Колко много прахосана енергия.
Чета ви и ви се чудя. Ето даже се и регистрирам за да пиша. И аз да позагубя малко енергия.
Обръщате толкова внимание на дребните неща, а не можете въпреки всичко да се справите с основни и важни неща. Иначе за какво ще сте в този форум нали
Лекари, лекарства и прочие... жалко... голям потенциал се крие във вас, но се пилее.
Не се стремите към важни неща, а задълбавате за глупости - кой какво щял да каже, кой в какви критерии попадал...
Бих искал да помогна с нещо... естествено с идеи. Защото психологичния подход се храни с идеи. Но знам какво ще се случи: в определен момент ще се усетя, че не ми е тук мястото и ще си ида. Защото лошите идеи се хранят с лоши мисли. А форум в който се споделят нежелани мисли е излишно задълбочаване и вторачване в грешна посока ... ЗА МЕН.
Но в края на краищата както се казва - "в болницата обикновено има болни", "в затвора обикновено има престъпници" "в училището обикновено има ученици".
Затова всяко място си има и хора за него. Дори да не ми е тук мястото, аз съм тук, но какво ли диря тук? Може би каквото дирят останалите. Ех... пуста да опустее манията за величие. Дето ни тресе всички нас хората.
Да се изкараме кой от кой по-велик. Да се озъртаме и вглеждаме в другите да не би да ни изпреварят ... да се похвалим за това и онова.
Безмислено е всичко дето го пиша, защото вреди. Вреди на мен. Но помага на друг. Аз не искам да помагам за да не си вредя, защото няма как да помогнеш без да изпъкнеш.
Не може да кажеш, че си решил да мълчиш.
В нашия свят поне не е възможно.
Просто исках да ви кажа, че има начин за всичко. Просто трябва да забравите за глупостите. Четете правилните книги. Разберете същината на света и на нас самите. Не допускайте да ви манипулират.Не живейте все едно ще живеете вечно. Депресии, отчаяние, всичко това са безмислени неща.
Не бива да се мисли за изминали неща, да се преценяват какви биха били ако...
Всяко нещо се случва по точно определен начин и той не може да се промени. Всички опити за промяна на минали събития са хабене на енергия и надникване в илюзорен свят. Свят ,който сами създаваме и не е реален.Свят който ако подхранваме ще ни погълне.
Няма друг начин по който да го кажа за да бъде разбрано. Хората не разбират крайно изчистените теории. Не и ако са абсолютно различни от всичко ,което знаят до сега. Така действа мисленето - противопоставя се на всичко различно. За съжаление така действа и лекарството - противопоставя се на всичко в момента ... и изисква промяната му.
Общо взето , всички проблеми идват от неправилен фокус. Фокусът върху който сме прострели възприятията си. Възприемаме маловажните неща , а важните не забелязваме. Така ни учат. И ние така учим. И проблемите се влачат ли влачат...
Не е важно кой си, не е важно какъв си, никой не се интересува от теб, всеки се интересува от себе си. Може да се мъчиш да изглеждаш по определен начин, но за да бъдеш възприет , трябва този който те гледа да СПРЕ да се мъчи да изглежда някак . Това няма да се случи.
Никой никого не гледа. Илюзия е "какво ще кажат хората". ХОРАТА "казват" защото така трябва... Защото тях някой им е втълпил че трябва да играят ролята на ХОРАТА, "КОИТО КАЗВАТ". Гадна роля. Защо я играят?
А вие играете ли тази роля? Гледате ли другите какво правят? Намирате ли им кусури? Възвеличавате ли себе си за сметка на чуждите недостатъци?
Ако е така , то и вие играете тази роля. Правите го защо? От искрено желание?
Защото си нямате друга работа? Просто защото това е крайният резултат . Резултат от няколко правила на поведение, вменено от обществото.
Манипулация. Противете се. Зарежете глупавата роля.
А като не сте във роля вече... какво значение имат останалите "артисти"?
Та те се преструват. Страх ли ви е от преструванковци?
Може би ще ви е страх от водата защото е мокра , или от вятъра защото фучи, или от светлината защото свети? Страхувайте се ако искате- то си е ваше право.
ПРОСТО ИГНОРИРАЙТЕ ХОРАТА. Не сте с нищо повече от тях и те не са с нищо повече от вас. Спрете съревнованието.
Така или иначе никой няма да ви присъди награда. Няма и кой да го направи. Няма съдии, няма рефери. Всичко е само една илюзия за състезание.
Илюзии при хората колкото искаш. Някои смятат себе си за безсмъртни. НЯКОИ ли казах?
По скоро ... ВСИЧКИ.
Човек който не умира , живее по друг начин. За съжаление ние опитваме да правим нещо, което не е за нас. Живеем така все едно няма да умрем никога.
Тук вече нямам готово лекарство. Нека всеки се справи с този проблем сам. Но донякъде проблемът е че се осъзнаваме твърде късно.
Как може да кажеш на едно дете ,че ще умре? Да това е вярно, но все пак трябва ли да му разваляме удоволствието с тази истина?
Но пък може да не го лъжем. Ето над това може да се поработи. Не бива да лъжем децата че са безсмъртни.
Не трябва да им даваме илюзия за вечен живот. Защото все някога ще разберат истината, но тогава няма да има път назад. Вече ще са си построили живота... ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.
Не обръщайте внимание на глупости, не се задълбочавайте над простотии, да не ви пука от нищо. Не се стремете да подтискате когото и да е, не мислете за неща, в които не искате да участвате, не тълкувайте всичко по определени рамки . Нашите рамки са достатъчно грешни за да си позволим да го правим.
Нашият мозък мисли по точно определен начин. За да постигнем нещо е нужно да се стремим към него. За всяко нещо си има верен път и грешен път. Не вървете по грешните пътища.
Колкото и да ни се иска не може да пренебрегнем наложените правила - трябва да се движим по тях, към нашата цел. Заобиколни пътища има много , но всички те трябва да се вървят.
Може още много да се пише за грешките и заблужденията, но както е казал... някой... всичко с времето си. Истината не се смила лесно ако е на голяма хапка.
Затова от мен толкова.
И моля ви, не ме мислете за велик - никой на този свят не е велик.
//-->
