Има начин да се справим с паническите атаки!

[loanda]

Здравей, kendy!

Знам, че съм твърде подробна и споделям всичко в детайли, но не е толкова страшно, колкото изглежда. Аз също много се страхувах в началото, въпреки, че ми е приятелка и й имам сто процентово доверие. Но когато сърцето ти се свило като на врабче и подскачаш от всичко, напълно нормално е да се страхуваш от неизвестното.

Освен, че се занимавам с уеб сайтове, аз съм основно художник - това съм завършила. Аз специално се страхувах, да не си загубя таланта. Но тя обяснява всичко много подробно, преди и след всяка процедура. За това съм така добре информирана. В началото ми обясни с прости думи, че в момента стойностите на мозъчните вълни са така объркани, че дясното полукълбо на мозъка е взело надмощие, а това е свързано с неконтролируемо поведение. За да си уравновесена личност и де се чувстваш добре, трябва лявото полукълбо да е водещо. И след като зададох няколко въпроса, тя ми посочи следния пример: Ако в момента имам безброй творчески идеи, нямам концентрацията да ги осъществя. Да изградя скица, проект, фините линии и контури, това наистина ми беше невъзможно. След като поговорихме, аз се престраших. Като един добър хипохондрик, аз се приготвих за всичко лошо - да ме заболи глава, да ми стане лошо. Нищо подобно, ти слушаш едни ритмично подавани от апарата звуци, а очилата мигат синхронизирано. Това е всичко!

Още след като приключи първата аудио-визуална стимулация, аз усетих че съм по-добре. Беше странно, но за да съм сигурна трябваше да проверя. Когато имам пристъпи на паника, не мога да пия изобщо кафе. Разтреперва ме и ми докарва панически атаки. Веднага си направих кафе. Изобщо не се усетих кога съм го изпила. Подложих се на всички дейности, които се страхувах да върша, когато имам пристъпи. Справях се

Всичко е много относително, защото моят мозък реагира незабавно, но има случаи, когато отнема повече време. Ще добавя, че аз имах много силна мотивация. Не може до преди няколко дни да съм била напълно здрава и да се радвам на живота, а след това да прекарвам дните предимно в леглото. Исках по-бързо да си върна нормалното си състояние, докато си спомнях какво е. При мисълта, че ще се мъча месеци с лекарствата преди да се почувствам добре, аз реших, каквото ще да става, аз искам бързо да се оправя. След първата стимулация, както казах светът си дойде на мястото, но все още не можех да се возя в кола (там получих силния си пристъп). Но не се отказах, започнахме с малки стъпки с моя приятел. Първо стояхме на запален двигател на едно място. После до близкия магазин и постепенно всеки ден разширявахме периметъра. И така докато стигнах от Варна до София (това се случи в рамките на два месеца, като междувременно не съм имала панически атаки).

Аз съм от Варна и доколкото знам тук има само един пастор в Католическата църква, който прави Биофийдбек тренинги на групи. Но, само това - без предварителна диагностика, без-аудиовизуална стимулация, която е много важна за бързите резултати. Също така, резултатите непрекъснато трябва да се следят чрез замервания, а той няма такава практика и апаратура, което е много важно за контрола на процедурите. Аз ходех в София при моята приятелка, която разполага с цялата необходима апаратура. Непрекъснато се интересува от нови неща. Посещава семинари, пътува в чужбина, за да се информира за новостите в апаратурите. И като цяло аз и й имам пълно доверие, защото знам от колко години се занимава с това и колко добър професионалист е, както и на колко много хора е помогнала. Няма никаква нужда от допълнителна реклама, тъй като има доста пациенти изцяло от лични препоръки.

Ако желаеш координати, аз ще се свържа с нея, за да разбера графика, тъй като е много натоварена в момента. За повече информация, можеш да ми пишеш на лични съобщения.

Поздрави!

[Dimcho]

loanda, благодаря за отговора, постни смело адреса на биофиидбека.

[evridica]

Лоанда, казваш , че си имала проблем с пътуване  с кола. И аз имам такъв проблем и ми е много трудно. Чувствам се зависима и несвободна. След тази терапия ти можеш ли да пътуваш вече сама в градски транспорт или кола. При мен този въпрос е много сложен.

[loanda]

Здравей, evridica!

