Дружки, какво правите?!
Да ви споделя нещо. Вчера ходих на представяне на техника за дишане при пеене към БАМ. Първото, което диагностицирах е, че съм развила фобия към терапевти.
След като отидох по - рано, в един момент се стъписах, изплаших, че ще има кой да ми анализира състоянието и бях готова да си тръгна, така, както вчера врътнах за цялата тази работа номер свекитата да водят децата на лекар - всичко им е ок, този път съм хванала на време всичко.
При вас има ли усещане за промяна в зрението? Аз не знам дали при мен не се получи, защото много рядко излизам навън сама, съзнанието ми е все ангажирано около децата.
Както и да е де... Мисля, че добре ще ви се отрази някъде да ходите и да пеете. Колкото и тежки да са симптомите, в един момент поне аз се увлякох, та чак ми се допи.
Мисля, че към първия час вече бях неадекватна и не можех да следвам инструкциите, което не знам дали беше нормално, но може би всичко е индивидуално.
Въпреки всичко бях доволна, а някак си сън не ме хвана да не се похваля, където преценя, че е нужно.
Хрумна ми да ви кажа, че една приятелка на времето ми беше казала, че правя голяма грешка. Когато например аз й се оплача за нещо, каквото й хрумне да ме посъветва, го прави на момента. В момента, в който се разделим, тя престава да мисли за мен и си се съсредоточава над ежедневието. И така не се товари с моите проблеми. 
Не знам при вас как е, но при мен незнайно откога, докато не намеря някакво решение на чужд проблем - във форумите, не мирясвам.
Забелязах, че съм си за натфис.
Не знам аз тая параноя, че ме следят дали не е желание да ставам медийна звезда.
Относно бягащите мисли... Само сънят ме оправя мен. Получава се от преумора, може би при хора, които са почнали да товарят още в детството с мислене, малко износена нервна система. Лично аз смятам, че при мен се получава и от недохранване и недостатъчно течности, наред с другите моменти.
Изводът е:храна, вода, сън, спокойствие - за последното си нямам идея как, но... мисля, че направих голяма грешка като се изолирах толкова, то няма и как де, но...
Друго, което забелязах е, че когато една жена не работи, домашните й задължения я теглят към дома като магнит. Липсата на излизане без децата ми е отнела възможността да се абстрахирам за момент от тях, от възпитанието, отговорностите и т.н.
...
нещо, което със сигурност ще променя, защото не смятам, че и за тях съм полезна изнервена.
Чао
//-->
