова нещо, което съм изпитвала само след прием на Лексотан. Отпускаш се, изведнъж тялото ти, което се е въртяло като във вътрешна центрофуга отмалява сладко, приспива ти се и ти е добре. Когато дойде това успокоение се питам, нима е възможно да ми стане толкова лошо отново - сега ми е супер. А когато ми стане зле се питам, нима е възможно да преживея този пристъп, тоооолкова ми е зле.
Идеята бе следната, защо го пиша... защото снощи, докато се опитвах да не се поддам на чувството за вътрешна центрофуга и паника, си казвах - ето, добре е че си сама, иначе какво би обяснила за това нещо... как човек би възприел неувереното ти ходене през минути до тоалетната и вкопчените ти длани от едната страна за ребрата на парното, а от другата за мивката. Меренето на кръвното през 5 минути, за да се увериш, че както си го вдигнала за секунди от 127 на 74 на 147 на 95, така и ще го свалиш и колкото по се вдига, толкова по се оросяваш във вода и това е парфюмът на страха... по кожата ти, гадост!
Защо и как да давам някому обяснение за това... и мога ли да го дам на човек, който никога не е изпитвал подобен страх, човек, който винаги изглежда в кондиция, хилоти се... иска да джитка насам-натам, прави планове за разходка с балон и танци с дервишите... егати! ;D

Ами, не е все тая:) Дори никак. Да изпитваш боязън от загуба на любовта, от изтриване на взаимоотношения, от статуквото и битовизма на една връзка е нормален мисловен процес. Когато хормоните се налудуват, когато ежедневието разтресе любовта, обикновено на черешата остават само... черешите:) Всеки се пита къде отива любовта и какво става с нея, но не всеки се бори с тялото си за още един нормален ден, в който да даде нещо и на другите, освен на заболяването си. Мисля, че несподелената любов е нещо, което е покосявало всеки поне веднъж, но извор на повечето творчество човешко е точно тази несподелена любов, замисли се:) Така, че тя е извор на най-прочувствените художествени произведения, на най-еклектичната живопис.
Така, че да, не е едно и също да се боиш от любовта и паническото разстройство. Никоя любов не може да ме уплаши толкова, колкото очакването на нов пристъп, преодоляването му и чакането на следващ. Никоя любов не ми е носила толкова дискомфорт, за да сравня двете неща.

 :)

Знам,че всяко чудо е за три дни и ще отмине и че трябва търпение. С годините обаче започвам да минава все по бавно и по бавно. Нагледах се на какви ли не мъже и екземпляри и знам,че с този се допълваме,нооо......нашите пътища се разделят и именно за това може би и той не може напълно да се отпусне. Аз през цялото време си казвам,не затъвай , не си въобразявай кой знае какво, както е тук утре може и да го няма, но как да контролирам тези пусти му чувства? Нама начин,още повече,че всеки път е все по хубаво и по хубаво.....Страх ме е много,да не потъна пак в онази голяма яма, от която всъщност той ме измъкна,или може не точно той , а любовта ми към него. Иди и разбери :)
Имам ужасно главоболие от снощи,едвам гледам, а съм на работа и не знам как ще издържа :(

Честито ми,първата ми ПА след 4 седмици свобода :( Няма да описвам подробности,на всички е ясно. Ама само не знам ,защо мисля,че краят ми наближава?? За секунди така ме смачка, че се прехвърлих все едно в друго измерение. Отмина,не напълно,но ме отпусна.....Въпрос- до кога? Не го искам повече,не го издържам :( Плаках ,много плаках....повдигаше ми се.....нямам думи повече, не знам къде да избягам,къде да се скрия,искам само да се отърва :(

Маруся, успокой се,момиче. Почувствала си се застрашена от проблемите във връзката си и реагираш с ПА. И на мен ми се е случвало. Сега, най-важното е да не си мислиш, че ПА винаги ще те спохожда, когато се чувстваш застрашена.
Нищо страшно няма, просто една ПА. Ако си вкъщи вземи си един душ, полегни си, поръчай си храна по домове - нещо, което обичаш и в крайна сметка заложи на следната мисъл - мога да бъда щастлива и без мъж до себе си, справям се добре в работата си, имам добър социален статус, няма да загина дори и оперделeн период от време да съм сама. Не се вини за нищо, а заложи на качествата, които безпорно имаш и които със сигурност ще те спасяват в трудните ситуации. Виртуално те прегръщам и ти изпращам положителна енергия.

Аз пък искам на Маруся! - помните ли това руско анимационно филмче... колко хубаво ми бе тогава, цветно детство, смях и всеки ден жадно очакван.

Маруся... аз няма да ти кажа да се отпуснеш, да си пуснеш хубава музика или интересен филм, защото мисля, че когато човек получава паническа атака, последното което му идва да прави е да се образова и медитира. Ще ти кажа, че изворът на обичта е вътре в нас... дори не е и в децата ни, никое дете или мъж не бива да носи тежката корона да дава смисъл на живота ни. Побиват ме тръпки, когато чуя жена да казва - Децата ми са смисъл на живота ми. Имам майка, която направи три опита да напусне този свят и то в различни моменти от живота ми. Считам, че е имала своето основание да иска да избяга, да ме остави да се оправям сама. Сякаш в най-ранните ми детски години ми е заявила, че трябва да се справям сама. Сега съм сама - майка ми е жива и здрава, синът ми също, нямам партньор от няколко години, но разбрах едно, Маруся - не бива да търся извор на смисъл извън себе си, само в мен. Разбираш ли... мисля, че това паническо разстройство, то без съмнение е нарушена биохимия в мозъка, но тя идва следствие на неправилно отношение към нашата си, вътрешна енергия. Ние сякаш се спираме да почувстваме до край цветовете, емоцииите... себе си. Сякаш отвъд паническата атака си ти... стоиш там като един черен лебед и очите ти светят в червено... Често ни казват да се оставим на паниката, да я почувстваме до край.
Много искам да ти обещая, че това няма да се повтори, снощи и аз имах гадна паническа атака... нещо ми казва, че пак ще се случи. Очаквам я. Но онова, което искам да ти кажа от сърце е, че отвъд симптомите ни няма инфаркт, няма полудяване, няма смърт... отвъд тях, сме ние:) Мисля, че ако открием начин да не се страхуваме от тези симптоми, ще открием начин и да живеем по-леко. Нима, Маруся, не си забелязала, че хората страдащи от тревожност са обикновено цветни, емоционални, чувствителни хора и носят хубави, горещи сърца - те мислят много, способни са на дълбоки себеанализи, перфекционисти са и искат най-доброто от себе си за другите и очакват същото, но рядко го получават.
Изпращам ти топлата си усмивка и ти пожелавам спокойствие и разум, за да не се плашиш.. това са само едни досадни повтарящи се симптоми, нищо повече :)

Много сте сладки всички :)


Какво става, когато любимият ти човек го няма на света, не само при теб, ами никъде другаде, или неизвестно къде, и знаеш, че никога повече не можеш да го чуеш, да го докоснеш, да го видиш дори и отдалеч, дори и за секунда. И те очаква един цял дъъълъг живот без него... Какво правиш, когато си имал всичко, което ти е придавало смисъл и го изгубиш изведнъж? Къде отива любовта ти тогава? Изчезва ли, или се насочва към някой друг??? Как се научаваш да живееш сам, след като си имал такава любов?


Как се живее, когато и това време да свикнеш не ти е дадено, а всичко, което си имал, изчезне за миг, и как продължаваш сам? Как се учиш отново да живееш, след като си спрял? Кое ти дава сили и как се осмеляваш да обичаш отново по същия начин, без страх, че отново ще загубиш...


Не и по този начин. Да, това е един от много вероятните варианти да избягаш от себе си, от тревожността си, от чувствата и мислите си, но за жена с такъв тип душевност това не може да е решението. Което не значи, че не съм минавала и по тоя път. Аз действам на принципа проба-грешка от година и половина насам. Опитвах се да изтрия спомена от горния човек чрез други... търсех някой, който не ме кара да чувствам вина, че го замествам, предавам или забравям... Дори се пробвах да обичам, но самотата явно ме е променила. Сблъсках се с хубави и с лоши моменти. Открих хора и неща, които ме издърпаха напред, същите те понякога и ме закопават, но не съжалявам. Всяко нещо изиграва своята роля в съответния момент. Маруся, за конкретния момент животът те е срещнал с когото трябва и от когото си имала нужда. Дал ти е точно каквото ти е било нужно, но може би вече не се нуждаеш от него. Иначе знам какво е да се чувстваш така, все пак не забравяй, че е временно. Както виждаш, аз не съм умряла, и ти няма да умреш от любов :) Нито от ПР. Дай си време и не се отказвай. Единственото, което не бива да забравяш, е да се цениш. Не се хвърляй на боклука всеки път, щом срещнеш безразличие или ти обърнат гръб. И това е временно. И е преодолимо.  ;) До следващата любов, която ще ти се стовари на главата, когато най-малко я искаш или очакваш...  :D ;D

Маруся,
Може и да не съм прав, но представи си, че ПА е всъщност за добро. У човек се трупа, трупа напрежение. Ако не се освободи някак, на душата й се струва, че ще се пръсне. Ама че гадничък начин да се освобождаваме от нашето напрежение е избрала природата.
Ето, аз вчера трябваше да си ходя на село. Спах, спах и 20 минути преди тръгването на рейса се сепнах, облякох се и се изстрелях на спирката. Влизам в автобуса - пълно със старци; помислих си, че съм попаднал на екскурзия. Намерих си място, платих си билета... и хоп, усетих, че "приятелчето" пристига; аха-аха, да сляза на следващата спирка. В този момент си спомних съветите на Курпатов - точно това иска "приятелчето", да се предадеш, то да ти диктува; напук останах на мястото си. Когато автобусът започна да излиза от града, вече нямаше къде да мърдам - "душата ми бе в зъбите"; във въобръжението ми се сменяха най-различни гадни филмчета; отново прибягнах до Курпатов - лишаване на страха от сила; опитах се да се отпусна физически напълно, вдишвах в течение на 5 секунди и без пауза издишвах за 10; оставих филмчетата да прелитат през съзнанието ми, без да им се "връзвам"; по всяка вероятност полека навлязох в медитация. Вече не ме интересуваше къде отивам, кога ще пристигна; с празен поглед наблюдавах през прозореца менящите се картини на крайпътния пейзаж.
Когато слязох, не знаех на кой свят съм, с усилие на волята се затътрузих по селския път, бях изпаднал в някакво полулетаргично състояние, което честно казано въобще не ме караше да се чувствам комфортно. Като прибавим и факта, че следващият рейс беше чак след 6 часа, може да си представите колко "забавно" ми беше. Това, което ми даде малки криле, бе фактът, че се запитах - защо трябва да чакам толкова дълго - та нали колата е в гаража... Отклоних предложенията на родителите ми за разходка из природата; след като хапнахме, почетох малко и успях да подмамя моите хора с оферта за кафе в едно крайпътно курортно селище. Непосредствено след излизане от село ни заваля страхотен дъжд, като из ведро. Дори се наложи да спра колата за малко. Чак вкъщи забелязах, че книжката ми е с изтекъл срок. В града не беше паднала и капка.
Днес карах колело. В главата ми се въртяха мрачни мисли; наблюдавах хората, проследявах мислено двойките как се прибират с торбите си с покупки по панелените си "клетки", как с рутина попиват ежедневните телевизионни водевили; постепенно в съзнанието ми се настани добре познатият ми образ на една държава, наречена Галфония, почвечето от гражданите на която са известни с алчността, завистта, мързела и скудоумието си; където в култ на фона на приличащите на кочина жилищни постройки е издигната собствеността на втора или трета ръка джип (по всяка вероятност жителите на тази държава изживяват себе си като неосъществени лесничеи); почти всеки галфонарец се смята за много отракан; осведомен е по всички въпроси на познанието. Природната му "мъдрост" е подхранвана от уродливи образци на псевдомузика, плиткоумни развлекателни предавания, в които равнището на интелекта и хумора е почти колкото на космат макак; и още, и още, и още... А ако се роди птица, галфонарците бързат да й прережат крилете и да я поставят в клетка; те не харесват птиците на свобода, реещи се в небето. Ето такава птица съм и аз, мислех си...
А сега, да свършвам, че много се разприказвах. Хайде, че си готвя спагети, време е за ядене...

Я кажете, когато трябва да сложите разума и чувствата на кантар, кое избирате? Ако например сте се влюбили в човек, който знаете, че не е за вас и с разума си го отхвърляте, как обяснявате на сърцето, че не трябва да го обича :D Възможно ли е да се самоубедим, че сърцето ни лъже, когато за него това, което си чувства, е правилно... Какво бихте направили? Ще избягате ли, ще потиснете ли чувствата си или ще се оставите да ги изживеете докрай? Ще стоите ли тихо, надявайки се, че ще ви мине или ще направите всичко, за да я реализирате?
Аз досега винаги съм се борила за всичко, което вярвам, че си заслужава усилията и не спирам, докато не го постигна. Обаче ако смятам, че е по-добре да не се боря, защото няма да е добре, ако успея, тогава кво праим??? Преди да кажете, отказваме се, да напомня, че въпреки всички разумни аргументи против, ние упорито си го искаме  :D

Ей, много сте влюбчиви, бе хора!  ;D Блазе ви! Аз досега такова чувство (в ромеожулиетовия смисъл) не съм изпитвал.  :'( Сексуално привличане - да. Но нима това е любов... Така че едва ли аз съм човекът, който трябва да си пъха гагата в тази тема. Но това, което твърдят хората, изпитали такова чувство - че са готови в името на любовта си и докрай света да идат, ме кара да си мисля, че ако изпитам подобно чувство към една жена... ооо, какъв ти тука разум, какви ти аргументи - направо в огъня, пък каквото има да става - да става. И нека има взаимност. Интересно, съществува ли т.н. любов от пръв поглед?

Stareternity, определено си птица, голяма бяла птица.... хахах, ама не лебед, шегувам се!
Опиваш се от словото си, нали? Колко пъти препрочете поста си - три, четири пъти? :)

Нима съм толкова добър в словото, че да се опивам?

skorpi, никога не съм се влюбвала в човек, който зная, че не е за мен, вероятно, защото няма начин такъв човек да ме впечатли. Виж, обратното се е случвало и тогава е не по-малко гадно. Как се преценява, че някой не е за теб - пие, бие , скандалджия е, простак е, лентяй, влюбен в майка си... Това се неща, които си личат и на пръв прочит, няма начин да се увлече човек в нещо, което не е за него. Но ако говориш за човек със социален ранг по-висок от твоя или примерно вече ангажиран в друга връзка - ще обобщя, че 60% от връзките се намират в някаква такава обремененост. За жалост сме продукт на семейното възпитание и на общественото мнение. Колкото и да твърдим, че сме самостоятелни бойни единици, не, не е така. Считам, че като продукт на тревожността си сме в тази ситуация именно заради желанието за перфекционизъм. Дори изворите на самата тревожност почиват и на това - ох, дали няма да ми стане зле на обществено място и да се изложа?! Ами, да... винаги има възможност да се изложим, и в любовта, и в професията - но разликата между спокойните и тревожните е, че първите просто ще продължат  след даден инцидент и няма да го свързват със задължителен следващ провал, а вторите ще донесат от десет планини вода, за да не им се наложи втори път да изпаднат в подобна "неуспешна" ситуация.
Същото е и с любовта, ние сме тези, които създаваме модел на партньори, които не ни подхождат, защото едно последващо разочарование в любовта ще бъде удобно маскирано зад  фразата "знаех си!"
Така, че... въпреки всичкото ми дърпане и нежелание за любов... знаете ли, няма нищо по-хубаво, по-топло, по-ароматно, по-изпълващо, по-смислено и творческо от Любовта :)

Прочитам постовете си само по един път, понякога - за да видя дали не съм допуснал грешки. Ако съм добър в словото, нека да се опиват тези, които четат (ако го искат, разбира се). Ако ли пък не съм - то как да се опивам от боклук? Предпочитам да се опивам от Курвуазие, Дъмпъл или Мартел.

"...определено си птица, голяма бяла птица..."
хахахх, трябва да съм ПЕЛИКАН; знаех си!!! Тъкмо се чудех каква точно... ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D

Знаеш ли, че лебедите нямат глас? И пеят само веднъж през живота си. Сети се кога...

Когато някой манго реши, че може да го сготви с ориз и прекърши великолепната му дълга шия. Разбира се, всичко е алегория.

Хубавото на хората е че могат да се изразяват с думи писмено. А още по-хубаво от това е, ако си открият и читатели :D

Променям, за да не бъда обвинен в антибиолог; и без това едно време биологията не ми вървеше в училище - разни там венчелистчета, мишчета, шапчици...

Не съм сигурна в това, но за да се впечатля до край, първо трябва да го проверя. Едно от най-запомнящите ми се доверявания на подобна информация бе, когато с моя приятелка като ученички в начално училище изпихме по половин бутилка мента, защото ни бяха уверили, че от този акт очите стават зелени. Да, станаха зелени, но не очите ни, а родителите й, когато се върнаха от работа и ни завариха на пода на хола, пеещи - Облаче, ле бяло, де си ми летяло ;D

Хмм, ще трябва да търсиш при поезията или в античните митове.  :D :D :D

 :)

Здравейте приятели,
чак ме е яд,че снощи не съм могла да се включа в коментарите. :(
Пуснаха ме от работа в 16 и 30 още,защото ми беше зле. Добре,че имам страхотен шеф,който до преди 6 месеца плачеше на моето рамо поради споходилите го ПА и аз бях тази ,която го съветваше да вземе мерки и да отиде на лекар. Сега аз съм тази,която му реве, но поне много добре ме разбира и ме подкрепя и за това ми и каза да си хващам чантичката вчера и да си тръгвам. Прибрах се в нас,поуспокоена вече, но с огромен страх. Как съм заспала не знам,но съм спала 2 часа много дълбоко докато не звънна телефона и любовта се обади да ме види  ;D. Какво е това пак? Пак в най тежкия момент някой ми го праща, телепатия ли е това, не знам вече. Излязохме навън,пихме по биричка,разходихме се и той остана при мен за ноща. Днес съм по добре, малко се чувствам слаба като че ли, но може и да не съм се наспала много. Трак,не си виновна ти за това,което ми се случи вчера.Стига глупости. Явно си му е дошло времето. Доктора си ми каза,че ще има такива моменти ,но ще са рядкост.
 Stareternity,не знам дали е хубаво или лошо човек да не е изпитал истинка любов. Може би донякъде е по хубаво да не я изпитваш,защото тя наистина боли. От друга страна пък ,когато е споделена те кара да се чувстваш специален, тук таме стъпваш от щастие и усещането,че се носиш из облаците е невероятно. Лошото е приземяването след това,което по един или друг начин може да е доста болезнено.
Колкото до разума и сърцето,аз винаги съм слушала сърцето си. За абсолютно всичко и никога ама никога не съм съжелявала. Любовта трябва да се изпита и да се изживее. Аз в момента също съм попаднала в една такава ситуация, че ако беше някой друг сигурно щеше да послуша разума си и да се предаде. Но аз искам да си го изживея,каквото и да ми коства. Той е по малък от мен с 8 години, знам,че няма бъдеще,абсолютно всичко ми е ясно,но какво да направя,щом този човек ми дава всичко от което имам нужда в момента? Че макар и за годините си ,знае и се държи с мен,както никой до сега не го е правел...Да го загърбя,понеже разума казва СТОП? Не,няма да го направя,наслаждавам се на това,което имам,радвам му се и по добре да го има,макар и по рядко,отколкото изобщо да го няма :)
Скорпи,аз също съм преживяла подобна загуба,с тази разлика,че ние вече бяхме приключили връзката си,когато той беше брутално убит. Въпреки това бяхме много близки и се виждахме. Абсолютно съм наясно за какво иде реч, но разбира се,не мога да правя сравнение. С времето болката намалява,но не си отива завинаги,поне при мен не е така. Но човек се примирява и продължава напред. Бивши гаджета съм губила двама по този начин,но всичко отминава.Най важното е,ти сама да намериш душевен покой на първо време, да се чувстваш добре със самата себе си,да си доволна от себе си,да обичаш себе си. Аз така мисля,и след това нещата от само себе си ще се наредят. Пожелавам ти го от сърце,ти го заслужаваш!!!
Много искам да се видим всички излекувани,преродени,усмихнати и безстрашни някъде в някоя кръчма,да се неприказваме и да се насмеем. Убедена съм ,че ще е весело :) Някой от вас да живее в София моля ??

