Освен това... ето ви още един психологичен момент:
Как да се преборите с абстиненцията(идея)
Мозъкът така е устроен, че може мислено да ви пренася навсякъде. Можете, спомняйки си, да преживеете удоволствието от разни романтични преживявания от миналото отново, нали?
Използвайки това умение, чисто и просто, когато спирате хапчетата, се опитвате да пресъздадете чувството на спокойствие, което ви дава ривотрила, но без да сте го пили. Така с тоя клонарекс, който може да не е толкова добър, но все пак действа, ще имате един преходен момент на нагаждане без хапчета.
Важно е да разберете кое ви докарва ПА. При мен средата се оказа абсолютно наложително за смяна. Все си мисля, че и при повечето е така. В противен случай, аз щях да си остана като старинен замък, едва, едва напомнящ за едновремешното си величие.
А прозрението, че налудностите и халюцинациите в религиозно отношение, е предхождано от суицидни мисли, които навеждат на мисли за бог и смъртта, си е като панацея.
Чисто и просто като ми писне, продължавам да търся безболезнени методи.
Но си мисля, че нещата се нареждат в посока да няма нужда от суицидни мисли.... така де... пореден дъ енд с хепиенд.