Разбирам те много добре. Още в началото на терапията ще се почустваш по-уверена и можеш да започнеш с опитите да се возиш в кола. Моят съвет е в началото да бъде с малки стъпки, на кратки разстояния и да не излизаш от зоната си на комфорт. Не се насилвай. Със всяко пътуване ще се чувстваш все по-уверена и желанието да достигаш все по-далеч ще се появи от само себе си.

Да, в момента се возя безпроблемно навсякъде. Сигурна съм, че и ти ще успееш Трябва да имаш силна мотивация, да си повтаряш, че не желаеш да бъдеш повече зависима и искаш да си свободна. С помощта на терапията ще изчезнат много страхове, ще престанеш непрекъснато да се самонаблюдаваш, защото симптомите ще изчезнат.

Има и още нещо, много важно. Ти можеш ли да се движиш пеша навън? Имам предвид, страх ли те е да излизаш навън, например до магазина? Ако нямаш проблем с това, моят съвет е да се движиш много и на големи разстояния. Движението, ходенето пеша, страшно много помага. А по този начин, когато седнеш в колата, ако те хване паниката, ще знаеш, че винаги можеш да се прибереш и пеша. Следващия път ще си кажеш: "Сега пък защо да слизам като мога да стисна още малко зъби и да се приберем с колата." И постепенно нещата ще се получат. Уверена съм!

По същия начин и с градския транспорт. Първо стоиш и наблюдаваш пристигащите и заминаващите автобуси. Първата крачка е една спирка. Ако се наложи повтори няколко пъти един и същи маршрут само до една спирка. Нека бъде наблизо и в района, който живееш. Постепенно увеличавай спирките, според начина по-който се чувстваш. Ако усетиш, че не можеш, върни се отново до една спирка или само до наблюдаване на автобусите. Само не се отчайвай и не се отказвай. Когато си по-спокойна, опитай отново. Рано или късно ще се получи, защото желанието да се развиваме, да се движим напред, ще надделее в крайна сметка. Искрено ти пожелавам успех!

Ако решиш да опиташ с Биофийдбек терапията, ще ти изпратя координатите на лични съобщения.

Поздрави!

[evridica]

Искрено благодаря, loanda! Нямам проблеми с движението навън, но ми е доста трудно да пътувам с кола, получавам сърцебиене, прескача ми сърцето и се чувствам зле , докато пътувам. Не мога да го преодолея този страх.

[Шашмагюл*]

Аз пък смятам, че страхът ти е нормален. Когато се качвам в превозно средство, винаги съм на тръни и готова за катастрофа. И не е никак странно - в София карат като луди. Според мен... е "орязване на страха" от катастрофа  и не е логично да се орязва чувството за самосъхранение... вместо това трябва да се намали работното време и да се увеличат РЗ, за да няма толкова бързащи хора.
Не е нормално в дъждовно, зимно време да се кара с превишена скорост, нали? Всеки път, без изключение, винаги имам мисъл, в която се сещам, че винаги може да ми е последното пътуване.

[loanda]

Здравей, evridica!

Аз се чувствах по същия начин, преди да ми поставят диагнозата и не знаех какво е. В началото ми изписаха ципралекс и след 7-8 месеца, придобих смелост да правя опити да пътувам с кола.

Сега след последния пристъп, който беше много силен, не исках да чакам действието на лекарството толкова месеци. За това се реших на тази терапия и сега се радвам, че го направих. Не знам, при теб е възможно отклоненията от нормите да са съвсем малки и резултатите да са по-бързи, но не се наемам да изказвам предположения. Сигурна съм, че след терапията, ще си добре. Ще се установи причината за твоя страх и ще се работи за достигане нормалното състояние на мозъчните вълни. След, което страхът ще изчезне. Не знам какво да те посъветвам. Просто трябва да се направи диагностика и да се проследят причините, но решението за това е изцяло твое.

Ако имаш допълнителни въпроси, винаги съм на разположение.

Поздрави!

