Сега да си кажа и аз
Признавам си без бой, преди няколко години, когато за първи път се сблъсках с проблема, общувах само с едно момче, с което пак се запознахме чрез един форум. Тогава много си помогнахме един на друг, защото си давахме сили взаимно и се утешавахме, като не се получи. Помогна ми най-вече това, че имаше абсолютно същите оплаквания като мен и знаех, че ме разбира. По-късно и двамата се измъкнахме от блатото, всеки както може, запознахме се на живо, станахме си приятели. И така до ден днешен. За него винаги ще съм специална и той за мен, защото в това сме си "първите"
И за да не търсите под вола теле, никога не е имало нищо повече от приятелство, просто разбрахме, че ПР създава мн по-силна връзка от всички останали.
От февруари миналата година насам, попадайки в този форум и не само тук, се запознах с толкова много хора с ПР, че вече накъдето и да се обърна, ги виждам
Има такива, които познавам само виртуално все още, но ги чувствам близки. Някои от страдащите от ПР в момента са сред най-скъпите ми приятели (и малко повече
)... за тях бих дала всичко! Смятам, че това е едно от най-хубавите неща, които ми се случи, заради ПР. Имам усещането, че сме в някакво тайно братство, в което се подкрепяме и пазим съвестно тайната си - като масони
Мисля, че дори и след като се справя (което се надявам да стане скоро), те ще заемат важно място в живота ми
//-->
Анкета