чудя се, защо изобщо адресирам постове или отговарям като никой, нищо не ме пита, което обяснява и защо не ми отговоря :D

Kadife, не става дума за нито едно от изброените, а просто за хора, които не са един за друг, не си пасват като характери, знаят, че няма да им е добре заедно, защото са твърде различни и може би несъвместими и в общи линии в една връзка ще се измъчат много. Но въпреки тва нещо все те тегли натам и разумните аргументи не действат, защото желанието остава. Знаеш само, че имаш нужда от този човек, без да знаеш защо. Искаш да е наблизо, да го виждаш, да го чуваш, да го прегръщаш, искаш присъствието му до себе си... но знаеш, че ако го получиш, има голяма вероятност да го изгубиш, поради несходството ви. И все пак една част от теб не спира да се надява, че грешиш в преценката си. И тази част те държи близо до него и подхранва онова, което чувстваш. С една дума не става дума за външни обстоятелства и пречки, а за отношения между двама души, които хем искат да са заедно, хем знаят, че няма да стане. :-\

Скорпи съгласна съм, НО,ако си подхождат,ако имат еднакви възгледи,ако имат невероятно привличане един към друг,ако като са заедно са вързани на възел и не могат да се разплетат,като се хванат и не могат да се отлепят един от друг, но въпреки това знаят,че не могат да бъдат дълго време заедно,тогава какво?

Еми, тогава, Маруся, горе-долу говорим за едно и също и тва си е любов... Изживявай си я. Аз поне не бих се отказала, и да ми е гадно, ще е после. Така или иначе на момента не мога да мисля.  :D

 :)

 :)

  Трак, не си длъжа да правиш това, но благодаря :)

 Иначе синът ми е на 20 години, не зная дали става, защото го употребявам единствено като син :)

Най-вероятно някой е помогнал на непознат с 7 лева и  сега той му ги връща ги  в този вариант и  допуска, че човекът, който му е помогнал сам ще се сети:) Очарователно е че някой е направил такъв жест, каквато и да е причината, ако ще и да сваля.... домоуправителят :D

 :)

А аз цветенцата щях да ги оставя - за какво са ми? Също и парите - не са мои... А за сладоледа, моля, моля! Като се замрази пак във фризера, какво му е? ;D ;D ;D

.....аз ако заваря нещо подобно пред вратата,ще получа два инфаркта един след друг,просто от вълнение, че може би някой се е сетил за мен. Такива жестове никога не са ми правили и ми е непознато,та бих припаднала де  ;D

 ;D ;D ;D Егаси и жеста - 7 лв. Аз с невротичния си ум щях да започна да търся някаква "логика" - защо са 7, а не 6 или 8; има ли някаква символика? След това - цветя? Да не би някой гей да ме е "аресал", въх... ;D ;D ;D

 ;DАбе ей,говоря за цветята,нали първо тях щях да забележа ;D ;D ;D И сладоледа разбира се,много обичам.
Майтапа на страна,ама тва време не ви ли влияе малко странно??Смачкана съм цял ден като настъпана жаба и главата ще ми се пръсне. Някой май каза за някакви изригвания и магнитни бури...??

Иии, то за това ли било... И аз чувствам, че ще се пръсна целия; започнаха да ми се привиждат разни участия в титанични военни сражения; като съм "натясно", все ме избива да запаша меча; явно в предишния си живот съм бил много войнствен.

"Не го правя, защото се чувствам длъжна, просто ми е любопитно, а и ти ще имаш "арена", където да излееш мъките си."

Трак, далеч съм от мисълта, че проявяваш нездраво любопитство, по-скоро възпитанието ти продиктува този акт, за който съм ти благодарна, защото е добронамерен в своята същност:) "Арената" ще оставя на гладиаторите - своята мъка излях във форум за паническо разстройство, а не във форум за отчаяни настоящи или бивши съпруги.


Измъчва ме само соматичната страна на тревожността като такава.

Аз пък ей сега за първи път гледах The Notebook,е няма такава любов,не случайно само по филмите я гледаме.
 :(Вече започнах да се замислям ,дали изобщо някога съм обичала истински??Май не съм...а дали някога ще мога? И в това не съм май много убедена !!!
Как прекарвате уикенда?Аз цял ден се търкалям на дивана,станах само да направя една торта и цял ден лежа и гледам филми и мисля,мисля та се късам. Да приключа ли вече обречената на провал връзка или да се оставя н течението? Хубаво е когато сме заедно,но тези моменти са рядкост и в крайна сметка през повечето време съм самотна. Ето,събота вечер е и аз пак дремя като дроб,а той все няма време....хм....дано като се събудя утре да ми се избистри главата и да реша най накрая какво да правя.

 :)

А аз днес докато си карах колело, отново се озовах на едно място, където от известно време си правя малка почивка. Загледах се в някаква табела, на която досега не бях обръщал внимание. На нея пишеше "Областен психодиспансер". А сега кажете, че нямало случайности, м* му!  >:( >:( >:(

 :)

Сто километра с колело - няма ли да са ти малко множко? А и ако ти "стане" нещо по пътя? По-скоро да идвам аз; на телефона си имам GPS, така че ако я "закърша" нейде, да се докопам до първата реанимация.  ;D

 :)

Да бе, да. Всичките луди изскочили от лудниците, всеки яхнал по едно колело и дръпнал нанякъде; психиатрите не могат да смогнат да ги проследят и да си ги приберат...  :D

 :)

Като влезем, ще им кажем: "Здравейте, братя, дойдохме да ви освободим!"
Интересно дали в лудниците провеждат нещо като опознавателни екскурзии?

 :)

 :)

 :)

Ооох,много сте ми сладки и забавни.  ;D тъкмо ставам и ви чета тука смешките.,пия си кафето и си хапвам тортичката ,която вчера направих. Искам и аз с вас в психодиспансерааааа,ама аз не мога да карам колело :( Ще карам след вас с колата,тамън да ви пазя и ако ви стане нещо по бързо да реагирам :)Трак благодаря ти от сърце за предложението,то само такива като теб биха направили подобно нещо,дето викаш мъжете само пари и коли в главите им.И аз съм правила какв ли не неща,то свещи,листа от рози в леглото,то романтика то чудо,и накрая да ти кажат,ти си прекалено перфектна за мен,заслужаваш нещо по добро.За това спрях с жестовете и романтичните изненади,появявам се рошава на вратата ,по пижама и директно го пращам до магазина да пазарува,понеже хладилника ми прави стриптийз:) По дяволите обаче,това не сам аз,не се чувствам добре така,изкуствено е,ама им харесва,защото така се чувстват мъже,че едва ли не без тях не можем да се оправим.И накрая да чуеш пак думите,ако не съм аз и до магазина няма да отидеш и гладна ще умреш.Айде как да му обясня,че е било само сцена? Няма угодия,каквото и да направя все е грешно.Ама те не напразно са написали в хороскопа ми,че аз с нито една зодия не си подхождам,освен с моята собствена.Ама тогава има борба за надмощие,всеки иска да командва и става лудница. Аз като се замисля ,няма жена от моята зодия,която да познавам и да е щастлива с някой мъж и да не се е развеждала поне веднъж. Отчайвам се не ами направо лудост ме хваща.Днес поне се събудих без главоболие.
Айде пускам музиката на макс и започвам да се разкрасяавам,че вчера след лежането цял ден приличам на плашило  ;D

трак, първо реши, че ми е нужна арена, на която да излея мъката си и благородно ми разреши да сторя това тук. След отговора ми, който съдържаше хумористична препратка към сериала "Отчаяни съпруги", пък стигна до заключението, че съм невероятно отчаяна  и ме попита така ли нищо не ми помага - ни лекарства, ни психотерапия и няма ли някаква положителна промяна при мен?! Изключая факта, че всички сме тук и независимо от  вида на терапията се нуждаем от форум, в който да не ни се лепят етикети, ще отговоря - превъзбуденият ти маниер не ми допада, но се радвам, че се забавляваш. Със същото умиление бих наблюдавала дете, което играе на пясъчника и посипва къдриците си с пясък, пищейки - Вали сняяяг, вали сняяяг:)

Знаеш ли, когато поглеждаме към хората е добре първо да почистим своя прозорец вместо да възкликнем, че у тях е мръсно. Както и е хубаво да открием начин, с който да проумяваме хората около нас, когато споделят, а не да постъпим като учител в основно училище питайки - не си ли прочете урока, не разбра ли какво обясних, че сега си пак за двойка?!

Трак... направи ми услуга, не отговаряй на този ми пост, благодаря :)

Маруся, може и  да съм пропуснала зодията ти... но дали мога да позная, може би си Дева? ;)

 :)

 :)

Трак, както вече обясних, превъзбуденият ти маниер води до неразбиране на постовете, които ти отправям, затова и не пожелах по-нататъшна комуникация.

Ако препрочетеш отново, но този път за разнообразие спокойно, ще видиш, че това с Дева-та ми е въпрос към Маруся, а не към теб :)

сет, гейм и точкаааа  :D такъв тип комуникация не е за мен, ако ме разбираш.

 :)

Хеййй,престанете.Кадифе мисля,че не си разбрала Трак правилно. Тя е един от хората тук,които наистина се опитват да помогнат,както и добре изслушват,недей да я нападаш така,в никакъв случай не бих казала ,че маниера и е превъзбуден,тя просто е това,което е.Нека възприемаме хората такива каквито са и да не ги съдим.Всеки от нас преминава по различен начин през този ад,нека просто проявим разбиране.Ето аз в една друга тема писах писах и те ме зарязаха всички,какво да им се разсърдя ли сега и да започна да ги нападам? Не,просто пак ги намерих и им досаждам сега тук  ;D Всички сме много чувствителни и се обиждаме и навиваме за май малкото,знам че и на теб не ти е лесно.Даже и да си отчаяна няма нищо лошо в това,аз съм и си го признавам чистосърдечно.Потъвам в дупки,излизам,пак падам и така я карам.Тук е мястото да споделям и се чувствам добре ,когато хората проявяват разбиране:) Приеми го и ти така. Сега не искам и мен да ме нападнеш и да си мислиш,че искам да те обидя или нещо подобно,напротив,искам да те приобщя и аз като Трак да споделиш това,което те мъчи. Как е запонало,защо се е стигнало до там и как преминаваш през това?Аз имам 2 развода зад гърба си, единия беше много тежък,той ме биеше,лежах по болници и ей такива.Отървах се с полиция,какво да ти кажа. Сега разбирам,че е на общодържавано издирване.Втория още не е приключил,но там нещата са спокойни ,все пак той е немец и доста интелигентен човек,без да се караме,без да се обиждаме,даже сме много близки  ;DЕй такива работи  ;)

 :)

Да, Маруся, благодаря, а ти Дева ли си, така и не разбрах? Чудя се дали желанието за перфекционизъм, присъщо за зодията не е едно от големите ключета за паническото разстройство, както и за трудността при избор и приемане на партньор. И нямам предвид само, че  почти несъзнато ние самите търсим перфектният партньор, а и че желанието към личен перфекционизъм води до креш-бум-бунг в един момент :)

 :)

Трак с най голямо удоволствие :)
Овен съм аз,още по зле от дева и везни.За везни какво да кажа,една от най добрите ми приятелки е везнички,хихи,а дева е шефката ми.:) Абе знам за какво иде реч. Стига сте се дръгнали като драки,че да не ви зачаткам  :) Аз ще съм отгоре не разбрахте ли най накрая ,хахахахаха.Стигаааа. Начи Кадифе,анбизионзните хора,перфекционистите,чувствителните, отговорните,емоционалните,да това сме ние,и не случайно нас напада тази ГАД.И от там друдния избор на партньор.На мен мъж ми е казвал,че мъж не ми трябва.Сама се справям със всичко,представи си.Но нали пък повечето казват,че искат отговорни жени,здраво стъпили на краката си,да не хленчат и да има собствени доходи.А де? Като срещнат обаче една такава,бягат с 300.Комплексират се. От там и аз се комплексирам и започвам да си задавам въпросите ,боже къде пак обърках? Сложно е много,не мога да се хвана с кой да е,разбираш ли?Някой ми казват да сваля критериите малко,е аз ги свалих вече до минимум-искам да се къпе и да се храни сам :)))))И пак нямааааа.айде кажи ми какво да правя?

 :)

 :)

Защото си мислят, че така се печелят жени.  ;D


Хахахах, аз съм по-зле, съгласна съм и само да се къпе, и да го храня ;D ;D

П. С. На вас нали ви е ясно аз коя зодия съм :D ;D

 :)

Скорпи е Скорпин, бре ;D
Шегувам се за мъжете, много ясно, но държа на хигиената - за това съм напълно сериозна ;)

 :)

Изненадата за track - в бяло и червено.
УФ, уф, в тази тема се чувствам като крадец - разни дамски нещица, които хич не ги разбирам (пък и някакви зодии ?!?!?!); хубаво де, пари и коли... аз кола имам, ала пари - не. Ако имах - такива подаръци щях да ви правя, свят да ви се завие... А то сега - освен някое химикалче, чорапче нещо... Да обидя жената, ааа, не... Ха-ха-ха. Не се засягайте, де, дайте по-весело. Смехът е здраве, наистина (надявам се, че не е за нечия сметка тук, да ме извини, значи; събрали сме се все едни раними...).
Между другото, ако искате подаръчета, това, което няма да ми се опре, са разни фантазийки; мога да ви съчинявам най-различни, само да ви се четат историйки.

Охооо,фантазийки,ммммм,на каква тема????Че аз имам нужда от такива работи  ;D ;D ;D

Фантазия си имам, чорапи може, ама силиконови и по възможност, черни. Може и с жартиери... та за какво беше темата ;D

Смея се. :D... абейй, темата бе за сериозното търсене на една тревожна жена в дебрите на приемането евентуално на нов партньор, както и преодоляването на въпросните и задължителни въпроси "ами ако" и "как да му кажа". Но в крайна сметка, става и за дантели и сатени. Само, където мъжете хич ги няма като включване, което само усилва субективното ми усещане, че все пак най-известните паникьори си остават именно жените.

За фантазиите - честно казано след панически пристъп и последващо успокояване на тялото след него, се питам - дали не изтласквам оргазма от между бедрата си, право в мозъка си, оттам и мигрената, която си е чист вид оргазъм. Един съд се изпълва с кръв, стига пик и после се.. освобождава и свива :) Хахах, боя се, че тези пояснения едва ли ще бъдат провокатор за еротични фантазии, но от сърце ви казвам, че лично аз съм ЗА чорапите със силиконов ръб и дантела, имам много и в различни модели. Дали помагат против пр... май не, но със сигурност помагат на мъжа да не се паникьосва, а да действа :)

Eми да, значи повече оргазми, по-малко ПА  :D

 :)

 :)

Трак ,поне за теб пише,че все пак има подходяща зодия.аз какво да кажа? Ние сме некви не знам и аз какви екземпляри. Никой не ни иска :( А то не че ние искаме някой де. Иначе аз още търся и се мъча да разбера на какво се дължи това ми мое състояние,защо ми се случва и до кога ще продължи. Онзи страх от умиране не мога да го изкореня и това е и предчувствието,че нещо лошо ще се случи. По едно време бяха затихнали нещата и сега пак наново се случват . На мъжете и аз им казвам в прав текст за какво става въпрос. Или те разбират или не. Няма средно положение. Ако не,прав му път,изобщо не се замислям даже. За сега съм срещала все разбиране уж,ама пък тогава все нещо друго изкача с което да не мога да се примиря. Тази седмица моя лекар вече е на линия и чакам с нетърпение да се видим.Най вероятно ще последва увеличаване на дозата,което хич не ми се иска,ама не се чувствам добре. :(
И аз чакам фантазийки разни та да се отприщя и аз :)

При всички положения поне се освобождава повече излишък на адреналин, серотонинът се увеличава, отделят се ендорфини, т. е. нещата си идват на мястото, което влияе и на депресивността, и на ПР, които по правило си вървят ръка за ръка. Така че съвсем логично ми се вижда ефектът да е положителен и то не само на теория. Тревожността не се изтласква, тя просто се стопява, защото се постига хормонален баланс. Аз когато съм правила редовен и задоволителен секс, не съм имала ПР, нито депресия. И еднократно пак има ефект, но не е траен. Поне такива са моите впечатления. Лично за себе си съм стигнала до етапа, в който да не робувам на предразсъдъци и да правя това, което ми влияе добре и ми помага да се справя със състоянието си - ако не да го излекувам напълно, то поне да го минимизирам до степен да не влияе на нормалния ми живот. Ако начинът да го постигна е чрез секс или някаква друга дейност, без колебание и без да ме интересува кой какво мисли и за каква ме има, ще го направя. Важното е да съм добре. Мен това си ме интересува.  :)

 :)

Еми ше действаш с предпазни средства и няма да го има тоя момент ;D
Пък и повечето болести за щастие се лекуват :D

track, аз не се опитвам да избягам от проблема си чрез работа, секс или друго, а се опитвам да въведа нов ред в живота си, за да се излекувам, а и не само заради това, така или иначе трябва, след като се е преобърнала каруцата. Промените са наложителни. А и за да имам ПР, нещо преди това не е било както трябва, така че ако имам шанс нещата да се променят, то е като започна лека-полека да ги променям. Анализът не е достатъчен, част от терапията е действия и промяна. Вече съм преразгледала старите работи, време е за нови. Това е.

Съгласявам се със Скорпи напълно. На мен секса,също ми действа лечебно ;). Също така знам,че трябва нещо да променя в живота си,че ПА точно за това дойде,за да ми подскаже,че нещо трябва да се промени. Но какво за Бога мога аз да променя??? Кое зависи толкова от мен,че да съм в състояние да мога да го променя>??Работата,ок,натоварва ме много. Още повече,че там насъбрах в последно време доста негативни емоции.Повишиха ме,но страшно много хора ми завидяха и се започна една борба.Искат да те смачкат,бориш се,ама с цената на какво?На нервите им и разбитата ми вече психика. Ако се махна къде да отида?Работата ми е добре платена, имам свобода да върша какво ли не,условията са доста добри.В тази криза и недоимък накъде да хвана? Освен да тръгна пак по цирковете,ама и това не е решение,защото всичко е временно. Нямам сили, с това не бих се справила,ако напусна и седя в невидение. Живея сама,ще остана без дом,накъде? В личния ми живот също е пълна какафония.Знам и осъзнавам,че ми трябва стабилен мъж,но ето и това не зависи от мен.Къде е той?Къде да го търся?Рядко излизам,а и да излизам,по заведенията само "стабиляги",с лопата да ги ринеш,чак не мога да си избера. Това са нещата ,които знам,че трябва да се променят,но по дяволите не зависят от мен.  :(И дните си минават,всеки ден с нищо не се различава от предишния и нищо не се променя. Страхът от вечна самота става все по голям. Да не говорим,че около мен само сватби се правят и деца се раждат.Няма лошо,но мен ме потиска това адски много. И до къде стигнах?До кривата круша пак. Толкова ли много искам? Толкова ли не заслужавам да бъда щастлива?Толкова ли грехове имам да изкупвам,и не ги ли изкупих вече???

