evropea.com - форум за паническо разстройство

Може ли някой да сподели как се справя с паническото разстройство. Имам чувството, че много лекари не знаят как да лекуват това състояние. Всеки лекар,които съм посетила ми обяснява различни неща за ПР.Едни ми говорят, че ще взимам лекарства доживотно, други ми обясняват, че като сменя начина си на живот всичко ще се успокои. Тези разсъждения малко ме объркват.

Ари, и на мен ми казаха, че ще взимам лекарства доживотно. Взимам серопрам, веднъж дневно вече половин година. Паническите атаки намаляха и имам усещането, че като че ли малко започнах да управлявам живота си по-добре.Дано лекарствата нямат странични ефекти, иначе се чувствам добре от серопрама.

Казвам Здравей на всички сродни души,много се радвам че намерих хора като вас със които могем да си поговорим и да обменим опит за тази ГАДНА болест ако мога да я нарека така. :(Аз съм така от много години и постоянно съм под напрегение дане получа криза ,постоянно смяна на медикаменти и всичко е веменно.Пила съм КСЕНАКС.СЕРОПРАМ, СЕГА ПИЯ ЕДНО ДРУГО И пак всияко е временно.Сега си записах час при ХОМЕОПАТ казват че имало голям еект давидим какво ще излезе.Моят проблем е че като съм така аз спирам да се храня защото всочко ми се стяга и имам чувството че ще се задавя и немога да преглътна. Ако има някой подобни симтоми моляви пишете ми.Страх меме да карам  вече и кола, и да патувам на дълги разстояния. :'(

Здравей, Tonitos1, една от първите ми панически атаки беше в момент,когато не можех да преглътна глътка кафе. Гърлото ми блокира и аз изпаднах в ужас,че съм в безспомощно състояние.Побягнах, завими се свят, сърцебиене страхотно получих, знаех че умирам. Това състояние премина.Мисля,че това състояние, което предизвиква атака се казва кардиоспазъм. Като си пия лекарства не изпитвам този ужас. Особено ми е напрегнато, когато имам сухота в устата, че няма да успея да преглътна храната.

Здравейте и от мен. За мен това състояние е ново. Случи ми се преди двайсетина дни за първи път. Започнах да се задушавам, сърцебиене, изтръпване на лявата ръка,беше ужасно. Извикахме личния лекар и той ми каза че това е криза на тревожност. Оттогава съм все така. Сега чувствам че гърлото ми е стегнато, затворено, главата ми тежи, краката ми се подгъват. Получавам болки в областа на сърцето и отзад в плешката, сухота в устата. Искам да ви питам дали вие сте се чувствали така и възможно ли е това състояние да продължава 20 дена? Препоръчват ми лечение с Ципралекс.

Бони, привет! Напълно е възможно да имаш тези симптоми непрекъснаот през тези 20 дни. Това са симптомите на тревожността. Това са физическите и психически симптоми на тревожността и страха. За да премахвам сухотата в устата си винаги имам до себе си шише с минерална вода. Даже си нося мъничка бутилка в чантата. През нощта на нощното шкафче до мен също има вода, за да  мога да овлажнявам устата , която на моменти е залепнала. Искам да ти кажа, че от антидепресанта сухотата намалява, но от транквилантите се увеличава. Така е при мен, но това е индивидуално. Възможно е след като започнеш лечение с антидеперсанта сухотата да намалее, пък и другите симптоми да изчезнат.

Зравей Лили ти откаде си,аз от няколко седмици съм отноо много зле главата ми се мотай стах натрапливи мисли ,незнам какше се кара така занапрет.Аз в момента 2дни вече съм на хомеопатични лекарства давидим съсъ тях какво ще стане.ти какаво вземаш.

Здравей, мила,tonitos1. Аз съм от София. А ти откъде си?
Искам да ти кажа, че антидепресантите не са страшни  и ако имаш такива симптоми посъветвай се с твоя психиатър за подходящия антидеперсант и транквилант, ако трябва, разбира се. Те ще те стабилизират, за да не се засилва тревожността и паническите атаки. Ще се почувстваш по-добре, повярвай ми. През пролетта винаги симптомите са по-силни. За хомеопатията - не зная дали нашите проблеми са подходящи за лечение чрез нея. Поздрави!

Здравеи мила аз съм от Шумен,много години съм пила антидепресанти и последно пих СЕРОПРАМ от който напълнях 10кг. всичко при тях е временно във началото се чувствах много добре аз го пих 3г.но когто организма свикне ,антидепресантите само претапяват чувството но нелекуват поне аз така мисля.Ти какави медикаменти вземасш.Аз имам голям мерак да отида на хипноза казват че затакива проблеми като нашите много помагало.ти поне си там във софия имате много лекари които прилага Хипноза ти защо непробваш.Ние тука нямаме.Ако искаш можем да си пишем по скаип за по лесно.ти наколко си години

Права си за антидепресантите, но има пероди, през които е трудно без тях. Аз също съм пила Серопрам. Сега при нужда взимам ривотрил. Що се отнася до хипнозата и аз съм чувала, че има добър ефект ,но не съм опитвала. Не познавам и добри хипнотерапевти.На 35 години съм.

Здравей мила аз съшо съм на 35г.имам син на 7г .той е моето съкровище и само той ми е стимола във живота.Незнам дали ти бях соменала че ще ходя на хомеопат ,ходих и останах очерована от вниманието на лекарката.Дадеми 9 бр.малки зрънца хапчета които се смучат под езика дадеми за 3 дена и след 15 дни пак пиятсе по някяква схема,трябва да ти кажа че имам голямо подобрение.Вече 3 дни съм без никакви медикаменти не че неми минава пак тази мисъл през главата но  поне го няма този страх,    това безспокойство , и сутрин като стана стомахами не е на топка.Моляте писхи ми какви са твоите симптоми.

Ние сме наборки значи! ;D
Разкажи по-подробно за тези семенца, за хомепотията, какво представляват.
Питаш ме за симптомите. Ами сутрин се чувствам изморена, вие ми е свят, повдига ми се, всичко тава ме кара да се напрягам още повече и да си мисля,че ще получа паническа атака.Ако до обяд издържа без пристъпи е добре, след обяд обаче ми е по-сложно. Особено в късния след обяд - не мога да се концентрирам, губя контрол, залитам, ако случайно се храня и се случи така,че немога да преглътна, започва истинската атака и ми се ще да бягам от мястото където съм, получавам сърцебиене, трудно дишам, някои части от тялото ми изтръпват, замъглява ми се погледа. Глезам  да не забележат околните хора. В началото си мислях,че ще полудея, но сега не ме е страх от това, колкото от безпомощното състояние, което ме привежда една паническа атака.

Здравей мила ,сега дойдох на работа и бързам да ти отговоря,моите симптоми са същите особенно със яденето съм много зле,като ми се стегне гърлото и постоянно си мисля че нвщо ще ми заседн във гърлото ще се задавя и ще умра.Направо незнам как да се справя със тази фобия.но и при мене сутрин ми е най зле,ставам съсъ един страх.Но сега вече ми е определено по добре,влез във нета и ще прочетеш подробно за хомеопатията.Ти иначе занимаваш ли се със нвщо.много се радвам че се запознахме и си пбменяме опит.

И на мен ми е приятно, че си споделяме. :)
Усещането със задавянето е много гадно. Винаги като се храня ми напомня за себе си. Ти първата паническа атака по време на хранене ли  я получи?
Аз работя, макар че от време на време ми е трудно. Занимавам се с административна дейност.

аз имам страхова невроза още от ученичка ,но със течение на времето беше поотшумяла .И преди можеби 10г бях във едно нощо заведение и пиех джин и реших да изям лимона ,ипоедни време усетих че нещо ми драши на гърлото .усещането беше много неприятно .И аз си помислих че семката от лимона ми е заседнала някаде във гърлото.Много се оплаших и от тогава започна кошмара аз спръх да се храня поемах само мляко чай кар.пюре и т.н от страх да не ми заседне нещо във гърлото.И за 2м.смъкнах 20кг.и така със моя кошмар и до днес .А при тебе как започна всичко.

Преди 5-6 години бяхме се събрали една компания в заведение. Разговорът така потръгна ,че аз станах център на внимание. Пиех сок, по едно време усетих че не мога да преглътна глътката, изплаших се, станах и побягнах навън.Изплюх глътката и вече не смеех до поема каквото и да е.Лекарите ми даваха успокоителни, когато бях с успокоителни, не се страхувам и хапвам по нещо, но непрекъснато наблюдавах дали няма да ми заседне на гърлото. Искам да добавя, че по време на събирането исках да се представя в дорбра светлина, но точно,когато отпивах от сока, имах усещането, че не съм на на добро ниво. И  се случи спазъма, които ми попречи да преглътна. После разбрах ,че съм получила кардиоспазъм. Когато усетя, че нещо ме стяга на гърлото паничесакта така е готова.Така я карам. :)даже не ми се ходи на ресторанти, кафета и въобще в обществени заведения, за да не ми се случи пак, защото навън страхът ми е по-силен, отколкото вкъще, да речем.

така е мила и при мене е така ,даже някой път си викам че това което чувствам аз не го пожелавам на най големия си враг.ти семейнали си имаш ли деца.но най гадното е че никой не ме разбира.и имама чувството че никога няма да се опавя.

Здравей,мила! Аз съм разведена, но имам приятел с когото живея от 4 години. Много ми е трудно, разбрах, че на мъъжете човек не може да разчита, затова и не го занимавам с ПР, защото той моментално ми обяснява колко и на него му е зле. Така че нещата приключват дотук. Разчитам на родителите ми. Те единствени ме разбират.

И моят мъж не ме разбира ,аз нямам брак със него но имаме дете той е със 20г по голям от мен и е много интелигентен мъж но пак не ме разбира.Постоянно ми казва  ти какви грижи имаш нямаш ангажименти нито със домакинските разходи нито със кредити защото той си има частна ферма и има много кредити ,и ако аз съм била на неговото място съм щяла да полудея досега съсъ всичкоте му ангажименти които той имал той.При мене е друго аз си имам само една много вярна приятелка която ми е като бърза помощ и на нея мога да разчитам апсолютно за всичко тя е като тебе разведена има си една връзка със семеен мъж но общо взето си е покрай мене.Аз нямам на кого друк да разчитам моята майчица почина преди 3г.във
Гърция на 49г.ние имахме много здрава връзка между майка и дъщеря но като стана таова със нея аз съвсем рухнах.И сега разчитам само на моята приятелка тя е на 40г има син на 18г и така много се разбираме.

Тони,здравей. Аз имам натраплив страх от други неща, но искам да ти изкажа съпричастност в борбата ти.Наистина еважно човек да има до себе си някой, които го разбира в борбата му с тези страшни изживявания.Подкрепям те! :)

Благодаряти за милите думи във този гаден гивот се срещат много малко хора които могат да разберат страданията на другия или поне да им обърнат внимание.Аз още във началото писъх че се радвам много че попаднах във този форум на хора със сродни души.благодаря ти.ти откаде си?

Здрасти, Тони. Трябва да се подкрепяме, защото знаем най-добре проблемите си. Знаем най-добре от какво се нуждаем и как бихме желали другите да се отнасят към нас.Според мен е важно човек да има общност където може да бъде себе си, да бъде такъв какъвто е дълбоко в душата си. Нека си помагаме, защото друг едва ли би ни разбрал така добре, както ние самите един друг.
От София съм, мениджър продажби съм , несемеен, на 29 години,

здравейте ! мойта сага започна преди 3 години с кризи предимно след обед но за жалост по това време получих доста стряскаща диагноза карцином на щитовидната и така от близо 2 години нямам час вкойто да се чувствам нормално плюс някоя идруга силна криза през деня ходих по невролози психиатри замазвах положението с хапчета но несе получи та въпроса ми епри вас само на кризи ли се явява пр или целодневно се чувствате замаян с буца в гърлото и тн симптоми като от криза но доста слаби

Първо здравей , да точно така се чувствам със буца във гърлото и  топка във стомаха и едно постоянно притеснение и чувство на страх а оттам се предизвиква и тази паника.Моят съвет е да пробваш със ХОМЕОПАТИЯ аз лично ходих на лекар хомеопат и съм много доволна . Вече непия никакви антидепресанти и от това съм много доволна.

Привет на всички,аэ съм на 17 години и имам симптоми на паническо растройство. Преди около 3 месеца една вечер почуствах силен эадух и сърцебиене,исплаших се много истръпнаха ми ръцете и краката. Иэвикахме линейка прегледаха ме и на другия ден отидох на лекар. До ден днешен съм по лекари,всички видове иследвания направих и нищо не ми откриха...Сега последно бях на невролог и ми каэа паническо растройство...каэа че се лекува но бавно...пия някакви хомеопатични АЛОРА но не помагат много...Моля ви дайте някакъв съвет лекаря каэа че нямя нужда от други иследвания...Страхувам се ужасно много и трудно се успокоявам...криэите продължават макар и по рядко но е ужасно по цял ден това ме тормоэи  :'(

zdraveite,az imam pani4esko raztroistvi i lekar mi izpisa zoloft.na men mi podeistva no namalqva apetita za seks  i ggi sprqh.imam priqtel ot mn vreme i nemoga da prodalja da gi piq :-\ :-\ :-\ >:( >:(

Някои от антидепресантите имат такова свойство да намаляват либидото. Лекарите могат да понижат доза, за да премахнат тоя ефект или да сменят антидепресанта.

Здравейте момичета и момчета! За първи път се решавам да пиша във форум, досега само четях. Аз съм с тази диагноза повече от 15 години, дано това да не обезсърчи тези то вас, които от скоро се борят с нея. Дълги години се лутах от лекар на лекар, но безуспешно. Незнам дали попадах на псевдоспециалисти или просто лош късмет. Пила съм лекарства, но без ефект и си ги спирах сама постепенно. От време на време имах подобрение, но явно само временно. Преди няколко години,тъкмо когато си мислех ,че съм по-добре нещата рязко се влошиха и оттогава не мога все още да намеря подходящото лечение. Отначало опитах с хомеопатия, на която бях една година без резултат. Много разчитах, че тя ще ми помогне, защото бях изчела доста по темата, пък и е за предпочитане пред тежката дрога, която изписват в подобни случаи. За съжаление при мен не се получи и се отказах.  Това не означава, че на друг не би помогнала. Всичко е много индивидуално. Борбата с тази болест е много трудна, защото оставаш изцяло неразбран от околните. Желая на всички кураж и успех! Не се предавайте и вярвайте!

Моля ви раэкажете по-подробно эа вашите симптоми,ужасно много се страхувам. Наистина ли няма никакъв шанс да се иэлекувам ПИШЕТЕ ПЛС  :'( :'( :'(

Здравей, Дидка! Изчетох това, което си писала. Ти си още много мъничка, а и явно си в началото на заболяването и затова си толкова изплашена. Не се страхувай! И аз бях почти колкото теб, когато започна всичко, но като се замисля, доста време преди това съм имала индикации, че нещо не е наред, просто не съм ги разбирала. Съжалявам, явно си ме разбрала погрешно. Не съм искала да кажа, че това заболяване не се лекува, а че при мен до сега не се е случило. Познавам хора с подобни симптоми, които пиейки си лекарствата се чувстават добре и си живеят  нормално. Надявам се и при теб да се намери подходящото лечение. Умишлено няма да ти опиша симптомите, които имам, защото те са доста повече от твоите и се страхувам да не ти внуша неволно допълнителни усещания.  За да те окуража ще ти кажа, че шанса да се излекуваш при теб нараства от това, че заболяването е открито още в началото и ти е поставена точната диагноза. Това има голямо значение. При мен точно това не се случи  и години наред ме размотаваха. Колкото и смешно да звучи , накрая аз сама открих от какво съм болна, защото не спирах да търся начин да си помогна и непрекъснато четях и се интересувах. По-късно диагнозата, която сама си поставих, беше потвърдена от специалист , беше ми назначено лечение, но не мога да приемам лекарствата. Не мога да ти дам съвет как да се бориш с болестта, всеки намира начина сам за себе си. Мога да ти кажа само не се предавай и вярвай, че ще оздравееш! Желая ти успех и хубав ден!

Здравей RU ас също съм със тези симптоми от 15г много е гадно него пожелавам на най големият ми враг.Ти как се справяш със тази ситуация ,дайми някактв съвет,моля. :-[

Здрасти, tonitos1! Няма спор, че е супер гадно, както и няма спор, че само човек изпитал това знае за какво става въпрос и може да разбере. Съжалявам, че и ти си така толкова години. Мислех си, че са единици хората, които се мъчат от толкова време. За съжаление не мога да ти дам съвет, защото аз явно не мога да оправя сама себе си, пък какво остава да съветвам другите. В началото имах повече сили за борба и някак успявах да се боря. Сега просто се чувствам безкрайно изчерпана...В момента единствено това, че имам дете, за което трябва да се грижа ме кара да не се предам напълно. Преди си спомням, че четях много книги на т.нар. духовна тематика и там намирах сила. Търсех си непрекъснато някаква работа, която да ме изтощава физически и да не мисля за страховете си. Сега обаче това не помага, а напротив, забелязах, че едва издържам физическо натоварване. Незнам какво да ти кажа...Ти пила ли си някакви лекарства през годините?

Здравей хайде първо да се запознаем,аз съм на 35г от Шумен и имам син на 7г.Да мила пила съм много медикамент,сега последно ме посъветваха да се обърна към хомеопат.И аз съответно веднага отидох,много сън доволна от това че поне успях да се откажа от всичките тези антидепресанти които съм пила години нарет.Но немога да кажа че съм се оправила,стахът още е във мен.във какво се простират твоите страхове които ти причиняват паническа атака?

Эдравей мила Ru! Благодаря эа това че ми писа и го оценявам эащото энам че ме раэбираш по някакъв начин. Аэ имам хора до себе си които правят всичко въэможно да ми помогнат эащото на 17 години мисля че не съм потготвена эа такова нещо и ми е адски трудно.Депресирам се като си помисля как съм живяла преди беэ таэи болест ако може така да се нарече.И така гледам хората около мен как нямат лоши мисли и гледат поэитивно на нещата а на мен ми е толкова трудно...и бих дала всичко эа да се иэлекувам и да эабравя че е имало такъв момент в живота ми...Родителите ми също ми помагат но реэултата е минимален...страха и отчаянието надделяват и сякаш не виждам лек эа мен...Може би самия ми характер е такъв много съм слаба психически...надявам се все някой лекар или който и да е да ми помогне  :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( отново благодаря эа вниманието

 Здравейте пак! Аз също съм на 35, от София съм, но се омъжих в друг град и от доста години живея в него. Имам дъщеря на 9г. и това май е единственото, с което мога да се похваля. Диди, когато чета това, което пишеш, все едно виждам себе си на тия години. И аз бях доста уплашена, и аз си исках стария живот, искам си го и до ден днешен. Тази болест те принуждава да се превръщаш в друг човек, който не харесва на теб самия, а какво остава за околните. Добре е, че срещаш разбиране от близките си, но трябва да знаеш, че тази борба си е предимно твоя, защото тя в общи линии представлява борба със самия себе си, а тези битки са най-трудни като че ли. Не се предавай, живота е пред теб! Може при теб това да е само някакъв лош период, който да отмине и да остане само лош спомен.  Пак ти казвам, имаш голям шанс с това, че е поставена рано точната диагноза.

Тони, би ли ми казала с класическа хомеопатия ли се лекуваш , от колко време и усещаш ли някакво подобрение? Може би си прочела, но аз имах горчив опит с хомеопатията и се отказах. Въпреки това, не знам защо, продължавам да вярвам, че тя може да помогне много повече от стандартната медицина, особено в случая. Сигурно и точно по тази причина тъпо и упорито ходех на хомеопат в продължение на 1 година, въпреки , че нямах абсолютно никакво подобрение. Все още се питам дали не сгреших, като се отказах, но все си мисля, че 1 година е доста дълъг период и трябваше да усетя поне някаква промяна, не говоря за пълно излекуване.

Здравей RU аз наистина незнам колко вида ХОМЕОПАРОЯ има но ти след като си пила хомеопатични медикаменти мога да ти кажа лекарството което пия във момента,то се казва ИГНАЦИЯ пияго по 3 бр.зрънца през 15 дни. Ти каво си пила или какво вземаш във момента.

За една година изпих доста лекарства и вече не помня всички, но това мисля ,че съм го пила, само че на мен ми го бяха дали на капки. В момента не пия абсолютно нищо, защото получих нещо като лекарствена непоносимост, не мога да изпия и най-обикновено лекарство без да ми стане гадно.  Сега се сещам някои от лекарствата, но не съм сигурна в правилното изписване на имената. Значи пих туя, геозениум, сребърен нитрат, някакво лютиче, но не помня  латинското наименование и още поне 3-4. Всяко едно започвах с надежда, че то е  точното лекарство и с вяра , че това е верния път. С нарастване на броя им обаче, надеждата все повече намаляваше, а вярата съвсем изчезна...Не се влияй от моя случай, може пък  при теб да помогне. Аз нямах абсолютно никакво подобрение, а ако правилно съм разбрала, при теб не  е така. Това е обнадеждаващо.

Здравей, ru! Преживявала ли си някакъв сериозен  стрес преди да получиш първата си паническа атака?

Здравей, lana! Да, преживяла съм и то не един, но си мислех, че съм се справила с тях, защото атаките се появиха малко по-късно! Явно се получава някакво натрупване, което макар и със закъснение отключва подобни заболявания. Все пак всичко е много относително и явно се свежда до това каква натура си всъщност. Има хора, които преживяват също силни стресове, без да имат подобни оплаквания.

Здравеите и от мен! Казвам се Росица и съм на 26 години. Имам този проблем от дете. Сега посещавам психолог и се надявам да открия щастието и аз.

Честито Възкресение Христово! На всички желая много здраве, сила и удоволетворение в живота! Нека страданието за всеки от нас да остане  спомен! Намерете своето щастие, а на онези от вас, които вече са го открили, желая много късмет, за да го запазят!

Честито Възкресение Христово и от мен! От все сърце желая на всички тук много здраве, щастие и сбъднати мечти! 
Лично на теб, Боянка, желая да си много щастлива и да намериш верния път за себе си!  Ти беше първата, която ме посрещна в този форум, за което ти благодаря!

Благодаря ти, мила Ru!Дано  всички да имаме силата  да се преборим с проблемите си. Доста е трудничо, но искрено вярвам, че ще намерим пътя. Как си,Ru?
Здравей,  Rositta, разкажи,  по-добре ли се чувстваш след посещенията си при психолога?

  Боянка, захванала съм се отново да преборя чудовището ПР! :) Съвсем случайно пападнах на някаква книга за гости тук, която по неизвестни за мен  причини досега не бях забелязала. Зачетох се и попаднах на писаното за някакъв д-р Първанов. Би трябвало да знаеш за какво става въпрос, защото мисля, че те разпознах сред пишещите. :) Та реших да се задълбоча по темата. Писах на Илияна, която се оказа супер готина и ми даде линк, в който видях имейла на доктора. Писах и на доктора и сега чакам да видя какво ще се случи. С две думи, докато хората празнуват и се тъпчат с яйца и козунаци, аз отчитам дейност, седейки вече половин ден пред компютъра. :) Дано пак да не съм попаднала не където трябва, защото на мен това ми е патент. Ти как си? Какво мислиш за цялата тази работа?

Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!


Доктор Първанов е доктора при който аз ходя, и за който ти говорех, че работи с най-новите методи  за борба с ПР. Попаднала си на точното място.Бъди сигурна че това е краят на мъките ти.Успех.

Poopo, благодаря ти за хубавите, окуражителни думи, както и за пожеланията! Ще се радвам, ако имаш време да ми разкажеш малко по-подробно за какво става въпрос. Аз почетох малко по темата и някои неща не са ми ясни, което мисля, че е нормално, все пак не съм специалист. Не можах да разбера кое е общото и различното между НЛП, краткосрочна терапия и хипноза и всъщност какво ги свързва? Това на практика едно и също ли е или има някакви малки разлики? Извинявай за объркания въпрос, но в главата ми вече е пълна каша, пък и ПР през годините ме направи доста мнителна. Можеш да ми пишеш на лични, ако прецениш, че ще отекчим другите участници във форума. Лично аз смятам, че това, което имаш да кажеш ще бъде от полза за всички ни.

Poopo, здравей! И аз ще се радвам да науча повече, както Ru. Явно трябва да търсим по-активно лечение, затова Ru, не се притеснявай и аз днес съм като теб - търся  в мрежата информация, вместо да се отдам на празнуване ;D ??? ::) наистина в книгата за гости имаше иформация за д-р Първанов, но ми се ще да разбера повече за него. Поздрави :D

Здравей, Boyаna! Аз от скоро ходя на терапии и не съм напреднала особедно. Иначе се опитвам да владея нещата. Има моменти когато се чувствам страхотно, но има и такива когато се срива света. Аз съм с ПР от дете и никога не успях да свикна или поне да приема страшните кризи. По някога имам големи надежди че ще се оправя, но има и дни дори седмици когато не ми се живее дори.  :'( Но въпреки всичко преживяно се опитвам да не губя надежда, най-вече сега когато имам и бебе и заради него ще направя всечко по силите си, за да се излекувам.

Росита, съчувствам ти и те разбирам! Да ти е живо и здраво бебчето! :)
Четох някъде,че в детска възраст паническото разсторйство се отключвало след някакъв силен стрес или инцидент и след като човек осъзнае това, страхът му намалявал. При теб имало ли е нещо такова като дете?

Бояна здравей, ами при мен нещата стоят така: бях много малка когато започна всичко-сърцебиене , страх, ужас ,паника. Това продължаваше години наред,  и в един момент когато бях на около 17 г всичко спря
- живеех си като напълно здрав човек- дишах свободно, без страх и буца в гърлото. Този прекрасен период продължи около 4-5 г, след което при един преживян стрес всичко се отключи и започна от начало.  И така до днес - вече 4 г  търся спасение. В момента не вземам никакви лекарства,  стискам зъби и се справям и без тях, но стрха от криза е винаги на щрек.  Надявам се много, че с терапйите ще се пооправя роне малко.  При мен се разви и страха да излизам,  затворих се съвсем, в къщи се чувствам най- спокойна.

Здравейте на всички които са членове на този пекрасен форум.Искам да ви питам имали някои които като мене да има симптомите които аз изспитвам,или аз съм най лудата.Първо ме е страх вече да карам кола сама,Второ ме е страх да се храня сама защото имам чувството че все нещо ми засяда в гърлото, И трето стах ме е да пътувам на далечни разстояния говоря за извънгратско пътуване.Такива са моите страхове,моля ако има някои със моите симптоми нека да ми пише.Предварително благодаря. :'(

  Здрасти, Тони! Аз съм една от тези, които имат подобни симптоми и съм сигурна, че има много други. Не се тревожи, в смисъл нищо ново, това са част от симптомите на гадното ПР, а те са доста, както знаеш предполагам. От колко време си с ПР, чак сега ли получи тези оплаквания? Междудругото виждаш, че има хора, които не могат да напуснат дома си ( и аз бях от тях), пък какво остава за извънградско пътуване.

Здравейте и мен!  И аз се чувствам  абсолютно като вас- сърцебиене,  вечната буца в гърлото, страх да излизам, страх да пътувам, страх от нова криза.  Всичко това е ужасно!!!  

Здравейте. Ще ви разкажа накратко за моите панически атаки.
Всичко започна когато бях 7-8 месец от бременността. Тогава дори неосъзнавах какво е това. Будех се посреднощ и започвах да се задушавам. Мислех, че е от големия корем, който притиска диафрагмата. Но лошото дойде още първата нощ след като родих. Започвах изведнъж да се изпотявам, да ми треперят ръцете, да се задушавам, имах чувството, че ще умра всеки момент. всичко ми беше като на филм. Не знаех въобще на кой свят се намирам. И така всяка нощ. След като се прибрах вкъщи 2 седмици нямах нищо и после отново се започна. Мислех вече предсмъртни писма да пиша...Реално осъзнавах, че мога да дишам и въпреки това в мига в който пристъпа идваше аз казвах на съпруга ми" Ето, пак се задушавам. Ще припадна, ще умра.."Ставах и започвах да обикалям апартамента скубейки косата си. После започвах да рева и да си мисля, че съм за лудницата. Съвсем наскоро прочетох доста неща за ПА и ПР и доста се успокоих. Пристъпите не са отминали, но вече не са всяка вечер. Мина 3 месеца от раждането, но все още ми е много зле. Не искам все още да ходя на специалист. Искам да се опитам САМА.

Здравей dnil !И аз имам твоя проблем със задушаването и то от доста време....Ходих даже на ендокринолог и си направих нужните изследвания (за всеки случай,да не би да е от там проблема),но всичко си е на психична основа ПА или ПР и аз незнам вече...Беше ми поотшумял,даже си мислех,че съм забравила вече какво е,но не би...на скоро пак се почна..Установих,че се появява основно след по-сериозен стрес или нещо което те е натоварило психически.Имам обаче напредък,че вече не изпадам в паника,когато ме задушава,а успявам да се самоуспокоя постепенно...Стигнах до там,че сама мога да си предизвикам задушаването и сама да си го премахна.Все пак не виждам нищо лошо да се консултираш със специалист и най-вече терапия ще ти бъде от полза...Преди всичко трябва да осъзнаеш,че нищо няма да ти се случи,нито ще умреш,нито ще се задушиш или полудееш...Преди време и аз си мислех така,но тогава нямаше такава информация и нямаше,кой да ми обясни за какво става въпрос...
Желая ти успех и пиши,ако има промени...ще се радвам...

тинче, благодаря за отговора. Проблема е, че аз осъзнавам, че няма да умра преди да получа пристъп. В мига, в който получа пристъпа отново знам, че няма да умра, но сякаш тялото ми казва обратното. Уф не мога да го обясня.

Не е и нужно да обясняваш,то при всеки като го обхване паниката и всичко което знаеш и разбираш сякаш за миг си изпарява...разбирам те чудесно и ако намериш лек за себе си пиши ми...

Здравейте!За съжаление и аз съм една от вас!С ПР съм от 8г.Историята ми започна като при повечето от вас- внезапно,изненадващо и ужасно плашещо!От този ден вече не съм същата!Лекувала съм се със сероксат и ривотрил.Два пъти съм намалявала и спирала медикаментите и честно казано никога не съм била в дълга ремисия.В момента отново пия сероксат, но в минимална доза.Искам да вярвам и вярвам,че това "чудовище" има край,иска ми се да ви кажа:"Момичета и момчета,открих лек за нашия проблем!",но за съжаление все още не съм му намерила " цаката" ;)Регистрирах се във форума с намерението да помагам,доколкото мога.Дано заедно успеем да победим страховете си и гадните симптоми! :-*

Здравей, Rache! Наистина всички ние тук имаме сходни проблеми и тези проблеми донякъде ни карат да  ориентираме живота си спрямо тях. Тъжно е, но ще продължим борбата и съм убедена,че ще се справим! Кажи ми, моля те, сега като пиеш лекарства получаваш ли пак ПА или лекарствата ги потушават?Поздрави!

Здравейте приятели аз съм във голяма паника.Моят мъж е направил резервация за майските почивни дни във един хотел на 400км. от града във който живея.И кажетеми милички как ще стогна дотам аз със това ПР. НАПРАВО СЪМ ВЪВ ШОК и само затова мисля.Дайтеми съвет ужассссссссссссс. :o

Напълно те разбирам, Тони! И аз съм в паника как ще стигна на някаква сватба на другия край на България, на която трябва да присъствам и не само трябва да присъствам, ами трябва и да съм доволна и усмихната...Не знам какво да те посъветвам. Аз самата не съм намерила решението за себе си, защото нещата са много по-сложни, но да не изпадам в подробности. За себе си знам, че такова изпитание води до две възможности- първа: отиваш, стискаш зъби и някакси се справяш, каквото и да струва, след което си доволна и удовлетворена от спечелената битка т.е. 1:0 за теб. Втората: умирайки от страх се отказваш, понасяш куп укорителни погледи и реплики от неразбиращите проблема, но доволна си оставаш в къщи. Лошото при този вариант е, че резултата става 1:0 за гадното ПР. Това е в общи линии моя поглед на нещата. Всеки трябва да прецени сам за себе си до къде му стигат силите, отстрани е много лесно...В крайна сметка може пък и да си изкараш супер, човек никога не знае. Успех!

Никакво отказване.Запасяваш се с лекарства или там каквото ти помага ...и тръгваш.Знаеш, че няма да умреш, нито ще се изложиш по някакъв начин. Паниката ще те владее докато тръгнеш.После е лесно. Казвам го от собствен опит.И аз преди да тръгна някъде, проектирам страха предварително в главата си, цяла нощ съм в паника, но щом съм обещала - тръгвам.И познайте - първият час ме гложди съмнението - дали  да се върна докато още мога.После вече е късно за връщане и се пренастройваш за приятно пътуване.Даже ти става приятно  като гледаш  непрекъснато променящите се пейзажи около теб. Даваш си сметка колко непреходно е всичко, а ти си се поддала на един въображаем страх. Така че момичета - смело напред.Само така ще преборите страха.Не можете да изпуснете насладата от победата след това....

Мила Бояна,наистина лекарствата потушават симптомите при някой повече,при други по-малко.Лично аз не съм от "щастливците" и продължавам да си получавам ПА, но определено по-слаби и страхът е по-малко.Но лично аз не мога да бъда мерило за въздействието на антидепресантите, защото никога не съм пила лекарствата си както трябва.Имам свои си страхове,свързани с химийте и съм много нередовна в лечението :'(Така си вредя,но понякога ставам подвластна на тези страхове и ми е много трудно да се лекувам като хората.Някой ден ще разкажа по-подробно откъде и как се снабдих с тези фобии.

Тони, в никакъв случай не се отказвай да пътуваш. Ако трябва си вземи и някое хапче за подкрепа ,но пътувай. Дори и да получиш някое леко неразположение, пак ще се почувстваш по силна и успяла. Мисля си, че така се преодолява страха, не се отказвай!

Rache, и аз се страхувам от химиите, както ти ги наричаш, разбирам те. Понякога, когато за първи път взимам някое ново лекарство умирам от страх да не би да ми подейства по някакъв особен начин и да ми навреди.  Но ако преодолея този първи етап и видя, че всичко е наред, страхът ми минава. Всъщност на мен ми се е случвало лекарство да ми действа зле и моя страх и притеснения са от там...

Бояна, същата бира съм!Само дето на мен страха от лекарства не ми минава,колкото й хапчета да пия.При всеки прием(независимо,че медикамента е същия) изпитвам ужас и предполагам,че се сещаш дали не ми става лошо.Сигурна съм,че не става въпрос за лекарствена непоносимост,ами си е чиста психосоматика,но честно казано това се оказа по-силно от мен.Този страх го получих от едно глупаво влизане в алергологията на Пирогов.Казвам глупаво,защото си бях получила чисто и просто ПА,а те си ме вкараха,за да си подпълнят леглата(поне аз така мисля,а пък и мои познати лекари ми обясниха някой нещица).Това хубаво,хайде,ама след този ми престой в болницата,аз спрях да се храня,отслабнах с 8 кг за една седмица и разбира се получих този страх от лекарства.И забележи,изследвах 46 основни алергена и всички те бяха негативни.Значи болния ми мозък се страхува от алергични реакции,без да имам никакви алергии!Това е хем смешно,хем кошмарно!Но...продължавам да се боря с този ми страх.Поне вече се храня,че беше ужас!

  Здравейте, момичета! Доскоро си мислех, че съм единствената със страх от лекарства, но сега се убеждавам, че не е така. Естествено и при мен има причина за това, като най-общо казано съм получавала доста странични ефекти от най-различни лекарства, докато най-накрая не стигнах до момента, в който се възстановявах 3 дни след прием на антидепресант. Това вече беше върха. Сега не пия нищо, дори витамини. Мисля си обаче, като чета това, което пишете, възможно ли е хората с ПР да развиват някаква по-силна чувствителност към лекарства от другите. Защото при мен (доколкото разбирам и при вас) този страх не е безпочвен като много други, а е породен от реална заплаха. Четох и други такива оплаквания на хора с ПР  докато се ровех из нета и започнах сериозно да се замислям. Вие как мислите?

Да ви кажа, моята първа паническа атака получих след като ми дадоха лекарство за повишаване на кръвното. Може да е било съвпадение, не зная, но оттогава не смея да пия "непознати"лекарства. Защото свързвам първата си паническа атака с медикаментите и си мисля, че всеки нов медикамент може да предизвика паничска криза.

Не зная,Ру,дали има връзка между ПР и чувствителността към лекарства,но ми се струва логично.При тази изостреност на нервната ни система към шум,светлина и дори движение,защо да не сме и по-чувствителни и към химии?! ???

Эдравейте отново от мен.В предишните си коментари описах моите симптоми но все пак отново ще спомена че най-много се панирам от эадуха и че почти преэ повечето време на деня имам недостиг на въэдух...има дни обаче в които не се эадъхвам чак толко эависи как се чувствам.Аэ вече оставих лекарските кабинети эащото раэбрах че не е здравословно,сичко идва от главата.Эапочнах лечение при психолог,пия Деанксид само когато получа криэа.Сега си эаписах час и при хомеопат...Каэаха че съм в начален стадии и аэ се надявам да се иэлекувам лека полека...Успех на всички ще пиша дали съм доволна съветвам ви да опитате и вие...Пишете ми ако имате съвети  :)

Дидка,задухът и за мен е най-големият проблем!Честно казано аз не успях да свикна с този симптом.Свикнах със замайването,със сърцебиенето,но започнали да се задъхвам се панирам и още как!
Това,че си започнала лечение с психолог е много добре,но не мога да разбера защо пиеш Деанксит само при криза.Доколкото зная Деанксита е антидепресант(въпреки,че е лек)и няма логика да не се пие редовно т.е. неговото действие е след натрупване?За "спешен случай" се пият успокоителни,а не антидепресанти?Това лекар ли ти го каза?Но ако така се чувстваш добре,О.К.
Сподели как се чувстваш след терапиите при психолога,моля те!Поздрави и успех!

Эначи на мен 2-ма лекари ми каэаха да го пия само при нужда и каэаха че немога да се пристрастя към него но все пак каэаха че постепенно може да се спре не иэведнъж...аэ също си мисля че трябва да се пие редовно но щом така са ми каэали ще ги пия само при криэа...а успокоителните ги спрях эащото свалят кръвното а мойто е много ниско падало е до 60 на 80 или нещо подобно...тука от едно иэвестно време следобед като си полегна и иэпитвам едно много странно чувство...сякаш като се унасям да спя и се едно эябравям да дишам и си сепвам и от страх веднага сърцебиенето...неэнам а преэ нощта не се будя и не ми се случва...а само като се унасям имам чувството че спирам да дишам...дали е от болеста или от това че като си легна и винаги мисля эа скапаното ПР с извинение но може би моэъка ми вече привикна с тая мисъл эа ПР и постоянно праща фалшиви тревоги неэнам...Вие как мислите дали е опасно или си внушавам?На вас случвало ли ви се е?

Здравей Дидка,
При мен ПА също са когато си легна. По цял ден ми е замаяна главата, но като че ли се мобилизирам тогава. Дойде ли, обаче време за лягане, започна ли да се унасям, започват и пристъпите. Убедена съм, че ПР изпраща постоянно фалшиви тревоги както казваш ти, защото неколкократно съм успявала да избегна пристъпи с тази мисъл. Казвам си "Просто по навик си мисля за ПА точно сега и затова ми става така именно сега". Защо не ми става на обяд, или сутрин, или по което и да било друго време? Защото главата ми е свикнала, че първият път като е станало тогава и край!!! Успявала съм с тази мисъл да избегна ПА и съм горда с това. Успех!

Izvinqvam se za na4ina na pisane no mi e po lesen...Veche ne izdrurjam...sedq i si mislq koga shte se izlekuvam dali shte otneme godina ili mnogo poveche...pak sum obvzeta ot misulta che mi ima neshto na surceto (zashtoto ot vreme na vreme me boli,a sa mi kazvali che poprincip surce ne boli...) i pak sigorno utre shte visna po lekarskite kabineti...ujasno mnogo mi prechi tova zabolqvane na vsichko...prosto denq mi e izpulnen s edno i sushto neshto s tezi panicheski ataki i t.n. Skoro ne sam poluchavala kriza ili neshto po izrazeno no se strahuvam che vseki moment moje da se sluchi...a prez noshta spq spokoino i ne se trevoja,shtom se sabudq mozuka mi pochva da raboti po aktivno i samo s otvarqneto na ochite si pochvam da vazdisham i tova e po cql den...nqmam vuzduh i tova e...bucata v gurloto si sedi i veche neznam kakvo da pravq...sled 2 dni sam na psihoanalitik otnovo...deistvitelno ima podobrenie ot purvata ni sreshta no e minimalno...shte pisha pak...pozdravi

ЗДРАВЕЙТЕ ,RU I TONITOS1.ПИША ВИ ЗАЩОТО И АЗ ОТ 15 Г. СЪМ С ПР.НЯМА ДА СЕ ДАВАМЕ МОМИЧЕТА.ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ.МИСЛЕХ ЧЕ СЪМ СЕ ИЗЛЕКУВАЛА,НО СЛЕД 11 Г.ПОЛУЧИХ КРИЗА ВСЕ ЕДНО МИ Е ЗА ПЪРВИ ПЪТ.ЩЕ СЕ РАДВАМ ДА СИ ПИШЕМ :)

Здравейте, момичета! Съчувствам ви и ви разбирам проблема. Той е общ. Марияна, някакъв стрес ли провокира връщането на паническото при теб?
Здравей и ти, tzveova! А при теб от колко време е паническото? Няма да се предаваме момичета, смело напред!

ЗДРАВЕЙ LIL.ДА ТОЧНО СТРЕС ГО ПРОВОКИРА.ЦЯЛ ЖИВОТ ЛИ ЩЕ СМЕ ТАКА?ХАПЧЕТА.ЛЕКАРИ...ПАНИКИ :(

Абе, хора не мислите ли че си внушавате тия страхове.Е така просто да си търсите некво извинение за проблемите които имате.Требва просто да се стегнете като чета виждам че сте наясно с нещата, тогава не мога да вдена откъде е тоя страх.Хем ви е ясно кво вие хем  не може да го разкарате. Ясно че не ви кефи и пак продължавате, това не мога да го разбера.....

Rambo qvno ne si go ispital i zatova neznaesh za kakvo stava duma...Tova sustoqnie e ujasno gadno...az sum s PR ot pochti 5 meseca no imam hus i volq ne se otkazvam i imam podobrenie...pri men problema e che si mislq che sum bolna ot neshto drugo a ne ot PR...ili imam surcebiene,ili zaduh,ili treperq kakvo li ne,praveni sa mi vsichki isledvaniq i mi kazvat che imam vegetativna distoniq...demek dokolkoto razbrah tova e PR...no si prav za tova che si vnushavame do nqkade e taka...

Верно е,че не съм го изпитвал ама така като ви чета взех да си мисля такива неща. Ма човек знае ли какво може да му дойде до главата...

Здравейте на всички.
Пиша за първи път. Диагнозата ПР си я поставих сама днес. Чувствам се така почти 2 месеца, просто не знаех как се нарича. В началото всеки ден се събуждах с надежда, че всичко е свършило и всеки ден беше труден, защото се чувствах по същия начин. Някои дни съм по-добре, а в някои по-зле. Вече започвам да губя нядежда, защото като прочетох във форума как някои от вас с години не са успели да се преборят с болестта, просто си мисля, че няма да издържа. Донякъде ме успокоява мисълта, че тези, които са се излекували, просто вече не пишат по форумите и затова тук сме се събрали само измъчени души.
Аз също така от години страдам от компулсивно-обсесивно разстройство и мисля, че това подсилва паниката ми много. През тези два месеца почти непрестанно чувствам дисоциация. Утре съм на психиатър за първи път в живота си, дано да ми помогне, защото има горчив опит с лекарите от всякакви области (не за психически проблеми) и освен това мисля, че хормоналните лекарства, които пих една година и вече спрях, защото ми съсипаха здравето, допълнително помогнаха за отключването на състоянието, тъй като ми прилошаваше с месеци и това естествено ме натовари и психически. Катализатор според мен беше доста силен стрес, който преживях и тогава се почувствах така за първи път. Първите няколко дни след случката се чувствах нормално и след това изневиделица започна всичко. Случката, която провокира състоянието ми (поне според мен, защото не съм говорила със специалист все още) ми докара агорафобия. Днес за първи път се престраших да потърся информация и видях, че всички неприятни усещания, които имам има медицинско наименование и първоначално се успокоих, че поне не съм луда все още, но колкото повече чета, все повече се отчайвам, защото просто не мога да си представя, че това ще продължи с години. Единтсвеното, което ме успокояваше беше, че всичко ще свърши един ден като се събудя, а явно пътят е дълъг и труден.
Обнадеждава ме и фактът, че като бях малка имах един такъв период, който продължи няколко месеца и после като си спомях за това ми се струваше, че не се е случило на мен, въпреки че оттогава ми остана депресивното състояние при мрачно време. Сега отново се чувствам така и това много ме плаши. Жалко, че не помня как се оправих тогава.
Надявам се някой да ми вдъхне надежда и това скоро да свърши. Ще се радвам, ако някой, който се е излекувал сподели опит и обясни как се е оправил и как се чувства сега. Дали се чувства безвъзвратно обременен.

Мила Валя, здравей! Не се притеснявай има спасение от ПР!Добре е, че в самото начало си успяла да разбереш за какво става дума, това е първата крачка. Втората крачка е да не се изолираш от света, Третата крачка е да вземаш подходящи лекарства, четвъртата крачка е психотерапията и разкриване на причинителя на ПР. На мен тези крачки ми помогнаха и сега се чувствам добре. Не съм единичен случай. Ще се оправиш, вярвай в това! повече от 75-85 процента от хората успяват да се справят с паническото разсторйство и ти ще успееш!Организмът има механизъм да се пребори, както е успял да създаде това разсторйство, така и може да го премахне! Тук във форума винаги ще намираш подкрепа и разбиране!

kasanena, благодаря ти за бързия отговор. Както писах, аз съм явно в началото на болестта и имам много въпроси. От всичко, което изчетох, само се отчаях още повече. Просто имам чувството, че това няма да свърши и че дори да се чувствам по-добре, тов няма да е скоро и най-вече, че никога няма да съм същия човек и да изпитвам истинка радост от живота, който ми се струва толкова безсмислен в момента.
Дано не е така.
Да видим какво ще каже утре психиатъра, че все попадам на едни "специалисти"  ;)

валя,първо искам да ти кажа,че няма място за отстъпление що се касае до ПР.самото заболяване е такова,че колкото повече му се даваш и отстъпваш толкова повече то ще се настанява в съзнанието ти.второ,не съди по другите за това колко време ще се мъчиш.при всеки е различно и зависи от мотивация,лични проблеми,начин на живот и не на последно място начин на лечение.запомни едно-хапчетата само замазват положението.човек трябва да се разбере сам със себе си за да се излекува от ПР,а най-добрият и ефективен начин за това е психотерапията.казваш,че като малка си преживяла нещо подобно на това,което ти се случва сега.психотерапията и по конкретно когнитивно-поведенческата се занимават с спомените на човек от самото му раждане и разнищва негативните вярвания и преживявания,които са те довели до това състояние. не е вярно това,че излекуванете не пешат във форумите,иначе би било прекалено егоистично спрямо нас.

Силно се надявам, че всичко ще свърши бързо. Просто ми е трудно да се доверявам на лекари и това може би ще ми попречи да се справя с проблема. Както казах, утре съм на психиатър, ще видим какво каже и пак ще пиша.

Психиатърката ми изписа стимулотон за разстройствата и атаракс за безсънието. Оносно стимулотона искам съвет, защото прочетох доста негативи за него в интернет и не иска да задълбочи състоянието ми още. Ще се радвам, ако някой, който има наблюдение,  сподели мнение.
Благодаря предварително.

Миля, Валя. Някои от антидепресантите е възможно в началото на лечението да дадат странични ефекти, тъй като организмът се настройва към тях . Затова повечето лекари изписват по схема първоначално по-ниски дози и постепенно повишават дозата. Възможно е, НО НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО някои от симптомите да са по-силни, които след седмица-две затихват.Това не трябва да те притеснява. Въоръжи се с търпение и не се страхувай , ако почувстваш нещо такова, знай, че състоянието ти не се влошава , а усещането е временно и ще отмине. Ще се справиш, ние съфорумците сме насреща за подкрепа!

Благодаря ти искрено.
В такива моменти човек има нужда най-вече от вяра. Радвам се, че в този форум хора като нас могат да открият подкрепата и разбирането, от които се нуждаят така силно. Надявам се всичко да се развие добре и пожелавам късмет на всички.

Искам да споделя, че от два дни се чувствам доста по-добре. След като изкарах няколко дни на абсолютни кризи и имах ПА денонощно и дори не можех да спя. Мисля, че това беше реакция към лекарствата. Сега може би се чувствам както преди лекарствата, но на фона на ужаса, който изживях, ми се струва, че съм много по-добре. Не знам дали от това, че приех диагнозата си или от лекарствата, но някак си се обнадеждих, че нещата ще се оправят. Пия стимулотон и ривотрил, но в малки количества. За ривотрила дори не прочетох листовката, защото като прочета за страничните ефекти и започвам да си въобразявам,че ги изпитвам. Почти бях спряла да се храня, но пия витамини и апетита ми започва да се връща. Все още се чувствам много отпаднала и неконцентрирана, но пък от два дни не съм имала ПА. Това, което ме притеснява е, че дори да се излекувам, никога няма да забравя този ужас и най-малкия стрес ще върне ПР. Но засега първо да се излекувам.
Искам само да вдъхна малко кураж на всички, че след най-трудните моменти идват по-хубави и трябва да вярваме, че ще се оправим. Това бяха най-ужасните дни в живота ми и сърцето ми биеше като лудо без да спре, чувствах сякаш през мозъка ми минаваше ток. Най-важното е да човек, който да ни подкрепя и разбира. Естествено никой, който не го е преживял, не може да го разбере. Майка ми е човекът, който ме крепи и въпреки, че не е имала ПР и дано да не разбере какво е, е преживяла достатъчно, за да знае какво е човек да се чувства на дъното. Всеки ден благодаря на Господ, че тя е до мен. Много е важно да намерите някой на когото да може да си излеете болката.
Вярвам, че всички ще се оправим. В началото може би стресът е най-голям, но с времето всичко ще си дойде на мястото.

Мила, Валя, здравей! Радвам се, че се чувстваш по-добре и така бързо си се адаптирала към лекарството. Това показва, че ще успееш да се пребориш с този  ад ПА. Приеми мойте искрени поздравления за успеха ти! :)

Здравейте на всички.Пиша за първи път.Искам да споделя със всички,че проблема с който и вие и аз се борим не е нелечим.Случи се така,че преди абитуриентския ми бал почина мой първи братовчед.Приех го както и всички останали.Месец след това започнах да имам болки в корема.Те бяха страшно силни.До такава степен , че три седмици подред пиех по 2-3 аулина на ден.Ходих при всякакви лекари.Минах през всякакви изследвания и единственото , което ми казваха беше ,че съм в отлично здраве.Това продължи една година и 2 месеца.Бях станала изключително нервна.Тогава работех и се готвих за университета.Миналата година август месец почина и баба ми.Две седмици след това заминах на лекции във Варна.Там преживях най-ужасния си страх.Първите дни започна да ми се гади и имах страшни болки в корема.Казаха ми ,че имам грип и ми изписаха лекарства.Но продалжи да става по зле.Два дни след това отидох по спешност в болницата с мой колега.Там ми направиха изследвания казаха ,че ми няма нищо.Съмняваха се с щитовидната жлеза, но тъй като нямах временен личен лекар не можеха да направят нищо.Уплаших се защото ми ставаше все по зле.обливаха ме горещи вълни,бях нервна и всякаш буца започна да расте в гърлото ми.Реших да се прибера.Отидох на гарата качих се на влака и познайте-слязох на следващата гара.Стана ми зле качих кръвното имах чувството ,че ще умра.От гарата извикаха линейка и доктора , който дойде ми каза ,че правя нервна криза.Направо не можах да повярвам.Каза ми да изпия един аналгин и си тръгна.Колегата ми ме прибра в хотела и още същата вечер майка тръгна да ме вземе.През ноща бях изпила няколко валериана,които понижиха кръвното ми малко и издържах накак до сутринта.Когато майка ми дойде реши да ме отведат до болницата ,защото не можа да ме познае.Там заявиха че кръвното ми е доста ниско но не могат да направят нищо.Тръгнахме си ,но по пътя ставах все по зле.В един момент вече не реагирах усещах ,че ако затворя очи няма да ги отворя.Стигнахме до Созопол и чичо ми който беше с нас ни откара в спешния център.Когато ме видяха веднага ме включиха на система бях почти с изравнени граници.Втора система приемах през устата.След като се прибрах започнаха кризите .Най-лошото беше ,че изпаднах изведнъж в това състояние, а не постепенно.Затворих се в себе си, не ядях не можех да спя.Да не говорим за излизане някаде.Беше ме обзел истински страх , че ще ми стане отново зле.Хубавото беше че още в началото отидох при психиатър.Бях решена да намеря начин да се оправя.Лекарката останови диагноза паническо разстройство.Каза ми че е започнало от силен стрес който посстепенно се е развивал.Това беше загубата на братовчед ми.А обезводняването което получих е било също на базата на този стрес.От тогава тя ми изписа "сероксат"пие се по схема.Това беше и още е лекарството което ми помага.След 4 месеца вече бях добре но трябва да се пие известно време и след това.Не мога да кажа колко защото аз още продължавам.Но ви гарантирам че има ефект.Октомври след отвратителния ми престой във варна трябваше пак да отида на изпит.бях се заклела че няма да отида там и в никакав случай няма да се кача на влака.Но го направих.Важно е до себе си да имате близки които да ви помагат.Такъв човек за мен беше майка ми.Когато тя видя че нямам желание за нищо започна да ме извежда навсякаде.постоянно бях с нея.дори и в работата и.Постепенно с течение на времето започнах да излизам сама.Сега нямам проблем въпреки че от време на време изпитвам страхове.но се боря да не мисля за тях.има едно важно нещо което аз открих.опитвайте се да правите нещата от които ви е страх.ПРЕБОРЕТЕ ГИ!Не казвам че е лесно никак даже.Определено знам колко трудно ми беше.Да изпитвам ужас да пътувам и въпреки това да го правя естествено в началото с майка ми.Но лека полека се преборих и на следващите лекции бях там17 дни сама.Бъдете силни и не се предавайте колкото и да е трудно.И още нещо много важно не пйте "сероксата"без да ви го изпишат.Той се пие по схема която е индивидуална за всеки.Той не води до пристрастяване тъй като не е на зелена рецепта.Ако решите говорете със специалист за него.И не забравяйте не спирайте да говорите.Споделяйте с близките на които можете да се доверите както и на лекаря ви не казвам да кажете на всички,но повярвайте много помага.Надявам се да съм ви помогнала поне малко.Постарах се да съм изчерпателна.Успех на всички и горе главите лек има.Само имайте търпение и воля.

Мила,Eli88,здравей, преживяла си доста! Било ти е трудно, но си проявила характер и вървиш напред. Прочетох внимателно всичко написано от теб. Зная, колко мъчително е да преживяваш този ужас и да осъзнаеш, че си зависим от съдбата и от страшните симптоми, които могат да те превърнат в затворник! Имаше една книга "Трудните времена минават, коравите хора, остават", та и при нас е така. Нека не звучи помпозно, но ПР е една школа на духа, едно ръководство за оцеляване в изключителни условия, на безконтрол, безконтрол на тяло и ситуации. Но, хора искам да Ви питам, дали не ставаме така по-силни, не ставаме ли човеци, които се научават да ценят мига, мига на спокойствие  и утеха.Мигове на щастие ,когато нямаш ПА, миговете, когато спокойно можеш да се разхождаш без ПА. Не са ли неповторими?

Zdrasti Ari, znae6 li kato se zamislq naistina razbiram,4e zaradi vsi4ko koeto prejivqh az se promenih i to dosta.Zapo4va6 da misli6 po mnogo po- razli4en na4in.Nqkak si tova me  nakara da sam po - silna.Vinagi kogato si minal prez nqkakvo tejko izpitanie zapo4va6 da preosmislq6 vsi4ko okolo teb.Jivota,rabotata si,horata okolo sebe si i samiqt sebe si.Togava se zamislq6 kakvo bi mogal da promeni6 za da se 4uvstva6 ti i tvoite blizki po-dobre.Ne e lesno,no naistina trqbva da izvli4ame polza ot vsi4ko i ot hubavoto i ot lo6oto.Da razberem i nau4im urocite koito ni se davat.

