Дневникът на психопата

[dulo681]

Да взема да си спомням по-често за боракса. Само аз съм учила химия на теория. Малката нямах сили вече да се изправя и да й взема боракса. Още не съм наясно този кръвоизлив в окото от какво беше.
Направо в малоумно същество сте ме превърнали привидно.
А аз още в бг бях легнала,че замъкваме боракс в Германия, без да съм сигурна дали е позволено.
И аз излежах три седмици в психиатрията. Лекарите от уска имат ли? Стая, в която да са сами и просто да релаксират? Знам, че някои имат мислене на убийци. И затова им се плаща скъпо. Ей те това е то раздвоение на мисълта.
Не съм болна. Не е психично разстройство. Вие ме шикалкавите.
Най-тъпото е, че се заяждате чрез мен с такива като баща ми, а истинските престъпници се хилят злобно някъде по света.

[dulo681]

Аз съм си за гинеколозите. Още помня погледа на Лозанов. И все още съм благодарна за чудесата вкъщи. (Николова)Просто отсега събирам границите като си представя да помагам при раждане на бебе. Не знам какви ми ги плещи свекърва ми по време на една от психозите. Характерите им при самото раждане отговарят на държанието им в корема.
Единствената причина, поради която поддържам все още голямата разлика в годините е една учителка, която някой е осакатил. Не знам причината. Не ме и интересува. Просто като се сетя за това място все едно съм избягала от пъкъла. И от 16-17 години ми го навира чрез диема тв и прочие. Не знам колко пъти четох за Хитлер.
Безумие.
Както казах... предпочитам боя пред секса ви. Доста безцеремонна съм била. В отговор на тъпотиите, за които ми разказа една блондинка. Язък, че съвсем нормални блондинки ще бъдат сочени за блондинки.
Познавам ти историята. Не ти се сърдя, но и приятелка не си ми.
Седя и си мисля за фистулата. Кога се възпали. Да завърша позитивно, че "смоок ин дъ уатър" на нов български е някакво сантиментално обяснение за сътворението на света.
Немахте си работа с проверките.
А аз пък съм но вълна Бийтълс и по-специално Пинк Флойд.

[dulo681]

*на вълн?
иначе предимно за стари събития говоря. И само загатвам, че пак съм на черешата.
Чи как няма да се хиля. За адлера, сокол ли е, орел ли беше.... съм символ цял на Дойч.
Еж не виждам, не чувам, ама като ме напсуват от метри ги чувам.

[dulo681]

"Циганин как обича, зная, но още знам, циганин как страда щом остане сам."... седя и се чудя кой циганин имате предвид. Нещо като да счупиш играчката си и тогава да осъзнаеш, че ти е била любима.
С две думи... на мен ми харесва... в тесен кръг да ме оплачат, както им щукне, може и да не плачат, да се свият някъде и да се осъзнаят за седмица, две, да слушат музика, че даже и да ми пуснат на изпроводяк нещо, оф, естествено, че Металика, всъщност каквото си искат, да направят, както аз не можах. Да легнат /седнат някъде и да потъгуват искрено, а не да се стискат, да се чудят как да се държат и всякви други глупости.
Ако имат пари ще раздават, ако нямат ... аз трябва да им се извинявам как съм ги гледала, а не те на мен чест да отдават.
 

[dulo681]

Винаги съм се опитвала да бъда балансирана. Присещам се за Чернобил, но те ми се получава да му простя.
Как обичам техниката, си нямате идея просто. Даже и майчиния език на пералнята разбрах. Тия дни изпиука предупредително, че пак някой си е забравил нещо в джобовете. От няколко часа източвам поетапно вода, за да почистя и да се отвори.
Това, което правите с нас е безобразие. В Германия била невиждана инфлацията и ми е ясно, че явно по нак ли се ориентирате кога да спекулирати, а?!
Много тъпо.
Странната ми фистула. Сигурно от ръбестото легло се е получила.

[dulo681]

Най-интересната част оставих за себе си. Обаче викам чекай още веднъж на послеслов да я плесна.

Диагноза ли е това или едно такова изпълнително и доброжелателно същество, което като погледне някои турци и му идва да ревне с тях на едно?

Шефът ми тия дни разправя без слушалки на телефона. Аз си ги нося в джоба въпреки вероятността от токов удар от дъга или нещо си от сорта електрическо.

Прибирам се у нас да чистя... слагам пералнята, блокира с работните дрехи, не си намирам слушалките и май че си ги изпрах.

Питам се... шизофрения ли е това или в забравянето ми има една особена мистика на съзнанието да не се налага винаги.

Не съм болна. Просто изучих различни типове мислене и забравих за малко какво правя.

Днес се изплаших, че цял един ден ми липсва... децата ми казаха две думи и се сетих какво правих вчера след работа.

Съсипахте ни живота с тия партии. Не е работа и централизирано управление.

... тъй де. По-добре ми е да ме биете. Или да си работя прилично 8 часа тежък физически труд, което си е същото.

[dulo681]

Аз в родата си и зъболекарки имам, знаете ли? В един момент се освятках, че по своему явно съм пристрастена към упойките покрай зъбите и все още се питам кое все пак е истина.
А явно заради тъпата партия и тук не пропуснаха да бележат децата.

Не се отказвам от продавачи с прясна рана на ръката и пак си ходя там за цигари. Стискайки палци да съм родена все пак с късмет.