 :)

Мда, всичко живо е секс, а не трева - трева в смисъл на райграс, ако ме разбирате какво казвам, не другата :D

Така или иначе да се прави секс е чудесно, разлетяват се ендорфини и разни други микроорганизми, които са в началото на живота на Земята и няма нищо лошо. Но до секс се стига при повечето хора на едно по-плътно, по-лично и по-близко ниво, когато вече си допуснал този човек до себе си. Нямам колебания как да получа оргазъм, а как да си позволя да стигна до него с друг човек. Стигайки там, значи вече е влязъл не само   в... тук се колебая как да го нарека без да избухна в смях, един познат преди време бе търсил поетична дума за най-горещата точка на съпругата си и в порив и с Муза на коленете бе възкликнал - Обожавам златното ти руно! - което бе интрпретирано по един доста извъндревногръцки начин :D Но така или иначе най-трудно се влиза в душата, другото е просто физика, която е провокирана от феромони.

Когато се стигне до секс, като че ли вече доста от въпросите и страховете  са отпаднали... или греша? Никога не съм се страхувала как ще задържа мъж или какво ще се случи в процеса на битовизма помежду ни. Често само един страх ме е сграбчвал - ако е постоянно до теб, как ще скриеш неразположенията си... как ще си оптимално полезна за тази връзка?!

Защото любовта е работа -тя иска постоянно развитие, разумни компромиси и много работа, за да не се затлачи и измори, да не се превърне в статукво. Любовта ще спаси света?! Не, само ще го възпроизвежда, но когато в един апарат за принтиране няма полагане на свеж тонер, постепенно всяко следващо възпроизвеждане става все по-бледо и безлично. Вие на какъв нормиран любовен ден-нощ сте? :)

"Защото любовта е работа -тя иска постоянно развитие, разумни компромиси и много работа, за да не се затлачи и измори, да не се превърне в статукво. Любовта ще спаси света?! Не, само ще го възпроизвежда, но когато в един апарат за принтиране няма полагане на свеж тонер, постепенно всяко следващо възпроизвеждане става все по-бледо и безлично."
Ето това много ми хареса и наистина е така.
Аз не се страхувам как да кажа на мъжа за моите неразположения,изобщо даже. Както и не се страхувам да го призная и пред други хора. Много е важно да говориш за това,а да не го криеш. И аз мисля, че мъжа ще те разбере. Опитвала ли си до сега?

Ох, чета ви и си мисля, че най-лесното нещо е да си хванеш гадже. Много по-трудно е да обичаш някой, който да ти отвръща със същото и да има истинско партньорство, да знаеш, че си имаш едно другарче, което винаги и във всичко е до теб и да знаеш, че в нищо не си сам на този свят, защото има някой, на когото му пука, но и че чувството е взаимно. Ето това е богатството. Секс, оргазми, неангажиращи връзки... можем да ги имаме, вече е съвсем нормално, никой няма да ни съди... повечето тук сме на по 20 и няколко (да не се засягат останалите), но истинските отношения са рядкост. Сродните души не се срещат под път и над път. За 26 години съм срещнала най-много 1-2. Така че ако на мене ми липсва нещо, то е това. Да имам истинска връзка. Такава, която ни придава смисъл и прави света по-цветен и по-красив. И когато погледнеш човека срещу себе си в очите, да прочетеш в тях, че чувства това, което и ти, а не да те гледа безизразно и със страх да не вземеш да му се лепнеш и да поискаш нещо повече от онова, което е решил да ти даде...

 :)

Ама чакай малко, от самото начало как да преценя какво искам, за да си заявявам очакванията??? Аз с един мога да искам да отида на Луната, а с друг - никъде. Значи някой или го чувстваш, или не го чувстваш. Нито ми трябва да въздишам по някой, който не ми отвръща или не е на такава вълна, нито пък някой, който е готов да се обвърже с мене, но аз съм безразлична. Когато любовта е споделена, мечтите се сбъдват. Като съм се влюбвала никой път не съм знаела предварително, че ще ми се случи, нито е било обмислено и планирано, просто се е случвало и животът ми се е променял и нагаждал спрямо това. Изпитвала съм го, не съм си го мечтала. Било е факт, затова знам, че може да бъде, което не значи, че е лесно. Просто досега любовта сама ме е намирала, не ми се е налагало да я търся, и слава богу, са ми отвръщали... Не ми е била цел, защото съм била на друга възраст и друг акъл, живяла съм при други обстоятелства. За първи път съм уплашена, че ще си остана сама и това ме кара да правя грешки и глупости, от страх, от съжаление. И от нетърпение най-вече...

Трак, и аз ще съм сериозна :) Казваш, че можем и да случим на правилния мъж, това изключва явно теб, което те прави несъмнено случила, щом се разграничаваш от "нас". Тогава как да тълкувам това?


И още... казваш да сме егоисти повече, а това разстройство психосоматично, тази подчиняваща тревожност ежедневието  ни, не е ли най-големия егоизъм, който можем да заявим в една връзка? Не започва ли всичко да се върти около нашата личност, страдание и опасения, и не говоря за опасения в любовта, а в нас самите като способни да я развием. Любовта  е безкористна, но и  уморителна в своята същност, защото в един момент изчерпва ресурсите ни за справяне едновременно с нея и паническото разстройство.

Трак, просто съм уморена. Тук ще цитирам по памет нещо прочетено.Това не граничи с отчаяние, не граничи с медикамент или психотерапия, защото колкото повече се опитваш да контролираш нещата около себе си, толкова повече не успяваш, съответно толкова повече „доказателства” трупаш за собствената си неспособност да постигнеш желаното, респективно толкова повече, чисто компенсаторно, се разраства болезнения  стремеж към контрол. Затова перфекционистите са нещастни и перфекционизмът е страдание, болест, невроза. Когато не успяваш да се справиш с нещата вътре в теб, да ги изясниш, отреагираш, подредиш и напаснеш хармонично едно към друго, тогава се обръщаш към нещата около теб, тези, които са под ръка – и започва голямото чистене и подреждане като невротично поведение. Това е нуждата от усещане на контрол, разбира се.Когато тревожността е силна или продължителна, тя трябва да бъде отреагирана. Ако обаче причината за тревожността не е осъзната или нейното изразяване е потиснато (например поради очакване за морално санкциониране от страна на другите като проява на слабост или страхливост), на помощ идват заобиколни пътища за нейното изразяване. Много чест защитен механизъм за отреагиране на тревожността е соматизацията. Затова и има спирачки в споделянето на това психосоматично страдание, защото някои от нас се боят и очакват, че човекът срещу нас може да изтълкува онова, което му споделяме като проява на слабост... или чисто и просто липса на съвършенство, а когато човек се влюби винаги иска да бъде съвършен в очите на другия, поне в началото :)

Скорпи, ти каза -  Не ми е била цел, защото съм била на друга възраст и друг акъл, живяла съм при други обстоятелства. За първи път съм уплашена, че ще си остана сама и това ме кара да правя грешки и глупости, от страх, от съжаление. И от нетърпение най-вече...

Още си толкова млада, толкова буйна, емоционална и топла. От теб струи живот, закачка и усмивка. Всеки твой пост е частица от това усещане, което ти ни предаваш и аз те чета с удоволствие. Нетърпението било грях, аз самата също съм много грешна в това отношение. Нетърпението е като да стоиш пред купа със сладолед и някой да ти казва, че е най-вкусен след като се разтопи сам и ти да стоиш и да чакаш, когато знаеш, че ако вземеш купата в длани, ще се стопи по-бързо и по-лесно :)


Няма да останеш сама, вероятно никой от нас няма да остане сам, въпреки че има хора, които откриват самодостатъчността си именно благодарение на паническото разстройство. Но и не бива да бъдеш от хората, които се вманиачват в целта - не трябва да бъда сам, трябва да създам връзка, да имам еди какво си и еди как си. Ти ни сподели, че любовта сама те е откривала, може би е време сега ти да откриеш някой, който също като теб винаги любовта сама го е откривала ;)

 :)

 Трак, възрастта безспорно има значение във едни взаимоотношения, но за първи път усещам и виждам в поста ти думите на жена, а не на хлапаче, което търчи напред-назад и иска да очарова всички, за да го затрупат с подаръци и гушкания :)

Много хубаво и човешки си ми отговорила, благодаря за което.

Ти също ме размисли, не защото по принцип не съм мислеща, а защото на моменти е хубаво човек да  излезе извън своите мисли и да опипа тези на другите хора. Да, както и при Скорпи, летвата е вдигната толкова високо, че отдавна всички мъже и да искат не могат да я прескочат, и за целта просто си минават под нея. Естеството на самата връзка е важно, тоест защо са се събрали два души - за да бъдат спаринг партньори, за да обединят житейските си цели или за да  делят битови разходи. Но по-важното е да не си с някой на всяка цена, просто за да не си сам.

Съжалявам да прочета как се чувстваш в момента в тази си връзка, не защото се карате или дърлите, това го има във всяка връзка, но в по-зрелите и емоционално интелигентни връзки, този конфликт се решава на по-високо ниво. Аз нямах емоционално интелигентен мъж до себе си в продължение на дълъг, спастичен брак, от който излязох напълно безпомощна, защото също като теб очаквах мъжът да се грижи за мен. Но нямало безплатни обеди и вечери, даже и закуски:) Да, той се грижеше за финансите при това успешно, да - той бе отговорен и чудесен баща, да - имахме всичко материално, но само на пръв поглед. Зад всичката тази грижа методично ми се издигна стената, отвъд която аз забравих как се живее, как се поема отговорност за собствен живот. Свикнах ДРУГ да решава житейските проблеми, а аз разширих периметъра на неудовлетворението си, защото връзката между двама души не бива да оставя единият без функция или да го ограничи до степен, в която той да изгуби ресурсите си за справяне с живота. Сега... тук имам автоматичност, да прехвърлям вината за неуспехите си веднага на друг човек, извън мен, това е скапана защита, която все още ми върши работа, но не зная точно за какво.

Да, пила съм лекарства, при това година, да ходила съм на терапия, при това 4 години. Като за психотерапията знаеше само майка ми и една приятелка, защото никой мъж не би проумял как съпругата му може да изпитва методичната нужда да се вижда с друг мъж освен него толкова дълго време, че и да си плаща за това :D Тук пак проявявам особеното си чувство за хумор, дано вече си ми свикнала. Но искам да ти кажа, че след 8-9 години аз отново съм с паническо разстройство, но сега бих добавила и кардиофобия, и разбира се опита от предишното страдание, който услужливо ме кара да се самонаблюдавам и дори изпукването на коляно да превръща в голямо, особено събитие, което  бива отчетено по вече по-високата ми скала за паника. Обикновените неща отекват по-силно и по-тревожно за жалост.

Предстои ми да взема ясно решение дали да пия отново медикаменти. Считам, че лекарствата не лекуват, притъпяват симптомите. И в тези години, в които аз не съм се нуждаела от лекарства или посещения при терапевт пак съм имала своите неприятни усещания и излизане извън кондиция, но просто това не ме е сривало. Боляла ме е глава, ще мине. Сърцето ми притупало, случва се. Нещо не ми е добре, е да не съм робот.Просто резултата от медикаментите бе да ми притъпи симптомите и да даде възможност на организма да презареди и да си припомни, че нищо не е толкова страшно, колкото изглежда в миг на соматично страдание.

Много приказки пак изписах, ако продължа в този дух си мисля, че дори  и при психотерапевт не ми се ходи :) Така или иначе той също не ми дава посока или решение, само слуша. Че сега и тук така, четете - какво да правите, имате ли избор :D Наистина, не се страхувам от хората около мен, а от онова, което ми се причинява от тялото на психиката или обратното, не е ясно.

И за това... когато срещнеш човек, който ти създава образа на партньор, с който можеш и искаш да изживееш дните си, а после го изгубиш... много е трудно да не сравняваш с него останалите мъже. Но така сме ние хората, нужна ни е винаги база за сравнение, за да знаем кое е добро, кое лошо, кое правилно и кое неправилно. Пожелавам за всички ни спокойствие, мир и бистър ум.

Трак, също като теб,вероятно  "слагам колана в колата" под форма на паническото си разстройство, за да се предпазя от нещо в живота си, вероятно от мен самата си :)

п.с. "Ако може би успееш да разбереш какво точно търсиш отсреща, какво очакваш и какво харесваш в отсрещната страна, тогава по-лесно би разбрала, че и ти си готова да оправдаеш нечии очаквания и без да си съвършена." - а това отнасям със себе си като бисерче! :)

 :)

ай... че точно в предният си пост обясних това :)

Когато човек е влюбен, този някой, в когото е влюбен, му се струва съвършен и точно тва му е якото на влюбването. Т. е. ако някой ни обича, той ни смята за прекрасни и не се налага да му се доказваме, като здрави, силни и т. н. За него сме си супер. Това е едното нещо.
Другото:


В ежедневието си не познавам някой, който не гълта лекарства, не се оплаква от нещо, не боледува поне от няколко хронични болести, но това не им пречи да си живеят както всички останали, които имат нужда да дават и да получават любов. А ПР вече е толкова разпространено състояние, че дори и недиагностицираните хора с аналогични оплаквания спадат към нашта група, просто не го знаят  ;D


Нямам предварителни очаквания, мога да имам само симпатии в началото, интуитивно да усещам ще стане ли нещо или не, но не мога да знам какво ще поискам занапред - то това идва с времето. Искам да кажа, че не всеки, когото срещам, искам да хвана за гушата и да му кажа: "Я ми направи едно дете" ;D ;D  Не търся партньор по този начин. Иначе лесно се ориентирам кога любовта ме е намерила - просто всичките ми жизнени показатели скачат до небесата в присъствието на субекта - това е едното, и второто - губя представа за време и пространство, абе изгубвам се в собствената си еуфория, чувствам се цяла и точно на мястото си. Ето това чувство много трудно ми се получава и когато не е правилният човек до мен, това ме вбесява и искам моментално да се разкарам от него.  ;) И по закона на Мърфи той е луд по мене  ;D ;D ;D, докато този от предишното описание не дава и пет пари. Разбрахте ли защо съм сама? Защото самотата е в душата предимно. Там е и празнотата като не си с когото трябва. И не, летвата ми никак не е вдигната високо, напротив. Аз съм много съборена от това, което ми се случи. В никакъв случай не сравнявам с вече изгубеното, това ще ме обрече на нещастие. Само знам на какво съм способна от любов и търся споделени чувства, нищо друго.


Такива резервни варианти дал Господ. Не искам никога да опирам до тях. Дори и в момента имам възможност да се върна при стара любов, но тя не само е стара, ами вече я няма. Или просто да се хвана с някого, колкото да не съм сама. Не обичам компромисите. Или ще горя, или няма да правя нищо. Няма средно положение. Или обичаш, или не. Или живееш, или не. Да замениш любовта с безразличието е все едно да избереш смъртта пред живота.


Когато пиша, сякаш съм друг човек. Самата аз се чувствам различна. Само не съм сигурна дали тогава съм повече себе си или в реалния живот... Така или иначе отдавна възприемам Скорпи като нещо по-различно от истинското ми Аз, разграничавам се от образа си тук... Важното е, че за каквато и да се представям, повечето са успели да доловят емоцията.  :)

Тук, или там?

Това предполагам, че беше към мене, заради последното изречение. За тук говоря. В реалното общуване по-голямата част от комуникацията е невербалната, колкото и хората да не го осъзнават, е така. И потокът информация си тече много по-лесно. Така че по-вероятно е да бъдеш криворазбран, пишейки. Тогава се изискват умения както на автора, така и на читателя да усети между редовете какво влагаш в думите си. Край на лекцията, че на краставичар краставици продавам ;D

Ама невербалната комуникация се приема на несъзнавано ниво. Съзнанието на хората в реала може да си остане в невидение, какво показваш. Най-много да се появи съпротива от рода ..." таз пък каква е".
Я да видим какъв е съзнателния емоционален израз. Невербалното ... действа на други нива :) /освен ако не е някой заклет НЛП-ист :) /

 :)

Трак, синът ми е голямо момче вече, на 21, едно не може да ми се отрече, че това с отглеждането на детето го направих още, когато аз бях почти още дете :) Отключването на паническото разстройство при мен се случи след жестока травма с него като малък, след която той живее като по чудо втори живот. Слава Богу, не останаха у детето последици, само у мен.

Той бе твърде малък, за да осъзнае, че нещо се случва с мен първият път, когато влязох в това страдание. После възприе само по-наситената ми емоционалност от тази на баща си и често, когато сме говорили ми е казвал, че съм много по-различна от баща му и че това вероятно ме прави по-тъжна от останалите хора:) Той, синът ми е прекрасно и умно дете, което носи частици от мен - онова, което възприема е онова, което позволявам хората около мен да усетят. Никой, най-вече мой близък не заслужава да носи бремето на усещането да бъде товарен безотговорно и с моите проблеми. Защото да споделиш малко на приятел, да попишеш във форум, да посетиш терапевт за психотерапевтична сесия е едно, а да натоварваш системно близките си е некоректно отношение и аз избягвам да го правя. Всъщност изобщо вече не го правя :)

Децата ни имат нужда от своето детство, юношество и съзнат зрял живот такъв, какъвто те си го изберат, а не такъв, какъвто ние им го организираме - вгледани само в себе си и считайки, че другите са дошли на този свят единствено в наша услуга :)

 Трак рече, да не съм свиквала с тази й страна, защото "онази  й страна" всеки момент можела щяла да яхне метлата и да охвърчи люто форума (това е моя метафорична интерпретация само)
 Скорпи пък сподели, че тук е друг човек и се различава сякаш от това в реалното.
  Г-н Тодоров едва ли има колебания по отношение на синдрома доктор Джекил и мистър Хайд, защото е застанал като един стабилен стожер и о него се плискат само колебливите ни настроения и страхове...
 
 Но мисля, че не е добра идея да замръкваме всички заедно в планинска хижа :D

 :)

Принципно това беше шега, но във всяка шега си има и малко истина. Идеята беше, че дори да съм решила, че искам да имам семейство вече и се оглеждам за някой, с когото да го създам, не означава, че като срещна един мъж и хоп, веднага ще му надяна примката.


Това първоначалното понякога държи доста време ;D
И естествено, че няма как другият да ти се вижда идеален, то там е номерът, че дори и това, което те дразни у него, ти харесва. Обичаш си го барабар с недостатъците...  :D Пак казвам, аз нищо не търся. Просто някой път това, дето не го търся, ме намира и се чудя какво да го правя...  :-\

 :)

Направо ме разбихте  ;DВече няма къде да се включа  :(

 :)

Тук съм си ,чета ви,ама нямам какво да кажа повече.Ти какво му мислиш? Хич да не ти пука. Ако си добре ,тогава всичко е наред,ако не,знаеш какъв е изхода.Човек винаги има право на избор ,въпроса е да не спира да избира. Понякога избора е грешен,но пък тогава се натрува опит. Аз съм влюбена до уши,чак загубена.И тва не е лесно  ;D. Но искам да си го изживея и толкова,каквото ще да става. Лощото е ,че съм свикнала да се оправям с всичко сама и не давам възможност на мъжете да бъдат мъже,защото аз всичко правя и то без да го мисля,просто съм свикнала. Ама любовта е най голямата драма в живота,няма какво да се залъгваме,хората от любов умират и няма хапченца,няма лек ,това е положението  ;)

 :)

Track благодаря ти посмях се от сърце ;)

 :)

Трак,много е сложно.Ние бяхме преди всичко приятели,той е много ценен човек за мен,както и аз за него,поне така казва и показва,но аз се влюбих с времето в него. Сложно е,защото имаме 8 години разлика,и той не е в такъв етап от живота си ,в който съм аз.Иска още много да види и да опита,чакат го нови запознанства,изобщо всичко още му предстои.За което аз само му давам кураж и колкото и да ме боли понякога,предпочитам да е така,но той да е щастлив.Мисля ,че точно това е любовта. Той е прекрасен човек и съм щастлива,че го познавам. Предстои му пътуване за няколко месеца,а може и повече и аз точно от това се страхувам. Защото както ме извади от дупката,така това негово заминаване може пак да ме вкара вътре  >:(Изобщо питам се,защо всичко трябва е толкова сложно и засукано??

