evropea.com - форум за паническо разстройство

Приятно ми е да се запознаем  Аз съм от Шумен на 36г омъжена с 1 дете Работя като шивачка С паническо разтройство съм от 8г Преди 6г започнах лечение при психиатър който ми предписа Ксетанор Това лекарство ми помогна да се справам с страховете но аз искам не да ги контролирам а въобще да не ги получавам  Вече 2г не пия лекарства  опитвам сама  но нещо не се получава

Oт Ст.Загора съм на 30 г.Семейна с две деца.Безработна съм по ред причини,но май основната(скрита) е ПР.Иначе съм творческа личност и си запълвам времето много добре.Ходя и на танци.С ПР съм от 3 год.Първата година бях на лекарства.След това,ту сама,ту с помоща на някой лекар или терапевт.Никога не съм спирала да търся изход.Сега нямам ПА,но в мен се е засадила такава тевожност,че... :(Другия месец започвам пак психотерапия.Дано този път е за последно.

 От София съм на 35г., омъжена с две деца, не работя от половин година. Имам "Дискретен пролапс на митралната клапа" и доста често съм с прескачания на сърцето. От 7 години съм в това ужасно състояние. Пиша късно, защото се събудих от прескачане и много ускорен пулс. И естествено в момента треперя от ужас. До сега не съм ходила нито на психиатър, нито на психотерапевт, но повече няма смисъл да се заблуждавам, че ще се оправя сама.

Здравейте! Аз съм Скорпи, с най-много постове съм тук. Имам агорафобия с известни подобрения в последно време. Останалото го знаете, мисля :D. Някои ви познавам лично, други само като форумци. Живея ту в София, ту във Варна. Завършила съм 2 специалности. Занимавам се с писане. На 26 г. съм, не съм омъжена, нямам деца. Преди година и половина животът ми се преобърна и сега се опитвам да го пренаредя. Започвам всичко отначало, сама. Имам кучета и рибки.  :)

здравейте и от мен!!!казвам се диана на 28 години съм от софия,омъжена с едно дете на две годинки...страдам от пр от четири години но го разбрах преди две когато започнах да се ровя из нета и да чета това онова...според лекарите съм с вегетативно съдова дистония,но аз си знам че съм си с чисто паническо разсройство..един единствен път съм пробвала антидепресант и се надявам повече да не се повтори-ефекта беше.....полудяване.иначе водя нормален живот-ходя на работа,гледам си детето,обичам си мъжа..е да това става разбира се заедно с множество панически атаки с които се сблъквам всекидневно по няколко пъти...но някакси владея положението.най-големия ми страх е аритмията,която имам от четири години и която ми отключи тези атаки..пескачанията ми са почти постоянни,но лекаря каза на нервна почва-дяснокамерни екстрасистоли не застрашават живота...искам един ден и аз да водя пълноценен живот като "нормалните" хора и да бъда щастлива 100 %....ДАНО ДА Е СКОРО

Аз съм диди ,от плобдив съм и съм на  :-[50 години.Омъжена с две дъщери и все още с една внучка ;D-чакам втора/ или втори/ януари.С ПР съм от 2001 година след загубата на сестра ми.Бях "излекувана"9 години..миналата година имах рецидив,който овладях до края на годината,но преди три месеца загубих и мама и отново не съм добре.Получавам пълна подкрепа от семейството си и това ми дава сили да се оправям.......Надявам се и сега да се справя с това гадно нещо колкото се може по-бързо/нали ще ставам пак бабичка ;D/до януари трябва да съм шестица. :-*

Здравейте и аз съм Диана, на 26 г. от София. ПР се появи през 2004, тогава никой лекар не ми каза, че имам ПР, но се справих за 6 месеца с успокойтелни и си върнах нормалния живот. През 2008 получих рецидив, беше по- кошмарно от първия път. Тогава разбрах, че имам ПР от телевизионно предаване...познах си симптомите и се разрових из нета. Писала съм го много пъти, но ПР при мен се появи и двата пъти след боледуване- вирусна пневмония и екзема. Без мъж до себе си, а много искам... Сега нямам атаки, а проблема с дишането от 3 месеца почти го няма откакто пия антидепресант.