Здравей Валя прочетох много внимателно твоята болка и отчаяние искам да ти споделя че и аз съм с паническо разстройство и сърцебиене говорих със психиатър по телефона защото не мога дори да изляза от дома а въобще за пътуване не може и дума да става та психиатъра ми изписа ривотрил и стимолотон но не мога да се реша да ги пия ако може свържи се с мен по скайпа Стела Илиева ще се радвам да си пишем

Мила,Stela77, не се притеснявай от лекарствата, според мен в началото те са важни. В последствие можеш да се опреш на волята, но в една остра фаза трябва да се разчита и на тях.  С теб съм и се опитвай да излизаш, дори на 2-3 метра от външната врата, но излизай навън!

Здравей Boyana благодаря ти но от 3 дни излизам само на 100 м от нас не мога по далеч снощи се наложи да звъня на психиатъра за да го питам не може ли с билкови хапчета да се лекувам а не с със стимолотон и ривотрил той категорично ми каза че така няма да се оправя и да пия хапчетата които ми е изписал едното демек ривотрила ще отпадне после и ще трябва да ги пия поне 2 год за да се излекувам мъча се сама да се справям но май ще се наложи да предприема хапчетата пред ужаса

Мила stela77, ще се справиш! В острата фаза лекарствата са като патериците за контузените хора - използват ги, докато не възстановят двигателните си способности, след това ги оставят. И аз бях така в началото, сега вече мисля, че без лекарства мога, правя различни упражнения, които ми помогнаха да опозная себе си  иреакциите си.
Не чувствай вина и страх от това, че месец - два можеш да пиеш лекарства, те няма да ти навредят! Вярвай ми!Психиката се нуждае от тази подкрепа, за да може впоследствие да се справя и без тях!

zdraveite na vsi4ki. as sum kato vsi4ki vas  4uvstavm se mnogo oburkan ve4e ne znam kakvo da mislq ot 3 godini sum taka i as ne znam kakvo to4no se vodi  no temata e nai blisko do tova koeto ne moga da opi6a s dumi neobqsnimi strahove paniki ........4udq se za6to....... za6to na men za6to na vsi4ki vas ...za6to izob6to se slu4va.......tolkova li sme lo6i 4e da  budem nakazani taka......  iskam da kaja 4e antidepresaniti ne sum pil  opitvam se sam da se spravq NO NE STAVA  predpo4itam prirodnite produkti i ot 2 meseca piq L-TEANIN  o6te ot purvoto hap4e se po4uvstavh dobre naistina pomaga ......... no donqkude ......znam 4e ne moje da mi dadete suvet ili ne6to koeto 6te me opravi no prosto spodelqm.......v na4aloto i as ne izlizah na pove4e ot 10 metra ot nas predstavqte li si  ... za kakvo govorim ta to e sme6no .....no ne i na men na nas  prez godinite si suzdadoh edna sreda v koqto se 4uvstavm dobre i kakto vsi4ki znaete tq v nas i blisko okolo nas i sum blagodaren za tova no kogato priqtelite mi si govorqt  hodihme tam bqhme na plaj 6te otidem tam  i dokato gi slu6am mi idva da revna ....... ne mogada otida na plaj ne moga da putuvam samo se zalugvam 4e ne mise hodi  mu4itelno e ..predi 3dna sedmica otidoh s tqh v planinata  s misulta ... otivam i 6te si iskaram super  i taka i se slu4i zapo4nahme da iska4vame edin vruh  i se poizmorih  sednah da po4ina a drugite prodoljiha napred bqha pred men 20 minuti moje bi kogato trugnah da iska4vam surceto mi 6te6e da isko4i i aideeeeee  panika i ujas nqma nikoi sam v gorata (a ot poznati te mi nikoi ne znaqe za problema mi ) imah 4uvstvoto 4e 6te umra  totalen ujas  i panika  no kakto i da e mina kakto vsqka edna mislq si sega 6te svur6i li nqkoga tova ili 6te e cql jivot  kakto pro4etoh v edin forum za edna jena koqto kazva  spokoino depresiqta i.t.n.t se lekuvat s mnodo vqra ne sum siguren na kolko godinie bila no da re4em ne6to ot sorta bila na 25 kogato i se slu4ilo za pruv put  preminala prez mnogo gadni  momenti  i s pomo6ta na vqrata na okolo 50 i nqkolko godini  nqmalo i pomen ot celiqt i ujas .............. da me radva li tova ili.......  iskam da otida na tolkova mnogo mesta  tova koeto mi dostavq udovolstvie e svurzano s  mnogo hora smisul muzikata i tova da sum dj.......... no kak .....nqma kak........pone za sega   imam momenti v koito  znam 4e idva kraq na tova ne6to   doakto ne se slu4i pak  i da ubie nadejdite mi .....i vse pak  pojelavam na vsi4ki usmivki mnogo priqtni momenti   i ot utreda se 4uvstavme  nepovtorimo prekrasno  da budem nepovtorimo 6tastlivi   spravili se sus  problema  taka  sqka6 nikoga ne se e slu4val .....aide 4ao ot men  6te se radvam nqkoi  da pi6e  ...... priqtna ve4er

Clark11, здравей!Съчувствам ти и те разбирам напълно.Искам да те успоокя, че нещата след време ще се нормализират, казвам ти го като човек с опит с ПР. След време ПА ще намалеят, ще почувстваш увереност в силите си, ще разбереш себе си, ще разбереш и в какви ситуации се появяват ПА. При мен те идват когато съм несигурна. Дори ми се е случвало да сменям и мястото си на живеене, от което ПА намаляха още повече. Обстановката и усещането й за нея влияят много. Някои хора се чувстват сигурни в собствените си автомобили и там никога не получават ПА. Някои не получават ПА и в домовете си, защото там се чувстват сигурни. В един момент, когато се разбереш и с околния свят, спираш да получаваш атаки и навън. Искрено ти пожелавам това да се случи много скоро!

здр,Clark11! добре дошъл на борда :)! знам колко е неприятно да бъдеш затворник на собствените си фантазии и страхове.аз лично бях така около 2г.излизах все по-рядко,постоянно си мислех,че навън ще ми се случи нещо лошо,постоянно фокусирах вниманието си върху негативните неща в живота.и така постепенно това ми стана начин на мислене :-\.а какво по-хубаво за ПР от негативизъм.то само чака удобен момент да се появи и да ни развали живота.права е бала жената за която споменаваш,че депресията се лекува с много вяра.така е, човек трябва да има вяра на първо място в самия себе си.има много начини да се излезеш от това състояние.аз също като теб не съм посягал към лекарствата,а се обърнах към психотерапивт.той беше човека,който ме "събуди" от този кошмар,научи ме че аз командвам живота си и щом аз съм си докарал това до главата аз ще съм този ,който ще го разкара! така и стана-година по-късно атаките са ми свидени до минимум ивъобще не са толкова силни,чи да ме парализират.ПР е вътре в теб и ти си този който ще трябва да го изведеш от там.само ще ти кажа,че в някои страни хората,които страдат от агорафобия(доброволните затворници) са считани за ИНВАЛИДИ. звучи жалко, нали? а навънка живота тече и това не го интересува. ти сам избираш от коя страна на нещата ще бъдеш- здрав и прав ИНВАЛИД или УРАВНОВЕСЕН ЧОВЕК, КОЙТО ЧЕРПИ ОТ БЛАГИНИТЕ НА ЖИВОТА И ЗНАЕ НА КЪДЕ Е ТРЪГНАЛ...... УСПЕХ ;)

blagodarq vi 4e  pi6ete . strannot e 4e   se staraq da izlizam vsu6tnost izlizam hoda nasam natam i po klubove no vseki put vsqko edno izlizane kudeto i da bilo e kato golqmo ispitanie za men  i pak kakto vinagi vsi4ko minava  4uvstavm se sqka6 sum se ptreboril  s ne6to golamo i taka e za men si e taka no  taka mi se iska da nqma tezi borbi  za ne6ta koito za drugite sa suvsem normalni .......... hubavo e kogato 4ovek se spravi s nqkoi problem znam kakvo e 4uvstvoto  no sega se pitam  strahlivec li sum  slab li sum   kakvo da napravq  znam 4e pri4inata e v men  as sum si go dokaral no kude da q namerq vru6tal sum se nazad  i vijdam nbqkoi ne6ta  opitvam se  da si prostq  za ne6tata koito sum napravil da prostqi na drugi no ........ pak 6te kaja vqrvam 4e kratq na tova idva  i togava sigurno 6te razbera  kude sum gre6al   kuide ne sum bil prav  naistina 6te pogledna razli4no na jivota ot edna druga strana  moje bi starnata na osuznat 4ovek

да точно така не спирай да вярваш във щастливия край на нещата.щом го желаеш силно и искрено несъмнено такъв ще има.но първо трябва да си намериш добър терапевт,с който ще търсите причината,която те е довела до тук.повярвай ми след 2месеца ще се почувстваш нов човек.ще се заредиш със позитивизъм,който ще е с огромен принос за лечението на ПР.ние тук винаги ще споделяме своя опит и ще ти даваме съвети и насоки с които да те обнадежаваме за напред  :).

Clark11, като начало си позволи да грешиш и да не се обвиняваш за грешките си, позволи си да не си перфектен, направи, така че да не изпитваш чувство за вина. Това са едни от основните поведенчески модели, които влияят върху силата на ПА. Перфекционизмът  е постонният двигател на ПА. Вярата наистина върши чудеса, колкото повече вярваш в себе си, че имаш сила да се справиш, толкова по-бързо ще намалеят по сила паническите атаки.

radvam se 4e spodelqm s vas ....iskam da vi popitam poneje kato 4eli slunceto ne mi se otrazqva mnogo dobre  smisul mislq si 4e 6te mi svari mozuka i.t.n.t  ili puk da ne pripadna  kak mislite ot slunceto li e ili si e ot men i drugo  dali gordosta mi ne doprinasq za vsi4ko tova   kogato imam ataka se si mislq  of sega ako pripadna 6te me vidqt vsi4ki ili puk nqma koi da me vidi  nqma koi dareagira  da napravi ne6to vse takiva mi se vurtqt  i kogato mi e zle  vinagi gledam da si dokarvam usmivka  zada nikoi ne razbira kakvo mie pravilno li e tova spored vas

Усещането със слънцето е познато на всички ни.И аз съм го изживявала, с времето се свиква на силата на симптома и не се превръща в ПА. Не е в главата ти, наистина слънцето изостря симптомите.Няма да припаднеш, защото кръвното се повишава , а това е знак, че няма да припаднеш , когато се припада кръвното пада и става ниско.
Гордостта е хубаво нещо, но си позволявай и да грешиш, това ще ти помогне много.Както и факта, че някой може да ти се присмее. Повярвай ми, коагто човек е естествен другите го разбират и никой не би ти се присмял, ако разбере, че изпитваш някакъв дискомфот- в крайна сметка ти не си  и длъжен да споделяш с всички какво точно преживяваш.

blagodarq vi za otgovorite  i za nadejdata s koqto me ispulvate v kraina smetka kato se zamislq tolkova puti nito edin put ne sum pripadnal  i se 4udq  a ima li slu4ai v koito nqkoi e pripadal  ima li slu4ai v koito ot PA  4ovek da ispadne v bessuznanie ...... pojelavam vi priqtna i spokoina no6t   naistina 4ovek ima nujda ot  tova da muse podade ruka  i as sum vi blagodaren za tova 4e mi  q podadohte :)

Не съм прочела досега никъде някой да е припадал от ПР. Лека нощ, ще се справиш. Заедно ще се справим всички!

stela77, здравей. Искам първо да ти се извиня за късния отговор. В интерес на истината избягвам да влизам често във форума, защото се старая да мисля за ПР колкото се може по-малко. Аз вече трета седмица пия стимулотон и трябва да отбележа, че се чувствам доста по-добре. Първите дни го приех много зле, 2-3 дни имах ПА денонощно и ми идваше да се самоубия. След това обаче повече не съм имала ПА вече две седмици. Не знам дали първите дни беше от приспособяването към лекарството или  това, че разбрах каква ми е диагнозата и започнах да чета всичко в интернет и да си мисля как няма да се оправя. По-скоро е второто, сама се тормозех. Първоначално ще вземаш по-малки дози и постепенно ще ги увеличиш, така едва ли ше имаш серизозен проблем с лекарството. Аз пих по половин таблетка 2 дни и на третия като пих цяло започнаха въпросните кризи, затова психиатърката ми предложи да продължа с половин хапче. Преди няколко дни минах на цяло и мибеше страх че ще се получи пак същия ефект, но се чувствам нормално. Моята лекарка каза, че само с воля не можеш да се излекуваш от тази болест и мисля, че е права, така че моят съвет е да се довериш на лекаря си и да вземаш лекарствата. Също бих те посъветвала да не четеш листовките, защото аз така се изплаших от тях, че започнах да си мисля само за противопоказанията. Имай предвид, че първите дни няма да се чувставш добре, но това ще отмине. Аз имах гадене и загубих апетит, затова започнах да пия витамини за повишаване на апетита-саностол или нещо като него. Относно ривотрила аз пия вечер само по четвърт. Не усещам някаква разлика откакто го пия, като изключим че много трудно ставам сутрин и вечно се чувствам недоспала. Първите дни спях много непробудно, от 3-4 дни почти не мога да спя. Аз обаче имам проблеми със съня от години, много преди ПР и мисля че това няма нищо общо с лекарствата. Психиатърката ми каза, че ще трябва да пия стимулотон половин до една година. Имам предвид, че такова си е лечението, а човек  може да се чувства излекуван много преди това, просто такава е схемата на прием явно.
Все пак всичко е до човек, аз имам и други проблеми, имам компулсивно-обсесивно разстройство от години, но сега на дневен ред е ПП, което е много по-неприятно.
Съветвам те да си пиеш лекарствата без предубеждения и да си мислиш само как те ще ти помогнат и това ще стане бързо. И наистина ще е така.
Желая ти успех.
Очаквам да споделиш какъв е ефекта при теб.

Здравей Валя значи лекаря ми даде доза вечер по половин таблетка стимолотон и 1 таблетка ривотрил заедно вечер 6 дни и после по 1 от едното и другото лошото е че четох листовките и това ме стъписва у дома се чувствам много добре без ПР само когато трябва да изляза и получавам кризи дори мисълта да изляза ме плаши ще видя кога ще се реша да ги пия и ще споделя как ми се отразява

Здравей, Стела. Решението си е твое, но най-добре не отлагай лечението, за да се почувстваш по-добре скоро. Според мен започни да ги пиеш например в петък, за да може събота и неделя като си у дома и се чувстваш добре да имаш време да привикнеш с лекарствата. Аз не съм чела листовката на ривотрила умишлено, но се учудвам, че ти е изписана цяла таблетка, защото аз все още съм на четвърт и засега няма да увеличавам дозата. При мен те са като поддържащо лекарство, а стимулотона е основното. Но щом така е преценил лекаря ти, сигурно атка трябва.
Желая ти успех и не се притеснявай.

Благодаря ти Валя за подкрепата наистина имах нужда от нея

zdraveite na vsi4ki  iskam samo da otbeleja 4e  rashodkite SAM naistina pomagat dnes sutrinta  45 minuti se rashodih v parka sam sledobqd pak se porashodih malko i efecta ot tezi rashodki e 4e mi davat dopulnitelno sili dase borq  ...i predi sum pravil taka  i vednaga se  zarejdam sus sili no lo6o6to e  4e ne go pravq i na sledva6tiq den  .....za tova ot sega natatuk   vseki den rano sutrin(e kogato ima vuzmojnost)  6te go pravq 6te se staraq da se otdale4avam po dale4 i po dale4  nadqvam se taka  dastavam vse po uveren v sebe si  da si vqrvam . ot men priqtna ve4er  i vsi4ko nai hubavo :)

Браво,clark11! Това е сигурния начин човек като нас да придобие самочувствие и увереност в силите си. В началото и аз като теб се разхождах, всеки ден правех все по-дълги и по-дълги разходки, докаот един ден вече бях забравила да ги измервам. Чувствах се, чудесно, когато се разхождах в парка и тичах, имах усещането за сила и свобода. Това е решението и ти си го намерил успешно. Поздравявам те за това!

zdrasti a slu4valo li ti se e  po vreme na rashodka da ti se zamaq glavata ili  da zapo4ne6 da zalita6 po malko ako e taka  ima6 li nqkoq hvatka .... :)

Случвало ми се е и ми се случва, clark11. В началото като получих ПР много се страхувах от залитането, но сега се стремя да не му обръщам внимание, гледам само да не се пребия някъде ;D

zna4i 6te trqbva da svikvame  kakto s mrusniq vuzduh taka i s nego  :) 

zdraveite i ot men, izvinqvam se za nachina na pisane, no taka mi e po-lesno. Otdavna ne sum vlizala v saita, istinata e che otbqgvam da mislq za  panicheskoto raztroistvo. Ot izvestno vreme sustoqnieto mi se vlo6i, psihoterapevta mi dava sili, no nqkak si ne moga da si vladeq krizite. Mislq da potursq lekarska pomo6t, no mnogo me e strah ot lekarstvata i ot strani4nite im efekti. Do tozi moment ne sum pila ni6to ot roda na antidepresantite, no sum 4ela dosta za tqh. Neka ako nqkoi se 4uvstva dobre s hap4eta da mi pi6e. Blagodarq vi predvaritelno!

Здравей rositta аз съм от половин година с ПР първия път когато го получих и не знаех какво ми е виках БП те ме прегледаха и ми казаха "нещо на нервна почва " и това беше а аз мислех че умирам бях сама с бебето беше ужас.Отидох на психиатърката която тук в Казанлък е добра и тя ми изписа ципралекс и ривотрил.Четери месеца бях така добре и тя реши да ми спре ривотрила по схема разбира се да но със спирането се върнаха ПА итрябваше пак да го почна все едно почвам от АБ.Явно за съжаление съм се пристрастила но нямам избор малкото ми дете има нужда от мен 24 часа и аз трябва да бъда адекватна.Другата седмица ще ходя при психото да видим какво ще правя за напред гадно е да си на хапчета и със тяхните странични действия аз също много съм чела за това но положението ми е такова че да си гледам детето трябва да ги пия.Докторката ми е убедена че за година може да се оправя с ципралекса. Ти си реши дали да вземаш хапчета но трябва да ти ги изпише добър психиатър.Пиши каво си решила и знай че много болести се лекуват с хапчета не не съм за хапчета непременно но щом се налага..Помисли какви боклуци ядем какъв въздух дишаме а бе знае ли човек.......

zdr,roni14 , az su6to sum ot kazanluk no sega jiveq v asenovgrad , tuk sum omujena, i su6to imam detence na 10 meseca. Da naistina mn mi e trudno da se spravqm ,az sum s PR ot dete no do sega sum se spravqla i bez koi znae kakvi lekarstva. Zemala sum dianxsit, valeriani i vse takiva slabi ,za tova me e strah da zapo4na s po- silni. Su6to taka me e strah da izlizam , ne moga dori da vzemam kuhnqta na bebeto prosto straha e ugromen :'(

Я какво съвпадение и ти си от Казанлък.Не знам миличка защо още не си посетила добър психиатър ами ти си така отдавна как стана всичко от колко малка си така тези слаби хапчета които си пила не помагат те са за депресии и тревожност не те карам да взимаш силни като мен но с малкото как се справяш.Може би има кой да ти помага на мен също има съпругът ми е страхотен баща но аз по принцип съм независим човек и рядко търся помощ и правя всичко да се справя сама понякога се иморявам до край но живота ме е научил така минала съм през много неща аз съм на 36 год. имам голама дъщеря на 17 год. и снея дертови в тази нестабилна възраст и малката за която ти казах.Ето за тово съм на хапчета да се чустсвам адекватна да реагирам във всички ситуации не мога сега да мисля за странични деиствия  и мисля че един ден ще се оправя.Вярвам че ще се спася и от зависимоста но да сме оптимисти .

zdravei roni14, ami purvata mi kriza be6e kogato bqh na 6 godinki i vupreki 4e ot izvestno vreme pose6tavam psiholog ,to4no za tova za da otkriq pri4inata, vse o6te ne sum osuznala ni6to. nadqvam se da postigna nqkakvo podobrenie, za6toto kazvat 4e ako problema se otkrie i se osuznae to toi otminava. ami kak se spravqm - stiskam zubi i tova e ve4e sum na 26 god. i po4ti celiq mi givot e preminal po tozi na4in. po nqkoga se 4uvstvam po-dobre a po nqkoga e napravo ad. vsu6tnost az ne polu4avam krizi 4esto ( poslednata mi be6e predi nqkolko meseca) no straha da ne mi stane lo6o me susipva, su6to taka me e strah da izlizam napravo izpitvam ujas. kakva e tazi fobiq , koqto razvih neznam i kak da se spravq s neq neznam. eto naprimer drugata sedmica trqbva da se privera za malko do kazanluk, vupreki 4e 6te putuvam s kola, napravo neznam kak 6te go napravq. :-\ ti ima6 li podobni problemi i kakvo to4no izpitva6 po vreme na kriza?

Здравей Валя значи не знам защо толкова не мога да се реша да пия хапчетата консултирах се с моята лекуваща лекарка да пия само стимолотон половин хапче вечер 6 дни без ривотрил но ето че като дойде вечер и не искам да пия все си мисля че ще ми стане по-зле :(започнах да излизам от в къщи но не на голямо разстояние на пук на атаките мислех да си взема хапчета за ПА на билкова основа но категорично ми каза лекаря че така няма да се излекувам как да се престраша да пия стимолотон не разбирам защо се плаша нали все пак ще ми помогне моля те пиши ми

zdravei stela77 az su6to sum taka daje vob6te ne iskam da se konsultiram s psihiatur-
strah me e ot tezi lekarstva i tova e! neznam s tqh kak e no bez e mnogo trudno

Това е че ме напуска вярата да се оправя макар че само от мен зависи да започна да ги пия не знам отчаяна съм :(

neznam do sega sum se spravqla bez lekarstva i mislq da produlja - protiv tqh sum. mislq da opitam s homeopati4ni- po bezobidni sa i mi kazaha 4e pomagat. opitai ako iska6 ,az 6te probvam.

Какво значи хомеопатични какви са билкови или?...

ami ot rastitelen ili jivotinski proizhod sa

?

proveri si po6tata

За сега няма писмо ще чакам да дойде

op sorri ne6to se e oburkalo ami da homeopati4nite sa glavno na bilkova osnova , az mislq da otida na lekar homeopad da vidq kakvo 6te mi kaje . ot poznati sum 4uvala 4e to4no za na6te problemi mn pomagat.

Не знам точно 2-ма лекари ми казаха че с билкови не мога да се оправя >:( за това съм отчаяна но продължавам да се лекувам сама подтискам тази паника с работа стане ли ми зле веднага започвам да шетам или плета гледам така да се разсея

Здравейте и аз съм опитвала с билкови хапчета, най-вече съдържащи жълт кантарион, но да ви призная при мен не имало особен резултат. В последно време опитвах психотерапия и се чувствам добре от нея. При нужда взимам ривотрил и си помагам със самовнушение. Смятам, че това е пътя. Човек трябва да освобождава насъбралите се лоши мисли  и така се пречиства и има сили за ново начинание в живота. За съжаление това състояние се лекува много бавно и човек трябва да се въоръжи с търпение.

ZDRAVEITE NA 34 GODINI SUM I STRADAM OT TOZI UJAS  OT 18 GODI6NA   :(  togava produlji okloko 3 god vseki den strah  che 6te se sluchi i  naistina vseki den se slu4va6e .... burza pomo6t diazepam  ujas.Koito kakvoto kaje6e -praveh go  tolkova mlada  i tolkova ot4aqna  .Na 21 se omujih  i sqka6 vs  prestana ,nqma6e strah nqma6e  krizi  no sled 3 god vs zapo4na ot na4alo ,ei taka ot ni6toto edna no6t se subudih  sus jestoko surcebiene trepereh ,zadu6avah se ,umirah i......aide vs ot na4alo pak okolo 3 godini.S te4enie na vremeto trevogite okolo decata  i  vs ostanalo  bqh zabravila za  stra6noto no  minalata sedmica se slu4i pak ...Tolkova silno ,tolkova stra6no ,mislq si dokoga 6te stradam taka  nqmam jelanie za ni6to  misleh 4e ve4e nikoga nqma da izpitam tova mislq si 4e nqma da imam sili pak da prejiveq vsi4ko nanovo .Ima li  lekarstvo koeto da  izkoreni tova ne6to  ne napredna li  ve4e medicinata  za da spre tova 4udo ne4uvano?

zdravei olq, az su6to sum imala golemi periodi ot jivota si v koito ne sum imala strahove i krizi, no i pri men vsi4ko zapo4va ei tui ot iznevidelica - taka e, ni6to 4e vsi4ki kazvat 4e nie s neprekusnatite si misli za tova go predizvikvame sami. razbiram te dobre

Здравей,Оля! Четох някъде че паническото разстрйство се изостря в моменти, когато човек е в трудна житейска ситуация и изпитва страх и съмнения дали ще успее да се справи с нея. Тогава самия център на страха става по-чувствителен и вегетативните смущения като виене на свят замайване, сърцебиене и т.н стават по-изострени , а и оттам ПА се появяват отново и самото паническо разстройство, което е било затихнало отново идва. Вие забелязали ли сте такава връзка между ПР и трудните житейски моменти?

Zdravei Rosita znam 4e  4ovek koito ne go eprejivql nikoga nqma da te razbere .Vijdam su6to kolko e  lo6o kogato e minal golqm period ot vreme i  vs si zabravil ujasa doide pak ....Uj vsi4ko znaem uj po putq na logikata bi trqbvalo da znaem ve4e kak se deistva  oba4e straha si e strah ,svetovurteja gadeneto surcebieneto 4ustvoto na  otpadnalost i vs istanalo te atakuva postoqnnoi v takiva momenti  e mn mn trudno ne samo za nas a i za horata okolo nas .Mnogo bih iskala taq bolest da iz4ezne zavinagi ot istoriqta ,nikoi nikoga da ne  strada pove4e ,qdosvam se mn  mai nqma da moga da hodq na rabota i tova dopulnitelno me ot4aiva o6te pove4e .Imam 2 deca koito sega imat golqma nujda ot men  ,ot ba6ta si finansova moralna i  izob6to vsqkakva podkrepa a kakvo stava?Mama pak sa  q hvanali neinite i ne moje da iskara nito lev ....tolkova mi e  gadno 4e nqma na kude  :'(

Zdravei Ari! Neznam dali jiteiskite  nsgodi vliqqt na PR no kaji mi ima li 4ovek na koito vsi4ko da mu e nared ?Koi na dne6no vreme e dobre jivota te pritiska otvsqkude  ,no ako se zamislim vuv vsqko edno pokolenie  e bilo mn trudno na na6te babi maiki da ne im e bilo lesno umirali sa im decata po nivite pribivali sa se ot rabota na jegata na poleto......Pitam se kakvo rastroistvo trqbva6e da gi hvane tqh  ne pani4esko ami i az nz kakvo .Az sum 4ovek realist na34 godini  imam qsno vijdane za nsi4ko koeto stava ,znam 4e ima hora koito sa mn po-zle ot nas  finansovo i vuv vsqko edno otno6enie  vse pak ne sme trugnali po giumovete .I vmesto da si pomagame na decata  da  rabotim kato vsi4ki nie se borim s nqkvi si tam VUOBRAJAEMI strahove ,Eto za tova  mnogo me e qd

Zdavei Stela77 !Ne se ot4aivai,nali vijda6 kolko sme mnogo naposleduk daje mi stava sme6no za6toto vsi4ki  isledvaniq dokazvaha 4e tova e predimno jenska bolest a kakvo se okaza 4e i mujete stradat vse pove4e ot neq .Qvno vsi4ki sme ednakvo podvlastni na strahovete si .Vsi4ki se ot4aivame v takiva momenti ....kakvo da ti kaja az imam 4ustvoto 4e se dvija po nqkakuv rub ot ednata strana e propast ot drugata vsi4ko nai hubavo .4ustvam se kato vujeigra4 ako malko se zamislq kolko mi se vie svqt ,kolko  me zadu6ava i hop 6te padna v propasta .Ponqkoga uspavam da  ne padna ponqkoga padam ujasno e ama nqma kude da izbqgame .Sega sum v otpusk po bolest i sum malko po-spokoina 4e sum si vku6ti  no tiq bolni4ni  ne mogat da produljat ve4no trqbva pak da se hodi na rabota a az 4ustvam 4e ne moga ....neznam kakvo 6te stane .Dnes  mi ispisaha Deanxit kazaha mi da go piq 3 meseca ,za po tejkite slu4ai  kogato sum v kriza Lexotan neznam Uspokoitelnite  hap4eta  ne sa 6ega rabota no ponqkoga se nalaga da gi piem no v kraen slu4ai  :)

Оля аз мисля че няма смисъл от този лексотан той те приспива знаеш ли от 3 дни вече пия стимулотон и може да се каже че съм малко по-добре но излизането още ме мъчи много е все пак пия по половинка сутрин така ще е 6 дни и после по едно цяло надявам се да се оправя че иначе не знам вече :(

stela77, kak se 4uvstva6 sled kato zapo4na da vzema6 hap4etata?

zdravei olq, tozi dianxit sum go pila blizo godina - povqrvai pomaga za mpmenta ,a posle- ni6to daje az li4no tova lekarstvo go nqmam za ni6to,prosto qvno e slabo ili neznam ??? na men li4no ne mi pomogna osobeno. az su6to ot dulgi godini sum s PR i mi se e nalagalo da rabotq sus tozi problem, polu4avala sum i krizi po vreme na rabota , no se svikva povqrvai, Trqbva da se stegne6, vsi4ki nie trqbva da se opitame da jiveem kato obiknoveni hora. Trudno e znam no 6te svikne6 s rabotata si, a i horata okolo teb 6te te podkrepqt. 6te uspee6 povqrvai :)

Както казах трети ден ми е и точно днес никак не ми е добре обадих се на д-ра който ме лекува и ми каза да ги пия вечер и да търпя то щяло да отшуми ???не знам ако и утре съм така ще спра да ги пия явно не ми понасят чувствам се по-зле от преди приема на хапчетата

С ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ СЪМ ОТ 3 ГОДИНИ МОЛЯ КАЖЕТЕ МИ ЗА СПЕЦИАЛИСТ В ТАЗИ ОБЛАСТ ИСКАМ ЛЕКАР ЗНАМ 4Е ВСИ4КО ЗАВИСИ ОТ МЕН НО НАЛИ ТРЯБВА И 4ОЖЕК КОИТО ДА МЕ ИЗСЛУ6ВА

stela77. потърпи още два-три дни, тялото привиква към лекарството и дава странични ефекти. След като свикне страничните ефекти отшумяват. Не се бой, не се влошава състоянието ти!

Благодаря Ари ти пила ли си ги и хубаво ли е да се пият сутрин както ги пия в момента

Да,stela77  пила съм антидепресанти и то сутрин.

zdraveite pak ohhh, vsi4ko znam ,znam 4e dianxita e slab znam 4e ne e ni6to pila sum predi Aurorix  Revotril,Antilepsin i ksanaks I kakvo li ne .Hodila sum na  igloterapiq i akopunktura na aromoterapiq  sauna relaxira6ti masaji ,na lazerterapiq ,vra4ki baq4ki kakvo li ne,4esno kazano  ot tolkova mn ne6ta ve4e ne znam predi 4 godini ot kakvo mi mina .Prosto vsi4ko mi e qsno do bolka  4e trqbva da si pomognem i sami  ama kakuv e toq skapan jivot na nokti -NI6TO MI NQMA  TRQBVA DA NE SE OTPUSKAM 6TE MI MINE ,men naprimer i tova me izto6tava stra6no mnogo Togava edin star doktor koito za sujalenie ve4e ne e mejdu jivite mi kaza da piq za svetovurteja Medrin po polovinka 3 puti na den  da ispiq 1 opakovka i  taka MN  mi pomogna togava  re6ila sum utre da si  kupq i na svoq glava da si piq  pak.Su6tiq doktor mi be6e predpisal i edin sirop koito se prave6e v specialna apteka  s4ukani nqkvi lekarstva na prah s ne6to ......i az nz kakvo miri6e6e mn na validol ama mn mi pomogna .Pazih receptata s godini no  qvno nqkude sum q zagubila mislq da pogovorq s  farmaceftkata dali si spomnq  vsee pak ne go e pravila samo na men ,taka si mislq 6te opitam dano da imam kusmet.Tolkova mn iskam da mine na vsi4ki ni ...da iz4ezne tam ot kudeto e do6lo i nikoga pove4e da ne use6tame ujasa :-*

Оля, разбирам какво усещаш и ти съчувствам. Разбирам и желанието ти да спре този ужас. Причината за появяването  на ПР сигурно е в биохимичния състав на мозъка. Вероятно в определен период от живота серотонина намалява и дава воля на страха, след това отново се регулира и настъпва подобрение, може би някъде там е истината.То и антидепресантите са създадени с тази цел да задържат серотонина в нормални граници.Сигурна съм ,че след това напрежение ,което изпитваш в момента ще се появит по-светли дни!Желая ти го истински!

blagodarq ti ot surce kasanena .vqrvam 4e dokato 4ovek e jiv vs e nared samo za umreliq nqma izhod  6te stiskame zubi i taka

Здравейте отново пия стимулотон вече 6-ти ден и мога да кажа че се чувствам по-добре само че още не мога да се престраша да изляза от дома или да пътувам мисля си че ще ме обхване паниката и нещо ще ми стане

zdravei stela77 sled kato se 4ustva6 dobre izlez makar do magazina i men  me e strah vsi4ki nas ni e strah no trqbva da se borim sus strahovete si nali taka ?Kazvam go na teb ti go kaji na men xaxa taka e i men mn me e strah no  6te izlqza .Uspeh  na vsi4ki

Здравейте, момичета и момчета! Решила съм за една седмица да отида на почивка. Обаче се чудя, къде ще ми се отрази по-добре - на море или на планина.Вие как мислите, хора като нас, с паническо разстройство, къде е по-добре да почиват? Интересува ме вашето мнение.

      Здравей, Боянка! Хубаво е, че си решила да отидеш на почивка, защото това само по себе си също е борба с ПР. Моето мнение е,че трябва да отидеш там, където ти ще се чувстваш по-добре. И морето и планината си имат своите плюсове. Преди години морето се забраняваше на хора с проблеми с нервната система, но напоследък все повече се говори за ползата от морските бани и умерените слънчеви при такива проблеми. Планината пък, от своя страна ти предлага чист въздух, спокойствие и ще го нарека така - по - пряк контакт с природата. Мисля, че ти най-добре ще прецениш къде би се чувствала по-добре. Все пак, ако търсиш спокойствие и релакс, може би трябва да избереш планината (казвам ти го, като човек, който от години живее на морето). Поздрави от мен и приятна почивка!

Здравей,мила ru! Не съм те "виждала" отдавна, как си? И при мен  везните накланят към планината, но да знаеш как ми се ходи на море!Много! Решила съм дори през есента да отида за 2-3 дни. Малко ме е страх, но ми се пътува, омръзна ми тоя стационарен живот. Искам простор и свобода, искам мириса на морето.Ще си подготвя една "чантичка на комфорта", как то я наричат американците- за спешни нужди и потеглям, сега остава да уточня датите.

Забравих да попитам съфорумците за някакви идеи за почивка на планина, без значение къде се намира в страната.Решила съм да не мисля за разстоянията.Моля дайте идеи за почивка през август, за една седмица, в планинско място. Ще ви бъда много благодарна за предложенията! ;D

Бояна, отиди на Рила, там е чудесно.
Искам да Ви питам нещо. Няколко дни имам зачестили ПА. От силните миризми даже получавам позиви за повръщане и на няколко пъти повръщах. И започнах да се страхува от всяка силна миризма. Страх ме е ,че ще ми докара ново повръщане. На вас случвало ли се е?

Stela77 kak se 4uvstva6 sega sled kato zapo4na da priema6 lekarstvata? Pitam te za6toto i az sum re6ila da otida na takuv specialist ( daje si zapisah 4as). Omruzna mi da stiskam zubi , re6ih i az da opitam s takova le4enie. Strah me e vse o6te no mislq 4e 6te si pomogna pove4e otkolkoto da se samonakazvam bez da piq ni6to. :-\

Здравей ами вече пия стимулотон 15 дни има слаба промяна но някак понякога се чувствам объркана иначе спря атаката вече не я чувствам и все пак не мога да се престраша да изляза но имам намерение да опитам

v kakuvsmisal se4uvstva6 oburkana, kakvo vsu6tnost te pla6i i kakvo use6ta6?osven stimolotona kakvo drugo vzema6?

Вземам само стимулотон не ме плаши нищо но някак съм безразлична и объркана на моменти но поне ги няма пристъпите на паника все още ги пия от малко време все пак ще видя по-нататък как ще ми действат и ще пиша

Забелязвам един симптом от известно време, който ме притеснява, не зная дали и вие изпитвате понякога подобно напрежение, докато разговаряте с някого. Случва ми се да говоря с някого и отвътре да се напрягам страшно, сякаш ще се пръсна. И от това да напират пристъпи на ПА.Вече започнах да отбягвам да разговарям дълго с хората поради тази причина.На вас случва ли ви се, просто не мога да се концентрирам?

Да на мен ми се е случвало когато разговарям с даден човек и се вживявам в разговора или притеснявам ми се случва главата ми все едно е надут балон и ми причернява за момент само и след това започва паниката не се вживявай когато разговаряш и няма да получиш ПА,но ми се случва и друго когато разговарям забравям за току-що казаното и започвам да се напрягам да се сетя добре че не е постоянно но мисля си че е от хапчетата които пия в момента

 ;)stela77 ,стимулотонЪТще ти помогне не се отчайвай.Трябва обаче да минат няколко месеца защото депресивните симптоми отшумяват по-бавно.Трябва да спазваш съветите на лекаря и сама в никакъв случай да не спираш лекарството.Горе главата ще се оправиш,от собствен опит го казвам.Знам колко е ужасно и изглежда безнадеждно,само човек ,който го е изпитал може да разбере,но трябва търпение!мЕДИТАЦИЯТА СЪЩО МНОГО ПОМАГА!

Благодаря rums за съвета и помощта да не се отчайвам

zdraveite, ot tri dni sum na lekarstva-piq zoloft. Neznam mnogo me e strah ot tezi lekarstva, i vupreki 4e psihiatarkata me uspokoi 4e nqma ni6to stra6no ,az neprekusnato za tova si mislq. N6to ne mi se pravi, kato potunala v depresiq sum... Iskah da popitam tova normalno sustoqnie li e ili...? 6te otmine li vsi4ko tova :'(

Мила rositta1102, всичко ще отмине, организмът се нагажда към лекарството и затова се чувстваш така, до седмица - десетина дни, нещата ще се успокоят, пък и времето е много топло и то помага човк да се чувства сънлив и неразположен. Но депресията ще отмина, когато в организъм се натрупа от лекарството.Не се притеснявай.

oh nadqvam se naistina vsi4ko da otmine , za6toto trudno se spravqm, a i s bebeto...mnogo mi e pritesneno. Blagodarq za podkrepata! Nqkoi pie li go tova  lekarstvo, kakvo vi e mnenieto za nego? Lekarkata kaza 4e edin ot nai-iz4istenite antidepresanti s minimum strani4ni efekti, no nali vse pak koito go e vzemal znae nai-dobre. Blagodarq vi!

Добро лекарство е, не се притеснявай. Ще му свикне. Американците го пият много често при ПР и е един от основните антидепресанти за тези случаи.

Здравейте ,аз съм нова в този форум ,но имам Пр ,вече от 15г.,бихте ли могли и на ме н да ми изпратите адреса на доктора и линка еветуално. пробвах на един адрес но не ми се е получи.на мен лично много ми помагат формулите за самовнушение,изказани позитивно"аз мога.."много неща съм предодоляла за рези години ,но ходенето на далечни разстояния сама не мога.
поздрав и успехи на всички

Здравей, Роси! Съжалявам, че и ти имаш проблем като нашия. Не можах обаче да разбера координатите на кой лекар ти са нужни?

zdravei Rosi, az stradam su6to ot neupesuem strah da izlezna, tova napravo me sasipva. Ne moga da otida do magazin, deckata kuhnq, dnes daje stignah do tam da vikna edna priqtelka s men do bolnicata, poneje deteto mi e ne6to nastinalo i trqbva6e da go zaveda na pregled. :-\ Prosto ne moga da se spravq s tova!!!

На д-р Т.Първанов, не мога се свържа с него по е -мейла,не знам защо?!

Да не би да е някакяв стрес от раждането?Защо  не си вземеш, нещо по безобидно да речем билки/ мента ,глог и валериан/табл. комбинирани или седатиф пс, не съм го ползвала ,но моя близка е много доволна от него, пробвай с нещо по -леко може да се получи ,щом е от скоро.
успех

Трябва да попитаме poopo, мисля че тя му имаше координатите. Може пък д-р Първанов да е в отпуск и затова да не отговаря.

 ох, аз успвх да се свържа с 'popoo' ,и вече всичко е наред.
благодаря ти

Здравейте приятели,ето че пия стимолотон вече 1 месец и да ви кажа чувствам се отлично сега имам вяра в живота и всичко ме радва отдавна не съм се чувствала така щастлива аз съм си пак аз това е че трябва да го пия 3 месеца без да спирам но само че не мога да се престраша пак да излизам все си мисля че ще ме обхване ПА искам да излизам и ще гледам поне да пробвам още днес и то да изляза сама

Iskreno se radvam za teb Stela, az su6to piq lekarstva i se nadqvam 4e i na men 6te pomognat. Trevojeh se za teb- za tova kak 6te se 4uvstva6 i eto 4e me zaradva. Da ti priznaq ti be6e 4oveka, koito mi pomogna da vzema tova re6enie da otida na lekar, za6toto ot na4alo bqh protiv tova. Kakto i da e nadqvam se i na men da pomognat hap4etata- e vse pak gi piq ot skoro (ot edna sedmica)

 :-*Здравей STELA77!Не се притеснявай да излезеш,няма да получиш паническа атака-гаранция ти давам.Дори да получиш не е нещо непознато за теб.Аз когато имах по-чести атаки непрекъснато излизах навън,чувствах се по-добре на въздух.Дори съм преподавала в училище в това състояние.Наистина беше ужасно както си преподаваш да започне паническа атака и да съумееш да я превъзмогнеш и децата да не разберат,да не си загубиш мисълта.Въпреки ужаса се справях,защото нямах избор
Трябва и малко воля за да се превъзмогне, лекарството много помага за преустановяване на атаките и след като веднъж излезеш и установиш, че нямаш па вече ще си по-уверена и няма да мислиш за тях,тогава те ще престанат напълно!

Ей такива постове ми харесват . Като на rums. Не разбирате ли, че трябва да се мобилизират всички налични сили за борба с ПР.Ако се оставиш на течението - с години не ти мърда да се въртиш в кръг, и да се чудиш какво става, задълбаваш все по-надълбоко и по-надълбоко.Махни с ръка, приеми , че е просто стрес, който ти е причинил тези неприятни усещания, и се върни към обичайния си ритъм.Почнеш ли да се самонаблюдаваш и да се следиш постоянно какво ти е - ..............задълбаваш.Може би има и такива на които не им  харесват моите постове - в смисъл мислят си, че не ги разбирам.Уверявам ви, че съм минала през целия този ад в продължение на почти 20 години, и че в един момент толкова много ми писна, че реших - или се боря и печеля, или оставам в ада.Е познайте ......реших да се боря и спечелих битката. :) :) :)

Poopo, възхищавам се на борбеността ти! Поздравявам те, честно казано аз съм много слаба и ми липсва твоя дух.

Нищо подобно , Лесли. Тук не става дума за силен или слаб дух - ти си такава за каквато се мислиш. Ако сега се мислиш за слаба, то от утре може да се промени, нали. Става въпрос за желание за живот, за нормален такъв, за независимост, за свобода, за малко щастие.........за човешки неща, които ни убягват, защото сме вторачени в страховете си.

Здравей Росита1102 радвам се че пиеш хапчета все пак е някакъв напредък за силата на желанието да живеем нормално пък макар и с хапчета,но поне се чувстваме добре

Здравейте паники! И аз съм една от вас вече 2 години. Няма да ви разказвам подробности, защото симптомите ни се припокриват. Тук съм, за да споделям с вас развитието си, да поговоря с вас (вие най-добре ме разбирате) и ако мога да помогна с нещо на някой/я от вас.
Аз съм от гр.Видин, на 25 г.лекувам се с Ципралекс (1/2 вечер) - имам дни, в които си мисля, че съм успяла, че съм го победила, че ще живея както преди - без страх от нова криза, но имам и такива, в които всичко започва наново, с още по-голяма сила.
Чудя се докога така? Не искам цял живот да се влача с хапчета в чантата..Искам да ги спра тези антидепресанти и да имам дете...Много ще се радвам ако пише някой, който е преодолял всичко това, но честно да ви кажа, мисля си, че човек успял да се пребори не би влязъл отново в тези форуми (на мен психоложката ми забрани да влизам и да чета из нета каквото и да било свързано с ПР, но си ме човърка..).
Пожелавам успех на всички! Трябва да излезем от тази ситуация - длъжни сме заради себеси и заради близките!!!

Здравей illy_83! Твоето послание ме накара да се регистрирам и да пиша във форума.  Казваш, че хора, които са се излекували от паническото не четат и не влизат в такива форуми. Аз съм потвърждение на обратното. Чета редовно форума, но не бях писала досега. Освен това съм човек, който може да твърди ,че приблизително от десетина години не е имал паническа атака. Мили момичета и момчета това състояние ми е познато много добре. Искам да ви кажа още, че в края на 90 - те години на миналия век много малко от лекарите знаеха за какво става дума. Тога аз сама открих в интернет от какво страдам. Открих го не в българските сайтове, защото в тях още нямаше информация за състоянието. Открих го в английски сайтове. Четях в продължение на много време и може би да ви се стори странно, но постепено започвах да се успокоявам. Владея много добре английски език това ми помогна да  научава различни техники от английски и американски сайтове, които много ми помогнаха и преодолях ПА. Затова не съм съгласна с онези лекари, които ви казват да не търсите информация в мрежата и да не посещавате форумите. Смело мога да кажа, че не лекарите ме излекуваха, а интернет и по точно онова, което научих там. Стискам палци на всички и горещо ви желая да се преборите с ПР и да живеете щастливо!

Никакви лекарства не могат да излекуват това според мен, аз пия Атаракс, но кризите пак си идват, и си отминават.Но вече ми е много по лесно ,  много по спокойно и съм много по силна, защото знам, че това е просто криза, която ще мине, и че всъщност съм напълно здрава след десетките изследвания, прегледи и кардиограми, които ми правеха в моменти на криза, защото аз настоявах и спорех с лекарите, че получавам инфаркт или инсулт.
Един ден мнещо ми заседна в гърлото и не се махна, докато не седнах и не започнах да ровя и се озовах в този форум и изчетох всичко, и разбрах, че не съм сама, че не съм само аз.И всичко се промени за дни.
Засядането остана няколко дни, в които си наложих да  мисля колко здрава съм и че следващия път кризата, когато дойде няма да звъня на мъжа ми, че пак 'умирам'/на него му дойде до гуша от умирането ми, викането на линейки и ходенето до Пирогов ::)/
И да, кризата дойде...и за първи път не реших, че умирам, спрях колата, пих малко водичка и си мислех, че нищо ми няма и че трябва да преборя това.Минаха досадните 20 минути и тръгнах, все едно нищо не беше ставало, както всеки път .... Засядането със всеки ден отминаваше, усещах го по слабо, докато спрях да мисля съвсем за него.Наложих си в главата, че съм здрава.Наложих си както след 15 години пушене една сутрин станах и не запалих повече цигара.Всичко е в главата, само там можем да наложим страховете си, там можем да ги преоодолеем, или да ги забравим.Просто не знаех, че има други като мен, не бях чела, не се бях интересувала, мислех си, че съм болна, но пустите лекари нищо не разбираха, макар, че ме изпращаха на психиатър няколко пъти.За всеки случай от понеделник започвам и сеанси при психоаналитик и мисля, че сама ще се справя, че никакви лекарства не могат да надвият страха, защото страха си е мой и само аз мога да го преборя :)

Здравей,Тоничка!Съжалявам, че и ти преживяваш подобни тежки неща, както всички нас, но хубавото е, че си му хванала цаката и си се поуспокоила. Всички тези гадости ,които преживяваме ни изнервят и ни правят много чувствителни,а това на моменти води до очаяние. Хубавото е, че вече си осъзнала произхода на симптомите и сега гледаш напред. С каквото можем ще помагаме и ние!

Тоничка, здравей!Има много хъс в думите ти и това е гаранция ,че ще успееш в борбата!

Установих следното - след като през деня пия Кока Кола Лайт вечерта кризата ми е в кърпа вързана.За обикновенната Кола не знам, защото съм с диабет и пия само такава, за кафето също защото никога не съм пила.
Но определено преди доста се наливах с Кола Лайт и кризите си идваха нон стоп, от около месец я спрях, но миналата седмица страшно много ми се допи и изпих половин бутилка от тич 1,25л, вечерта търчах в Пирогов.
Когато преди няколко дни получих поредната криза в колата се сетих, че пак съм пила...
Оттогава не съм пила, кризи няма.Явно има нещо, което доста ми вдига адреналина в тази кола :-\
Също така, когато пия алкохол - кризи няма, като се напия няма страхове, няма драми, живота е прекрасен, но на другия ден е нещо страшно, като дойде махмурлука, тогава няма криза, то е цял ден кризище просто :'(
Цял ден ме боли сърце, не мога да дишам, умирам ...и обичайните неща за криза...
Едни от най големите кризи също получавах, когато се учех да шофирам, когато ходех на курсове.
И сега като се замисля когато вдигам по голяма скорост кризите идват.... Хмм, хубаво е да пиша, защотото така започвам даси обяснявам много неща...
След криза се чувствам изморена, започвам да се прозявам яко, но не ми се спи, обаче се чувствам отпаднала, все едно съм си опустошила силите за минутки...
Някой има ли същите наблюдения? ???

Здравей, Тоничка! Аз като млад мъж също обичам да пийвам с компания,но на следващия ден е нещо страшно. Цял ден ме преследват симптомите на ПР. Изпитвам задух,отпадналост,страхове и опасения за какво ли не.ще се радвам да споделиш още от твоите приключения,ако може така да се изразя :).

Здравей, Тоничка.  При мен се получава нещо различно когато пия алкохол. В момента когато започне да ми се замайва главата от алкохола, имам усещането, че губя контрол и получавам паническа атака. Затова и се страхувам да пия алкохол.
А що се отнася до пепси лайт - в колата има аспартам и той предизвиква паническа атака, затова се чувстваш така. И при кафето и кофеина е същото положение.

Здравейте! Както ви бях споделила преди време исках да отида на почивка за 10 дни. Отидох и съм много доволна. Бях на Боровец, самичка.  Чувствах се прекрасно и сега се чувствам добре. Имаше пристъпи на тревожност, но не съм получава ПА. Много съм доволна от смяна на обстановката. Чувствам се силна и готова за още "подвизи". Бих казала на всеки от вас - опитвайте, само с опити се успява и страхът отслабва. Погледнах нещата от нов ъгъл и съм по-увеерна в себе си. Дори и за два дни да имате възможност да смените обстановката, направето го.

Bravo,Boyana!Samo taka smelo napred.

Искам да ви питам нещо. Дано не ви се стори глупаво. Забелязала съм, че по време на пълнолуние ми се засилва тревожността и изпитвам повече страх и ПА.Сега е такъв период, има и пълнолуние. Някой от вас дали е забелязал същата закономерност?

Здравей, gogolet!Благодаря за подкрепата! Как си ти, не съм те "виждала" отдавна тук?

Здравей radost!
Още преди да прочета какво си ми написала се усмихнах, когато видях ник-нейм-а ти!
Нека да има много РАДОСТ в очите ви момичета и момчета, които четете точно този форум!!!
Благодаря ти, задето си се регистрирала - имах нужда да знам, че съществува поне една личност като теб, за да имам надежда и да се боря. Наистина ти се възхищавам, защото виждам колко е трудно да се самоанализираш и да се настройваш положително в "нашите особени моменти"..
Аз рядко имам панически атаки, на мен ми се вие свят и ме души (сякаш някой ме е стиснал с 2 ръце)..и така мога цял ден да изкарам. Паническата атака идва в моменти, когато започвам да си задавам от онези въпроси ..ами ако не е само от нервите?..ами ако ми има нещо и лекарите са неспособни да го открият? и т.н. и т.н..
Между другото..и аз не пия алкохол..спрях го заради хапчетата..и преди няколко дни излязох вечерта и реших, че мога да пийна малко..от страх да не ми стане нещо или от бутаницата, веднага започна да ми се вие свят, да ме обливат топли вълни..ускори ми се ритъма..уплаших се разбирасе...очаквах да припадна всеки момент.Представих си отвратителни картини,..как припадам насред заведението и идва линейката..как всички си шушукат и ме сочат с пръст..
Ако ми беше за първи път, припадъкът ми не ми мърдаше..но аз станах и отидох някакси до дансинга и започнах да танцувам - в началото краката ми бяха дървени, или поне така ги чуствах, но след 10 мин. всичко отмина и вече нито ми се сядаше, нито ми се тръгваше.
За пореден път се убедих, че всичко е в главата ми, че мога да го контролирам, но не всеки път се получава.
Трябва да се усъвършенстваме като теб, РАДОСТ,..10 години си е истинска победа!

Zdraveite, ot edin mesec ve4e si piq lekarstvata, koito mi izpisaha za PR i da vi kaja ne ot4itam koi znae kakva osobena promqna. Lekarkata mi kaza 4e e nujno vreme... tova 4e piq hap4etata garanciq li e 4e nqma da polu4a kriza? Za6toto men produljava da me e strah da ne mi stane lo6o...Sutrin sled sun trevojnostta mi e nai- silna - neznam za6to ??? sled tova prez celiq den se 4uvstvam ob6to vzeto dobre. Blagodarq Vi

Здравейте! Почти 15 години имах паническо разстройство, периоди на депресия, смяна на много медкаменти, повече от 7 години ходене на психотерапия при много добър психотерапевт. През тези години имаше периоди в които като че ли всичко се нормализира и след това  пак ме връхлиташе ужаса на паниката. редуваха се различни проявления. Помякога не можех да се храня, застото се давех, друг път имах като че ли усещането че от храната ми става лошо и по добре да не ям. Случвало ми се е докато вървя по улицата,да ми се вдървят краката и сякаш бях дървено човече. Все още си спомням внезапното стягане в гърлото,чувството че не ми стига въздуха и след малко ще започна да агонизирам. Помня внезапното изпотяване, блъскането на сърцето в гърдите, пулсациите в слепоочието, страха понякога че ако заспя, може и да не се събудя и т.н. и т.н. Физически бях и сега съм. Имах леко отклонение във функцията на щитовидната жлеза и рядко ми даваха тироидни хормони. Извън това тялото ми беше и е здраво

 :)  продължавам тук споделянето на преживяното. Разбрах, че човек който не е преживял това състояние,никога не може да разбере какво става в психиката на засегнатия. Често съм чувала, а може би и многа от вас думи като: " я се стегни", или "опитай се да мислищ за нещо друго, а не за това". Така говорят хората,които не могат да разберат колко силна е прегръдката на сграбчването и как умираш от страха,че губищ себе си, сякаш някакъв демон те обсебва и те размятква насам-натан. Разбира се демони няма,а има едно сгърчено от страх същество,което моли усещането на страх да си отиде и да дойде спокойствието на психическия баланс.   :) Преди малко повече от една година,нещата при мен се успокоиха, спрях лекарствата и започнах едно по-спокойно съществуване. Не знам как стана. Може би натрупването на психотерапията, осъзнаването че аз съм много важна за МОЯ живот. Малко йога занимания,където се балансира дишането. Знаете, как при пристъп,започвате да дишате.    Минала съм през целия ад на паниката.  Ако някой иска да пита за нещо и мога да отговоря, ще го направя.   

Идках да ви попитам, като казвате ,че нищо няма да се случи от ПА ,нали сърцето бие лудо и силно учестено ,колко време може да издържи така.Мен това ме притеснява повече.Пулса скача до 150-160 как може да издържиш така с такъв пулс да кажем 1-2часа.Ще ви бъда благодарна ако ми отговорите. ;)

Здравей, Лита! Не се страхувай нищо няма да му стане на сърцето. То е пригодено да работи с учестен пулс доста дълго време. Така че, бъди спокойна! на всеки от нас му се е случвало да има учестен пулс по време на ПА.Поздрави!

Много ти благодаря Boyana ,много ми помага това ,че споделяме и взаимно си даваме съвети.Откакто открих сайта ,се чувствам много по добре и по лесно излизам от критичните ситуации.Благодаря на всички!

Здравей, Лита, не се предавай, нещата ще си дойдат на мястото, важно е да не се отачйваме. Аз например също реших да се отдам на йога и може и да си внушавам, но се чувствам по-добре. Даже си мисля, че мога да контролирам някои от симптомите на тревога, искам да кажа, че мога да ги спирам още преди да са се развили съвсем. Така че, и за нашите проблеми съществува решение.
Поздравления и за Hanany, може да ни сподели и тя за някои от успешните си йогийски техники. Поздрави на всички!