Трак ме разсмя от сърце :D Току-що се връщам от ужасна среща, толкова унила и разочарована няма как да се чувствам, но публикуваното от Трак ме разхили с глас :D

 :)

Трак,не съм спряла да се оглеждам ,опитвала съм и с друг,на моята възраст,но не се получава,наистина. Да по малък е от мен. Не знам какво ще става и изобщо не знам как ще го прежалвам ....каквото е писано това ще стане...

 :)

Преди година и половина не беше готов да се обвързва. Какво да го питам сега?Страх ме е от това,което ще каже,не искам да си го причинявам,а и не искам да го притискам и стряскам. Иначе абсолютно пораснал е,няма нищо общо с мъжете на моята възраст,за това така съм захапала,той се държи невероятно към мен,а когато сме заедно ,времето спира и за двама ни е така. ;D...Аз винаги съм била директна ,но този път ще изчакам,така или иначе като замине всичко ще свърши.  :(

 :)

Трак,опитвала съм ,но нещо все застава на гърлото ми и не мога да кажа нищо.Страх ме е от неговата реакция,не съм готова да го загубя точно сега. Той трябваше да замине сега октомври,после уж се изместиха нещата за февруари и в крайна сметка може и утре да замине.Именно тази несигурност най вероятно ме плаши. Замине ли обаче, за мен всичко приключва. Не знам дали съм се хванала като удавник за сламка покрай всички ПА, но със сигурност знам какво изпитвам към този човек и то е толкова силно. Надявам се и се моля само да не започнат пак атаките ,много се страхувам от това.Знам,че вече съм по подготвена за тях,но не знам дали ще ми издържи психиката. Но както казва моя лекар,не е задължително да се върнат и да не мисля,че само той ми е помогнал да се измъкна от дъното, че ако се замисля сигурно ще намеря и други неща ,които са ми помогнали. Но както и да е,това е драма без край..олеква ми много като споделям тук и ви благодаря,че ви има  :'(

 :)

Тракче, писах ти в другия тул :)
Ами предстои да говорим да,в никакъв случай няма да замине без да съм говорила преди това с него. Абсолютно съм на ясно с нещата и положението,просто не искам да го губя,не сега  :'(
Снощи заспах с мисълта, че трябва да се концентрирам върху това да го забравя и да се дистанцирам, но сутринта като се събудих и видях милия смс от него,сърцето ми се сви :(
но разговор предстои и то трябва да е скором,защото ще гръмна .

Забелязвам някакъв всеобщ синдром на емоционална зависимост към "Спасители", особено при жените с ПР. Като цяло жените си обичаме да ни спасяват разни "рицари", нинджи и т. н. супергерои, но това само ни фиксира в позицията на беззащитни жертви и извежда причините за ПР извън нас... И въпреки че е нормално и логично да е така, мисля, че трябва да се постараем да се измъкнем от тази зависимост. Не може от един човек да ни зависи дали ще сме добре или не, защото всичко може да се случи. Онези, които са губили "спасителите си" много добре ще ме разберат. Спасителите трябва да сме си самите ние, не други хора, на които да вменяваме тези отговорности... вие всъщност в какво сте влюбени? В качествата на Спасителя или в това, че ви е спасил и накарал да се почувствате по-добре? Когато казвам какво и как трябва да бъде според мен, го правя с изричната уговорка, че не спазвам повечето си съвети и "трябва"-та, защото преобладава "искам" и "чувствам". И въпреки това, колкото пъти съм се поставяла в зависимост от друг човек, толкова пъти съм била зле (което не означава, че не продължавам да допускам същата грешка!)... много е изкушаващо и естествено някак да прехвърлиш отговорността за себе си върху друг човек и да очакваш от него той да се грижи на теб да ти е добре, че дори и да му се сърдиш, като не успее... на нас представата ни за грижа, внимание и любов е криворазбрана до степен на обсебване - поправете ме, ако греша, това си е естествена склонност на женската половина предимно, но като включим в уравнението и едно ПР, може да стане много разрушително. Ето от думите на Маруся съвсем ясно личи -





Страх и зависимост ли?
А дали не приписваме на другите собствените си заслуги? Какво ще стане, ако не получаваш подкрепа от него? Ще рухне патерицата, ти сама го казваш... защото си се подпряла отвън и то с много несигурна подпора. Както и аз, както и една камара народ във форума и извън него... колко от нас търсят опората вътре в себе си? Да свикнат да разчитат на собствените си сили, вместо да плачат на рамото на Спасителя си? Как човек се научава да е независим и самостоятелен? Чувствате ли се деца, които плачат за майка си? На колко години сме всъщност? На толкова, колкото календарът ни е отброил или на толкова, на колкото сме останали с нерешените си емоционални конфликти и преживявания?

Скорпи, не съм съгласна с това твое изказване.Никога в живота си не съм зависела от някой мъж, никога не съм разчитала на някого от по силния ужким пол за каквото и да е било. Аз съм била тази ,която всичко е вършила наред с това ремонти в къщи ,поддръжка на градина и т.н. Никога не съм плакала на рамото на никой мъж,това,което споделям тук е нещо което пред никой мъж няма да покажа,колкото и да ми се иска. Просто не мога. Сега, това,което изпитвам е различно от това,което е било до сега. И аз го знам,сигурна съм в това. Не можеш да влезеш в мен и да мислиш вместо мен и да ми казваш какво чувствам аз и какво не. Ти самата за себе си никога няма да бъдеш сигурна ,а какво остава за другите. Да ,изплашена съм да не го загубя,защото много го обичам, нима това не е нормално? Не е нормално да го искам ,да бъда с него ?Това зависимост ли е? Или че разчитам на него за да бъда добре? Абсурдни неща са това. аз рядко допускам мъже в личното ли пространсто,рядко им давам възможност да разберат ,че всъщност имам нужда от тях. Това го споделям тук с вас,защото ме разкасва от вътре,но не мога да му го кажа и дори да му го покажа. Не прехварлям вината за състоянията си върху никого,напротив,за несполуките виня винаги и само себе си. За това,че бившият ми мъж избра най добрата ми проятелка ,също обвинявам себе си, за това, че не се получават нещата с другите мъже,също аз съм си виновна,така че много те моля,не ме слагай под общ знаменател ,аз никога никого не упреквам за каквото и да е било.Ако ме познаваше,може би щеше да знаеш за какво говоря. А на въпросът ти в кое съм влюбена мога смело и без да мисля да ти отоговоря,влюбена съм в самия него,в това ,което е, в начина по който ме кара да се чувствам ,когато е до мен, в душата му ,в мечтите му,искам да е безкрайно щастлив.Не мога да го опиша с 2 думи. За любовта няма точно определение!!Прекалено дълго време вече съм сама и знам какво е било с другите и сега знам какво е с него .

Мда, за емоционалната зависимост говорех. За любовта, без която не можем ;D, но ти го разбра в друга насока. Това е зависимостта, онази вътрешната, в която знаеш, че ще си добре и ще си цяла, само ако той е до тебе. Иначе можеш да си изглеждаш силна, но отвътре да те боли.
Наистина всеки си знае сам какво чувства. Хванах се конкретно за твоите постове не за друго, а защото ми се сториха най-близки до начина, по който аз съм се чувствала и се чувствам.

Маруся, извини ме, но не мога да се въздържа. След като вършиш ти всичко, за какво са ти мъжете? Не ми се сърди, че го казвам
Цитат:"Никога в живота си не съм зависела от някой мъж, никога не съм разчитала на някого от по силния ужким пол за каквото и да е било. Аз съм била тази ,която всичко е вършила наред с това ремонти в къщи ,поддръжка на градина и т.н. Никога не съм плакала на рамото на никой мъж,това,което споделям тук е нещо което пред никой мъж няма да покажа,колкото и да ми се иска. Просто не мога."
Мили хора, разберете ,че в живота си има роли и когато някой не намира ролята си, в случая мъжа - той си тръгва и търси слаби, жени на които да служи. Вероятно ти си възпитавана сама да се справяш с всичко и затова се държиш така с мъжете, но им дай възможност и те да се проявяват по някакъв начин.Ти не си им майка, а партньор. Никому не е необходимо, ние жените да вършим всичко,  да сме перфекти и красиви, а мъжете да се чувстват излишни и нереализирани и да бягат от нас, защото се чувстват не на място.
Всъщност, само майките изпитват безусловна любов, аз например бих харесала един мъж несамо физически, а и по начина, по които той се грижи за мен, без това ни най-малко да ме прави слаба. Не ми се сърди, че ти казвам тези неща, но се опитвам да ти помогна да разбереш къде насилваш себе си и откъде може да се проявяват проблемите ти. Извини ме, ако съм  те засегнала с нещо!

 :)

Подкрепям с 2 ръце мнението на delicacy. ;D Съгласна съм с всичко, което казваш и мисля, че точно затова много силни жени са сами - не защото нямат добродетели, а защото изглеждат и вдъхват усещането за самодостатъчност. Такива жени цял живот теглят и влачат на гърба си други хора за своя сметка, при това напълно доброволно. Те влизат в ролите на втори майки, стремят се към самостоятелност и независимост. Може и да са успешни, но точно този тип жени плаши мъжете. И те наистина отиват да спасяват по-слабите от тях. Аз затова се научих да мрънкам за нещата, които не мога или не искам да направя сама. В повечето случаи има кой да се отзове и да помогне. Иначе е ясно защо е цялата нужда да се нагърбваме с всичко - просто така усещаме, че уж държим контрола в себе си.


Май, май... както казах, нещата, които Маруся описа, ми заприличаха на мои. Само че аз гледам да преодолявам това си желание да се метна на врата на някой спасител и така да си получа сигурността. Не знам кое е правилно все още, знам само кое е неправилно. Неправилно е да обичам някого толкова, че да не мога без него. Вече гледам да не си го позволявам.

 :)

Не познавам Маруся, нито ситуацията в която се намира- но бих искала да кажа, че когато срещнеш подходящият човек ти просто го разбираш да не кажа веднага, но след 3-4 срещи. Когато има съвместимост, разбиране, желание да бъдете един с друг - тогава знаеш че нещата се подреждат и всички други страхове, въпроси, съмнения се изпаряват и се втурваш във връзката с две ръце... :)
Успех!

На никого няма да се разсърдя за това,че има собствено мнение различно от моето,нито ще се засегна.Ако беше така,нямаше да си позволя да споделям толкова лични неща в някакъв си сайт,където дори и не познавам хората. Но пак ще го кажа, именно защото не мога да го кажа на него,го казвам на вас,имам нужда някой да ме чуе в това,което изпитвам, а се страхувам да бъда слаба пред него и да му го кажа в очите. Не съм възпитана да върша всичко сама.Живота така ме научи. И сега не мога по друг начин,трудно ми е да накарам някой мъж да ми помогне в каквото и да е било,и да,казвали са ми вече,че на мен мъж не ми трябва и бягат също така е,защото съм силна и не им давам възможност да бъдат мъже,но аз и не знам как. Наистина не знам,защото уж мъжете хленчат ,че искат отговорни жени,които да знаят какво искат и жени стъпили здраво на краката си,финансово независими,а като намерят такава какво се получава?За това се опитвам да бъда перфектна и даже и за това ме зарязват,защото съм прекалено такава . Ами не знам наистина каква трябва да бъда,за да ме оценят .Трябва да хленча ли,какво да правя?А сега съм само влюбена,не разчитам за нищо на него,просто ми е добре,когато сме заедно ,а и много добре се разбираме само с поглед. Не искам да го обременявам с моите проблеми и грижи,защото и това май не е добре. Наистина не знам какво трябва да направя и как да постъпя. Никога не съм била добра в обясненията ,не обичам да казвам какво изпитвам,аз го показвам.И когато не ми отвръщат със същото страдам и се дистанцирам,а понякога човека даже и хабер си няма за какво иде реч. Може би трябва да се науча да казвам ,а не само да показвам.Но колкото и да мисля и да съчинявам думите,дойде ли момента,все едно са ми зашили устата с тел,нищо не излиза,не мога,имам чувство,че ще повърна. Благодаря на Трак,че ме разбира,макар,че сигурно съм тръдна за разбиране.Благодаря и на останалите за откровените коментари,не сте ме засегнали,просто всеки човек е различен и по различен начин обича и показва обичта си. Моля се да дойде момента ,в който ще събера сили и ще взема конкретните мерки за изясняване на отношенията,защото наистина много се измъчвам,а това няма да доведе до нищо хубаво.
Лека нощ на всички
А да,Трак нямам имен ден,макар,че много хора се опитват да ме поздравят днес :) Никога не съм празнувала ;)

queenmaya23 ,точно за това говоря да,при нас е точно така,с тази разлика,че ние бяхме приятели ореди това и той не веднъж е казвал,че един ден ако реши да има семейство и деца,би искал да има жена като мен.Оценя ме като човек,но той е в друг етап от живота си,по малък е от мен и има още неща пред себе си.Ето защо и се страхувам толкова много да му кажа какво изпитвам,за да не го загубя завинаги ;(

А аз отрязох още двама и никак не съжалявам, защо мъжете имат склонност да се увиват като отровен бръшлян. Първо казват, аз ценя личната ти свобода и я зачитам, после започват със съобщения, след това почват да звънят сутрин, обед и вечер и накрая - Искам да се събуждам до теб всяка сутрин, скъпа моя! На което отгаварям с  ;D

Свикнах:
1. да спя по диагонал на спалнята
2. да готвя когато и ако ми се готви, както и каквото ми се яде
3. да не виждам чорапи и на лампата, пръски от паста за зъби по огледалото в банята и косми във ваната
4. да организирам живота си според своите потребности, а не според чуждо удобство

Не мога да свикна с:
1. паяците, които не мога да убия сама
2. покупките, които трябва да мъкна сама до кухнята
3. винтовите капачки на бурканите

Като притегля.... кхъъх, вива лас сингъл :D

Маруся,
от предишният ти пост ми става по- ясно- ти си просто серьозен човек, здраво стъпил на земята. Силна натура, борбена, сървайвър. Такъв мъж ти и трябва, когато една жена е финансово независима, пък и не само, от опит зная че само мъж на нейното ниво или на по-високо ниво, би я задоволил. Чисто и просто не е прието мъж да е зависим от една жена, тя да го води и напътства и т.н Дори и да е по- млад от теб, все пак има много млади хора които се справят много добре със битката наречена живот. Възръстта не бива да е пречка, в никой случай, но дали човекът е достатъчно зрял и подготвен да приеме това, което жена като теб предлага е отделен въпрос. Аз съм малко старомодна в любовните отношения и смятам, че една жена трабва да запази достойнство и самообладание и да не се хвърля в краката на мъжа. Ако неговите чувства са подобни на твоите би трябвало той да направи следващата стъпка. :) Незнам, така го виждам аз.

 :)

queenmaya23,много добре ме описа,и точно такъв мъж искам до себе си да. Мъж,който да е силен,по силен от мен,мъж който да знае кога може да удари по масата и същевремено да е мил и грижовен. Все ми се залепят едни,дето не ми дават да дишам.Хубаво го каза и кадифе между другото- мъжете имат склонност да се увиват като отровен бръшлян. И аз като нея свикнах с онези 4 неща и не знам накъде вече. Става все по трудно да преглътна дори и най малкия недостатък. Трак е права,че може би трябва да споделим кой през какво е минал в една връзка,така ще е по лесно наистина да разберем кой от къде изхожда,а и мисля,че можем много да си помогнем една на друга. Моята драма беше 6 години брак с чужденец,в дуга държава,сама.той беше 2 години в затвора и аз го чаках.Бях си изключила и хладилника ,защото нямах и какво да ям. Беше страшно.Така се научих на много неща и най вече независимост.Разчитах само и единствено на себе си. И сега срещам човек,който цял живот съм търсила и пак няма шанс да се получи :( Отчайвам се вече тотално. А годините се трупат и дори и да не личат билогочния часовник тиктака,а аз по дяволите все още мисля,че нещо съм изпуснала от живота и искам още много и много да видя и преживея :(

При мен най-грубо нещата се делят на 2 периода: преди и след като загубих приятеля си. До брак не съм стигала, но бях сгодена и живеехме заедно. Обичала съм двама мъже истински и с двамата съм имала сериозни връзки. Едната беше 7 години, другата 3. След смъртта на приятеля ми не съм имала сериозен партньор до себе си и съм ден за ден. Останалото са ми били междинни влюбвания и гаджета, които пак си влизат към опита, но с тях не съм имала намерения и желание за съвместен живот. Това е моята статистика.

Четири от активните теми на първа страница на форума са за секс :)

Аз като ви казвам, че мигрената е оргазъм в мозъка, а паническото разстройство оргазъм в организЪма - никой не ми вярва! ;D

 :D

 :)

Като се замисля,аз май само чрез секса показвам какво всъщност е  ;D....Ужас!!! Май и на друга терапия ще трябва да ходя,да се науча да говоря......иначе много говоря,когато не ми пука за човека толкова,ама пука ли ми,нещо се случва,като риба ставам :(

Говори чрез езика на тялото тогава ;D Така или иначе чрез него се предава много повече информация ;)

П. С. Какво беше това секс, бе? Ядеше ли се, пиеше ли се... :-\

Аз съм бясна побесняла. Всъщност за какво ми е мъж въобще?Те само ме дразнят и ме изкарват извън равновесие.

Мразя ги всички до един

За да не задаваш такива въпроси, като мене ;D :


или да се чудиш от кое копче му се пускат батериите ;)

 :)

Е, не, дее, тъкмо ми стана интересно... искам да си помечтая поне малко ;D

Най-интересното е, че никой не иска да си говорим общи приказки в темата за общи приказки. :D

Aаааа Трак не ми трябва сексолог, ще те замоля  ;D....
Скорпи ами хайде де, нека си говорим. Аз съм за. Ей сега ако си имах и аз едно малко кученце,щеше да ми е супер,да се прибера и някой да ме чака и да ми се зарадва истински. Да излезем да се поразходим.Липсва ми това много. Но как да го напрравя като съм заклещена в този офис по 9 часа на ден? Това животинче си иска и то своето,не може все само да седи. Майка ми казва,че ми трябвало дете ,а не куче ,хаха,да ама как да и обясня,че няма донор :) А кучето лесна работа,плащаш и айде .

Скорпи,аз батериите се научих вече и на тъмно да ги сменям  ;D ;D ;D

Еми, айде! Ние с мойто куче не се разделяме, нося си го с мене, като пътувам. Ядем и спим заедно, той ми е най-добрият приятел, макар че е доста мъничък, ми дава много любов. Сега като работя, ми спи върху клавиатурата и дори се дразни, че го притеснявам  ;D ;D Така че съм го уредила за момента в това отношение. Цялото ми внимание е насочено към него и е доволен. Честно казано сутрин като му видя очичките, се радвам и знам, че има смисъл да се събуждам, иначе хич не ми се става. Малко сме се лепнали един за друг, но така ми е добре в момента, после ще му мисля. Не е лесна работа кучето, но поне за мен е приятна. Дори и още животни бих имала, ако имах как да си го позволя. Засега съм се ограничила с куче и рибки, имах и котета, но за кратко, докато ги осиновят. Децата са ми болна тема и сега не ми се обсъжда.  :-\

  :)

Ето това вече е проблем ;D


Психотерапевтът ти знае ли за това? Той влиза ли във форума? Дай му координатите, като е толкова секси :D Ти сега да не ходиш на терапия, за да го виждаш? На всичкото отгоре вече му изневеряваш вече и с друг и си му казала ;D ;D ;D И аз така си казвам, че даже ги сравнявам или разказвам какво сме правили с предишния...