 :) ЗДР. ОТ МЕН ДАНИ от ПЛОВДИВ (29г). от 2004  ИМАМ ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ ,СЛЕД ЛЕ4ЕНИЕ ПРОДЪЛЖИЛО 4-ГОД. (с антидепресанти ) вси4ко бе6е ок , но паузата ,която се наложи по-повод БЕБЕ  издържа 2,2 год/мес. ОТ ноември миналата година положението е ЗЛЕ отново лекарства ,но без особен  ефект-КОЛКОТО И ДА СЕ СТАРАЕШ ,СЯКАШ НИЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ,ТОЛКОВА Е ТРУДНО  ДА СИ ПРОСТО НАВЪН С ДЕТЕНЦЕТО И ДРУГИТЕ ХОРА ....ПОЗДРАВИ НА ВСИЧКО ,КАТО МЕН ((: ОБИЧАМ ВИ ((:

Здравейте, казвам се Соня и както виждам съм със най-дългогодишна страхова невроза от всички тук от 28г имам това неприятно заболяване лекувах се при много лекари и то извесни от Пловдивза известен периот съм била добре спръ лекарствата и отново се връщам назат но напоследак чета много за билките на ДемирБозан с която има излекувани доста от ПР но аз съм доста недоверчива ако има някои които е пил от тази билка моля да сподели,

Здравейте, аз съм от София, на 35г.  Страдам от ПР повече от 10 години /вече спрях да ги броя/. Не работя поради същата причина, не излизам от къщи сама или с децата. Никога не съм се лекувала с лекарства, пробвала съм с психотерапия, хомеопатия, билки - стигах само до временно леко облекчение.

Здравейте, казвам се Цветан и съм на 33 год. от София. Държавен експерт съм в министерство. Страдам от ПР от доста години, помня, че първата си атака получих на 12 или 13 години. След това - затишие, допреди 2 години, когато се отключи това нещо след много сериозни ядове в службата. Даже и понятие си нямах какво ми има, въпреки че ходих по какви ли не лекари, които ми казваха едно и също - здрав си. След 1 година мъки, съвсем случайно гледах със съпругата си филм по тв и там един от героите страдаше от ПР. Припознах моите симптоми и започнах да се "лекувам" сам, като си внушавах, че няма нищо сериозно, но стана даже по-лошо - множествени атаки, викане на спешна помощ, непълноценен в работата и семейството си, абе познати вам неща. След 6 месеца отидох на лекар, който ми предписа Ксанакс и Серопрам и да чукна на дърво от април до сега се чувствам ОК. Даже и колата си започнах отново да карам.... ;D Дано рано или късно всички да се "излекуваме"

Здравейте казвам се Деян на 31 год съм от София с тази диагноза съм от 11 год с малки прекъсвания на антидепресанти съм..и често пия алкохол.имам проблеми с пътуването на далеч и оставането сам...аз съм момчето от филма по бтв ако сте го гледали в общи линии знаете за какво става въпрос

Здравейте и от мен  :) На 26 г. съм, от Бургас. Имам ПР от 5 години, в момента не работя, предстои ми да  завърша образованието си в тази учебна година. След 2 месеца започват очните и се надявам някак си да успея да се замъкна до университета. Иначе съм се лекувала с АД и Ривотрил, но ефект нямаше, стоя си в нас, празнея пред компа и чакам да се случи чудо!
До Деян : Аз гледах филма, хубаво е, че някой се сети да говори и за хората като нас, защото смятам, че никой който не е минал през този ад, не ни взима насериозно :(

Здравейте! Аз съм Дани. На 24 години съм, от Бургас. Имам симптомите на ПР от около 5 години с временни затишия и по-благоприятни периоди. Интересното при мен е, че не се страхувам от нещо конкретно, което да предизвиква състоянието ми, или поне не осъзнавам от какво се страхувам  ???  А, имам си някаква там клаустрофобия, ама не само като вляза в тясно пространство получавам симптоми, а и при всякакви други обстоятелства  :) Симптомите ми са предимно свързани със задух, понякога отпадналост и аритмийка, като задухът е най-осезаем и особено при някаква, макар и не много натоварваща физическа активност :))) Иначе завърших бакалавър в УНСС и сега ми предстои магистратура :)

Виж си хемоглобина:))И яж по - редовно и качествена храна.

Здравейте arms Аз съм Ралица,на почти 19 години съм..Получих първата си ПА преди 2 години,откакто разбрах какво ми е и ми беше поставена диагнозата,си живея с това животно..Понякога си мисля,че самата борба с ПА ми прави живота интересен от една страна,и ежедневието ми не е толкова скучно..има дни в които мога да направя всичко,и по цял ден да съм навън,и дни в които и 5 минути не мога да съм навън...ПА ми е придружено със замайване,което води до гадене,но и това го преживявам някак...Опитвам се когато са по силни ПА,да се разсейвам с нещо.Получава се,но не винаги.Все още уча,тази година ми е последна,ще имам бал...Още от сега се панирам..ама каквото сабя покаже..с рогата напред и това е.Колкото до живота ми,не е скучен даже напротив,има хора без моя проблем и са по зле..така,че споко не сме пред умиране...или поне не точно... :)

