Спам(когато не искам да наводнявам "Дневника на психопата"с постове

[dulo681]

Имам честта да познавам психопат. От тия като по филмите. Беше издълбал и дупка, където да зарови жертвата си. Казват, че било за пари, но той и я изнасилил.И роднина му била. Майка му беше рацотна жена, а знам, че и той и баща му я е бил. Не знам що за семейна атмосфера е било. Не знам някои как обичат криминалета. Аз, защото до 18 тата ми година съм живяла нонстоп с новини от типа на посочената... плюс издевателства на пласьори... даже имах параноя, че "7 часа разлика" е вдъхновен от изпълненията на един мой братовчед и престъпниците около него. Иначе до 10-12-15 годишна възраст нямах никакъв проблем да гледам, даже обичах.
Та... като изключим, че се ужасявам, че в общи линии нищо съществено не се прави да няма подобни семейства(защото братът на психопата беше добър и тия хора имаха всичко, за да имат нормален живот...)...на мен ми е болно за "шизофреници" като мен, които просто биват "извадени от кожата си". И ако аз съм се ограничила до постове, някои прескачат закона.
И преди съм казвала, че е хубаво, че правя психоза, защото неадекватността ме спасява, блокирам отмъстителността.
Мда. Не се гордея, че на времето, а и сега често, изпитвам омраза, но не към баща си, а към майка си. Гледам да се смея защото коя ли обичаща майка не нарушава личните граници, но... е под въпрос и колко съм била обичана. Ако живея с нея, ще ограничипространството ми, да не би да преспя с някого, той да ме изостави и хората да ме сочат.(то те се изпонатръшкаха всичките, но... и така)

[dulo681]

Не знам дали на някого са му полезни точно следващия тип "прозрения". Да продължа с "Аз съм..." Емоционална съм. Добре, че туширах това неспане. Значи толкова силно ми е огорчението, вината, ядът, разочарованието от живота, че не мога да спя с дни. Когато се скарам с близки, без значение кой, три дни съм в лошо настроение. Дет се вика луда работа.
Ако се позиционират тук... аз винаги съм изпитвала ужас да не се влюбя в някой от мъжете на близките ми. И бях на тръни. Явно не съм успявала да скрия тези си страхове. Само че ме обижда тестването ми дали ще се поддам. И то генерално. Рядко съм разкарвала хора от живота си. Даже май е за първи път. Аз никога не съм се карала сериозно с близките ми в миналото. Нямала съм подобни драми. За първи път с близък имам подобни преживявания. Затворена книга и случайни срещи на родата са. Ако стъпя в бг въобще.Имам няколко странни спомена за предложение да седна на коленете му на един бал(имаше хора, нямам идея с каква помисъл беше това. Пиян?! И какво от това). А братовчедка ми си я знам, че ще я заболи. Не седнах. След години бяхме останали двамата и имаше нещо като както започват при бокса, борбата преди да почнат да се млатят. Бях в криза и се чудя тестваше ме колко ми е злобата ли... какво беше това, не знам. После се дръпнах. Никога не съм й казала, защото моето лично мнение е, че е щял да ме тества за лоялност. В опасност се чувствах. Иначе сексуално привличане имаше, дотолкова, доколкото може и да не е точно това, а натрапливости, ужас да не би да се влюбя. Ако чете, защото поне ги предупредих, че пиша... не съм мечтаела. Аз бях и съм съсипана. Напоследък изпитвам пълно отвръщение от мъжете и жените(тук почти винаги са ми безинтересни). Знам отношението към "леките" жени в родата и знам, че и аз не съм подмината от подобно пренебрежение. Сигурно това са ми страховете... де да знам, все ми е тая. Още преди имах симптоми от тоя ужас, защото първата ми платонична любов в последствие беше гаджето на братовчедка ми, само че и двете по едно и също време се влюбихме... какво правят повечето на моето място? Свалят се? Като се върна назад... някакъв кошмар от налудности и реалности е. Не ми се прибира в бг. Само заради това да съм на своя територия и да не се налага да говоря на чужд език имам желание вече. Защото не ми стана майчин немският. Схващам се като седна да чета вече.
Самичка съм, но го има напрежението, че мъжът ми ще се върне, някъде в съзнанието ми. Не до степен на ПА. Просто идея, че жилището не е само мое. Единиян шеф си смени отношението и явно може и да да са накарали цигането да ги свърши тия. Макар че и онзи с ПА... тъпа работа. Много ме напряга, че се намесих, но с този така или иначе вече имах проблеми.Не знам, Мета... аз като цяло уважавам заболяването си. Много си се кефя на приумиците и аз като Киану Рийвс понякога си говоря с бездомниците, но не за да приличам на него, а като се разпиша, разрисувам и композирам... не ми пречат кризите, дразни ме, че има шизо в диагнозата.
Пак казах, няма някой невинен сред родата, към когото да изпитвам лоши чувства.