Здравейте. Разбирам ви всички,не се отчайвайте.Смело напред и всичко зависи от нас.Съглосен съм с йога,но нека опитаме с йога и самовношение.Потърсете в google АВТОГЕННА ТРЕНИРОВКА - УПРАЖНЕНИЯ НА ШУЛЦ /Системи за психично повлияване /

ni_ki68,здравей!  Разкажи нещо повече за тези упражнения на Шулц...

Здравей дени11. За мен също е ново,ето едно от упражненията. - Аз съм спокоен... дясната ми ръка тежи... Аз съм спокоен... лявата ми ръка тежи... и двете ми ръце тежат. Продължителност 30 - 40 секунди. Практикува се 2 - 3 дни.

Здравейте съфорумци. Изкарах едно невероятно лято, обиколих България, бях на морето ...... и нито помен от ПР. Беше страхотно.Много съм горда, че всичко е вече зад гърба ми.Пиша ви, за да подкрепя идеята за йога практиките.Наистина са много добри техники за релаксация и медитация, а от там и за сваляне на напрежението и овладяване на страховете.Опитвайте ги без притеснение, те са абсолютно безвредни и освен полза от тях,  друго не може да ви се случи.

Аз ходя на терапия от 2 години. Добри специалисти има. Факт е, че аз съм на финал. Трудно е. Влагаш време и пари, но равносметката...? По-добре да дам пари за терапия, от колкото за лекарства. Бих дала телефона на моя лекар, но нека, който е решил да ми пише на личната поща ligla84@abv.bg. Предупреждавам, че отнема време. Нещата, които предизвикват ПА са дълбоко неосъзнати от нас. Когато ги осъзнаем ни трябва време да ги приемем и оздравяваме.

Здравей, ligla84! Би ли разказала малко повече за психотерапията, която провеждаш. Върху какво се концентрирате най-вече с психотерапевта. Върху коя част от живота?Благодаря ти!

Да ви питам - нещо ми е подтиснато тези дни, Не съм изпитвала ПА, но ми е напреганто и тревожно, а нямам конкретна причина. Дали есента напомня за себе си с някаква депресия? През лятото се чувствах добре, но в момента, в който намаляха слънчевите лъчи и ми стане някак депресивно и отчаяно...Не ми се мисли че идва есен и серотонина в мозъка ще намалее!

 Ohhh, boyna, i az sym taka tezi dni... napravoo- ujas.Sigurna sum 4e e ot vremeto, vsqka esen sum taka- goni me depresiq  :'( 6te mine sigurno, e nqma na4in de ama si e gadni4ko... :-\

И аз съм така от няколко дни.Незнам дали е от времето,или защото напуснах работа,но не мога да се взема в ръце.Нямам ПА (слава богу),но ми е отпуснато,не ми се прави нищо.Направо не мога да се позная.

Забелязала съм, че като наближи смяна на сезона винаги изпитвам някакви депресивни състояние. Сигурно и сега е така. Ние сме много чувствителни и всяка промяна ,която е свързана с атмосферно налягане и промяна на светлината, както това е при смяна на сезона,влияе върху хормоните и хормоните пък влияят на настроенията ни. Това е, както при хората с язви и те се обострят при смяна на сезоните. Четох някъде, че именно при смяна на сезоните трябва да се правят повече разходки навън, за да си набавим нужната светлина, която да синтезира серотонин, тъй като през мрачните есенни дни, светлината намалява, а с нея и синтеза на серотонин. А серотонина дава доброто настроение.

Здравейте !
Уж майка ми страда от паническо разстройство (така твърдят лекарите), но аз все пак се съмнявам и затова се интересувам от симптомите на това заболяване, за да разбера дали наистина е така. Не прочетох никъде  някой да се оплаква от глава. Майка ми вече 3 месеца усеща тежест, стягане на главата и това е най-мъчителният симптом. И не го усеща леко, а силно на моменти и това наистина много я мъчи. Някой има ли такива симптоми ?

Погледни тук за всичките симптоми на паническото разсторйство
http://www.evropea.com/panic_symptoms.html

А що се отнася до главоболието, майка ти може да има мигрена, която да се засилва от напрежението, което съпътства паническото разстройство.

Поглеждал съм този списък със симптоми, може би последният е този на майка ми, но не знам...
Иначе майка ми казва, че не е точно болка, а е чувство на тежест в главата, което понякога много се засилва. И затова се интересувам има ли и някой друг, който да изпитва такива усещания.

Аз понякога имам болки в дясното слепоочие, имам и очна мигрена, но тези симптоми не са постоянни.
Майка ти изпитвали страх? Страхът е един от най-важните симптоми при ПР.

              Здравейте на всички! Отдавна не съм писала, но сега се изкуших да го направя. Боянка, радвам се да те "видя", разбирам, че напоследък изпитваш лек дискомфорт, но знаеш, че това е временно и ще отмине, пък и ти си борбено момиче - ще се справиш! По повод главоболието - аз съм с ежедневно главоболие, което често прераства в мигренозни пристъпи. Понякога е болка, друг път силна тежест, друг път просто силно стягане и т.н. С ПР съм повече от 15 години, а главоболието е от 10. Аз самата не изключвам да има някаква връзка между тях, но е факт, че това не е характерен симптом на ПР. Аз също отделих доста време да търся някой, който да има подобни оплаквания, но не попаднах на такъв. За себе си мисля, че главоболието ми е отделен проблем от ПР, въпреки че не изключвам в основата му да стои силна тревожност, която обаче не е задължително да бъде ПР. Поздрави от мен и успех на всички!

Здравей,ru! Отдавна не бях те "виждала", какво ново при теб  ;D
При мен напоследък имаше доста напрежение, даже се бях поуплашила че ПА могат да се върнат с пълна сила, но закрепям положението с положителна настройка.Poopo беше предложила една схема и тя доста ми помага като начин и самопомощ.

Радвам се , че ти помага и най-вече че се справяш сама.Мисли за себе си като за победител. :-*

Ами от никакъв страх не се оплаква, затова и се съмнявам дали наистина е ПР. Всички започна вечерта на 9 юни, когато много й прилоша, получи сърцебиене и задух. Оттогава често й прилошава, получава задух, понякога леко сърцебиене и най-вече тази тежест в главата. Правиха й  скенер на главата, но всичко било наред. За последно ходи на невролог и й изписа антидепресанти. Все пак е възможно да е изпитвала някакво притеснение, след като в продължение на седмици, а вече и месеци й ставаше лошо, но това е нормално. Кой не би се притеснил да му става непрекъснато лошо и да не знае какво му е ? Наистина симптомите приличат на ПР, но се чудя дали наистина е това...

Zdraveite!
Iskam da se konsultiram s nqkoi koito e pil Rivotril v kombinaciq s Cipralex.Otna4alo imah efekt,no sega se 4uvstvam vse edno ne vzimam ni6to.
Taka mi se iska da spra vsi4ki tabletki,no vinagi idva porednata kriza i az se otkazvam.Posetih mnogo lekari i vsi4ki mi kazvat,4e si vnu6avam i ot tam idvat strahovete mi.No za6to nikoi neznae kak da premahna tova vnu6enie.Iskam da sam palnocenen 4ovek,maika i sapruga.A,naposledak,daje ne izlizam ot vka6ti i ako tova stane,trqbva da sam s kolata si.Priznavam si ,4e imam nujda nqkoi da mi vdahne kuraj.Blagodarq!

Таня, здравей! Има такива дни, когато човек усеща себе си като обречен, но това е само моменттно чувство. Аз преминах през тоя ад и от няколко месеца изживявам само тревожност без панически атаки. А се бях изплашила много, когато се разведох с бившия ми мъж. Смятах, че няма да мога да се справям и ще потъна още повече. но вярвай, въпреки че смятах, че ще ми се засилят ПА, това не стана, даже ходих сама на почивка, факт от който се гордея. Започнах да сменям начина си на мислене, опитвам се да гоня лошите мисли. Позитивният начин на мислене малко по-малко ме възроди. Зная, че пак ще има моменти на тревожност, но също така знам, че те ще отминат. Така че, Таня, това, което ти се случва е временно и ще отмине. Стискам ти палци, тов да стане скоро!

Blagodarq,Boqna!Iska mi se da e taka,za6toto ako prodaljava taka,6te izgubq ne samo rabotata si ,poznatite,a i sapruga si.6te se opitam da bada po smela i re6itelna.
Priqten den !

Здравейте! Намерих този форум и искам да разкажа моята история с надеждата някой да ми помогне и да ме посаветва какво да правя, защото в момента съм страшно объркана и почти никой не може да ме разбере. Може би всичко започна от там, че реших да следвам навън и започнах да уча много сериозно, а освен това ходех и на работа и целият ми ден беше зает, нямах време да излизам с приятели и т.н., но се чуствах добре защото вярвах, че ще успея и вс ще се нареди както искам. А и от доста време страдах от безсъние. Но кошмара започна, когато един път излязох на улицата и ми прилоша, цялата се разтреперих, изпднах в едно много странно състояние като, че ли всичко около мен беше нереално, мислех, че ще припадна, след около минута вече бях съвсем добре, но това се повтори и на следващия ден и така започна да повтаря много често. Тогава се уплаших страшно много, бях цяла седмица на легло и се страхужах да отида на някаде, нямах апетит и желание за нищо. Отидох на лекар, където ми казаха, че нищо ми няма, било от горещото и все пак ми дадоха направление за невролог, където ми изписаха лекарства, но понеже вуйчо ми е лекар (ендокринолг) ми каза, нямало смисал да ги пия и че ще ми мине и аз ги спрях, но след време пак се почуствах зле. Отидох в болницата за пълни излседвания на кръв и т.н., оказа се, че всичко ми е наред, но това продалжаваше. Тогава ми уредиха час при една психиатърка позната, за да говоря с нея. След като и разказах това тя каза, че това е паническо разторйство и да продъжавам хапчетата. И така сега търся всевъзможни начини да се справя с това. Четох, че това нещо може да бъде напълно излекуване, вие как мислите, на какво мнение сте по въпроса и как процедирате с това?
Благодаря ви предварително!

Здравей Sarayyah.И при мен така започна на улицата.После близо 2 год. не можех да излизам на вън,трябва ти много воля и инат да успееш.И до сега "чудовището " напомня за себе си,къде с кризи ,къде със страх от разни неща.Така е ,всички тук сме така.Добре,че са форумите да си даваме кураж.А как да се справиш с това?Много относително.Всеки сам си намира начин.Не пишеш какво са ти изписали?

Zdraveite!Parvo da se izvinq,4e ne pi6a na kirilica,no 6te se nau4a:)
I taka,vqrno e, 4e sme mnogo horata s pani4esko rastroistvo i ot opit znam,4e e po dobre da si spodelqme i obmenim opit,kakto i vzimno da se uspokoqvame i davame kuraj. Profesionalistite biha kazali 4e tova ne e dobre,za6toto dopalnitelno se natovarvame s problemite na drugite.
No,vednaj edin psihiatar ot Burgas (s mnogo titli i gramoti ) mi kaza ne6to,koeto nikoga nqma da zabravq.A,to e slednoto: "Tanq,nikoi ne bi te razbral po dobre ot hora,prejiveli sa6toto.Az,moga da ti izpi6a mnogo lekarstva,noga da te podlagam na mnogo programi,no moga da te razbera do tolkova,kolkoto sa me nau4ili u4ebnicite.Taka e i s tvoite blizki.Ne,4e ne ti vqrvat,nemogat da go proumeqt!"
Az se o4ujdih mnogo s maja mi,za6toto zapo4nah da otkazvam izlizaniq ot nas,bez zna4enie povoda.Ako pak sam izlqzla,ne smeq da slqza ot kolata.Tova estestveno pravi vpe4atlenie i na drugi hora okolo men,koito neznaqt za problema mi.

Здравей Таня,от колко време си така?Защото като минат години започваш да излизаш,да ходиш на работа.Не ,че нямаш кризи,но се оправдаваш,че ти е паднало кръвно или нещо ти е прилошало.Ти явно си оше в началото?

Ами в момента пия Дианксит, Стрезам и едни капки Анервина, ама ми казаха, че трябвало да се пият поне около месец, за да има ефект. Инче съм много запалена по чайовете и всеки ден изпивам по една чаша жен-шен - четох, че е  много полезно в това състояние.

Za sajalenie ne sam v na4aloto.Vsi4ko zapo4na prez 2000g.no e na prilivi i otlivi.
Do momenta v koito ot vnu6enie pripadnah 2 pati.Ot togava si mislq,4e tova 6te se povtori.
Ne iskam da pla6a horata,ako tova se slu4i,a i priznavam,4e se sramuvam.
Da,zasega,ako izleza,koeto e mnogo rqdko....usetq li ataka,vednaga izmislqm spe6na rabota i si tragvam.No dokoga taka?

Таня,всеки си го задава този въпрос...ДОКОГА? И аз си мислех,че съм се оправила,пиех само по един деанксит сутрин,започнах работа,изкарах шофьорски курс ...казах си край всичко свърши! Но зимата направих криза която ме върна в началото.И пак се започна...лекари ,лекарства,изследвания.И аз си задавам въпроса?ДОКОГА?

Досега четох мили мои вашите мнения и се радвам,че открих този форум,защото досега се смятах за някаква аномалия и едва ли не изрод.Това ПР отне много години от живота ми и мисля че май вече всичките му номера са ми познати,но то винаги може да измисли още нещо.Лошото е че се чувствам непълноценна и го съзнавам.Пътува ми се,а не смея,лишавам се от хиляди удоволствия на живота от страха ,че ще ми спретне номер отново.И така 10г.Страшно е и само който го е преживял ще ме разбере.Пия Ривотрил,засега тушира нещата,но за пълно изчезване на това гадно състояние за сега само мечтая.Дано наистина намерят коректор на тези дефектни гени,които го предизвикват и на които сме жертва.Искам само да ви кажа,че не се отказвам и се боря.Ако някъде получа криза-след време пак се връщам там,за да докажа на себе си,че не то а аз решавам.Незная правилно ли постъпвам,но така водя някаква своя битка.Често ми се случва в градски транспорт-слизам,ходя пеша и пак се качвам.Непоносимо е за мене да нямам контрол над живота си.Но най-тежко е с депресиите през есента и зимата,тогава изподом в черни дупки и започвам борбата да се извадя от тях с работа,товаря се ,за да нямам време да мисля за подлото ПР.Лошото е че и на работа ми е погаждало номера,тогава дишам дълбоко и прилагам практиката на 10-те вдишвания,помага.Носете винаги в себе си вода и бонбони,най-вече лукчета.Усетите ли опасност от криза опитайте се да пренасочите мисленето си върху нещо много важно и решаващо за вас.Иска ми се да си помогнеме.Аз ще ви помогна с каквото мога от този мой злощастен опит.Важното е да се подобряваме,да не се влошаваме.

Borbena, аз я водя тая битка 13 години.В момента съм в такава черна дупка.Напуснах си работата,не защото не ми се работи,а защото ме обидиха жестоко.Не можах да го го преглътна.Ето от 2 седмици съм в къщи,и пак се започна.А аз съм тръгнала да спирам ривотрила!Събуждам се сутринта и усещам топката в стомаха,казвам си ;БОЖЕ ПАК ЛИ? Ставам ... замаяно ми е,нервно ми е,нямам желание за нищо.А аз съм весел човек,не се спирам на едно място.Сега не мога се позная.И се започва поредната борба с "чудовището".НО И ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА МУ СЕ ОСТАВЯ!!!

Като чета мненията ви, че въпреки лекарствата ,който пиете не се чувствате добре и имате кризи, достигам до извода ,че не се лекувате правилно.Аз също имах такъв проблем, докато не попаднах на добър психиатър-д-р Анета Аничкина.Тя ми обясни, че при правилно лечение, след като се започне антидепресанта и след 20-30дни не настъпи подобрение,означава че или дозата не е подходяща или този медикамент не действа на съответния пациент и трябва да се смени-не може да пиеш медикаменти и да имаш кризи, това е само в началото на приема.Оставете го този ривотрил, той не лекува, а подтиска само симптомите.Лечението трябва да бъде с антидепресант и да продължи поне 2 години при уцелване на подходящата доза.Ривотрила може да се взема само в началото при необходимост, докато започне да действа антидепресанта-не повече от месец,два, след което се спира, защото към него се създава зависимост, антидепресанта се пие по-продължително дори да се чувстваш добре.Аз от три години пия стимулотон-в момента малка поддържаща доза и си живея съвсем нормално, без кризи и депресивни състояния, а бях изключително зле.

Saglasna sam s Rums,za6toto na dvata posledni pregleda,moq psihiatar mi kaza,4e trqbva da po4na PAROXAT ili CSETANOR (izvinqvam se,ako ne gi pi6a pravilno).No az se strahuvah da ne se pristrastq kam tqh...i mu kazah,4e mi trqbva vreme da pomislq.

Не се притеснявай Таня , към антидепресантите не се създава зависимост, но без тях няма да се оправиш напълно.За да промениш стила си на живот-включване на спорт, техники за релаксация,йога и т.н., което е много важно в бъдеще за да не стигаш до тези състояния, първо трябва да се стабилизираш, а това без антидепресант почти е невъзможно да стане.Започни да го пиеш и после ще се чудиш защо не си предприела тази стъпка по-рано.Биохимията на мозъка не може да се възстанови без антидепресант щом вече е нарушена, но променяйки мисленето и стила си на живот ,може да направиш така,че да не ти се случи отново след курса на лечение.

Blagodarq za saveta.Zapo4vam rivotril s cipraleks-tova e kombinaciqta,koqto moq lekar preceni,4e e dobra za men.Iskreno se nadqvam...da ima polojitelen efekt.

Здравейте приятели вече 3 месеца съм на стимулотон и се чувствам прекрасно без паники само ме мъчи това излизане от в къщи и ако изляза то е около дома ми все си намирам причини да не излизам.Лекуващият ми психиатър д-р Бойчев ме уверява да излизам и че нищо нямало да ми стане,но се притеснявам и не излизам по-далече от дома ми все пак вие какво бихте ме посъветвали.Благодаря ви

       Здравей, stela77! Аз лично бих те посъветвала да излизаш колкото се може повече. Смятам, че това биха те посъветвали и другите от форума. Освен ако не си решила да прекараш остатъка от живота си в къщи... Лекарствата явно са си свършили своята работа що се касае до ПА. Сега и ти трябва да свършиш твоята - има неща, за които ще трябва лично да се потрудиш, едно от тях е излизането. Не се бой! Възможно е в началото да се чувстваш малко неуверена, но постепенно ще добиваш все повече смелост. Излизането ти, щом те е страх, ще бъде малка победа над себе си, което означава и малка победа над ПР. А малките победи, трупани една след друга постепенно се превръщат в голяма. Успех!

 stela77. опитай се да направиш излизането от къщи като игра. Първият ден излез на 20 м от дома ти, вторият на 50 м , третият на 80 м и така увеличавай всеки ден с по тридесетина метра. Така полека-лека ще прогониш страха, разбира се в началото ще имаш съпротива, но с увеличаване броя на тренировките страхът  и съпротивата ще намаляват. Успех и от мен!

Благодаря за съвета мили момичета ще направя 1-вата стъпка

Мила, stela77 агорафобията се лекува само като човек се излага на местата, от който се страхува, друг начин няма. Мозъкът трябвада привикне отново, че тези места са безопасни и да не предизвиква страх, затова опитвай да излизаш по-малко и постепенно.С теб съм!

Благодаря Ari днес излязох ,но не сама в началото ми беше някак тревожно и нереално но постепенно се оживих имах лека паника но бързо отшумя успокои ме това,че излизам за малко и ще се прибера бързо

Здравей Stela77,поздрави за излизането. Най трудно е в началото.Аз когато имах този проблем,започнах с малки разходки близо до дома ми,постепенно разширявах периметъра,а първата ми победа-седнах да пия кафе.Всичко това го правех сутрин и САМА.Не беше лесно,не беше бързо,но беше нещо.Пожелавам ти при теб да бъде и бързо и лесно.Успех! ;)

  Re: Лекарят, от който съм доволен
« Отговор #7 -: Днес в 10:40:48 »     

--------------------------------------------------------------------------------

Мили хора, дано да помогна на някой като напиша това.
Невероятен специалист психиатър - доц. Димитрова в Плевен - аз ходя в мед. център "Апекс" с направление. Ще си позволя да вляза малко в подробности.
Не се страхувайте да отидете на психиатър когато имате симптоми на ПР. Абсолютно е невъзможно според мен да се справи човек сам без анидепресанти. Когато се постави диагноза ПР става дума за нарушен химически баланс в мозъка. Липса на серотонин. Тази липса кара човек да изпитва отрицателни и страшни емоции и да не може да се радва на нормалния живот. Аз съм пациент и не искам да давам съвети, които не са ми от компетенцията. Не се притеснявайте да споделите усещанията си с близки, колеги и др. Не криите, че имате нужда или ползвате антидепресанти. Това е често срещано, но хората не си признават и се страхуват, че ако отидат на психиатър, ще ги сметнат за луди. Време е да свалим тази бариера. В никакъв случай обаче не прилагайте самолечение или съвети от форумите. Пий това или онова, защото на мен или друг помогна. Всичко е много индивидуално и само психиатър може да постави диагноза, предпише медикамент и следи ползата от това. Това са сериозни лекарства, които влияят на мозъка и не правете експерименти. Мога да пиша много по темата, защото страдам от ПР и го познавам и на теория и на практика. Пия пароксетин - 1 т. дневно и в началото ксанакс - 1 месец. Чувствам се прекрасно. Работя отговорна работа и всичко е наред. Ако някой има въпроси ще отговоря с удоволствие.
Това съм го написала тук за трети път, за да може да стане достояние на повече хора.

Zdraveite na vsichki, i az sum kato vas, toest mai sme ot edin otbor-otbora na PR:) S PR sum ot 4 godini. Da vi kaja chestno smiatam, che PR se poiaviava i stradat samo hora, koito sa  emocionalni i to mnogo.Koito tursiat chujdoto odobrenie vsiaka minuta i iskat da sa tochni vuv vsichko i s vsichki. Dori smiatam, che sa hora, koito tursiat idelanoto!! Kakto i hora, koito ne viarvat dostatuchno v sebe si. Pisha vsichko tova poneje sum go zabeliazala v men, taka i kato cheta tuk vuv foruma. Spasenieto e edno to e iasno-voliaaa, ot nas zavisi da se oturvem ot nego. Spored men PR-to e neshto kato izrastvane na choveka, t.e sluchva ti se poneje ima neshta vutre v teb, koito iskat da budat razbrani. Of mai ne sum mnogo iasna :))Toest neshto kato chast ot izrastvaneto na choveka e. Sportttt triabva
I da prestanem da ugajdame i da se suobraziavame preakleno mnogo s drugite okolo nas. Da mislism poveche za sebe si. Zabeliazala sum. che naistina pomaga kogato se izpraviash sreshtu straha. Naprimer strah me eda otida do magazina, stiagam se, vupreki che karakata  mi trepariat trugvaaam i kato se vurna veche ot magazina si kazvam eto niama nishto strashnooo. Obache toi zora e da se nakarash da se iapravush sreshtu straha eitova e zornotoooo

 ::)Здравей ,съгласна съм с теб за всичко.Въпросът е как да се избавим от страха.

Благодаря Лори знаете ли в началото наистина ми беше страшно но сега нямам търпение да излизам и да общувам с хората да мога да кажа че сега съм доста добре да чукна на дърво да не ме чуе дяволът страхът се лекува със смелост на мен доста ми липсваше нека сме благодарни на лекарите които си разбират от работата успех и на вас

Това е чудесно и бързо.Поздрави Stela77.Боговете обичат смелите.

Поздравления и от мен за успешното справяне!  В моя опит в борбата с ПР разбрах, че страха се лекува само като се изправиш срещу онова, от което се страхуваш най-много!

Здравейте със паническо растройство сам от 3 години знам за всички симптоми и какво коварно заболяване е сега в момент пия серопрам сутрин до 11 часа а при нужда пия ривотрил пия го по принцип пия вечер.Така ето и мойте питания можели да ме насочите към някакав специалист за лечение зада ми се подобри състоянието

zdraveite priqteli po sadba :)Uverih se ,4e simptomite moje da sa edni i sa6ti pri vsi4ki nas,no le4enieto e individualno za vseki.Eto az ,naprimer nikoga ne sam pila seropram a CIPRALEX v kombinaciq s RIVOTRIL.Malko mi teji glavata ,no se 4uvstvam po dobre.Tai kato az sam ot Burgas,moga da prepora4am dobar specialist za na6iq region. Tova e d-r Seqn.

Здравейте, моята психиатърка ми препоръча, да взимам профилактично антидепресант в началото на есента, защото хората податливи на депресия развивали много силна депресия през ноември и декември и да избегна неприятните симптоми. Малко се смутих, но реших да попитам и вас какво мислите по въпроса. Вие изпитвате ли засилване на симптомите на ПР през есента и зимата? Забелязали ли сте такава зависимост?

      Здравей, Tara! Според мен наистина има зависимост между смяната на сезоните и засилването на симптомите на депресия и ПР. Конкретно за есента това, като че ли, важи с най-голяма сила. Също и за зимата. Доказано е, че с намаляване на слънчевите дни и светлата част на денонощието, се появяват симптоми на тревожност и подтиснато настроение, а там където вече съществуват ( както при нас) доста се обострят. Въпреки това, лично аз, не бих взела антидепресант като предпазна мярка. Може би причината се крие в това, че по начало не съм привърженик на лекарствата и съответно не пия такива, освен в случаите, когато е много наложително. Не взимам дори витамини профилактично, какво остава за сериозно лекарство като антидепресант. Все пак ти сама най-добре би могла да прецениш, кое е най-добро за теб, защото както знаеш, всичко е много относително и доброто за едни не е такова за други. Желая ти успех!

Мен още през септември ме подгоня депресията, но ru честно казано трудно е без лекарства човек да се справи, особено като хора с нашите проблеми. Чета, че много хора се борят с разни техники срещу ПР, ама все ми се струва, че това е трудно постижимо. Може би за кратък период, да, ама за винаги да се справиш с паническите атаки без лекарства ми се струва невъзможно. Все пак лекарствата са най-доброто средство.

Ru , благодаря ти! И аз размишлявам върху въпроса за лекарствата, но май клоня към тях. Чувствам се изтощена и психически изчерпана, постоянно ми се спи, уморявам се лесно, дразня се от дребни неща. И това ми показва, че се нуждая от помощ.

             Абсолютно сте прави, момичета! Въпреки,че не съм привърженик на лекарствата, винаги съм си мислила, особено в по-трудните моменти, че ако намеря някое, което да ми помогне, бих го пила дори до края на живота си. Така че, напълно разбирам позицията Ви. Точно затова споменах, че всичко е въпрос на избор и е строго индивидуално. Наистина борбата без лекарства е много, много трудна - говоря от личен опит. Не агитирам никой да не ги пие, защото аз самата нищо не съм постигнала дотук по този начин - това е видно и от факта, че присъствам в този форум. Това, което си мисля обаче е, че лекарствата биха могли да помогнат за кратък период от време. А когато става въпрос за цялостна и трайна промяна, тогава вече борбата е нашите ръце. Ще го кажа така - с лекарствата можем да тушираме някоя ПА и да замажем някое психическо или физическо неразположение, но когато искаме да изтръгнем ПР от живота си, трябва лично да се потрудим. Желая ви приятен уикенд и повече хубави дни!

Zdraveite vsi4ki! Sno6ti imah psihi4eska ataka...ei taka bez pri4ina...Bqh mnogo izpla6ena i razo4arovana,za6toto v momenta piq lekarstva,spomenala sam gi v predni pisma.Vse si mislih,4e pone 6te predotvratqt atakite...ina4e za6to gi piq.
I,o6te ne6to...naposledak mi se poqvi i straha,4e kato sam sred hora 6te pripadna.I mi e mnogo savestno,4e 6te gi izpla6a....a ot druga strana,priznavam,4e ako pripadna,nqma da mogat da me svestqt...S,edna duma 6te umra.
E,pone mi e mil jivota :)

Здравей,Таня.Няма да припаднеш.И НЯМА ДА УМРЕШ!Аз живея така вече 13 г.В момента ти пиша и ми е много зле.Две вечери бях сама,няма да ти кажа какво ми беше!Пулсът ми беше 50,имах чувство,че сърцето ми ще спре всеки момент,гади ми,дори повръщах,обливат ме горещи вълни(а ми е рано за менопауза) :)Така съм от няколко дни.Вече си казвам ако ще умирам да умирам...и всичко да свършва,че много ми писна вече.Ако искаш ми пиши на лични да си говорим по скайп.

Здравей MARI,оказва се,че и ти си ветеран като мен/10г/ ;)Разбирам те.През всичките тези години и аз се уморих ,доста пъти когато съм във фаза съм искала това да свърши по един,или друг начин.Трудно е да се доказваш на себе си,че не си плужек,да обясняваш на близките до теб какво чувстваш и те да те разбират,но пак питат-ако направиш еди кокво си,какво толкова ще ти се случи....Сред хора си,а си сам. ???

Mari,blagodarq!
Skaypa mi e divadeva,tarsi v gr Burgas

Привет! Тези дни ми се вие  много свят, без други симптоми, дали е от ПР или не? Нуждая се от малко окуражаване, че ми е доста притеснително... ??? :o

Здравей,Boyana.Не се притеснявай.Може да ти е паднало кръвното.Аз една седмица се чувствах ужасно,дори каквото хапнех и повръщах.И аз не знам от какво беше.Днес (да чукна),ми е малко по добре.Така сме всички,всеки ден ни има по нещо.Аз даже мисля да отворя тема;КОЙ КАК СЕ ЧУВСТВА ДНЕС! Мисля си ,че няма да е лошо да си споделяме дали сме имали кризи,как сме се справили и такива неща.Ако те е хванала паниката пиши.

Благодаря ти ,Мари за подкрепата! Наистина нещо се побърках тези дни ::)Добре е да има и такава тема, каквато предлагаш!

           Кураж, Боянка, ще се справиш! Нали знаеш, че всичко е временно и всичко се променя. Сега си в труден период, после ще дойде по-лек. Всички сме така. Истината е, че смяната на сезоните и промените във времето влияят доста зле на хора с нашите оплаквания. И аз един ден съм добре, друг -зле, но явно ще е така докато не намерим начин да изкореним ПР от живота си. Дотогава обаче, не трябва да спираме да се борим и да се опитваме да живеем нормално, което често си е истински подвиг. Желая ти успех, знам,че ще се справиш! Хубава и успешна седмица на всички!

Boyana,ne se trevoji,i az sam postoqnno s glavozamaivane,a i kakto Mari....neznam ot daden virus li e 4etvarti den povra6tam.Nie ve4e sme dosta napla6eni i daje priznacite da sa ot ne6to drugo...kato grib naprimer,vednaga si mislim 4e e ot PR.

Благодаря ви момичета за подкрепата! Така ми е по-спокойно!
Прави сте ru  и Таня. Сезоните си казват думата,пък и промяната на времето, може и нещо вирусно да е. Когато се разболея от някой вирус също така ми се вие свят!Четох, че и серотонина се изчерпва, та затова и депресиите се обаждат. Щастливи дни момичета,друго е, когато човек има с кого да споделя!

Да ви се оплача и аз. Днес изживях много тежка ПА. Още не мога да дойда на себе си.Като газен от влак съм.

Здравей,Димчо.Разкажи какво се случи?

Здравейте всички, които се страхувате да вземате антидепресанти!Опитайте с тези на билкова основа-Esbericum i Remotiv.Те представляват екстракт от жълт кантарион и някой лекари смятат, че имат толкова добро действие както другите антидепресанти.Аз съм пила есберикум в началото на бременността си и се чувствах добре, докато не го спрях заради бебето, защото все пак не е проучено как действа при бременност.Не зная обаче, дали се продават без рецепта сега.
  PS:Освен това-солариумът по това време е добър заместител на слънчевата светлина,макар че пък в др. отношения не е полезен.Все пак е за предпочитане пред ужаса на па, от която по-неприятно и ужасно нещо според мен няма, а и според всички вас предполагам.Затова искам да помогна с каквото мога от моя опит на всички вас, макар в момента да се чувствам идеално.Все пак не съм забравила за преживения ужас и страха, може да се върне отново все още стои и при мен.

zdr. tonitos1  i az go ima sa6tia problem na momenti go kntroliram na momenti nemoga no ot vsi4ko koeto prejivyah do dnes razbrah edno lekarstvoto e v samite nas i bezplatno! vsi4ko e psihi4eska naglasa moga daje da obyasnya kka stava no 6te tryabva dosta pisane. ako nyakoi iska moje da se 4uem po skype rioto_72

Искам да попитам, в последните дни ми изтръпват пръстите на ръцете и то когато се напрягам и съм тревожна. На някой случвало ли му се е да изпитва такъв симптом?

Da, na men mi se e slu4valo.Ne sam lekar,no znam,4e e opasno ako ti iztrapva samo lqvata raka i tova se prenasq kam gradniq ko6.Kogato si taka,vzemi validol,probvala sam-uspokoqva.

Искам да ви попитам дали някой от вас е забелязл по време на настинка или нещо подобно на грип, дали се засилват симптомите? Високота температура изчерпвала серотонина или нещо такова и симптомите ставали по-силни при ПР. Някой има ли наблюдения?

Наскоро намерих този форум и го чета всеки ден, доста неща намирам и ме правят по-спокойна, но реших да споделя какво усещам аз и се надявам да не спамя темичката.
Значи преди месец изпаднах в една криза и завършихме в Бърза Помощ и казаха нервна криза. След това всичко се повтори още два пъти за седмица и половина, и отново казваха, че ми няма нищо на сърцето всичко идва от главата ми. Проблема е това, че сега всеки ден се събуждам с нерви, не мога да спя. Болка в лявата част на гърдите и ръцете, и изтръпване на ръцете и краката. Дори сега започнах да изпитвам болка в главата и шията. Задушавам се, сърцебиене, виене на свят, абе просто умирам. Постоянно се страхувам, че нещо ще ми стане, страх да седя самичка, дори имах мисли за самоубийство. Сега посещавам психоаналетик и пия едни хапчета, но отново ги имам тези неща. Имам един вид панически атаки нон стоп :(. Когато съм с някой ми е по-добре и се надъхвам и разсъждавам добре.
Според вас дали да вярвам на лекарите и да мисля, че имам паническо разстройство или страхова невроза?
Благодаря ви предварително много

Здравей, dolcetopolina! Това, което получаваш са панически атаки, които може би все още не са се превърнали в паническо разстройство. Ако приемаш точния антидеперсант, заедно с бензодиазепин може да не развиеш паническо разстройство, а само да се ограничиш  с тези временни панически атаки, които може би са в резултат на преумора или пък стресов период от живота ти. Какви лекарства са ти изписали лекарите?

Ами аз имах такива състояния преди 15 години, но се оправих самичка след като започнах да уча и се омъжих. Наскоро започнаха след като почина свекърът ми и аз се уплаших доста.
За съжаление не съм в БГ и лекарствата които взимам са предписани по лична основа, но са хомеопатични, но не ми помагат много. Майка наскоро ми прати Мента Глог и Валериана с коминация от Неврастенин. От БГ ми изписаха Деаксенит, но след като свърши всичко започна...пиех го само две седмици. Тук пиех Алплазолам, но от него не получих помощ.

Няма ли Деанксит там където си? Той би могъл да овладеете в значителна степен напрежениеот и тревожността ти.

Ами тук така хапчета не се продават  :-[

Разбирам. А не можеш ли да помолиш лекар да ти го изпише?

Ами той ми беше изписал Алпразалам, което е от сорта на Ксанакса, но ако се наложи ще му кажа. Майка и татко ще идват другата седмица може да помоля да ми го купят.
Но мен все пак ме тревожат тези симтоми защото дали са нормални  :'(

Симптомите, които изпитваш са нормални за паническите атаки.

Искам да попитам, някой дали е получавам по време на паническа атака затруднения на говора. Имам чувството, че ми е набъбнал езика.

Аз не съм имала проблеми с говора, но се чувствам като отпусната и често бъркам като приказвам или просто не помня и забравям. Усещала съм сухота на езика.
Днеска примерно започнах да пия мента глог и валериана комбинирано с невролаксин и сега ми трепери дясната ръка и краката...може ли някой да ми каже нещо за тези хапчета. В мрежата пише само хубави неща, но ако има някой личен опит моля да ми сподели.

здравейте на всички Цяло лято бях много добре, но сега когато времето е променливо инавсякъде се говори за свински грип пак започнаха мъките Страх ме е,че ще се разболея инали свиждането в болниците е забранено се страхувам че ще умра съвсем сама Страхувам се също че детето ми може да се разболее а в шуменската болница вдетско отделение майката и детето не могат да излизат от стаята а аз не мога да стоя затворена Само за това си мисля  Човек в страха си става голям егоист Представяте ли си не мисля че детето  ми ще еболно ами съм се замислила че няма да мога да излизам да пуша цигара или ще се изложа като майка Осъзнавам че мисля само за себеси и това ме тормози много постоянно си мисля че няма да се справя Тъкмо си мисля че съм се отървала от някои страхове и излиза нещо ново от което дасе страхувам

Не се притеснявай,Доре.Няма да умреш от грип.Мен от два дни ме е тръшнал,даже и при личния не съм ходила.Пия терафлу,аспирин C,витамини,чайчета.Най обикновен грип.И го пипнах в болницата,като водих дъщеря ми на изледвания.Представете си!В нито една аптека нямаше маски...и ето го резултата-грип! ИМА ЛИ ДРУГИ БОЛНИ ОТ ГРИП?

И аз съм с грип от няколко дни. Пия Колдрекс и чай. Не му се бойте на грипа. Трудно се спи през нощта, ама ще го издържиме ;D

От няколко дни аз също имам грипоподобни симптоми, не зная дали е свински грип, не съм ходила на лекар. Носът ми е запушен и кихам. Не е страшно Дора, не му се притеснявай.

Искам да попитам предимно женското съсловие в този форум и сори, че игнорирам мъжкото :P
От днеска съм в цикъл и за първи път изпитвам различни симптоми. Нервност, болки в краката, треперене на тялото и рева като бебе...дали това се дължи на ПА през последният месец и половина ??? ::)
Преди си имах нормалните леки болки в корема.

За грипа-не се плашете,най обикновен грип.На мен за три дни ми мина.Днес говорих с личния и той каза,че даже аспирин C,и витамин C са достатъчни.Каза,че догодина ще измислят сигурно слонски грип.НЕ СЕ ПАНИКЬОСВАЙТЕ! Dolcetopolina две седмици преди цикъл ги имам всичките симптоми-нервност,болки в мускулите,става ми лошо,става ми горещо,абе нещо ужасно е.Това са симптоми на предменструалния синдром.Ако се притесняваш отиди на гинеколог.И аз си мисля да го направя,че от години не съм ходила което никак не е добре.

Аз изкарах около две седмици с грипа и сега се възстановявам. В началото се стреснах сериозно, даже се боях че няма да удържа и ПА, особено като почна да ми се вие свят. Ето тук може да прочетет повече за грипа www.zdravni.com
Гадното е ,че ти се вие много свят, подобно  при паническите атаки.

Грипът го изкарах криво ляво, но от изтощение ли от какво не знам, но започна да ми прималява и да чувствам слабост. Това го изпитвам особено силно ако не се нахраня веднага. Ако не хапна прималяването продължава и чувствам толкова силна слабост, че ще припадна. Изпитва ли ли сте такова нещо?

Здравей deni11!

Аз също съм болна от грип. Четири дена бях с температура и я поддържах постоянно. Вчера ми прималя на масата като седнах да обядвам и съм много притеснена. Чувствам се слаба и ми се гади . Имам чувството че няма да се оправя скоро. Пуснах си днес компютъра за да видя листовките на едно от лекарствата, което ми предписаха. В нея пишеше за повръщане и замаяност и световъртеж, направо го спирам . Тези лекарства ме разболяха повече.

Скорошно оздравяване на всички болни!

на 24 г съм , а страдам от паническо разстройство от 12 годишна.всеки път когато си помисля че няма да се повтори атаките настъпват с пълна сила.пия серопрам и мисля че организма ми се повлиява добре от него.преди около месец и половина отново получих паническа атака,но незнайно защо реших че ще се справям без медикаменти.е не успях,атаките се задалбочиха ужасно.вече месец съм на серопрам и се чувствам по-добре,но имам ужасен световъртеж и замъглено виждане.ако знаете някакъв лек за това моля ви,помогнете!!!

Mila Ina,znam kak se 4uvstva6 i te razbiram ne samo az ,a i pove4eto v saita.Vseki ot nas nosi tova s godini i vseki se nadqva,4e 6te doide denq v koito da nqmame nujda ot medikamenti.E,6te govorq za sebe si....spirala sam lekarstvata mnogo pati,no za sajalenie pri parvata ataka vednaga gi zapo4vah otnovo.Da s tqh naistina sam po dobre i sam priela fakta,4e qvno trqbva da gi piq.Lo6oto e,4e az imam ataki i povreme na lekarstvata.Iskam da ti vdahna kuraj...no qvno ne sam az 4oveka.Dano drug ot saita go napravi.

Videlina, симптомите са както при паническото разстрйство, поне както ги описваш.

 :( :'(

Iaz sam saglasna.Absolutno vsi4ko govori za psihi4eska ataka i zatova e mnogo vajno kakvi lekarstva sa ti izpisani.Ne osporvam mnenieto na psihoanalitika,no ot opit znam,4e 4esto se izpisvat lekarstva,koito ili sa slabi ili po nqkakav na4in zasilvat krizite.

Здравейте, искам да попитам за един симптом. Случва ми се преди да заспя. Примерно мисля си нещо и и се напрягам върху него. И то сякаш остава в мен и не мога да го махна от съзнанието си. Това усещане ме плаши. Някой изпитвал ли е такова усещане?

Мдааа, при мен това е основният проблем. Като си намисля нещо и край много трудно си го изкарвам от главата

Като някакво залепване ли е при теб? Щото аз така го чувствам. Настанява ми се някаква картина и не мога да я премахна.

Да, точно така...опитвам се с какво ли не, но не минава.
Дори днеска леко ме заболя тила сигурно съм спала зле и сега не ми излиза от акъла, че ще получа удар или инсулт.

А през нощта случва ли ти се? При мен най-вече е нощем това залепване в мислите.

Редовно като заспивам и съм добре, но след малко започвам да си мисля, че ще получа инфаркт или ще умра и започвам да скачам и да не мога да мисля за друго...спокойно това са натраприлви мисли и ако ги оставиш ще си изчезнат самички...просто затвори очи и не ги мисли и самички ще изчезнат заедно с усещането

Zdraveite mili hora.Sluchaino popadnah na tozi forum i mnogo se zaradvah che ima hora kato men s tezi strahove.Az sam na 21 godini studentka vav viena.Iskam da spodelia s vas moiata istoria i mnogo se nadiavam ako mi pomognete,zashtoto nemoga da se spravia s tozi problem.Vsichko zapochna predi dva meseca,imashe period v koito neizlizah ot vkashti i chetiah samo loshi novini.Poneje imam bgtelevizia i togava beshe periodat na taka narecheniat svinski grip :( i zapochna da me obhvashta niakakv strah che shte se razboleia che shte umra,sashtiat strah me obhvana i za moite blizki.sled koeto poluchih sarcebiene i bolki v garba kakto i zatrudneno dishane.nai napred hodih pri lichniat mi lekar i toi mi kaza che tova e normalno i vsichko shte otshumi.ok dobre pouspokoih se malko,no na sledvashtiat den vsichko pak se povtariashe.misleh samo negativno za nai razlichni bolesti za rak,za nai loshoto i taka se zapochna hodene po makite.hodih v speshniat centar i mi napraviha palni kravni izsledvania.ne otkriha nishto.izsledvaniata biaha poveche ot dobre.kazaha mi che tova se dalji na niakakva panika i shte otshumi...v posledstvie nishto ne otshumia i otidooh pri edin lekar ot bg i pak po sashtia nachin izsledvania i na shtitovidnata jleza i nishto.kazah im pone mi izpishete neshto za uspokoenie i doktora mi predpisa ksanaks no samo pri nujda.v nachaloto go vzimah po polovinka samo vecher i vsichko beshe nared spiah si spokoino.no negativnite misli biaha vinagi s men.samo neshto da me zaboli i zapochvashe panika.kakto i da e sega tova otshumia no predi dva dni zapopchnah da mislia za druga negativna misal.otnasia se za zadavianeto.az si mislia che kogato iam shte se zadavia niama d moga da si poema vazduh i krai .v tozi goliam grad niama d doide lineika da mi pomogne :(i taka.i ot tova se razbivah cialata poluchavam sarcebiene,otpadnalost i poniakoga mi presahvat ostata i kakto se doseshtate niamam apetit za hranene zashtoto se strahuvam.mine mi prez glavata dna negativna misal i zapochva druga.trudno mi e tuk,niamam mnogo priqteli no se starai da izlizam vinagi imam priqtel i toi mnogo mi pomaga.gledam da ne stoia mnogo v kashti.daite mi savet molia vi.blagodaria vi i shte pisha pak.

p.s izviniavam se za rakopisa no niamam instalirana kirilica :)

Първо забрани си да четеш негативни неща за болести и неща от този сорт. Когато дойдат мислите не ги задълбочавай ами просто ги остави по течението и сами ще ми отминат след като видят, че не им обръщаш внимание. Аз така днеска си прекъснах паниката, която ме беше обзела след като родителите ми си заминаха за България.
Яж дори да мислиш, че ще се давиш, прави нещата на пук на мислите и най-вече си самовнушавай...така постигнах много неща.
Не си само ти, всеки втори по улицата има такива проблеми, колкото и щастлив да изглежда.
Успех, и най-важното : ти НЕ си болна

Mnogo ti blagodaria dolcetopolina za barzia i pozitiven otgovor.nadiavam se tova koeto se sluchva s men da ne e pr kakto drugite kazvat i se nadiavam da otshumi zashtoto i az samata neiskam da mislia negativno.predi naprimer imah strahove da ne si glatna ezika ili pak da polucha hripove v gardite i taka natatak.kakto pisah i predi sega pak tozi strah ot zadaviane.strahat da ne mi vlezne neshto v krivoto garlo da se zadusha nikoi da ne mi pomogne i krai.ili pak kogato se zadavia si mislia nai loshoto :(of dano skoro da se opravia che takav jivot viarvai mi ne mi se jivee.iskam pak da si bada starata simona i vsichko da e nared.blagodaria ti za okurajitelnite dumi.shte pisha pak kogato imam podobrenie.priqten den.
p.s da ne bi da jiveesh vav viena?ako e taka shte se radvam da se zapoznaem:)

Мила Симона, здравей! Радвам се да се запозная с теб и съжалявам, че имаш този проблем. Това, което бих те посъветвала е да се консултираш с лекар, специалист по тревожните разстройства. Той да ти изпише необходимите лекарства, за да пресечеш порочния кръг. Казвам ти го като препатил. Важното е в началото на това страдание да се пият адекватни лекарства - антидеперсант + анксиолитик, например серопрам и ривотрил. Това обаче е само мой пример. Лекарят трябва да предпише необходимото ти лекарство и доза. Така ще потиснеш страха от преглъщане. Преживявала съм го това. Казва се кардиоспазъм и имаш усещане ,че не можеш да преглъщаш и че ще се задавиш. Лекарствата премахват това усещане и помагат да не се задълбочава пробелма с натрапливите мисли, че на някои близък може да се случи нещо лошо. Стискам ти палци и вярвам, че ще се възстановиш бързо!

Zdravei Lil :) i na men mi e mnogo priqtno da se zapoznaem.znachi moiat problem ne se sastoi v tova che ne moga da preglashtam.az si preglashtam dobre i normalno,no prichinata se sastoi v tova che povreme na hranene az e pritesniavam che moga da se zadavia i da ne si poema vazduh :(i kogato iam neprekasnato mislia za tova dali shte se zadavia i ako tova stane dali shte moga da se otkashliam.nadiavam se da me razberesh.

Разбирам те Симона! За същото става дума. Все се притеснявах, че ще се задавя, защото веднъж не можах да преглътна и оттогава се изплаших и все се наблюдавах и много внимавах. Това страшно ме изнервяше докарваше ме до лудост.

Radvam se che me razbirash.Az ne sam imala problemi s preglashtaneto prosto misalta che she se zadavia mnogo me pritesniava i misalta dali shte se opravia.iskamise sama da se opravia s tozi problem.imam rodnina koito e doktor i poniakoga kogato imam nujda mu se obajdam za moe uspokoenie.toi mi obiasni che kogato chovek se hrani sas zatvorena usta i ne govori niama kak da se zadavi,a ako sluchaino neshto popadne v garloto piesh voda i se opravia.popitah go i za krivoto garlo ako popadne chujdo tialo i toi mi obiasni che tova stava,kogato chovek govori po vreme na hranene i vdishva vazduh.po tozi nachin se opitvam da se ospokoia sebe si,che dori i chovek da se zadavi toi se otkashlia i gotovo :)toi mi kaza da pia ksanaks sutrin i vecher po polovinka i se chuvstvam dobre fizicheski.ne mi pritapiava mislite no pak sarceto mi e spokoino i ne treperia.vsichko zavisi ot men,sam chovek triabva dase ospokoi i da ne se pritesniava za nistho.zashtoto tezi misli ne vodiat do nikade,a jivota si teche i neiskam da go izpuskam :)a ti lil kak se psravi s tozi problem?imash li strah ot zadaviane?dano ne ti dosajdam.pozdravi

Lil imash li go oshte tozi strah da ne se zadavish i kak se otarva ot nego?

От страха от задавяне се отървах постепенно. Пиех и лекарства и ходих за известно време на психотерапевт, но за малко.

Mojesh li da mi spodelish kakvo tochno ti kaza psihoterapevta?Neshto za ospokoenie na dushata?Mnogo shte ti bada blagodarna

Когато преживявах този страх ми беше доста трудно и смятах, че няма да мога да се оправя успешно със задачите около мен. Психотерапевтът ми помогна да разбера, че причината за този страх от задавяне е всъщност страха ми, че няма да се справя с проблемите си. И наистина беше така. Трябваше сама да се справям с всичко, разчитах само на себе си и това беше изострило цялата ми нервна система и тя сякаш беше заработила да ме "спасява" от всичко. Това разбрах с помощта на психотерапевта.

Blagodaria ti mnogo.Shte vidia kakvo shte napravia sas sebe si.Kogato imam rezultat shte pisha.Priqtna vecher!!!

Разбирам те, защото и аз съм така. Важното при нас които си внушаваме, че трудно можем да махнем този навик. Казвам навик, защото това е точната дума. Аз започнах малко по-малко да обръщам внушението си в позитивна насока. Резулатите бяха супер позитивни и сама си доказах на себе си, че това което човек си прави сам никой не може да му го направи.
Научих самичка как всяка болка да превръщам в позитивна мисъл. Еееее, разбира се, че имам черни дни и мисли както наскоро, но се вземам в ръце самичка и се самонавивам и внушавам. Дори като лудите си приказвам самичка и се укорявам. Бъди сурова със себе си, защото ние не трябва да се оставяме да потъваме в страдание, защото това ни погубва.
Не, не съм във Виена, но пак наблизко : Холандия. За нас е по-трудно, защото живота на запад е по-затворен особенно ако нямаш много приятели наоколо.
Това, което искам да ти кажа, че при нас : САМОВНУШЕНИЕТО е проблема. Недей да се оставяш мислите да човъркат мозъка ти. Ако усетиш мисъл просто погледни на нея като плевел и я хвърли. На мен помага и като легна и отдам себе си на мълчание и мисълта си отшумява след малко.
С риск пак да се повторя казвам : ти не си болна и това не са твои мисли. Самовнушавай си постоянно, че ти няма нищо и това е плод на нещо временно и ти си по-силна.

Zdravei dolcetopolina :)blagodaria za pozitivnia otgovor.neznam dali si gledala po nadolu v foruma,no edna ot uchastnickite mi napisa che tova moje da e кардиоспазъм,za koeto mnogo se pritesnih i niakak si zapochnah vse poveche da si samovnushavam.pisha na teb,zashtoto znam che me razbirash.v momenta ne se chuvstvam vobshte dobre.imam chuvstvoto che nemoga da preglashtam ili moje bi mi e presahnalo garloto ot studa i toploto i sega si mislia pak zatova,dali kato jam shte se zadavia.abe mani vse nepriqtni neshta i si kazvam na sebe si kakvo mi stava da mu se nevidi,omrazna mi taka.neznam imam li nujda ot psihoterapevt ot lekarstva kakto kaza edna ot uchastnichkite v foruma???dano e taka kakto ti kazvash da e samovnushenie i vsichko otmine.shte se radvam da mi pishesh.

Недей слушай кой какво ти е казал, че може да имаш. Не се панирвай и ако наистина мислиш, че може да е това иди на лекар, но аз съм СИГУРНА, че нямаш такова заболяване.
Знаеш ли сега ще ти се накарам малко : ако до сега имаше такива неща каквито са ти каза ли или имаш проблем с гърлото и гълтането до сега да си е проличало или да ти се е случило нещо сериозно. НЕДЕЙ слушай и взимай на хората предположенията и това което ти казват.
Ако наистина до сега всички ние тези неща ги имахме реално : да сме умрели наистина.
Имам една хубава статия за теб искам да ти я дам, но ти писах на лични ще чакам да ми пишеш пак там.

Симона, не бях точна, извинявай!
 При някой хора, които имат висока тревожност, пресъхва  устата им и по -трудно преглъщат, други от силна уплаха могат да си предизвикат кардиоспазъм, пак на нервна почва. И това така да ги изплаши, че винаги когато се хранят да  мислят върху това. На мен това ми се е случвало и когато прочетох първия ти пост си автоматично предположих, че изпитваш същото каквото и на мен ми се е случвало. Сега като го прочетох отново, видях, че е по-различно! Извини ме още веднъж, връщам си думите назад за кардиоспазма, нямаш кардиоспазъм. Прости ми, ако съм  те натоварила, момиче :'(

niama nishto.ne se pritesniavai.pri vseki e ralichno pri men se dalji na stre i samovnushenie.sled vreme shte go bada zabravila
leka vecher

Тези дни е доста студено и на няколко пъти ръцете ми се схванаха от студ и да ви кажа получих силна паническа атака в едно такси само от това, че изпитвах силен студ. При вас случвало ли ви се е?

Да, случвало ми се е на мен. После когато започвам да се стоплям започвам да горя и да не мога да хвана нищо. Очите ми ще изтекат от парене и краката ми се сковават

Честита Коледа на всички приятели от форума! Да сте живи и здрави!

       Честито Рождество Христово и от мен! Желая на всички много здраве и щастие и весело изкарване на празниците!

нормално е българските лекари да незнаят или по-скоро да не ги интересува. всеки може да те натъпче със всякакви успокоителни и да се чувсташ добре, за всичко си има причини. много причини водещи до един резултата. стресова работна среда, несигурнос във връзките, малоценност, проблеми със семейството, детството.

Тия дни имах доста напрежение и кръвното ми се покачи. Даже като видях, че се е кротнала горната граница на 140 така ми се разтуптя сърцето, че си викам край, умира се. Решила съм да мина на диета, дали ще ми помогне. Дайте акъл?

       Здрасти, Lil ! Зависи за каква диета говориш. Ако това е диета за отслабване, не мисля, че идеята е добра, особено в тези месеци, когато организмът ни е изтощен като цяло. Ако става въпрос за изключване на храни и напитки, които провокират покачване на кръвното ( кафе, кола, сол и др.) и включване на такива, които го понижават (примерно чесън  :)), мисля, че можеш да опиташ. Аз обаче останах с впечатление, от това, което си написала, че проблема ти с кръвното е свързан с някакво напрежение. Ако това е така, в момента, в който напрежението ти отмине ще се нормализира и кръвното ти. Мисля, че именно натам трябва да насочиш усилията си - да противодействаш, доколкото ти е възможно, на самото напрежение. Да речем с някакви техники за отпускане и релаксация или нещо друго, което ще ти донесе приятни емоции. Желая ти бързо справяне с проблема!

Напълно съм съгласна. Когато кръвното се покачи от нерви напрежение или притеснение не трябва да се прилагат хапчета или диети, но да се премахне виновника.
Аз имах високо кръвно след подобни проблеми, но сега нямам, защото се опитвам да се предизвиквам чак повишаване на кръвното и да си навредя.
Успокой се и ще се успокои и кръвното ти.
Успех и не се тревожи  :-*

Здравейте. За първи път се включвам във форум. От няколко дни чета вашите коментари и търся между изреченията нещо, което да ми даде нова информация как да се справя с ПР. Случайно разбрах за една хранителна добавка 5-нтр-аминокиселина, която помага произвеждането на серотонин в мозъка. Някой от вас пробвал ли е?

daisy, приветr! Разкажи, ако обичаш за тази киселина?

