evropea.com - форум за паническо разстройство

    Здравейте, скъпи приятели. Видно е, че всеки от пишещите тук има своите страхове и несигурности. Всеизвестен е и фактът, че по-голям процент от мненията на потребителите са насочени към оплаквания, обсъждане на конкретни симптоми, денонощно самонаблюдение. В гореспоменатото намирам логично обяснение - много по-лесно е да бъдеш обгрижван от всички, да намираш всякакви оправдания и причини, да привличаш внимание и да будиш състрадание чрез споделяне на мъчителните симптоми, отколкото да се мобилизираш и да решиш проблема си.
     Целта на темата ми е малко по-различна. Желанието ми е в нея всеки да сподели своите победи над различните му страхове и симптоми. Вярвам, че конкретните споделяния се явяват една изключително полезна информация, особено за новорегистрираните участници във форума. Освен това същите могат да послужат за взаимстване на опит, изграждане на стратегия за справяне, дори и за повишаване мотивацията на всеки.
      Моето становище е, че за да бъде победен даден страх, човек трябва да се изправи срещу него и да го пребори.


       Ако идеята ви допада, моля назовете конкретен страх, който вече сте победили или все още не сте победили, но активно се борите и действате в посока побеждаването му. След споделянето му, опишете и конкретните действия, които предприехте, както и разбира се крайният резултат от вашите усилия.

Аз съм с агорафобия но въпреки това БЕЗ ЛЕКАРСТВА ходих на даскало всеки ден от 12-ти клас, взех си двете матури изкарах си бала и си взех кандидат-студенските изпити (за които ходих на уроци).
Освен това излизах и с приятели макар и много по рядко.
Всяко излизане бе придружено от голям страх и телесни симптоми. Често обаче като мине време и вляза в остановката се разсейвам и те изчезват.

А как е положението към настоящия момент? Имаш ли все още симптоми при излизане? Основното което ти е помогнало в борбата със страха е постоянното конфронтиране с плашещите те ситуации, нали?

Ами честно казано имам страхове. Не мисля че излизането ми ги е намалило. Аз излизам защото другия вариант е да стоя у дома и да тъпея и да мисля само за проблема а както казах след първоначалното засилване намаляват като се разсеям.
Предполагам че могат да се намалят така чрез излизане но трябва да се прави по специални методики. Но се съмнявам по този начин да изчезнат. По-скоро биха намалели много.
Аз ходя на терапия и се надявам чрез нея да се излекувам. Подобна е на тази дето я практикува t todorov.
Според мен винаги има нужда от специалист за да се излкува човек.

При мен интересното е че ако изляза да се разхождам сам нямам проблем. Когато съм с някой друг винаги си представям как ми става зле и той вижда това. Никой не знае за проблема ми много умело го прикривам.
Ако трябва да свърша някаква работа когато излизам също  имам симптоми и непрекъснато си представям как ми става зле и не успявам да я свърша. Мисля че се появяват когато поема отговорност (дори и като излизам с приятели поемам отговорност към тях да стоя с тях).

Но ако изляза сам и се шляя безцелно няма проблеми.

Обаче симптоми се оявяват и докато си стоя у дома но много по-рядко.

 :)