[dulo681]

Може и защото съм луда да е било това с борбата. Забавлявал се е?  и ме е дразнел, както много хора правят с лудите, вземат ги на подбив? Абсолютно не мога да го разбера. Братовчедка ми се качи в този момент и това нещо престана. Не й казах какво се е случило. Няколко дни по-късно... понеже се заеха да ми помагат, защото съм сама... й се обадих и й казах май че, че няма да оставям никой да ми помага, защото не исках да й причинявам това, много жени на село, на които мъже с жени помагаха, накрая ставаха любовници. Казах й нещо май във връзка с тези страхове, че съм уязвима в този момент... или не съм й.
Въпреки психозите, съм страхотен характер. Не знам какво не му хареса на Тодоров. Сигурно, защото ако го спипам да нарушава кодекса, ще го изтипосам тук. Ако си плащах и ми помогнеше, щях да пиша тук и да предам труда му безплатно. А и много пиша.  Вече ми поотмина. Май че идеята, че минах половината от живота ми, ме подготви за всякакъв вид раздели. А и не е на този пиедестал, на който беше преди.
Та... лоялна съм. И като такава очаквам същото. Когато не го получа, се случва всичко останало.
А това с "ще ти спрат тока"... така бях наплашена от всичко, че не помня за какво говорехме. Заведението, в което бяхме беше гъзарско и имаше камери. По смътните спомени, които имам, ми се затвърждава мнението, че мафията ме е следяла. Дали защото бях много против наркотиците и се знаеше, че разбера ли ще изпищя...дали защото и аз, и мъжът ми имахме някакви политически амбиции по своему. Той кмет, аз с разните кампании. Със сигурност съм била следена. И заради изказванията ми в нета. Без особени доказателства или никакви. Просто убеденост. Иначе самите налудности си ги усещам. То самите психози бих сравнила със... събуждам се, заспивам за секунда... откъдето и неадекватността. Всеки го плаши да види човек в психоза. Аз мисля, че следващите десет години ще съм ок. После ме е страх като дойде деменция, склероза.  Трябва да се докарам до масиран инфаркт или да измисля начин как да умра самоубивайки се, без да разберат децата, че съм се самоубила. Дали ще се усетя като сбъгясам от деменция и прочие? Защото сега знам, когато се задава криза и все едно не мога да контролирам приумиците си, като да си говоря с непознат, но като цяло няма нещо, което не бих направила в нормално състояние. Липсва ми потисната агресия и съм наясно, че ако искам да убия някой например, няма да е безпричинно. Не влизам във филми с "тоя е маскиран" и ще ме убие, никога не действам първа, за мен доказателство е ако някой дойде и ме шамароса... съвсем нормална съм си, дори в психозите. Не вярвам във вселили се духове, вампири, дъновци и прочие. Тя няма никаква опасност по време на психоза да се сдухам така.
Иначе за енергийно въздействие...има твърдения, че определени звуци(инфра, ултра вълни) предизвикват усещания у тялото. Четох, че учените са успели да свържат компютър така, че да нареждат на тялото на човек какво да прави(не мога да намеря статията, но май беше само за движението на крайниците).
Дали мислите влияят на околните... разни такива щуротии могат да ми хрумнат. Специално за психотронното оръжие...за мен това не са налудности. Налудност щеше да е ако вярвам на 100%. А аз допускам само, че не е невъзмъжно. Чрез лазери, де да знам. Но това не е на дневен ред в деня ми. В смисъл...същото е като да вярвам, че ще произведат нови ракети.
Хубава работа свърших. И то с помощта на Тодоров. Жалко е, че нямам никакво време да редактирам предходните профили. Добре си бях казала, че независимо че някой може и да пуска мисли в главата ми, аз трябва на имам силите да се противопоставя. То всички настинки по един или друг начин са провокирани от инфра ултра, всякакви вълни в космоса и въздуха, слънцето влияе... все едно срещу магнитна буря да се боря.