здавейте.Четири дни бях добре и не съм влизала във форума,но днес съм с едно скапано главоболие >:(при мен така започват атаките/чак тялото ми трепери.До лексотан или ривотрил не съм стигнала/държа се вече седем дена /но имам чувството че ще лудна :o.Напоследък се чудя дали да не се подложа на хипноза. ;DТова което съм чела за този метод е доста обнадеждаващо.daisi не съм чувала за тази добавка,но и аз ще се поровя да намеря нещо,а имам и позната аптекарка и дистрибуторка на някакви добавки -ще питам и нея.Желая на всички ви успех в битката и и ми стискайте палци да не посегна към лексотанчето/чесно казано дяволски ме искушава/

Здравейте. За първи път ми поставиха диагнозата ПР през 2003-та год. Лекувах се около 8 месеца с Ципралекс, ходих всяка седмица при психиатър и от 2005г. до началото на 2008г. всичко беше наред. За съжаление нещата пак се активираха, отново ходих на психиатър, пих Сероксат с Ривотрил, ужким се стабилизирах, но... Сега ходя при психолог, който ме лекува с хомеопатия, ходя и при две лечителки и горе-долу нещата са добре. В момента изживявам доста тежък момент в личния си живот и знам, че ПР се активира от проблемите, но не ми се иска отново да почвам с лекарствата /но за сега през ден пия по 1/ или 2/4 ривотрил, за да издържа/ Както и да е. Ровейки из интернет попаднах на тази аминокиселина и ми направи впечетление, че основната цел е производството на серотонин. Знаете, че липсата на този хормон отключва всички гадни усещания, които наричаме ПР. Аз вече съм го поръчала /зет ми е фармацевт/ и от утре ще пробвам. Като ви песах се надявах някой да е чувал или пробвал.

          Момичета, и аз подобно на вас години наред смятах серотонина за основен виновник за ПР и ПА, защото по думите на психиатрите там е нашият проблем...Затова и изписват лекарства, които уж действат на нивата му в мозъка ни. Има обаче една малка подробност, но тя е много важна. В основата на ПА стои не серотонина, а адреналина и това мисля, че го знаят повечето от вас. Ако става въпрос за депресия, тогава лекарствата, които повлияват серотонина биха могли да бъдат от полза, но когато говорим за чисто ПР каква е тяхната роля? Тук става въпрос не за серотонин, а за адреналин... Помислете над това! Моето лично мнение е, че тук тези лекарства са абсолютно излишни.

Здравей, Ru. Мисля, че не си много права относно серотонина. Доказано е, че всички проблеми в организма на един човек са свързани с хормоните. При понижено количество на серотонин човек не усеща радост, не контролира агресията, апатичен е... и като вземеш в предвид живота, който всеки води и лошите неща, които са ни са се случвали през годините, ето ти предпоставка за паник атака. Ако четеш симптомите на хората с ПР, те са горе долу идентични. Факт е, че голяма част от лекарствата, които пием, ни повлияват добре и поне сиптомите на ПР отслабват, дори и изчезват /макар и временно/. Ясно е, че решението не е само в лекарствата. Трябва да променим мисленето си, живота си ако щеш, за да успеем да се справим с проблема. Но това е много трудно, изисква много време, подкрепа, търпение, воля и желание. Когато си под натиска на атаки и още не си осъзнал за какво става въпрос, трябва да се търси баланс да си помогнеш "отвън" /имам предвид лекарства/, за да се справиш с нещата "отвътре". Сигурна съм, че всеки ще признае, че като стартира лечение и се почувства добре, почва да води стария си начин на живот и спира да решава проблема. А той е временно подтиснат. С две думи, вярвам, че всеки от нас трябва да работи върху себе си, за да пребори ПР и ако има някакво природно, не правещо ни зависими, лекарство, което да носи баланс - защо не?

      Здрасти, daisy! Напълно разбирам всичко, което си написала и съм съгласна с по- голямата част от него. Запазвам си обаче особеното мнение за серотонина и ПА. Точно изречението ти, че серотонина е "виновник" за неприятните усещания на ПР ме провокира да пиша, защото всички тези усещания са базирани на "неуместното" и неконтролируемо изливане на адреналин. Адреналина стои зад всяко едно от неприятните усещания на ПА. Серотонина е виновник за неприятните усещания при депресията. Често ПР и депресията вървят ръка за ръка, но не винаги. Психиатрите обаче винаги изписват антидепресант, макар че за чистото ПР той е направо ненужен. Но на тях така им е по-лесно - хвърлят ти рецептата и те пращат да си оправиш нивата на серотонина... :) А това, че много хора започват да се чувстват по-добре от лекарствата е абсолютно вярно, но  точно толкова  вярно е и, че много хора започват да се чувстват доста зле от тях, изпитвайки не ползата , а само страничните им ефекти. Аз съм от тези, които не пият лекарства, но споделям мнението ти, че ако човек намери нещо, което да му е от полза, непременно трябва да опита. Желая ти успех и дано бързо да откриеш твоя начин за справяне с проблема, защото при всеки той е различен!

здраейте искам да попитам когато имате па ходи ли ви се по голяма нужда мен много ме плаши това незнам защо ще бъда благодарна ако  на някой  му се е слу4вало същото да сподели :-[

Здравей LU, не че съм с особено голям опит в ПА още, от месец е, но ми прави впечатление, че докато имам ПА ми се ходи до тоалетна по голяма нужда. Отивам и след това сякаш ПА отслабва или изчезва. То пак може всичко да е от "мозъчетата" ни де, но...
Обърни си внимание за това!

Приятен ден

Позивите за ходене по голяма нужда или бунт в червата са симптом на ПР. Аз също ги имах преди, сега вече много рядко. И аз бях забелязала, че когато се изходя нещата се успокояват, но е само временно. Всичко е в мозъка:)

http://www.fitnes-bg.com/%D4%E8%F2%ED%E5%F1/%CF%EE%EB%E5%E7%ED%EE/%D1%E5%F0%EE%F2%EE%ED%E8%ED_-_%F5%EE%F0%EC%EE%ED_%ED%E0_%F9%E0%F1%F2%E8%E5%F2%EE._20071218588/

http://www.evropea.com/serotonin.html

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD

В момента се чуствам много зле вартиме главата имам сърцебиене сърцето ми ще се пръсне много съм неспокоина  пих половинка ревотрил  много съм самотна ако ниякои иска скаипа ми да си пишем

Здравей malkata_silviq

Я по-спокойно

Дай  си скайпа, Моля

sc6tiq kakto e pisan zaglvieto

Здравейте аз също съм в това състояние :'(малко повече от година
Да в началото беше доста тежко направо  не с издържаше но мисля че с времето започнах да се научавам да бъдеме приятели и да не го възприемам като враг.Знам много е трудно,понякога дори невъзможно ,но така или иначе го има
и не можем да си затваряме очите,нали?Надявам се че ще намеря хора ,с кото да обменяме опит и да успеем заедно да се справим това състояние.Аз вярвам ,че има измъкване ,а вие?

Здравей, naivnata83! :)разбира се, че има измъкване.Понякога може да е нужно повече време, но ще се измъкнем! Ти как получи ПР?

При мен като че ли стана от работа!Аз работех на 3 места спях по 3-4 часа и след около 8 месеца започнах да получавам замайване!Ходих на какви ли не изследвания и накрая се установи че е ПР, е пих някакви успокойтелни ,но определено от тях няма смисъл.След спирането им всичко е същото.И от доста време си карам така на воля

mecnke каде си ниямате никаква как си подобре ли си от новите лекарства моляте пишими

Здравейте мили съфорумци отдавна не бях влизала във форума за да не ме обхванат симптомите :-\откакто пия стимолотон вече 1 година почти се чувствам по-добре е поне мога да излизам сама и понякога вечер когато някой от семейството липсва ме обхваща,но за кратко либидото ми е 0 просто нямам никакво желание за пътуване не съм и посмяла,защото то и без това няма къде да пътувам и не ми липсва но мисля че със тези хапчета нямам напълно излекуване просто ще трябва да ги сменя със съгласието на моят лекар.А вие как сте? Как преминава вашият ден пишете ми!

Аз съм от 1 год. без лекарства.Нямам ПА,но това не означава,че съм добре.Остана ми огромния страх от всичко!!!От него получавам замайване,когато съм навън.Как минава моят ден?!Ами не работя,гледам си  двете деца.Гледам да се занимавам постоянно с нещо вкъщи.Ако трябва да излизам,това го мисля ден-два преди това-една тревожност,от която ме заболява главата.Все пак излизам,но с много мъки.Винаги нося със себе си успокоителни,шише с вода и телефон.Не пътувам с автобуси,но не ми се и налага.Моята психотерапевтка(при която вече не ходя) каза,че това състояние не е за лечение,а само щяло да отмине с времето!!!Това е от мен.

Ега ти терапевтката ;D

аз съм на същото мнение

Здравейте!Аз от няколко дни имам проблем с преглъщането на течности.Преглъщам само малки глътки или пия така когато сме много жадни (големи глътки една след друга).Нищо друго не чувствам,нито някаква заседнала буца в гърлото , нито някакъв друг дискомфорт.Според вас дали е кардиоспазъм или съм си втълпила нещо в главата?И ако е кардиоспазъм на какъв лекар по точно трябва да се отиде?

Не е кардиоспазъм.Мила, ти си нямаш и представа какво е да не можеш да преглъщаш а и да те е страх да сложиш нещо в устата си. Ами пий си нормално.Мисля че въпроса ти не е за този форум! Съжалявам ,че го казвам но е чист гевезелък. :)

Благодаря ти много!Много ме успокои отговора ти,защото днес наистина се чувствах зле и съм си втълпила че съм болна.Надявам се по скоро да отмине това мое състояние.

Зле в смисъл? Ти каза ,че нямаш други проблеми освен бързото и бавно пиене на течности? Или аз не съм прочела правилно! ???

Някои хора, които са получили затруднения в преглъщането са развивали ПР. Имам приятелка, която преди изпит не е могла да преглътне някакъв сок и оттогава изпитва ПА, когато се окаже в някакво напрежение и е на официална вечеря или пък има гости, затова избягва да се храни в присъствието на други, за да не получава ПА. Затова мисля, консултация с лекар е много важна, за да не се развият симптомите.

Ari,ако има проблем при нея няма да може да пие бързо и на големи глътки! Аз съм минала през това,повярвай знам какво е.

На мен ми се е случвало да не мога да преглътна, когато съм бил изморен от някакъв тежък физичеси труд, ами бил съм запъхтях, тогава ми е пресъхвала устата  и съм изпитвал неприятно чувство.

Охо,Димчо ти се появи! :) Казвай как си? Спря ли ривотрила?

Здравейте аз съм нова тук но също като вас съм минала през този ужас,казвам минала защото успях.от 7 месеца не вземам никъкви лекарства а ,когато спрях АД беше най-зле но с 4 посещения при псоголог и две хипнози нещата се нормализираха,постепено всичко утихна. И за Рени1506 наистина и аз така бях но  но всичко отминава. :)

Здравей, Танче, разкажи повече за хипноза, много хора тук се интересуват от нея, но някои изпитват даже страх да я прилагат. Разкажи как беше при теб.

В България няма хипнотизатор - психотерапевт, или хипнотерапевт. Има само самозванци. Те нямат и призната организация в България от световните такива. С две думи - вятър работа.

А, да ви попитам, повечето методи нямат ли  сугестивен характер и когато той премине отново да се появи страха?

Нито един психотерапевтичен метод няма сугестивен характер. Работата в психодинамика винаги предполага работа с миналият опит, което е обективна реалност. Разглеждат се обективните ситуации, субективните преживяванията които са предизвикали и се търси връзката с актуалното състояние. Така постепенно човек стига до болезнените преживявания, които в миналото е "покрил" и услужливо към себе си "забравил".  Разгръщането им в безопасна терапевтична среда предполага и друг начин с тяхното справяне и преживяване. С това постепенно се прекратява постоянната несъзнавана мярка да останат несъзнавани и страничните ефекти от тази мярка, които се изживяват, като симтоми и правят впечатление на основно страдание.

Какво да ви кажа за хипнозата много ме страхше, но  нищо особено,просто се отпускаш и се пренасяш в далечното минало със хубави спомени.Избираш си един и се концентрираш към заобикалящ те предмет и когато имаш ПА мислиш за този предмет и всичко отшумява.Това беше парвия път.А на втория сеанс предизвикахме ПА и усетих цвета и аромта които го преварнах в нещо приято ,аромат на кафе ,(обичам да пия кафе) Тогава усъзнах ,че няма да умра или полудея .Но най-вече трябва време,а при всеки е различно.

Гложди ме едно въпросче и искам да попитам специалистите във форума - тъй като сега, откакто ходя на работа, симптомите ми ужасно се засилиха, защото при мен не е на "кризи" и "атаки", а си ги има всеки път, щом прекрача прага на дома си или изляза от колата. Това са двете места, на които се чувствам относително сигурна. И се почва още от вратата: сърцебиене, световъртеж, причерняване, не мога да сложа нищо в устата си, а още от предната вечер досреднощ се мятам и се питам ще мога ли да издържа и на следващия ден, гади ми се, нервно ми е, треперя... полагам неимоверни усилия да го прикривам и да си върша работата. Това е всеки ден. Вече 2 седмици, през които съм свалила 3 кг., днес се претеглих. Връщам се като парцал, просто хабя всичката си енергия, а не мога и да я възстановя със сън и храна, защото..........
Цялата съм едно кълбо от нерви и пия всевъзможни лекарства, за да избутвам ден за ден. Ето го и въпросът: това всекидневно преживяване и 8-10 часов стрес как биха се отразили на организма ми? Постоянно ускорен пулс, сърцебиене, цялото това напрежение, болките в стомаха, главоболието, колко мога да издържа да работя на такъв режим? Мога ли да си докарам някоя друга болест така? Аз не вярвам това да е за цял живот, знам, че ще премине, но нямам представа кога и дали дотогава няма да съм си навлякла още неприятности? Надявах се, че в един момент ще претръпна и ще престана да възприемам тези всекидневни ситуации като "опасни", но това все още не се е случило. Моля ви, кажете ми, трябва ли да се притеснявам, че симптомите ще ми навредят? Аз никога не съм ги мислила за опасни или смъртоносни, знам, че не са, и все пак са си един сериозен стрес.

"Надявах се, че в един момент ще претръпна и ще престана да възприемам тези всекидневни ситуации като "опасни", но това все още не се е случило."

Продължителното подлагане на стрес и най-вече начина, по който психиката мобилизира организма при стрес е много вреден. Тялото е пригодено да издържа в определени моментни ситуации на такова натоварване. Ако това продължи дълго време е естествено тялото да се "разклати" някъде. Обикновено всеки човек си има слабо място, слаба система .... бъбреци, стомах и т.н. Първо тези по-слаби органи започват да реагират на хроничното стресово натоварване. Много вероятно е това да доведе и до реално заболяване. Хипертонията, диабет тип 2, язва, колит, гастрит ... всичко това са болести, които са създадени точно по този начин. Както имаше един анегдот  ... " всички болести са от нерви, само сифилиса е от спокойствие..." .

Заблуда е да се мисли, че начинът на възприемане на света или част от него и свързаната с това реакция на стрес ще отмине някак, някога, от само себе си ... Тази заблуда всъщност помага този механизъм все повече да се срастне и да стане част от характера и личността на човек, до момента в който човек казва "аз съм си такъв, притеснявам се да изляза, притеснявам се да ...., страхувам се да ....", като че ли това е факт, който не може да бъде променен.  Понякога се случва така че външната среда за даден човек до такава степен се променя че той вече не е в "конфликт" с нея както до сега, и не е необходимо да променя собствения си начин на мислене. Това разбира се, са твърде редки случаи, за да се стреми човек да променя средата, а не себе си.

Благодаря за отговора. Горе-долу това и очаквах. Все пак се надявам да не се стигне до по-сериозни болести, достатъчни са ми и тези, които вече си ги имам. В момента съм принудена от обстоятелствата да живея по този начин, пък и да си стоя пак вкъщи не е решение, това само ме кара да се чувствам безполезна, виновна и депресирана и отлага нещата във времето, но и ги фиксира още повече. Така че най-вероятно ще предприема и двете. Ще търся дългосрочно решение, като междувременно ще променя средата. Предишният път издържах около 2 години така трепереща на лекции, изпити и работа, плюс приятелските излизания. Накрая промених обстоятелствата в средата, без никаква работа върху личностната промяна и резултатът беше няколко спокойни години.
Г-н Тодоров, при положение, че тревожността ми е постоянна през целия ден, когато съм изложена на "опасностите" и само се движи в скалата от 0 до 10, но не спада под 5 почти никога, значи ли това, че имам ПР или агорафобия и какво ми е всъщност? Кое е по-лошото - моето или атаките, които са отвреме навреме? Омръзна ми да съм в 24часова бойна готовност :-\
Значи ли всичко гореспоменато, че докато не се справя с тревожността, трябва да избягвам дразнителите, за да мога да си почивам поне малко? - Например да отказвам поканите за кафе и т.н., вместо да се предизвиквам като ги приемам? Защото попаднах на противоречиви мнения и вече тотално се обърках.

" Значи ли всичко гореспоменато, че докато не се справя с тревожността, трябва да избягвам дразнителите, за да мога да си почивам поне малко?"

Трудно ми е да ви отговоря. Първо думата "справя" не ми допада. Това означава, че по някакъв начин искате да я преборите тревожността, да я победите, изиграете .... Това по принцип е безмислено. Тревожността носи послание, което трябва да прочетете по правилен начин. Приемете че това е "писмо до поискване". Докато не го прочетете то няма да се махне. Няма и как да се борите с него. Да се правите, че го няма също е наивно до степен, че не можете да убедите себе си /макар понякога в опитите си да успявате да убеждавате околните/.  
Да се променя средата е почти невъзможно. Това просто не е по силите на който и да е. Аз имах предвид в предният пост за щастлива случайност, която промени средата. Да се разчита на това обаче не може.

Няма как да ви кажа кое е по-лошо: дали ПР или агорафобията. Просто ако са самостоятелни те носят различни послания, те са "различни писма" от типа до поискване. От опит знам, че ако се задълбочи агорафобията е най-инвалидизираща. Трябва да се прави разлика обаче между агорафобия, която поради страх от ПА се появява и е по-скоро избягваща определени места, които се свързват с предишни ПА и агорафобията без връзка с ПР.
Все пак ПР е винаги свързано с внезапни, непридвидими ПА, които освен пъстрата телесна симптоматика се съпътстват със силен страх от смъртта, или от припадане или от спиране на сърце /конкретно/.
За вас, или за вашият психотерапевт не е нужно диагнозата да е точна и ясна. Това задължително условие в медицината и в психиатрията, някак не е толкова задължително в психологията и психотерапията. Това е така, защото лечението не е основано на симптома, а "ядката" на неврозата е много по-надълбоко под симптоматичните "фойерверки". Всеки човек в тоя смисъл трябва да си има  уникална диагноза, което е немислимо. За това и няма как да се дават съвети на парче, защото от човек с ПР до друг човек с ПР няма нищо общо. Психотерапевта с всеки свой клиент се сблъсква с нещо, което му е за първи път. Няма две еднакви личности. Няма и две еднакви терапии.

И кога е инвалидизираща? В случаи като моя ли? И когато е крайно напреднала, има ли път обратно? Да разбереш какво иска от теб тревожността и да спре да я има аз приемам за справяне с нея. Да се правя, че я няма ми се налага, за да не бъда поставена в условия на тотална изолация. Тогава не знам дали ще има връщане. Но щом нещо се е появило, значи трябва да има начин и да изчезне.

Да разбира се, че има начин. Агорафобията е инвалидизираща, когато човек наруши собствения си ритъм на живот и не може да извърши нормални за другите действия - ходене на работа, контакт с други хора. Неговата агорафобия започва да става центъра, около който се върти всичко в неговото поведение. Човек започва да не може да покрие разходите си например, изпада в депресия, което е обяснимо, тъй като губи сериозни контакти с обекти ... Изобщо нещата са сложни. Стряскащ е и факта, че от хората с тревожности малко над 20% работят адекватно с проблема си. Останалите страдат от нещо напълно лечимо, но ...
Естествено, освен липсващата психологична култура, която в България никога не е била на ниво, слагаме и несъзнаваното "саботиране" на всеки само-опит за справяне и кръгът е почти затворен ... уж. Така тежкото преживяване е още по-тежко, а "неразрешимия" конфликт още по-неразрешим. Започва да се възприема една принципно психологична, концептуална проблематика, като неизлечима болест. Нито е болест, нито неизлечима. Това е един от многото психологични проблеми характерни за хората. Това че симптомите са по очевидни, плашещи и т.н. не прави самия проблем нерешим, напротив. Колкото по-големи са "фоерверките" толкова по-лесно се забелязва от къде излизат.

Звучи чудесно. Прав сте за абсолютно всичко в последния пост. Точно така - депресията е следствие на непълноценността на осъзнатата личност, защото това не е болест, при която губиш разсъдъка си и не знаеш какво се случва. Знаеш прекрасно, не можеш да го контролираш и започваш да й угаждаш и да конструираш ежедневието си изцяло съобразявайки се със състоянието, което е крайно изтощително занимание и коства неимоверни усилия, особено ако си принуден да вършиш нещата, които си правил и преди, само че сега много по-трудно. Но наистина все по-трудно ми е да си представя, че мога да живея без този проблем. Вече дори не си спомням какъв е животът без него.

Здравейте,

Реших да пиша във форума, защото преди година и аз бях болен от паническо разстройство.
Всичко започна със сърцебиене, стягане в гърдите, изтръпване на краиниците и чувство на слабост. Постепенно въпросните атаки, започнаха да се проявяват на едни и същи места, където вървях. Например вечер, когато излизам и ходя пеша до центъра, на половината път вече се чувствах зле. По-принцип съм силен човек, със силна воля, но в един момент се разболях от пневмония и това ме затвори за дълго време в къщи, излизах единствено, за да ми бият инжекциите сутрин и вечер. По това време пристъпите ми се усилиха и единственото място където се чувствах добре беше в къщи на леглото. Не ми се правеше нищо, само исках да лежа.
Около месец и половина имах температура от 37.5 - 37.8 градуса. Отслабнах 15 килограма за 4 месеца, това още повече ме притесни. Ходих по какви ли не доктори и всеки ми казваше, че съм здрав физически. Най-накрая отидох на невролог, който ме прати на психиатър и от там ми поставиха диагнозата Паническо разстройство. Предписаха ми Ципралекс и Ксанакс, но най-важното за мен беше, че ми обясниха, че това не е някакъв физически проблем и всичко това е плод на моето съзнание и на начина ми на живот, с две думи не бях болен от някаква неизлечима болест, а просто трябваше да се стегна, да си оправя живота и да започна да излизам отново.
С помоща на лекарствата и самоконтрола от моя страна постепенно започнах да се престрашавам да излизам, ходех на работа, но в продължение на 2-3 месеца, се чувствах не комфортно, когато съм навън или на работа. Не смеех да изляза извън града, а преди много често пътувах на далечни разстояния. През тези няколко месеца ми се случваше, когато съм навън да получавам панически атаки, но си казвах, че това не е физиологичен проблем и започвах да занимавам съзнанието си със странични неща и мисли. След няколко минути проблемът отшумяваше. В този период най-трудното за мен беше, че нямаше с кого да споделя за това, което се случваше с мен, когато се опитвах да кажа нещо от това което чувствам, най-близките ми хора, не ме разбираха и в най-добрия случай казваха нещо състрадателно, а в най-лошия ме гледаха, като че ли съм някакъв ненормален! Това беше най-голямото изпитание за мен в този момент. Другия проблем беше, че не можех да кажа на всичките си приятели какво ми е, а бяха празници и на въпроса, защо не пиеш едно малко се чудех какво да им отговарям, тъй като с ксанакса не може да се пие алкохол. Не им казвах, защото не исках да ме вземат за луд или нещо такова.
В крайна сметка около половин година след като ми сложиха диагнозата спрух да пия ксанакс. Остана само ципралекса. Междувременно се бях престрашил да пътувам, но не сам, ситуацията го налагаше, трябваше да пътувам няколко пъти в чужбина. Това обаче постепенно ми възвърна увереността и започнах да усещам как се излекувам, мисълта ми се проясни и започна да тече както преди. През май ходих на консултация с доктора ми и тя ми каза, да започна да пия по половин таблетка ципралекс на ден. Това се води минимална доза и има повече психологичен ефект, колкото да си мисли човек, че пие някакво лекарство. Сега ми предстои да отида пак при нея и съм сигурен, че ще ми спре и тази доза. Общо взето мина около една година откакто се лекувам, но през юли вече разбрах за себе си, че съм излекуван. Това стана при поредното ми пътуване в чужбина, както винаги си търсех някой за "пазач", но този път не успях да намеря с кого да пътувам, а бях твърдо решен, да отида точно в набелязания ден. Ето защо без много да се замислям станах сутринта запалих колата и тръгнах. Едва след като се върнах се сетих за паническото разстройство и си казах "явно вече съм добре", това ми даде много сила и положителни емоции!
Препоръчвам на всички в този форум, да отидат на лекар и след като разберат, че проблема им не е физиологичен, да предприемат лечение с предписани от специалист лекарства! Да се изправят срещу проблемите и страховете си и да се борят срещу тях! В противен случай рискуват, както бях и аз, да изгубят посоката в живота си и да се затворят между четири стени, било то тухлени или тези на душата ни! Човек винаги може да намери цел в живото си, пътеката по която върви, колкото и трънлива да е трябва да се извърви! Освен това силен е този, който върви по трънлива и трудна пътека, но не се отказва да я извърви до край, а не този който върви по добре отъпкан път!
Пожелавам на всички в този сайт да оздравеят и отнова да видят светлината и красотата в света около нас!

Здравейте,напоследък често влизам във форума и чета всичко което описвате ми се е случвало,но имате ли чуство че с времето ПР се променя пристъпите стават не толкова страшни физически а по скоро психически........така мисля от 10 години имам ПР.Напоследък живота ми се превърнал в пиене и пристъпи........но като съм пиян ми е добре....лошото е че взимам и хапчета ще видим как ще завърши всичко

При мен и самите пристъпи от пред и от сега имат разлика,е имам и постоянни,които 11 години си ги влача.Физическите  пристъпи с времето ги преодоявам горе-долу,видях и осъзнах,че от ПР. не се умира,те мъчат.Психическите пристъпи вече са по страшни отразяват ми се зле.

До Дидо.

Алкохола и лекарствата, които вземаш може да имет много лош ефект върху здравето ти, особенно ако лекарствата са успокоителни. Алкохолът е временно решение, аз също пиех и ми беше добре, но после осъзнах, че пиенето ме вкарва в един нереален свят, един свят без проблеми. Това не е здравословно. За да има щастие трябва да има и нещастие! Нима всеки от нас не се е чувства истински щастлив, когато е преодолял някоя огромна пречка в живота си. А, ако не успеем в нещо или дори ако загубим нещо материално, не бива да се натъжаваме, а да потърсим причината поради която сме загубили или не сме успяли, за да успеем другия път.
По-добре си задай въпроса от къде идват тези атаки, сигурно имаш някакви проблеми, които те измъчват, постарай се да ги преодолееш. Опитай се да накараш мисълта ти, която в момента е настроена негативно и те разболява, да работи за теб, като я превърнеш в позитивно мислене. Помисли си само колко много неща можеш да направиш със силата на позитивната мисъл, щом може отрицателното мислене да те разболява. Трябва да накараш мозъка ти да работи за теб, а не против теб! Успех!

Дидо, моля те, не си съсипвай живота. Колкото и клиширано да звучи, пиенето няма да оправи нещата, а напротив! Колкото и години да те е мъчило ПР знай че има изход. Вземи се в ръце - тази фраза и на мен ми я повтаряха и ми идваше да им тегля на всички една майна и да им кажа, че не е толкова лесно колкото си мислят и, че и да искам не мога да се "взема в ръце". Истината е, че можеш и това ти го казва човек "излекуван" от ПР.

Здравейте на всички от форума,имам ПР от 6 месеца вече,опитах всичко,за което се сещате,хапчета не пия вече от близо месец,преди пиех деанксит,ципралекс,ривотрил, сега ходя на когнитивно-поведенческа терапия,ще се радвам да се запозная с вас,Много прегръдки и успехи на всички,които се опитват да обикнат страха си и да заживеят както преди!!! :) :) :) :)

Във всяко нещо може да се намери смисъл. Аз също преди 6 месеца бях затънала толкова много, че не ми пукаше какво ще става, но не е така...живота е такъв какъвто ние искаме. Дидо, бъди сигурен, че така няма да си помогнеш ами напротив ще затънеш още повече. Вдигни гордо глава и се изправи пред проблема и кажи : Аз мога и ще се справя!!!

Благодаря за подкрепата на всички опитвам се да променя по някакъв начин живота си но все стигам до пиенето.Когато пия с приятели и се напия съответно все едно никога не съм имал ПР ако ме видиш никога няма да предположиш че имам такива проблеми винаги съм душата на компанията,но на другия ден хора.........немога да го опиша и въпреки това пак се напивам.Пия ципрелекс от около 2 години в интерес на истината с него се чуствам най добре от всички други лекарства които съм взимал а те не са никак малко за 10г години,мога да ходя по барове на коцерти и т.н все неща които бяха немислими,но почнах да пия както преди да се разболея и сега имам пристъпи основно след пиене може би заради комбинацията алкохол антидепресанти......много ми се забавлява  да излизам с приятели да пия......а после ми е зле омагьосан кръг.Предполагам че си скапвам организма.....незнам какво да направя да се чуствам щаслив без пиене

забавлявай се с приятели без да пиеш много(умерено) и ще излезеш от кръга на нещастието

Дидо, АД плюс алкохол не е добре... знаеш го. Те действат на едни и същи центрове в мозъка, но това си е живо друсане. Разбирам те напълно за причините, но въпреки това ти сам осъзнаваш, че така няма да стане. Ще те удари рано или късно някъде другаде. Затова потърси помощ - говори с някой специалист в център за работа със зависимости например. Нека те посъветват.

Дидо недей скапва живота си.
И аз съм го правила това, не е никак добре.
Просто не знаеш на какво си способен, не знаеш какъв капацитет притежаваш, и колко си силен, не само че можеш да се справиш с ПР, но и с още много неща в живота си, ПРОСТО ГО НАПРАВИ това е.

Здравейте виртуални приятели! Ето ме и мен ,жена на 36 години с паническо разстройство от 9 години,което почти бях приодоляла до 15 юни 2010год.Преди 6 години почина съпруга ми при катастрофа и тогава си казах ,че трябва да бъда силна ,да живея за сина си,запознах се с друг мъж и близо 4 години живея с него и детето си на семейни начала.Той обича сина ми като собствено дете,но в това не е проблема......На датата,която написах по рано простреляха сина ми,който е на 14 години с въздушна пушка в лявото око...просто така както си еседял на една беседка,без да е виновен.Оперираха го и извадиха съчмата....Един месец тичах като кон ,нищо не усещах от паническото разстройство но при един контролен преглед доцентката каза ,че той никога няма да може да вижда с лявото око и по нататък ще му поставят нещо като протеза...Тогава се предадох вече един месец и половина съм като парцал...когато погледна детето си сърцето ми се разкъсва на хиляди парченца,когато поставям капки в окото му през 2 часа ръката ми изтръпва...ходих няколко пъти на психиатри..за две седмици ми смениха два антидепресанта,че имах непоносимост към тях....даваха ми преспивателно...но сутрин се събуждах с много високо кръвно и ускорен пулс....имам силно изразени вегетативни симптоми....лекарят казва ,че преработвам психотравмата с детето си...не можех да хапна нито залък главата ми ме стяга като в менгеме,като легна не мога да се отпусна ,а цялото ми тяло пулсира....От 10 дни ми назначиха Золофт и ривотрил...първо няколко дни по четвъртинка от золофта,а ривотрила четвъртинка сутрин,на обяд и вечер от 2 мг.Мога да кажа,че ката че ли малко се поуспокоих....тялото ми не пулсира,на стягането в главата ,,,сърцебиенето не е под 85-100 удара,кръвното ми ту е ниско ,ту високо..започнах вечер да вдигам и температура 37,1...много се питеснявам,защото преди да ми оперират жлъчката имах завишени чернодробни показатели....правих миналата седмица кръвни изледвания и всичко беше в норма....и кръвна картина и чернодробни показатели...заедно с тези лекарства приемам и бизогама за кръвното и пулса....да не говорим за световъртежите ,които имам от години....краката ми стават като гумени и лицето ми гори.....Незнам дали някога ще мога да се оправя от това състояние...не мога да приема случилото се със сина ми...но имама чувството ,че никой не ме разбира аз какво чувствам....боли болката е огромна....искам да бъда най-добрата майка за сина си...живота си давам,той да може да вижда отново,окото си давам ,ако може да му го присадят....немога да се се преборя със самата себе си....Помогнете ми приятели с добра дума,с мъдър съвет.Благодаря Ви!

Мила, svereto! Ти си преживяла драматични неща, съчувствам ти. Като човек преживял тежки моменти, мога да кажа, че болката лека-полека се трансформира в друго чувство, чувство  на мобилизация и възможност нещата да бъдат погледнати от страни малко по-спокойно. Но това се получава във времето, а сега на теб ти изглежда всичко безнадежно и очайващо. Затова бих ти вдъхнала сила и кураж, за да изживееш този момент! Бъди смела и не се очавай, не падай духом. Споделяй с нас нещата, който те тревожат, споделеното подрежда мислите и така човек намира по-лесно решение! Прегръщам те!

svereto, докато четях поста ти очите ми се изпълниха със сълзи. Като майка, напълно те разбирам. Болката сигурно е огромна. Та кой родител ще запази спокойствие и състояние на духа в такъв момент? - Никой! Ти реагираш съвсем адекватно на ситуацията. За съжаление такъв е живота и подобни неща се случват. Никой не е "застрахован" и няма как да предотвратим подобни инциденти.
delicacy е много права, че времето лекува. Единственото, което ти трябва сега е време. Ще видиш, че сърцето ти лека полека отново ще събере пърченцата си. Бъди сигурна!

Когато моят приятел почина, месеци наред не можех да си движа лявата ръка, толкова се бях парализирала от сърдечна болка. Кръвното ми беше критично ниско, свличах се на всяка крачка и ме подпираха от двете страни. За храна и сън не можеше да става и дума. Животът ми просто си отиваше. Лека-полека с времето нещата се понормализираха. Не казвам, че съм добре, но предвид всичко, което ми се случи през миналата година, съм учудващо добре просто! Така е, защото, след като те сполетят нещастията и те съборят, но после станеш, вече си по-силна и ставаш друг човек. Гледаш на света и всичко наоколо с други очи. Така аз се научих да приемам нещата. Тежко ми е, но не до такава степен. Надявам се с времето и при теб да поотшуми най-страшното.
И още нещо: приятелят ми, освен мой мъж, беше и син на майка си. Тя го загуби внезапно и завинаги. Последните й думи към него не са били ласкави и не е знаела, че няма да го види повече. Но тя вместо да се предаде и да оплаква злочестата си съдба, направи и невъзможното (с ръка на сърцето го казвам!), за да ми помогне аз да го преодолея. Когато й казвах, че ще падна, тя ме хващаше и казваше: "Аз ще те вдигна". Ето това ми показа колко голямо е майчиното сърце. Мога само да те посъветвам да се радваш, че синът ти е жив. Бъди благодарна, независимо от проблемите.

..писах във форума за деца с очни проблеми и една майка здраво ме нахока,че проблема не е сина ми ,а самата мен......да зная,че имам проблем със самата себе си.....но нали случилото се с детето ми отключи този проблем.....Аз съм сирак....баща ми е починал когато съм била на една годинка. Съпругът ми също почина и сина ми също е сираче.Да имам приятел,с когото живея на семейни начала,но си мисля,че и той не ме разбира напълно....Знам,че трябва да се преборя със самата себе си,за да бъда предишната засмяна и любяща майка....но не мога....не зная откъде да взема сили,за да го направя.Имах нормално момче на 14 години,красавец според момичетата,които го наобикалят и в един миг всичко се срина.....неговата усмивка изчезна от лицето му....стана доста нервен...да приятели има много..но и той първоначално се предаде....мечтите му рухнаха...щеше да кандидатсва след 7 клас и след случката се отказа...трябваше да замине на лагер на морето от училището и това го сломи...не излизаше цял месец от къщи,но постепенно започна да кара колело ,да се среща с приятелите си.....чувствам,че и него го боли...не физически а психически.А когато седне до мен и започне да ме пита какво представлява изкуствено око и ще може ли да вижда отново...не намирам думи ,за да му отговоря.Иска ми се да заспя и когато се събудя всичко да е било само сън....но за съжаление е самата реалност.Стискам зъби,за да не заплача пред него...имам силни световъртежи....сърцето ми ще изхвърчи...кръвното лети нагоре-надолу...ако 3 часа сън са достатъчни да се наспи и отпочине човек..да ...ама не са. Където и да отида и до магазина за хляб...винаги ,който ме срещне познат и продавачката питат "Как е сина ми" и мен още повече ме боли и се затварям още повече в себе си.....

Тази история наистина е много тъжа. Само този, който е преживял нещо подобно може да даде някакъв истински съвет.
Това, че синът ти ослепя с едното око не бива да го спира да излиза с приятели, да ходи на море, да се среща с момичета. И щом са го харесвали преди, ще го харесват и сега. Красотата не е само във външноста! Освен това изкуственото око битрябвало да изглежда като истинско. Единствения проблем, но най-важния и неприятния е, че няма да може да вижда с него. Мисълта ми е следната. За да можеш ти да се излекуваш първо трябва да помогнеш на сина ти да преодолее тази случка и да си възвърне нормалния начин на живот. Макар и да вижда само с едното око той не бива да се отказва от ученето и от мечтите си. Човек трябва да се радва на всеки един ден, който му е отреден на тази земя и да се стреми да постигне колкото се може повече неща, за да може да живее в хармония със себе си. Случилото се може да се приеме и като изпитание за волята и силата на човека да продължи напред въпреки трудностите пред които се е изправил! Според мен трябва да разговаряте със сина ти да му обясниш за изкуственото око, ако има снимки на хора с такива проблеми да му ги покажеш, за да види, че не изглежда лошо. Да му вдъхнеш сили, колкото и да ти е трудно в момента, за да може той да се върне към предишния си живот!
А ти ще оздравееш в момента, в който видиш, че сина ти е отново същия усмихнат младеж.
От все сърце ти пожелавам да успеете!

Дидо, аз също пия Ципралекс и алкохол, това не е проблем, естествено, ако не прекаляваш с алкохола. В листовката пише, че алкохола не влияе на действието на Ципралекса.Говорил съм и с лекар. Проблем е ако приемаш успокоителни като ксанакс например! Тогава става ефекта с надрусването!
При тебе, а и при мене, проблемът е на следващия ден. Ако си прекалил с алкохола се чувстваш гадно, пулсът ти е ускорен и т.н. Аз лично този проблем го реших по следния начин: пия по-малко и НИКОГА не смесвам спиртни напитки с бира. Също така се стремя да пия по-качествен алкохол, да няма домашни ракии и ментета :). Това е моя съвет по-малко алкохол и по-рядко, и никаква бира!

Здравейте,опитвам се да не пия почнах пак да тренирам между другото качих много килограми от АД незнам при вас как е?Психиятърката ми каза че с алкохол и ципрелекс както е при мен в случая няма да се отровя просто прецаквам ефекта на хапчето....правих си изследвания тези дни всичко е ок.като на спортист каза доктора.....но въпреки всичко осъзнавам факта че е проблем.

Казват че когато се взима алкохол с АД. ефекта намалява или не действа.Във времето аз също качих килограми,които не мога да сваля,смятам че се пълнее от повечето.Дори и да спазвам режим на хранене пак не става нищо.По темата за изследванията аз съм правила,когата не ми е било добре и резултатите са били перфектни.На мен ми е лошо,а показателите са добри,странно.

Някой пил ли е золофт в комбинация с ривотрил....Пия ги вече 16 дни и не виждам да има кой знае какво подобрение....само където пред деня ми се спи ,а през наща съм будна и спа по 2-3 часа....

Не съм пила золофт,но знам,че действа след месец.Една приятелка дълго време пи точно такава комбинация,и се чувсваше добре.Сутрин пиеше золофта ,а вечер ривотрила.Незнам ти как ги пиеш? Нормално е в началото да е така ,нали имат стр. ефекти.

Mari ,золофта го пия сутрин по половин таблетка,а ривотрила сутрин,след обяд и вечер по четвъртинка от 2 мг. В понеделник съм на психо и ще видим как ще промени дозите лекарката.....През деня хем съм замаяна и постоянно ми се спи,а доста често чевствам напрежение и пулса винаги ми е висок.....кръвното ту е ниско,ту леко повишено,а такива топли вълни ме обливат,че домочадието се сърди защо отварям прозорците....ама на мен ми е топло .Незнам кога ще почват да действат тези лекартсва чувсвам се като парцал,неспособна за нищо....има дни когато ми се пикае през 15 минути.Много се притеснявам,защото преди да си оперирам жлъчката имах много високи чернодробни показатели без хепатит....гастрото каза,че били от лекарствата,който съм пила за жлъчните кризи. Правих си кръвни изледвания,когато за 2 седмици психото ми изписа Лароксин и Хлорпротиксен ,който не ми понасяше и повръщах от лекарсвата...после замени антидепресанта с Есопрекс и геродорм за сън и пак същата работа...Тогава кръвните изследвания бяха в норма ...Смених лекаря и тя ми каза,че тези лекарства са силни за мен и организма не ми ги понася....тогава ми назначи золофта 4 дни по четвъртинка сутрин,4 дни по четвъртинка сутрин и на обяд и след това по половин таблетка сутрин.А ривотрила беше първоначална четвъртинка сутрин и половин таблетка вечер от 2 мг....но по нийна преценка ,защото се чувствах напрегната раздели вечерната доза на четвъртинка след обяд кам 15 часа.....Незнам преди 9 години когато получих първото паническо разстройство минах през какви ли не изледвания илекарства...спаси ме волята след ката почина съпруга ми се мобилизирах сама и си казах,че трябва да съм силна да се боря и живея за сина си.....ама сега се предадох и незная как ще изляза от това състояние...

Имала си и ще имаш оплаквания и то сериозни! При това ,което се е случило,за ,което съжалявам ,защото всеки е имал нещо подобно  :'( :'(Аз мисля,че ривотрила идва в повече и затова си отпусната,сама си го нагласи така,че щом осетиш напрягане тогава пий.И при мен е така ,ако го пия и ми е отпуснато,намалям дозата,или прескачам,не е нужно да се тъпчем ,той не лекува ,а претъпява тревожността и ни прави заспали ;) УСПЕХ

Пак ще излезеш, но няма да е веднага и не с вълшебно хапче... Ще се справите. Казах ти, радвай се, че синът ти е жив. Хората живеят с най-различни проблеми и не се предават. Нали си наясно, че тези неща не стават просто така? Не сме родени, за да ни е хубаво, а за да се учим и да се променяме. Казвам ти го и от позицията на човек, който е с изключително сериозно късогледство и др съпътстващи очни проблеми и с риск за отлепяне на ретината... на практика без лещите си не мога да правя абсолютно нищо, даже се блъскам в стените. Мислила съм си, че ако хората не бяха изобретили лещите и очилата, нямаше да мога да направя и една крачка. Не се отчайвай ;)

и аз сажалям SVERE...искренно пожелававам на теб и семеиството ти здраве...........

как си SHERI76???

Svereto,нормално е в началото на АД да се чувстваш зле,няма да ти пиша аз какво преживях преди няколко месеца.Но определено ривотрила ти идва в повече,този от 2 мг. е доста по силен от 0.5.Говори с пси ,за дозата.

Незнам какво ми действа в повече.....ривотрила ли или ми е малка дозата...утре съм при псито.....ама това сърцебиене хич не спира.....все едно сърцето ми ще изхвърчи и в гърдите ми пърхат пеперуди.....Вие момичета и момчета имали ли сте симптоми .....като много ама много често уриниране и толкова висок пулс....не пада под 90 удара...почвам да си мисля,че ми има нещо на сърцето.....а за пулса и кръвното личната ми изписа бизогама от 5 мг. по една таблетка сутрин,ама май не помага

Svereto,аз също като теб често уринирам,а пулса,почти винаги ми е 90,даже и 110,аз си мисля,че е от постоянния ни страх,напрежение,а и от цигарите,аз пуша.Не се тревожи  :-*

Аз също съм пушачка и от случката със сина ми значително увеличих броя на изпушените цигари

еми от цигарите пулса ти е ускурен,много здраве на теб и синът ти и упоритост :)

Днес ходих при псито,който ми намекна културно,че по-добре да и платя отколкото с направление от личната...чакахме 4 часа със сина ми в поликлиниката,защото беше лудница пък и сина е с червено гърло,температура и хрема....а псито ми увеличи дозата на золофта половин таблетка сутрин и четвъртинка на обяд и махна сутрешната четвъртинка ривотрил.Каза ми да си отида на кардиолог за кръвното и пулса...а пред кабинета на кардиолога чакаха 20 човека и не успях да вляза,а с псито ще се видим след месец...

Здравейте!
Нов съм тук, затова пиша в темата, която ми се струва най-обща и най-подходяща за представяне.

Страховете ми обаче никак не са новост: още в най-ранна детска възраст се зародиха за пръв път симптомите. Другаде бях чел, че не е типично това състояние да се проявява в толкова начален стадий на живота, но съвсем отчетливо си спомням, че изпитвах истински ужас както от слизането по стълби, така и от приближаването до прозорец, макар и с висок парапет.

Тогава бях на 5-6 годинки. Сега съм на 23. През всичките тези години фобиите ми са отминавали за известно време, но винаги са се завръщали с различна интензивност.
Страхът от височини беше водещ в ранния пубертет, но постепенно се нароиха и други - да не ме нападне и убие нещо на улицата, даже и в дома ми. Станах доста изобретателен в намирането на причини да избягвам определени места, защото паническите атаки неизменно се повтарят там, където е имало вече прецедент.

Например: преди известно време влязох в метрото (по-рано често го използвах и нищо ми нямаше), но този път внезапно се появиха обичайните усещания (стягане в прасците и бедрата, сърцебиене, виене на свят, изпотяване, изобщо абсолютна паника и очакване на инфаркт). Бях си въобразил, че ще падна пред влакчето - съзнавах, че е пълен абсурд, но в такива моменти логиката няма никакво влияние върху тялото ми. Опитах отново - още по-зле. Оттогава избягвам този танспорт.

Всъщност напоследък избягвам изобщо да излизам от вкъщи...като че ли толкова тежко не е било досега. Оразява ми се на много неща - аз от няколко години се занимавам с изкуство, получавал съм доста ласкави отзиви (тук се самоизчетках, но ако не беше това, просто наистина наистина нямаше да имам никаква опора). В последно време съм обсебен от толкова много натрапчиви страхове, че не мога да се съсредоточа, да творя, нищо...

Изглежда доволно съм закъснял с търсенето на професионална намеса. Затова извинете и за дължината на мнението - нещо като репетиция за пред психиатъра е.

Здравей и добре дошъл във форума, аз вече си го имам като мой дом и затова като домакин те посрещам първа :D
От представянето ти виждам някои общи неща със себе си - и при мен от малка ги имаше тези страхове, но сам разбираш, че тогава е нямало как да знам дали са нещо нормално или не. Просто избягвах "застрашаващите" ме неща и всичко беше наред.
Но ти и аз сме пример за това как фобиите постепенно се наслагват и разрастват, докато се стигне до финала - агорафобията, когато вече единственото сигурно място е домът ти (или още няколко места) - при мен в движение сигурност ми дава само леката кола. С никакъв друг транспорт не се чувствам ок. Едни от най-страшните ми преживявания са били именно в метрото (по което съдя, че и ти си от София). На мен ми е буквално под носа и въпреки това не си позволявам да вляза в него, а преди не излизах. Имаше един период от няколко години, в които просто го замествах с наземен транспорт и нещата си вървяха, а когато бях в ремисия, отново се возех в него както преди. Сега отново съм с фобия в активна фаза и се движа единствено с кола или пеша на кратки разстояния. Ако искаш в темата за агорафобията, която отворих, можем да си поговорим за това. А че си творческа личност едва ли е изненада за някого, само един чувствителен човек с различен поглед за света може да твори... аз също съм с творческа професия и душа. Както и много други в нашето състояние.
Позволявам си да ти дам и един съвет: ако ще ходиш на специалист, предпочитай психолог-психотерапевт и то изрично такъв, който работи с тревожни разстройства (защото тези, които практикуват общо, не са особено наясно със състоянието ни, малко са го поназубрили, но идея си нямат какво преживяваме). Психиатрите работят основно с лекарства и много по-малко залагат на терапията, а тя е основна. Всяко друго решение е временно. Надявам се с нещо да съм ти била полезна.  ;)

Да, и аз започнах да пуша наскоро от една случка...когато не пуша съм спокойна, но когато запаля цигара веднага ми става лошо...но и аз си мисля глупости де, как ще ми стане лошо от цигарите, хихихи...за това пуша когато има някой в нас и тогава не ми става лошо, хахаха

Хайде Скорпи,ти сииииииии! ;D Ето ти гадже с ПР.И двамата сте сродни души.Творчески личности,и  сте от София.Какво по хубаво от това? ;)

А сега сериозно към новия ни" колега" с ПР.Всички сме с фобии. При някой активни при други вече не.Но ето сам виждаш,че отминават ,после нещо ги отключва и пак  се появяват.
Не си закъснял за професионална намеса.Никога не е късно,по важното е да потърсиш  и да се излекуваш. Успех от мен :).

Браво, вече почнахте и да ме сватосвате, тука да не е форум за запознанства, бре ;D
Ще уплашите човека преди да е дошъл, от вратата за краката. Чакай да се поопознаем малко, да си споделим за фобиите, страховете, пък тогава може да качва метрото и да пристига :D
И кажете една-две добри думи за мен, така де, сама ли да се хваля, после Мари пак да каже, че страдам от мания за величие :D ;) 8)

Благодаря за посрещането и за вдъхновяващите думи, които споделяте!
Интересно, но като че ли "ние" (все още ми е странно да се почувствам приобщен към група от хора със сходен проблем, но скоро ще свикна) понякога сме доста добри в това да утешаваме и да помагаме на другите. Може би защото така успокояваме и самите себе си...
И аз ще се опитам да помогна с нещичко :)
Що се отнася до дилемата към какво професионално лице да се обърна: ако ще е психолог/психотерапевт, държа да е доста над нивото на приказките в обичайната self-help литература, която бълва от книжарници и сергии.
От друга страна, не бих се хвърлил през глава и към медикаментозно лечение преди да съм изчерпал всичко останало.

Персифедрон,от какво ти е странно,че си в този форум(форум като форум).Сигурна съм че всички от нас,ако ни видиш на живо,няма да предположиш че ни има нещо,изглеждаме прекрасно.Тук споделяме,обменяме информация за ПР. и така.Ако човек ме погледне,никога няма да каже че ми има нещо,нормален човек,работещ,усмихнат,но само аз си знам състоянието в което съм.

Представяш ли си ,Веси какво си мислят за нас ;D.Не ,че ми пука,но явно ни възприемат по различно. Знам ли? А си много права ,че въобще не ни личи.

Персифедрон,спокойно ние сме си съвсем нормални тук във тоя форум. Просто сме по чувствителни ,и някой преживявания са ни изкарали извън релси,но ще влезем пак в коловоза. А Ти щом си с ПР си един от нас. ;)

А ако не си, инспектор Мари веднага ще разбере и ще те изгони ;D

Не съм свикнал да споделям и да разговарям директно по този въпрос с други, които изпитват същото. Затова на мен лично ми е странно, поне в началото, това имах предвид :)
Иначе естествено, че нямам предрасъдъци, още по-малко към хора, които всъщност доста добре разбирам какво изпитват.
И е ясно, че няма как да те регистрират по излъчването и външния вид просто така на секундата. Макар че на човек и такива неща му се въртят из главата понякога. Чувстваш се изключително прозрачен.

Дори хората да забележат нещо странно в поведението, няма да се усетят и да разберат какво точно става. Това само ти си го знаеш ;)

Охо,сега  пък съм инспектор ;D. Скорпи пак се изказа ;D. Никой не гоня,всички са добре дошли.Вратата  на ЕВРОПЕЯ-форум е отворена за хора с проблеми като нашите.

Персифедрон,пиши си спокойно.Тук така или иначе никой не те познава. Понякога да пишеш е по лесно отколкото да го кажеш на някой.

Случва ли ви се да усетиш как паниката идва като вълна от страх и неможеш да направиш нищо няма къде да се скриеш,говоря в буквалния смисъл всичко в мен започва да набира скорост и имам чуството че ще се пръсна.....това е най ужасното ми състояние и най плашештото всичко друго просто бледнее :'(

Да разбира се.Чувстваш се като в капан и искаш да избягаш където и да е,само за да спрат симптомите.Това състояние е напълно обяснимо с процесите,които се случват в организма(чела съм ги,но не мога да ги обясня).Тогава няма разум,няма разсъждение.За това точно тогава трябва да вземем решение,че бягането в момента не е спасение,а трябва запазване на самообладание и изчакване на симптомите да намалеят(което със сигурност става след няколко минути).Лично аз малко пъти съм успявала да устоя,но като успееш удоволствието е огромно.

хората плашат с теб,
иначе аз имам горчив опит от лошият ти характер, преживях тежко изгонването ми от форума, мислих че сте ми приятели особено теб мари разочарова ме и ме предаде

Я, стига сте се връзвали ;D Големи мъже ше ми се плашат тука от една жена, срамота! Кой на кого може да забрани да участва във форума? Освен администратора, друг не може да ви изгони. А Мари че е тежък характер, тежък е. И аз съм. Много сме така. И какво от това? Закачаме си се от време на време и това е. Много се вживявате, като че ли животът ми зависи от тоя форум. ;)

"хората плашат с теб,"

Ах, сладура ми той. И теб ли изплаших? ;D.Спокойно си пишете. Аз излизам от форума като излекувана.Само ще ви навестявам от време на време ;).

А ако има някой който те гледа от страни и все пак е поне малко запознат,със това което ти се случва,само те гледа и нищо не прави!
Повечето "НОРМАЛНИ ХОРА" странят от хора като нас,понеже си мислят най често,че сме "ЛУДИ" или сме "НАРКОМАНИ".....Което е много тъжно!
Уви на мен съм би били по 3 инжекций Диазепам на ден,в период който бях много зле,и когато Диазепама те дрогира,защото точно това прави,ти си разкашкан и едвам движиш.
А когато нямаш с какво да се успокоиш,някакъв медикамент,понеже си далеч от вкъщи,точно тези пристапи те карат да приличаш на "НАРКОМАН"............
Извинете че пиша такива неща,но искам да ви отворя очите за някои неща,ако мога и надявам,се че някой ще отвори мойте!    :-X

Здравейте!
Аз преодолях ПР си. Бях толкова зле, че не можех дфа си покажа носа навън без придружител. Този кошмар е зад гърба ми, благодарение на един много добър доктор и прекрасен човек, чието име не мога да спомена тук в нета.
ПР не е болест и не се лекува с лекарства!!! Голяма грешка е да се взимат лекарства при ПР- лекарствата само хронифицират нещата. Не се лъжете по лекарствата.

Браво, Saturn. Сподели как точно се излекува, какво направи, че иначе много мистериозно звучи.

здравеите на всички.и аз бях като вас с тези ужасни симптоми.една година се мъчих с тях обикалях по лекари питах и разпитвах относно състоянието ми но никои не ми помогна.пих какви ли не лекарства от които се чувствах още по зле.един ден реших да ги спра и да пробвах нещо съвсем различно.започнах да се поставям в ситуации които преди ме плашеха и ме докарваха до ПА .сега вече се излекувах напълно и съм много добре.искам да ви кажа че на първо време трябва да повярвате че сте напълно здрави и ви няма нищо.аз например като се замислех преди за нещо лошо и ми ставаше зле.старая се да мисля само за работа и семеиството.игнорирам всички лоши мисли.всички вие можете да го постигнете.не се предаваите.оставям скаипа си-bezstra6en ще се радвам ако мога да помогна на някои.успех на всички

усещам се все едно съм увряла и не живея в реален свят постоянно сънувам кошмари не излизам от нас все едно не съществувам и с всеки ден ставам много по зле

Какво направих ли? Първо, отказах да взема лекарства от гп-то, знаех някак интуитивно, че няма да ми помогнат. Второ, знаех, че ще ми мине рано или късно и имах амбицията и вярата това да стане - да не губиш духа си! Трето, знаех, че не мога да го наяравя сама, и потърсих някой, който да ми бъде ръководна светлина, ходих при психотерапевт, специализиран в ПР - един от най-добрите в България. След 3-4 месеца, вече не само че нищо ми няма, а съм по-стабилен и спокоен човек отпреди да получа ПР.
Няма нищо случайно. ПР е просто резултат. То идва, за да научим ние нещо. Не се предавайте. Бъдете спокойни. И се изправяйте срещу страховете си- търсете ги, а не бягайте от тях :) Първо, трябва да се разбие омагъосаният кръг на мисли и телесна реакция. Второ, трябва си технологично време, за да се нагоги тялото и ума към новото положение. Трето, на мен лично ми помогна психотерапевтът,  да се справя за 3 месеца, а не години, ако трябваше сама да се боря. И знайте едно- това не е болест, напълно здрави сте :)

И още нещо  -ПА е реакция "борба или бягство". За да я "победиш", не трябва нито да бягаш, нито да се бориш. Борбата е от друго естество.