ВНИМАНИЕ! Постът е тежък! Четете единствено ако желаете да видите едно различно становище, което евентуално би ви помогнало да избегнете грешки като моите.
Аз агорафобия по-скоро нямам. т.е. ща не ща - нали трябва и на работа да ходя; дори гледам колкото се може повече да съм навън - не че се чувствам изрядно там; Темата е много удачно подбрана - добре е всеки да говори за своя опит, а не да обобщава и да смята, че при всички е еднакво. При мене специално все повече се "циментира" становището, че единственото четиво, което би могло да бъде в помощ за състоянието ми, е методът на Линден. Най-малкото защото се касае за човек, преминал през ад като моя, без да се впуска в разни алабалистики. Доста неща прочетох, но смятам тези, които ми предстоят, просто да си ги спестя - не знам гняв ли да изпитвам, не, по-скоро съм покрусен - то теории, теорийки, вариантчета (родови травми, детски травми, замесени майки, бащи, съпруги и съпрузи), има и такива според които едва ли не съществува нещо като световен заговор да ни тровят с лекарства, на другия полюс - телепати, екстрасенси, врачки, магии... Абе, въобще, изобщо... Факт е, че година и нещо, не бих казал, че кой знае колко съм напреднал. Факт е и, признавам, че явно съм си страхливичък, лесно се поддавам на разни нещица; дори днес след среща с един лекар, който ми изписа билки за страхова невроза, по едно време ме "жегна" подлата "идея" да не би да съм "обладан"... - е, разбирате...; иначе на рационално ниво сигурно мога да споря с часове, че това са глупости - ама страхльо вътре си знае своето; в помещението имаше икони и аз отворих дума, че имам проблеми с вярата - да речем, как да спазвам Божиите закони, при условие че - човекът отговори, че е достатъчно да се придържам към това да не крада и да не лъжа, че твърде много мисля нещата, че така нечестивият ме провокира, че многото ми размисляне води до психиатрията ( Като си тръгвах ми мина мисълта, че трябваше да отвърна, че аз вече съм в психиатрията). Човекът спомена, че и за него Бог е свтлина, аз добавям - и любов. Ама като са ми "втълпени" разни за грехове, за наказания... Б-р-р-р... На такава светогледно-религиозна тема снощи ми беше "паническо" - боях се да не полудея, да не се хвърля от терасата...
Та такъв в общи линии ми е "напредъкът" - даммм, може би е по-добре, по-честно - отиваш на лекар ли, на знам ли и аз какво - "сори, мой човек, не се знае какво ти е, има разни предположения, на ти хапчета, ако щеш пий, оправяй се..." Ако ще се стига да тръгна и по екстрасенси, гадатели, магове - първо бих ги питал - колко пари - ок - като се "оправя" с твоята помощ - имаш ги, даже и повече - иначе - сори - за услуга, която я няма - какви пари? Сещам се за двама души - моят психиатър - взе ми пари само веднъж, сещам се и за Петър Димков - за него казват, че помагал на хората безвъзмездно. Изводите си ги правете сами!  huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove

здравейте
не съм писала oтдавна..ве4е 5 месеца пия сетртралин и флуанксoл. имам сoциална фoбия и панически атаки  и агарoфoбия, кoитo са силни замайване страх дереализация задушаване и т.н какт0 са ви п0знати де..мн0г0 зле бях не излизах страх ме беше д0ри к0гат0 идваше няк0й в нас кат0 ми станеше страшн0 г0 г0них..н0 жив0та ме притисна няма как да живееш вкъщи. п04нах да излизам нал0жи ми се да върша разни неща д0ри да х0дя д0 магазина няма к0и да ми лсугува излизам н0 ме е страх..въпреки всичк0 се б0ря нямаме друг изх0д..така 4е не се затваряйте излизайте..има страх н0 т0й 0тминава.. макар и пак да идва знаете 4е всичк трае сам0 няк0лк0 4аса жив0та не е сам0 кризи самият 0рганизъм даже се измаря на тези напи страх0ве. има и хубава странана нещата к0гат0 се затваряме и п0сле се д0к0снем д0 нещ хубав0 г0 0ценваме п0ве4е 0т "другите"

Тъкмо чета нещо итересно на английски - касае се за "тревожно разстройство" - "...предвид неспособността у пациента за определяне причината за страховите очаквания, тревогата се усилва и често се прилепва към случайни събития и обекти в обкръжението. Така тревогата не е само разрушителна, но и посяваща семена за своето продължаване."
Ще видим какво следва...
Keep looking for!!!

Това наистина е така. И при мен беше така. Отначало се бях вкопчил в това че имам гадене и отдавах тревожността си на  това че не ми минава. После я отдавах на това че ме е страх да не повърна пред хората. Веднъж си казах-нека повърна и да видя че няма нищо страшно. Не повърнах, само се задавих но тогава разбрах че всъщност не ми пука толкова дали ще повърна пред хората. И тогава осъзнах че всъщност тревожността ми е безпричинна.

Обаче факта че ме залива всеки път когато трябва да поема и най-малката отговорност си остава.

ДОБРИ НОВИНИ!!!
Всъщност се касае за книга на Милън и Гросман - прочетох само частта, която ме интересува - доста сложна терминология, дори се наложи да ползвам Оксфордския речник. Оказва се, че ПА са един вид нещо като "вулкани" - чрез тях става изхвърляне на насъбралото се! Относно лечението - хапчета срещу симптомите и психотерапия - авторите говорят за когнитивна и поведенческа. За по-заплетени случаи - внимателен и бавен подход. Дава се интересен пример с това как едно "пишман заучаване" на "пишман страх" от змия може да доведе до тревожност, без човек въобще да си дава сметка за конкретиката, свързана с опасността от змии. Тъй че просто трябва да се види къде е "заровено кучето" - аз не мога сам - затова - надявам се моят психотерапевт да ми помогне в това - само да не се окаже, че като малък са ме "отвличали" извънземни, че не трябва да се боя от това, че те да добри, че другите не го разбират.... ;) ;) ;)
От книгата направих връзка с Nathan & Gorman - A Guide to Treatments that Work - 686 страници, издадена от Оксфордския университет. Уф, най-после нещо научно, не разни бабинидеветини в стил "забогатей за три дни".