[dulo681]

*Кпирала съм постовете на Тодоров в телефона си. Почнах да ги орязвам, оставяйки най-важното. Ако ги съкратя, ще ги копна в другата тема и ще я заключа. Все си мисля, че повече от всякога, хората се нуждаят от благородни постъпки. Аз съм вдъхновена от Левски и Ботев. Късно е да ставам/терапия да си правя/ егоист, а и се чувствам по-добре, гордея се с с себе си. В нета няма нищо сносно за окр. В общи линии като за ПР е подходът, но без примери е относително дали можеш да си помогнеш сам.
Някои от емоциите си не разбирам. Там, където са подобни на паник атаки. Напоследък не ми и пука особено. Може би, защото в други условия или щях да се пробвам с този, или щях да го избягвам,защото ми е неприятно държанието му.  Нямам и желание да се доказвам като добра. Толкова ми е писнало от хората. Май.

[dulo681]

Освен това този...ами аз май се запознах с него на този бал...ето това е плашещото. Батко ми може да се избъзика "Ела, балдъзке, на мойто коляно", но никога не бих се притеснила. И бъзици от подобен род в началото на връзката им е нямало. Само като ми беше заприличал на Тодоров, та и подозирам с подобен характер, но това само ми помогна да го обикна като човек, защото преди това малко ми беше досаден ли и аз не знам какво, но отношенията ни външно пак бяха такива. Сега са си, както съм си представяла да са отношенията ми с мъжа на сестра ми.
Иначе въпросният се държи чудесно с братовчедка ми. И към днешна дата. Явно не е искал психично болна наоколо. Не знам.
Знам само, че ми е толкова хубаво със себе си. Преди се ненавиждах. Яд ме е, че заради него до известна степен всички се разпърдяхме. Например в началото на връзката с мъжа ми(той ни запозна случайно), отиваха при сестра ми нагости. Мъжът ми предложи даходим и ние. Те ни казаха, че искали да са сами. Сестра ми дори ме помоли да не ходим, да изтърпа заради майка. Не й беше хубаво. А толкова се разбирахме преди. Като сестри. Всички. Все тая. Времето няма как да се върне назад, нито пък аз отново да се чувствам като преди.

[dulo681]

Винаги съм се чудила защо, когато танцувах на пилон преди мрътво пияна, в себе си се надсмивах на тези жени и за мен това беше да си направя малко цирк. Обаче никога не съм подхождала към мъж, с мисълта, че го възбуждам с вида си. В тоя ред на мисли дори да танцувам само за него...
Забелязвам, че имам много сексуални задръжки, независимо че съм опитвала почти всичко. Не мога за говоря свободно с хората. То време не остана вече за подобни разсъждения, но наистина ме отвръщавяше една жена в една дискотека, само с топчета на гърдите. Подобна работа доброволно никога не бих работила. Иначе като танцьорка, но с облекло, което аз си избера... де да знам. Зависи дали има опасност да ме изнасилят.
Щях да се нарека едно безхарактерно същество, но аз в осми клас се бих с момче, за да защитя други момчета да им събува гащите...бяха по-дребни някои съученици. И сега с тая случка в работата. В чужда страна, без връзки, знаейки че полицията е спорно дали би ме спасила срещу агресивен турски ром.Просто съм точна. Сигурно чувството е като да другаруваш с мъж.
Нещо по-весело. Един гургумей в отклонения ми каца веднъж, че се чудели какви са тия пародии на жени, мъжкарани. Че една жена ако върши мъжка работа, я върши с негодувание. Имала излъчване на жена, не го губела, нещо такова.  Почнах да театралнича така, вместо да се кефя, че съм най-добрата. Честно казано с настъпващия артрит, все повече почвам да се държа като жена и да негодувам.

[dulo681]

В общи линии иракчани или иранци, де да знам, но стабилни като приятели. Отнасят се с респект към чужди жени и към това, че работиш. Не съм сгрешила особено много. Просто като сравнявам някои турци и някои българи и то чистокръвни... ни повече ни по-малко същата тъпотия. А. Точно. Селяндури. Излезли от село. Някакви такива.