Според мен невинаги причините за ПР трябва да се търсят в детството или поне, не при всички хора. Едно кошмарно преживяване може да е предизвикало ПР и то да не е било в детството, а в по нататъшния живот на човека. Затова, според мен   всеки страдащ трябва да започва оттук, да се опита да си припомни дали не е преживял някое стресиращо събитие. И нито за миг не трябва да се колебае, ако има такова стресиращо събитие, че то е предизвикало ПР. Така си мисля.

Със сигурност е добре да се направи внимателна разлика между понятията причина и повод. Както казвате вие, много често има стресиращо преживяване, което отключва ПР. Това е поводът. А причините са далеч назад в детството най-често, или в първата възрастова криза, или във втората, като се има предвид, че първата е от 2-4г. а втората от 4-7г. Тогава се зараждат причините. За да има човек ПР трябва да
се срещнат причини и повод, за да се развие. Нещо като семенце, което само при определени условия може да стане някакво растение.
Терапевтично се тръгва винаги от повода, или какво в актуалната ситуация е подействало "благоприятно" на "семенцето" да се развие в "растение" и как се е появило това семенце.
Самото подробно анализиране на първата криза или ПА, на ситуацията в която е бил човек непосредствено преди нея, дава информация за причините от миналото, които се изследват в следващият етап.

Тази теория ми е доста странна. Не казвам, че я отричам, но не мога да я разбера. Моята първа ПА, например когато ме приеха за задържане докато бях бременна, умирах от страх да не изгубя бебето. Това какво общо може да има с възрастовите кризи ???

 :) Тъкмо за това иде реч. Има два вида страх, нормален и невротичен. По принцип страх се използва за усещане, което не е продиктувано от някаква обективна заплаха. Уплах е, когато има обективна ситуация, в която чувството на страх е нещо абсолютно нормално. Другата разлика между нормален и невротичен страх е и неговата интензивност, като при ПР той е равен на ужас. Ситуацията на раждане е стресова за всяка жена и е нормално да е притеснена. Някои обаче са притеснени доста повече от други. Защо това е така, е отговор, на който може да се отговори изследвайки причините. Тук идеята не е какъв е бил факторът отключил ПР, а защо събитието не е било преработено /както би било направено от други, които нямат ... да го кажем придобита предразположеност/ до степен, в която да бъде преодоляно.

Явно всички сме един дол дренки. Аз заради това чудо без малко да си загубя работата. През април постъпих на ново място - престижно, държавно, висока длъжност. Всичко - перфектно. Животът ми - уреден, собствени няколко жилища, мила съпруга, високи доходи, направо приказка ще си каже човек. НО от време на време, вървейки из коридорите на сградата, започна леко да ми се завива свят. Без нищо друго. След това един ден както си седях в една стая при колеги, направо имах чуството, че си отивам, задух, изпотяване, имах чувство, че ми спира сърцето, след това изведнъж пулс 150, направо бях сигурен, че ще мра. Имаме медицинско лице в службата, дойде, пулс, кръвно - всичко наред, ама аз уплашен бегом при джипито. Изписа ми АЛОРА - сироп. Започнах да го пия и известно време - нищо. Но след това като се започна - АД. Особено в службата. А няма причина реално, добър специалист в областта си съм, в перфектни отношения с директора ми, но както влезех в сградата, започвах да трепера, да се потя и да имам чувство, че припадам. Постоянно имах една топка в корема и даже ме бе страх да си поема въздух. И тогава започнах да се явявам на работа само колкото да се чекирам и след това излизах по разни партизански пътечки и се завирах в близкото заведение. Там по цял ден пиех бира и нямах никакви кризи. За мен това бе един вид спасение от терора. Но на няколко пъти ме усетиха, колеги започнаха да говорят и съответно бях привикан на килимчето. Не можех да обясня за атаките, защото, който не го е изпитвал няма да повярва. Отървах се с обяснение за семейни причини и това беше. Опитах се да преодолея страха, но в главата ми само глупости. Желание за нищо нямах. А започнах и да пийвам повечко, защото тогава чувствах някакво успокоение и мислех позитивно. Но всичко това се отразяваше на ефективността ми в работа и в нас. Ходих на кардиолог - екг, ехограф, всичко - няма проблем, аз не вярвам, носих изследванията на мой познат ветеран, светило - няма проблем. И въпреки, че го знам това и постоянно си го набивам в главата, пак от време на време имам кризи. Започна да ме е страх да карам кола, направо развих фобия от задръствания (а в София са много). Сега съм една дълга отпуска и се надявам всичко да се оправи, но както казва един приятел - всичко е в главата.....

Много е добре, че свързвате появата на кризите с определен период, или ситуация от живота си. Все пак там е и разковничето. Само че трябва същият този разказ да бъде облечен в много детайли, в които всъщност се крие по-важната информацията. Възникването на първата ПА никога не е случайно и от нищото, колкото и така да се струва на всички. Това, че истинската причина не е видна с "просто" око не означава че липсва. Важно е, какво е било ежедневието ви преди преместването на новата работа, за какво съжалявахте, какво ви радваше, как това се отрази на общуването с вашето семейство, приятели, роднини ... на вас в чисто емоционален план. Казвате, че с директора сте в добри отношения, но на каква цена? Какво се случи в деня на първата ви криза, или няколко дни преди нея.
Всичко това са едни рутиини въпроси, които биха могли да хвърлят малко светлина върху така "неизвестната" причина за първата ПА. Предполага се /по старата поговорка, че където е текло пак ще тече/, че когато в една ситуация има ПА в следващите подобни отново ще има, та дори и при тези които само приличат на нея. Психиката се "научава" да ползва този механизъм и разпространява неговата "успешност" и в други ситуации.
За какво всъщност успяване говоря е доста сложна тема. Имайте предвид че всеки един симптом помага за нещо, което ни убягва. Естествено носи и страдание със себе си. В психотерапевтичен план не толкова причината за симптома е важна, колкото неговия смисъл. Какъв смисъл има симптома? Това е основния терапевтичен въпрос.

Zdraveite izvinete 4e pi6a na latinica no nqma dr na4in ... tuk pone razbirate pove4e ot men i iskam da popitam za6ty po cql den s tendenciq za uveli4avane me boli v oblasta na surceto i mngo silno lqvata ruka i pleshkata .. prosto nz ko da pravq ve4e kaje te molq vi napravo se poburkvam neznam da li utreshniq den 6te sam jiv ili ne6ty nqma da mi se slu4i sega .. za6toto az sam v tva sastoqnie postoqnno :X kajete normalno li e opasno li e.. hodih na kardiolog predi 1 mesec gore dolu no ne6tata se vloshiha nito moga spokoino da iskaram praznicite i moite voob6te dni .. molq pomognete ispadnal sam v dupka i nz na kade otivam voob6te :X:X ???

simeone, в ПР има хубави и лоши моменти, спадове и възход, така както с всичко др в живота. Искам да кажа, че каквото и да чувстваш то е временно... ех, да имаше кой да ми го каже преди една година - всъщност, имаше ама не вярвах. Трябваше сама да си троша главата. Ще си жив утрешния ден по всяка вероятност, а и да не си, нищо не можеш да направиш, не зависи от теб. Не се страхувай. Не е опасно. Колкото и да си мислиш, че е краят, не е.
Това, което описваш с ръката и болката в сърдечната област, беше стартът на моето ПР, тогава пих лекарства за кратко, които поне това облекчиха, но пък ми сваляха драстично кръвното и ме правеха ужасно сънлива. Има обаче и такива, които облекчават симптомите без да имат такива странични ефекти (Глог, валериан, мента, Валидол, Седатиф, Есберикум - жълт кантарион)... на мен най-добре ми действаше чай от коприва, пиех го предимно вечер, преди да заспя. В момента нищо не пия, защото не чувствам нужда. Преджапай най-тежкия период и ще е по-лесно нататък. Кураж ;)

Zdraveite!Amo moje da se kaje godina i neshto stradam ot tova systoqnie!Ne se chuvstvam pulnocenna!Proloshava mi,povdiga mi se,treperqt mi krakata,syrcebiene,zadushavam se,parene v glavata i kakvo li ne oshte!Neshto ujasno!Hodih pri lichnata tq me preprati na psihqtyr!Pogovorihme si kaza 4e e na stresova osnova malko po spokoino da ne se valnuvam,da izbqgvam emociite i t.n.!Izpisa mi Lenuxin!I sega zapo4nah tepurva da go piq!Kato ima efekt 6te pisha!Kaza che e lechimo i che mnogo hora go poluchavat!I trqbva da se borish ti !Sled kato spresh hab4etata ve4e vodish ti parada!Zavisi vsi4ko ot tebe!Da ne se poddavash na tova systoqnie pak!Ima lek!Dano i pri men ne spoluchu i pri vsi4ki koito go poluchavat!:) Uspeh na vsi4ki ..i se pazete po malko nervi i po malko stres!

Просто искам да си излея душата. От 6 години съм с ПР, от които около 4-4,5 пиех лекарства, от година не пия.На 27 години съм. Ето какво мога да споделя:

- Антидепресантите подтискат, те не лекуват, никога повече не мисля да пия хапчета, които да подтискат положителните и отрицателните ми емоции.
- ПР не се появява от нищото, естествено в емоционален и физиологичен план някои хора са предразположени НО ПР Е СЛЕДСТВИЕ НА КРИЗА НА АЗА, ТОВА СЪСТОЯНИЕ ПОКАЗВА, ЧЕ ЧОВЕК НЕ ПРАВИ ТОВА КОЕТО ИСКА, НЕ ЖИВЕЕ ЖИВОТА СИ ТАКА КАКТО ГО ЧУСТВА, НЕ СЕ ДОВЕРЯВА НА СВЕТА..
- Мисля, че това състояние е път, който трябва да измина за да стигна до себе си и когато го преодолея няма да има нищо, което да ме събори, нищо, защото аз ще съм минала през най-лошото.

Понякога плача с часове, когато получавам атака започвам механично да плача, това ми помага , забравям за симптомите! Понякога съм гневна и мразя всичко и всички и се питам по 1000 пъти - защо аз, защо аз, защо аз...

Детството и семейството имат огромно значение. До толкова до колкото АЗ през моята душа съм ги изживяла и съм ги почуствала. Далече съм от мисълта, че с всички действия или думи родителите ми са искали да ми навредят. Майка ми е много властна жена, от малка ме е страх от нея.
Тя е груба и използва много груби думи - не помня много от детството си но помня, че винаги ме е било страх от нея. Почти всеки ден си повтарям, че никога няма да постъпя така с децата си, никога няма да правя това, което тя е правила. Дано не се превърна в НЕЯ, ДАНО! Тя знае как да ме придизвика, как да извади всичко най-лошо от мен, правеше го когато бях на 10-12 години, прави го и сега. Бутоните които натиска са все едни и същи - казва ми, че съм мързелива, че съм едно нищо, подиграва се с моето състояние, използва каквато власт може върху мен и накрая успява - докарва ме до истерия и паническа атака. Толкова много искам да дойде ден, когато думите и да не ме нараняват. Не я мразя , предполагам го прави защото тя самата има проблем. Но искам думите и да не ме нараняват и да не пазя спомени за пътите, когато ме е обиждала, удряла или наранявала. В нея има толкова злоба и гняв към мен, към света... Мисля, че заради този страх винаги съм се стремяла да се доказвам и съм се развивала повече и повече. Но всичко това не е редно, просто не е редно...

Най-голямата ми мечта е да намеря човек, който да ме обича такава каквато съм - без да ми се налага да слагам маски и да имам (осинивя) деца на които да дам най-доброто от себе си. И никога да не ги наранявам, никога! Отвратена съм от този комерсиален свят, движен от суета. Гнили от вътре и нагласени от вън хора. Искам да се науча да живея скромно, да съдя зеленчуци и да готвя домашна храна. Да правя съдове от глина и да пътувам. Ако това е пътят по който трябва да мина за да реализирам своите мечти, ОК готова съм да се боря с панически атаки и каквото още живота ми предложи.

РАЗБЕРЕТЕ КОИ СТЕ И КАКВО ИСКАТЕ! РАЗБЕРЕТЕ КАКВО ВИ НАРАНЯВА! РАЗБЕРЕТЕ КОЕ ДАВА СПОКОЙСТВИЕ НА ДУШАТА ВИ!

П.С. Написаното е хаотично, но идва от душата ми. Вярвам, че съм минала повече от половината път. Където и да сте по пътя си, може да разчитате на мен!

edm haresa mi mnogo tvoq post za6toto v nego ima mnogo istina i edno e vqrno PR ne idva na koito si pojelae to prosto stava realnost ot na6iq na4in na jivot ... po vid po mnogo drugi pokazate li  tuk nie horata v foruma sme  razlichni no tuk idva momenta da kaja che tolkovo mnogo si prelichame che chak ne si go i predstavqm .. vsichki sa minali prez kakvi li ne prepqdstviq i neugodi no ne samo tova ... neijivqni mechti i kolkoto i da ne razbirame neshtata do krai nie ne jiveem jivota koito samo jeelaem ot vatre v sami te nas ... i tova ne stava kogato se poqvi PR a to prosto ni e sapatsvalo do negovata poqva oshte ot nachaloto PR e izrazat na nasheto neshtastie i mnogo se radvam che ima tuk hora koito sa razbrali tova i veche sa predprie li adekvatni merki za po dobar jivot .. moje bi az nqmam smelosta da zastana lice v lice s tozi problem i za tova zadabochavam no me radvat horata s hus i nadejda che vs 6te se naredi i ako naistina go vqrvat ot surce to neizbejno 6te stane moje bi ne dnes , utre no 6te stane tuk obache trqbva neizbejno da si promenim navicite na jivot tka che da sme udoboletvoreeni ot samiq jivot .. togava vsi4ko shte se naredi no putq za nqkoi e dulag za nqkoi po kratak . vajnoto e uspeha i stremeja na gore  .. az vi pojelavam na vsichki poglednete za moment zaobikalqshtata vi deistvitelnost i ako tq ne pravi tka che da uspqvate napravetee usilie i smachkaite tozi problem na dushata !!!! JELAQ VI USPEHH!!!!  :)

Здравейте на всички-търся съвет от вас защото всички имаме този жесток проблем и всеки търси  решение-аз лично нямам подкрепа от близките си и само вие може да ме разберете.Имам ПА от около три години-отказах да пия лекарства-известно време бях добре но кошмарът се върна.Проблемът е в това че се налага да посетя зъболекар и само при мисълта че трябва да стоя с отворена уста известно време .....имам чувството че няма да мога да дишам и ще умра на стола.При последното ми посещение симптомите ме застигнаха точно на зъболекарския стол -ръцете и краката ми бяха втвърдени буквално не дишах от ужас Моля за помощ..

Rori,здравей!Попадала съм в същото положение при зъболекаря,но не знам как,сигурно съм се подтискала да не се изложа и всичко е минавало,след като изляза от кабинета.Тогава още не бях чела нищо от форума,но сега съм изчела доста работи от тук,и смятам,че имам ефект върху състоянието ми.Благодарна съмна хората,които пишат тук,защото извлякох ценни съвети за справянето с ПР.,а то се убедих зависи само от нас и нашето мислене.Отиди спокойно на зъболекар,не мили,че ще ти стане нещо,но дори да се прояви някой симптом на зъболекарския стол не мисли за него,а се опитай да мислиш за нещо позитивно и те ще отшумят.

Симеон, много добре обобщаваш проблема - проблем на душата! Защото когато ни боли глава пием хапче, а когато ни боли душата пием антидепресанти и т.н. Никой обаче не лекува причините - и за болките в главата и за болките в душата. Не разбирам защо нямаш смелост да се изправиш пред проблема и защо се задоволяваш с мисълта, че проблема се задълбочава? Нашите мисли се материализират, най-добре това знаят хората с ПР. Мозъкът не различава истинската опасност от тази в нашата глава. Т.е. да нямаш смелост и да се примиряваш са само реалности създадени в твоя свят. Истината е друга, убедена съм! Кризите са път по който АЗ-а израства, а паническите атаки са подарък, това е моята философия...Разбирайки добре какво е ПР ти си изминал поне половината път, няма как да се върнеш назад и на финала ще си като мен - няма да има какво да те събори!

Чудесно! Айде, сега на всички по един новогодишен подарък - край на ПР. ;) Щото ако "кризите" са подарък, аз не ща подаръци тая година :P

П. С. Разбирам какво имаш предвид, и се шегувам :D И принципно си права.

Благодаря за разбирането vesi2003

zdraveite !!! iskam to4no tuk da popitam za6toto ste pove4e i s pove4e opit !!! Ta nqkoi izpitval li e dni na red ne 4ak tolkova visok puls pri koeto moq varira ot 100 do 80 no pulsirane na vqsqkade i nai ve4e udarni udari na surceto koito me sasipvat normalno li e kaje te molq vi !! ??? :-X

Симеоне, нормално е, да. Особено, когато си силно разтревожен, както е при теб. Не ми е работа, но помоли лекуващия ти лекар, ако сметне за правилно да ти изпише лексотан за кратък период, той влияе добре на сърдечната дейност, пулс и тревожност. Така ще избегнеш по-нататъшното фиксиране на вниманието върху пулса и сърцето.

Здравейте и от мен. ;)
На 32 години съм и преди около 2 месеца ми се случи за първи път това ужасно нещо наречено ПА. Изчетох много неща в интернет и ме интересува дали това което изпитвам може наистина да се причисли към ПА.
В началото получавах нещо като "изтръпване" на тялото обикновенно сутрин след кафе с приятели. С течение на времето тези изтръпвания зачестиха както и тяхната продължителност. Отказах първо цигарите а след това и кафето. Пика ако мога така да се изразя беше преди около месец и половина когато на едно доста отдалечено място от нас без консумация нито на цигари или кафета внезапно ме връхлетя ПА. Усетих стягане в тила, гадене, необяснима напрегнатост и всичко това продължи докато не си тръгнах. През целия ден не ми беше добре, вечерта дори отидох до Бърза помощ откъдето заявиха че става въпрос за нервна криза. Впоследствие след консултация с психиатър започнах да приемам и лекарства от които се чувствам по-добре.
В началото, когато бях по-зле изпитвах неувереност на места отдалечени от нас. Получавах задух, стягане в гърдите и отзад на главата от всичко това се спасявах като ставах и тръгвах към нас. В момента в който бях достатъчно близко ми минаваха или до голяма степен отшумяваха тези симптоми. Това което ме притеснява че тези пристъпи продължаваха ако съм седнал в някое кафе за 5 минути-5 минути, ако стоя половин час-половин час. Просто не знам дали това е ПА и доколко може да издържи организма ми на това или е нещо по-сериозно. Свалих 5-6 килограма, нямах почти никаквъв апетит, сега е по-добре положението
Правих си кръвни изследвания и изследвания при кардиолог-всичко беше нормално. По принцип спортувам доста, така че не е на база застоял живот.
Ами това е май в най-общи линии. Надявам се че не съм бил прекалено разточителен в обесненията си. Ще се радвам да споделите своя опит и мнения по въпроса.

Само лекар може да ти постави диагноза,но симптомите наподобяват ПР.Важно е,че си направил и други изследвания,за да отстраниш някои предположения за друго заболяване.Посети психиатър(ако не си го направил),той би те посъветвал.

Ами аз бях на психиатър и той ми предписа лекарства от които засега съм доволен.
Просто като чета симптомите на ПА продължават няколко минути докато при мен отминават когато стана и се запътя към вкъщи. ;)
И другото което ме притеснява, както предполагам и всеки е дали след като спра приема на лекарства няма да ме връхлети отново с пълна сила ПА? Така като гледам лекаря няма желание да ми изписва още транквиланти и ще остана само на АД. Но дали лечението е било успешно, дали съм попаднал на точното лекарство или ще преживея всичко отново - ето кое ме безпокои.

Ти ако си задаваш тези въпроси,никога няма да се отървеш от лекарствата.Не че аз нямам съмнения,но каквото стане.Ти си в етап на вземане на леки варианти от лекарствата,трябва ли да стигнеш до по силните?Помисли само.Опитай се да не си задаваш въпроси,които нямат отговор.

Агрофобия от открити простронство,страдам от тази фобия  доста
години, моля ако някои се е справил с  тези страхове да пише в форума
 

Соня, ето темата където споделяме как се справяме с агорафобията. Тук и ти можеш да разкажеш за проблемите си.
http://strahove.evropea.com/index.php?topic=487.0 (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=487.0)

Здравейте на всички.Радвам се че намерих място,където някой ще ми повярва и ще ме разбере. :)Преди четири месеца почувствах отпадналост,сърцебиене,шум в ошите,имах усещане,че всеки момент ще припадна,задушавах се и следователно се оплаших от всичко това,което ми се случва.Започнах да ходя по лекари правиха ми куп изследвания и се оказа че съм много-добре,посъветваха ме да отида на психиатър,така и направих.Психоложката ми постави диагноза паническо разтройство и ми предписа Есцитил 10мг.,от три месеца ги пия,но понякога симтомите се явават,по принцип всички казват че си стоят вкъщи там се чувстват сигурни,но при мен е точно обратно все гледам да сим някиде по работа.В крайна сметка се чудя дали не можем да се преборим със това изпитание без медикаменти,дали ако спра да пия есцитил ще стане лошо,все пак ПОДСЪЗНАНИЕТО МОЖЕ ВСИЧКО ПРИЯТЕЛИ.

Здравейте и от мен,на 21години съм!За съжаление нямам поставена диагноза от лекар,че страдам от ПР,но от това,което описвате и чета в интернет ме накара да си направя извода,че може би и аз страдам от ПР.При мен започна преди около 3месеца.За съжаление неуспях да се консултирам с психиатър,понеже получих предложение за работа в Англия при приятеля ми и реших да дойда.Мислех си,че ще е нещо временно и ще мога да се справя с проблема,но май съм се лъгала жестоко.Незнам как се случи,но може би 1 седмица нямах време да мисля за глупости и да имам страхове.Моя позна го отдава на факта,че съм била много заета умнствено и физически с работата ми и наистина беше така.Страхувам се ужасно много и много трудно се успокоявам...криэите продължават дълго време-ужасно е.По цял ден това ме тормоэи и не ми дава мира...постоянно си мисля наистина ли ще ми се случи нещо лошо,какво ще ми се случи...и все такива неща-надявам се ме разбирате!

Радвам се че ми писа,какво да ти кажа предписаха ми лекарства пия ги но насила,искам сама да се справя с този кошмар но се съмнявам,че ще успея.Сега от всичко ми остана само замаяността:))))))))))))),понякога имам усещането че ще се ступоля на земята.Опитвай се да мислиш позитивно отиди на лекар кажи какво ти се случва без да спестчваш каквато и да е подробност,но най-вече ни трябва ВОЛЯ!!!!!!!!!!!!Пий много вода това помага излизай,разхождай се,ние сме по-силни от това нищожество можем да се справим с него вярвай в себе си,когато се почувстваш много-зле се усмихни,купи си книга свъпзана с потсъзнанието,как може да се излекуваш,чрез потсъзнанието и така за сега,въорижи се с търпение ще ти бъде нужно,не си сама много-сме с ПР!Пиши ми:)))))))

здравейте и от мен!казвам се диана и съм на 28 години,имам малка сладка дъщеричка на година и половина.от началото на 2007 при мене започнаха ПА.И АЗ НЕРАЗБАРАХ КАК СЕ ПОЧНА....ПОСТОЯННО МИ БЕШЕ ЗАМАЯНО,БОЛЕШЕ МЕ ГЛАВАТА,ГАДЕШЕ МИ СЕ,ИМАХ СЪРЦЕБИЕНЕ И ТН....ЗАПОЧНА СЕ ХОДЕНЕ ПО ЛЕКАРИ...ОБИКОЛИЛА СЪМ ВСИЧКИ СПЕЦИАЛИСТИ И ТО НАЙ-ДОБРИТЕ В СОФИЯ,ТОЛКОВА ПАРИ ПРЪСНАХ И ВСИЧКИ БЯХА ЕДИНОДУШНИ- НЯМА МИ НИЩО,ПРОСТО БИЛО НА НЕРВНА ПОЧВА.ТЪКМО БЯХ ЗАПОЧНАЛА ГОРЕ ДОЛУ ДА СИ ВЪЗВРЪЩАМ НОРМАЛНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ И ПОЧИНА БАЩА МИ ОТ ИНФАРКТ ПРЕД ОЧИТЕ МИ...И ТОВА КАТО ЧЕЛИ НАЦЯЛО ОТКЛЮЧИ ПОСЛЕДВАЛИТЕ МЕ СЪСТОЯНИЯ....ЗАПОЧНА СЕ ЕДНА АРИТМИЯ И УСКОРЕН ПУЛС-СЪРЦЕБИЕНЕ ТА ДО ДЕН ДНЕШЕН МЕ МЪЧИ И ТО ЖЕСТОКО.ЗАПОЧНА СЕ ОТНОВО ХОДЕНЕ ПО КАРДИОЛОЗИ И ВСЯКАКВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И НА ХОРМОНИ И ВСИЧКО Е ОК.ДА АМА АЗ НЕ СЪМ ДОБРЕ...ПОСТОЯННО ГО УСЕЩАМ ТОВА ПРЕСКАЧАНЕ НА МОМЕНТИ ДАЖЕ СЕ ЗАДЪХВАМ ОТ ТАМ КАТО СИ ВЪОБРАЗЯ ЧЕ ЩЕ ПОСЛЕДВА ИНФАРКТ И ИЗПАДАМ В ПАНИКА-ПОЧВАМ ДА МЕРЯ КРЪВНОТО ДА СЛУШАМ СЪРЦЕТО СЪС СЛУШАЛКИ МЕРЯ ПУЛС.ЗАПОЧВА ДА МИ ИЗТРЪПВА ГЛАВАТА И КРАЙНИЦИТЕ И УСЕЩАМ ЧЕ ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ ПРИПАДНА И ФИНАЛА Е-ЗАПОЧВАМ ДА ПЛАЧА.СЛУЧВАЛО МИ СЕ Е НА УЛИЦАТА В ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ,НАВСЯКЪДЕ....ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТА НЕЩАТА БЯХА МАЛКО ПО ДОБРЕ,НО СЛЕД РАЖДАНЕТО ПАК СЕ ВЛОШИХА.МНОГО МЕ Е СТРАХ КОГАТО СЪМ САМА С МАЛКАТА ДА НЕ МИ СТАНЕ НЕЩО...ПОСТОЯННО ГЛЕДАМ ДА СЪМ СРЕД ХОРА ЗАЩОТО ЗНАМ ЧЕ АКО ПРИПАДНА ЩЕ ИЗВИКАТ БЪРЗА ПОМОЩ.КАТО СЪМ ВКЪЩИ БРОЯ ЧАСОВЕТЕ ДОКАТО СИ ДОЙДЕ МЪЖА МИ.ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ВЕЧЕ МНОГО МЕ ПЛАШИ.ПРОБВАЛА СЪМ РАЗНИ МЕДИКАМЕНТИ И НА БИЛКОВА ОСНОВА И АНТИДЕПРЕСАНТИ НО ОТ ТЯХ ИЗПАДАМ КАТО В БЕЗТЕГЛОВНОСТ И МИ Е ОЩЕ ПО ЗЛЕ.В МОМЕНТА ПИЯ АТЕНОЛОЛ-ЗА АРИТМИЯТА/ефект нулев/ И АТАРАКС САМО ВЕЧЕР ЗА СЪН В НАЧАЛОТО ТОЙ МИ ПОМАГАШЕ НО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ СЕ БУДЯ ДОСТА ЧЕСТО ДА ПРОВЕРЯ "дали съм жива и дишам".ОТ ВСИЧКО КОЕТО НАПИСАХ ДО ТУК НАЙ МНОГО МЕ ПЛАШИ АРИТМИЯТА-ТОВА ПРЕСКАЧАНЕ Е УЖАСНО НА МОМЕНТИ ВСЕ ЕДНО СЪРЦЕТО МИ ИЗЛИЗА ОТ РИТЪМ И ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ СПРЕ...НЕ СЪМ С ПОСТАВЕНА ДИАГНОЗА ПА МАКАР ЧЕ СЪМ ХОДИЛА НА ДВА ПСИХОЛОЗИ НОНЯКАКСИ НЕ СИ ПАСНАХМЕ И УЖ СЕ ОПИТВАХ САМА ДА СЕ СПРАВЯ.....НО УВИ...ДНЕС СЛУЧАЙНО ПАПОДНАХ НА ВАШИЯ САЙТ И СЕ НАДЯВАМ ТУК ДА ПОЛУЧА РАЗБИРАНЕ И ПОМОЩ!

Здравей Диана,

искам да ти кажа, че аз те разбирам напълно, защото имам същите проблеми със сърцето ми и мислите ми, че то излиза от ритъм. Мойте ПА започват имено така - с прескачане на сърцето и сърцебиене, после следват всичките екстри с изтръпването, треперенето, а отскоро и задушаването...
Аз обиколих много лекари също и мнението на всички е, че тези симптоми си ги предизвиквам сама от страх. Опитвам се да си давам кураж и да преодолявам кризите като продължавам напред въпреки всичко. Днес беше поредният ми такъв ден...страхотна ПА, но не се прибрах вкъщи сама, а останах да работя, сред хора, ангажирайки вниманието си с други неща.
Смятам така да продължавам, често си казвам "Каквото ми е писано, това да е! И да се страхувам няма да променя нищо..." Тук в този форум има хора, излекували се вече по този начин с инат и аз се опитвам така :)
Успех и на теб!

-

Мойто ПР.започна с прескачане на сърцето,все едно спира и след секунди започва силно да бие.Имах и аритмия.Насочих се веднага в св"Екатерина"-София.Прегледаха ме обстойно,апаратурата им е добра,но ми казаха няма ти нищо.Прескачането продължаваше.Записах си час при голям специалист в същата болница,човека се занимава със сериозни работи,като присаждане на сърце и др.И той ми каза,че ми няма нищо,умрях от срам,всичко е на нервна почва.Приех състоянието си,мина около половин година и повече,и лека полека поотшумяха прескачанията.Другите симптоми на ПР.са си били на лице от самото начало,за това не ги споменавам.Всичко с времето си.

Здравй Диана! :)Добре дошла при нас!При теб проблема е сериозен,защото имаш детенце и се притесняваш най-вече за нея,разбирам те напълно.Имаме общ проблем :)аз също съм голяма бъзла и не мога да оставам сама вкъщи,разбера ли че ще се случи това започвам да плача,когато съм сред хора съм много по-спокойна,не знам за теб,но моя съпруг не ме разбира по това отношение мисли че това се случва на всеки просто аз се задилбочавам и си измислям че нещо може да ми се случи даже не иска да пия лекарствата,защото мисли че ще се престрастя.Трябва да имаш силна воля мила!Само това помага,отиди пак на лекар и кажи,че тези лекарства не ти помагат и да ти ги сменят,опитвай се да  се забавляваш в компанията на дъщеричката си,все пак предполагам,че тя е най-голямото ти щастие :)Пиши ми аз съм сигурна,че някакъв си страх не може да ни победи особено теб,защото си имаш едно съкровище за,което трябва да се бориш.УСПЕХ :)

благодаря на всички ,че толкова бързо ми писахте и ме подкрепяте ;)
надявам се тук да намеря помощ и съвети и най-накрая да се отърва от тези мои състояния.

здравейте,някой усети ли нещо от тази магнитна буря?аз лично вчера бях много зле....за първи път усетих как земята ми се приближава и все едно се качва пред очите ми разбира се веднага изпаднах в щура паника и имах чувството че ще припадна всеки момент.добре че една колежка беше с мене та ме поуспокой....иначе днес имам само главоболие и разбира се А Р И Т М И Я.
моля ви тези с аритмия и прескачания кажете ми как се справихте?какви лекарства пихте и помогнаха ли ви?най много тази аритмия ме притеснява иначе отпадналостта виенето на свят и изтръпването някак си ги преодолявам но това сърце ме побърква.имам чувството че всеки момент ще спре да бие сърцето ми и повече никога няма да видя малкото ми слънчице.по принцип не ме е страх от смъртта единствено ми е жал за детенцето ми че има нужда от мен и постоянно ме търси и иска да съм до нея.......

Мила Диана  :),според мен е време за посещение при психолог,всичко е на нервна почва,успокой се трябва да се консултираш с лекар няма как иначе,всичко ще мине мила аз съм обедена в това и целта е точно това да вярваш,че ще успееш!!!!!!!!!!!!САМО ТЕ МОЛЯ-НЕ КАЗВАЙ НЯМА ДА СЕ ИЗЛЕКУВАМ!ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО НА ТОЗИ СВЯТ!

Диана,при мен аритмията мина без лекарства,просто никой не ми даде тогава за това,а директно минах на АД.Най-добре е да отидеш на лекар и да ти сменят лекарствата,след като не ти действат.Поуспокой се малко,всички тук сме с подобни симптоми,ако си чела постовете,си разбрала,че няма припаднали и умряли от това.Ти засилваш симптомите,когато мислиш за тях.Знаеш ли колко пъти ми е ставало зле,а съм била с детето сама,но се стягаш(полегни,вземи нещо за успокоение,наплиискай се с вода).Това са малко примитивни работи,но трябва в криза да бъдеш малко по стегната и потърси добър психиатър.

Здравейте! Относно аритмията, аз я имам от доста време и започнах да пия АБАНА на билкова основа е , но трябва да се пие по дълго време, от него аз се чувствах добре и ми намаля аритмията. И аз съм ходила по лекари и ми казваха, че нищо ми няма и е на нервна почва и вече си приемам симптомите като такива, но тази аритмия наистина е много неприятна и някой път доста ме плаши. Пожелавам на всички успех и само позитивни емоции!

здр моля ви кажете ми и ми помогнете как да се справя със самолет,страдам от ПР а скоро ми се налага да се ка4а на самолет  :'(

Здравей, това със самолета съм го минала. Аз пътувам често и просто трябваше да се справя. Имала съм моменти когато съм искала да скоча и да изхвърча от самолета. Сърцето ми е излизало от ритъм и направо бесните са ме хващали. Лечението ми беше следното :
- не съм самичка в самолета
- нищо няма да ми стане, защото това е страх от който не се умира
- винаги имам музика или книга за четене
- вземи си 15 мин преди полета Деаксинит
Аз вече летя 10 години и съм добре. Наистина трябва да ти кажа, че полета е чудесно изживяване и не допускай един страх да ти отнеме това удоволствие. Наслаждавай се!!!
Ето сега ти самичка си набиваш, че нещо ще ти стане и страха ти се наслагва от сега...Успокой се и знай, че нищо няма да се случи!!!

здравейте,приемам съветите ви за психолог,но вече съм пробвала два пъти и все не се получаваше.първия при който отидох само си гледаше часовника за да си вземе поредните 50 лева,а втория всеки път искаше да му разказвам всичко отначало просто не си направи труда да ми научи името или поне да си запише нещо от това дето му казвах.моля ви ако някой познава наистина свестен психолог нека ми даде координатите му,не че имам много свободно време с това малко дете а и финансово не ми е много блестящо положение но ще пробвам още веднъж защото и сама осъзнавам че имам нужда от помощ.колкото до лекарставата пила съм и асентра и ривотрил и деанксит и с всичките изпадах като в безтегловност и даже като си вдигах ръката ми представляваше усилие макар че съм ги взимала в минимални дози.просто неискам с това малко дете да изпадна пак в това състояние защото наистина се плаша...

забравих да ви питам някой пил ли е хранителната добовка-хепи дей.аз си я купих но прочетох че една от съставките и предизвиква аритмия,а аз с мойта накъде повече....ако сте пили има ли някакъв успокояващ ефект

Здравейте,това със самолета много ме вълнува не съм се качвал никога а ще трябва избягвам го много време но само мисълта че ще съм на няколко хиляди метра във въздуха ме побърква....имало някакво хапче за да не те е страх от летене ако някой го знае да каже

blagodarq ti za saveta:dolcetopolina no mn sam pritesnena az piq ot vreme na vreme belqrgamin4e izbqgvam silnite uspokoitelni nz  tova ne sa go ila mislq

dido to i az sam 4uvala za tva hap4e no nikoi ne kazva kakvo e

Вълшебно  ;)
Няма лекуващо хапче.

Ако тръгвате с този страх няма да стане. Аз също си мислех и още си мисля какво ли не : сега ще паднем, сега ще ми стане лошо и няма да има кой да сме спаси. Спрете!!!
Тръгнете с мисълта, че ще бъде чудесно и така ще ви бъде по-лесно да преодолеете страха. След като аз се справих защо и вие да не можете. Позитивизъм, музика, книга, едно малко деаксинтче и сте готови.
Да, и мен ме шашка, че съм горе в нищото.

благодаря ти но аз съм с ниско кравно това дианекситче как щте подейства на краъвното и колко пъти мога да го приема на ден понеже аз ще пътувам от Варна до София със самолет след което ще имам 2:30 чакане до другият полет за Палма и незнам кога трябва да го пия или може и в 2 та случая на качване.

И аз имам ниско кръвно.
Можеш да си го вземеш преди двата полета проблем няма никакъв. Ще ти подейства добре.
Едното ще го вземеш като станеш сутринта и после преди вторият полет.
Не се притеснявай за кръвното!!!

Няма психиатър, който да предпише универсална рецепта за лекуване на ПР. Всичко е въпросна опити, кое лекарство действа, кое не. Единственото универсално лекарство е... ВРЕМЕТО. Времето лекува!

Здравейте,аз съм с ПР от много години ту се оправям и при най-маклия стрес отново се появява.Обаче за първи път имам много странни симптоми виене на свят и все едно левия ми крак и ръка тежат 100 кг,споделих с лекуващата ми лекарка и каза че това било от неврозата ми.Пия ксанакс и ривотрил,като ривотрила ми го намалиха на 2 по една четвърт.Някой ако има подобни симптими моля да сподели.

ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ НА ВСИЧКИ ДАМИ !!!!!

Честит празник мили Дами!!!

риших и аз да споделя как се справям макар и не толкова успешно защото ако излизам някъде трябва да съм с кола и тя да е паркирана възможно най близко.Това за мен е напредък 8г.не можех да отида дори до близкия магазин от тези страхове загубих си семейстото приятели знаете какво се случва.Сега реших че ще се боря макар и доста закъсняла и искренно се радвам на тези които са успели дават ми кураж да продължа.Аз вземам ципралекс по 5мг.и мисля че все пак ми помага преди това какво ли не съм опитала имам ПА но много по леки просто си повтарям че съм здрава.Някой знае ли колко дълго може да се взема Ципралекс пия го вече 6гд.

здравейте ...в една от темите бях споделила че при мен се появи след смъртта на моя баща ,в момента пия Ксанакс,чувствам се добре но....се появява нещо друго ,през деня съм много добре ,ходя на работа, гледам си домакинството в къщи ,но вечер взимам лекарството и заспивам и сънувам много, и само сънища свързани с баща ми ,сънувам го почти всяка вечер ,не изкам да е в съня ми ,защото ме е страх като сънувам мъртви хора,но през деня ок имам контрол над себе си ,през ноща как да се контролирам ,събуждам се уплашена, плувнала в пот,кажете ми нещо...

Като се сбогувате терапевтично с него.

Здравейте. Почувствах се длъжна да пиша във форума, за да ви окуража. Прочетах доста от историите ви и много от тях приличат на моята... паническо разстройство със симптоми задух, причерняване, сърцебиене и т.н. Не излизах от апартамента, освен за ръка с майка ми... Психиатър ми изписа хапчета, пих ги повече от година като постепенно се подобрявах... качих 20 кг, но не ми пукаше особено радвах се, че се пристрашавам да излизам. В крайна сметка паническите атаки спряха и съответно аз спрях хапчетата без да се консултирам отново - това не го правете в никакъв случай - хапчетата се пият и се спират по схема! От отшелник вкъщи изведнъж станах супер активна, не исках да се прибирам. Това което исках да ви кажа е, че с адекватното лечение се постигат резултати, което при мен си беше чист късмет, защото психиатъра не ме разпитва много много, а набързо ми изписа хапчета. Хапчетата помагат, но трябва и вие да се потрудите! Моя съвет е да излизате, като всеки ден увеличавате разтоянието по малко. Ако усетите, че ви обхваща паника си наложете да дишате равномерно и спокойно! Опитайте да мислите за нещо друго по възможност глупости - маймунски задник, фашкии(чувството за хумор е повече от задължително). Седнете на спокойствие и си помислете кое е най-лошото, което може да ви се случи?-Да припаднете, да ви прилошее, да напълните гащите, да умрете. Знам, че всеки от вас е наясно, че тези страхове са неоснователни, но въпреки всичко го завладяват. Всеки трябва да се пребори сам със страха си! Бъдедете смели и не се отчайвайте, мислете позитивно!

Василия, не се страхувай от това, че го сънуваш. Психиката ти има нужда да се разтовари от онова, което потискаш през деня, за да си вършиш работата, домакинството и всичко останало. Известно време ще е така. Не се плаши от сънищата си, приеми ги с благодарност - те ти помагат.
Можеш да напишеш едно писмо до него (колкото и странно да ти се вижда), в което да излееш всички твои чувства и мисли, или нещата, които не си успяла да му кажеш приживе, но си искала. Кажи му, че го обичаш, помоли се за него и поискай прошка. Аз направих това преди време, когато не можех да спра да сънувам дядо си. Така душата му (и твоята) намират мир и всеки продължава в своя си свят. Опитай.


Yanina, все бях чувала най-различни съвети, ама ти направо изби рибата ;D ;D ;D

ама това разчупва страха. като си мислиш за някой абсурд, някакси не те хваща страха или е по - малко. ;D

Да де, ама има и други, по-приятни неща, за които да мисля :) :)

Христос Воскресе! Веселие и радост за всички!

Четох, че храненето е важно за силата на ПА. Нека някой сподели дали е усетил това на практика?Има ли някакви храни, които ви правят по-напрегнати.

Наистина, някои емоционални "храни" са "трудносмилаеми".

Загубих мама  :'( :'( :'(Животът ми отново се преобръща....Много ми е тежко....Опитвам се да бъда силна,но незнам докога.Страх ме е ПА да не се завърнат отново.................

Диди, моите най-искрени съболязнования! Това е един от най-тежките моменти в живота на хората. Болката никога не отминава, но хората казват, че човек се научава да живее с нея. Силата на болката  няма да ти позволи да изпитваш ПА.Ням да се завърне ПР, мозъкът сега е зает с болката. Бъди силна!

Ари благодаря ти за подкрепата.Объркана съм,просто немога да повярвам че нея вече я няма.Някак си е нереално.Немога да мисля и разсъждавам нормално,постоянно плача......и май ще  имам нужда да говоря с някой стига да мога да вкарам мислите си в ред :'( :'( :'( :'(

Диди, някъде тука във форума бях написала за етапите на скръбта, през които се преминава. Аз ги минах няколко пъти, понякога пак ми се завъртат... ако искаш, ще видя къде точно беше, ако може с нещо да ти помогне. Обикновено ПР не се появява веднага, а след като се отърсиш от шока, ако изобщо се появи. Просто преди това мозъкът ти е зает с етапите, за които става дума. Колко време ще продължат е индивидуално. На мен ми помагаше това да мисля, че има и друг свят, че това тук е временно. Както и ходенето на църква. Не знам, ти ще си намериш кое да те успокои. Но не си потискай емоциите, изживявай си ги. Така по-бързо ще премине най-тежката част.  :-*

 Диди, съжалявам за загубата Ви! Надявам се да бъдете силна и да нямате ПА!

 Иска ми да Ви попитам, дами, по време на ПА, имали ли сте изтръпване или болка само в лявата, или в дясната страна на тялото. Аз почти постоянно имам болка в ляво, която ме кара да се плаша за сърцето, но тъй като ме боли почти целия гръб отляво, както и задника, започвам да се успокоявам, поне до следващата ПА :).
 Не знам защо кризите сякаш се подновяват, дали е от променливото време, то ми влияе много, по принцип. От три месеца съм на Феварин, след 50-тия ден допреди седмица почти нямах кризи, сега пак всичко е кошмар.
 Желая на всички пълно оздравяване!

Ioan, тези болки в лявата и дясната страна са често срещано явление при доста от нас, но те са по-скоро невралгични отколкото нещо сериозно.

Диди, спокойно можеш да споделяш болката си, така тежестта от огромната загуба ще бъде приета малко по-леко от съзнанието.

Благодаря ви за подкрепата преятели.Скорпи,намерих фазите на скръбта.При мен тази първа фаза е нещо по различно,не точно"защо това се случва точно на мен",а по-скоро"защо се случи това подяволите".Освен това има моменти /много чести /когато си мисля че това въобще не се е случило,че е плод на някакво мое болно въображение,че е кошмар и като се събудя всичко ще бъде наред.
Ари,искам и имам нужда да говоря да говоря и то много и за мама като цяло/какво сме преживели,какви хубави моменти сме имали......./и за загубата, и за болката,и за празнотата......,но не искам да натоварвам никой с това и постоянно водя един вътрешен диалог със самата себе си....и тогава плача.........плача до изтощение.....докато сълзите свършат...


 

Отрицание - на първата фаза си, а това "По дяволите" е напиращият гняв - втора фаза. Фазите са важни не за друго, а просто да знаеш, че това, което се случва с теб в момента, е нормално и естествено, да не се плашиш, че полудяваш. Така реагира здравата психика. А за фазите аз имах предвид не толкова общата информация за тях... а по-скоро това: http://strahove.evropea.com/index.php?topic=504.msg7284;topicseen#msg7284
Прочети дългия ми пост - давам ти го, защото ми се иска тогава да имаше кой да ми каже ето това, вместо да ми говори обичайните глупости. Надявам се да откриеш в него нещо, което да ти помогне...

Благодаря,Скорпи.Прочетох поста ти и сигурно ще го прочета поне още няколко пъти.Преди единадесет години загубих сестра си,незнам през какви фази минах,но се сдобих с ПР,а и все още немога да приема че я няма-говоря за нея сякаш е все още сред нас.......и сега мама.....незнам как ще се справя.Притеснявам се и за татко......Въобще пълна каша...

Диди, точно заради това ти обърнах внимание на фазите - важно е да не заседнеш в някоя от тях - например в отрицанието, както явно е станало със сестра ти... аз също заради отрицанието получих ПР. Елиминирането на онази част от действителността, която е твърде болезнена, за да я приемем, може и да ни спестява болката за момента, но ражда другите симптоми - нали все някъде трябва да избие... Понякога човек реагира странно хладнокръвно не защото не му пука, а защото твърде много му пука... тези, които изразяваха силно страданието си и се тръшкаха, са добре, аз обаче съм заседнала.. Но всичко е индивидуално, при теб може да не стане така. Сега е каша, нормално е. С времето ще се поизбистри. Мисли за себе си.  :-*

Скорпи,аз за пред близките си се правя на мъж,че приемам кръговрата на живота за нещо нормално......но когато остана сама/а това е почти целия ден/ се сривам и немога да мисля за нищо друго.Може би трябва да подновя старото си хоби-цветята ,те ми действаха добре,но май още не съм готова.

Най-важното в този момент е дадете воля на скръбта си, гнева си и изобщо чувствата си. Поплачете, дори и пред някой. Силните хора не бягат от емоциите си, каквито и да са те, а ги изразяват. Бъдете силна и посмейте да се покажете пред света като скърбящ човек. Всъщност това е ролята и на траура, да извади човек от ситуацията на социална желателност и да легитимира неговата скръб.

Знам, че това е първото нещо, което ти идва да направиш - да избягаш и от фактите, и от чувствата ти, и от болката, и от теб самата най-вече. Това показно за пред другите не е в твоя полза. Така си бавиш справянето. Прави каквото ти се прави, когато си готова. Запуши си ушите за всички доброжелатели, които ще ти надуят главата със съвети и мъдрости. Колкото и тъпо да ти звучи, това е моментът да бъдеш егоист. todorov е прав, показвай, че си зле, не се прави на герой, не гледай "философски" - гледай, като обикновен човек, който изпитва обикновена, нормална, здравословна дори болка. Не стискай зъби, не се стягай, не се взимай в ръце. Разпадни се, а после като си готова, събери се и продължи напред.... Наистина много ми се иска да имаше кой да ми го каже...

Скорпи ,неискам да плача пред близките си за да не ги травмирам и тях,а и ако го направя ще започнат да ме прегръщат ....утешават......обръщат прекалено много внимание......и тогава наистина ще се разпадна и може да немога да се събера отново......Чувствам се изгубена в мъката си и незнам кога и дали въобще ще намеря отново пътя към себе си....Объркана съм :'(

Най-полезно и за тях ще е да ги "травмирате" та и те да поплачат. Не случайно по селата на погребение старите жени викат сърцераздирателно та да могат да повлекат мъката на тези, на които им е трудно да скърбят. Способността да се складират емоциите, а не да се изразяват импулсивно никак не е щадяща за човека, който я притежава.

Т.Тодоров,май наистина ще имам нужда да дам свобода на емоциите си,защото колкото и да си плача скришом имам чувството че не ми е достатъчно.

Аз дори съм убеден, че не повечето, а нито един лекар не знае какво точно е чувството да страдаш от ПР, ако не го е изпитвал върху себе си разбира се. От моят опит, мога да споделя следното. При мен ПР се провокира само от мисълта, че паниката, ще настъпи всеки момент(това ви е ясно). Другото, което съм забелязал, че го провокира, това са преяждането и стресът. При мен ПР се характеризира с повишаване на кръвното налягане и ускоряване на пулсът...тоест не изпитвам задух. Относно съветите на специалисти да дишаш дълбоко през носът и да издишваш през устата, да запазиш самообладание....пълни глупости. Ако ставаше, нямаше да си пишем тук сега. Какво обаче съм забелязал, че действа при мен. Едно от нещата е прочистването на организма чрез лечебен глад, много спорт и билки, но на ПЪРВО МЯСТО ТОВА, ЧЕ СПРЯХ ВСЯКАКВИ МЕДИКАМЕНТИ(почти). Оказа се, че точно те ми вредят. Вземах бензодиазипин(ксанакс)...беше кошмарно. Ако само за минутка закъснеех с дозата, организмът ми започваше да изпитва глад и веднага изпадах в пристъп. Това е омагйосан кръг от който няма излизане. Пиеш ли го, си добре(макар и абсолютно неадекватен), но трябва да увеличаваш дозата за да действа, спреш ли го идва паниката, защото си убеден, че лекарството ти помага. Антидепресантите пък вятър работа, слабо ми действаха и не ми понасяха. Въобще всички медикаменти за мен са абсолютна "отрова" и вярвам, че в близко бъдеще това, ще се докаже. От известно време обаче започнах лечебно гладуване и си правя чай от няколко вида билки. Това вече е друго. Чувствам се нов човек, леко ми е, приятно ми е и се чувствам щастлив. Все още вземам по един ксанакс от 0.25 мг сутрин, защото се убедих, че изведнъж не можа да се спре. Но на фона на 2,5 мг, които вземах преди е добре. Та за мен това е правилната формула.

А какво става със стреса? Чаят променя ли го по някакъв начин? Каквъв е за вас този стрес? Ако трябва да го "разбиете" на съставните му части кои неща ви стресират най-много, в какви ситуации се чувствате напрегнат и стресиран?

здравейте и от мен!отдавна не съм писала но всеки ден влизам във форума и ви чета.....искам да кажа че и при мене действа системата на дениро...значи храненето има голямо значение-наистина чайовете и здравословната храна помага много при па.от една седмица се храня по този начин и наистина някак си атаките ми минав много по лесно и въобще ги няма.не казвам че хранейки се така ще се излекуваме напълно ,но все пак и това помага...а някой усети ли днес "мощното изригване"?при мене кръвното ми се покачи и получих много силна атака,поплаках си доста и ми олекна....

лечебния глад лекува пр?странно ако може някой да сподели нещо повече по този въпрос струва ми се интересно това не съм го пробвал

Zdraveite,savsem slu4aino popadnah tuk i mi stna interesno kato vliazoh vav foruma.Az sa6to kato vas si imam niakoi strahove i sam izpitvala psihi4eska ataka sled koeto se pravarna v depresia .biah na dosta silni lekarstva  i prez cialoto vreme samo spiah ,bez da moga da stana ot legloto .togava brat mi mi dade da 4eta edna poredica ot knigi na Valeri Sinelnikov.ot tiah razbrah 4e vsi4ko v givota si predizvikvame nie samite i 4e kakvoto ni e v mislite tova i polu4avame ''Van6noto otraziava vatre6noto''.promenete se vie i vsi4ko 6te se opravi.ako iskate da si pomognete sami kupete si knigata na Ivan Petarni6ki ''ТЕС'''Tehnika za emocionalna svoboda.tova e lekarstvoto za vsi4ko.blagodarenie na tova sega sam dobre i sam polezna kakto za sebe si taka i za okolnite.mogete da vlezete i vav foruma na emozdrave.info . 6te se radvam ako sam vi pomognala

Але, би ли ни разказала по-подробно за това как точно си се справила с ТЕС? Прави ми впечатление следното нещо: когато някой е зле, той е много подробен в описанията на симптомите си, на състоянията, в които изпада и във фактологията, довела го до ПР. В същото време обаче "излекуваните" (слагам го в кавички не от ирония, а защото се спори по въпроса дали е болест) ни споделят общи неща от сорта на "променете се и всичко ще се оправи"- ами ние знаем, че трябва да се променим и искаме, ама как? Едно не мога да схвана - трябва да се променя, за да бъда каквато искам да съм или трябва да приема което съм в момента? И тогава как ще се променя? Пак ще съм си същата, но няма да ми пречи, ще си се харесвам? Оттук следва, че трябва да се работи върху самочувствието и самооценката?
Искам да помоля всички, които смятат, че са решили проблема си, като споделят, че са добре, да ни изяснят какъв път са изминали - само така могат да са ни полезни. Благодаря!

Ne sam podrobna v opisaniata si ,za6toto ne iskam da se polu4i taka 4e tarsia sagalenie.no 6te ti kaga biah na 19 godini kogato rodih deteto si .tvarde mladi ,za da poemem cialata otgovornost za edno semeistvo.poradi tazi pri4ina ba6tata na deteto mi napravi 2 opita za samoubiistvo,neuspe6ni az biah 6okirana ,za6toto biah savsem sama na 250km. ot blizkite si i niama6e koi da me podkrepi.sled tova se razdelihme . varha za men be6e kogato po4ina diado mi.ponege sled vsi4ko pregiviano nervite mi biaha dosta razklateni az go pregiviah dosta trudno.togava izpadnah v depresiata za koiato pisah predi tova.imah 4uvstvoto 4e se pobarkvam i 4e i az 6te umra vseki moment.blagodarenie na podkrepata na blizkite si i nai ve4e na knigite koito pro4etoh razbrah,4e vsi4ki tezi lo6i misli koito imam v glavata si triabva da iz4eznat ,za da sam dobre.ne triabva da izpitva6 gniav,qd,omraza,a triabva da si sas 4isti misli kato dete,koeto iska da razbere vsi4ko za sveta.triabva da obarne6 vnimanie na nai-malkite ne6ta i da im se radva6.za ''тес''razbrah minaloto liato i go izprobvah ,ostanah iznenadana.hvarliaite hap4etata i pravete tec.ako ne mi viarvate posetete foruma.otkriha mi vazel na 6titovidnata gleza minalia mesec,sega rabotia varhu nego .sled 6 meseca sam na ehograf i sam sigurna 4e vazela niama da go ima.

http://www.youtube.com/watch?v=srB02RWXHeM

Skorpi neznam kakva literatura 4ete6 ,no ima edna kniga ''secret'',a sa6to ima i film sas sa6toto zaglavie.nameri go v zamunda,6te razbere6 za kakvo ti govoria

Але, аз нямах предвид да си разказваш случая, а да кажеш как точно си се справила. Самата фактология не е толкова важна, при повечето от нас е аналогична. Въпросът не е в това какво точно ти се е случило, а какъв е бил твоят емоционален отговор... защото на много хора им се случват много неща, но само някои от тях развиват ПР. И при мен имаше смъртен случай, но от всички единствено аз получих този проблем...