[Шашмагюл*]

Затова нямам недоизказани слова... всеки, на който държа, знае за това.
На мене ми казаха, че подходът ми на мислене бил самоубийствен, но за мен, при такива шофьори из София, всяко излизане с автомобил ми изглежда като лек опит за самоубийство.
Това, че съм малко по - силна физически, донякъде ме успокоява, винаги гледам да има дръжка, за която да се хвана, общо взето, дори в безопасност на труда едно време, имаше абзац, в който се казваше, че при влизане в една сграда винаги трябва да се огледат схемите за аварийно излизане, къде се намира пожарогасителят и подобни... по мои спомени. 
Когато имам поне ориентировъчен план за действие, съм спокойна.
Казала съм на хората, които обичам, че ги обичам... и това ме спаси преди няколко месеца от момент, в който да ме гложди, че не съм обърнала внимание, че не съм прегърнала и прочие.

[evridica]

Лоанда, благодаря за помощта ти. Искам да те попитам ти първата ПА в кола ли получи? Аз, да. В колата получих деперсонализация и това много ме стресна, започна едно сърцебиене, изпитах голям ужас. Още не мога да се отърва от него.

[loanda]

Здравей, evridica!

Ще ти разкажа как беше при мен първата паническа атака.
Трябваше да пътуваме до съседен град и се бяхме натъпкали в колата като сардели. Аз бях на задната седалка по средата. Още на първата минута получих силно сърцебиене. Но не ми беше за първи път и знаех, че трябва да легна и да дишам дълбоко и след малко ще мине. Така и стана, но това за първи път ми се случи в кола и след това започнаха атаките. При всяко пътуване сядах с треперене. В даден момент паниката ме обземаше и започваха симптомите - присвиване на стомаха, задушаване, учестен пулс. Просто ти се иска да изскочиш от колата и да бягаш. Постепенно започнах да избягвам пътуване с кола. Опитах да заменя с автобус, търсейки в това спасение, но не се получи и накрая спрях изобщо да пътувам, намирайки си все оправдания. Това доведе до влошаване на отношенията с всички около мен, които смятаха, че нарочно се преструвам. Започнах да ходя при кардиолози и всякакви други лекари, с желанието да ми открият нещо. Просто исках диагноза, да знам с какво да се боря. И така, останалото го знаеш. Надявам се, че с моя разказ съм успяла да ти бъда полезна.

Поздрави!

[evridica]

Лоанда, благодаря ти. Много е неприятно. И аз се изолирам от пътуванията. Най ме притеснява сърцебиенето и прескачането на сърцето. Тези симптоми ги получавам в кола и изпадам в див ужас, че може да ми стане нещо. научих се да регулирам пулса с кашлица, но пак не се чувствам сигурна. Зная, че всичко това е симптом на тревожното разстройство, но не мога да се отпусна. На теб преди биофиидбека изписваха ли ти някакви лекарства за учестения пулс?

[loanda]

Не evridica,

Изобщо не съм взимала никакви други лекарства освен ципралекс. Доста време го пиех и да си призная, много добре се чувствах. Но тъй като доста покачих килограмите, а и останалите странични ефекти, реших да го спра и така след 10 месеца получих този сериозен пристъп. Всъщност, моите панически атаки се получаваха следствие на страха ми да не получа сърцебиене. При най-малкото прескачане на сърцето и аз застивах в страх. Следствие на което, адреналинът се покачва, усилва се пулса, задушаването. Въпреки, че бях наясно защо става така, не успявах да се справя. Знам, че има хора, които сами успяват да се справят с паническите атаки, дори да ги премахнат напълно. Аз лично себе си смятам за силна и борбена личност, но все пак не се справих сама. Сега след като знам какви са причините за това, как точно са изглеждали данните от първата ми направена диагностика и последната, разбирам че е било почти невъзможно. При мен сривът е бил доста сериозен, разминаванията и отклоненията от нормите бяха доста стряскащи, но е факт, че след няколко терапии се оправих. За това и бързам да съобщя тук за метода Биофийдбек. Просто защото на мен ми помогна.

Поздрави!

[evridica]

Първата ти паническа атака, вследствие на сърцебиене ли беше?Аз получавах деперсонализация и това много ме плашеше, особено ако я получех на място където не мога да се измъкна веднага. Сега не получавам вече деперсонализация, но сърцебиенето остана.

[loanda]

Здравей, evridica!

Както споменах, отдавна получавам сърцебиене, но не се страхувах до момента когато се случи в колата пълна с не дотам близки хора. След това започнаха паническите атаки. Може би следствие на това. Не знам. При мен страхът беше дали няма да получа сърцебиене. Ако това може да бъде отговор на въпроса ти.

Поздрави!