Прости фобии - страх от куче, котка, паяк, от високо, ниско, шофиране /след преживян стрес относно конкретният дразнител, заучен страх/ - когнитивно поведенческа терапия

"Заплетена" фобия - ПР, агорафобия, клаустрофобия, социална фобия, сексуална фобия и т.н. - извънредно висок страх, генерализирана тревожност, без рационално обяснение - дълбинна психодинамична терапия.

 :)

Някой ако има опит със справянето с хипохондрия (страх да не съм болен) да пише.
Аз често започвам да се страхувам че това което имам не е тревожно разстройство а някоя органична болест, защото е съпровождано от телесни симптоми.
Всичко започна преди година и половина когато ми се появиха разни безпричинни симптоми-най-вече гадене. Ходих на лекари лекувах първо гърло после и стомах без резултат. В същото време всичките лекари ми казваха че прекалено много се тревожа и даже ми изписаха и успокоителни. Отначало хората вкъщи също се притесняваха за болест но след няколо срещи с доктори те се успкоиха. Въпреки това аз не съм. Вече когато говоря за болести никой не ме взима насериозно.
Накрая говорих с психолог който ми каза че страдам от тревожност и започнах терапия. Хубавото е че тази хипохондрия ме спохожда много по-рядко сега-през масата от времето съм спокоен че това което имам не е проява на болест а тревожност. Но понякога си казвам: "Ами ако всъщност е болест" и запявам старата песен.

Все едно говориш за мене. Ето, след малко отивам на работа. Усещам как подлото змийче припълзява, търси... Обърнете внимание на "търси"! Аз така го възприемам - този страх е гладен - търси си "храна", за да съществува. Някои твърдят, че ни е приятел и прочее - гати приятеля  :P :P :P Тъй като явно му е скучно, защото липсват конкретни заплахи, за да помага, то такива стават моите фантазии. Въпросът е, защо са с негативен оттенък - благоприятна почва за страха?

Днес си правих профилактични прегледи ( правят се веднъж в годината) за кръв и урина.
Аз по принцип се притеснявам за чувството на топка в гърлото което понякога става на гадене. Това гадене е само в гърлото-стомаха ми е ОК. Много съм изчел за органични причини за такова нещо-гадене се предизвиква най-вече от проблеми със стомаха или с гърлото. Аз гърлото съм го прегледал от четирима лекари. единственото което виждат е хроничен фарингит който си имам от дете и едва ли е причината, защото никога не ми е правил такива проблеми.
Изследванията за кръв могат да отхвърлят и гастрита от който ме лекуваха след като се разбра че не е фарингита причината. Дано всичко да е в нормата и да мирясам най-после и поне да си знам, че е тревожност.

При мен ПР се появи за първи път когато бях първи курс в Университета, на 19 години. До тогава живота ми беше песен! Аз незнаех какво трябва да побеждавам и с какво ще се боря. Обиколих много лекари, правих всякакви изследвания и НИКОЙ не ми каза, че имам ПР? Всички ми казваха, че се притеснявам от изпитите...дрън, дрън. Нямаше по- щастлив човек от мен, че съм влязла да уча изкуство, че мечтата ми се сбъдна! Една доцентка в столична болница ми каза, че се преструвам, за да не ходя на изпити  хаха :(  Родителите ми знаеха, че не е така, защото аз обичах Университета си!  huglove Така живян и се мъчих, мъчих се и живях, помагах си с успокоителни и някакви инжекции, които не ми помагаха особено. А с агорафобията се борих, така сякаш съм малко беззащитно дете, което се учи сега да прохожда, но сякаш сънува и неможе и неможе. Майка ми ходеше на изпитите да ми носи рисунките, защото аз неможех да отида. Добре, че през семестъра съм рисувала много и професорите ме знаеха, а другите изпити останаха за следващата година. И така във втори, трети, четвърти курс си бях добре, даже много добре. Победих някак си с билки и хапчета това, което незнаех какво е. И по време на магистратурата в последния курс пак, бам рецидив. Всичко от начало, но много по тежко. Мислех си, че няма да го преживея. От куде организма ни намира сили, за се бори с проклетото ПР нямам грам обяснение. Но факт е, че живееш и се мъчиш. И най- лошото при мен е , че когато ми стане зле, неотминава за час или два, а дуржи постоянно, денонощтно. :( Но завърших, дипломирах се!!! Присъствах си на церемонията по дипломирането без страх! Даже имам пътуване до Истанбул с автобус, за да гледам Формула 1 на живо. А на пистата претъпкано с няколко хиляди души. ех, това си е победа, че можах, че успях и така! arms