По тази логика аз трябва никога да имам имунитет срещу ПР, защото винаги съм била такава - дечко, който се радва на дреболиите ;D И много любопитна.


Като повечето тук, и аз съм запозната със "задължителната литература" за хора с ПР, така че за съжаление не ми казваш нищо ново.

Имам обаче няколко конкретни въпроса относно ТЕС и ще съм ти благодарна, ако ми отговориш на тях:
1. Колко време го прилага, преди да почустваш резултат?
2. Какви Декларации си използвала? Ползвала ли си допълнителни техники - ТКФ, визуализации, положителни утвърждения, Предизвикателството... изобщо разкажи повече за това. Тук има и други, които прилагат метода и може да им е полезно да чуят.
3. За хапчетата - "хвърляйте ги" нито е лесно, нито безопасно. Това дори и в книгата за ТЕС многократно е подчертавано :)
4. Какво се промени за теб и прилагаш ли все още ТЕС? При теб възелът на щитовидната може да е свързан със състоянието...
5. От написаното от теб не разбрах поставяна ли ти е диагноза ПР и пробвала ли си други методи за лечение?

П. С. Това на снимката ти ли си? Видя ли, че съм любопитна :D ;D

Zdravei Skorpi,moiata diagnoza za sastoianieto mi be6e ,4e az trudno priemam ne6tata koito sa se slu4ili.Pi6a go taka ,za6toto ne pomnia to4no medicinskia termin.Az nosih navsiakade hap4etata Deanxit,za6toto si misleh ,4e ako gi niama v mene niama da moga da se spravia s problema.Pila sam i Xanax i kakvo li o6te ne,no 4rez tezi knigi az sama za sebe si razbrah ,4e ne moga da se izlekuvam s tezi hap4eta,za6toto te ne go premahvat napalno,toi problema si ostava niakade dalboko v men i samo az moga da go premahna.Be6e mi trudno v na4aloto bez tiah ,no uspiah.Zatova go kazah.Po tova vreme ne biah 4uvala za ТЕС .Pri men stana sas knigite na Valeri Sinelnikov,kogato use6tah ,4e zapo4va da mi stava zle zapo4vah da si povtariam tova koeto sam nau4ila ot knigite.I taka misalta mi otiva6e na drugo miasto i sled malko az si biah spokoina i vsi4ko praminava6e.Az ne misleh za problema.Tova sastoianie postepenno zapo4na da ot6umiava i sega go niama.ТЕС sam prilagala konkretno za slu4aia okolo 1-2 dni,no za tazi 1 godina otkakto pro4etoh za nego dosta pati i vse za razli4ni ne6ta.Pri man ima efekt nadiavam se i pri vas da e taka.Deklaraciata mi e tova ,koeto pi6e v knigata ni6to ne sam promeniala.Pri tova ,koeto 4eta razbiram ,4e ne ti e nepoznato i se 4udia ,za6to vse o6te ne si se opravila.Za sebe si moga da kaga ,4e prominata q usetiaha vsi4ki okolo men.Nai -ve4e v tova ,4e az ot 4ovek ,koito postoianno se strahuva i misli,4e e sam na tozi sviat i vsi4ko e protiv nego,stanah mnogo gizneradostna,vinagi usmihnata i 6tastliva.Prosto se radvam i na nai -malkoto ,koeto imam.Tova na snimkata ne sam az  prekaleno e hubava ;D .Opitah se da otgovoria na vaprosite ti dano sam uspiala tozi pat da sam po to4na.V ob6ti linii tova e .

Але, благодаря ти за отговорите, аз съм така подробна във въпросите си, защото от написаното от теб оставам с впечатление, че си добре и си се оправила, но не разбирам от какво точно си се оправила - т. е. не съм сигурна дали си имала ПР или е било нещо друго.
За Декларациите пак не ми стана ясно, то в книгата няма готови за ПР, питам защото при мен ТЕС е имала ефект, но не по посока на този ми проблем - не и с директното ТЕСане на симптоми... при ТЕСане на емоциите са ми се променяли други неща, но не и агорафобията. Т.е работейки върху едно, съм чистила друго. Променяла съм Декларациите многократно, била съм и на курс при Петърнишки. И до ден днешен поддържаме контакт. Говорили сме много конкретно за моя случай - мисля, че депресията я пооправих, макар другото повече да ме тормозеше. Както и да е. Исках да науча от някой, който се е оправил, точно как го е постигнал, за да си сверя часовника, така да се каже. Но май повечето не са наясно точно как са го направили...
Аз не казвам, че нищо не се е променило. Напротив, промени се, но не ми е достатъчно. Докато не се почувствам свободна да ходя навсякъде, няма да съм доволна от резултата. Колкото до детето ти, сигурна съм, че не съжаляваш. Станало е каквото трябва, когато трябва.  ;)

Ne sam 4ela ni6to za PR ,no sastoianieto v koeto biah mislia ,4e be6e tova.Tova ,koeto si mislia ,4e mi e pomognalo v slu4aia e samovnu6enieto.Neznam kak se 4uvstva6 ti ,kakvo ima6 predvid po tova ,4e ne moge6 da hodi6 nikade.Imam blizka ,koiato ne moge da izleze izvan grada v koito se namira,za6toto se strahuva ,4e 6te i se slu4i ne6to po patia i triabva da ima bolnica ,za da i pomognat.Pri i tebe sa6toto li e?

Здравейте отново. Преди няколко дена писах за моят опит с ПР. От няколко дни си правя чай от страшниче и ефектът е невероятен. Атаките изчезнаха. Единствено тази сутрин получих една, но е възможно да има и някаква магнитна буря - на мен ми влияят много силно. Определено обаче страшничето забави атаката с около 10 минути. В смисъл, че преди тя започваше веднага след като почувствах първите и признаци, които при мен са световъртеж и чувство, че кръвта ми "завира", последвани от моментално повишаване на кръвното налягане, а днес успях да запазя самообладание за известно време въпреки неразположението което чувствах. Накрая обаче страховете победиха. Започвам гладуване за няколко дни. Ще ви споделя ефектът и от него. Също пия и по една супена лъжица с мед, разтворен в чаена чаша вода три пъти дневно.

Аз съм се напълнила с най-различни неща вече вкъщи и нищо от тях не почвам. Някой ми казва, чувам отнякъде, купувам и до там. Просто не знам с кое да почна. Не говоря за "тежката артилерия"... това страшниче доста пъти съм чувала, че помага, но не съм го пробвала. Не знам дали е по-добре то, или при билкар индивидуално да се отиде. Просто ми писна да ходя където и да е. Бих отишла, ако знам, че ще има реална полза, ама как да знам предварително?  ;) Писна ми, разбирате ли, ей до тука ми е :))))

skorpi, не се отчайвай...Няма лесно има ли ПР, важното е да не се предаваме. Знам, че това го знаеш, но все някъде има светлинка в тунела. И аз съм пила билки за ПР и ми помагаха, сега пия лекарства, защото билките неможаха да оправят задуха ми. Та мисълта ми е че щом нестава с едно нещо търсим варианти... Успех и мисля, че ти самата можеш да почувстваш кое ще ти помогне. :)

При мен стресът не е голям. Но когато се притесня или ядосам определено изпадам в пристъп на паника. Това имах предвид. Откакто пия чаят(близо седмица) не съм изпадал в подобна ситуация, така че не мога да твърдя дали помага при такава.

А какви неша ви притесняват или ядосват обикновено? Какво правите когато сте ядосан?

diddi, не съм се отчаяла, по-скоро имах предвид, че не ми се занимава и искам да си почина от чертаенето на стратегии и да се занимавам с нещо друго поне за момент.  ;) Искам да имам и други неща в живота си с ПР. Колкото и да са малко те, искам да ги усещам и да знам, че заради тях си струва да се справя и с останалото.

Глупавите въпроси. И аз искам да питам нещо. Ще ви помоля да ми отговорите само с "а" или "б":
1. В кои методи на лечение вярвате, в тези на хомеопатията или в тези на традиционната медицина?
2. Кое лечение смятате, че е адекватно за лечение на ПР: терапия, проведена от психолог или медакаментозното лечение проведено от психиатър?
3. За или против използването на ваксините сте?

1. Медицината. Няма емперични доказателства, че хомеопатията и нейните принципи за постигане на състоянието здраве са валидни.
2. Лечението на ПР и целият спектър тревожни и депресивни разстройства, които не са патология се лекуват с психотерапия, която не се провежда нито от психолог, нито от психиатър, а от психотерапевт. Лекарствата биха могли да са помощно средство към психотерапията, само ако това се налага. /това не е въпрос на вяра, а на изследвания/
3. Мисля, че третия въпрос няма никаква връзка с този форум.

П.С: ПР е проблем с емоциите и преживяванията.

Да, последният въпрос няма общо с форума. Всъщност отговорът на първият въпрос отговаря автоматично и на третият. Исках просто да разбера в какво вярвате, тъй като от прочетеното виждам, че хората в този форум ви вярват и разчитат на помоща ви. Аз вярвам, че единственото вярата, щастие и природата(в лицето на хомеопатията)могат да победят това състояние. Ако човек е щастлив то последното за което ще мисли е паническото разстройство. Разковничето се крие в следното:ПР се провокира от мисълта за ПР. Просто не мислете за него. Не му отделяйте никакво време и то само, ще си отиде. Желая успех на всички в борбата с това ужасно състояние. Помислете и за страшничето. На мен ми помогна.

Пиенето на билки съвсем не означава лечение с хомеопатия. Повечето лекарства са всъщност билки. Хомеопатията има радикално различно виждане. Там една билка се разрежда с вода 1:100 и повече, като идеята е активната съставка от билката да е на минимум /един атом!/. Така се пият разтвори на билки които обострят симптома, като идеята е организма да си изгради имунитет по този начин. Така че ако се избере хомеопатията, трябва да се пият билки които предизвикват ПА, но в концентрация където активната съставка да е нищожна и на практика все едно си пиете една хомеопатична, бистра водица.
Проведени са много изследвания, в които освен плацебо ефект няма други резултати. Аз лично се ръководя от резултатите, а не от вярванията. Ако човек изгради силна вяра, че например пресният лук ще му помогне, това ще стане. Именно за това "леченията" с плацебо ефект се представят с много украсени ритуали, за да засилят този ефект, като изградят вяра в действието. Иначе самото действие липсва. А това което казвате звучи, като едно красиво пожелание, което всеки иска да чуе, но по никакъв начин не променя неговото състояние. Ако човек можеше да не мисли за ПР едва ли щеше да чака, някой да му го каже.
ПР е част от тревожните разстройства. То си има причина, повод, корен, функция, роля и носи определена психологична печалба, за това се е появило. Човек не може да си зарови главата в пясъка и стиска палци че няма ПР, защото има и всеки път като го направи то ще напомня за себе си. Така че тук няма особени загадки, нито в неговата поява, нито в неговото действие, нито в подходящото лечение.
Давам линк за обща информация,какво всъщност е хомеопатията:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F

Нищо не ме вбесява повече от това някой да ми даде подобен съвет :-\ :-\  >:( >:(

Има ли някой, който желае натрапливите си мисли и ако можеше да ги контролира, щеше ли да има тревожно разстройство? Също толкова дразнещо е да ми се казва да :"Вървя напред и да не мисля за миналото" - това е един също така безполезен съвет, който не може да бъде спазен. По простата причина, че замазани нещата отвън, те си остават гнили отвътре. Въпрос на време е да избият и като това стане, честито - имаш си ПР!!! Така че всички знаем какво "трябва", единственото, което не знаем е "как" да се случи.

Ами, добре би било да опитаме да се научим как да разкарваме тая натраплива мисъл за страх, която задейства ПА.

Бях на кунг-фу, бях на акупунктура, четох Шчербатих, четох Мишел Фройд, "методът Линден", какво ли още не... Сега следва методът Силва, обмислям Йога. Проблемът е, че съм доста ленив и от М. Фройд например нищо не упражнявам. Има някакъв странен скепсис у мен, не знам как е при вас. Казват ми, че луната е кръгла, ама аз си се опитвам да й меря правия ъгъл. :)
То от това постоянно усещане на замайване и сякаш съм изпил 3-4 силни кафета и "съветниците" биха започнали да мерят правия ъгъл... ;D

Здравейте мили хора. Не можах да прочета всичко по темата, защото информацията е много ,а мозъка ми за момента не може да обработва толкова. И аз като вас си докарах НЕЩО,което още не знам точно какво е. Вече бях на ендокринолог, правих хормонални изследвания, всичко е ок. Той обаче ми изписа Тритико по 100 мг на ден. Изпих едно и щях да пукна. Зави ми се свят, легнах, заспах, не можах да стана. Бях като дрогирана,но не бях спокойна. Реших, че няма да я бъде тази и отидох на психиатър. Симптомите ми са ви на всички до болка познати- залива ме вълна на тревожност,страх, че умирам, в началото беше страх от инфаркт сега вече преминах на страх от инсулт, понеже ми става лошо на главата едно такова и аз не мога да го обесня. Все едно налягането се качва в нея. Нямам задух, сърцебиенето го превъзмогнах някак си.Реших, че щом ходя на аеробика,няма как да имам болно сърце, но мозък? Не знам,страха е огромен,непреодолим :( Психиатъра ми предписа Ципралекс по схема. Пия го 5-ти ден и всичките ми паники и страхове се засилиха:( Изпитвам ужас от това,че след малко няма да ме има вече,че всичко ще свърши :( Някой има ли опит с тези хапчета?Моля пишете :( Отчайвам се,страх ме,имам чувство,че ако не умра,то в най добрия случай ще превъртя .
Благодаря предварително

Маруся, не се притеснявай, това усещане е от антидеперсантът. Получава се през първите дни на приемането на лекарството. След седмица-две ще се почувстваш по-добре. Ципралексът е добър антидеперсант и лекува паническите атаки. Нито ще умреш, нито ще превъртиш, както ти казваш. Изпитваш симптоми на силен страх и затова се чувстваш така. След като се понятрупа антидепресантът симптомите ще намаеят, а може и напълно да изчезнат.Не се отказвай, ще се подобриш!

Marusia, СПОКО! Нищо няма да ти стане! Всички тук сме преминали през твоя ад, а както виждаш сме си тук. Това, че се занимаваш с аеробика, е чудесно, в никакъв случай не преставай. Не се чувствай наказана, приеми всичко като изпитание, а може би и като дар - да преосмислиш и преподредиш живота си, да започнеш да изпитваш наслада от истинските, стойностни, дребни неща - от една нежна тревичка например, от едно мило бездомно кученце, да навлезеш в света на медитацията, на йога, може би. Да опиташ нови неща - акупунктура, масажи... Да, няма да ти е лесно - само търпение и ВЯРА!
Не се предавай, ние сме зад тебе, не си сама!

:( Благодаря ви от сърце за куража и силата, която ми давате. Никой от заобикалящите ме не може да разбере през какво точно минава душата ми,а даже и тялото :( В смисъл, приятелките не ме отбягват или нещо такова, но просто не разбират, за което не се сърдя, няма как да разберат щом не са минали от там :( А за майка ми да не говорим, за нея аз говоря на друг език, изобщо не се и опитва даже да разбере. Тежко е :( Утре съм на поредния сеанс при лекаря и това до някъде ме успокоява. Искам да разбера много причината поради която се е отключило това ЧУДО и ме заля и направо ме смачка :( Искам да се оправя и да бъда нормална. Искам пак да се смея и да не изпитвам страх, че всеки момент ще ми стане зле :( Доктора каза ,че съм много емоционална и такива хора най често страдали от неврози и такива подобни. Но какво означава емоционална?Всеки малко или много е такъв. Не знам,още не мога да подредя мислите си и се лутам. Но съм изключително щастлива , че сте тук, че ви има, че макар и да не се познаваме разбирате даже с 2 думи какво се случва. Толкова е успокояващо и подкрепящо. Не спирайте да пишете как сте и изобщо всичко. Аз ще пиша как върви при мен.
Поздрави, щастлив и спокоен ден
Маруся

Marusia, здравей! Не се плаши. Аз имах твоите симптоми дълго време, но отминаха. После ми се появи ужасен и нетърпим задух, който ме мъчеше 2 години. Опитвах  с билки, но почти нищо.От почти 2 месеца пия Ципралекс и продишах. Засега той ми помага изключително, от него се чувствам нов човек, дишащ. Имай търпение, защото е началото на приемането му някои от симптомите на ПР може да се обострят, но организма и мозъка трябва да разпознае и да свикне с антидепресанта. Успех мила!!! :)

Благодаря Диди. това със задуха сигурно е много ужасно:( До сега съм нямала такова нещо,но някак си вече като заспя и през първите няколко минути или половин час не знам,не съм поглеждала часовника,но се будя със страхотно сърцебиене и все едно не съм дишала преди това. Започвам да кашлям изведнъж и да се давя направо. Подобно ли е това като задуха?

Marusia, при мен симптомите ме редуваха. Първо беше сърцебиене, треперене на тялото, страх, че умирам, агорафобия. Това отмина и после ми се появи задух. Но по- скоро като една тежест в гърдите все едно имам няколко тухли на гръдния си кош и трябва да дишам с тях. Аз не съм имала едновременно сърцебиене и задух, а едно след друго и не съм кашляла. Но ти от колко време пиеш Ципралекс, ако го пиеш от скоро възможно е да нечувстваш още резултат, но на мен поне за сега ми помага много. И аз го пия по схема и моята психиатърка ми каза, че се пие продължително време, за да може освен да се почувстваме добре и това добре да може да се "циментира" т.е. да регулира разпределението на серотонина в клетките. :) Кураж и не се предавай!

Аз го пия едва от 6 дни.Рано е явно още и получавам едно стягане в главата също,много неприятно и плашещо.Успокоявам се,че може да е от рязката смяна на времето,на мен ми влияе много по принцип . Иначе и аз знам за тези хапчета,че се пият по дълго време за да има подобрение и ефект.Малко и от това се плаша, да не напълнея, но пия към тях и водорасли които разграждат мазнините в тялото и засилват метаболизма. Абе всичко е ужасно ,не искам да се ми се случва,не искам да го има,искам да изчезне завинаги:(
Няма да се предаваме,успех желая на всички

И аз имах "стягане", продължи няколко месеца. По едно време дори минах и през ипохондричната криза, че може да е от кръвно - и то, забележете, подсказано от лекар-специалист.  >:( >:( >:( Сега нямам. Остана само отвратитилното усещане на замаяност.

Здравейте отново,
да, аз мисля, че тези физически симптоми са най мъчителни за нас, защото човек започва да си мисли какво ли не. Аз изчетох целия интернет тук, но пак не се успокоявам :( Най много това ме измъчва, че ги има тези странни усещания къде ли не. Вчера бях при моя психиатър, след това се чувствах спкойна, но все още не знам как ще ми помогне това, да премина през това чудо и всичко да е както преди. Малко съм нетърпелива , а  и много страхлива и това май доста пречи. Вечер когато се опитвам да заспя е най страшно, тогава започва всичко. Изтръпват крака, ръце, главата ми е като в менгеме, ужасно е:(
Но хора, моя доктор каза, че амбициозните , упоритите и отговорните хора най често страдат от това психическо разстройство...
Ще се справим, ТРЯБВА да се справим,заслужаваме един нормален и спокоен живот.
Хубав ден ви желая,усмихвайте се:)

Не бива да си "оставяме каруцата в калта"!!! На никой не му е лесно. Нека да опитаме всичко - Скенар, водорасли Афа, психотерапия, йога, масаж, цигун, автотренинг! Да, няма да е лесно, няма да е евтино, няма да стане изведнъж, но не бива да преставаме да се борим - докато ПОБЕДИМ! И в резултат това изпитание да ни направи по-силни, отвсякога!

Stareternity , ти от колко време си така?

По-добре да не ти казвам, за да не те отчая. Лека-полека част от симптомите ти ще започнат да изчезват, но аз искам вече НАПЪЛНО, мисля, че доста време мина... В началото ми казваха, че за 40 дена... После - до 8 месеца... Това, което не ми се нрави, са постовете, в които братя по съдба споделят, че са се "излекували", че примерно от 5 години им е нямало нищо - и изведнъж - хоп, пак!
Да, не сме сами - с нас са Мадона, Джони Деп, Никлъс Кейдж (поне така пише). Въпросът обаче е, ако и те са така, то защо продължават да са в това състояние (ако действително са и действително продължават)? Та нали би трябвало да могат да си осигурят най-най-най... психотерапевти, лекарства и какво ли още не...

Stareternity, психотерапевтите не са виновни, 98 процента от работата е в самите нас. От нас зависи как възприемаме онова, което ни се казва от психотерапевта, дали възприемаме избирателно или се мъчим да правим и понякога непосилните неща. Повечето от споменатите извесни хора пият антидепресанти, за да са във форма. Мадона е получава ПА и по време на концерти, но не спира да прави концерти и да тренира, за да е в добра форма. Слави Трифонов също спомена че е получавал ПА. Динамиката на живота ни, целите, които имаме, особено, ние амбициозните хора, ни "предоставят"възможност да получаваме ПА. Симптомите изчезват постепенно, но само ако човек ги тренира в ситуациите, които го плашат. Иначе си остават. Особено пък, ако са в следствие нанякакво друго заболяване. Симптомите могат да се появяват пак, но това не означава, че се отказваш от тренировките. Ето някои хора получават главоболие доста често, имат мигрени, но не се определят като "безнадежни" случаи.
Времето помага на ПР, но в никакъв случаи симптомите не отминават за 1-2 или три месец, даже и 6 месеца. Даже и година. Който казва това може да подведе другия. Симптомите изчезват за около 2 години, ако се работи над тях постоянно. Но животът е устроен така, че човек винаги е изправен пред различни предизвикателства, като изчезне ПР, може да започнеда се притеснява със същия интензитет за нещо друго в живота си. Няма идеални обстоятелства в живота или ако има те са за 2-3 минути  ;D

:( Ако трябва да бъда така години наред, не бих издържала.Тялото ми не би издържало,сърцето,мозъка....това означава да остана завинаги сама.....Аз съм на 32, искам да имам пълноценен живот,искам да намеря сродната си душа. :( Но ако това НЕЩО в мен продължава да ме притиска ,не знам....Какво правите в случаи на такива атаки?Освен, че всички си пиете лекарствата, като ви натисне и залее тази вълна,какво правите? Аз се чудя къде да застана, изпитвам ужас :( И малко след това всичко изчезва и после пак и пак :(

Здравейте всички! Много отдавна не съм влизала тук. Виждам има и нови хора, което не е радостно, но пък добрата новина е, че има решение на проблемите. Желая го на всички вас!

[quote author=Marusia ....Какво правите в случаи на такива атаки?Освен, че всички си пиете лекарствата, като ви натисне и залее тази вълна,какво правите?
[/quote]

    Маруся, грешиш за лекарствата. Не всички пият лекарства. Аз също минах по този път, докато разбера, че няма полза от тях.  Правилното лечение  се казва "психотерапия". Отдели време и средства и започвай! Не губи ценно време! А като пребориш страха, ще се чудиш защо си се забавила толкова ?

  Весел  и спокоен уикенд на всички!  ;)

   

 

Здравей Ема, освен лекарствата ходя и на терапия, но за сега съм имала само 2 сеанса и не мога да разбера до колко помага. Интересно е това, което си говорим, но все още не мога да разбера как ще ми помогне това. :( Може би е прекалено рано,може би е началото....??Не знам.
Сподели как протече при теб, как мина този страх ??За мен това е все още невъзможно,непреодолимо и много измъчващо;

Marusia, напълно те разбирам! Аз от много отдавна нямам ПА, макар че гадничкото очакване все ме съпътства. В разбития ми мисловен апарат присвяткат и мисли да си "прережа вените" (много съм страхлив да го направя), от 5-6 дена се засилиха и "подозренията" (в резултат на дискусията за взискателната майка, с г-н Тодоров), че вина за състоянието има майка ми, като дори днес след направена от нея шеговита забележка ме прихванаха едни мрачни мисловни анализи, едни вътрешни обвинения, разбори и същевременно противоборстващи съждения, че всъщност само си търся "жертва" за невротизма си... - и аха-аха да направя ПА.
Лошото е, че едва сега съзнавам, че през изтеклата една година нищо съществено не съм сторил да си "сменя програмата". Май там е разковничето на всичко. Явно доста късно попаднах на този форум, а и свръхочакваното се предоверих на обещания ефект от лекарствата. Кой да ти каже тогава каква е работата? Все едно човек да го заболи коляното и лекарят да му изпише някакво лекарство, казвайки, че ще се оправи. И пациентът чака, чака...
Не съм лекар, но всичките ти телесни симптоми са "соматизиране" на това, което се случва вътре в мозъка ти - а какво е то и как може да бъде "излекувано" - уви, не зная. Хапчетата очевидно притъпяват и премахват само симптомите, но не лекуват заболяването.
Абе, въобще, ако има прераждане, големи грехове трябва да сме сторили в предишния си живот, за да сме наказани така. Някъде (тук?) четох, че и най "изтънченият" средновековен мъчител не би измислил по-гадно мъчение. А какво е то? Не си ли разбрала вече - СТРАХ!!! Навярно, ако бях съвсем самичък на този свят, нямаше да ме е толкова страх, какво ли толкова губя - жалкия си животец (а аз се тревожа за евентуалната мъка на родителите ми, на брат ми , на приятелите ми). ...Поне да беше на война, за някаква кауза, идея, та да има смисъл... Сигурно едно лечение би се изразявало и в схващането - "Е, ще се "пука", б*** ма*** му, чудо голямо, ще кажеш, че другите живеят по 10 000 години, че да съжаляваме..."
ИСКАМ ДА СЕ НАУЧА ДА НЕ МИСЛЯ ВЪОБЩЕ - мисля само щурологии. Започвам да чета книги по медитация. Дано само да не попадна на някакви шарлатани, защитили дисертация в "Магаданския институт"!!!

Stareternity, много си се отчаял :( Недей така моля те. Обичай живота и той ще заобича и теб. Аз също имам подобни мисли като твоите, и в такъв момент по същия начин мисля за болката на близките, която евентуално ще причиня. Не обръщай внимание на майка си,тя не е живяла твоя живот, от друго поколение е, няма как да разбере какво се случва с теб. Моята също е така и аз се опитвам да не обръщам внимание.Добре, че не живеем заедно, защото щеше да е мъка и за двете ни. Но аз също съм на мнение,че родителите са изиграли голяма роля за част от състоянията, в които сега изпадаме. Колкото и егоистично и неблагодарно да звучи, това е факт. Не знам как преминава твоето ежедневие и с какво се занимаваш, но най важното е да мислиш за себе си. Аз също живея с болката на другите,страдам за тяхното нещастие, но в крайна сметка не мога да направя нищо, само вредя на себе си :( То и за това сме на този хал,както се казва :)
Има една книжка ,която и аз сега чета " Подсъзнанието може всичко ", малко ми помага за сега, но само мъничко. Аз мисля, че взетите мерки и труда за подобрение са вече наполовина свършена работа. И аз се отчайвам на моменти,плача, отказвам се, мразя се за това в което се превръщам, даже и на моментите в които съм добре не мога да се зарадвам, защото знам, че след малко пак ще ми стане зле и то става:( Чудя се кога ли ще свърши,измъчвам се,друг човек съм,в друго измерение съм. Зависима съм от приятели, все някой спи при мен нощем, защото не искам да съм сама, да не би случайно да ми стане зле и да няма кой да извика бърза помощ. Познато е на всички.Преди 3 години започна подобен ад при мен, тогава ми се виеше много свят и ушите ми заглъхваха, пих дианксит и за вестибуларния апарат хапчета.Тогава също бях много уплашена, но с времето когато видях,че няма да умра от това, се успокох и започнах да контролирам пристъпите,някак си мисловно ги спирах.Усещах когато идват и не ги допусках. Така лека по лека напълно изчезнаха,но е то че друго се появи.Но ако нямам рак,болно сърце или мозъчен тумор,както постоянно мисля, ще се науча и това да контролирам. А за медитацията и аз искам да науча повече,казват, че е много здравословно, но аз не знам пътя към това все още....

Marusia,
Книгата е на Рос Дейвис - Въведение в медитацията. Чета я като ПДФ. Ако искаш, мога да ти я пратя. Това, което се мъча и искам някак да се науча, е да не мисля ИЗОБЩО. Не знам дали е възможно, дали е редно, може би това е т.н. Нирвана? То от мислене - направо болно, гадно мислене, способно всичко да изврати - до тук съм стигнал. Не съм се отчаял. Може би към момента съм бил по-невротизиран. Добре че още не съм стигнал до "идеята", че съм бременен и ще раждам.  ;D ;D ;D

Да бих искала да ми я пратиш. Ще ти пратя емайла ми на лични. Според мен не трябва да спираш да мислиш, а да се научиш от време на време да изключваш просто. :)))

Здравейте приятели,
как изкарахте почивните дни?
При мен нещата се редуват, тъкмо се почувствам добре и хоп, залива ме отново и отново тази ужасна вълна от тревожност и страх :( Човек някак си не смее да се зарадва на доброто си състояние. :( Много е тъжно и потискащо. :(

Marusia,
Много бързаш. Някой преди време ми беше казал, че това "заболяване" е като цирей в душата - трупа се, набира и в един момент се пука; че едва ли не е нужно колкото време се е натрупвал, толкова и да мине след пукването, докато зарасне. Не знам дали е правилно да ти давам съвети-балони от типа на: не мисли за това, не му обръщай внимание, опитвай се дори да му се "насладиш". Не знам дали съм прав, но просто иска време. Все едно някой да има любимо кученце и внезапно да остане без него - дълго време душата му ще е обзета от мъка, ще му се струва, че нищо вече няма да е както преди, но лека-полека всичко ще се уталожи и ще заздравее.
Ето, аз днес се записах на йога - не съм сигурен дали ще ми помогне някак, надявам се. Все трябва да се прави нещо, не е лесно, но недей да униваш.
Не преставай да се бориш, търсиш и опитваш! Да не те подведа, може и да е малко раничко за тебе "да влезеш в сражение", може пък и сега да е моментът - просто пробвай всичко, за да уталожиш жаравата на страха и съмненията в душата си - едно ще помогне, друго - не. Само дано да не стане някоя каша накрая...  :D
Ако си от столицата особено... о-хоо... Трябва ли да ти казвам - Фън-шуй, Пилатес, масажи, лечители и целители...
Абе, лесно давам аз акъли...

 :D Душица. Да нетърпелива съм,знам,искам всичко бързо да се случва.Така съм и в живота,а и е от зодията ми :) опитвам се да не мисля,спортувам, много вървя,почти всяка вечер след работа съм по улиците и вървя.Храня се до колкото мога здравословно.Искам само страха да мине,всичко останало ще се науча да го контролирам. Но не мога да скрия, че ме е страх именно от това бавно случване на нещата. Но ето,аз от няколко дни нямам атаки,остава това притискане в главата,тежест около сърцето и понякога ми се гади. Но истинска ПА съм нямала от няколко дни насам. Но както ти казваш в един от твоите по горни коментари, страха, че всеки момент може да се случи е все още на лице....Явно ще трябва да се примиря и с това и да се науча да чакам.....

То онова с главата и мене ме мореше дълго време - май е нещо стягане на мускулите по скалпа, знам ли. А тежестта - на периоди, сега и аз я имам - това е невралгия. Много добре правиш, че се разхождаш. Като се връщах от йога ми хрумна следната идея, която и по-рано ми е минавала. Може и да не съм прав, не искам никого да ангажирам или засягам: една от основните, ако ли не и единствена причина за "болестта" ни е физическата леност. Т.е. човек иначе може много да се претоварва умствено, да е на крак от сутрин до вечер - в резултат стрес! Но ако от сутрин до вечер е на крак, обаче с мотика в ръка, на полето - ПР ли, ПА ли?

Не знам дали си много прав в тази твоя мисъл. Мисля, че това НЕЩО не си подбира хората. Всеки живее в стрес, но всеки по различен начин го преживява, съответно и по различен начин му се отразява. Просто трябва да се научим да се примиряваме е нещата , които ни се случват и които не зависят от нас, много ми е трудно лично на мен.Много се вживявам в какво ли не. Много високи цели си поставям и много се измачвам докато ги постигна. Има хора родени с късмет, е аз не съм един от тях, и понякога това потиска,кво няма да ми се вие свят, да ме стяга сърцето или главата. Но това сме ние, не можем да се променим....Ти прави ли някаква терапия?Извинявай, може и да си писал,ама аз четох вече какво ли не тук и може и да съм пропуснала:)
До скоро

А да,и исках също да допълня,че аз спортувам от дете. Тренирала съм 13 години акробатика, работила съм в цирка, така че виждаш ли, не опира само до физическата активност. Би трябвало да имам много здраво сърце и всичко да ми е наред,ама на...всякакви болежки ми се появиха ....

Marusia, човече, никакви проблеми със сърцето нямаш - не си втълпявай! Като казвах за мотиката, имах напредвид природен, целесъобразен начин на живот - далече и встрани от стресогенните фактори на съвременния град, общество, цивилизация. А тези "болежки", световъртежи и прочее са част от мръсната игра на тази болест. Иначе (като махнем ПА естествено) хич нямаше и да й обръщаме внимание. Не знам каква терапия имаш напредвид. Не съм правил нищо. Карам я само на лекарства, но... Ето, сега ми е страшно гадно замаяно - добре че прочетох, че има магнитна буря - само е от нея. Чувал съм, че водните терапии в Наречен помагали, но не съм сигурен дали ми се ходи, а и няма с кого. Мисля скоро да започна  Скенар терапия - ще видя какво ще излезе, препоръчаха ми и някакви "чудодейни" водорасли...
 

Каква е тази Скенар терапия? Аз имах предвид дали си ходил на психиатър. Аз лично посещавам един, да видим до къде ще я докараме.За замайването тази вечер, да и аз съм като пияна, не само аз, ами и мои приятели.От времето е. Иначе за водораслите ще ти кажа,че и аз ги пия. Уникален ефект поне при мен.Изклютелно полезни за метаболизма, разграждат мазнините в тялото, подобряват дейността на мозъка. Аз съм доволна от тях,малко скъпичко излизат , но какво да се прави.....Иначе може и от лекарствата да си замаян,ако са леко по силнички :-\Аз от Тритикото бях папцал. Още при първото и се тръшнах ,не можах да стана,фъфлех,краката все едно не бяха моите. За това директно го спрях и тогава всъщност отидох на психиатър. А Тритикото ми го изписа ендокринолог ..Стоиш ли много пред компютъра?Това също е от голямо значение...За Наречен мога само да препоръчам да отидеш...ако имаш възможност де..Изобщо всякакви такива спа-процедури действат релаксиращо...

Добър вечер, Marusia, ние тази тема май я обърнахме на личен чат. Чакай да ударя една цигара и пак ще се включа. ;)

Леле мале хора, пак се почна при мен.. След стотиците изпити хапчета, разговори и успокоявания..тъкмо почнах да забравям лека-полека, постабилизирах се, всичко почна да се нарежда.. едва ли не усетих блажената нирвана.. и ХОП! Ония ден една кола замалко да ме блъсне, движеше се с висока скорост, а вътре циганин мафиот, разбира се, който дори не излезе от колата да ме види дали съм добре, а просто небрежно ме заобиколи... ..спря на милиметри сигурно от краката ми.. От уплаха ми причерня и паднах на земята.. И оттогава съм... в ужасно състояние..  :'( Не знам защо трябваше да се случва това, наистина.. И в унисон с прекрасното събитие, което ми се случи преди дни аз ще почвам първата си работа, нямам думи колко съм притеснена и не знам дали въобще да започна.. Толкова съм несигурна..Ами ако получавам пристъпи на работното си място( а аз съм сигурна, че ще получавам)?! Кой би искал такъв служител..Ох, много съм объркана и уплашена.. Постоянно за това мисля, сърцето ми ще изскочи от гърдите ми, събуждам се през 5 минути през нощта.. Пия отново хапчета и не знам какво да правя, дори нямам думи да опиша ужаса, който изпитвам ОТНОВО... Ужасно много ме е страх..
Исках да си излея душичката просто..

Елементарно, просто започвайки новата си работа ще уведомиш околните, началството, че наскоро едва не те е згазила кола и това много те е уплашило, че постоянно мислиш за това и ти трябва известно време да се "осафериш" - всичко това дори не е лъжа, нали?
Никога не съм взимал наркотици, но ме съмнява, че усещанията при няко от тях (всички?) са като нашите. Ами тези, които скачат с бънджи, летят с делтапланер и т.н. - да си докарат нещичко подобно на нашето. Е, всички те пари дават за това, а ние безплатно си го имаме и пак сме недоволни. ;D

Хей mishle, и аз да се включа. Не се отчайвай, оправила си се веднъж, пак ще се оправиш. Не се паникьосвай излишно.Видяла си , че няма нищо страшно, усетила си, че има подобрение и пак ще има. Само не си втълпявай сега, че на работа ще получиш пристъп. Аз си получавам най редовно. Даже си плача, излизам навън, успокоявам се, че съм сред хората и ако не дай си Боже стане нещо, ще има някой около мен. След известно време минава и после пак....Живей с това, което се случва с теб, опитай да му се отдадеш, аз лично постоянно се мъча с това. В крайна сметка, каквото ти е писано това. Аз например имам страх да шофирам,еми нарочно се качвам и тръгвам. Като сляза след това съм като пияна , но не спирам. И всеки път става все по добре и по добре. Каква е новата ти работа?Какво се изисква да вършиш?
Дръж се ,всичко ще е наред.
Поздрави

Здравейте, 
Маруся, извинявай за закъснението, но бях заета.  Много добре си направила,  че си започнала психотерапия. Не знам при теб как е, но това което знам от моя психотерапевт е, че всеки човек е различен и не се прави всичко по калъп. По тази причина  не мога да ти кажа за това което сме правили. Виж  Старетернити  как се е вкарал във филма с взискателната майка, щото в това състояние хората сме много внушаеми. Ние говорехме, задаваше  ми задачи, които аз изпълнявах. Но мога открито да кажа, че се почуствах още в началото по-добре, всичко ми се обясняваше подробно и му имах доверие, как да го кажа –светлината в тунела  всеки път ставаше по-силна. 
И нещо друго искам да отбележа.  Тук много се говори за влиянието на родителите, дори  г-н Тодоров разказва случай  за това/ и Старетернити си го сложи на своята глава/  С моя психотерапевт сме говорили за това много малко и то накрая почти след като спряха ПА. Хората това са знаели, това са правили, смятали са, че така е правилно. Да ги обвиняваме....след толкова години...и да търсим причините там..... Така че не съм съгласна, че всичко трябва да се тълкува от тази гледна точка. А може би такъв е неговия метод, не знам.   Иначе   Старетернити е прав, че усещанията в тялото са от хормоните на страха и това, което прави психолога  също го е казал много добре – сменя се програмата. Смениш ли програмата, машината започва да работи на други обороти. Не е непосилно.
 Не спирайте да търсите възможности за справяне и най-важното  според мен, не си губете времето да се лутате сами да решавате проблема.
 Успех ви желая!   

Хъ, Ема. Явно си попаднала на точния за тебе човек. Блазе ти. Аз тук не търся такъв, защото имам подличкото съмнение, че ще попадна на някой, който може би и по калъп ще се опита да ме убеди и да ми внуши нещо от рода на "Видиш ли, ти като си бил малък си ял гъба-мухоморка, ама си забравил... И т.н." То само за гъби не съм мислил и размислял още...

Да, аз около месец се мъчих сама и взех мерки най накрая....но какво ще излезе, още не знам. И аз съм скептична, но след питане, търсене и препоръки май попаднах на много добър психиатър, който от самото начало подходи много професионално към мен и ме спечели от първия разговор. Възрастен мъж с много опит. Но както казах, все още не знам до колко ще помогне. Едва 3-тото посещение имам днес при него.
Stareternity, вземи се разрови малко,поразпитай за някой добър специалист, аз съм също на мнение, че с медикаменти и самолечение няма да стане :( Разговорите са интересни , поне на мен ми е много интересно и някак си странно , но успокояват. Причината за нашето състояние няма да ч намерим , защото тя не е само една, но както казва моя лекар, ще сглобиш филма, ще намериш връзката между ситуациите в които си изпадал и от там доста отговори....Дано да бъде така..Непременно ще разкажа ако има при мен подобен ефект .
Хубав,усмихнат и спокоен ден ви желая

Някой да ми каже какво е това внезапно прилошаване ,което ме връхлетя?Тъкмо се почувствах малко по добре и айде нещо друго изкача. Еми омръзна ми, нямам нерви и сили повече. Някой казват, че е от лекарствата, ама аз не вярвам и разбира се си мисля,че е нещо по сериозно...

Маруся, опиши прилошаването и къде го почувства?

Ами в главата, все едно като ти пада кръвното,ама не беше от него, прималя ми такова едно,изпотиха ми се краката и ръцете...и естествено придръжено със силен страх и гадене :( все едно налягането в главата ми е вдигна,гадно беше много ...пих малко вода, хапнах малко и се оправих ,ама остана едно леко главоболие  и стягане в слепоочието :(

Имай напредвид, че всяко колебание, промяна на атмосферно налягане, слънчева активност, луна и т.н. ни влияе специално на нас много силно - с различни соматични прояви. Съветвам те да потърсиш в Google за Владимир Леви - чети.

Stareternity,благодаря ти .
Не знаех, че и това оказва влияние. Вчера беше много горещо в София, не знам как е било при вас. Но аз така или иначе не мога да издържам на жега и силно се надявам да е било от това, а да не е здравословен проблем. Моя доктор вчера също ме увери, че най критичните моменти са между 3 и 5 след обяд, а на мен ми стана зле в 3 и 30. Страхувам се, че се превръщам в хипохондрик,обръщам прекалено много внимание на физическите симптоми, много ме е страх. А най лошото е, че нямам вяра в медицината, по точно в лекарите. И бих отишла на всякакви изследвания, но ако ми кажат, че нищо ми няма, аз няма да повярвам. И ще започне едно лутане и въртене в омагьосан кръг и няма излизане :( Хора съжелявам ако малко хленча и се оплаквам,просто няма с кой да споделя,наистина няма, освен с моя психиатър, който обаче виждам веднъж в седмицата :( Даже другата седмица заминавам за морето и от сега мисля как ще изкарам, дали няма да ми е зле през цялото време, да умра и ей такива щуротии...:(

Маруся, високите температури влияят на вегетативната нервна система и получаваш симптомите са като замайване, прималяване, липса на свеж въздух и т.н. Тези симптоми не са от ПР, но нашия организъм ги разпознава като "свои"- част от ПР и затова реагира с паника. Затова хората ,които имат различни тревожни разстройства и психически проблеми не се излагат много много на слънце. Най-силните ми ПА съм получавала по време на жегите именно поради тези симптоми. Затова и спрях да ходя на плаж първоначално. Защо нашите рецептори са много по-чувствителни, особено в активен период на ПА и реарираме със страх на най-малките промени топлина-студ, но студа "понясят", но не и топлината, особено,когато сме директно под слънцето..Съветът ми е да стоиш повече под чадър на плажа и да имаш шапка винаги със себе си.

Аз така или иначе не се излагам много на слънце. Ходя много рано на плажа и се прибирам към 11-12 ч. В най големите жеги съм си в къщи на сянка, но факта, че жегата така ни влияе вече ми стига да се травмирам :( Доктора нещо ми спомена вчера да увеличаване на дозата??Дали да се подлагам и на това??Не ми се иска хич.....:(

Marusia,
Ако те е страх, кой те кара да ходиш на море? Отиди на планина. Но само с човек или хора, в които си сигурна. Където и да е, само не и вкъщи, оплаквайки съдбата си. А всъщност може и да е много хубаво да си на море, особено в ранните часове, непосредствено след изгрев - да се разхождаш по плажа и да дишаш чист въздух. Май не е много удачно да се навираш в жегата и тарапаната. Ето на мене сутринта на работа преди обед ми беше страшно гадно, замаяно, от време на време ми се струваше, че ще капна на земята. Обаче една колежка прочете в Интернет, че днес имало силна магнитна буря. Уф, добре че е Науката - иначе какви ли не дивотии може да си помислиш... Пак те съветвам да потърсиш за Вл. Леви - било и в електронен вариант, може да е чудесно четиво за почивката ти - определено не е шарлатания от типа на "Мисли позитивно за 3 дни", "Чудото на моркова" и пр.

Ами аз съм си от морето по принцип. Отивам да видя и нашите и ще бъда с приятели. За магните бури и аз чух днес, но пък по чудо ми нямаше нищо. Търсих в интернет Вл. Леви, но не намерих нещо за четене, явно ще трябва повече да се разровя. Като цяло намерих само информация за него и книги , които е писал. Уф не знам вече кое е правилно и кое не. На моменти се оставям и се предавам и си казвам да става каквото ще. В друг момент изпитвам страх, всичко е на приливи и отливи. Питам се,ако съдбата е отредила да умирам, нека поне не се мъча така ...Ама явно няма да се мре ,ами ще се тегли..

Потърси на руски език - затова не си намерила. Ако не се справиш, ще ти пратя.

Аз на руски нищо няма да разбера.Виж,ако на немски има нещо, по добре бих се справила :)
Положението е доста отчайващо , не знам накъде да хвана, не знам къде да застана от този ужасен страх. :(

Направо ме сащиса. Как да не разбираш на руски?!

 ;D Защо? Трябва ли да го разбирам? Никога не ми се е отдавал:)

Между другото, снощи търсих на немски нещо от Вл. Леви и попаднах на един австрийски психолог, който много добре обяснява нашето състояние, както и причините защо по време на ПА не можем на да получим инфаркт или инсулт или припадък, което на български до сега не можах никъде да прочета ..

Здравейте,откакто спрях АД.,а това са вече 8 месеца,се чувствам зле,е има и проблясъци,а те са малко.Ад. ги спрях сама,защото смятам,че 12 години е достатъчно да си ги налучкваме с лекарите.Останах само на ривотрил.Направих си равносметка,че с тях и без тях положението горе-долу е едно.Агорафобията в годините я преборих,незнайно как.Сега също имам страхове при излизане,но не са толкова силни и се справя с тях,ходя навсякъде,но когато ми е зле си седя във вкъщи.Форумът много ми помогна да разреша,някои въпроси за състоянието си.Симптомите като сърцебиене,световъртеж,прималяване,нервност,плач,задушаване и тн. се обостриха.Не искам лекарстваааа.Най лошото е че детето ми ме гледа в това състояние,това не мога да си го простя.Постоянно пита,аз му се зъбя,въобще незнам.Колко различно,би ми протекъл живота,ако го нямаше ПР.,колко работи бих направила,които сега не мога.Голям съм песимист,но смятам,че цял живот ще се влача така.Това са ми най-хубавите години,но ги прекарвам ужасно. ???

Може ли да споделиш какво прочете?

Да разбира се. Той обяснява, защо физиологически по време на ПА не можем да получим инфаркт,припадък,задушаване и защо се схващат мукулите. По време на страх, не можем да получим инфаркт,тъй като  сърцето ни може да увеличи пулса от 70 до 180 удара в минута без да бъде натоварено особено. Сърдечен инфаркт се получава при наличие на стеснение на кръвоносните съдове, което обаче не може да бъде предизвикано от силно сърцебиене. Не можем да припаднем, защото при ПА се повишава кръвното налягане, а при припадък спада. Страха предизвиква напрягане на мускулатурата и силен приток на енергия, за да може при опасност по бързо да реагира и честите фалшиви тревоги водят до постоянно схващане на мускулите. Световъртежа не идва от мозъка, а е един вид грешно предаден сигнал от схващането на краката, който се изпраща до вестибуларния апарат. По време на ПА всички знаете, че дишането се учестява. По този начин се получава пренасищане с кислород /хипервентилация/ и ако не се движим белите дробове не успяват да го превърнат във въглероден двуокис, за това той препорачва по време на ПА да се движим. Страха  да не се задушиш увеличава хипервентилацията и се стига до сърцебиене,гадене и замъглено виждане.
Той също подчертава,че трябва да се доверим на специлистите и че чрез една ПА или нервен срив не можем да полудеем,че до сега никога е нямало случай в който някой да е полудял от това.
В общи линии това успях да преведа от немски. Може и някъде на български да е обяснено, но аз лично не съм срещала. Въпросът е ,че всеки казва,че можем да се научим да контролираме този УЖАС,но аз така и още не знам как:(

Благодаря ти!Беше ми много полезно!

Здравейте приятели.От четиридесето дена на мама/вече една седмица/се чувствам отвратително.Тя ми липсва страшно много и с нищо не мога да запълня празнината в мен.Чувствам,че се сривам тотално.Част от симптомите на ПР се завръщат -световъртеж,главоболие,отпадналост..... Мисля днес  да посетя отново пси-то,докато не са дошли и ПА.Дано се размина с нещо по-леко.Желая на всички лек и успешен ден :)

Диди, моите най искрени съболезнования за загубата ти.
Изобщо не се чуди, ами отивай при лекаря си. абсолютно нормално е след една такава загуба човек да се изгуби и да се върнат пристъпите на паника. Аз знам, че моя баща, когато загуби собствения си баща беше известно време все едно в безтегловност. Постоянно говореше , че потъва някъде и ние не можехме да разберем какво има в предвид. С времето всичко се успокои и изчезна както беше и дошло. Потърси помощ , за да се стабилизираш.
Аз много лесно също давам съвети и кураж, но и аз се боря с тази пущина всеки ден .
Желая на теб и всички останали спокоен ден .

Резултата от посещението ми при пси е четвърт еглонил сутрин.Е ...това лекарство до сега не бях го и чувала.Някакви отзиви за него???

Пила съм го преди години,но без ефект.При всеки е различно,при теб може да има.

Днес трябва да ходя с родителите ми на село за две седмици, те са отпуска и да видим баба, но на мен ми е толкова притеснено, че незнам как ще издържа. Мразя да ми е притеснено и да мисля, какво ще ми се случи всеки момент. Толкова познто гадно чувство. А толкова е добре, когато съм спокойна...Осъзнавам, че не бива да ме е страх, но хайде де излез на глава с ПР, всичко осъзнвам, но как да го контролирам? :(

ох диди толкова познато чувство...тъкмо мислиш че владееш положението,че ти е по спокойно и това гадно чувсто пак се завръща.и аз днес едва се прибрах от работа.по пътя толкова ми беше зле ченезнам от къде намерих сили да се домъкна до входа...вкъщи като ме изби на рев,та си поплаках едно хубаво и слава богу ми мина.мина ,но някъде там нещо човърка и ме кара да съм нащрек...а като се успокоя започвам да се укорявам как позволявам на тази гадост да ме събаря толкова но това пусто пр май е по силно от нас...диди кураж помисли си само колко добре ще ти се отрази почивката и промяната на ново място...отпусни се и си почивай максимално ,пък може па въобще да не се появат..

И аз заминавам утре на морето и също го мисля и премислям това пътуване. И аз имам страхове, че нещо може да ми се случи, че няма да се чувствам добре, но се опитвам да го приемам като едно предизвикатеслтво и да си казвам,да става каквото ще...ПР съм нямала от около 10 дни вече, но чувството на отпадналост, стягането и тежестта в челото още са си с мен. Нямам настроение да правя каквото и да е било,чувствам се смазана и безпомощна и много ама много уморена от този постоянен страх. Доктора казва,че той последен си отива :(
Дано всички ни напусне това чудо изведнаж ,както е и дошло и дано денят в който ще се събудим без страх и ще се върнем към живота да наближава!!!!!!

Маруся, самото очакване създава повече напрежение, отколкото истинското пътуване, ще видиш, че всичко ще мине успешно и тревогата преди пътуването ще се окаже по-силна отколкото самото преживяване по време на пътуването. Весела почивка ;D

Благодаря ти Димчо, ще се включа от морето  :)

Не ни забравяй Маруся, ще се радваме на споделен опит :D

Маруся, приятно изкарване! И не забравяй - оказа се, че има много книги и техники за преодоляване на тая "гад", просто у нас не са ги печатали.

На мен често ми се е случвало, ако ми предстои на следващия ден някаква среща свързана с работата или друго, да ми преминава една вълна някъде в стомаха/гърдите, което става при самата мисъл за въпросното събитие. Ще ми е интересно да знам дали има други с подобни симптоми. Примерно вечерта при всяко сещане за въпросната личност и предстоящата среща, вълната чисто физически си минава, а мен ме е яд че не мога да я спра и осъзнавам, че е чисто физическа реакция при спомена за срещата.
На другия ден като се срещна с човека, нямам такива симптоми, може и да се притеснявам (зависи от случая), но не усещам такъв симптом.
Някой път си мисля, че това ми се случва (вълната в стомаха) в дни в които нямам много физическа работа. Сигурно е свързано и с нервите.

Вълната в стомаха съм я имал преди да полуача ПА. Но често ме прерязва, когато ми предстои нещо от което се страхувам. Нещо като разтърсване в диафрагмата.

Stareternity, Аз също намерих на немски, казва се " живот без страх" .Съвсем в началото съм, но много добре започва и дава много сила и кураж. Ще цитирам само едно изречение: "Тези хора, които страдат от ПА са нещо специално,мислят по друг начин,по интелигетни са, анализират повече и определно след преборването с ПА постигат много успехи в живота".
Приятели и сродни души,желая го толкова силно на всички да се преборим....
Преградки и до скоро

Аз го усещам като прилив на кръв, вълна, която преминава еднократно от стомаха нагоре към диафрагмата.
Marusia, приятно изкарване и от мен, дано да хванете хубаво време, но и плаж в дъжда не е лошо изживяване, макар че не съм го имал много отдавна. ;)

Да тези вълни в стомаха не са страшни, аз постоянно ги имам,защото живея в някакво постоянно притеснение. На фона на другите симптоми на ПА , които специално за мен са много по страшни, почти не обръщам внимание на тези вълни.

Здравейте мили хора,
аз пак да се вкюча набързо. Пристигнах на морето,пътуването мина спокойно и се чувствам учудващо добре. Само където времето не е хубаво и не съм стигнала още до плажа,но се надяавам да се оправи. За сега състоянието ми е под контрол,карам колата насам натам даже,дано и така да си остане..
Поздрави от морето и до скоро.

Много се радвам за теб,Маруся!Дано изкараш една великолепна и спокойна почивка!

Маруся, браво! Казах ли ти, че самото очакване е по-силно като страх от самото преживяване ;D Ха, дано се оправи и времето, че да става и за плаж, пък разказвай как трупаш тен ;) Искрено ти се радвам :)

Ехооо, ей ме на пак :)
Днес времето е страхотно, бях на плаж около 5 часа, беше супер. Дано до края на отпуската ми да се чувствам така. Страха от появата на ПА не е изчезнала, няма и секунда в която да не мисля за това, но както вече споменах в един от предните ми коментари, моя лекар каза,че той последен си отивал. Леко пристягане в главата имам на моменти,но не е това,което беше преди седмица две. Някак си успявам да се самоуспокоявам. Пишете и вие как сте де ....:)
Много слунчеви поздрави и усмивки от морето :))

Браво!
Аз ти завиждам, защото и на мен ми се влиза да поплувам малко, но са ми близо 100 км до Варна. Въпреки това сигурно ще дойда няколко пъти за по 4-5 часа тази година, да хвана и малко тен.
Обикновено като вляза във водата, социалната фобия не е с мен - страх я е да си намокри краката. ;D

Здравейте и от мен! Аз вече съм от шест дни на село (то е малък град) и вече притеснението ми мина. Тук приятелите ме чакаха и ми се зарадваха, ходя на кафе с тях и нямам притеснения за сега. Карам колата и се радвам на ваканцията си. В началото нямах много апетит, защото като ми е притеснено не ми се хапва много, но сега и това се оправи. Надявам се да остане така!

Браво Диди, радвам се за теб. Аз също се чувствам добре,сред приятели и близки и морето е най добрата терапия. Винаги ми е действало много добре. От време на време ме притиска нещо, но е съвсем леко и бързо отминава. И аз се моля да отшумява лека по лека.Но като се върна назад и сравня състоянието си с това, което е сега, има огромна разлика.
Дано всички да се подобряваме .
Много слънчеви поздрави от мен.

И аз се радвам за теб Marusia! Морето е чудесна терапия. Аз също обичам да ходя на плаж, а моята психиатърка ми каза, че за нашето състояние е добре да ходим на плаж и да се печем, защото слънчевите лъчи се отразяват благоприятно на серотонина от който се нуждаем.Но без да прекаляваме естествено. Слънчев и усмихнат ден от мен! :)

Уфф бе хора значиии, пак нещо ме натисна да му се не види.Ей няма оправия,няма край и това е. Дано да има връзка с предстоящия месечен цикъл  :-[ Още една седмица ми остава на морето и не искам да бъда пак като дроб,няма да издържа :(

Жегите са големи, стой на хладно и не се излагай на слънце. В това време и на "здравите" им излизат проблеми. Вчера имах малко неотложна работа на слънце, и както бях клекнал, изправих се и аха - причерня ми, малко преди да се просна на плочките седнах и се пооправих.
Като се прибрах кръвното ми беше 90/70 някъде, от жегите го свалям.
Все пак дано да си изкараш добре последните дни. ;)

Много ми е зле и на мен.От 3 дни съм на лечение с асентра и ми е кофти,дали е от страничните ефекти,незнам.Отпуснато ми е,изтръпване по тялото,леко задушаване.Предстои ми почивка след една седница,но само дано не я проваля на цялото семейство.