 :)

 ;D ;D ;D ;D
Забавно става тук . Мда, Кадифе полюбопитствай за семейния му статус и скачай:) Но внимавай,че може да се окаже ревнив и да трябва да приключиш "отношенията" си с другия:) Е аз имам само един и моя е възрастен,но също много готин. Бях се хвърлила на един млад в началото,но още по телефона не можахме да се разберем.Трак ти къде се тури бе,нали си обвързана? Обвързана викаш,ама не си вързана с червен конец  ;DСкорпи какво кученце имаш? Аз имах 6 години амеркански старфоршир, ни умря от рак :( И сега искам по принцип френски булдог,но нямам възможност,няма как да го гледам,като все ме няма. Иначе обожавам животните.
Хайде махам се,че чакам посещение,вече час и половина и ей сега ще го пребия :)

 ;D ;D ;D ;D
Забавно става тук . Мда, Кадифе полюбопитствай за семейния му статус и скачай:) Но внимавай,че може да се окаже ревнив и да трябва да приключиш "отношенията" си с другия:) Е аз имам само един и моя е възрастен,но също много готин. Бях се хвърлила на един млад в началото,но още по телефона не можахме да се разберем.Трак ти къде се тури бе,нали си обвързана? Обвързана викаш,ама не си вързана с червен конец  ;DСкорпи какво кученце имаш? Аз имах 6 години амеркански старфоршир, ни умря от рак :( И сега искам по принцип френски булдог,но нямам възможност,няма как да го гледам,като все ме няма. Иначе обожавам животните.
Хайде махам се,че чакам посещение,вече час и половина и ей сега ще го пребия :)

Пекинезче :D

 :)

 :)

 :)

 :)

 :)

 :)

Трак песента е страхотна.Мерси:)
Кадифе хич не мисли повече ами вземай лекарствата чуваш ли какво ти казвам? Значи ако не искаш да ги пиеш,не си толкова зле да знаеш. Аз не можех да търпя физическите симптоми изобщо, косата ми побеля от страх и ужас. Стига си филосоствала за тези лекарства,решавай се и започвай с лечението. След това ще почувстваш че отново живееш и ще можеш да се наслаждаваш на живота по необясним невероятен начин. Чу ли?
Чакам да пишеш ,че си започнала. Да ви споделя под секрет обаче, четох много за Ципралекс и либидото и много се оплакват ,че им изчезнало направо. Мале,мойто що така нарастна? Не мога се запраааа :))))))))Чак ме е срам...хихи

Сега и още нещо се присетих да ви кажа. Точно преди да започне ПА при мен, много четах такива подобни неща,като кой се е самоубил,защо се  е самоубил и ей такива все. Изживявах с хората,умирах и се съживявах ,супер чувствителност имам към такива случаи. След започването на терапията обаче,казах си край. И аз като Кадифе новини не пускам. Не си затормозявам мозъка повече с излишни информации,игнорирам абсолютно всичко,което ме кара да се чувствам зле. Гледам много сериалчета,свалям си ги от инттернет и много ме разпускат. Хич не ми трябват тъпите новини и трагедийте на другите хора, аз си имам своя собствена ;)))

 :)

Не съм,ама ще го потърся още довечера :)
Между другото исках и аз да ви сложа една песничка.Трак слушай текста и ми кажи не е ли подходяща вместо да се потя и да говоря ???
http://www.youtube.com/watch?v=KeXm_QHjHXY

Аз пък искам мене някой да ме мачка ;D ;D


Разбирам, че това беше за мен, признавам се за виновна по всички обвинения. И все пак не мисля, че чак толкова би го шокирала, като се има предвид какво са ми разправяли психиатрите как им се нахвърлят по-необузданите хистерички... чак да те е яд, че си с друга професия ;)

Трак искам да я успокоя, че личностното разстройство е различно от тревожното - това са отделни групи психични заболявания в психиатрията. Натрапливите мисли са част от тревожните разстройства, докато разстройствата на личността засягат не емоциите, а мисленето и възприятията, като най-тежката сред тях диагноза е шизофренията (от която най-вероятно е страдал въпросният човек) - така че теб това не те засяга. Бъди спокойна!

Иначе не знам кой е сексуално потентен и на кой как му влияят хапчетата, ама гледам, че всички сте откачили на тема секс - да не би да ви дават някакви други хапченца тия терапевти ;D ;D за да им налитате...  ???


Добре, че си имаме по няколко телефона за спешни случаи, макар и не на лицензирани терапевти... то в тъмното няма разлика :D :D Пък и те са си секси...

Хахаха,Скорпи с тва последното направо изби рибата :))))))))))

Последният път, като казах, че в тоя форум няма мъже, и веднага наскачаха да се доказват. Та да взема пак да се пробрам... къде стее? Или както казват по поп-фолк концертите: "Силни ли стееее", "Луди ли стееее" ;D

 :)

... толкова е топло, лениво и свирят едни щурци навън, а май на смокинята има  и жетварка, защото дочувам сред симфонията от звуци и нейното настоятелно търкане на крачетата... ще затворя прозорците, ще пусна климатика и ще стане хладно. Ще избяга жегата, но и няма да чувам щурците. На колко от вас това му прилича на танца с лекарствата? :)
... толкова е топло, не съм правила любов от доста вечери, а навън някой се целува в тъмното, защото дочувам и кръшен момичешки смях... ще затворя прозорците. Ще пусна климатика и няма да достигат  звуци до мен, но и няма  да усетя необходимостта от единение с друг човек. Това на какво ви прилича, щото на мен не ми прилича на есе, да не си помислите, че творя тука някакви оди посред нощ, нищо подобно !:D

 :)

хахах.... разхилих се с глас, Трааак - знаеш ли, права си за всичко и  за г-н Тодоров също си права. Последните няколко пъти, , когато вляза и погледна вляво кой е заедно с мен във форума, виждам,  че г-н Тодоров също е на линия, но след няколко секунди изчезва :D

Ой, дано не се засегне от изказа ми, ама бяга по-бързо и от атлет!

А пък за това дали съм добре, не съм - но ще се оправя, хахах. Като цяло не ми е добре, но и обичам да се шегувам. ПР ми взе всичко, само до чувството ми за хумор не се докопа, странно защо ли?

Иначе... най-много ми се иска да започна да живея с пълна гръд, без да  я силиконирам с лекарства... Не мога да се примиря, че всички изглеждат нормални и  не пият лекарства.
  Питам  - Аз имам ли депресия? Той - Не. Аз - Тогава защо трябва да пия антидепресант, порфавор?! Той - поглажда дълбокомислено косата си и  се усмихва загадъчно. Демек, отвъд лекарствата има свят, който е пълен с карамел, шоколад и ванилов крем! Ако е така, всички да бяха в "сладкарницата" преди мен:(

  И Трак, какво да чакам 2-3 седмици, не съм добре, само така изглеждам :) - но като цяло отлагам от януари пиенето отново на лекарства. Толкова ми е примиренческо това... да посегна отново към тях, та аз не им вярвам вече! Нима преди като ги пих ме излекуваха, не ме - а и ми омръзна да слушам, че не съм болна. Е, как не съм, аджеба, като трябва да пия лекарства и като получих рецедив, баш съм си болна. Освен това изпитвам срам да пия лекарства пред други хора, все едно признавам, че съм повредена, несъвършена... Има човек, който така упорито се опитва да влезе в живота ми и казва, ще направим каквото е нужно, за да си добре, аз ще бъда до теб. Но пък на него не вярвам даже повече и от на лекарствата. И не, че не вярвам на любовта му или привличането, което изпитва към мен, а не вярвам на това, че след като се налудуват хормоните - моите евентуални неразположения няма да бъдат изтълкувани като "На тебе все нещо не ти е добре, аман!"

Щурците свирят, обаче :)

Без да ви прекъсвам да вметна, че съм с мoбилен интернет, а страницата ми е перманентнo oтвoрена. За фантазиите ... те са частичнo решение на прoблема, тъй катo тoй е във фантазията и е нoрмалнo пoнякoга да се решава чрез нея.

А чувате ли как... свирят щурците :D (препратка към "Мълчанието на агнетата)

Кой е във фантазията, не разбрах?

Абе едно време имаше и то готини, ама като им се нахвърлихме и те се ометоха яко дим. ;D Мъжете малко ги е страх от такива настъпателни дами, искат да се съпротивляваме и да ни гонят.. дали да не се престорим, че бягаме?  :D
Макар че на мене вече малко ми е минал мерака да се занимавам с мъж с ПР. Снижила съм критериите до "МЪЖ"  ;D ;D

П. С. Оставете го Тодоров, бе, ей, той да не живее, за да ни слуша и чете наште глупости, пак че и той още не си е бил камшика!

 :)

Аз не случайно го написах с главни букви :)

 :)

Ама, Трак, то това със сексуалното привличане при мен е особено нещо, чувам мъжете добре само, ако има нещо, което да ме концентрира върху тях. Сексуалното напрежение върши добра работа при мен и ако това е начин да го чуя, да го послушам и да му се доверя - така да бъде. А на 100% няма начин да се доверя никой път, в крайна сметка аз му плащам... хах, ако ме разбираш какво казвам, точно и по тази причина сексуалните ми усещания са само като босилека върху доматите с моцарела, нищо повече!

Колкото за г-н Тодоров... мии, просто и аз като теб не разбрах кой или какво е във фантазиите ми и дали изобщо бе към мен обърнат поста му, всъщност. Той толкова коректно спазва дистанция, че чак на моменти не го виждам като участник в движението :) В крайна сметка току-що разгледах страницата, която указа, че е винаги он-лайн. Там има и негова снимка и си слагам лепенка на устата, за да не направя коментар, разбрахте ли!!! :D

Скорпи, не зная какво си снижила, но аз така съм вдигнала, че всичките мъже вече без проблем минават под летвата ми ;D

Колкото до пишещият все още сред нас г-н Тодоров, той определено не живее с мисълта, че е роден, за да ни чете закачките или пък тъгите, но със сигурност е тук, защото е открил още един начин за професионално израстване. :)

 :)

хахахах.... ужас, нее, нямам слабост към терапевти, а  имам слабост към всички хора, които демонстрират добронамереност и чувство за хумор :)

А всичко останало, не зная защо точно го правя, за да разсея напрежението, защото иначе ще се взривя. Преди много години, когато за първи път си купихме микровълнова печка и сега голямо вълнение, ще готвя в нея. Какво ли не опитах, накрая мушнах едно сурово яйце с черупката, за да видя за колко време ще се свари. В един момент се чу баааам-плоооп и цялото стъкло на фурната отвътре се омаза в жълтък и невисш белтък. Почистих я аз, а после чета в книжката - Почему  яйца често взрываются? Еми, потому то потому - същото е и с мен, аз съм яйце и ще се взривя, ако предварително не махна черупката си, която ме пази от това хората да разберат колко съм наплашена и неуверена в себе си. Един от начините е  да се пошегувам, да закача някого не е израз на сексуален глад или хищническо поведение, а просто опита ми показва, че сексуалността на хората най-лесно може да бъде докосната, за да се получи по-бърз контакт и по-лежерен, това е:)

В психоанализата има едно понятие - пренос. Доказано е че след установяване на някаква свързаност с терапевта, всеки клиент проектира чувства към терапевта, които е изтласкал някога, към някой значим друг.  Така основно преносът е два вида - позитивен и негативен. Негативният е когато клиента проектира агресия, която не е провокирана дефакто от контакта с терапевта, но се изразява там. Позитивния пренос е либидозния или сексуалния. Той също не е провокиран от актуалната ситуация между терапевт-клиент, а е предишен изтлакан импулс към някой към който има несъзнавана забрана да се осъществи. Така терапевта става подходящата мишена и за единия вид пренос и за другия. Това откритие е направено от аналитик, който бил много грозен /по своему/ но въпреки всичко клиентките му споделяли в хода на терапията че изпитват някакви чувства и сексуални влечения. Сторило му се странно и задълбал в теориите на Фройд и се оказал прав. Стигнал още и до така нареченият контрапренос, или с други думи ситуация в която терапевта не е успял да овладее преноса и на свой ред и влязъл в контрапренос - той е пренесъл върху клиентката си несъзнавани и отдавна потиснати желания, които също може да са агресивни или либидозни. С две думи някой да се влюби в терапевта е просто поредният материал, който може да доближи човек до истинската му проблематика в хода на терапията. И то много полезен материал. Ако терапевта се влюби обаче .... имаме проблем. Терапия вече няма :)
Не забравяйте, че терапевта е като едно платно. Той трябва да дава възможност за всичко, което можете да проектирате на него. Едно от най-важните и работещи неща в терапията е съдържанието на връзката между терапевт-клиент. Там няма нито срамни, нито грешни неща, стига да идват от вас, а не от терапевта, и да се дискутират в психотерапевтичният контекст, а не да се осъществяват. Терапията е сложен процес.

 :)

 Много достъпно обяснено, г-н Тодоров, благодаря за което.
Вероятно сте прав, че терапевтите са като платна, на които ние рисуваме с цветове и краски, които сами избираме. Но все пак мисля, че човек е "табула раза" само веднъж в живота си, когато е дете. Никога след този период не би било възможно да станем безпристрастно платно за когото и да било, дори и бидейки специално подготвени за това.
Върху платното на психотерапевта ще нарисувам онова, което подсъзнанието ми ме влече и провокира да сторя и дали зад това ще клечи и ще се крие в храстите паническото ми разстройство, едва ли някога ще се разбере. Затова и няма излекувани до край, затова се борите просто за една достатъчно дълга ремисия за пациента, за да съумее той поне малко от малко да подреди живота си. До новият срив, разбира се.
Ако човекът срещу мен на стола, бидейки терапевт, печели моето уважение и респект, то не е защото е достатъчно висок, добре облечен и привлекателен или просто възпитан. А защото виждам, че иска да ми помогне, защото имаме договор, в който аз му възлагам да ми помогне да преодолея страданието си, а в замяна да му плащам определената в договора сума. Това върши много голяма работа като стопер на чисто човешкото увличане. Когато срещу теб стои човек, който те разбира, съчувства ти и ти предлага помощ, сякаш си постоянно на тънката, възбуждаща червена линийка да го пожелаеш чисто физически и ментално, дори. А когато двата пола са различни, още повече. Затова и нямам желанието да комуникирам с жени-терапевти, те ще са ми скучни, няма да забележат зелените ми очи и няма да се почувстват неудобно, когато закрача в сферата на собствената си сексуалност, защото просто няма да я усетят. Разбира се, тук нещата опират и до това колко интелигентен е човек, за да не злоупотребява с търпението на терапевта си, с неговото професионално възпитание и чисто човешки такт.
Вие сте прав за това, което написахте и дори върху  този пренос и контрапренос, почива не един холивудски сценарий, но откакто свят светува - мъж и жена са първо мъж и жена. Сякаш природата ни е дала сетива, които автоматично да ни карат да разсъбличаме не просто телата си, а душите, които в крайна сметка са предмет на всяка психотерапия. :)

А този пренос може ли да се направи и при хора, които не са ти терапевти, но по някакъв начин са ти помогнали по отношение на проблема ти и ги чувстваш като терапевти, макар и не в стандартна терапия и с неспециалисти... да речем при някакъв вид взаимопомощ? И това означава ли, че ако се появят чувства, те са нереални и измамни? Абе всъщност и аз какви въпроси задавам, кой може да каже кое чувство е реално и кое не е, след като го изпитваш.  :-\

Както и да е... а за мъжете да кажа, те не пишат вече тука, защото са се пренесли в скайп, фейс, други канали за комуникация и т. н. - просто по-готините вече са ги придърпали, изключвам терапевтите, разбира се.  ;) И другите, които не ги познавам...
А Тодоров ми напомня на гвардейците пред Президентството - докато са на смяна, можеш да ги дърпаш, гъделичкаш, закачаш, да им говориш глупости, ама те са професионалисти и не гъкват... ама кой ги знае как те псуват на ум, така че не прекалявайте.

 :)

"Затова и няма излекувани до край, ..."

Хм ... има, много такива. Всички с ПР са такива. Но, не всички които си мислят, или са диагностицирани така, всъщност страдат от това. ПР е с две лица, ако мога така да го кажа: едното лице е наистина лечимо, за другото трябват много, много повече усилия. Там ремисия не може да има. Там симптома не трябва да се отнема, колкото и мъчителен да е, защото е единствения начин човек да се справи с живота си и ежедневието си, живееки в този свят. Там промяната трябва да дойде от много сложни неща. Дедо ви Фройд по тея причини е хвърлил учебниците по неврология и направил психоанализата, защото попогнал на точно тия пациентки, които били неспасяеми принципно. Психиатричната диагноза и психотерапевтичната "диагноза" рядко са еднакви.

хахах, Скорпи, много уместно сравнение... ой, не мога да се сдържа и да не опитам да закича пушкаТъ на г-н  Тодоров с роза! :D

п.с. извинявай, ама скайп, фейбук и другите подобни комуникации нямат нищо общо с форумната изява. Форумът е една виртуална агора, на която ние сме извадили сергийките си и всеки про/едава номерата си, които успеят да минат :D Но в крайна сметка всеки сам избира как да се изявява, лично аз считам, че фейсбук с неговите стени и постоянни информации кой кога ака и кога си е купил нови джинси, е не толкова социална мрежа, а една парвенюшка показност. По повод стените се сещам за това какво бе казал Джелсомино, герой на Джани Родари - Имената на глупците висят по стените! :)

 :)

"ПР е с две лица, ако мога така да го кажа: едното лице е наистина лечимо, за другото трябват много, много повече усилия. Там ремисия не може да има. Там симптома не трябва да се отнема, колкото и мъчителен да е, защото е единствения начин човек да се справи с живота си и ежедневието си, живееки в този свят. Там промяната трябва да дойде от много сложни неща. Дедо ви Фройд по тея причини е хвърлил учебниците по неврология и направил психоанализата, защото попогнал на точно тия пациентки, които били неспасяеми принципно. Психиатричната диагноза и психотерапевтичната "диагноза" рядко са еднакви."

Да разбирам ли, че едното лице на ПР се лекува откровено и бързо с медикаменти и съпътсваща психотерапия. А другото в никакъв случай не бива да получава медикаментозната патерица, защото тя служи именно за отнемане на симптомите. Извинете, но как и с какъв процент на сигурност мога да бъда сигурна, че терапевтът ми е преценил правилно кой тип разстройство обитавам?!
Колкото до Фройд, знаете ли... мисля, че е бил просто един стар развратник, съжалявам да го кажа :) Мисля, че е добре, където "днешната" психоанализа в много голяма степен започна да се дистанцира от Фройд, после прегърна Юнг крепко, а сега като, че ли следва свободна интерпретация и всякви не по-малко комерсиални светила публикуват трудове със скороста, с която Трак отговаря на постовете :D  

Не, и двете еднакво зле се "лекуват" с медикаменти. В единият случай действат по време на приема, а в другия и тогаване действат.