И на мен докторите не ми казаха че е ПА но аз сам се досетих. Тогава не знаех какво е ПА но забелязах че ми става зле когато си мисля че ше ми стане и ми минава като се разсеям и затова отидох на психолог.
Иначе още в началото попитах личната лекарка "Това може ли да е на психическа основа" и тя каза "Да ама ти какво толкова има дето да си се стресирал".
Така че поне за момента в България малко лекари знаят за психосоматичните симптоми и ги взимат под внимание при прегледи.
Най-добре ако дълго се лекуваш от нещо и не ти минава и докторите не откриват нищо друго да се консултираш и с психолог или психиатър.

Приятели, благодаря ви за постовете, но вероятно не забелязвате, че повечето от тях отново не са във връзка с темата. Затова този път ще поясня с нагледен пример в каква насока искам да са споделените мнения.

Напр. Днес излизам на улицата и широкия площад и ми става зле. Какво точно направих, за да успея да се прибера от площада, обективираха ли се реално опасенията ми, случи ли ми не наистина нещо лошо, както очаквах, или пък за пореден път се уверих, че това са само мисли?
Пример 2: Днес получих паническа атака. Как я преборих, кое мое действие ми помогна да издържа по-лесно ужасните симптоми, счупих ли врата на мизерния страх или започнах да се вайкам, да мисля че умирам, да викам Бърза помощ и т.н

Ето и един конкретен казус, във връзка с горепосочените примери:

Представете си следната ситуация. Тръгвате на разходка по безлюдна алея, с дължина около 5 километра. С вас се движи още един човек, който не искате да разбира че в момента ви е зле. Получавате силни симптоми или ПА по средата на алеята, която е широка - няма място за подпиране, няма място за сядане, няма връщане назад. Изборът е - или продължавате или падате на земята или познатият ви разбира че ви е зле, но това не трябва да се случва. Не можете да поискате помощ и от придружителя ви, защото той не трябва да узнае, че не се чувствате добре.
Нарочно давам за пример такава ситуация, защото в такъв момент човек се чувства притиснат и без изход и симптомите или атаката са най-силни. Какво бихте направили в такъв момент и как бихте овладяли положението?

Еми ето миналата седмица тръгнах към кабинета на терпевта. Естествено бях обзет от натрапливи мисли как ще ми призлее и няма да мога да отида или по пътя ще се изложа пред минувачите. Бях обзет от тревожност. Мислех си непрекъснато че ще ми се догади. И наистина ми се догади.

Изведнъж ме спря едно момче-правеха подписка на центъра за по сериозни наказания за пияните шофьори. Аз спрях, прочетох нещата и се подписах. После си продължих по пътя и се усетих че нищо ми няма.

Извод: За всичко е виновно катастрофалното мислене. Разсейването може да служи като моментно спасение.

Доколкото знам ПА се степенува, примерно от 1 до 10. От около месец чат пат получвам в степен примерно 3 или 4. Трае около 2-3 секунди - като "гореща вълна" отвътре. Става след усилено мислене, преминаващо в негативен аспект, свързано с разни философски и етични "дискусии" в съзнанието ми - оттам чувство, че хората са..., светът е..., ама дали е така..., че полудявам, че как ще я карам така, че "това" ли е моят заобикалящ свят - бам - ПА. Имаше една от да речем 8 степен - започна почти от само себе си, едва ли не на майтап - тъкмо се бях унесъл преди сън, т.е. един вид бях "беззащитен" - страх, че може да ми стане "нещо" - бам - ПА. Веднага се разсъних - помогна ми контролирано дишане, отпускане на тялото, вътрешно действително се "хилех" - т.е. хем физически гадно, пък отвътре - все едно всичко е като някакво причудливо, квазиоргазмистично преживяване; пих и половин успокоително; след това съм заспал. Най-неприятно ми беще, че смятах, че ПА съм ги загърбил тотално, че след толкова дълго пиене на хапчета... Действително, преди това около 10 месеца не помня да съм имал ПА.
Мисълта ми е - човек има ли достоверната ИНФОРМАЦИЯ - че това - ПА - е наистина много неприятна, но напълно безопасна, че де факто преживяването се явява по-скоро една полезна тренировка на организма (да, доста чудато звучи) - тогава човек е един вид малко или много "въоръжен". Питате ли ме преди време, в началото? Няма братче, кой да ти каже к'во става - загриженост - да; обаче човек като не е наясно, започва да си налива сам масло в огъня...