Раличке,
И да се панираш и да не се - на бала така или иначе всички ще са заслепени от тебе; тъй че вместо да я мислиш, по-хубаво се заеми с възможно най-готината рокля (не е важно да е "маркова")!
 arms arms arms arms arms arms arms arms arms arms arms arms arms arms arms arms

Подкрепям Stareternity, сигурна съм, че ще можеш да отидеш на бала и да си изкараш чудесно и дори ще се аргументирам - там всички са притеснени и адреналинът им е в повече, с разликата, че не са му свикнали и ще се шашкат повече от теб, докато ти ежедневно го освобождаваш с паника и няма да ти се изсипе наведнъж като тях - за теб ще е просто един от "онези" дни, но ще имаш и положителни емоциииии... абе щом аз отидох с пословичната си агорафобия на сватба в друг град и издържах цяяяяяяяяяяяяяяяяяял ден у най-голямата жега да съм шаферка, да посрещам гости, да ги кича с цветя с треперещите си ръце и със същите тия ръце да хвана и букета, че и да държа реч за булката, и оцелях, значи всеки може да го направи...  ;D

Благодаря Ви,за подкрепата..Аз имам агорафобия,но не винаги се получава...Забелязала съм,че става в присъствието само на определени хора,или когато се говори по определени теми,които засягат мен..От малък град съм,но когато отида в по голям град и не познавам никой,нямам проблем,или поне не толкова силни ПА..Пътувам и с автобуси,само където уж ми се пишка през 5 минути буквално...за това не обичам да пътувам така...Ох,малко се отнесох и обърках темата май..Извинявам се.. arms

  :laugh:ама и ти си, значи, абе ей, да не би да имаш цистит и да го бъркаш с ПА:))Шегувам се, разбира се! От сърце ти пожелавам да не ти се получава агорафобията никой път и да си едно радостно и устремено същество, което не бива да забравя, че страхът съпътства всеки успех :)

Използвам момента да кажа нещо, което отдавна се каня на тези, които имат известни наченки на агорафобия - не й позволявайте да се разраства в никакъв случай и каквото и да правите, не си оставайте вкъщи, не се знае колко ще продължи и тя се превръща в един навик и начин на живот дотолкова, че после да не знаете как да се върнете към нормалното ежедневие!!! При мен се получи първият път по стечение на обстоятелствата, защото се налагаше заради друго заболяване да съм на легло, после беше нормално да ми се вие свят, заради заболяването и изобщо докато проумея, че имам И агорафобия, се минаха месеци, а после ми трябваха години, за да си върна обичайния ритъм. Така и не го върнах на 100%. При втория ми рецидив отново позволих на обстоятелствата да ме вкарат в лапите на агорафобията - взимах си болнични, лежах, тъпчех се с лекарства и спях, за да не усещам какво се случва, защото не можех да го понеса. Когато се опомних, осъзнах, че съм по-зле и от първия път. Сега на приливи и отливи живея с агорафобията, ту аз я боря, ту тя мен. Но идеята "да си почивам" у нас беше най-лошото нещо, което можех да направя за себе си и всеки път борбата за измъкване е голяма. Така че от сърце и душа ви съветвам - НЕ ПРАВЕТЕ КАТО МЕН!!! Не й позволявайте да расте, защото ще ви унищожи, ще съсипе всичко, което някога сте имали, а и ще ви лиши от бъдещи шансове. Не се вкарвайте в затвора доброволно. И се опитайте да си простите, че ви се случва това. Иначе ви чака И депресия. Това мога да кажа.