Тогава излиза, че няма съгласуване между медикаментозно лечение и психотерапевтично ли. Вижте, моят терапевт в момента, на вратата му пише психиатър-психотерапевт. Значи се занимава и с двете страни на проблема или поне има оторизацията да го прави. Как тогава ще разграничим дали имам нужда от медикамент или не. Той казва, че сме като автомобили, ако влезеш в колата и завъртиш волана, мушвайки ключа, няма да се случи нищо, ако акумулаторът е изтощен, колкото и да скачаш на седалката, колкото и да убеждаваш колата със силата на мисълта си да потегли. Казва, че този медикамент ще даде не горивото, а ще накара акумулатора да даде искра и колата отново да се задвижи. И аз му вярвам, защото така обяснено е точно така. Но излиза, че никога не може да бъде сигурен къде е повредата в моя автомобил, нали така... и това е обезсърчаващо, много.

"Колкото до Фройд, знаете ли... мисля, че е бил просто един стар развратник, съжалявам да го кажа Усмивчица Мисля, че е добре, където "днешната" психоанализа в много голяма степен започна да се дистанцира от Фройд, после прегърна Юнг крепко, а сега като, че ли следва свободна интерпретация и всякви не по-малко комерсиални светила публикуват трудове със скороста, с която Трак отговаря на постовете Смотан "

Бил е много по-голям развратник, отколкото вие си мислите. Но това не му е попречило да излекува нелекуваната до тогава "хистерия" у жените.
Психотерапията по принцип никога не се е разделяла с възгледите на Фройд. Само с някои все пак. Но основно тя си е още в сила. За хората обаче които нямат нужната подготовка буди само смут. А една терапия работи тогава когато човек се смути :) Тва на шега. Вторият вариант на ПР, така нареченият неличим, опира до анализата. Тя винаги се намесва там, където всички вдигнат ръце. Е тя не е такава, каквато е била преди 100г. И тя се е размърдала малко, защото анализата в своята същина конфронтира вътрешния свят на човек и социанлонто, общественото, изискващото, от времето в което живее. По времето на Фройд изневярата на жените е била почти изцяло в телесните симптоми. Даже не и в сънищата им.

"Как тогава ще разграничим дали имам нужда от медикамент или не. "

Най-добре е да установите, дали това което пише на вратата му отговаря на истината, особено втората част. Ако се понапъна малко мога да ви кажа кой в България заслужава да има титла след тирето, без значение дали говорим за психиатър - ....  или психолог - ....

"А една терапия работи тогава когато човек се смути"

това е много любопитно, което казахте. .

Колкото до това дали е второто, което пише на вратата - проба-грешка, май само това е начина, жалкото е само, че става дума за моето здраве и психичен комфорт.

Ако позволите, бих Ви оставила на лично съобщение името и града, в който работи. Може би ще имате информация дали това след тирето е работещо и вярно?

"Точно това правя аз с терапевта си, съвсем целенасочено и без да имам идея за терапевтиране, опитвам се да го смутя.."

И кого по принцип искате да въведете в смут от вашите значими хора в живота си, та така безмилостно измъчвате психиатъра си, който сигурно дори се чуди как да се защити от тези ваши набези, тъй като му липсва това след тирето и е в туш.
Как се чувствате, когато "туширате" авторитета който се е заел да ви помага? Как туширахте баща си по принцип преди години? Как се чувствахте тогава? Как го смущавахте?

Моите родители се разведоха, когато аз бях малка. Нямам спомен баща ми да е имал особено близък контакт с мен, за да имам и спомен да съм правила опити да го манипулирам чрез някакъв вид смут. Той не е авторитет за мен, не го мразя, но не го и обичам като родител, не ми е нужен. Мисля, че сега като жена го смущавам много повече, отколкото като дете - нямаме почти контакти, единствено от възпитание. Нямам и идея кой от близките си бих искала да въведа безмилостно в смут, правя това с всички мъже.

п.с. и не измъчвам терапевта си с "набези", хахах... ама, че невъзпитано!

И сега с кой имате възможност да правите това, което тогава е било невъзможно, за да създадете своите граници в общуването с другия пол, които се създават само с опит-грешка, а винаги първо се греши с най-близкия, нещо което сте нямала възможност тогава? Какво роля играе за вас вашият психиатър, дори да не си дава сметка за това, във вашата терапия? Въпроса е риторичен. 

..ще получа аневризма, ако продължа да се напъвам да осмисля последното казано от Вас... отнасям го/Ви в завивките, спокойна нощ и благодаря за вниманието :)

 :)

Навлезнали сте в много дълбоки теми на размисъл пак. Аз даже не прочетох всичко от господин Тодоров, защото честно казано не го и разбирам, не искам и да го разбирам. Искам моя лекар да ми помогне да се измъкна от тази каша ,искам да разбера повече неща за себе си. Ето например вчера трябваше да нарисувам 2 картини. Едната за вътрешното и едната за външното ми аз. Еми вярвайте ми нищо не успях да нарисувам. Накрая започнах да драскам някакви безумици. Депресирах се леко от това. Какво ли означава да не можеш във вид на картина или рисунка да опишеш себе си? Нямам богато развинтена фантазия ли,какво ми е?Защо повечето хора успяват ,а аз не успях.?Много гадно и искам да ми се обясни, но вчера нямах повече време за въпроси ,а и това много ме измъчи и бях адски изморена,за това чак днес така успях малко да се събера отново и да напиша и аз нещо по този повод.
И кои са тези ПР ,които никога не минават?И това искам да знам? Или нещо не съм разбрала? Кадифе ти с какво точно смущаваш твоето "ку-ку"/както обича да казва Трак/? Аз не се стремя към това да го смутя, по скоро аз съм тази,която се смущава понякога,когато не мога да се справя с някой задачи,които той ми дава. Не искам да го разочаровам и май съм прекалено взискателна към себе си. Уффф,вече ще хвана гората, как се изнервям от това ПР не е истина просто. Иска ми се повече да знам за терапията,искам да правя повече неща и да работя за премахването на това Нещо,ама като не ги знам....
Изморих се и вече ще се предам най накрая.
Трак още не съм взела решение по онзи въпрос ,да ти кажа започвам и да се отказвам с всеки изминал ден все повече и повече. Нищо няма никакъв смисъл, то работата е ясна,на човека така му е добре,кво да го занимавам с моите чувства. Да си живее живота,млад е още,няма с мен да се занимава,няква бабичка с ПР ПА и още не знам си кво си.
Така ,че тотално се предавам,обявявам провал и тотална разруха.

Маруся, доста си права за това, че всеки трябва да си гледа своят терапевт, а не да се ослушва постоянно какво казват и другите.Защото ще е като да се опиташ да готвиш ястие едновременно от няколко кулинарни книги. Всяка рецепта сама по себе си ще даде резултат добър вероятно, но омешани, ще се получи недовкусица. Същото важи и за лечението, когато уловиш един лекар, държиш на него и се опитваш да му помогнеш, за  да ти помогне.

Аз още не съм  напреднала нито в медикаментозното си, нито в терапевтичното си лечение, но едно е сигурно, не бих се изнервяла, ако не се справя с някоя задача, която ми се постави в този план. В крайна сметка не ходиш на терапия, за да се харесаш някому или на него да му е удобно и да е доволен. Работиш толкова, колкото можеш в момента и искаш.

Маруся, няма начин винаги да сме в пиково състояние на дух и материя, онези, дето подхвъркат насам-натам и жужат безгрижно са други натури от нас. Ние колкото и да се променяме никога няма да станем такъв тип хора - винаги ще имаме тежки въпроси, винаги ще се колебаем, страхуваме, измъчваме и ще се опитваме да улесняваме живота на хората, които обичаме по начин, който те не са ни молили :)

 :)

Трак ще яде бой, ако не знае, да й кажа ;D

Никакви пушки снощи не съм докосвала и трябва да ти кажа даже, че дори от разстояние мога да видя, че тази пушка стреля с халосняци! :D

Иначе, какви ти новини, отлагам всичко с надеждата, че ще стане чудо и няма да ми се наложи да пия пак лекарства. Много интересно как примерно един диабетик или сърдечно болен човек приема, че има заболяване и си пие лекарствата, ако трябва и цял живот, а хората с тревожни разстройства първото, дето ги тревожи след тревогата:)) са лекарствата. Защо имам страх от лекарствата, от всякакви вече, дори витамин С гледам с такова подозрение и го държа под око поне половин час, преди да го приема ;D

А пък аз чак сега изгледах репортажът на битиви репортерите за тревожните разстройства, и то само, защото прочетох тук във форума за него... честно казано много непозитивно е усещането от предаването. Това, което оставя като вкус в устата е горчилката и безнадеждността на хората като нас. Да не говорим, че този национален консултант ми идеше да му опъна гащите и да му ги нахлюпа на главата.

Но едно е истина, човек, който не е страдал и не изпитвал соматичното страдание, следствие на паниката, просто е благословен. Защото всеки се паникьосва, но въпрос е как посреща и изпраща въпросната паника, нали:(

Ooooххххх Кадифе колко си права не е истина. :( Това последното много ми хареса.Баш си е така мамка му. Ама ние какви сме тогава като не сме благословени? Некви божии изчадия ли какво? Защо сме наказани,къде сме объркали? Аз тихо мълкум започвам да изтрещявам вече.
Ама защо не искаш да изпаднеш малко в подробности за тази твоя връзка невръзка с по младия момък? Искам да знам как се справяш с това? Много ми хареса също как точно го каза, да му дам шанс да избира и да реши. Аз това и правя,мълча си и съм му дала тоталната свобода,но адски много страдам разбираш ли,че направо се разкъсвам. Толкова много го искам този човек до себе си,толкова силно е усещането когато сме заедно,че ме боли чак. Баси,ще си умра ей така,без да ми се даде истински шанс да  бъда щастлива с човека ,когото обичам.
Трак благодаря ти за комплиментите,/приемам ги като такива/,но ква файда ми кажи,като плача и мисля и се измачвам толкова много,че ми иде да легна някъде и да не се събудя повече. Ей така мислех и когато имах чести ПА.Виках си,ако ше мра ,хайде вече,само искам да спре тази болка. И сега не знам кое е по лошо.Несподелената любов или ПА.
Може би повече ме е страх, че никога няма да намеря подходящия. Не ги разбирам и жените дето обичат някой да им пада в краката и да ги гони.Ама хич не си падам по това. Искам и желая с цялото си сърце,човек с който да имам емоционално стабилна връзка.Секса е важен, но ако емоциоанлно не сме свързани и той ще започне да куца. Къв такъв съм модел не знам,уж нямам кой знае какви критерии,а пък дето вика Кадифе летвата май никой не може даже да я достигне,а камо ли да я прескочи.
Не знам хора,днес ми е последен ден преди отпуската,утре замианвам за море и вместо да се радвам,ми се реве. ТОЙ е там с приятели забележете, и ужким трябва да се видим,ама май нямало да стане. Толкова много исках поне 2 дни са зме заедно там. :(
Както и да е. Сърцето ми е свито на топка...умира се направо от мъка.

 :)

track, имаш емотиконката ;)

Абе, момичета, спрете малко да пишете, че не мога да сваря да ви чета и да отговарям ;D Харесах си разни цитатчета от последните ви постове и ще ги изкоментирам тях.


Това много ми хареса и съм много съгласна. Много основна грешка ни е точно тази. Смятайки, че им правим услуга на другите, ние всъщност им изземваме функциите да мислят, чувстват и преценяват кое е добре за тях и кое не е. А това в крайна сметка те си го знаят...


Принципно и двете болят, но по различен начин. Все пак в любовта има нещо красиво, независимо каква е.


Аз уж все искам да съм господарка и да става на мойто, а пък винаги, като се появи покорният роб, го отсвирвам бързо ;D И отивам при моя си Господар, а това с равноправието никога не ми се е получавало - винаги единият си доминира и обикновено още в началото на отношенията се разпределят ролите.  ;)


Това си е типично женска черта. Жената се привързва емоционално към сексуалния си партньор и каквото и да твърди, за нея трудно може да е "само секс". Поне няма да е оня секс, който те кара да се чувстваш цял и удовлетворен, а някакъв механичен, от който лично на мен ми се реве, защото чувствам, че предавам себе си, особено след като е приключил. Едно е някой да те прегръща и да ти каже, че те обича и да си останете така и след секса, друго е да си погледне часовника, да си обуе чорапите и да затръшне вратата. За него е било просто секс без ангажименти, а ти оставаш сама сгушена с възглавницата да си мислиш кое не ти е наред, че не е останал и кога ще спреш да се чувстваш употребявана, празна и самотна. Защото ти липсва основният елемент на насладата - любовта.


Никой не е имал за цел да поставя нещата в розови краски, след като не са такива. Истината не винаги е особено приятна. Във филма бе обяснено защо лицата на участниците са скрити - ако сте слушали внимателно, ще ви е станало ясно какви са причините, макар че и по пътя на логиката човек може да се досети. Едно познато чувство - СТРАХ, кара хората да се пазят от недоброжелатели. И с право.  

 :)

Трак, ако разровиш темите назад, ще видиш кой е подел сексуалната революция тука ;D Добре, че се появиха и други, че иначе много се набивах на очи някак и ми беше странно.  :police:
Много ми харесва тази полицейска емотиконка, често ще я използвам. Харесвам органите на реда :P :laugh:


Ами защо не им се обадиш да направят предаване, в което да участваш лице в лице? Всеки си преценява какво има да губи, ако бъде разпознат... има много хора, които искат нещо да бъде направено, но малко се хващат да го правят. На никой от участниците не му е било лесно да направи дори и това. Ако друг може да направи повече, лошо няма. Но колко медийни изяви е имало по темата досега?

Така куфара е стегнат и кво сега?
Ужас ,искам да си изкарам чудесно,ама защо ми е такова депресантско?
Много съм съгласна със Скорпи за емоционалното привързване.Аз лично само секс не мога да правя, а ми се искаше да можех. :(
Трак ти накъде хващаш бе? Посред нощ къв път? Аз пътувам утре сутрин рано.Дано да няма много движение и количката да ме слуша.
Лека нощ,ще се включа от морето,дано да имам да споделя само хубави неща.
Чааааоооо

 :)

Администратор,така, така - а аз какво имам?! Освен пр, де ;D

п.с. чест и почитания, но с някого трябва да се закачам, г-н Тодоров ми омръзна :D шегувам се поне за едно от тези всичките неща, дано ми свикнахте на хумора! Ако получа бан.... момичета, ай лъв ю!

Аз пък съвсем сериозно искам да попитам може ли да се добави емотиконка - много е важно!!! Може да е като тази от скайпа (http://(ninja))

 :)

Пак си оспамила всичко ;D


Много кротка си ме изкарала. По-скоро съм това с камшика, малко съм деспотична и обичам реда :D Оставям се да ме командват само, когато на мене ми е кеф. Така че никва рибка не съм, даже не умея да плувам.
А на вас кой ви е казал, че админа е мъж? ??? И ако не си получа Нинджата, съм сърдита, защото  на тебе ти дадоха каквото искаше ;D ;D

 :)

ООО, даааа, този път уцели емотиконката ;D ;D Садо-мазо... :-[



Е, откъде пък ше знам, освен ако не е някой под прикритие, не го познавам човека...  ;D

 :)

 ninja-smiley  ;D

Престани, защото заради тия бъзици мъжете се плашат и избягаха >:D Пък аз нищо лошо нямаше да им прая...

 :)

С нахалство и упоритост накрая си постигам своето... какво да си говорим за любов, като нещо всичките са ми еднакви. Правят се на мили и възпитани отначалото, докато не си легнеш с тях и после... после не ми се коментира. Затова простете ми, че предпочитам да съм цинична.  fish
Щото на мене няма кой да ми прави серенади, а хем съм на първия етаж serenade

Skorpi, и аз мисля като теб  :laugh:
Нека помолим г-н Тодоров да каже, защо мъжете са такива?

 :)

Нека поясня. Това тук е форум. С различни хора, с различни съдби, възгледи... и пр. Аз обобщавам собственото си наблюдение за тези, с които съм се сблъскала. Нали знаеш, всеки съди за нещата от собствената си камбанария. Такива ги виждам. Има ги всякакви, но в болшинството си мъжете се стараят съвсем в началото, докато те имат, после ставаш безинтересна, насочват се към други, ти оставаш на заден план, защото вече са те минали. И това е масово, защото се наложи един модел на неангажиращи връзки, та дори и прерастващи в съвместно съжителство за по няколко години, след което единият от двамата си хваща багажчето, изчезва и се насочва към следващата си подобна безперспективна и несъдържателна връзка. И обикновено в този модел единият от двамата е прецакан и недоволен, като най-често това е жената, понеже обикновено на нея повече й се гушка, разговаря и се стреми към някакви други отношения, различни от 11-те минути секс, за които пише Паулу Коелю. Просто за да е доволна, спокойна, пълноценна и трябват повече неща. Ето delicacy споделя това ми виждане, други няма да го споделят и не е необходимо. Аз се радвам, ако при вас е друго. Добре е да го знам, но за себе си не го чувствам. И е жалко, защото съм на 26 г. Тепърва би трябвало да ми се случва.

skorpi, подкрепям всяко едно от твърденията ти в постта. Нещата ги чувствам абсолютно по идентичен начин. Мъжете живеят по един по-неангажиращ начин и не се задълбочават много-много. Явно този модел на отношения се налага. Някои жени се съгласяват да живеят по такъв начин т.е. дават възможност на мъжете да си имат връзки извън техните отношения, други жени не се съгласяват. Мъжете се правят на принцове до момента, когато си легнат с теб, след това си бият камшика, защото  ловцът в тях се събужда отново и така си го карат до безкрайност.Обикновено търсят жени над които могат да се наложат или пък те стават зависими от тях и няма къде да мърдат, имайте пред вид, че това те го чувстват интуитивно, няма да ви го кажат на глас: слушай, аз с теб нама да ходя, защото ти ми разгадаваш номерата. Мъжът стои при една жена докато смята, че може да му минават изпълненията. Както виждате и тук във форума, мъжете спряха с постовете си, те бягат щом стане напечено и когато са притиснати до стената. Не очаквайте от един мъж откровен разговор, тая няма да я бъде, той ще ви мотае и ще ви носи вода от 10 кладенци в 11, за да продължава да си бройка и други мацки и много много да не се ангажира нито с вас, нито с децата, нито с каквото и да било друго нещо. Той си е волна птица и си хвърчи, и осеменява. Това е. Жените, които са независими, умни и поставящи мъжете на мястото им, нямат много шансове за добра връзка. Мое мнение.

И аз съм съгласна с всичко, което си написала.

Особено с:
Относно
След като прекарах известно време и имах време да помисля и да се огледам, се съгласих да съм от тия първите, само дето не можах да го съгласувам със самата себе си това решение - в смисъл взех го, но е против природата и същността ми. Затова и не ми е добре. Сама също не ми е добре. Аз затова и като цяло не съм добре ;D И понеже номерата ту минават, ту не, и отношенията ми са такива - хаотични и несигурни. И както казах, жалко е отсега да е така...  :-\

 :)

Трак, споделяме наблюдения. Нищо повече.


А дали ако го обичаш, е толкова лесно да преминеш нататък?


Не и по този начин. Гледам да щадя чувствата на хората, доколкото ми е възможно. И винаги се поставям на мястото на отсрещната страна - нещо, което рядко тя прави за мен.


За мен човекът, когото обичам, винаги е на първо място, обикновено е и преди мен, което не е добре нито за мен, нито за него, но това е моят начин да обичам. Или не ми пука изобщо, или ми пука повече от здравословното и необходимото. А, да, и когато съм в сериозна връзка, обичам и съм обичана, нямам нужда от трети човек и не допускам да има такъв. Само че това беше преди.

Познавах такъв, разбира се, но него вече го няма. За съжаление. Може и да има други като него, но аз не съм ги срещнала.