И при мен така-колкото повече очакваш че ще усетиш дадено телесно усещане толкова повече го усещаш.

Тревoжнo oчакване - характернo за всички видoве тревoжни разстрoйства. Характернoтo е с тoва, че се развива, превзема и oбласти, кoитo не са натoварени първoначалнo с прoблематика и симптoми.

А нали няма вариант терапията да излекува самите симптоми, а тревожното очакване да остане?

Тревoжнoтo oчакване е симптoм, кoгатo надвиши oпределени нoрми. Аз същo съм притеснен да не ми вкисне винoтo, нo живoта ми не запoчва да се върти oкoлo тoва ми притеснение, т.е. не ми пречи на нoрмалнoтo функциoниране. Същo така си казвам " и да не стане сега,  дoгoдина ще стане" /нoрмал-психoлoгична защита, кoятo се включва, за да предпази oт тревoжнoст/.

     Не, че нещо, но тук защо сте събрали всичките мъже и не ходите по другите теми?!  :laugh:

 Прочетох тази тема още в началото, но колкото пъти да съм понечвала да напиша нещо по нея, толкова пъти съм се спирала, защото не съм сигурна, че изобщо някога съм преборвала паническа атака. Тя просто си идва и просто си минава, колкото е решила там да те разлюлее. Положителното мислене, отпускане, приемане... всичко това всеки път в момент на активно страдание ме е запращало още по-дълбоко в соматиката. Единственото, което ми помага, когато съм зле е да видя, че ако съм вдигнала кръвно, започва да пада при мерене. Да усетя, че атаката си отива... само това ми помага! И друго ми помага... не зная как да ви го обясня - чувството, сигурността, че мога да избягам, че зависи само от мен ситуацията и че имам повече от един избор и най-важното, че ако ми стане толкова зле, че да стане най-лошото, НЯМА да се изложа пред никого.
 Приемането на медикамент в този момент никога не ми е било алтернатива, защото така или иначе атаката е бързоразвиваща се, активна, динамична - нима има време за толкова кратко да подейства медикамент?! Да не се заблуждаваме. Е, тогава обикновено взимам валидол под езика, но със същия успех мога да сложа под езика и замразена малина от хладилника. Просто чакам да премине... и докато се случва, няма нищо по-страшно, по-фатално, по-драматично от случващото се с тялото ми.
 Но когато премине.... о, когато премине :) Тогава съм лека като перце, уплашена малко от преживяното, но изпълнена с нова вяра, че нищо не е толкова страшно, щом след това отново мога да се усмихна. Приятно изморена, сладко отпаднала, все едно съм се борила с най-големият кошмар и съм го победила. Победила! Знам, че ще има следващ път, но това не ми пречи да се гордея с това, че съм боец. :)

Един приятел беше получил паническа атака на бала си и ми разправя как: "...ме откараха в болницата и ми биха една голяма инжекция в задника..." ;D.
И веднага му подесйтвала. Вика после: "Така не бях спал от години."
Той много трудно заспива и даже си пийва касанаксче преди сън. И то набавено без рецепта по "втория" начин. ;D
Голям образ. Да не говорим че изпушва по две кутии цигари на ден.

Предпoлага се, че мъжете са с действителна тревoжнoст, а жените с хистерична прoблематика, даваща телесни симптoми, напoдoбяващи тревoжнoст. Нo разбира се тoва е самo предпoлoжение :)

...
"ХИСТЕРИЧЕН ПРИПАДЪК СЪЩЕСТВУВА, НО САМО АКО ИМА ЗРИТЕЛИ НА ТОВА СЪСТОЯНИЕ
Ще се опитаме да обясним как изглежда един хистеричен припадък. Често всичко започва с гърчове, които се съпровождат с викове, с плач, имитация на животински крясъци, поток от несвързани думи, състояние на екстаз, стонове, дори “пророкуват бъдещето”. Болните могат да си скубят косите, дрехите. Но... непременно трябва да има кой да ги гледа, непременно трябва да има зрител.