Ralkuna, аз също живеех на място с малък брой хора. Когато се прибрах вкъщи и се наложи да изляза в центъра, за момент се шокирах и ми се прищя да побегна към вкъщи, защото повечето хора там познавах...И реагирах вътрешно пак с познатото добре ли съм облечена, какво ли ще си помислят, накъде да гледам...И подобни щуротии. Това за наченка на агорафобия ли да го имам  ;D или соц. фобия с ПР???  ;D Всичко това ми се размина за секунди, но в спомените си от едно време не се разминаваше толкова лесно. Докато бях навън и минавах покрай всички тези познати хора винаги се притеснявах преди. Та си мисля дали ПР, соц. фобия дали не се развиват повече при хора, които са живели в малки населени места, където всички се познават и хорското мнение е от голямо значение?Колко от вас са живели първите 15 години от живота си в малко населено място?Аз като се ровя в миналото си винаги намирам причините в това, че живеех на такова забутано място, с много хора с тъпо разбиране и склонност към целодневно клюкарене, плюс постоянна липса на пари, хубави дрехи и т.н.
Интересно, обаче днес, докато се ровех из фейсбука, открих снимки на познат, който се беше оженил. В миналото цялото му семейство, състоящо се от четри пет деца , бяха много зле. Майка и баща алкохолици и прочие. Ходеха мръснички, зле облечени. Обаче сега всички изглеждат щастливи като ги гледаш на снимките. Може би когато нямаш пари, но поне няма кой да ти наттяква че като се държиш еди как си излагаш не само себе си, но и родителя си, не развиваш ПР. Ставаш по някое време малко разхайтен, но докато се наживееш и после се стопираш, жениш се и си гледаш семейството???Та всичките тези деца сега са що годе добре според стандартите - семейство, деца, добре облечени, даже като гледах снимките, може и да са по - богати от средното.Много се зарадвах. Аз се радвам на хора, които от нищетата правят чудеса и заживяват добре.

Здравейте, Аз съм Ани от Бургас. На 35 години съм, омъжена с едно дете. Страдам от ПА вече 17 години. Минала съм през години на ужасен страх, години, когато бях добре, и сега отново от време на време имам кризи. Живея в чужбина и се мъча с воля, мисли и инат да се излекувам напълно. При мен проблема е страховата невроза и самовнушението. Смела съм и точно се бутам в нещата които ме плашат...летя със самолети, седя самичка в нас и т.н. само и само да си докажа на себе си, че няма от какво да се плаша. Имала съм, котка, куче и сега хамстерче. Не искам да разказвам подробно през какво съм минала да не повлия на някой и т.н.
Сега отново съм в година на стрес и напрежение, че се случиха неприятни неща в семейството ми, но сега накрая погледнах трезво и си казах...отново израснах духовно и стабилно като човек. Вече се чудя дали ПА не е нещо хубаво за хора, но ние да не гледаме от тази гледна точка ами се плашим и си мислим, че сме болни и т.н.
Смело напред swordfight

Кажи за хамстерчето, чудя се дали и аз да не си купя. Много харесвам животните, ама съм гнуслив.  ???

Ох, много си го обичам. Не е мишка да те е гнус...дори не мирише.
Страхотна топка с която се забавлявам много. Когато започне да се катери по пързалката или да се върти във въртележката. Дори не ме оставя да спя, защото не спира да тича напред назад. Когато му сменям водата, храната или му чистя къщичката го пускам на свобода и после ако ми изчезне от погледа голямо търсене пада, хаха
Често дори ме ръба, когато искам да го гушна пък той спи...

  Тука има някакво противоречие. :)

Stareternity, вземи си животно, от което не те е гнус. Аз сега се кефя на зайчо-байчо, много е пухин и мекичък, и никак не е гнусен.  ;)

Ами не искам да ги пипам, за да не се заразя. Пък на някои кучета им текат лигите. Ако съм в къща с двор - друга работа. Може и кокошчици да си завъдя. Аз и мишките харесвам. Мога да барам паяци, пеперуди... За друго не се сещам.  ???

:D :D :D То от доста време и хлебарки нямаме... Чат пат гледам пред терасата разни прилепи се мотат насам-натам, ама то такова да ми виси цял ден и нощем да се активизира, а, не... Т.е. за да бъда разбран правилно, не търся "плюшена играчка". Много ме кефи кучето порода Мопс - горкото... И тия малките, като на Трачето, са готини. А, и Ирландски сетер - мале, любимото ми! И Руска хрътка харесвам! Обаче нали съм в апартамент...  ???
Гледам, имам горе на тавана, в ъгъла, един паяк. Добре, че майка ми не го е зърнала, и скоро не ме е тикала да си чистя бърлогата... Тия дни ще правим ремонт - сигурно затова е "затишието"  :D :D :D А иначе, честно, паяци харесвам - нищо лошо не съм видял от тях - живеят си, плетат си, грозни са... - ама и те кой знае какво си мислят като ме гледат, тъй де...  :D :D :D

Хораааа,ако някой желае да се свържем по фейсбука да ми пише на лична...Сигурно ще ни е интересно да видим как изглеждат и другите паники :D

Изглеждаме всички нормално.На мен също можете да ми пишете на лични,да се свържем в фейса.

Веси,изпратих ти съобщение,но май нищо не получаваш..изпрати ми фейсбука си на лично да ти поискам приятелство,ако желаеш..

Ох,извинявам се..за Stareternity ставаше въпрос..