П. С. Понеже ми е омръзнало да се оправдавам за написаното тук пред хора, които познавам, ако някой се е засегнал и припознал в горното описание, проблемът си е негов. Аз не говоря за един конкретен човек и не конкретно от този форум. ;)   А за положението, в което се намирам, съм си виновна сама. Затова най-много се сърдя на себе си chair

 :)

Ще напиша нещо, за което вероятно ще съжалявам после, но не мога да се сдържа. Имах щастието да се докосна до истинската, силна, голяма и страстна любов, от която само смъртта можеше да ме раздели и която според мене се случва един път в живота, ако изобщо се случи да я изживееш. Това беше с човека, на когото можех да се дам докрай без съмнение, че искам винаги и във всичко да сме заедно. И може и в 9 от 10 двойки да има изневери, но на мене той никога не ми е давал поводи да се съмнявам, да го ревнувам или каквото и да е. Гледаше си ме само мене, право в очите, каквото аз кажех, това ставаше, ходеше по мене като кученце, вярваше ми, обичаше ме и казваше, че живее, за да ме радва :) Искаше само заедно да излизаме и така и не мръдна, харесваше му да си е при мен и с мен. Не мога да кажа, че това са били спокойни и безоблачни отношения, но винаги съм чувствала, че за него аз съм жената с главно Ж и нито съм имала желание да му изневерявам, нито съм имала очи за други мъже. Знаех, че с когото и да бъда, ще е по-лошо, отколкото това с него, затова не съм се и опитвала. Нямах нужда. Истинският мъж е не този, който ще ти диша във врата, за да не кривнеш от пътя, а онзи, който така ще ти завърти главата, че да знаеш, че единствен може да ти даде това неповторимо усещане. И той го беше постигнал с мен. След като го изгубих, се наложи да си отворя очите и да се огледам дали пък някъде не ме чака нова любов, дали не греша... дали няма и други такива хора, които да ме карат да се чувствам така. И ми стана лошо от това, което видях, искрено ви го казвам. Дори и със себе си не мога да кажа, че се гордея, заради това, в което се превърнах... Ако ставаше въпрос просто за някой неподходящ, разбира се, махаш с ръка и караш нататък. Но става дума за самата мен и за битката, която водя със себе си, с човека, в който съм се превърнала и който не харесвам. Понякога ме е страх, че ако ме вижда отнякъде, вероятно се срамува от мен.  :-\ През повечето време предпочитам да вярвам, че съм израснала... така или иначе вече съм се обградила повече с хора, които не ме познават отпреди и не могат да преценят разликата, но аз си я знам. И не толкова ПР ме промени, колкото другото. За мен това е необратимо. Аз не се боря просто с някакви симптоми, а с личността, която вече е променена и изгубена. Това най-силно ме притеснява. Дано някъде да има някой, който да ме накара да се харесам отново, защото сама очевидно нямам мотивацията да го направя. А ми се иска някой да ме види, дори когато аз самата не се виждам и да ме погледне пак в очите... и да ми каже, че живее, за да го радвам... вместо да го е страх, че ще го заобичам.

ау..... дядо Коледа е минал през форума и е оставил цяла торба с емокитони, възхитена съм -  този ми е любим big-bed-smiley

та, за Истинският мъж и не на Ерика Джоунг:) Истинският мъж за мен, подчертавам за мен, е онзи, който не ме гледа в очите, за да ми угоди. Който не ходи по петите ми, за да ми бъде в служба. Който не лизнериже от сутрин до вечер, за да ми доказва с думи и действия  любовта си. Истинският мъж е остроумен, възпитан, ерудиран, емоционално интелигентен и истински загрижен първо за себе си, след това за другите. Аз никога не съм поставяла на първо място мъж, не - първо съм аз, аз съм най-важна за себе си, изключвам тук родителската любов, тя е друга и различна тема от тази. За мен истинският мъж прави като истинската жена, която считам, че  се научих да обитавам -  един човек, който умее да се грижи за себе си с обич, изпитва респект и уважение към партньора си, защото знае колко коства да се обикнем първо сами и после да позволим това и на други хора, при това без да инвестираме в тях тежки очаквания и неизпълними надежди.

Не познавам хора с голямо Ж или М, достатъчно е да са с голямо Ч (това не е член, а човечност delicious)

 arms Здравейте ей,
аз съм вече на морето и се чувствам страхотно да ви кажа. Изкарах 2 прекрасни дни с любимия,нямаше такава романтика,всичко за което съм мечтала го получих през тези 2 дни. Едната вечер бях събрала вече смелост да говоря, но той заспа  ;D.Така и не успях пак. Не съм сигурна,че ще мога някога,а и той може би ще замине ноември месец. Не знам как ще преживявам това.
Виждам ,че се опитвате да правите психологически анализ на мъжете и техните постъпки спрямо нас, но всичко е безмислено,никога няма да можем да си отговорим на тези въпроси. Все още си повтарям едно изказване на Скорпи,че ние се привързваме емоционално,това е факт и няма какво повече да му мислим. И най важното,не сме срещнали истинския,когато дойде всички тези въпроси няма да бъдат задавани,няма да има повод да си ги задаваме просто.Има много свестни мъже,но трябва да ви кажа,че всички ние май си падаме не по такива :)
В крайна сметка май трябва да се откажем да търсим,за да ги намерим.
Аз съм безкрайно щастлива с човека до себе си,но както знаете има причина да мисля,че нашата връзка е обречена.Макар,че с никого до сега НИКОГА не съм се чувствала по този начин. Времето ще покаже,сега мисля само да се наслаждавам на отпуската си.  ;D
Прегръщам ви горещо,до скоро

-

 :)

 :)

-

Не. Но колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че се хабя напразно за хора, които не си заслужават. Докато той си е заслужавал усилията.


Ето за това ставаше въпрос. Понеже кадифе каза по-горе, че не искала мъж, който търчи по нея, използвам това изречение, за да кажа, че не покорен роб ми е нужен, а човек, който ме гледа в очите точно с възхищение и че в неговите очи аз съм дори по-добра, отколкото реално, защото нали това прави любовта с хората - прави нещата да изглеждат по-красиви, отколкото са в действителност? Искам за някой да съм си супер точно такава, а не да се опитва да ме променя, да ме кара да се напъвам да бъда, нещо, което не съм, и като не успея, да се намразвам и депресирам... Нещата са си съвсем простички, всъщност. Любовта сама ги решава, поне в началото. Обаче каква ти любов, като всеки си гледа интереса...

здравейте, аз имам да ви съобщя новина - повече няма да ходя на тази терапия

Търси се нов психиатър-психотерапевт от Пловдив! ninja-smiley

Защо, бе, не го ли бива ;D

А сега сериозно: след като направих на нищо мъжете, сега да си призная защо съм сама всъщност, че всичко останало са си просто оправдания и избягване на истината. Истината е, че не съм за обичане - мрачна съм, мислите ми, чувствата ми, всичко ми е едно такова тягостно. Мога да заблудя и замаскирам нещата, като се наплескам с грим и си вирна носа победоносно, но отвътре си оставам същото неуверено и уплашено момиченце, което се нуждае от прегръдка. И по-умните бързо и лесно го разбират и съответно, номерът вече пред тях не минава... Ето заради това съм сама. Защото мрънкам, сърдя се, карам се... правя всичко друго, само не и да си призная, че в мене има и не толкова ужасни чувства. Тях така съм ги заключила, че хората си мислят, че ги мразя. Бъркат злобата със страх. И много ясно, че ще бягат... щом и аз сама искам да избягам от себе си. Искам да ги захвърля първа, преди те да са ме изоставили. Преди да съм изгубила още някой.

 :)

 :)

И те все това ми казват, ама на мене отвътре ми иде да дълбая.. и сама си се закопвам ;D

П. С. Имах малко работа навън и излязох, уж ме взеха с кола и пак ми се разтрепери всичко, а навън беше страшно задушно. Флиртувах само, за да се разсея от напрежението, свикнала съм да замазвам принципно, ама си го и прося и после: "ЯЯЯЯЯ, ама  кво стана"  ;D ;D Майтап, майтап, ама нали знаеш...

 :)

 :)

Нещо съм се самоцитирала без да искам :-[
Какво мрънкаш, трак, човек не може да вечеря от тебе ;D ;D И аз смукнах 2 валидола и понеже момчето медицина завършва, си викам дано не ме е надушил в колата какви ги смуча, че ще ме разконспирира... макар че сигурно ми е видял 2те опаковки в чантата, докато ровех в нея... както и да е. Квото иска да си мисли. Прибрах се благополучно, ама направо избягах. Така като се замисля, сигурно поведението ми е доста странно отстрани, защото който не знае какви са ми причините да се държа така, сигурно се чуди кво става... метнах си се на едно такси и се прибрах у нас, да ме пита някой за къде бързам... е, виж, ако беше споменал, че нещо не е добре психически, я ПР, я депресия, можеше и да го поканя. :D :D

Трак, отдавна се каня да ти пиша, че не съм във Варна и затова не съм се отзовала на поканата ти да се видим ;)

 :)

ОК, едвам ме нави ;D Само да уточня, че аз там не се "прибирам", защото живея в София по принцип.


Ако намериш двама, свирни ми и на мене. ;) Ше дойда до Варна, ако трябва пак.

Здравейте, момичета :)

Бях доста кратка, когато ви съобщих новината, сега ще доопиша, щото иначе ще излезе като моя прищевка, а не е.
Няма да напиша и подробности, за да не се разпознае, ако идва тук - в което съм на 70% сигурна (ако сте се припознал в разказите ми, чест и почитания, ще се постарая максимално да не навредя на методиката на работата ви)

Момичета, когато ви казах преди време, че ми е трудно да открия терапевт в Пловдив, наистина бях напълно безпомощна. При все тогава вече се бях срещнала с него и не бе спечелил доверието ми. После обиколих още неколцина и прецених, че от всички, които не стават, той най-става. Хареса ми помпозният му кабинет, движението в интернет, желанието да е в крачка с времето. Но още при първата среща ме втрещи, когато ми заговори на "ти", когато ме нарече в процес на разговора "бе, човек" и други подобни. Днес разбрах, че ни кара на конвейр... не ме питайте как точно разбрах, за да не влизам в подробности и някой да разпознае методиката му, но... той наистина говори на всички едно и също, при все отявлените разлики в симптоматика. Той просто е наел едно лекарство и счита, че може да е най-грубо, но пък покрива от паническо разстройство до магарешка кашлица и коклюш! Освен това не спря да говори за парите, че 30 лв. не били много за това, което правел за мен - че се хабял, забележете- хабял се да ме убеди в разни неща. Вие сте хора, които комуникирате с терапети и знаете, че тази реплика бе недопустима. А следващата още повече - Тези, които чуват гласове ги пращам на други лекари, аз тука само се занимавам с тревожни разстройства и депресии, освен това от депресия още никой не е умрял.
Голяма грешка, самоубийствата все едно са както стоиш и си казваш, бе я аз и без друго нямам какво да правя, я да си тегля куршума.
Това е много малка част от нещата, които ме накараха да не му се доверя. Дори напротив... считам, че е повърхностен и комерсиален.
За мъжете, които ще ме прочетат, не - не съм искала да спя с него, а той да ми е отказал  и аз да съм иззлобяла, това е реакция на мъжете, не и на жените. Всичките ми предишни реплики са били плод на чувството ми за хумор и добронамереност. Той наистина има секси излъчване, но  и доста объркано възприятие за клиентите си, обаче. Като цяло постоянно дава сравнение с други пациенти, като използва и техните  лични имена, което ме втрещи - къде е лекарската тайна?! Сякаш толкова иска да ме убеди да пия медикаменти, че е готов на нечестна игра и аз не чувствам грижата му за мен, а само комерсията.
Както и да е, човекът ще си остане все така симпатичен, а аз никога няма да изпитам доверие спрямо работата му. Може би и затова се опитах да го възприема и като мъж, а не само като терапевт - за да се доверя на поне едното, но не стана. Все пак не си търся мъж, а терапевт.

Пътя, пътя и отивам в града, където е старият ми психиатър... еее, той вече е не само секси, а и ерудиран и много, много внимателен  - хем ти подава ръка и казва, с теб съм в борбата, хем много внимателно те овладява и ти припомня, това не е нещо, което не бих сторил за всеки свой пациент, няма нищо лично, освен желанието ми да разчиташ на моята професионална ангажираност. Вижте как помня думите му дословно! И когато е усеща, че имам затруднение с парите... просто ми спирал ръката и е казвал, ще дойдат по-добри времена и ти ще ми се издължиш, когато ти е възможно. И съм го правила момичета, понякога съм носила парите след седмица или две, но никога не съм го чувствала комерс, конвейр... Затова да пием по ривотрил нашите желания да съвпаднат с възможностите на терапевтите ни!

Много сте забавни с коментарите си и непренудената размяна на реплики, искам да ви кажа, че с вас ми е спокойно и топло на душата. Скорпи, Трак, Маруся - вие сте славни момичета :)

Поздрав най-сърдечен: Ваш приятел вечен, драга ми Кадифе

С голямо нетърпение очквам Д-р Тодоров да се включи в дискусията swordfight

Тези ревотрилчета, да не се бонбонки, Трак - възхищавам ти се как с лекота можеш да прецениш кога е нужно лекарство и да му се довериш. Аз съм така подозрителна към всеки медикамент, дори към витамин С ;D

Иначе за страхуването, не помниш ли Мечо Пух как се страхуваше:)Той си имаше своите моменти за страхуване, които като малко дете не ми правеха впечатление, но сега интерпретирам по друг начин. Когато ти стане страшилническо, тогава... ако има друг човек до теб, страхът отстъпва място постепенно на изконното човешко чувство за социализация, вероятно. И при мен бе така, но сега предпочитам да съм сама, когато ме залее.

Нямам формула, която да ти споделя и изведнъж дори да не се наложи да пиеш хапченце, за да се успокоиш. Ако имах... нямаше да имам пр :) Но мога само да ти кажа, че поговорката за големите очи на страха е измислена не напразно. На страхът дори ушите са големи... и зъбите - което е препратка към Вълкът и Червената шапчица :D Като се замисля повечето писатели на детски приказки са имали огроооомен проблем с тревожността и паниката.

Но пък от друга страна, Трак - нима всяка преодоляна паника или страх не е повод да се почустваме победили още един път нещо, което е по-силно от нас? Това е окуражаващо, нали :)

 :)

 :)

Трак, значи съм права, все пак търсиш решението извън себе си - тоест, улавяш своите евентуални страхове и ги полагаш в скута на друг човек. И казваш, ако ти си тук - аз няма да се страхувам, ако и се държиш така, както очаквам. Но ето, ти не оправдаваш очакванията ми и аз трябва да направя това с друг скут - в случая на медикамента.
Но твоите страхове не биват прогонени, а само отговорността за тяхното преодоляване или появяване  възложена на фактор извън теб, нали?
Страховете са си твои и възможността за справянето с тях е само в твоите пълномощия. Не отъждествявай справянето с друг човек, а и медикаментите са само патерица, упойка - нищо повече, не са панацея за справяне и симптома стои, клечи в някой ъгъл и само чака добър повод да изскочи и да изпищи: Баууу, аз съм тук, баууу, даже съм по-находчив и от преди, да те видя сега!
Еми да, какво ще ни гледат страховете ни, като ние сами си  ги отглеждаме и те са вид защита за нещата, които не искаме или просто не можем да направим, но не сме готови да признаем.

Ако ти си открила начин за справяне с това, ще ти кажа, че той е най-добър за теб, защото е твое дело, а не нечие чуждо решение. И ако ти се питаш - но защо изобщо ми се появяват разни такива неща и защо "звездите ми говорят" от време на време, ще ти отговоря като чист лаик, защото не сме съвършени, защото сме емоционални, защото виждаме света цветно и всяка прашинка на фона на слънцето ни се струва огромна, ярка и значима. Йогите имат специални методи за медитация, за да достигнат до това състояние на тялото си, в което да изпитват усещания, които са нетипични за останалите хора и които се доближават почти на сто процента до нашите страдания. Излиза, че притежаваме   способности, които на други хора им трябват часове медитация, за да развият :)

Ех, пусти му хормони и женска природа... ами така става, момичета, като гледате кой е секси, а не кой ще ви свърши работа... защото мъжете, дето са секси, рядко са и нещо друго. Кадифе, погледни го от добрата страна - след като вече не ти е терапевт, можеш да го пробваш поне като мъж дали го бива, така и така ти е бил мерак :D ;D Щом не е особено голям професионалист, може и да се навие.  >:D
...  Аз като ти казвах, че четат тука, ако не всички, то повечето, ти не вярваш. На мене ми дишат във врата редовно поне няколко терапевта, ама не ми пука ;D Каквото съм имала да кажа, съм го казала и пред тях. Тодоров обаче е прав, че психиатрите не са за лечение на такива състояния. Те нямат много какво да ни предложат, въпреки че преди не мислех съвсем така. Вярвах, че човек, завършил медицина, знае много повече за мозъка, психиката и всичко останало, ама какво от това, като полза никаква. По тая логика и по-хубав секс би трябвало да правят, защото са учили анатомия и поне знаят кое какво ти е и къде се намира :D ;D, ама и там можеш да удариш на камък - едно е да знаеш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш...
Толкова за терапевтите.
За мъжете и track - замислих се за това, дето го каза, че чувствата били изчезвали, ако са в неправилната посока... цитирам те по смисъл, не помня как точно го каза, но май това беше в основни линии идеята. Ама какво е това влюбване, дето можеш да го контролираш, бре? Ако една любов не те хване и не те помете из основи така, че изобщо да не знаеш на кой свят се намираш, да ти обърне всичко наопаки и да не те направи на пълен олигофрен, никаква любов не е... Не се ли почувстваш като абсолютен глупак, не ти ли се преобърне стомахът, не си ли готов на всичко, за да усещаш тая тръпка, значи не си влюбен наистина. Тогава може и в най-големия мазняр да си влюбена и хората да ти се чудят на акъла, ама за тебе да си е супер и да искаш само него. Докато те държи еуфорията, ще е така и няма измъкване. Не можеш просто да се отърсиш и да караш нататъка, защото чувството си остава вътре в тебе, това не можеш ти да го решаваш и да го контролираш.
Така като се замисля, при всичките ми влюбвания досега все така е било. Нито съм ги искала, целяла, очаквала, обърквали са ми плановете, били са все в неподходящ момент и може би с неподходящ човек, но при цялата ми педантичност и подреденост, и желание за контрол, това НЕ СЪМ МОЖЕЛА ДА КОНТРОЛИРАМ и да го решавам. Това е то любов. Нищо не можеш да направиш, освен да си я изживееш. И да я потискаш, и да се ядосваш, и да се тръшкаш, и да бягаш - все тая. Тя си стои. Точно както ПР. И двете не можеш да ги управляваш, а те връхлитат както и когато си искат - оставят те едва след като са те направили на пух и прах...
Ама какво ли се пъна да обяснявам аз, като с тия АД, бензодиазепини,транквиланти и всички останали боклуци си потискаме всякакви чувства и покрай сухото гори и мокрото...

 Ама, че бързо заключавате и вадите изводи - когато съм казала, че е секси, само съм отчела още един привлекателен мъж, но не и потенциална възможност за секс. Ама, че сте калпазанки :D Освен това не бих пробвала мъж, пробвам обувки дрехи и рядко непознати храни.

И не съм знаела дали може да ми свърши работа, докато не му я възложих сериозно и в това няма драма - разваляме договора и всеки си търси нова пътека. Колкото до четенето и дишането ви във вратовете, хахах, Скорпи... сигурна ли си, че това са терапевти, а не подли извънземни :D Шегувам се, но параноята е излишна - едва ли някой си прави толкова зор, за да разбере какво мисля или мислим за него. Добрите терапевти едва ли имат време да висят по форуми и да следят кой, какво казва за тях. Все пак всяка изгубена минута по форуми не е таксувана и разбира се казвам това с ирония.

Стискайте ми палци, от два месеца и половина насам, ще пътувам работно за първи път и дано се справя, защото сега ми започват  пак големите пътувания и се моля само да се справя... да не ми става лошо и такива неща.

