Изпитвам страх, когато вляза в някой голям хипермаркет

[evridica]

Искам да ви споделя, че когато вляза в някой голям хипермаркет веднага почвам да изпитвам напрежение, страх, олекване в краката, луминисцентното осветление почва да дразни очите ми и да ми се повдига. Чудя се защо това ми се случва само в големи магазини, а не в някой малък магазин, да речем? Някой има ли подобни усещания?

[Шашмагюл*]

  Подтисках, подтисках... изби в сънуване, че пиша тук и там, и там.
Едно време, като бях бременна, сънувах, че пуша по същата причина.
След като на няколко места си казвам открито мнението и става джангър по някое време... най - после се усетих, че ми бяха казали, че никой не обича да го критикуват, но и... че имам стил бе, където и да се цвъкна, по някое време изкристализира стил, общо взето колкото може - оригинален, при условие, че изкуството датира от не знам кога във всичките му форми, всяко ново е всъщност добре забравено старо...
Та да премина към теб... така и така никой не пише, а и аз предпочитам нощи без сънища.
Една година по - късно имаш същите симптоми?
Какво причинява ПА:
- мислиш как ли изглеждаш в очите на 100-200 и повече човека?
- или се страхуваш от атентат?
За първото... докато не си пооправих зъбите и не си купих ново яке, когато влизах в мола се чувствах като идиот. Когато във Варна пребиха клошар, а мен ме разпитваха за собственото ми злато, когато го продавах, за да си купя синтезатор и го изследваха, както никога досега май че, доколкото помня, чувството беше ужасяващо, защото в крайна сметка това ми е най - удобното място за повечето належащи покупки и плащания.
Ако се облека така, че да привличам внимание, пак се притеснявам... затова обичам да изглеждам неутрално. Така с времето преодолях този ужас от заблудата, че когато вляза някъде, всички вперват поглед в мен. Каквото теб ти грабва вниманието насред множеството, такова е и сред останалите над 90% според мен...
Относно второто... Така ни учеха в безопасност на труда, че когато влизаш в сграда, трябва да огледаш схемите поне бегло, за да знаеш аварийните изходи при кризисна ситуация. Винаги слушам, когато говорят по високоговорителя в такива магазини. И до там с тревогите.

[karindar]

Искам да ви споделя, че когато вляза в някой голям хипермаркет веднага почвам да изпитвам напрежение, страх, олекване в краката, луминисцентното осветление почва да дразни очите ми и да ми се повдига. Чудя се защо това ми се случва само в големи магазини, а не в някой малък магазин, да речем? Някой има ли подобни усещания?

Eвридика, развила си агорафобия, затова изпитваш това напрежение. Агорафобията е състояние, което може да съществува самостоятелно или успоредно с паническото разстройство. Агорафобията е разстройство, което се явява в ситуации, когато не можеш да напуснеш мястото където си. Това е силен подтик, който трудно се повлиява от контрол на дишане, тренинги и т.н. Затова, хората развили ПР с агорафобия най-трудно се справят с агорафобията, особено когато става въпрос за големи пространства, много хора, открити пространства, мостове, ескалатори, самолети, лифтове и т.н. Агорафобията се лекува с постепенно излагане на ситуацията, която я поражда, необходимо е обаче дълго време. Без да те плаша може да отнеме месеци и година. Но това не трябва да те отказва.

[Шашмагюл*]

Аз бих искала да разгранича паниката, която се появява, когато си сред много хора. Според мен зад това стои само и единствено объркването или по - точно побъркването на мозъка, тъй като му е трудно да определи в един и същи момент "какво ли си мислят за мен тези 100-200 хора" и "как да се държа, за да се харесам на всичките разнородни характери, които ме стрелкат евентуално с поглед".
Освен това, когато за неопределено време си се затворил вкъщи е съвсем нормално, когато излезеш навън да ти се завие свят от притока на свеж въздух.
Важно е според мен какво се мисли точно преди да се появят симптомите на паническа атака, ако правилно съм ги разбрала, което означава и изпитала, би следвало на всеки да му е трудно да "върне лентата" назад, за да се сети какво си е мислел точно преди да получи задух или сърцебиене или както в моя случай буквално "забиване". 
Би следвало зад страха от голямо количество хора да стои желанието да бъдеш харесан от всеки.

? ? ?

[karindar]

Агорафобията е импулс, няма нищо общо с това какво ще кажат другите. Докато социалната фобия се интересува от това другите, какво мислят за теб, какво чувстват за теб и т.н.
Агорафобията е неконтролируем импулс, нещо подобно, каквото е кихането, например.

[Шашмагюл*]