[dulo681]

Чета Пламенчо... нямало кой да сформира бюджета за психично здраве. Държавата трябва да подсигурява квартира на всяко дети над 18 години, когато поиска да се отдели от родителите си. Само че София ще се пренасели тогава. Може би с подсигурен договор. Някакво съобщение до ОКРтата, че като имат или са обвинени, че са несръчни(наскоро гледах стар филм, в който момичето наръга с нож без да иска любимия си и не знам все пак дали това не ми е предизвикало проблемите с ножа, но не особено обострени. Когато ме жегваха за лявата ръка, като цяло имаше период, в който делях тялото на лоша и добра част, после се ядосах, че предавам себе си и рисуването запазих за лявата ръка.) Другото е ако си променят отношението към теб като скроиш някой номер по тяхна вина. Май ми изчезна потиснатата агресия, но видя ли пренебрежение, съжаление, ще ми мине миналото и пак ще трябва да потискам. А на работата се налага да го правя постоянно. Доколкото жертвите на насилие... аз след онзи случай на военен, помогнал на жената и детето и убил ги, за да не издадат пътя до бг.. не знам какво да кажа.

[dulo681]

Понякога ми се иска да се скрия от света.Мъжът ми ми каза, че аз имам вина. В работата много от колегите ми ме поздравяват с уважение, а преди това младите даже и не ми обръщаха внимание. Откакто заех позиция. Някои с тъга ме гледат и поздравяват. Та ми хрумва за нещо като... абе като отделение за монахини. Ако мъжете са искали да получа отвръщение от тях, са успели. Само че аз като си представя да отида при жертва на насилие, която не може да чете и пише... бих организирала курсове по бг,де,английски ...но се страхувам, че всяка подобна акция ще бъде като набиране на персонал за публични домове.

[dulo681]

Даже ми хрумва за караваните за бежанци,но само по един човек вътре. Когато правиш психоза,но не ти се пият хапчета. Не си убил никой,а просто си имал проблеми вкъщи. Нещо такова. Даже ми хрумна за такива сглобяеми контейнери да се предлагат като безплатна квартира,когато си намериш работа в някой град. Да не плащаш за квартира. Нещо такова.

[dulo681]

На мелатонина хубавото му е, че няма зависимост. Поне при мен. Когато не съм на работа и имам време да спя до късно, не го пия, а чакам да ми се доспи. Само евентуално запек като ефект, макар че не съм сигурна дали не е. от годините, артрит, щитовидна. Не ме вълнува след като хемороидите не ми говорят. Сърцебиенето ми се появи след психиатрията, когато ме предозираха с всякакви хапчета. Сърцебиене си имах още там, те се кокореха, но продължиха да ме тъпчат с лекарства. Никой не ме преглеждаше за алергия. Червени петна, които се появяват след приема. Завяхват и при следващия прием се появяват пак.  Честно казано... а в софийското поле няма ли шистов газ, че нещо се навих да събера пари, да си купя ниви около София и да ги продам за добив на газ. Не се чудя на хората, които са продали земята.

[dulo681]

Ако можех, щях да съм очистила тукашните психиатри... обаче този е направил заключение, че съм агресивна, но не съм опасна. След като счупих копчето на лампата в пушалнята, която беше винаги осветена, когато вече бях добре и исках да се прибера вкъщи, но той не бил бил сигурен. Единствената причина, поради която не продържих с агресията е страхът от хапчетата. Ако нещо нямате планове за психичното здраве, газови камери по собствено желание са перфектна инвестиция.

[dulo681]

Не знам дали не пудкукуросах мъжуртиите там да си покажат магариите. И аз да не остана назад. Като ме хвана чувство за вина, оправих копчето с юмрук, ма точен, нахвърлях си превръзките използваните по земята в коридора, махнах си чаршафите от леглото и се подготвих за тръгване. Така си спах едната вечер. Без чаршафи на найлона.

[dulo681]

Уточнете им на САЩ, че пак бих направала аборти. И на двете понякога не им се живее. Абсолютно всичките ми по-сериозни приятели бяха подобни лекета. А аз си мислех,че ще обикнат характера ми. Тодоров... ако някой ми 'аресва шкембе чорбата,ще го науча да си я готви и сам.  Не стига, че ше готвя и ще чистя, че и пари ще му превеждам на втория час ката получа заплата, а той като ми превежда все циркове ми прави

[dulo681]

Ами като се сетих, че баща ми и други колеги се подпичквали с колежка? Със същия гоуем бюст като майка ми, но... да не обиждам жената. Ни обноски, ни нищо, и не толкова симпатична... били му се смяли каква жена има вкъщи,тръгнал да се натиска на тая. Че дори и на бъзик.
 
Да взема да смъкна вътрешния траур.