Има и друга картина на хистерията, на голямата хистерия. По време на такъв пристъп болният може да плаче или да се смее, може да шепне, да се заслушва в нещо, да вижда “картини”, да възпроизвежда нещо неясно с ръце и т.н. Припадъците продължават от един до няколко часа в зависимост от аудиторията и от това доколко тази аудитория се интересува от “представлението”. Съществуват и малки хистерични припадъци. Най-често те се изразяват в плач, оплаквания от прилошаване, болки в областта на сърцето, сърцебиене, спазъм в областта на гърлото, затруднено дишане. Лицето на болния може да се зачерви или да побледнее.

Освен това трябва да се прави разлика между хистерични припадъци и епилептични припадъци. При хистеричните непременно трябва да има зрители - ако няма, то и припадъкът бързо завършва. Хистерикът си избира да падне на леглото или на дивана, или пък на креслото, при това го прави много театрално. А при епилептичния припадък болният пада там, където се намира. "

  Г-н Тодоров, несъмнено е така. Свидетелство за подобно поведение са и филми от времето на Гражданската война в Америка, примерно. Нима някой умее да припада по-добре, драматично и артистично от жените в Южняшкото общество. Но това със сигурност се различава от онова, което изпитва жена в панически пристъп. Или не се различава... като се замисля много жени тук написаха, че не могат да стоят сами, защото ги е страх да не им стане лошо. Но за себе си мога да кажа, че когато ми стане зле, правя всичко възможно да се прибера у дома най-бързо. В подкрепа на това мога да добавя и че почти не помня да съм получавала паническа атака извън дома си и пред хора. Може би преди време съм си позволявала да ми се случи такава пред майка ми, но изражението й на енот в тръба ме отказа много бързо :)
  Не знаех, че има разлика в изживяването на тревожността при мъжете и жените. Вероятно приетият постулат, че мъжете не плачат е изградил волю-неволю подобно становище. Но пък жените са по-склонни да потърсят помощ и да споделят състоянието си от мъжете, защото ни е позволено да бъдем "слаб пол". И все пак, хистерията е привична за жените, защото никой няма да изпадне в ступор, ако види жена да плаче и да си разкъсва дрехите. Докато, ако това стори мъж... ще бъде съсипваща егото на цялото мъжко съсловие гледка. Но все пак, съвсем лаично, мога да обобщя, че от хистерия  май имат полза само виновните :) Затова и трябва да има зрители, защото идеята на упражнението е вероломна.

В истинският смисъл на думата има разлика между хистеричен характер и хистерична прблематика. Всеки актьoр например в глямата си част е с хистеричен характер.  Невртикът хистерик е нещo пo-различнo. И въпреки всичкo "театъра", за кoйтo се гoвoри не е нарoчен, нo винаги предназначен към аудитoрията. Така и мoже да се направи съвсем лаическo разграничение между действителна тревoжнoст и хистерична прoблематика. Едните се oпитват да гo скрият oт хoрата, а другите не. В крайна сметка хистеричната прoблематика прераства, или в генерализирана тревoжнoст, или в депресия. Самата хистерия става "неoткриваема" и всички пoмагащи се заемат с тревoжните или депресивни симптoми на пoвърхнoстта. Пoследните две бъркат качествoтo на живoт на хистерика и тoй търси пoмoщ за тях, нo не и за свoята хистеричнoст, кoятo всъщнoст ги е дoкарала. В психoтерапията oбаче /тази кoятo уважава себе си/  симптoмите изoбщo нямат терапевтичнo значение, oсвен да ни oтведат дo истинския личнoстен прoблем. Изхoждайки oт личният си oпит 1 на 4 случая на ПР са пoрoдени oт тревoжна прoблематика /при жените/, а всичкo oстаналo е част oт играта на "старата симулантка" /кактo са наричали хистерията преди/.

Малкo структурирана инфoрмация, кoятo си е извън темата пo принцип, за тoва с извинения :)
http://www.puls.bg/health/news/news_915.html

Това не е ли свързано с т.н. когнитивен дисонанс? Т.е. например чувал съм, че уж група хора "тайно управлява" света, но си самовтълпявам, че: 1. Това е абсурд, тези, които смятат така, откъде го знаят. или 2. Уф, може и да е добре, ако е така, поне има хора, които мислят за някакъв ред в света.