До скоро :)

Кадифето пак много ми се връзва ;D Много добре знаеш, че те бъзикам... Аз, между другото, най-много се шегувам и мисля за секс, като усещам, че ми е зле, за да се разсейвам, защото друго не помага... така сама си се баламосвам. Разбира се, има хора, които се възползват от това, но не ме интересува, сега за тях не мога да мисля. Който може да намаже, да намазва...  :D Зле ми е... откакто съм се върнала много. Не знам дали защото пак рязко останах сама, или от жегата, или от това, че повечето ми планове се провалиха, или от това, че изкарах пак някаква инфекция и ми се разстрои вестибуларния апарат...  Тъкмо бях почнала да излизам като хората малко, но тука като си дойда вкъщи и край. Всичко започва отначало... така че ще си се разсейвам до дупка, щом ми помага, защото тръшкането и реването не са по-добрият вариант - не че и това не правя... Както сте забелязали, се лутам в крайностите. Малко се бях засилила и си повярвах за някои неща, но вече лесно ме събарят провалените планове, и без това толкова плахо си ги правя... утре имам имен ден и съм поканила хора, как ще ги посрещам, не знам. Чувствам се като на вечно болнично легло, което в най-добрия случай се превръща в място за приятни изживявания, ама колко и те са приятни, аз си знам :-\  Празнотата в душата си остава...
Кадифе, който каквото си го вълнува от терапевтите, си го чете и си го научава от форума, но тяхна си работа. Щом го правят, значи им е полезно с нещо. От една страна е хубаво, за да ни опознават. Недей само да го казваш това за добрите терапевти, че Тодоров ще се засегне, а той много пъти си е правил труда да се занимава с нас от добра душа и не е честно спрямо него. Аз поне съм му благодарна най-малкото, че е имал търпението да ни чете дългите постове и да ни отговаря безплатно, дори в личното си време. Не знам дали си давате сметка колко натоварващо е да имаш такава професия. Както и да е, желая една по-малко самотна вечер на всички!

 :)

 :)

Здравейте момичета и невидими момчета, ако има такива, де :) Първо ще се похваля, че направих работното пътуване в чужбина и при това се справих отлично. Много се притеснявах преди да тръгна, но знаете ли, нито за момент не ми стана зле, а е много път и е ужасно горещо там, където бях - горещо и влажно, едва се дишаше. Но се справих :)

Скорпиля, е как да не ти се вържа, връзвам се на всичко, което ме вълнува, такава съм аз - вълнуваща :D Направи ми впечатление, че казваш, че ти е зле, откакто си се върнала у дома и ще вметна, че аз навън съм повече в кондиция и сякаш се държа, отколкото у дома - уж вкъщи се чувстваме най-сигурни, но като се замисля домашната обстановка ме предразполага към кекавост и по-активно очакване на тревожен пристъп. А и е твърде възможно след период, в който казваш, че си се чувствала добре, сега просто да ти е момент за малко по-зле и когато премине пак ще ти е добре, ще видиш. И всеки път светлите периоди ще стават по-дълги и по-дълги! Душата ти не е празна, Скорпи, ако бе празна, щеше да си само тяло. Една душа не може да бъде празна, нито запълнена с друга такава - твоята душа, сигурна съм, е прекрасна - обичай я, гали я и докосвай сама така, както би докосвала всяка една част от тялото си, която ти доставя удоволствие. Всеки се нуждае от човек, с който да усети единение, топлина и да усети смисъл  в битието - пожелавам ти това да се случи  скоро и да се почувстваш подкрепена и по-пълна. Но в момента приеми, че това е твоето  спокойно време, а не самота - време, в което ще се опознаеш, ще откликнеш на интересите и желанията си, ще си починеш и ще се развиеш в посока, която винаги си искала, а все не е идвал момента, в който да обърнеш внимание  само на себе си - направи го сега:)

За г-н Тодоров, чест и почитания, очевадно обслужва не само този форум, защото почетох за него и по други форуми, така както ни призовава той да се информираме за нашите терапевти. Отделя много време за да поощрява хората с тревожности да се доверят на психотерапията като средство за лечение на тревожните разстройства. Под всеки негов пост стои препратка към сайта му - това не е за без пари, това е реклама. Ще запазя мнението си за мен, защото то касае само мен. На него мога да благодаря, че се ангажира с хората тук и не считам да се чувствам потисната от това, че някой прави това "без пари" - не, не съм забравила, че някои лекари считат, че се хабят за пациентите си. Г-н Тодоров явно не хаби сили за хората тук, но и да не забравяме, че ние също сме му полезни - така опознава проблематиката в работата си по-всеобхватно. Дано това сътрудничество продължи дълго, в помощ на двете страни.

Скорпи, ако на нещо ме научи паническото разстройство, то е да заявявам смело какво мисля и да не се гъна в нечии интереси, пренебрегвайки своите. И да не бъда благодарна на зрънцата добрина, мислейки си, че не заслужавам планина от добрина, да не се радвам, ако някой вместо да ме ритне, само ме смушка в ребрата. Заслужавам най-доброто, всички останали също! :)

Трак, не се губим, а пътуваме :D Много съм доволна, където успях... като се прибрах и се прекръстих и си казвам - Браво, браво! и танцувах посред хола на пръсти, а животинката ми домашна ме гледа и ми се чуди на смехотата, как малките, незначителните за другите хора постижения, за мен са като най-хубавото нещо на света, най-голямото.... и всяка крачка носи такова доволство, нали! :)

Има, нинджите са невидими  ninja-smiley  ;D swordfight

Кадифе, писна ми да се самоопознавам, точно това ми дойде нанагорно. Просто не искам нито минута повече да вися като изпаднала на самотен остров и да се оглеждам за някоя заблудена маймуна ;D ;D ;D И, не, не искам да се галя сама, нито тялом, нито духом повече. ОМРЪЗНА МИ!  spank
Искам си живота и то сега!!! Обаче силите ми стигат само да си легна, а дори не мога да заспя. И това забравих как се прави...  fish big-bed-smiley

П. С. Мнението ми за Тодоров не се базира на форума или на коментари на други хора за него. ;)

 Самопознанието продължава цял живот, Скорпи и идва усилно, защото е като да застанеш пред огледало и безжалостно да разучаваш онова, което виждаш. Същото важи и за галенето - само жена, която не се познава, не се приема и не се е научила да се обича, приема докосването и галенето на собствените си гениталии и емоционалност като нещо омразно. :) "Ти погали душата ми с перце", това е чудесна метафора за душа и галене, събрани в едно изречение.

 Казваш, че си искаш живота? Какво ти пречи - да не би да си се преопознала, прегалила  :D или просто животът ти е тук, но ти искаш някой, който да ти каже как да го живееш и съответно да сбъркаш това с любовта...

Един от големите проблеми на пр е автоматичната нагласа на обитаващият го да се пази през деня, да пести силите и енергията си в чисто физически план. За сметка на това, обаче изтощава до край психиката си с постоянното очакване или самонаблюдение дали идва поредният пристъп и как да го отбие така, че останалите да не разберат. Това е преумора на мозъка, но не и на тялото и затова вечер, когато легнем в постелите си - тялото не е уморено за сладък сън, само психиката скърца и ромоли, и човек и да иска не съумява да заспи. ПР кара агнетата да пищят цяла нощ...

Кога съм казала, че ми е омразно? Кое може да замени човешкият допир и контакт? Нито тялом, нито духом това може да се случи. Едното не заменя другото. Иначе никой никога не би се събирал да живее с друго същество, да го търпи и да се съобразява с него. Всеки щеше да си кара сам за себе си...
За това с преумората също не съм никак съгласна - тялото много се изтощава от притока на адреналин, от засиления метаболизъм, от всички телесни усещания, които докарват до такова изтощение, че все едно си копал. И, да, вечер може и да ми дойдат силите, но не и за да заспя. Защото адреналинът активизира към действие, не към покой.   hump big-bed-smiley

 Не, не съм казала, че си споменала омраза, просто в тази посока ме поведоха мислите ти и говоря общо, коментирайки пр като цяло, а не в частност - все пак познавам само онова, което съм видяла от теб тук във форума. А всеизвестно е че ние проектираме собствените си емоции върху хората срещу ни и е възможно да виждам отразен собственият си вътрешен свят :)

Човешкият допир и контакт започва още в утробата, но ние за жалост не помним това. Казват, че ако в съзнателна възраст преживееш отново собственото си раждане, никога няма да забравиш страха, объркването и самотата, която ще те залеят, излизайки от утробата, която си смятал за своето място и начин на съществуване. До ден днешен се сещам за "Пилето" на Уилиям Уортън, който стоеше  "кацнал" на желязното перило на леглото си, подобно птица и се клатеше напред-назад в подлудяващ, но успокояващ ритъм. Мисля, че най-трудните моменти в живота си преживяваваме сами и това не е въпрос на избор, а на мисловна кондиция. Безусловно идваме сами на този свят и сами си отиваме, но това не е оправдание са самотен живот. Вече споменах някъде, че понякога най-самотните хора са точно несамите. В този смисъл, да, всеки се нуждае от ласка, от допир, от разбиране и за жалост рядко го получава в онзи вид, който му създава душевен и телесен комфорт. Нима голям процент от разстройствата не почиват и точно на нечие отношение в минали наши или настоящи години? Ти каза, че  "никой не би се събирал с друго същество, да го търпи и да се съобразява с него" - странна интерпретация на човешката връзка. Предпочитам да не се събирам с никого в този случай, което и оправдава в момента позицията ми от годините след развода, чувствам свобода и толерантност в избора си да не съжителствам с друг човек. Но това, разбира се, е различно за всички хора - ние само обменяме мнения, а не си търсим недостатъци. И може би, ако не бе пр, аз бих била по-склонна да "изтърпя" нечии прищявки, настроения или изисквания, защото в процеса на една връзка те неминуемо избуяват. А това прави препратка към същината на темата ми, че човек с пр е по-трудно да е довери на партньор, защото недоверието му е обусловено и от страданието - как ще бъде то прието, интерпретирано и развито в една бъдеща връзка.

За преумората, сигурно пък ти си права - може би е различно при всеки, но считам, че с годините тялото свиква с адреналина и някак не му създава особена тръпка, за да се изтощи. Няма начин да стоя седнала, замръзнала и инспектираща какво се клати, какво ми става, как ми бие сърцето и какво ще се случи този път, и същевременно това да ме измори телесно. Това ме изморява само психически. Когато мине пристъпа изпитвам блаженство, защото ме унася, става ми спокойно и си казвам, светът е прекрасен, наистина! Но... това не е достатъчно, за да се изморя физически и вечерта да спа сладко. А може би това с хората, където се делят на сови и чучулиги е вярно. Може би и ти си сова като мен, аз съм най-активна нощем, както и работоспособна. През деня съм прозяваща се и някак по-склонна към сън. Работата, която мога да отхвърля нощем рядко може да бъде равна на тази, която ще извърша през деня.

Такива ми ти работи, драга ми Скорпиля :) Но това, вметвам отново, е само моето мнение, то не цели да поучава, да търси грешки или да прави персонални заключения. Писането тук ми помага да погледна върху пр в по-широк диапазон и да усетя и другите гледни точки, но понеже съм една перфекционистки устроена  личност, не мога и да не се опитвам да подреждам нещата така, както на мен ми харесва. Като се усети, че правя така и просто ме   whip - обещавам да не изкарвам от себе си тъмната половинка и да се превъзбуждам от този дружески акт :laugh:

Само на мен ли ми прави впечатление, че Stareternity от известно време липсва във форума? Дано кара вълнуваща почивка  и е открил някой местен водопад (забравих името на водопадите, които сам препоръча - не бе галапагос, не бе гуакамоле, не бе гуантанамо... но нещо в този ритъм) :)

 :)

Ей, момичета, искам да отбележа, че имате сериозен напредък откъм разговори за секс поне, за ПР нямам представа как сте  ;D ;D ;D Като се сетя в началото как беше прието с неохота да се говори за такива неща във форума, пък и се твърдеше, че няма нищо общо с проблемите ни... а сега май само на това ви избива. Гордея се с вас ;D ;D ;D hump
Кадифе, явно симптомите при всички все пак са различни. Аз не си изследвам нищо, но излизайки навън, ме тресат хиляди телесни усещания, които се опитвам да изтърпя, докато си свърша работата и се прибера. Колкото повече време съм прекарала в сърцебиене и на ръба на припадъка, толкова по-изтощена съм, като се прибера. Нощем нещата се подобряват обикновено. Събуждам се за живот, когато е време за сън big-bed-smiley

Трак, отвори такава тема и ти гарантирам, че поне един от безследно изчезналите от форума ще се появи под една или друга форма - и внимавай, те невидимите момчета си дебнат и четат, опознават персоните и преценяват коя може да им върже ;D ;D Та в този смисъл внимавай какво си пожелаваш, за да не те погали някой друг, вместо сама да се опознаваш. Само гледай да не попаднеш на такъв, на който и нещо друго да му е невидимо :D ;D
А това, че все за неприлични неща си мислиш, каквото и да си говорим, е плод само на подсъзнанието ти :laugh: Ние сме си чисти и невинни и се самоопознаваме  ;)

Ехоооуууу,девойки и младежии,ей ме на мен .
Още съм на моренцето и чудно си прекарвам ама останаха още 3 дни и направо не знам как ще сгъвам цирка пак към София и ще се върна там и всичко от начало. Споделих май преди това,че и с моя човек изкарахме 2 прекрасни дни,но днес за първи път се осмелих да му кажа,какво изпитвам заради неговото заминаване през октомври. Много плаках и излезнах от Фейса,защото се разстроих много.Той само повтаряше моля те недей така и ей такива подобни. Казах му да не е посмял да ме съди за това,което изпитвам и че не съм камък и че е нормално да съм тъжна,че ще замине и че всичко ще приключи. Аз за себе си знам,че в момента в който той тръгне за мен това е краят.Няма да седна да го чакам,докато неговия живот те първа започва. Те първа ще има авантюри и нови запознанства и тръпки,и още на 3 -я месец ще ме е забравил. Той започна да звъни по телефона,да ме проверява,едва ли не да ме съжелява,което най много мразя.Не искам да ме съжелява, а просто да ме разбере. Няма да се хвърля в морето и да си сложа край на живота,но ще ми е много трудно и много страдам.Не съм го виждала 5 дни и ми толкова ми липсва,толкова много искам да е при мен,не мога да го опиша. И боли все повече и повече и много ме е страх. Ще се върнат всички ПА,сигурна съм,ще изпадна в дупка и този път вече не знам как ще излизам.
Колкото до терапевтите/понеже Кадифе е споделила/ аз вече на никой не вярвам. Моя си го уважавам,ама какво да очакваш от човек ,който с това си вади хляба? Никога не може да се постави на нашето място,колкото и добър да е и да се прави,че те изслушва и че те разбира,не мисля,че вниква в проблема. Дава хапчета,ние като удавници за сламка си ги гълтаме и така до кога? Страха си е там,ПА от време на време също идва,какъв е този живот не знам. Нещо съм в кофти период пак и доста негативно мисля в момента,ама като се замисля,наистина няма какво положително да измисля. Тази раздяла неизбежна ще ме побърка и ще ме смачка знам. Не искам да седя в София,искам да се махна от там,искам да започна пак наново,искам да забравя, да забравя миналото си и всичко,което ми се е случило. Намерих човек,който обичам с цялото си същество и който трябва да забравя,защото живота го налага,ако не е той има и други така е,ама не мога органически да ги понасям. И какво сега?Пак борба,пак мъки. Еми то аз съм куче и издържам на всичко на наистина,ама до кога? Ето вече паднах веднъж,но всеки следващ път ще е все по надълбоко и излизането ще е все по трудно.И кой викате ще ме вземе такава падаща и слаба?Още някоя и друга година и съм до там.
Не знам момичета,нещо ми е криво и лошото е че не мога повече да потискам това,което става вътре в мен и скоро ще изтрещя нацяло. Тогава пък хептем ще ме вземат за чалната.Ама да ме приберат в психото и да свършат мъките.Там поне наистина вече никой няма да ме погледне.
Наистина жалко,че не сме всички от един град,че да се събираме и виждаме и да си дрънкаме и пийваме до сутринта. Поне знам,че няма да е нужно много да говоря,за да разберете за какво става въпрос.
Сега ще ида да полегна малко,че се чувствам скапана,емоционлано.....
Целувки и всичко хубаво

Милата Маруся :-* :-* swordfight
Знам защо е това настроение сега, но и ти знаеш, че с времето човек свиква и се нагажда към всякакви ситуации, дори и когато много боли. И болката не изчезва, но се притъпява...


И аз си задавах този въпрос преди година и половина. Някой беше отговорил много точно, мисля че беше delicacy и и то точно в тази тема. Има определен тип мъже-спасители, които по някакви си техни причини приемат под крилото си "жертви" - дали, за да изпъкват те самите като по-силни, дали от инстинкт, наследен от прародителите, от алтруизъм или нещо друго... така или иначе "силният пол" се стреми към слабия... но естествено, като в сърцето ти се е настанил един, ти не искаш да отваряш място за друг... винаги е така. Нормално е. Карай по ред и не си предсказвай така бъдещето - кое и как ще стане никой не знае. Не се давай на депресията, защото наистина трудничко се излиза от нея. Нещата ще си дойдат на мястото. И то на правилното място, макар че ние рядко имаме търпението да дочакаме и да видим, че ни се случва най-доброто, а не това, което ние мислим за най-добро в момента.

Маруся, ти каза - " Няма да се хвърля в морето и да си сложа край на живота,но ще ми е много трудно и много страдам.Не съм го виждала 5 дни и ми толкова ми липсва,толкова много искам да е при мен,не мога да го опиша. И боли все повече и повече и много ме е страх. Ще се върнат всички ПА,сигурна съм,ще изпадна в дупка и този път вече не знам как ще излизам."
Спомена и че до 3 месеца ще те е забравил и ще си е открил нова тръпка, например някоя мацка с афропричеса като тази  afro, не че зная къде заминава :laugh:
Но все пак, Нострадамус, айде да спреш да предвиждаш бъдещето и да оставиш да се случи това, което има да се случва и в случай, че ужасно ти се гадае - разгадай некой шифър, загадката на маите или пък икономическа формула за справяне със световната криза :)

Недей така, Маруся, чета те и виждам нещо, което само са ми казвали много пъти, че притежавам, но аз съм отричала... драматична преодпределеност за случване на нещата от живота. А ако не стане така Маруся, ако изобщо не се случи това, което не само очакваш, но и непозитивно завихряш около себе си под форма на енергия. Мощно запращаш тази енергия в Космоса и естествено тя се връща отново при теб - защото това е то истината - ние сме енергия и на количеството отдадено от нас, се връща равно количество енергия в най-добрия случай. Нима мислиш, че в приказките за позитивното мислене няма верни неща?

Мисля, че когато сме смутени, уплашени, недееспособни емоционално и не можем да помогнем на Господ (за всеки вярата е под различна форма - Бог, Добро, Енергия, Мисъл или други)  да си свърши работата, то поне не бива да му пречим :) Но като цяло мога да си формулирам мисълта и доста по-простичко!
Ето така  chair

 ;)

 :)

Ей сега вече я втасах аз.
Казах си най накрая всичко:(
Имаше сълзи и от двама ни.
Не ме питайте какво изпитвам,иска ми се да ви кажа цялата история,за да може да ми дадете някакъв съвет или мнение и да ми разтълкувате думите му и действията,защото за мен несъответстват.
Много ми е тежко,сърцето ме боли,имам чувство,че част от мен умира и няма спасение.
Нямам сили даже да напиша,а толкова ми се иска да споделя....... :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(