Край

[dulo681]

Послеслов

Първото ми влюбване явно е било, след като един батко ме спаси от пасмината идиоти в моята група в детската градина.

От подобна ситуация явно е възникнала поговорката ли:"Хвани единия, с него блъсни другия".

the end

Все пак знам, че има хубави семейства. Там, където не се вика, където хората са живели сами, а не постоянно щъкащи пенсионери да търсят внимание и да застават между половинките.

Трябваше да изляза на квартира. Да изляза от депресия и да си поддържам стаята сама. Нещо, което сестра ми е направила.

[dulo681]

В България имах зъболекар левичар. Да вземе да напише някъде, че е, защото няма по - добри от нас. В тъпата София само той беше чудесен.
Тук зъболекарят ми е чернокож.  Не ме интересува как ще се справи. Мен белокожи ме разчекнаха психически.
Не ме интересува коя религия изповядва, все да е чел за Хипократ.
Обожавам фамилията си. Запазила съм я в подписа си.
 
Защото съм тарикат.
И документите за отказ от шофьорски курсове са невалидни, защото първо не разбирам добре езика и второ изрисуван с допълнителни обяснения документ сочи, че има протест и е невалиден.
Няма да се кача да карам, ако не съм сигурна, че всички около мен са сравнително защитени.

Просто предайте на немските власти, че айкюто ми бие горна граница в няколко направления.

И последното, което трябваше да направят е да друсат мен, въобще и в България, трябваше да работят с мъжа ми, а не да прилагат садо-мазо доминат и доминиращ и разни тип "50 нюанса сиво".

Задници, дришльовци, измислете си още термини.

[dulo681]

Ако случайно съм ви засегнала финансовите интереси... ей сега ще покажа какво е чест.
Макар че се чудя... за чий.
По - миналата година полицаите ми казаха, че блъсканиците вкъщи са семейни проблеми, вкараха ме в психиатрия след това, счупих копчето на лампата в пушалнята, защото имам нужда за малко поне да остана на тъмно, като ви гледам нагледно схемите....
Тия дни на един протест демонстративно хвърлих една цигара на земята. А чантата ми мирише на дърт тютюнджия, понеже ако няма кош, често си прибирам фасовете в нея.
Няма да спра да пуша. Отнехте ми детството, младостта и способността да се радвам на децата.

[dulo681]

Когато за дълго си в затвор(пък макар и мисловен) е нормално всичките ти емоции да бъдат засилени. Съжале, Тодореско.
Много обичам да излизам права в спор!
Всичко хубаво
Оф, тъпите таблетки. А... аз мога нищо да не правя и да ям. Ако има ядене.

[dulo681]

Прекалено прецизни удари се случват с тия игри.Още преди години ми мина през ум. И го написах. Сега .. мушмурокът... явно вече е притръпнал към случилото се. Лични предположения. Това се случва във всяко семейство до определена възраст. Или винаги, според случая.
Не ми останаха мозъчни клетки вече от стрес. Става ли да се отдам на някакво подобие на селски труд?В смисъл, не секс, просто като си дадох сметка, че сме(сте) преживели Чернобил, на теория не се ядосвам много, на практика съм без нерви... Така де... извънземните, не космонавтите, извънземните ни се смеят.
Глобално решение... няма да спра да пуша. Ако намалите акциза, автоматично не се тревожа и почвам да си мисля за здравето и здравето на околните.
Мога и статия да напиша по въпроса. Само че е крайно време да си оценя труда и аз.

[dulo681]

Казахте ли на мушмурока, че не той, а игрите са виновни, че ударите стават прекалено прецизни?

[dulo681]

Заради вестниците е всичко. По Джон Наш. Сега пък изнамерих своята щуротия, в която участвах. Значи смъртта се осъзнава някъде в периода 12 годишна възраст.
Само че тогава бях малка.
Казвала ли съм, че много исках да съм 18 годишна?
Това значи, че обичам ума си.
От друга страна съм толкова предпазлива, че направо току да ме обявят за негодна за работа.
Забравих да проверя дали съм изключила уредите. И викам чекай да ви драсна некой ред.
За моите случаи обаче от последните 16-17 го одини отговорност носи държавата. Включително и немската. Както и мъжът ми, който много държеше да бъда чистачка. Като видях задоволството му... се отказах от това. И няма да бъда чистачка. Завива ми се понякога свят и мога да счупя някоя забележителност.
В смисъл като ми завъзпявят чистенето... дотогава бях на същото мнение, че е важно пари да има. Обач' с тая проституция ме съсипахти.
Проституирах с мъжа ми, понеже вече съм независима ще си карам на вибратор.
Включително ще си тропам с крак, че нямам представа кой ше реши да раздава правосъдие, ако пък реша да преспя с мъж.
И не се тревожа само за себе си. А и за половинката си. Плюс какви бактерии ще си внеса вкъщи.

[dulo681]

Докато не се изчерпат следствата на дипломацията.
Та... Меланин или Меланом. Това е въпросът. За мен... аз съм си за мира. Естествено, че ще искам за децата да са с някой, който слуша същата музика, има същите интереси и имат приятели, на които да разчтат.
И прочие.
Сложих си червен конец. Щях да кажа конче, ама е двусмислено.
Още нещо щях да казвам, но забравих.
А, да, за вестниците.
Джон Наш не е бл луд