Благодаря ти за куража,много се надявам да отшуми всичко.Всичко това,което ми казваш,ми го каза психиатъра,знам го,но има моменти,когато много го мисля.Голяма мъка е.Ти какво пиеш?

Така е.Но аз в момента с отпадналост,силно замайване,не виждам как да ходя някъде.

Веси, споко ;) Замайването ще отмине до дав-три дни, от антидеперсанта е. Стой си на хлад, пий много вода, че жегата напряга организма и ако не пиеш вода се стресираш допълнително. Всички тези симптоми са от антидепресанта, който сега започва да се натрупва. Аз в жегите си хвърлям по няколко пъти на ден по един хладък душ и се чувствам добре. Не излизам навън, когато е супер горещо.

Димчо,пия по принцип адски много вода.Не съм пила АД. 8 месеца и имам чувството,че организама ми е чист.Сега докато се натрупа е големия ад.Трети ден го пия,дано по скоро всичко изчезне.Страх ме е да не би да не е моето лекарство,не се настройвам така,но ми минаво през акъла.

Здравейте. Преди известно време писах във форума за страшничето. Уви не ми помогна много. Но с голяма радост мога да съобщя, че почти открих начин да преборя това ужасно състояние. Това, което мога предварително да ви кажа, че начинът всъщност е просто метод, който няма нищо общо с лекарите или с медикаментозно лечение. Дори смятам(това си е мое мнение разбира се), че точно тези две неща провокират постоянно ПР. При мен успехът се изразява в тоа, че започнах да оставям кризите да преминаат без хапчета и без да търся чужда помощ. Така, когато преживях сам една такава криза, втората я прогоних с лекота. Сега дори очакам поредната ПА с намсешка, защото знам, че съм по-силен от нея и че ще я прогоня за секунди. Кризите вече стават се по-леки. Когато има разбира се други фактори, като външни дразнители например, този метод не помага. Но пък открих нещо допълнително върху което експерементирам в момента. Ще ми отнеме време, но щом постигна резултати, ще ви пиша веднага.

vesi2003, нека и аз кажа няколко думи по повод състоянието ти. При мен лично минаха около 20 дни докато подейства АД. През тези 20 дни всички странични ефекти усещах със страшна сила. Имах чувство,че напълно ще превъртя. Това с разходките обаче наистина помага. Аз не можех да преглъщам,постпоянно една буца в гърлото ме побъркваше. Плачеше ми се,краката ми омекваха, но просто тръгвах и вървях. Часове наред. Така не само психически ,но и физически се чувствах по добре. Трудно е,гадно е, в главата ми се въртеше постоянен филм на ужасите,мислите ми бяха толкова объркани и страшни и именно това много смачква. Но ще отмине.Не се отчайвай и предавай. Ще видиш,че след известно време ще почувстваш облекчение.
Колкото до Форума, на мен лично много ми помогна. Но все пак моите фобии се изразяваха в това,че аз имах (и още имам) огромен страх да не умра. И всеки физически симптом ме плашеше именно с това,че настъпва края. И когато четях тук се успокоявах, че това не е края, а е просто състоянието ми. Иначе Track е прав в едно, че колкото повече четеш, толкова повече се вживяваш в това ,което изпитваш. Аз също пиех преди 3 години АД, даже не знаех,че са АД. Нищо никъде не бях чела и се оправих бързо. Но от друга страна мисля, че е необходимо не да подтискаме проблема , а да се изправим срещу него. Така както казва DeNiro, да намерим метод и начин да се преборим с това. Аз все още го търся,все още се страхувам от предстояща ПА и все още по време на нея изпитвам огромен ужас и страх. Вярно е ,че честотата и силата с която се появяват вече не е толкова голяма, но факта,че ги има ме притеснява. Евала на Deniro, че успява да се смее над това и да не се страхува. Искам и аз да достигна този момент :( Но за мен все още е много много далеч :(
Знаеш ли, че понякога съм си мислила, Боже ако ми е писано да умирам,нека умра,но не искам да се мъча повече. И наистина не мисли за хората наоколо,те не само че не забелязват ,че не се чувстваш добре ами още по малко биха разбрали какво изживяваш. Концентрирай се в това,да пребориш този ужас и лека полека ще успееш. Мисли за себе си, а не за останалите и какво ще кажат те. ТЕ само могат да се молят да не ги сполети същото. Аз не позволявам на никого да не ми дава какъвто и да е било съвет, да ми обяснява колко съм добре и че просто трябва да се стегна. Абсолютна глупост!!!Единствено на психиатъра си имам доверие и на хората тук,защото ние вървим по еднакви пътеки.
Вече 2 месеца се лекувам и аз и понякога също губя надежда. Един ден съм добре после един не съм. Но се мъча да не се предавам. Ето сега съм на морето. Чувствам се долу горе добре, но след няколко дни се връщам в София и вече мисля за ужаса който пак ще изпитам от тежкото ми ежедневие. Но каквото сабя покаже.
Опитай се просто да бъдеш спокойна, колкото и да е трудно. И с всеки ден ще чувстваш все по добре, обещавам ти :)
Сърдечни поздрави на всички от прекрасното моренце и до скоро :)

Много ти благодаря  за думите,много е трудно,просто се върнах 10 години назад,тогава бях така.Не ме е  срах,че ще ми се случи нещо,просто страничните ефекти на АД. са ужасни.Много се претеснявам,че в събота заминавам на море и от сега го мисля как ще изкарам,та на мен не ми е добре,аз и до плажа не мога да се добера.А семейството ми постоянно си говорят за почивката,детето е превъзбудено на тая тема,а аз се чувствам винова,че мога да им я проваля.

Напълно съм съгласна!През целия ми живот съм възпитавана да мисля за утрешния ден,да действам с перспектива,всяка крачка да бъде премерена.Е,станах точно такава и оправдах очакванията на моите родители,но........Това се оказа най-големият ми враг!Станах нерешителна,трудно вървя напред-много ми пречи този начин на мислене във всяко едно отношение.Дори споделих с родителите си и ги упрекнах,но те ми отвърнаха,че като не го смятам за редно да не го правя.Да,но как?!!Толкова искам да се променя,но не мога.
За пример ми служи моята сестра-тя е както се казва е "черната овца" в семейството.Тя е импулсивната,първичната,живее живота си в еуфория и никога не оставя проблемите да я завладеят.С това си поведение вбесява родителите ни,но това никога не и е пречело.Дори имаше ПР,но някак го пресече още в началото.Въобще не обръщаше внимание на кризите и те отшумяха.Незнам как се получи....

Мисля че си абсолютно права, че човек не трябва да се замисля за подробностите - какво ще стане, кой какво е казал, какво ли си е мислил за теб, какво ще стане ако изляза и т. н.
Аз се понаучих като ми влязат такива мисли в главата да ги отхвърлям бързо, преди от някое дребно неприятно събитие през деня, ми се разваляше настроението, после като стане така започнах да се замислям "сега що ми е тъпо", сещам се за въпросната случка и се успокоявам, че всичко е минало и така.
Просто трябва да мислим по-малко, колкото сме по-чувствителни - толкова по-зле за нас. Затова и кафето го спрях отдавна. ;)

Напиши в google Курпатов, търси и чети... ;)

Абе, аз ли не съм от тая планета... На руски си чета пресвободно; и все още ми се струва как може човек да не разбира руски? Особено след като съм чувал руснаци да се хвалят, че тук разбирали всичко, само дето не можели да говорят - пък едва ли са учили и 1 час български... ??? ??? ???

Track, аз никой не искам да обидя, а и майтапът беше свързан с твоите размисли и страсти в последните дни.
Г-н Тодоров  - според мен той не би се разсърдил на такова нещо, но сега знае много повече за това, какво мислиш, как се чувстваш и т. н., така че е нормално в един момент да се чувстваш неудобно ти самата.
Ще спиш ли тази нощ, или ще мислиш за това какво ще правиш утре?

Значи ти не се притесняваш за нещо което ти предстои, а просто в момента те е страх. Ясно.
А от какво те е страх точно - че като си сама някой може да похлопа на вратата в полунощ ли?

"А от какво те е страх точно - че като си сама някой може да похлопа на вратата в полунощ ли?"Ееее, явно жената има напредвид, че й е тревожно. И на мене често ми е така, дори и без конкретна причина "на повърхността".

"Най-добре ми е на БГ"
Че то на БГ няма почти нищо. Онзи ден прегледах местната книжарница Ориндж - сред стотиците книги в раздел психология повечето бяха разни езотерики, разни от типа "помогни си, като мислиш позитивно" и прочая сволоч.
Тъй че - трябва да се чете на чужди езици. Защото за мене голям бич е невежеството - така човек става лесна играчка за манипулиране от всякакви шарлатани.

Ти не си сама в момента, още двама пишем.
Т. е. говориш си с нас, но без да ни чуваш. ;)
Сега ми се даде отгоре, че няма да му стане нищо на кучето, да си спокойна ми казва гласът.

 ;D ;D ;D anonimen_, блазе ти, че си само с един "глас", аз като съм с много, и те все дебатират ли дебатират "дали има живот на Марс". ;D ;D ;D
Ама нейсе, в "мъдрите" книги пише, че не са само АЗ, То и Свръхаз, че има и доста "други". Явно при мене са в конфликт...

Ако оставим майтапа настрани, моето положение е по-зле от твоето, track, защото аз съм си сам всяка нощ. От години насам. И сякаш не ме е било страх от това. Ако теб те е страх да си сама, и искаш да има хора с теб, е добре.
Такъв единак съм станал, че вече ме е яд на мен си...

Track, в тези книги, ако не попаднеш на "гнил плод" естествено, авторите в голям брой от случаите просто се стремят да помогнат на читателите да си си "изяснят картинката" (естествено, необходимо е да се подбира, не да се "лапа" напосоки). Ето хората казват - за еди кое си проявление на невроза е научно устновено, че причината е в нарушен биохимичен баланс... Сега как се е стигнало до това, дали е в начина на живот, не знам. Но е по-добре да ти казват това, отколкото някой да те пързаля, че примерно съседката те е "урочасала" или пък тайно един мъж ненавижда съпругата си, без да го съзнава?! и други подобни "повърни".

"...аз в момента се успокоявам, че винаги мога да отворя вратата, да изскоча във входа, да се раззвъня по звънците и да викам истерично за помощ..."
 ;D ;D ;D Track, добре че не живееш в нашия вход, че след тебе току виж и аз се раззвъня... ;D ;D ;D

Притеснявам се.
Социална фобия.

Пият се, но аз я свързвам главно с това че съм беден, и ако не забогатея си мисля че няма да се оправя и с хапчета. А и тото не пускам от доста време. Не е добре.

"...Най-малкото могат да ти помогнат да опознаеш себе си и какво наистина очакваш от живота. Защото, ако продължавам така, ще се лутам доста дълго време. Аз сама улавям себе си, че не се познавам..."
Интересно как книгата "Пий урина от своята съдина. За здраве..." (книгата действително съществува, не е бъзик а ла лош вкус; не съм я чел и нямам намерение) би ти помогнала да се опознаеш и прочее? ;) ;) ;)

Хей, вече започвам сам да се цитирам та да ми обърне някой внимание. Аз се опитвам да ви помогна, а вие пишете за страховете си и разни несъщестени неща. Дайте да дискутираме методи за лечение, а не да се жалваме един на друг и да бръщолевим несъществени неща.

Така е, но все пак всичко почти е свързано с пари. Ако се запозная с някоя жена, и тя ще си мисли за тези неща преди да ме опознае - дали има пари (нямам), дали има собствено жилище (нямам), и вече другите неща отделно.
И от там и избягвам контакти. Просто всичко житейско е свързано с пустите пари, за да преодолееш почти всеки проблем, трябва да имаш пари. Преди сякаш не бях такъв, но съм се променил с одъртяването.

На 33.
Да, ти самата казваш че повечето гледат парите. Така че, съм на прав път в мислите си - по-добре "да си седа дома". ;)
Лека нощ и от мен. :)

Здравейте,спряха ми Асентрата.Просто не  ми понася.Мъчих се 4 дни.Пси то ми каза да се поизчистя и дасе поуспокоя,и тогава  ще решим какво да правим,демек след три дни да му се обадя.Предложи ми,ако всичко е наред,морето да си изкарам без АД.Дано се оттъря от този ужас,който още ме държи с тези странични ефекти от АД.Всичките ли действат толкова зле,незнам.Вчера,когато говорих с лекаря по телефона десет минути,такова облекчение изпитах после.Тойе и психотерапевт,каза ми че ще провеждаме и психотерпия.Виждам колко е важно,човек като него с опит да ти каже няколко думи и ти да си спокоен.Много се надявам да се поуспокоя.

Веси, успокой се наистина. 4 дни са нищо време. Казах ти аз колко се мъчих с тези странични ефекти,но не се отказах. Всичко е в главите ни. Аз не можех в права линия да вървя. Плачех,тръшках се, на работа ходех въпреки всичко и не знаех какво правя, изобщо живях някакъв друг живот май. Моля те успокой се и мисли за почивката позитивно. Аз така преди да тръгна за морето направо изпитвах ужас и моя лекар ми каза,че в момента в който напусна София ще се почувствам много добре. Така и стана. Аз мислех и аз постоянно, мале ако ми стане зле на морето, ако проваля на приятелите си отпуската,ако нещо ми се случи?Полудявах при тия мисли.Но ето ме тук на морето,даже седя на плажа с часове,нещо което преди никога не съм можела да правя. Цял ден съм на плаж,кафенце,фрешче,като се изморя крия се на сянка и се опитвам да бъда спокойна. Опитай и ти. Всичко ще е наред.Иначе за хапчетата не знам кое е по добре,да се пият или да не се пият. Но щом така ти е казала твоята докторка,довери и се,тя знае по добре от нас. Къде ще бъдете на море? Сега времето е страхотно,слънцето зарежда с положителна енергия,ще бъдеш добре ще видиш. Само не се предавай. После ще разказваш нали така?Ще чакаме :)
Сега към останалите - Трак,как изкара ноща?Всичко наред ли е?
Не можах да прочета всичко подробно,че вие сте зачекнали едни теми мама мия  ;D Кви момичета дето гледали парите, кво чудо не знам :))))))
Ама живота стана отвратителен. Няма любов, няма я тръпката. Аз съм на 32 и не знам и аз кой път да хващам. Това също е много важно за моето състояние,че нямам човек до себе си.....ама какво да се прави.
Днес пропуснах плажа, вчера се пукнах от главоболие,и днес ще почина малко. Веси да пишеш чу ли?
Хайде хубав ден от мен

Веси, успокой топката...знам как се чувстваш.
Преди месец ми свърши деаксинита и се панирах само, защото се уплаших, че няма да има какво да пия АКО ми стане лошо. Проблема е при мен, че дори няма как да си го купя. Е, какво стана : казах си, че сега ми е зле, защото знам, че АКО ми стане зле няма какво да пия. Така и стана спрях да мисля и изкарах цели 3 седмици без хапчета. Аз пия само когато ми стане лошо, защото не искам да се тъпча с тях.
Радвай се на морето, почивката и лятото.
Аз също чакам последните 3 дена и вече търпение нямам да зърна морето и БГ  :D :-*

Благодаря ви за подкрепата,ще ви пиша как се развиват нещата разбирасе.Гледам да я карам по спокойно и над нещата,пък ще видим.

Радвам се , че си спала добре :)
И аз съм старомодна , но след толкова разочарования вече не вярвам в истинската любов:)А и сега най важно е да се чувствам добре и да преборя тази ГАД, защото съм непълноценна за каквато и да е връзка. Кой ще ме търпи такава с моите страхове и фобии. :( Днес пак потънах и реших, че настъпва края този път окончателно. Направо не знам вече. Някой от вас изобщо има ли го този страх дори и след приемането на медикаменти. Изчезва ли изобщо или ще трябва и с него да се боря?

Да се оправим? Да чакаме? Да се "оправим", за да станем като нормалните хора? А не мислите ли, че точно НИЕ сме НОРМАЛНИТЕ? (уф, явно този Пиер Дако доста ми е повлиял)  Да, сега от душата ми капе кръв за това, което ще кажа, защото винаги съм се смятал за патриот и темата за Родината ми е много болна: Как искате да се "оправим" в тази гнусна ПОМИЯ, която ни е погълнала (имам напредвид обществото)? Та ние се давим в нея, мъчим се да си поемем въздух... Да се оправим? Та да се примирим, да претръпнем? Ох, как съжалявам, как съжалявам, че не се МАХНАХ от тази леш навреме!!! Не говоря, че е трябвало да отида в Ню Йорк примерно, то и там сигурно бъка от "невротици", може би и там щях да "цъфна". Не знам къде, не знам как, може би на остров Тамбукту, само не и тук!!!
Маруся, ти и останалите, ние сме нормалните! Не си сама, не се страхувай! Ето, в момента си мисля за тебе, макар и никога да не съм те виждал.
А за дебненето в любовта на track: Аз нещо май в любовта (е, в сексуалния смисъл, де) не вярвам. Никога не съм изпитвал това чувство, така се е случило, съдба... Но това не значи, че не бих искал да го изпитам! О, как искам! И ако ми е съдено да го изпитам, то по-скоро ръката бих си отсъкъл да е с жена като Маруся, отколкото с някоя от така наречените "нормални".

Лека нощ и от мен на всички, аз си лягам късно, но ми се отвори доста работа тази вечер. Да се наспите и да не се шашкате излишно - всичко е само в главата ви, нищо лошо няма да ви се случи. ;)

Хеллоуу :))
Stareternity  да ти кажа аз, навън да не мислиш, че е голям келепир?Аз съм живяла 6 години в Германия и трябва да ти кажа, че точно от там тръгна моето "разцъфтяване". :) Вярно е , живота там е по добър, но само за местните,не и за нас. Ние емоционалните, чувствителните там само можем да загинем. Живота в България никъде го няма. Е,има си своите плюсове и минуси разбира се,но като цяло камъка си тежи на мястото мисля аз. Няма нищо по ценно от семейството и приятелите, дори и да са малко те. Навън няма такова нещо като истински приятели. Много сме си добре тук да ти кажа,направо сме си супер. :)
Трак, кажи ми ти как да обясня на някой мъж, че ме е страх да не умра всеки момент? Че не искам да бъда сама, защото ако ми стане нещо няма никой да има при мен? Как да му обясня физическите си симптоми,ще ме помисли за чисто луда. Не че няма мъже около мен, но не мога с никой да предприема нищо сериозно,именно заради тези мои страхове. :( А да не говорим , че света толкова се изврати и всеки гледа да има някаква облага,да те използва...Уж искат отговорни жени,самостоятелни,дето да не хленчат,а като срещнат една такава бягат с 300. Абе темата стана много дълга и неизчерпателна,мога напиша книга :) Но пък моя психиатър точно това казва, че е много важно, че нямам истински човек до себе си и ако имах, може би по лесно щях да превъзмогна този така наречен ЕТАП от живота си.
Хайде останаха още 4 дни от отпуската ми,направо ми се реве :(
Целувки на всички и до по късно

Работата ми е в къщи, нямам колеги. :(
Кофти работа, че почти не общувам с хора, но сам си го направих така.
Иначе работата ми е едно от малкото неща, които ми доставят удоволствие, харесва ми. :)

Не, не съм програмист, друго е. Не ми се почва друга работа, там е работата - затворил съм се и се чувствам като цяло добре, спокоен, нямам дразнители (понеже не общувам), не се притеснявам (освен когато не излизам), и така. Но лятото започвам да се чувствам доста самотен.
Лошото е че съм от малък град (Шумен), и трудно мога да намеря сродна душа, за някаква връзка евентуално.
Track, според мен едно от нещата които те крепи е самата работа, това че се чувстваш полезна, работиш, изкарваш си добри пари предполагам. А има хора с твоя проблем, които дори не работят, на тях едва ли можеш да им обясниш как да се справят с проблема.

Да ти кажа, аз работата си я харесвам, друга не търся, а и тези схеми с посредничество ги знам - трябва да си нахален, да не ти пука много и т. н. Аз ако бях такъв, навремето с ютиите и ножовете дето обикаляха, сигурно щях да забогатея.
Кажи ми как да търся връзка, като съм такъв затворен (притеснителен), може би ще ти хрумне нещо. :)

А, не може. Hidden ще съм си:))
Алкохолът не ми действа добре и не мисля да се пропивам докато си търся гадже.
Иначе, съм чувствителен, и не мисля че твоят вариант да пробвам докато някоя върже, е добър.
Ако си се изчерпала с идеите, ок, засега ще си седя в къщи. :)

Не знам какво очаквам, но се надявам работата да тръгне по-добре, защото както казах по-рано - много неща са свързани с пари, трябва да имам някаква сигурност преди всичко.
Алкохолът го изключвам, по-скоро трябва да си оправя съня, защото си лягам много късно и не мога да се възстановявам добре, предполагам. Психиката, нервите и т. н.

Не знам, докторе. Кажете какво да правя, че вече се обърках. ;D

track,какви медикаменти взимаш в момента.В какво се състои лечението ти.

Чисто любопитство,част от характера ми е ,всичко да знам.Никога няма да си предпиша АД.сама.Единственото,което от форума съм чела и купувала са лекарствата на билкова основа.Ципралекса съм го пила близо 3 години.Беше ми подтиснало симптомите,но не ме излекува.

Аз съм мислел за куче, но като че ли не ми се ангажира засега, а и ако взема няма да е малко, а немска овчарка най-вероятно. Сигурно няма да му се радват мадамите, но поне на мен ще ми харесва.
Значи, ти си доста отворен човек като те гледам (чета), щом лятото сваляш мъжаги по плажа с кучето. ;)

Добър вечер на всички,
Трак аз съм също на Ципралекс от около 2 месеца, започнах с половинка после на едно и сега съм на едно и половина. Вечер нищо не вземам, само при голям зор половин Атаракс. Също и терапия правя. Симптомите ми лека полека намаляха, но остана едно леко стягане в главата и тежест в челото. Много ме измаря това. Скапана съм. Ходя си на плаж,карам си колата, изключително спокойно ми е, все пак съм в отпуска и на почивка, но това напрежение в челото ме побърква. А за страха няма да говоря пак, макар че ми се иска, но той не престава.....не минава..не намалява...искам,опитвам се, давам всичко от себе си да го превъзмогна, но той е с мен от момента в който се събудя сутрин до мига в който заспя вечер  :(
Вече не знам какво да кажа, да не стана досадна и повтарящя се,но това е положението и съм безсилна и се побърквам...
Благодаря ти също за изчерпателния отговор относно мъжете. :) Но аз отдавна съм загубила надежда да намеря такъв, който да ме приема и да ме разбира....явно така ми е било писано. Имала съм мъж,знам за какво говориш, да бъдеш с някого и същевременно да бъдеш сам. За това избрах да бъда поне наистина сама...Но при всеки е различно, хората са различни,ситуациите,положението...
Много съм изморена и главата ми е камбана,ще се опитам да заспя без хапче.
Лека нощ на всички

Marusia, и аз по същия начин разсъждавам понякога, че няма такава която да иска да е с мен, такъв какъвто съм, но реално знам че греша. Може би от липса на самочувствие някои като нас търсят човек със сходен проблем, макар че според мен всичко опира до това да имаш контакти. И аз понеже нямам, си оставам сам, ти ако имаш контакти - не се колебай да започнеш някаква връзка, все пак си в голям град и сигурно любовта те дебне отвсякъде.
Не се заблуждавай че няма мъж който би те приел такава каквато си, напротив - със сигурност има много такива, но не им пише на челото, това е лошото.
Лека нощ...

Track, Ципралекса го започнах заедно с терапията. Значи няма 2 месеца още, днес се замислих. Месец и половина някъде. Терапията не знам колко ми помага, но знам че когато ми предстои посещение при психиатъра се чувствам по спокойна и чакам с нетърпение всеки следващ сеанс. След разговорите също придобивам повече сила някак си. Иначе моя страх се състои в това,че като започнат атаките си мисля, че ей сега ще умра. Мисля, че имам някакво заболяване,мисля,че ще получа инсулт,ей такива ,какво да ти кажа.Страх от нещо неопределено, страх, че всеки момент нещо лошо ще се случи :( Не знам как това нещо се лекува и дали изобщо някога ще отмине :( Страх ме е от самия страх също. Много налудничево звучи сигурно, но това е което чувствам :(((

Наистина ли толкова ти въздействат??Мен ме успокоява факта,че не съм сама и много ми помага форума. Тук хората те разбират и могат да дадат доста полезни съвети от опита,който имат с ПА-то. Не ми пречи изобщо,аз иначе нямам с кого да разговарям на тази тема, а някак си изпитвам нужда да говоря и да споделя.
Да, при психиатъра си ходя на терапия?Не е ли правилно?

Маруся,когато ме хване ПА мен също ме е страх,че ще умра/предполагам и други се чувстват така/За мен ненормално е ако някой  не се страхува от смъртта на фона на  гадните усещания които се стоварват върху нас........Днес не ми се пише за гадости защото.....е няма да го увъртам-имам рожден ден и се надявам денят ми да бъде чудесен и най вече спокоен .Желая го и на вас! :-*

Диди, честит рожден ден! Желая ти да си здрава и много, много щастлива :-* :-* :-* :-* :-*

Диди честит рожден ден и от мен. Бъди най вече здрава, останалото само се нарежда. Усмихвай се ,днес е твоя ден!!Весело изкарване :))))

Благодаря ви за пожеланията момичета.Купона току-що приключи.Беше страхотно,както и целият ми ден.Пожелавам на всички вас /както и на себе си ;D/много такива чудесни дни! :-*

Чудесно е, Диди, че си се повеселила! :-* :-* :-* Всеки човек има нужда от малко положителни емоции. Това зарежда и дава сили да продължаваме напред.Жалко, че рождените ни дни са веднъж годишно ;), затова  при всяка удобна възможност трябва да си измисляме повод за радост. :-*

Здравей,feelings! Доста си преживяла и ти, важното е, че си успяла да се справиш в тежките моменти. Повечето от нас  с години не са разбирали какво се случва с тях. А ти си успяла, което е голям плюс в борбата с нашето състояние.
А, що се отнася до Паулу Коелю и "Вероника решава да умре" съм я чела и много ми е помогнала, изобщо Коелю познава в детайли човешката душа и нейните проблеми. Препоръчвам книгата на всички, които не са я чели.

"Чувала съм, че хомеопатията не подтиска проблема - тя просто помага на организма да се пребори напълно с него."

И как ли точно хомеопатия би предотвратила чувствата които сте изпитала когато вашата приятелка се е държала грубо и вие сте го преживяла по определен начин? Как ли тя ще промени гледната ви точка за нещата, взаимоотношенията и света който ви заобикаля и начина по който го възприемате? Как ли ще ви помогне да сте по-справяща се с предизвикателствата с които всеки се сблъсква в живота си? Как ли ще ви научи дадена билка каква да е вашата позиция в конфликтни ситуации? Как ще промени отношението на вашите близки, ако се подобрите и съответно промените, като начин на мислене, чувстване, поведение? Как се казва тази билка? Сигурно много хора биха искали да чуят името и?

Да доуточня - хомеопатията ми помага да не изживявам по ужасен начин паническите атаки, а оттам насетне и по-горе съм казала, че човек сам трябва да се справи с това - да промени начина си на живот, за да премахне предпоставките, които знае (ако естествено знае), че ще го доведат до притеснение и т.н. Разбира се, ако не си наясно защо се е стигнало до това положение - трябва да говориш със специалист. Нали споменах, че именно от психиатрите, с които говорих и от въпросите, които те ми задаваха, разбрах до голяма степен къде ми е грешката. Имам желание да ходя на психолог, но средствата, с които разполагам, няма да ми го позволят. За това се налага да се справям почти сама.
Ииии... на мен ли само ми се струва или и някой друг е забелязал, че вие г-н Тодоров, нещо се опитвате да се заяждате с мен???

Здравей Ари. Не мисля, че напълно съм успяла да се справя с проблема. Надявам се, че скоро и това ще стане. Много е трудно. Но представа си нямаш, на какви дребни случки и събития обръщам внимание и колко ги мисля след това. Направо е смешно. При всеки е различно. Приеми го като изпитание, през което трябва да преминеш. Предполагам, че не само аз мисля, че това наше състояние Е ВРЕМЕННО.

feelings, аз също понякога обръщам внимание на дребни неща, и ми се е случвало една незначителна случка да ми влоши настроението за цял ден или дори повече. Обмислям понякога подробности от минали или предстоящи събития, и забелязвам че съм "по-повърхностен" и по-малко чувствителен за такива глупости, само когато работя/правя нещо/имам някакви цели за деня. Т. е. ако мозъкът е зает с нещо полезно, което върша, обикновено ако се появи някоя тъпа мисъл бързо изчезва както е и дошла. Предполагам че и други са забелязали това.

Здравей feelings ,
просто все едно четях себе си докато четях написаното от теб. Няма смисъл наистина да се обяснява подробно какво точно изпитва човек по време на ПА. Всички чудесно го разбираме. Аз се лекувам така да се каже от около месец и половина и вярваш ли ми на моменти имам чувство,че никога няма да се оправя. А наистина има хора ,които с години се борят и не знаят какво им е,техния ужас със сигурност е още по голям. Няма и голям смисъл да обясняваш на хората какво ти е. Никой не може да го разбере,както ние тук, които го изживяваме заедно с теб. Аз споделям на близките си, но разбира се не с всеки. И когато виждам,че няма разбиране, просто се дистанцирам от тези хора,защото те не ми влияят добре с техните постоянни банални съвети,как трябва да се стегна. Все едно аз сама искам да ми е зле.Аз съм преживяла много стресови ситуации,ако тръгна да разказвам,сигурно половината ще се разплачат от моите истории. Нищо чудно,че съм на това дередже :)Но с времето,се научих на много неща. Игнорирам абсолютно всичко,което не ми представлява интерес, което ме изнервя и ме дразни. Научих с времето,че приятели няма, приемам живота си като нещо различно от това, което правят другите и това ме спасява в моменти, когато другите постъпват с мен не така както на мен ми се иска. Не мога да бъда лесно засегната от приятели,изобщо даже. Аз съм това,което съм и много добре озъзнавам къде се намирам и какво върша. Раздавам се много за хората,които обичам, но само за тези ,които и мен обичат. А това е моето семейство и никой друг. Преди и аз бях друга. Преживях много мъки и разочарования и нищо не ме събори. Ситуацията,която според мен отключи това ПА е загубата на близък човек. Много се изплаших,а аз като цяло си изпитвам ужас и смъртта ,както и от старостта. Преди това,едно голямо разочарование в отношенията ми с един мъж ме беше сринало напълно. Загубих вяра в любовта и в това, че има изобшо свестни и нормални мъже.Започнах да не виждам смисъл в живота и това,което правя. Да не виждам нищо хубаво в бъдещето и да бъда само черногледа. След смъртта на този близък човек нещо ми се преобърна и започнаха тези симптоми на силен страх и ужас. Но аз взех веднага мерки и може би до някъде това ми помогна да не стигна съвсем до дъното. Усетих просто,че ми трябва помощ. Така започнах терапията и медикаментите. Да,те не лекуват наистина,потискат симптомите. Психиатъра също не може да ни излекува, но поне ни показва пътя. Всичко останало зависи от нас. Аз съм от 2 седмици на морето. ПА намаляха значитено,страха не. Живея с него и при всеки лек симптом на каквото и да е било ме хвърля отново в огромен ужас. И всеки път си казвам,ето щом сега не умрях значи няма да умра. Но това е само до следващата ПА. Както ти казваш, никой не е в състояние да ме убеди,че няма да умра. Наистина е страшно,но ето тук сме всички живи и здрави и не се отказваме уж. Утре си заминавам пак за София и мисля от дни как ще се чувствам там?Нали там започна всичко. Ще мога ли най накрая да оставам сама и да не се страхувам? Ще ми стане ли пак зле и ей такива мисли само. Опитвам се да не мисля,но то ме връхлита. Ужасно е,страшно е,но няма как. Трябва да се върна на работа. Книги чета и аз много.До тази за която ти пишеш не съм стигнала още,но в София веднага ще си я набавя.
От мен толкова за сега. Ако някой има нужда от нещо,въпроси,насреща съм.С каквото мога ще помагам.Искам всички да се оправим и да сме добре. Желая го от цялото си сърце.
До скоро

Аз също много се вживявах на какво ли не. То филми ли било,драми на чужди хора. Даже малко преди да получа първата си ПА, на околовръстното в София един автобус беше прегазил един работник. И аз точно тогава минавах от там на път за работа. Човека лежеше премазан отдолу и аз го видях. Цял ден съм мислила за семейството му ,как ще преживеят загубата. Човека жив и здрав отива на работа сутринта и повече не се връща. Смачват ме подобни случки. но те са ежедневие. Не мога постоянно да мисля за другите и техния лош късмет. Не гледам и аз вече новини, не искам да слушам за драми,в едното влиза и от другото излиза. Нямам сили повече. Трябва да си пазим нервите и психиката, защото виждате какво става. В работата преди също много се вживявах,ама този какво ще каже ама онзи какво ще си помисли. Край!!Изобщо ме не интересува вече. Нима някой се интересува какво става вътре с мен? Да се спасява всеки по отделно. Работя си,върша си нещата и като дойде време си тръгвам и забравям на секундата.че съм била цял ден в офиса. Гледам себе си и това е,и ако и останалите правеха същото,щяхме всички да сме добре. Понякога си казвам,хайде най накрая да полудея ама както си трябва, че поне да ми стане весело :) То вече човек на какви ли не мисли го избива.

"Ииии... на мен ли само ми се струва или и някой друг е забелязал, че вие г-н Тодоров, нещо се опитвате да се заяждате с мен???"

Разбира се че не. Просто исках да уточним каква е ролята на хомеопатията за справянето с ПР, за да не се създават грешни очаквания. Един път бях писал че хомеопатията не е пиене на билки. Тя има радикално различно виждане за това, как да се стигне да справяне с болестите.

"Спомняш ли си кой беше първият въпрос, който ти зададох?
- Какво означава да си луд ли?
- Точно той. Този път ще ти отговоря без алегории: лудостта, това е невъзможността да съобщиш мислите си на останалите. Сякаш си в чужда страна – виждаш всичко, разбираш какво става около теб, но си неспособен да се изразиш, да поискаш да ти помогнат. Защо? Не знаеш езика, на който говорят.
- Всеки от нас го е изпитвал понякога.
- Всеки от нас е луд по свой начин."

"Вероника решава да умре"

Вече съм в София хора :( Отпуската свърши.отвратително се чувствам .
Добре,че август пак ще ходя на море. но определено там ми беше по добре да ви кажа.

-

DG, аз "избягах" от работа преди няколко години, и благодарение на интернет успявам от нас да си докарвам заплата, макар че не е нищо особено, но предполагам че подсъзнателно така съм избягал от честите конфликти и проблеми които имаше в завода, в който работих, заради самата специфика на работата.
Ако можеш измисли нещо, при мен беше свързано с малко инвестиция, теглих малко заем + малко спестени пари, инвестирах и сега поне не работя за никой. :)
Но пак си има работа де, пред компютъра и всеки ден.

-

Аз съм със социална фобия по принцип, не с ПР.
И да, откакто сам си изкарвам парите, се чувствам по-добре, а и както ти казваш - като нямаш дразнители се чувстваш много по-добре. Аз също се дразнех от много неща на работното място, естествено и сега има проблеми, но те не са чак такива като в завода. Сега повечето неща си зависят от мен и не влача никой на гърба си.
За излекуване, не знам дали е възможно при мен вече, но се чувствам добре, колкото повече си докарвам - толкова по-добре се чувствам и по-спокоен. :)

Това със седенето пред компютъра по цял ден е убийство не само за душите ни,но и за телата ни. Аз много се напрягам и измарям по цял ден в този офис със толкова много хора. И всеки бръщолеви нещо и нямаш миг спокойствие. Вече трета година съм така и не мога да се оплача от заплащане и условия,но се смазвам. А все има недоволни. Бих искала да се махна и да работя и аз за себе си, но още не съм решила какво искам точно да правя. Много е кофти,усещам,че не се чувствам добре там.....но мисля и премислям.Ще търся начини да се махна.

Здравейте на всички!Аз всеки ден се сблъсквам със смъртта :o-казвала съм го -работя в болница;мн.ми е мъчно за пациентите;всичко преживявам.Но много си харесвам работата-за това си стоя(п.с.-и заплатата е мизерна;но любов към професията!!!)

Кикирики,респект!!!
Не бих могла да работя такова нещо.То за това не случайно ,не е за всеки тази професия.Макар,че бях тръгнала на времето да кандидатсвам медицина.Добре,че се отказах. Страшно ми се вижда това.

Ох, какво да ви кажа за работата? Мисля си, че ние с паническото разстройство, където и да работим май ще е все тая. Вярно е, че повечето ни притеснения са свързани именно с пари - и аз съм по-спокойна ако знам, че имам достатъчно за да изкарам спокойно до следващата заплата. Но дали ще си в офис или не, или ще си работиш от в къщи, поне за мен няма кой знае какво значение. При мен е по-голяма вероятността да получа паническа атака, докато съм на работа. Нали се сещате - като си помисля: "Ами сега ако се изложа пред всичките тези хора? Ако ми прилошее, как да си тръгна от работа, като съм сама на смяна? Ще ме помислят за луда... Какво ще каже шефа ми?" и т.н и т.н. Ако съм си в къщи, по цял ден пред компютъра и аз се напрягам. Имам и повече време, в което не мога да ангажирам ума си достатъчно, че да не мисля за глупости. Просто е ужас. Днес например в работата пак ми стана доста зле по някое време. Опитах се да се разсея по някакъв начин. Успях де, но малко ми оставаше и щях да изпия поредния ривотрил.

Marusia, опитай се да се настроиш да не си мислиш, че тук в София се чувстваш зле. Много е напрегнат животът, особено в столицата, но си помисли колко много хора живеят и работят тук и всеки е намерил начин да се справя някакси. Помисли си, как трябва да работиш сега за да изкараш пари за следващата почивка. И така ;)

О да, аз не преставам да мисля положително и съм наясно,че каквато и да е работа, все един ден става рутина и леко доскучава. Ядосвам се само, че всичко в София се върти да му се невиди. И всичко живо тука се вре. :(

feelings, този Ривотрил за какво е?Чета често,че се взема от други хора, но на мен не ми беше изписано. Той само при криза ли се взема как?Нали приемаме АД? Просто се интересувам. Аз само преди лягане евентуално ако се наложи разбира се и изобщо не мога да заспя, вземам половинка Атаракс. Това е, но иначе толкова се измарям на работа, че като се прибера и само гледам да полегна на дивана. Така си и заспивам там. Все още не мога да спя в леглото си, понеже там получих първата ПА :(

Ривотрила е успокоително, подобно на лексотана - със зелена рецепта е. А ти какви АД взимаш? Само атаракс ли? При всеки е различно, но аз докато пиех атаракс (в началото ми го бяха изписали, но го пиех редовно, не само при нужда) си се чувствах напрегнато.
За първата твоя ПА... Ако знаеш аз колко време не пих кафе, защото си мислех, че моята първа ПА я получих от кафето :) После постоянно си започнах. И ти скоро ще си спиш в леглото ;)))

Значи, атаракс си купих от аптеката веднъж ,когато имах много силно сърцебиене. Когато обаче стигнах до психиатър, той ми изписа Ципралекс,който е АД , а Атаракса каза да го вземам ако виждам много зор вечер преди да заспя.
Вземам по половинка да ти кажа, защото като взема цяло ,на другия ден още не мога да се събудя :) смачква ме. Но не било лошо лекарство каза моя лекар и да не се притеснявам да го приемам при нужда. Вече 2 седмици не съм имала нужда, все съм толкова изморена вечер, че заспивам без проблем. Атаракса не е АД,а успкоително и е без рецепта. Поне така ми го дадоха на мен.

Здравейте всички тук! Ето, че и аз се озовах в този форум след дъълги опити да се справя сама с проблема ПР. Успокоително е да знае човек, че не е сам и че има хора, които знаят какво е усещането при кризите....А и да размени някоя и друга дума със себеподобни :) по повод страховете си. Моят проблем се състои в това, че да, получавам кризи, но и през останалото време се чуствам замаяна, омаляла, с постоянен страх да не припадна. Схванатият врат и болките (дължащи се и на шипове) вече ги имам за нещо нормално. Преди 2 месеца пиех Ривотрил и Ципралекс, но се почуствах добре и ги спрях по препоръка на лекаря. Сега съм на Ксанакс и не знам ще има ли ефект и кога. Имам усещането, че така ще я карам много време:( Ако някой има подобни преживявяния да ми пише. Успех и здраве на всички!

Добре дошла ALENA  ;D Да разбирам ли, че от два месеца си с паническо разстройство, щото ако е така - това въобще не е дълго време. И пак ако е така е нормално да си доста объркана и замаяна, защото е нещо ново за теб а и организма ти започва да приема нови лекарства, които все още не са му познати. А кой ти изписа лекарствата - личния лекар или психиатър? Защото в началото мен личния лекар ме лекува и нищо не се получи. Има и друго - чувала съм, че след като се почувстваш добре, в смисъл лекарствата вече са ти подействали, трябва да ги пиеш още поне 6 месеца, за да не ти се възвърне предишното ти състояние. Периодът, в който преминаваш от едни лекарства на други също е много труден - изпитала съм го. От колко време си на Ксанакс?
И недей да имаш усещането, че така ще я караш дълго време. Всичко е супер индивидуално.
"Ако някой има подобни преживявяния да ми пише." - Спокойно - тук всички сме с подобни преживявания. Знай, че не си сама. Но все пак кажи нещо повече - почти нищо не знаем за теб. Например, кога получи първата паническа атака? Знаеш ли какво може да я е предизвикало? От какво точно се страхуваш? И други?

Здравей Алена. Аз също мисля, че е от лекарствата. Колко време пи Ципралекс и защо сега си на друго лекарство>?
Абсолютно не си сама,и аз се успкоих много като намерих този форум. Но и аз съм доста нова тук,лекувам се от едва месец и половина и минах и аз през всичките адове докато ми привикне организма към лекарството. Вървях,плачех и повръщах, без майтап....а болките във врата и аз ги имам,тежест в главата,всичко. Дай си малко време,и се опитай преди всичко да бъдеш спокойна.
Хайде да пишеш
Поздрави

Между другото Алена,ти знаеш ли,че шиповете са много коварно нещо и от тях също може да ти се вие свят и да ти прималява? Лекуваш ли ги тях с нещо? Принципно не се лекуват напълно,но си има начини и медикаменти ,които намаляват големината им и т.н.

Здравейте отново! Преди всичко искам да ви благодаря за отзивчивостта и подкрепата. Снощи преди да заспя се питах дали някой ще ми е писал, доста се чудех дали изобщо да пиша тук, да не би да се стори това глупаво и елементарно. Радвам се обаче, че намирам сродни души и хора които знаят за какво иде реч. Ами всъщност аз атаките съм ги получавала и преди , да кажем 10- 5- 2 години /сега съм на 46/, но бяха много редки и някак си се справях. Знаете ли, по повод лекарите - имам усещането, че стремежът на повечето от тях е просто да дойде следващият пациент, изписват ти нещо си там, а как ти действа, как го понасяш, кога да очакваш резултати и колко да го пиеш..това за тях за някакви си дребни подробности, но знаете че за хора в нашето състояние тези неща са важни. Та тази диагноза ми е поставена скоро, когато то не беше криза ами нещо което продължаваше с дни, че и месеци. Тогава ми изписаха ципралекс и ривотрил , наистина станах друг човек, дори колегите ме питаха какво се е случило с мен, та съм така бодра и весела. Но докторът /невролог/  каза ще ги пиеш 1 месец и като се почустваш добре, ги спираш постепенно, което и направих. И ето сега отново същата работа. Истината е, че работя извън града и ми е доста проблемно посещението при личния и изобщо друг  лекар, та личната реши да пробваме с ксанакс, затова сега се опитвам с него. А за шиповете ми правиха снимка и неврологът каза ми ....шипове, такова ще е ...мажа с разни мазила, правя си масажи, но ефект почти няма. Питам го за тази замаяност от кое всъщност е, а той ми може да е от нервите, може и от другото...та затова почти аз решавам кога и какво да пия. Ей такова е положението в моя град, един от най-големите в страната, но по отношение на лекарите....не знам и аз къде се намира. Знам, че не е много добре да говоря така, но усещането ми е такова. Много песимистично звуча днес, макар че се опитвам да си казвам, че ето днес съм по-добре, преди тази нагласа ми помагаше, сега не знам как ще е. Всъщност си мисля, че тези неразположения може вече да са и на хормонална основа имайки предвид възрастта ми, така че това състояние не че ме плаши, просто е неприятно, чуствам се непълноценна на работнто си място и най -вече това, че изпитвам непрекъснато някаква тревога и напрежение в цялото си тяло. Спирам вeче:) Желая на всички много усмивки и още веднъж - БЛАГОДАРЯ!

Алена, съвсем нормално е да се чувстваш по този начин.Това напрежение в цялото тяло, тази непълноценност на работа, всичко ми е до болка познато. Но притеснява ме факта,че хапчетата са ти предписани не от точния лекар. Аз си патих така веднъж. Понеже на мен ендокринолог ми изписа първия АД- Тритико. Много силен и от 2/3 хапче щях да пукна. За това веднага взех мерки и хукнах на психиатър. Оказа се много свестен възрастен човек с много опит и практика. Подходи много професионално към мен и до днес много ми помага. Ходя при него, а и по телефона се чуваме. И аз както казах,съм на Ципралекс, но не ми беше казано да го спирам след първия месец. По скоро трябва да се пие по продължително, за да има ефект. Според мен твоя проблем,ако изобщо мога да го нарека проблем, още в началото не е лекуван както трябва. Къде живееш? От кой град си? На твое място бих отделила нужното време и бих инвестирала в истински лекар, квалифициран за нашето състояние. Аз също се лутах по невролози и какво ли не....но съвсем други се оказа нещата. Но това със шиповете наистина не е за подценяване,да знаеш,че и много от там идва. Аз съм с подобен проблем и знам за какво говоря. Сега се чувствам много добре изведнъж от 2 дни насам. Не смея да се зарадвам,за да не ме натисне пак някоя ПА, но наистина има напредък,а са минали едва 2 месеца от лечението ми. Бях жив труп направо, а сега е съвсем различно. Дано само така продължава.
Главата горе, всичко ще се нареди ,само спокойствие и по малко стрес.
До скоро

Ехо,върнах се от море.Избутах някак си,но нямах кризи.Не е това,което трябва човек да си изкара на морето.Цялото ми семейство се ръководеше от мен.Отиваме на палаж,усещам гадните симптоми и веднага ги подбирам да си тръгваме.В момента изпитвам голяма вина,че трябва постоянно да се съобразяват с мен,но се надявам да се оправят нещата и за напред да не ги тормозя.Идната седмица съм на пси и ще видим дали ще пия лекарства или психотерапия ще проведем.Много съм против АД. всичките са еднакви боклуци,спираш ги и след време всичко се връща.Точно по този въпрос ще се опитаме да работим с псито,как без да взимаш АД. и кризата дойде,как и по какъв начин да я посрещнеш,да не изпада в паника човек.Marusia като описваш твойто пси,но много ми прилича на моя.Да не ходим при един и същ?

Хей Веси,
ами не мисля,че е същия, защото той е в отпуска сега  ;D,а ти щом ще ходиш другата седмица,няма как да е той. От София ли си? Аз нали и аз бях на море и трябва да ти кажа,че се върнах нов човек. Аз си пия хапчетата,колкото и да са вредни и колкото и лоши неща да говорят за тях, на мен ми помогнаха за сега много. Вече 4-та седмица нямам почти никакви симптоми, всичко което остана е страха от появата на други. Но както вече съм писала и по горе, страха си отива най бавно и последен. Дано да успееш наистина и без хапчета,много бих се радвала ако го надвиеш това без медикаменти. Аз иначе съм писала подробно в един от коментарите си по рано, зашо човек не трябва да се страхува по време на криза. Намерих един австрийски психолог,който много добре описва именно това. Прочети ако имаш желание,може да ти е от полза. На мен лично ми помогна до там,че по време на криза се успокоявах точно с тези негови обяснения,не че ми минаваше, но като че ли кризите ставаха все по леки. Надявам се да останат така нещата. Те първа още ще ходя на психиатър и ще си пия хапчетата и те първа ми предстои спирането им, и още много страх ще има да бера, но като че ли съм подготвена вече,все пак не малко преживяваме като физически симптоми....Сега съм леко настинала и като цяло ми е некомфортно, става ми леко замаено и получавам вечер сърцебиене,но не е както преди,а и го отдавам на настинката. Дано да е така.
Ти не се безпокой, посещавай си псито и дано,искрено се надявам,да намерите път заедно ,за преборването на това мъчително НЕЩО. Да пишеш Веси,как вървят нещата. Аз до колкото мога ще помагам.
Поздрави и повече усмивки

Marusia,здравей!Много се дерзая,че псито може да се окаже един и същ,което няма значение.От София съм.Ако не те претеснявам,пиши ми на лични,при кой ходиш.При мен положението е едно и също,не се чувствам много добре,но ще се оправим някога,споко.Пия неолексан и ривотрил,но неолексана го пия от два дни и още нямам наблюдения,трябва поне две седмици да се пие и ще видя.

Здравейте!
Аз също страдам от паническо разтройство вече много години и загубих надежда, че изобщо някога ще се излекувам. Искам да попитам дали някой от вас е успял да излезе по някакъв начин от това състояние? Някой знае ли дали това изобщо се лекува защото от това което прочетох досега останах с впечатление, че няма излекуван а само леко подобрение на състоянието. Така ли е?

 :)

Здравей Аничка. Послушай Трак и ще видиш, че ще намериш наистина много ,които са се справили с това. Нека те попитам, как така от толкова години се бориш ,а няма никакво подобрение? Взела ли си някакви мерки,орез какво си минала и до каква степен е развито при теб това състояние?
Важно е,защото се оказа,че наистина доста хора имат подобни проблеми, но при невзети навременни мерки и самото лечение трае по дълго,ако мога така го нарека. Аз веднага потърсих помощ и трябва да ти кажа ,че след 2 седмици усетих голямо облекчение от от около месец съм имала едба или две ПА само които бяха сравнително слаби. Опиши по подробно ако обичаш и нямаш нищо напротив де.
Хубав ден от мен

http://strahove.evropea.com/index.php?topic=307.0  Аничка, прочети това. Може да намериш нещичко за себе си в тази тема.

Значи, при мен това вече трае може би почти седем години. Живея в постоянен страх и адско напрежение. Нещата се задълбочиха до толкова че не мога да пътувам немога да съм на място което е далече от болница. Не ми е спокойно да излизам сама до по отдалечени места от вкъщи и още много такива подобни страхове.Ходих на доста психиатри но нещо все неможеха да м нацелят лекарствата с които да облекчат това напрежение а съответно от там и паническите атаки.Ходих и на ккитайска медицина с иглотерапиа и там не  успяха да ми помогнат и сега в момента незнам какво да правя защото невиждам изход от ситуацията  а нямам и сили да се боря повече.

 :)

Абсолютно се съгласявам с Трак.Аз бях на косъм да ги хвърля в началото ,защото се чувствах ужасно,но проявих търпение и повярвах.Хората тук ми даваха кураж и нещатат лека полека се оправиха и ПА намаляха.Страха не е отминал,но той ще си отиде последен. Но сподели все пак наистина какви медикаменти са ти били изписвани,как си ги приемала и как ти се отразяваха.Имай в предвид,че колкото по дълго си живяла с ПА толкова по дълго ще е лечението. Но такова имам със сигурност и най важно е твоята нагласа към всичко това.
Хайде чакаме отговор
Поздрави и повече усмивки

-

"Какъв период от време визираш като "бездействен" от страна на медикамента? Питам те, защото оставам с впечатлението, че има и хора, които след 2-3 седмици от започването на медикаментозно лечение, го спират под предлог, че няма действие върху тях, а е хубаво да се изчакат най-малко 2 месеца, преди да се правят подобни заключения. "
Напълно съм съгласен с тебе Трак, дори по-вече от 2 месеца трябва да се пият лекарствата. Понякога лечението продължава 5-6 месеца, понякога 1 год. /Само антидепресантите/. Бензодиазепините не трябва да се пият по-вече от 3 месеца, тъй като водят до известно превикване.
Да, ПР НЕ СЕ лекува! Само се облекчават симптомите, изчезват старите, появяват се нови и нови /който го е изпитал, знае, че е така/. Наистина нужна е и психотерапия, която да подпомага медикаментозното лечение, за да можем да се изправим срещу страховете си, причините за тях, да сме подготвени за ПА и да ги посрещаме без страх.

 :)

На точно това искам и аз да знам. Как ще ме накарат мен например да спра да се страхувам от смъртта???Как ще ми помогнат да преодолея страха от загубата на близък човек .Не знам на какво аз трябва да се подложа,май няма такава терапия.

 :)

Аничка, не искам да те плаша, но аз си го нося вече 17 години.
Изпила съм само една опаковка за всички тези години...Деаксинт.
Боря се с мисли, разсъждения и непукизъм. Имала съм тежки времена, но и времена без ПА. Гледай да не задълбаваш проблема и да седнеш да си поразсъждаваш малко...никой не е умрял и няма да умре от това състояние. Трябва да свикнем да е с нас и с течение на времето, когато го забравим ще изчезне.
Безмислено е да ти пиша нещата отново които ги има във форума...намери темите и ще научиш доста неща. Има хора тук които са казали и написали много хубави неща,но ако погледнеш и сайта...също нещата са ясно и точно написани.
Спокойствие се изисква и търпение  arms

Трак, точно този проблем преодолях преди една година и половина.
Страхувах се от страха, че ще се самоубия.
Един ден с последни усилия седнах пред компютъра и реших да прочета нещо по въпроса в интернет пространството. Тогава съвсем случайно попаднах на следното изказване : "Страха от страха ни предпазва от мисълта, която ни тревожи"
Тогава си казах, че няма да го направя, защото страха от страха ме пази.
Реших да се отпусна без да се страхувам от това което се страхувам. Ден, два, три и нещата започнаха да изчезват. Почвата е нямаше в главата ми и мисълта почна да се изпарява. Да, наистина беше страшно и тревожно, но отмина.
Така, че докато седим и мислим за това всеки ден и миг няма да се отървем. Трудно е в началото и се изисква търпение мноооого търпение, но начина на спасение е именно в това.

"Искам да ме светнете по един въпрос - как се преодолява страх, за който осъзнаваме, че е безпочвен, но въпреки това не можем да спрем. Ако някой каже тайната, ще съм му изключително благодарна. Ей от тоя "лек" имаме нужда всички"

Лично за мен това ще стане,когато се почувствам на 100% сигурна в себе си,когато си повярвам истински.Тогава ще живея един пълноценен живот,без всеки ден да се страхувам от  безпочвени неща!

Zsraveite na vsichki iskam samo da kaja che az nai setne mislq che sam na pat da preborq tozi strax....Izpitvax strah da ostavam sama no postepenno sviknax i az kato vsi4ki vas imah panicheski ataki prez nqkolko dni.Zapochnah da si kupuvam i da cheta psihologicheski knigi puskam si muzika i vaobshte gledam da ne mislq za sastoqnieto v koeto bqh predi.Shte razkaja i moqta istoriq no ne sega zashtoto imam rabota.Mislete pozitivno prihikata upravlqva vsichko uspeh na vsihki :)

zdravei lili tam li si iskam da si pi6em

da! :) zdravei

 :)

   Закачко! Ела да ти напиша нещо на тънкото вратле аз :laugh:

 :)

.... и какво стана тук? Май на всички им омръзна?

 :)

за пурви път посел6тавам този саит.бих искала да ми помогнете от 10 години страдам от пр.пила съм сероксат,серопрам и от една година лароксин.пил ли е някои лароксин и как се 4увства.

Здравей!

Тук във форума има много теми, които биха ти били от полза. Прочети малко - със сигурност ще намериш отговори на ного въпроси.
Аз също страдах 10 години от ПР. Не съм пил никога антидепресанти, но благодарение на психотерапия се справих окончателно.
Решение на проблема има, стига да възприемеш идеята за психотерапия и да имаш възможност да я проведеш. По цял свят ПР се "лекува" точно по този начин. У нас също има добри специалисти, които могат да помогнат.