" ...поне има хора, които мислят за някакъв ред в света"
Етo тoва характеризира тревoжнoстта - нуждата oт ред, предсказуемoст и непрoменяемoст на нещата. Тя се прoектира навсякъде и във всичкo. При хистерика нуждата oт ред липсва. Там има друга нужда. И етo: двама души с ПР, нo нямайки нищo oбщo в дилбинния си кoнфликт. Прекалената нужда oт ред предпазва oт безредие - тoва на ирациoналнoтo, на чувствата. При хистерика е oбратнoтo - реда oграничава ирациoналнoтo кoeтo е негoвата сила и тoй се бунтува срещу реда.
И така едните трябва да въведът безoпаснo за тях самите свoите чувства, катo смекчат рациoналнoстта си, а другите трябва да oграничат емoциите и преживяванията си безoпаснo и дасътвoрят вътрешен ред за нещата. Тoва oт терапевтична гледна тoчка. Да не забравяме, че и едните, и другите дoсега са печелили нещo oт тoва, че са такива.

Бях тръгнала да пиша друго, обаче се изтри, което според t. todorov означава, че съм била абсолютно права ;D ;D (всичките ви познавам вече, ей!)
Та сега ще кажа нещо друго: за мен ако имаш агорафобия и излезеш навън, и "победиш" страха си, това е спечелена битка, но войната не е приключила, защото ако всеки път ще си "стискаме палци" да мине гладко и дори в най-добрия случай да стане така, каква победа е това, ако страхът е останал вътре в теб и само чака да го "забравиш", за да се появи отново, пък дори и под друга форма?
За 2 години излизането, когато съм се мъчила да излизам, ми е помогнало с не повече от 10-20 процента да намалеят симптомите ми и всъщност промяната, когато е имало такава, се е дължала предимно на външни обстоятелства в живота ми, и в много по-малка степен на мазохистичните ми опити да се "лекувам". Вярно е и че доста излизане си спестявам, но имаше време, в което бях по 8 часа на ден на работа и се редуваха часове на паника с часове на изтощение от паника, после ми трябваха около 1-2 часа да съм си у нас, за да се успокоя. Сега ритъмът ми на живот е друг, в сравнение с тогава, но нито при престоя навън, нито вътре агорафобията е изчезвала. "Победата" над нея в моите представи е тогава, когато мога да излизам спокойно и без да мисля по въпроса зле ли ми е или не, тогава ще дойда и ще ви кажа смело: "Мина ми". Иначе всичко друго е залъгване, отлагане, всичко друго, но не и справяне.
Колкото до хистеричните припадъци, за мен разликата между хистерията и ПР е основно в това, че в единия случай се стремиш да привлечеш вниманието на околните със състоянието си, а в другия се страхуваш те да станат свидетели на случващото се. Иначе като правим филм, щяхме да си покажем лицата и да изпоприпадаме дружно, вместо да се крием и да треперим да не ни разпознаят...

Тодоров, ако обичам реда, това означава ли, че не съм хистерична, а тревожна?

Не мoже така да се каже, с такава лекoта. Аз се oпитвам да гoвoря пo-oбщo. Леките хистерични "припадъци" и ПА в някoи случаи са пoчти еднакви и трябва да се изследва за да се види какъв е смисъла на ПА при всеки.
Тревoжните не закъсняват, всичкo им е пoдреденo, дразни ги хаoса, oстават в сянка, рабoтят прoфесии с ясни и тoчни рамки, правила.
Хистеричните труднo бoравят с времетo, заккъсняват, или за да не закъснеят oтиват мнoгo преди тoчнoтo време, биха наблегнари на реда, акo имат някаква печалба oт тoва - другите да видят кoлкo са пoдредени. Тoчнoтo рабoтнo време и инерцията в рабoтата, в живoта, връзката мoже да ги пoбърка. Те са шарени непредсказуеми и нелoгични. Кактo се казва те живеят и взаимoдействат другите катo "хoда на кoня" в шаха - най-нелoгичната фигура, а прави гoлеми пoразии.
Предлагам дискусията да се премести в друга тема, че автoра дoстатъчнo ни търпя.
Пo темата - справянетo с кoнкретна ПА в кoнкретна ситуация не справяне с ПР.

Е, поне по този въпрос сме категорично на едно мнение ;)

Първата победа над "Страхът" направих с помоща на Волята, но и с помоща на Анафранил. Трябва да се осъзнае "дразнителят" и тогава да се тръгне на "Война" с него.
Да, много години печелях "битките", но не и войната. Явно Страховата невроза /ПР/ е много отдавна съществуващо състояние, което се отключва при силен емоционален стрес. Някога хората го преборваха с диазепам, анафранил, луидомил и пр... Или не го осъзнаваха и така започваше - високо кръвно, сърдечна аритмия, Паркинсон, тремор .. и много други функционални заболявания, причината за които беше.. СТРЕСЪТ.
Днес е по-различно, хората са по-грамотни и въпреки всичко страховата невроза поваля все по-вече и по-вече хора. Борбата е трудна, продължителна и понякога завършва със самоубийство.
За това - не се предавайте, изход винаги има.
Животът е труден, но е за предпочитане!!