Импулс или по - скоро това е същото като сърцебиенето, което ми се появи за няколко месеца?
Аз си го обясних така: когато съм изнервена, дишането става повърхностно, което ускорява сърцебиенето до степен да се усети, след краткотрайно сърцебиене то вече работи в нов режим "изнервена съм". Вечер, когато си легнех, в опити да помисля за някоя розова серия и да се приспя  , получавах сърцебиене, което според мен е бил нормален етап от работата на сърцето, за да премине към "спокоен режим".
Смятам, че същото се случва и с евридика, както и всяко друго ПР. Излиза навън, завива й се свят, сепва се, че ще й стане лошо, което пък увеличава адреналин, убива витамин с, откъдето следват разнообразни симптоми, тъй като организмът едва ли не се пренастройва към режим "изнервена съм".
Значи, в момента, в който ми хрумна, че не съм си прецакала сърцето с тези нерви, а просто то преминава в различни режими, спрях да се сепвам, когато имам сърцебиене, освен това включих упражнения, за да подобря като цяло физическото си състояние, научих се да дишам коремно  и ми се получи. Пак се появява от време на време, но като знам от какво е, пак, както едно време не му обръщам внимание. Само че преди беше изключително рядко, докато сега три месеца ако не се лъжа през ден през два, ако не и всеки ден - така и не започнах да си водя дневник кога какви щуротии си сътворявам за разнообразие.
От цялото обяснение питам: Евридика, ако знаеш, че завиването на свят е нормално, когато не си излизала дълго време навън, понеже се сменя налягането на въздуха и т.н., а след като не си се излагала на подобни въздействия дълго време, то те ще са ти нови усещания и организмът ще реагира необичайно, дори да ти захлопа сърцето, ако си знаеш, че то преминава в някакъв друг режим, а тези неравномерни тактове от негова страна са точно по тази причина - както при автомобила - преминаването в различни скорости е свързано с леко забавяне на скоростта?
Не че от първия път ще спреш да усещаш това, което по принцип усещаш, но знаейки тези подробности, дали чувството няма да е поне на половина плашещо?
Поне на мен така ми подейства.

[evridica]

Агорафобията е импулс, няма нищо общо с това какво ще кажат другите. Докато социалната фобия се интересува от това другите, какво мислят за теб, какво чувстват за теб и т.н.
Агорафобията е неконтролируем импулс, нещо подобно, каквото е кихането, например.

Днес пак получих ПА в един хипермаркет. Това стана докато се редях на опашка да платя. Не мога да контролирам този импулс, който ме обхваща, и ме заставя веднага да се махна от определено място.Много гадно усещане.Не контролирам този импулс поне засега.

[Шашмагюл*]

Хм... админе, съжалявам, но... аз получих жестока кашлица, понеже страдам от сухо гърло, нямах вода в себе си, точно в един мол. Не знам колко проветряват там.
Вода е първото нещо, което трябва да фигурира вече в чантичката ми.... ше взема да изляза на пазар с мъжа ми, за да си избера мултифункционална и лека, че не знам колко "дини под една мишница" се опитах да нося през годините...
Лекува се, лекува се всичко, а аз ако все пак реша да пия някакви хапчета, няма да се срамувам, че не съм успяла.
та аз владея относително отлично доста по - сериозно състояние.
Да, на моменти се бъгвам, но... аз все си вярвам, било в човек, било в господ, иначе... оно за какво ми е да живея... Превъплатих се в шопкиня.
 
Ама си оставам със сърце на половина провинциално.
 
Идете разберете вие как да се държи човек с различните хора-  ту като интилигент, ту като идиот.
 
Там, от мойто си онгълче.... сякак.
 

[Шашмагюл*]

Прекалено нормално реагирам.
Когато ми се появи тази суха задушаваща кашлица в немски мол, първото, от което имах нужда е вода.
Веднъж в живота си съм припадала, от там знам, че спадне ли ми кръвното налягане драстично, трябва да изляза по възможност на чист въздух и да седна някъде, но... пак задължително вода, още по - добре газирана напитка.
Когато получа сърцебиене, си усилвам колонките с баси, пия витамин с, обличам си по - широки дрехи и махам сутиена.
Вода срещу цистит.
Крем с глицерин плюс прием на витамин с за добра хидратация на кожата.
Слънчогледови семки за еластичност на кожата.
Яйца за добро зрение, може и майонеза.
Разнообразно хранене два пъти на ден за добра обмяна на веществата.
Липса на задължения за свобода на душата.
Все още се чудя при кого са по - добре децата - при него или при мен.
При условие, че ми посегна пак...
Отиваме към отнемане на децата, но имайки предвид за какви издевателства съм чувала, надали.
И все пак...
Обмислям завръщане в онгълчето.
И без друго тук няма какво да диря без децата....
Да не се жени човек, е гати.
 
Ето ви я рецептата на  Фантагиро(Шашмагюл)
Сънят чисти всякакви психози.
В съчетание с нормални разговори и излизане от социалната изолация, се произвежда нормален човек.

[t.todorov]

" Днес пак получих ПА в един хипермаркет. Това стана докато се редях на опашка да платя. Не мога да контролирам този импулс, който ме обхваща, и ме заставя веднага да се махна от определено място.Много гадно усещане.Не контролирам този импулс поне засега "

Дълга ли беше опашката?

[evridica]

Да,опашката беше дългичка! Но не на всеки дълги опашки ми става зле. Обикновено, когато има опашки в хипермаркетите се чуствам зле.

[t.todorov]

На кои дълги опашки не ви става зле?

[evridica]

На опашки, където мога да изляза от тях. Например, опашките, които са навън не ме притесняват.

[t.todorov]

Значе, когато се чувствате по някакъв начин притисната. Има ли неща в живота ви, ежедневието ви, които ви притискат по някакъв начин, или ви карат да правите неща, които не желаете, но ... трябва?

[evridica]

Замислям се, но нищо в момента не ми идва наум, кое може да е онова нещо, което ме притиска.Ще мисля, на прима виста не се сещам. А, възможно ли е нещо в миналото да ме е притискало и от там да се е появило това усещане, пък впоследствие притискащия факт да е изчезнал?