Успех!

zdraveite,ikasm da spodelq kakvo mi se slu4i i ako moje nqkoi da mi pomogne kam kakav doktor da se naso4a.bqh v angliq na brigada,vsi4ko normalno edna ve4er si lqgam i sled 10 min use6tam 4e ne6to ne mi e dobre,otidoh do banqta namokrih si liceto no ne mi minava,sled malko cqloto mi tqlo zapona da treperi i nemoga da go kontroliram be6e ujasno.na drugiq den mi nqma ni6to,no sled 1-2 sedmici zapo4na da mi se uskorqva pulsa sutrin i ve4er,4ustavh se mn otpadnala,stava6e mi gadno na stomaha,nqmah apetit i re6ih dase pribera v BG da si napravq isledvaniq i se okaza 4e vsi4ko mi e v normata,no az ne se 4ustvam dobre kadeto i da otidq vse si mislq 4e 6te mi stane lo6o postoqnno za tova mislq i na momenti mi stava lo6o,zapo4vam da se izpotqvam napregnato i stava i se samnqvam dali nqmam pani4esko raztroistvo.molq nqkoi ot vas ako moje da mi pomogne.blagodaq vi prevaritlno

Моля, пишете на кирилица!

Здравей!

Тук във форума в последно време има доста материал за четене и размишление.

Като начало може би е добре да започнеш със запознаването на това, което всъщност ти се случва.

По един друг повод доста подробно съм го описал ето тук:

http://strahove.evropea.com/index.php?topic=668.msg17197#msg17197 (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=668.msg17197#msg17197)

бихте ли ми препорачали добър психолог в пловдив за лечение на ПР.

Във форума има тема бяла книга на терапевта - http://strahove.evropea.com/index.php?topic=646.0
 (http://strahove.evropea.com/index.php?topic=646.0)
Там виждам, че има 2-ма терапевти, препоръчани от техни клиенти от Пловдив.

Здравеите искам да бада полезна!От 1 месец сам с ПР мислех да запо4на с антидепресанти но ми казаха 4е няма полза и се обарнах към психиатар хомеопат ве4е 2 седмици ходя и пия гранулките и сам доста по добре храня се и през деня сам страхотно но ве4ерно време има още малко страх.Доктора казва 4е скоро и това ще из4езне!Хомеопатията единствена лекува заедно с терапия другото само подтиска и след време пак избива дано да сам полезна

Здравейте :)
От известно време ви чета ,но днес се регистрирах и се осмелих да ви пиша.Не знам от къде да започна....Миналото лято се чувствах зле,вечер вдигах кръвно,което се оказа на нервна почва(поне според  лекарите).Мъчих се с ксанакс,алора,мента,глог и валериана,но постоянно ме беше страх,че всеки момент ще ми стане зле,ще припадна,не смеех да изляза от в къщи...абе лудост от взякъде.Правиха ми изследвания на щитовидна жлеза,женски хормони (на 45г ) и нищо ми няма.Джипито ми постоянно ме навиваве да започна АД Ленуксин,но аз разбрах,че това са ПА и че ще отминат за 10-тина минути с валидол.И някак си знаех,че не съм болна от всевъзможни болести.И така до ноември месец,когато се подчиних на джипито си и започнах Ленуксина.И тогава започна същинското ми чудо....Полудявах със всеки изминат де,нямах място от нярви,нещо в мен ме подлудяваше,не можех да стоя на едно място.Уверенията на лекарката бяха,че така ще е само в началото,но мина месец,а аз ставах по-зле.Отидох на психиатър и той ми каза,че това лекарство е подходящо за мен ,да го продължавам,ще се оправя.Да,ама не-нощем сънуваха всички умрели и всякави кошмари,а денем се тресях от нерви.На втория месец казах край-постепенно ги намалих за 2 седмици и ги спрях.Но от както пих АД не се чувствам добре-вече си мисля,че съм много болна,а не са ПА.От тогава ми пулсира главата-снимка показа шийни прешлени.От около 2 месеца съм с напрежение в главата,някакво хаотично главоболие,невротично,постоянно мисля за това и съм в страшна дупка.Не смея да изляза,че ще ми стане лошо и ще припадна.Започнах ксанакс-10 дена 2пъти по 1т от 0,25,после минах на 2по половин,но ефект никакъв.Един ден съм по-добре,на другия съм много зле.Ходих на невролог миналата седмица,правиха ми ЕЕГи няма проблем.Искам и ЯМР другия месец,да видим какво става с тая глава...Невроложката ми каза да увелича ксанакса на 3 пъти по по половин от 0,25.Сега прочетох хубави отзиви за Невролаксан и дали и него да не пробвам,не знам само в комбинация с ксанакса дали може да са прием
А като си помисля,че след два дена започвам работа....ако не се оправя  как ще я карам....
Оплаках се ...
Пожелавам на всички хубав,прохладен и спокоен ден  love

  Здравей Вяра,добре дошла,за тук си според мен,чети всичко написано,всичко е от психиката,за психотерапевт си,но гаранция за оправяне ,никъде не дават,помисли как да си помогнеш сама,чети историите на  съфорумците,работата е сериозна!Успех,дано намериш,каквото ти трябва!

Извинявай, но тук си в голяма грешка. Всеки уважаващ себе си психотерапевт ще ти даде гаранция за успех. Разбира се, че гаранцията е вътре в теб, а специалиста просто ще ти даде формулата.
Вяра, пишеш, че от известно време четеш. Явно е било доста по диагонал, щом пак се ориентираш към хапчета. Чете ли темата "Как се справих с ПР"?

Много се извинявам ако съм прозвучала грубо, но всички, които са се справили дават едни и същи съвети, които си преливат от пусто в празно ???

"Към dnil : А помисли ли, дали сучайно ти не си в грешка? Истиността за всеки въпрос и всеки отговор е субективна. Тя е филтрирана през собствения ни опит!"

Не, не е в грешка, защото тя е минала по този път и знае какво говори. Аз също смятам така. Психотерапевта е този, който може да прецени как ще протече терапията и би могъл да каже какъв ще е крайния резултат, както и колко  време ще протече една терапия. Той е специалиста в случая.

Във всеки случай лекарствата не са начина за справяне.

   Е-Е-Евалльяаа!Просто ми липсваше Ема ,да се изкажеш категорично по въпроса!

Това важи само в случаите когато става въпрос за "психотерапия" тип-преклонение, възхищение и подчинение пред героя(терапевта). Тук трябва и клиента да е склонен към гореизброеното - преклонение, възхищение, подчинение.  И проблем няма да има.

Но това в цитата не важи при психотерапия при която терапевта и клента са партньори, без натраливо и явно превъзходство от страна на терапевта.
Натраливото, явно и заповедно превъзходство от страна на терапевта не е плюс, по скоро минус. Показател че в неговата собствена личност нещо не е съвсем както трябва.

Ти ходила ли си на психотерапия, че толкова си категорична?
И ако си ходила, какво постигна?

" Тук трябва и клиента да е склонен към гореизброеното - преклонение, възхищение, подчинение.  И проблем няма да има. "

Точно тук има проблем. Ако клиента е склонен към тези неща, то проблематиката му се състои в това. Няма как процес, който разчита отново да прави същото от което страда - да изпълнява, да се подчинява "да слушка" и т.н. да се нарече психотерапевтичен. Ако един човек е учтив "по природа" в терапията трябва да успее да "намери" своята откритост. Ако е прекалено открит, процеса трябва да се изгради така че намери своята учтивост, като и в двата случая да изгради собствените си граници в използването на нещата които е намерил. Така в единият случаи терапевтичният процес трябва да катализира спонтанността, свободното изразяване, нарушаване на правилата /заради стриктното спазване на които страда човека/, а в другия случай - напротив, процеса трябва да изгради въвеждането на правила, които да удържат прекалената спонтанност и откритост в такива граници, че човек да не страда от нея в общуването си с другите, което е свързано с тревожност, която много бързо може да придобие телесен израз под форма на симптоми най-различни.

Искам да спра Ксанакса и затова смятам да го заместя с хранителната добавка Неолаксан.Кажи ми как да го спра?
Купих си вчера и хомеопатични Аконитум напелос и Гелсетиум семпервиперс и ги започнах успоредно с Ксанакса(което не знам дали е редно).

Вяра, моля те не спирай сама лекарства! Ако си се убедила, че лекарствата няма да те извадят от това състояние потърси психотерапевт, започни работа с него/нея и чак тогава спирай каквото и да било.
В момента си доста объркана и хаотична в мислите си. Повярвай, разбирам те.
Поеми дълбоко въздух, осъзнай готова ли си да поемеш нещата в свои ръце и най-накрая да се справиш с ПР и се свържи с терапевт.

Успех ти желая!

Къде има категоричност и крайност?!?!  Ако на това,  че освен вашето занимание при вашия терапевт  мисля че има и други начини  казваш категоричност, тогава незнам на вашето дубликатно мислене(последователите на терапевта ви) какво трябва да се каже.
Толкова много хора са наясно че имало адреналин и стрес  и цялата гама от хормони знаят, и че трябвало да мислят позитивно и да правят визуализационни упражнения но това не им е помогнало......... а пък и не са склонни да намесват Господ в терапията си, нали и за тях трябва да има терапия която да им пасва.

Хората които не са ходили на психотерапия не са по ниско качество, те са постигнали това което ти без да са ходили.
А между другото малко излъгах преди месеци че не съм ходила при психотерапевт, но ако бях казала че съм ходила на психотерапия също не е истина. Имам два телефонни разговора и едно полупосещение при д-р Христо Кожухаров преди повече от 12-13 години, като втория телефонен разговор е да му кажа че се отказвам.


 

     Към Мая,приеми моето обяснение в любов към теб!Харесвам какво казваш и как го казваш в постовете,които си побликувала до този момент!Обяснението го правя,не заради теб,а заради себе си,имам нужда да споделям емоциите си,към хората,които ми харесват!

“Хората които не са ходили на психотерапия не са по ниско качество, те са постигнали това което ти без да са ходили.”

Никъде не съм казвала подобно нещо. Повечето хора никога няма да отидат на психотерапия. Просто защото на терапия се ходи когато имаш проблеми.

Питтах те дали си ходила защото написа това:
” Това важи само в случаите когато става въпрос за "психотерапия" тип-преклонение, възхищение и подчинение пред героя(терапевта). Тук трябва и клиента да е склонен към гореизброеното - преклонение, възхищение, подчинение.  И проблем няма да има.”

Бъркаш понятията. Аз съм благодарна на доктора си, защото ми помогна да изляза от един ограничен от страхове живот – напълно безсмислен, загубен  и непълноценен. И затова винаги ще съм му благодарна.

По същия начин съм благодарна и на педиатъра си, който беше до мен, когато децата ми бяха  по-малки и  боледуваха много и аз му звънях по всяко време на денонощието, а той с готовност се отзоваваше.

По същия начин съм благодарна и на гинеколожката си, която рано откри едно сериозно заболяване, лекува ме  и  вече всичко е наред.

Та аз просто съм щастлива, че съм срещнала такива  качествени хора,/не са само те/ професионалисти от класа, които са ми помогнали, когато най-много съм се нуждаела от помощ. С такъв тип хора контакта само, чисто човешкия, те обогатява.

 Благодарност и възхищение са точните думи.

 Всичко друго е твоя интерпретация  

Вероятно(всъщност сигурно) не си видяла какво съм написала най накрая „И проблем няма да има“.

Щом като един човек на който плащаш и споделяш слабостите си …… да се прави пред теб на велик, да те манипулира па макар и за ?добро? да му се подчиняваш и изпълняваш всичко(защото иначе ако не се подчиняваш отиваш в категорията мързелив и немотивиран)……е премахнало паническите ти атаки.........наистина не виждам проблем, след като целта е постигната - липса на явлението ПА!!!                                                                                                        

Знам,  не съм ходила при него и нямам право да говоря какво сте правили. Нищо по различно от поведението му в интернет не сте правили......има и достатъчно отзиви на хора които да го потвърдят. Имам и личен виртуален разговор с него.  


Кои понятия бъркам?!  Ви сте ги объркали от всякъде и двамата с hpjon, вземете да основете „национално движение Т.П“(НДТП).……..знам че съм саркастична, обещавам на админа че съм с тенденция към спиране.
Ако на теб е помогнал, има толкова хора на които не може да помогне!!!

Март месец един от топ лекарите в областта УНГ в моя град оперира баща ми след което спряха дългогодишни оплаквания говори че живее друг живот.

И на мен ми предстои операция на друг проблем при УНГ след 20 дни. Баща ми ми каза да не се занимавам с други да отида направо при неговия бил НАЙ-ДОБРИЯ. Най добрия за него, при контакта ми с този човек разбрах че е абсурд да имам нещо общо с него или отделението му относно моята операция. Друг е моя лекар който ми откри проблема след много грешни диагнози, но не съм тръгнала ВЛЮБЕНО да пиша възхвални оди в интернет за него и да го натрапвам на хората  че той и методите му са  ЕДИНСТВЕНИ….ако на мен е помогнал утре може да умре някой в ръцете му.


lotxen, аз не пиша тук за да се влюбва някой в мен, това че  споделяш заради теб е добре! По скоро не искам да пиша, ама като надникна все нещо ме провокира от рода на това че ……имало гаранции(вероятно дават и гаранциона карта), ……че терапевта е велик/свръх човек той знае той може той е специалист направо той е Господ, клиента е слабоумен.

Отива клиента при психотерапевт и трябвало безрезервно да му се довери като кукла на конци да правят с него каквото искат.                                                
Ще му се довери изцяло или до където прецени ако го ЧУВСТВА/УСЕЩА ……….може да не е неговия човек!!!

Мая,

Разбирам те напълно!

Мая и Явора едно и също ли е?  ???

Защо ми задаваш такива въпроси....смяташ че си открила нещо и се крия от някого?!
Аз съм му поставила задача отдавна на хпжон да разбере коя съм, ама като му куца интуицията.....ако все още не си го информирала, кажи му.
Но вече това няма нищо общо коя съм със заглавието на темата.!!! Мая ли съм Явора ли съм нищо не променя. До колкото знам и ти не се казваш Ема, аз поне се казвам Мая.
Айде сега и в пулс бг, почнете да вършите глупости...............ако там ме наречете Мая с нищо няма да промени съдържанието.

Попаднах на една хубава мИсъл в нета.

"Благословен да бъде онзи, който няма какво да каже и въпреки това мълчи!"

Нещо не става на лични съобщения та за това тук.

Искам да помоля админа да изтрие последните три мнения от тази тема и последното ми мнение в темата "Споделям че".                                        

Тъй като потребителя Ema е редактирала не просто правописна, пунктуационна грешка или някакво  леко доуточняване,  ами е редактирала ключов момент в мнението си което обезсмисля всичко след това, ...................а пък и изобщо няма нищо в трите мнения по темата.  Редактирала си е глупоста която беше сътворила че ме е хванала в крачка на лъжа и измама.  

.

Здравейте, аз съм на 29 год., жена и от 3 години съм така! В началото се започна с едни леки бодежи, на които не обръщах мн. внимание. Обаче напрегнатата работа, задълженията вкъщи, дете и всичкият стрес явно бяха благоприятна среда за да се задълбочат нещата! После започнаха не само бодежи, но и стягания, започна да ми изтръпва ченето, направих нервна криза, мъжът ми тогава извика дори бърза помощ! Отидох на кардиолог, каза ми че нямам нищо и ми изписа магнезий, на 3-тия ден след като го пих направих тахикардия - 140 удара, ужас просто и ги спрях! Сещате се сами, че за тези 3 год. съм изчела какво ли не, имала съм моменти в които съм била толова зле, че исках и работа да напусна! И така реших да отида един ден на психиятър! Прегледаха ме, изписаха ми лекарства и ги започнах, в продължение на почти 1 год. бях добре! След това обаче, д-ра ми намали дозата и постепенно спря лекарствата не ги пия от 1 год. и половина! През тези год. все страх, неможе да излезеш да се веселиш, гости вече неискам да идват в нас, на палатки не ми се ходи, т. е. страх ме е да не започне това стягане и бодежи и да не би да ми стане нещо! По принцип съм мн. весел човек, обичам да излизам да хапвам да пийна понякога да разпусна с хубава музика, обаче това ми пречи... отврат! Имах периоди в които като вървя по улицата и само гледам никролозите, кой на колко год. е починал и ако прочета или чуя за инфаркт, абе не мога да го опиша, от къде ни дойде бе хра това чудо... Лек от типа на лекарство явно няма, поне аз за толкова време не съм чула, а хората с такива проблеми стават все повече, антидепресанта - май не е добре да солзва дълго... Има и нещо друго, освен мъжа ми в нас, аз не споделям с никого за този проблем, все да не занимавам хората с глупости... Оказва се обаче, че колкото повече не споделяте, толкова повече нараства проблема в самите вас, защото е само ваш! За това говорете за това, макар, че аз още немога, е сега за първи път го правя, макар че съм чела доста форуми:)Имам и дразнители на работа, единия от които не спира да се оплаква от живота и само охка и пушка и все за сърцето се държи, преструвка голяма, а всички хвърчат около нея, но то е така, а ние мълчим и стискаме зъби... Извинявайте за дългия пост и благодаря на тези, които са го прочели! Ще се радвам тук да си пишем, имаме какво да си кажем:)Живи и здрави всички:)

Здравей Силвито,

Това все едно аз съм го писала преди 1,5г. Едно към едно. Изход има и той е психотерапия. Споделянето във форуми няма да ти реши проблема. Казвам го от опит.

Желая ти успех

zdraveite mislia 4e 6te pomogna s niakolko statiii koito vseki moje da nameri v internet,no za men opisvat mnigoi ne6ta i davat otgovori na mnogo vaprosi.moiata svekarva i svekar postoiano piat hap4eta i tvardiat 4e sa depresirani,hodiat po psihiatri,no tam im e gre6kata,pri psihiatri se vodiat hora koito neosaznavat 4e sa za tam.kogato oseti 4ovek 4e ima nujda ot pomo6t triabva da otide pri psiholog.moiata svekarva zapo4naha da hodiat po psihiatri,koito gi tap4at s lekarstva,koito nere6avat problema, a vodiat do jestoki posledici kato strani4en efekt(napregnatost,otpadnalost i t.n.)i te prodaljavat da si vnu6avat 4e ne im e dobre,no neznaiat ot kakvo.svekito tvardi, 4e psihiatarkata i kazala 4e se preomariala fizi4eski,az govorih s psiholog,koito mi kaza s golemi bukvi PSIHIKA SE LEKUVA S FIZIKA,s deistvie,a bezdeistvieto vredi.ot statiiite,koiato 6te poso4a,stava iasno,4e vsi4ko e na4in na mislene,v sledsvie ot vatre6ni strahove i 4e ne e tolkova stra6no i vsi4ko se opravia,prosto triabva deistvie i cel koiato da ti otnema vnimanieto.dano pomogna na pove4ko hora da se spraviat sas svoeto 4uvstvo,4e poludiavat,kakto e kazala edna psihiatarka na moia priatelka,kogato oti6la pri neia i kazala mislia,4e poludiavam,psihiatarkata i otgovorila " 6tom go misli6 zna4i ne e taka,lud 4ovek ne misli,4e e lud,za6toto ne go osaznava". uspeh

Здравейте и от мен,нова съм във форума,но това продължава от 5 години.Пих в началото серопрам и ривотрил в продължение на 2 години и след това забременях.Спрях хапчетата внезапно.Не получих синдром на отнемането.Днес 3 години по-късно рецидива ми се връща с пълна сила.Сега вдигам кръвно само като помисля че може да имам.И го вдигам от порядъка на 150/100.Замаяна ми е главата,нямам желание за нищо,изтръпва ми цялото тяло,губя апетит,боли ме от ляво сърцето.Втълпих си,че просто имам няколко дни живот.Обръщам голямо внимание на детето си,направо го обсебвам за да може да ме помни когато умра.Представям си как ме пускат в гроба с ковчега,как всички плачат.Как детенцето ми ще пита "Къде е мама".Незнам...Сега пия ривотрил три пъти по четвъртинка и лароксин сутрин по едно.За кръвното пия корвитол сутрин и вечер по половинка.Пия ги вече втори ден а никаква полза няма.Пишете ми на вас така ли ви се случва.Някой има ли като моите симптоми.Не искам да остана сама в нас,защото ще умра и това е. Помогнете ми

Здравей, миличка, това, което изпитваш ми е минало и на мен през главата. Знай, че няма да умреш, това е симптом на ПР. Сърцебиенето, прескачането на сърцето и други подобни симптоми са част от ПР.
Повишаване на кръвното също е нормално, то е вседствие на мислите, които минават през главата ти. Днес е и пълнолуние, то силно изостря чувствителността ни, така че пълнолунието спомага да се чувстваш в безнадежно състояние. Обещавам ти, че след ден - два ще се чувстваш по добре.Ривотрил от 5 мг ли е пиеш?

Здравей,благодаря ти за бързия отговор.Да пия ривотрил от 0,5.Само да попитам според теб не е ли твърде малко да пия по четвъртинка сутрин,обед и вечер.Моята психиатърка ми каза да отида чак след две седмици за корекций

Спри да си мислиш за смъртта. Особено затова как детето ти ще пита за теб ако те няма. Нищо друго няма да направиш, освен да се панираш. Ако има нещо да става, обикновено няма начин да го предотвратиш. Довери се на организма си, че си здрава, че нищо ти няма и се концентрирай върху детето. Ако е до към 3-4 годинки, това, че го обсебваш никак не му пречи, те даже в този период, а и после до към 7-8 годишни обичат присъствието на майките си. :)
Концентрирай се върху задълженията си по възможност.

Не е малко. Това е схемата за пиене на ривотрил при остро състояние на ПР.
Не се притеснявай, ривотрилът ще започне да те успокоява и кръвното ще спадне.Тези симптоми са реакция на силния страх, които изпитваш в момента. Те нямат органичен произход, следователно животът ти не е застрашен. Като се натрупат лекарствата ще се поуспокоиш и кръвното ще спадне. Трябва да знаеш, че кръвното е в пряка зависимост от честотат на пулса, например като започнеш да се притесняваш и сърцето започва да бие по-бързо, оттам и кръвното наляга започва да се повишава. Така че, стои си на хладно днес, пий си лекарствата и утре вече ще бъде по-добре. Още нещо трябва да знаеш - в първите дни на приемане на антидепресант е възможно да се засилят симптомите на тревожност, докато организмът се адаптира към лекарството, след това нещата се регулират. Тази адаптация може да продължи около десетина дни.

DG малкия е на 3 години.Вечер му правя закуската за сутринта за да има какво да му даде баща му ако на мен ми се случи нещо през ноща.Трудно заспивам и цяла вечер се стряскам за да съм сигурна,че съм жива и мога да дишам.Не искам да правя нищо в къщи.Всичко съм оставила на пройзвола,разхвърлено е ,но нямам желание за нищичко.Абсолютно нищо.Не е мързел,просто апатия.
delicacy точно имам чувството,че симптомите ми се изясниха повече след приема на АД ,Страх ме е да не направя някоя глупост,че вече имам едно рязане на вени от тази депресия.Дано по-бързо да се адаптирам.Честно казано ме е страх и от себе си

sladkymeche , възможно е точно АД да ти изостря състоянието, затова и ривотрилът е 3 пъти на ден, за да омекотява симптомите. Опитай да се успокоиш, ако не успееш, свържи се с лекаря ти и му опиши състоянието си.
Но ти гарантирам, че нищо лошо няма да ти се случи.

Ами просто трябва да преосмислиш живота си.
Първо, детето е голям стимул да останеш на Земята.
Както ти писах, съсредоточи се върху задълженията си. Чистене, готвене, пране... Макар че тя апатията идва от тях, от еднообразието.
Помоли мъжа си за повече разнообразие - повече разходки, събиране с приятели.
Обърни внимание на външния си вид, независимо колко не ти пука как изглеждаш.
После, трябва да преодолееш страха от смъртта, в смисъл, не мисли затова, файда няма. От пет години те е страх от смъртта, но не си умряла още, нали?
На мен основен проблем ми беше, че не можех да се откъсна от мислите си. Сега някакси се получи. Не се тревожа толкова много, макар че има за какво. Абсолютно съм се оставила на произвола на съдбата и си върша задълженията, както мога и когато поискам. Не забравям да правя нещо за себе си от време на време и започнах да излизам с приятелки, винаги, когато мога, дори, когато вкъщи и кочина.

DG разсмя се съвсем искрено.Вярвам ви,че нищо лошо няма да ми се случи.Всъщност сега се чувствам по добре.Смисъл след час някъде след като си изпия хапчето ми минават отново някакви мисли,но те са бързи като светкавици.Не се задълбочават в мен и да ме държат под напрежение.Но след 2-3 часа пак същата работа.Явно трябва организма ми да се насити с тях за да не остава незастъпано.Момичета благодаря ви че сте толкова мили.Поне ми олекна и знам ,че не съм сама в този тежък момент.Сега ще ставам малко докато съм в настроение да пооправя.Пак ще се срещнем тук за да ви кажа как се развиват нещата.Отново Ви Благодаря love love love love love love

Радвам се, че съм те разсмяла.
Искам да ти кажа, докато си на хапчета да се опиташ да преосмислиш живота си и страховете си. Хапчетата помагат, но твоята роля никак не е малка. Някак трябва да се примириш с това, че живота не е розов, да се съсредоточиш върху днешния ден единствено. И върху детето си. :)

Здравейте,
присъединявам се към групата...за съжаление.От три години пия золофт и флуанксол и се чувствам добре.Опитахме с психиатъра да ги спра,но отново започнаха атаките-сърцебиене,задух,болка в областта на сърцето,неистов ужас да не умра.Понякога си мисля,че ще съм на лекарства докато съм жива.Ще се радвам да споделяте своите  преживявания с тази коварна болест,така не се чувствам сама ....омръзна ми да ми казват...."вземи се в ръце".....ужасно е....

Здравейте момичета

Днес е 4 ден от както пия АД.Да си кажа за сега с нищо не са ми помогнали.Кризите ми са още по-големи и изразителни.Става ми лошо и имам чувството ,че главата ми е притисната с менгеме,Веднага си меря кръвното-140/85.С всяко следващо измерване е от порядъка на 110-120/65-75,Преди малко споделих на една комшийка,че вдигам кръвно 140-160 и тя ми каза "А това не е хубаво,опасно е!Сигурно нещо сърцето.Друго няма какво да е като си толкова млада."Веднага ми стана лошо.Премерих си кръвното след 10 мин. и беше 135/89.Ами ако на истина е сърцето.Ако имам някакъв проблем.Не искам да умра толкова млада.В същия момент не ми се живее този скапан живот.То живот ли е?А съм ходила и на кардиолог,прави ми кардиограма.Каза ми,че е идеална.И за гуша си правих изследване също нищо.Може ли от сърцето нещо сега да се проявява.За това да го вдигам това кръвно.Последно преди 2 седмици имах ужасни болки в сърцето неможех да си поема въздух,помислих че е инфаркт след като прочетох че това е симптом.Болката беше ужасна.Не можех да дишам и веднага в спешното.Правиха ми кардиограма казаха,че не е от сърцето.Мускулен крамп ми казаха че е.А също и ,че сърцето ми не е натоварено.Какво да правя.Постоянно съм с апарата на ръката.Не го свалям.Той е от тези електронните.И все меря и меря.Иоще като почне да помпи и ми става лошо.Мъжа ми вече ми се кара,че съм се вманиячила.А аз вина нямам.Какво да правя.Къде да отида....

 sladkymeche, нищо ти няма на сърцето. Високото кръвно е също симптом на ПР. Учестеният пулс прави кръвното високо, както и стреса. Кръвното варира от психическото напрежение.
Възможно е и антидепресантът да засилва симптомите, това може да продължи около 10 дни, след това организмът свиква и започваш да се чувстваш по-добре.

А неможе ли да се обадя на психиатърката да ми увеличи дозата на Ривотрила,за да потуша тези симптоми от АД?Спи ми се ,а немога да се успокоя.Страх ме е да не вдигна кръвно.

Обади се на психиатърката и й сподели какво чувстваш, може да ти намали дозата на антидепресанта, но все пак тя ще реши.

Да,така и ще направя.Че вече ще откача tarkal

sladkymeche ....това съм го преживяла и аз....опитай се да се успокоиш,аз  даже започвам да броя наум или да си пея....знам,че е смешно,но помага.АД ще помогнат,но трябва малко време.Един лекар ми каза,че няма да умра,но ще се мъча...и аз съм с апарата непрекъснато и си мисля,че ще получа инфаркт....ужасно е....пиши как си.... :tease1:

Здравей ЕВА.Ами какво да ти кажа.Преди малко се обадих на психито и ми увеличи Ривотрила на 3х1/2.Преди час някъде го изпих и се чувствам много добре.Умаляло ми е и не мисля за нищо за сега.Кръвното от сутринта до сега съм си го измерила 132 пъти.Сега от както изпих хапчето съм си го измерила само 1 път.Ти на какви АД си?

Золофт и Флуанксол....чувствам се добре,психиатъра  ми е вълшебник...ноооо не мога да ги спра....много ми стана мъчно,че приготвяш закуската от вечерта за детенцето....аз пък,когато ми стане лошо я прегръщам и си мисля....поне да умра до нея.....ужасно е...Мисля,че просто трябва да ти улучат АД и дозата,после живота ти става прекрасен,както преди атаките....моя доктор от веднъж ги уцели....явно съм класика в жанра ;D....ще се радвам да споделяме опит...поздрави...

Ами явно само на мене са ми изписали такъв не чуван до сега АД-Лароксин,че и само по 1 на ден.Нещо май й нямам вяра на тая докторка.До две седмици ако няма ефект ще я сменя и нея.Аз преди си пиех Серопрам,ама като забременях и го спрях.Чувствах се добре.Сега друга докторка ми изписа друг АД.Ако няма ефект ще се върна при старата май :tease1:

Ето от тук нататък става забавно за мен - корекция
.Аз предлагам да си организирате турнир за най - много брой измервания на кръвно. Мине не мине и се появи някой с диагноза - обичам да си меря кръвното налягане!
Пийте си хапчетата - известно време, колкото прецените с вашия лекар, но същевременно осъзнайте абсурдността..... Представете си се отстрани, какво бихте казали вие на човек, който ви се оплаква, че много го е страх да не умре, че си е правил изследвания на сърцето и всичко е наред, но като му прехлопа и цял ден се държи само за апарата за кръвно налягане.................... Какво бихте му казали?
Психичните отклонения върлуват май при хора без работа...... или по майчинство  :tease1:......

DG за какво да си говорим във форума"паническо разтройство"....нали за това сме тук  всеки да си изкаже болката,ти като нямаш нужда не ни чети,а си влез във форум"куку съм,но не си го признавам"...не ни критикувай.Имам си работа и отдавна не съм по майчински.Ние не се оплакваме на теб,а една на друга,така ни е по-лесно.Нямаме нужда от човек,който да ни казва да се вземем в ръце,това сме го чували вече. swordfight

Кой ти каза, че нямам нужда да чета?!  ;D
Ти в този форум какво търсиш - подкрепа, съчувствие, чешеш си езика или начин да се излекуваш?
На тебе проблема ти най - вероятно е, че се претоварваш с работа и организма си ти връща по този начин за отношението ти към него. Ако имаше повече пари и по - малко нужда да работиш, да видим тогава дали ще имаш ПА?........Пожелавам ти от все сърце да можеш да го провериш това.  :)
Да ти кажа, аз вместо да се вманиачавам да си меря кръвното, си имам мания - да вися в този форум. Още преди да ми предложиш, посетих друг форум, за кукувци и да ти кажа...... останах очарована.  :) Просто си нямате и идея за колко добри и интелигентни хора става въпрос, с кофти диагноза.
Така че, мила, тук съм, за да ви ядосам... нарочно.
И защо не ми отговори на въпроса:Какво би казала на човек, който ти се оплаква, че цял ден си е мерил кръвното и е имал страх, че ще умре?Че е ходил до спешното и са му казали, че всичко му е ок?
Би му казала най - вероятно, ако ти нямаше нищо, че всичко е ок, че на всеки се случва да му прехлопа сърцето, че това ще отмине. Да си почива, колкото може и когато може по възможност.. Все такива неща, нали? Да си пие хапчетата за успокоение за известно време и после да се опита и без тях, консултирайки се за това с лекар. ????????? Така ли би отговорила?
Обикновено, не сърцебиенето е проблем, проблем са или взаимоотношенията вкъщи, на работа или прекалено многото работа, или не е само ПР, ами е в комбинация с някое друго физическо или психическо заболяване. /Което отново е ефект на взаимоотношенията вкъщи, на работа, прекалено многото работа, недоспиването, но плюс едни по - сериозни въпроси, на които се е търсил отговор/.
Ти може би не разбираш, но аз този форум, въпреки че сто пъти се заричах да не влизам, си го чувствам като място, на което срещам познати, някой път и близки познати, които много искам да разбера как са. И ако прочета, че са добре, както деликаси, се радвам. Ти можеш ли да разбереш това?
 ;D

DG ....хаххаха разсмя ме от сърце,много се палиш.Не искам да те обиждам,не такава ми е целта,тук не сме за, да се караме,а да си говорим,кой как е.Искам само да ти кажа,че наистина се занимавам с неща,които харесвам и нямам нужда да се бъхтя за насъщния...имам прекрасно семейство и съпруг,който ме подкрепя и обича.Явно ти куцат преположенията за това откъде се появява паническото разстройство....Надявах се тук да намеря сродни души,но в твое лице не го намирам.Ще ти бъда благодарна от все сърце,ако повече не ми пишеш и не ме занимаваш със терзанията си.Поздрави!Ева.

Хубаво, де, няма да ти пиша.... Ама само да те питам - всичко ти е на шест - семейство, работа и си здрава по изследвания...... и получаваш атаки, така ли? По колко часа на ден работиш, ако не е тайна?
Ако всичко ти е на шест в гореизброените, явно за три години във форума за първи път срещам човек с класическо паническо разстройство.  ;D

Аз, че се паля, паля се, такава ми е зодията, но и когато съм сложила  ";D" наистина съм се усмихвала.....

Спирам да пиша, да не те притеснявам.....  ;D И да ви развалям бъбренето.

Ако ми пишеш такива хубави неща,нямам нищо против да си говорим,само не ми се карай ;D....знам,че всичко зависи от мен,но някак си не мога да се справя....не  искам да хленча....сега на въпросите ти....занимавам се по  колкото часа искам на ден,не съм ограничена....но всичко си имаше причина да започне...почина пет годишното дете на наши много близки приятели....преди 3 години и....сякаш се преобърна света,знам,че това не може да бъде причина,все пак са  ни само приятели,но като че ли това го отключи....не искам да ти досаждам....ако прецениш ми пиши ти как успяваш да се справиш, радвам се,че успяваш и те поздравявам!

Виж сега, ако ми досаждаше някой, просто нямаше да влизам във форума.  :)
Ама виждаш ли, пак има причина, за съжаление толкова лоша. Преживяла си това нещо, чувствителна си... Тебе за себе си ли те е страх или за някой друг?
Лично този страх го преживявам с всяко едно боледуване на децата си и няма лек за това. Майки сме.
Само че моята майка е друга. Тя е с по - твърд характер и казва: Защо се панираш, когато се случи нещо подобно... Ще промениш ли нещо като се панираш? По - добре запази спокойствие и направи, каквото трябва за детето...... Обикновено тя е изживявала нашите боледувания или инциденти едва след като страшното отмине. Тогава я й се подуе цялото лице от притеснение, я нещо друго.

А виж как се хвана на поста ми.  ;D Тъкмо се вайках за едно много хубаво момче, с което се запознах и което, както писах е с кофти диагноза..... Цял ден не мога да преживея факта, че хора с богата душевност накрая ги праска нещо сериозно.... Ще ме извиниш за езика, но съм възмутена.

А най - лошото е, че психиатрите поставят еднаква диагноза на хора, имащи едни и същи симптоми по съвсем различни причини.
Не ми се влиза в подробности, но медицината е гола вода понякога.

Така е,за съжаление...жалко за момчето.И моята майка е така,но аз явно съм с "кекави" нерви.Страх ме е за детето ми,макар,че вече е голяма...за мен също,минават ми черни мисли през главата.Както казваш майки сме....и си мислех,че обеленото коляно е страшно...сега излиза и си има компания...прекрасни деца са,нооооо аз пак я мисля,няма как.Ти страхуваш ли се за себе си?Когато получаваш атаки обхваща ли те неистов ужас ,че нещо лошо ще ти се случи?Когато отмине даже ми е смешно,защо се страхувам толкова за живота си,ако нещо стане,не мога да го променя....Пиеш ли хапчета?

Аз не съм с ПР. Дълго е за обяснение. Първия път, когато направих криза, психиатърката ми каза, че било страхова психоза. А то май - нямало такова понятие?Или било една от разновидностите на ПР? Г-н тодоров да каже. Та трябваше да й давам по 40 лв всеки месец. А не виждах с какво ми помага. Нито пък ми изясни нещо относно диагнозата ми. Зарадва ме, че трябвало да пия хапчетата поне една година. Аз понеже съм противник, а видях, че се оправих и намерих този форум, решила, че е само ПР.... Реших, че щом има един да се е излекувал, мога и аз.
Да, ама не. Диагнозата ми е по - сериозна, но.. Пак четох, че имало хора, които се справили. Съвсем отговорно, макар Тодоров да ме нарече безотговорна веднъж  ;D, съм решила да се справя без хапчета.
Проблемът е, че нямаме пари. Ако имахме, нямаше да ми се върти в главата сега - дали да запиша магистратура Психология, или компютърни технологии, как да събера пари и .... разни такива. Въобще, ако бях реализирана в работата, трета криза не бих направила. Само че нямаме пари и аз очаквам до няколко години пак нещо такова.

Сега сигурно ще си и отговориш на въпроса: "Защо пък тази кикимора виси тук?
Тествам, да видя, дали пък няма да помогна на някого.  ;D
Аз за собствената си смърт не се страхувам. Или има прераждане, или просто престава да те има... Във всички случаи не си струва да се тревожиш. Но иначе за другите ме е страх. Но в крайна сметка съм на мнение, че не можеш да живееш под похлупак. Много ме е страх за децата, но съм готова да ги пускам навсякъде. Мен майка ми ме е спирала от много неща, от съображения за сигурност. Виждаш ли какъв е ефекта? И в кой форум съм в момента?

Оххххх,скапаните пари....съжалявам....но пък ако запишеш магистратура ше имаш повече шанс да се реализираш.Знаеш ли....приятелки са ми казвали,че когато пожелая на някого искренно нещо ,се сбъдвало...така  че....пожелавам ти искренно да се реализираш в най-скоро време ,да си имаш достатъчно пари и трета атака никога да  не получаваш.И браво за това,че не пиеш хапчета... love2

хахаххахах нищо ти няма....опазила те е,мен като ме пускаха....виж в кой форум пиша.... ;D

Благодаря!:) Дано, макар да е доста невероятно да се случи.
..... Ще пиша утре, че мъжът ми се прибра, а има алергия към този форум. ;D

 love

Ха-ха, човека излезе за малко и аз пак съм тук.....
Сега, да не искаш да ми кажеш, че всичко ти е ок, само дето си паника и си не на друго, а на антидепресанти?
Ако е така, заслужаваш голям бой, да знаеш!  ;D
 love

На тебе ти трябва психолог, не психиатър. Състоянието ти трябва да премине в рамките на шест месеца. Просто ти трябва някой, който да ти каже как да действаш и мислиш, когато се появи ПА. Щом парите не са ти проблем, хващай някой добър психолог за ушите и да се оправяш, чу ли!  :)

май съм за бой,наистина....на антидепресанти съм,да...откъде да го изкопая добрия психолог....ще се разтърся из форумите..... ;)

Ти откъде си?

Варна,морето,сините вълнииииии.....хаххаха  serenade

Ха - ха, ми пробвай г-н Тодоров. Този, от форума. Малко го гони форумна параноя, ама съм чувала хубави неща за него.  ;D Е и лоши, ама от човек, който не се е срещал лично с него, което пречи на реалната преценка. И ако не друго, поне е симпатяга....  bouket
После, може и да пишеш отзиви за него.  :P

УАУУУУУ щом е сладък ще отида :tease1:.....не знаех ,че е от Варна... love

Виж, до шест месеца при правилна терапия трябва да преминат атаките. От това, което съм чела и с хората, които съм разговаряла, ПР, когато е в чист вид, както в твоя случай, се лекува в рамките на шест месеца. Даже, ако не се лъжа, самият г-н Тодоров е писал това. ?
Имаш втори вариант. Да търсиш специалист, който практикува краткосрочна поведенческа терапия. Ако не се лъжа, така се казваше. Едно момче, хпджон/редджон в последствие тук във форума, се е лекувал с нея./Но също така Ема и други/. Когато си писахме с него, защо толкова много защитава един специалист - психиатър, той ми сподели, че не защитава директно него, а терапията, която провежда. Сподели ми също така, че много лекари протакват ненужно лекуването на ПР, за да направят пари. Сподели ми също, че ПР се лекува за шест месеца. Аз съм склонна да му вярвам. Склонна съм също да вярвам, че много лекари не си гледат работата усърдно. Не може за нещо толкова елементарно като страха от смъртта, да си на антидепресанти три години, ако не ме лъже паметта, пишеш..
Щом нямаш здравословни проблеми, замисляла ли си се какво причиняват хапчетата с техните странични ефекти?
Поговори с психиатъра си да изготви план за спиране на АД. Няма да ти е лесно, защото това си е пристрастеност. Но ще издържиш. Намери подходящ психолог или психотерапевт и ще видиш, че ще ти мине. Иначе, когато имам време, ще ти пиша аз как се справям.... през повечето време.

И друго исках да те питам. За три години, откакто пиеш АД, психиатъра не ти ли е споменавал за психотерапия? За среща с психолог?

На тебе проблема ти е, както на много други, че се тревожиш за бъдещето. Единственият начин да се справиш е като живееш в днешния ден, тук и сега. И не мислиш за възможни лоши събития, докато не се случат. Разбираш ли, когато започнат да ти се въртят в главата лоши мисли, просто трябва да започнеш да мислиш за друго. Да ги отхвърлиш като възможност и да продължиш да се занимаваш с това, което вършиш в момента.
Трябва да се примириш с това, че живота във всеки един момент може да сервира лоши неща. Но дори да се тревожиш затова, нищо не можеш да промениш. Единствено остава да се надяваш, че си късметлийка и нищо лошо не може да ти се случи. Това е.

И друго исках да пиша.. Най - вероятно с последните си постове може да съм ви накарала да се засрамите от себе си. Но не ми беше това целта.
На всеки човек собствените му проблеми му изглеждат най - големи. Обикновено обаче може да бъдете разбран от някой друг, само ако е минал през същото.
Иначе, ако нямаш ПР, ОКР, БАР или каквото и да е друго психично състояние или болест, по - скоро ще ти стане смешно, ще се изсмееш на човека отсреща при описание на симптомите му.
Аз, когато се оплаквам на някого, рядко търся само съчувствие. Понякога ми е хубаво да се оплача, олеква, но гледам да е пред някой, който би ми дал реални варианти как да се оправя. Иначе, особено ако е в моето положение, ще настане едно голямо оплакване, съчувствие и... задълбаване в симптомите.
Затова такива шушумиги като мен мисля са нужни понякога.  ;D

А и също и една известна доза хумор над собствените симптоми нищо чудно да е хубава терапия. Човек не трябва да се взема твърде насериозно.

Здравейте,
Днес съм 6 ден на АД.Странното е,че получих остри бодежи в сърцето.През няколко минути са.Все едно с нож ме пробожда някой.Минава и след малко пак.Това много ме притеснява.Пих Валидол и като,че ли малко се поразредиха тия бодежи.Трябва ли да ходя на лекар и нормално ли е това?На вас случвало ли ви се е?

Нямам представа от какво е, защото не съм пила АД. Обаче не е зле да прочетеш за страничните ефекти на АД и да видиш дали не е от тях нещо, а също и да се обадиш на психиатърката си.

Сърдечни нарушения /сърце и кръвоносни съдове/:
Нечести: ускорена или неритмична сърдечна дейност /аритмии/,
Много редки: ускорен пулс /тахикардия/
нарушения на сърдечния ритъм/QRS-интервал и QT удължаване, камерно мъждене, камерна тахикардия включително torsades de pointes

Мислиш ли,че може да е от тях

Ами съвсем сериозно си го мисля. Обаче не съм лекар, че да ти кажа какво да правиш. Обади се на лекарката и недей пи АД повече днес. Но пак твоя отговорност е всичко, нали разбираш.
Толкова ли е зле положението, че трябва да пиеш АД?
Нямаш ли възможност за психолог или психотерапевт?
Тук някъде във форума не намери ли нещо, което да ти е полезно?

DG...опитах преди известно време, заедно с психиатъра ми да ги спрем по схема без АД изкарах десетина дни и пак ме тресна чудесна атакичка.Знам,че не лекуват,но с тях живея пълноценно,не ме е страх,спя спокойно,не се събуждам в ужас,не си тревожа семейството.Естествено това,че съм зависима от някакво си хапченце ме подлудява.Мисълта,че не мога да се справя със собствените си мисли също.Чувствам се прекрасно с АД и ме е страх  да ги спра.А лошите неща не мога да избегна,това го знам и го осъзнавам и въпреки всичко някакво си ПР управлява живота ми,а и този на любимите ми хора,които се тревожат за мен.Започнах да се крия ,когато ми е зле............в банята....там си треперя,докато отмине.Знам,че ще прозвучи смешно на много хора,затова споделям само с такива,които са го преживели.От "нормалните" хора вече съм чувала...."вземи се в  ръце....млада си,всичко ти е наред....какво искаш....и т.н.".Тъпото е,че не ми помагат така...Оф,много писах....поздрави...

sladkymeche...това са нормални сиптоми,не се тревожи....трябва да издържиш докато започнат да действат АД...ако са правилните.Ако си от Варна ти препоръвам доктор Войнов.....психиатър,прекрасен е.....ноооо аз не мога да ги спра АД,все  още се опитвам.... tarkal

Пиши, пиши. На мене ми е интересно. На който му е досадно, да не чете.

А психотерапия опита ли?

Имай предвид, че едно е да отидеш на психиатър и той да те изслуша и да ти каже да си пиеш хапчетата и съвсем друго - да се проведе психотерапия. Не че съм ходила, де, ама..... Това, което съм видяла от психиатри въобще не е впечатляващо. Последната, при която ходих просто отчиташе как са ми повлияли хапчетата. Интересно е сега да отида и да й кажа, че не пия от три месеца и нищо ми няма.  :)
Не знам какво да те посъветвам. Не знам, ако започнеш да гледаш на живота по - философски?
Иначе тези, които разправят "вземи се в ръце" и т.н....... Всички щяхме да сме от тях ако ни нямаше нищо.

Хм,не съм опитала просто,защото не съм сигурна до колко са добри тези специалисти и дали не е ала-бала всичко,чувала ли си да има ефект.И малко няма да ми е приятно да разказвам всичко от живота си....нали така се прави.Ходих на един преглед на биорезонансна диагностика и ми казаха,че ми липсва една аминокиселина -триптофан.....затова имам такива симптоми....купих си хапчета с тази аминокиселина,но не мога да ги пия заедно с АД,трябва първо да ги спра....и опитвам, ли опитвам.А и не  знам дали не са шарлатани...тези с биорезонанса,изчетох много и така и не си съставих мнение по въпроса.

Ами аз съм чувала,чела съм, че помагат. Но не всички. Нали се сещаш, че един хронично болен е постоянен източник на пари. Не всички се стараят.
Но от това, което съм чела тук, твоят случай е много лек и не би трябвало да има протакване.

Ти на колко години си?

38  вече ;)

Така си и мислех  :).
Виж, на мен ми е прехлопвало сърцето в продължение на поне една две седмици всеки ден. Но не съм правила изследвания, нито съм се тревожила. Отмина. Но пък последва нервната криза от съвсем друго естество  ;D

да и на мен ми прехлопва понякога.....не знам на какво се дължи,понякога е с дни,много е неприятно.Отидох на психиатър,защото атаките зачестиха....знаеш ги....всички симптоми,от 3 години съм на АД,но дълго време не знаех какво ми е.Каква нервна криза беше?Наби ли някой? :tease1:...шегувам се,сигурно е било ужасно...

Охх, не е за разправяне. Не бях на себе си просто. Луда. :)
Опитвах се да разбера защо светът е такъв, какъвто е най - кратко казано и накрая ми изпуши системата. Сега не ме интересува защо, по - важно е как да живееш в условията на мизерията в БГ-то.
Аз не съм имала ПА като вашите, моите са по - различни. Може би, защото не ме е страх от смъртта. Или защото не мисля за нея. Вече. Може би и затова ми е трудно да дам повече идеи за справяне. Но основните са това. Да не се страхуваш от симптомите, да знаеш,че на всеки се случва да му прехлопа сърцето и е нормално. А също и да живееш без да мислиш особено много за бъдещето, без да си представяш гадни неща. Защото няма смисъл.

Зная....не бива да мисля....днешния ден е важен.И аз съм имала нервна криза...една...все едно не бях аз,щях да убия някой....вече не си позволявам да приемам някой толкова сериозно,че да ме изкара извън кожата ми,няма да го допусна повече...научих се да се владея....Не мисли за мизерията...знам,че е трудно...помисли за изход от ситуацията,работа в чужбина,емиграция....знам ли.Чувала съм,че в цивилизованите страни има групи от хора със сходни симптоми,които разговарят и така взаимно си помагат.Във  Варна е имало по едно време.Мисля си,че ако знаеш ,че не си сам и не си някакво медицинско чудо ще е по-лесно.

Всъщност, така като си мисля, може да е нещо като грешен модел на мислене. Може би може да се нарече липса на смелост, неувереност, по - страхлива. Мисля, че точно върху тази ти черта би работил един психолог. Става въпрос за промяна на част от характера... Така ли, г-н Тодоров?

Виж, аз знам, че не съм сама. Познавам хора с бъг като моя в системата. И нали ти казвам, очарована съм от тях и същевременно ми е тъжно, че толкова чувствителни хора имат същата диагноза като на серийни убийци.
Еми, моята криза не беше точно, че ми се искаше да убия някого. По - скоро бяха натрапливи мисли, от които се плашех.... Плюс, оф, нали ти казвам, бях се забила в разсъждения затова има ли Бог, няма ли... В един момент, осъзнавайки, че няма, някакси се наплаших, че заставам срещу нещо с 2000 история, недоспиването си оказа влияние, преумората също и според мен бях на прага да получа халюцинации. Страх ме беше, че ще ме преследват заради тия ми прозрения.... И хиляди още глупави внушения./Всъщност въобще не са малко хората, които плюят по религията и нищо все още им няма./
Сега си взех поука от всичко това. Да видим дали ако стана земна.... колкото уважаемия г-н Тодоров, дали ще потретя с кризите.  ;D

Когато децата са малки е нормално да се чувстваш на ръба с лудостта. crazy2..къде го  този доктор....няма го из форума....

Избега. Трябваше да ти кажа да отидеш в Плевен при психиатър Тодор Първанов. Да видиш колко бързо щеше да се включи.  ;D
Макар да си го мислех. Но ще ти излезе по - скъпо. Принципно той е психиатъра, който е обсъждан най - много тук. Ако имах повече пари щях да отида при него, лично, за да се убедя какъв е. Ама нема. Щях да ти предложа да отидеш и ако не си доволна да го напишеш тук. Ако си доволна, да ми пишеш на ЛС, защото иначе г-н Тодоров ще изпищи, че сме цяла група тук, на война срещу него.  ;D И параноята щеше да го хване с бясна сила.  ;D Много ме е яд, че не се включва, защото знаеш ли как се пали. Нали е младок, кръвта му ври.  ;D

 ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D

Ти се смееш, ама аз чакам включване от админа тук, че преди една, две седмици тук беше по - интересно и от Биг Брадър.  ;D
Иначе, аз просто се шегувам с г-н Тодоров, защото съм почти всеки ден във форума, от три години насам и мисля,че мога да си го позволя. Админа ще го видим какво ще каже.
Прочети темата "Излекувах се от ПР" и виж дали няма да намериш нещо там.

Прочетох го,хареса ми какво пишат хората...Админа за какво се сърди?Г-н Тодоров трябва да има и чувство за хумор...с тази професия... ;D

При споменаването на redjon,hpjon, д-р Тодор Първанов тук става напечено и интересно.  ;D

Мисля, че имаше някакво упражнение някъде в тази тема, което може да ти помогне. Пиши на Радостина М и виж дали все още е активна.

 love

" При споменаването на redjon,hpjon, д-р Тодор Първанов тук става напечено и интересно. "

Не, просто става просташко за известно време.
Тодоров е в роля тук във форума, нямате идея, какво е чувството ми за хумор :)

ева_д, до колкото усещам а може и да греша, ти не си склонна да си сменяш психиатъра.
Но ако все пак някога решиш такова нещо и ако има други търсещи психиатър от Варна им препоръчвам доктор Александър Попов.

Аз не съм фен на хапчетата без значение дали става въпрос за психично разстройство/състояние или органичен проблем, и ако все пак някой е решил да се лекува с хапчета му препоръчвам този психиатър, е той има и психотерапевтични умения де.....та за това го препоръвам.

О, г-н Тодоров, нали знаете, че имам ясновидски способности!!В очите ви виждам каква шушумига може да бъдете.  :P Г-н Тодоров, женен ли сте? ;D
Относно хпджон сте в голяма грешка.... Но е безмислено повече да го казвам.

А иначе, ева, виж, че знам как да накарам г-н тодоров да се включи. Ако ти бях писала да се молиш по три пъти на ден и да коленичиш и да се покаеш, щеше да видиш мигновена реакция.
 ;D

Мая,благодаря ти за предложението,но май си права,че не съм склонна да си сменям психиатъра,но пък щом има психотерапевтични умения ще отида и при него.Мая,как се справяш без хапчета...сподели.Поздрави!!! love2

DG успя да ядосаш д-р Тодоров... crazy2....нямам представа за какво е спора,но ще следя занапред. love2

Мая не е болна. Така и не разбрах защо влиза във форума.
Иначе е права и за хапчетата. Г-н Тодоров, при така описаното от ева, смятате ли, че шест месеца са достатъчно време, за да спре хапчетата и да няма ПА?

Аз не вярвам чак да се е ядосал...
А и аз не бих обидила човек. Особено ако не ми харесва външно. Но не бих си поплювала, особено, когато съм анонимна, да направя комплимент.  ;D

Добре казано,харесва ми... ;)

Момичета,днес бях при старата си психиятърка.Веднага ми смени Лароксина със Серопрам.Написа ми и схемичка как да си ги пия заедно с Ривотрила.Каза ми ,че Лароксина много трудно се понася от повечето хора,както и Грандаксин.Споменах й че ми е изписала 3х1/4 и тя ми каза,че тази доза се усеща първите два дни от организма,после все едно не пиеш нищо.Днес не съм пила АД и незнам от това ли е обаче съм много замаена.Усещам се като пияна.И все ми се спи.А чак за довечера ми е Серопрамчето.И така.Знам че ще ми помогне тази комбинация,защото и преди съм я пила и се чувствах добре.Иначе с радост ви следя базиците  love1 До скоро love

 Към ДГ!
ДГ,не смяташ ли ,че човек,който е учил,и практикува на добра воля тук,да го наричаш "шушумига" не ти прави чест,освен да сте си много близки,и да го казваш с любов,както наричам приятелките си "кучки",или гаджето,когато ми прави кефа-"гадняр"
А и моето мнение за Хипджон ,е че е пълно куку,но от най-опасните,самокритичност -нула,+много добра обща/ и в частност,тази която го вълнува/култура!

Ей, лотхен, това е удар под кръста!  ;D Г-н Тодоров ще го наричам, както си искам.  ;D Бе, нали ви казах, имам ясновидска способност. Г-н Тодоров далеч според мен не е толкова земен/дървен философ в ежедневието..... Поне така си мисля.  ;D Предполагам, че е с голямо чувство за хумор, което тук умело прикрива.
А мнението ти за хпджон........ защото не си си писала с него лично. Затова така мислиш. Съвсем разумен човек е. Тук е с друго лице по негови си причини, които смятам, че е редно сам да изложи. Колкото пъти съм разисквала над даден проблем, толкова пъти е отговарял адекватно........... Не ме е пращал директно на психотерапия и не се е страхувал да даде мнение.  ;D

А след времето, което прекарвам тук и отделям, за да пиша......... Вече може съвсем спокойно и любов да се нарече.  ;D

 Извинявай за удара под кръста,но това е моето мнение,и тук всеки си го казва!
За Хипджон/Редджон/ ти писах на лични моето мнение,както знаеш,ние с БАРа сме винаги последна инстанция!
 Просто имаме различно мнение за него/Хипджон/!А иначе съм си писала с Хипджон,но му се видях старичка,и веднага ме прати на психиатър,за коктейл от лекарства!
   ХА-ХА-ХА ,бях забравила колко е забавно тук,понякога,иначе става мъртвило!

Но за едно си права,с Хипджон,тук е весело!Но той в един момент почва да обижда,и само това му изяжда главата!