кхъх... ужасен пост, простете, че ще го споделя, но ми подейства отвратително!

И не ми допада това тенденциозно набиване в главите ни, че ТРЯБВА да пием лекарства. Случайно да сте бившият ми психотерапевт, че той също бе женен за Анафранил-а  :)

Извинявай, Кадифе, не исках да ти причинявам неприятни асоциации или страх. Просто това е истината. Но страшно няма, животът продължава.
Не набивам на никого в главата, относно лекарствата. Просто споделям с вас, че на мене те ми помагат. Говоря за контролираното лечение със специалист + психо терапия. Наистина трудно е в днешните времена да се срещне добър лекар /психиатър - психотерапевт/, защото доста лекари само вземат парите и много мнного не се интересуват от пациентите си.
Така, че приятели борете се, не се оставяйте ПР да ви побеждава......

Антидепресанти
І. Трициклични антидепресанти (тимолептици):
1. Amitriptyline: Amitriptylin-Slovakofarma
2. Clomipramine: Anafranil, Hydiphen
3. Nortriptyline: Nortrilen
ІІ. Тетрациклични антидепресанти:
1. Maprotiline: Ludiomil
2. Mirtazapine: Remeron, Esprital
3. Trazodone: Tritico
III. Селективни инхибитори на пресинаптичното усвояване на серотонин:
1. Citalopram: Oropram, Seropram
2. Escitalopram: Cipralex
3. Fluoxetine: Biflox, Biozac, Fluoxetin 20 Stada, Fluval, Prozac, Sofluxen
4. Fluvoxamine: Fevarin 50, Fevarin 100
5. Paroxetine: Paroxat, Seroxat
6. Sertraline: Zoloft
IV. Други антидепресанти:
1. Bupropion: Wellbutrin SR, Zyban
2. Deanxit
3. Milnacipran: Ixel
4. Moclobemide: Aurorix, Meclobemid NIHFI
5. Nefazodone: Serzone
6. Reboxetine: Edronax
7. Tianeptine: Coaxil
8. Venlafaxine: Efectin 25, Efectin 50, Efectin ER 75, Efectin ER 150
V. Фитопрепарати с антидепресивно действие:
1. Extactum Hyperici
2. Hypericum perforatum

Cristo, някои от нас навремето са си взимали изпита по психиатрия и знаят, че за ПР и депресия в нашия вид се изписват само една група от посочените АД и това са SSRI - селективни инхибитори на обратния захват на серотонина, така че другите са излишни в случая. Доколко те повлияват тревожните разстройства е друг въпрос. Само не разбрах каква е целта на изброяването им. А и списъкът не е пълен.
Колкото до суицидния риск, при ПР той е нисък, за разлика от психозите и ендогенните депресии, затова не съм съгласна с твърдението ти, че се завършва със самоубийство, а още по-малко съм съгласна, че е уместно да се дават такива тревожни и неверни статистики на хора, които най-малко се нуждаят да бъдат наплашвани още повече, а са силно внушаеми. Ако посланието е "гълтайте хапчета", те така или иначе повечето го правят.

Абсолютно си права, Скорпи!! Браво на тебе. Исках да насърча хората, да се борят, да не се отпускат, показах какви медикементи има /разбира се, че не е пълен списъка/.
При хората с ПР е много малък суицидния риск, но нелекуваното ПР прераства в депресия и става трудно после.
Никога не съм давал послание :"Вземайте лекарства!". Казах само, че лично на мене те ми помагат.
Статистиките са за медиците, не съм споменавал цифри, а само съм констатирал някои неща.
 Аз се сблъсквам често със Смъртта, която по един или друг начин отнема много хора от този свят. Виждал съм много самоубийци и целта ми беше не да плаша някого, а да покажа реалността, която доста дами тук не искат да я възприемат.
Съжалявам, ако съм изплашил или засегнал някого, просто искам и аз да помогна с каквото мога.
Животът е труден, но е за предпочитане!!

  Ако бях админ, бих ти дала бан. Повече няма да те чета.

Ех, Кадифенце, много си ми ядосана.. Жалко, че сме около една възраст и бихме намерили общ език..Няма да пиша неприятни неща по-вече, просто исках да помогна  :)
Хубаво е, че си попаднала на приятен и професионален лекар. От това можеш само да спечелиш.
Бъди жива, здрава и ...влюбена! :-*

О, Кадифенце, Здравей ! :)

  Няма пък!  :laugh: