Заключение :D

[Шашмагюл*]

Та... тъпунгерчета... седми и осми клас се бих с... тези, които в последствие дърпаха момичета и ми бяха набори. Интересното е, че единият дори не беше грозен. Приличаше на Жан Клод Ван Дам.
Макар че "биене" е било силна дума, но имаше сдърпване, скубани коси и от двете страни в единия случай, в другия... абе не ми беше заложено в мислите да "трепя", иначе... той беше хилав, сега вече и болнав, както разбрах.
И за трети случай, някой, който не ми беше набор, по - голям беше... и този не беше грозен, абсолютно нормално изглеждащ...

възпитание, възпитание, възпитание....

Млъквам за днес.

[Шашмагюл*]

  Всъщност не, сетих се за още една българска поговорка... за тези, които обичат родните приумици... 
Звучеше нещо такова: "Едната гънка на мозъка ти е по рождение, а другата, докато майка ти ти блъскаше главата в коритото, къпейки те"... И това ако не е черен хумор във връзка с артеросклерозата, няма какво друго да е... И да ме пита някой що се рових в чуждоземски религии и философии, след като българските нямат равни на себе си?!
 
Освен това, имайки предвид факта, че над път и под път си имам работа с хора, които не разбират какво се крие зад: "умерената употреба на ракия, вино и бира е полезна".... Като че ли, като че ли, като че ли... доказах, че съм здравомислеща и здравеимаща сред неопределено количество алкохолици.
И макар че уж се разграничавам... витамин В, С, цироза?!  Наследствено заболяване... последното. 
Мога и да не отстъпвам на родата... зависи кой как ме иска.
 

[Шашмагюл*]

  Та... деца мои, чада мои... които са с по - така нерви и продължават да четат... Единственото, което трябваше да направя е... да се поставя в ролята на родител за случаите от детството ми, които са останали като натрапливости и да си дам сметка аз как бих постъпила... Така да се каже, да съм по - подготвена от моите собствени родители, когато бъда поставена в същите важни ситуации, изграждащи първоначалните възгледи на децата ми за света.
Другото, което е важно е... чисто и просто да комуникирам  с тях. Да им обяснявам...
Трета важна брънка беше да се досетя, че докато не си позволявах да бъда лоша с тях, бях абсолютно изправна и по конституционните закони, и по христосовите.
Същевременно, когато по една или друга причина не съм могла да установя взаимоотношения, каквито са угодни и за трите ни...
Ами няма как да не бъда лоша, тези деца трябва да знаят все отнякъде кое е добро поведение и кое лошо и че лошото поведение води след себе си някакви последствия... някакви такива щуротии.
Следващият път, когато посетя психотерапевт, ще е точно с такава тематика... и съм сигурна, че съм права в мисленето си.
А радостта от комуникацията... ами ако не мисля за пари, ако не мисля за това дали пък мъжките майки ще са точно толкова съвестни, колкото мен във възпитанието и дали няма да попаднат на прасе, вместо на мъж....
тогава се радвам бе, радвам им се. Иначе ми се стъжнява.

[Шашмагюл*]

  Между другото гледам си делфинчетата, закачени около барплота, едно от които мъжа ми закачи по - нависоко, че го удряше и него по главата.... заключавам, че... съм абсолютна психотерапистка... по душа. 
Служат ми като индикатори за земетресние понякога. 

[Шашмагюл*]

В заключение... тази нервна криза започна като паническа атака. Мъжът ми искаше да види децата през компютъра, след като беше останал да пренощува в хотел, понеже на колата нещо се развалило. Това ужасно ми напомни за вечерта, когато се сетих да се обадя на сестра ми и на мъжа ми, за да говорят с баща ми... понеже имах съмнения, че можеше да бъде за последно.
След това се наложи да търпя някакъв детски филм по картууна, в който се заговори за баща със счупени крака, плюс някакво изречение, че нищо вече не може да се върне назад... тези работи се оплетоха със страха, че някой иска да ми направи лошо - понеже мъжа ми го блъснаха преди време - черен джип, след това или преди това друго... моите нервни кризи...
А и това вечно занимаване с опити да докажа бог...
 
Но всичко започва като паническа атака, всеки път. В опити да измисля мисъл, с която да се успокоя забатачвам още повече....
А ако можех да се довлека до хора, с които да се забавлявам просто нямаше да имам време да ги мисля тия глупости.
А за реални проблеми не ми се мисли, защото обикновено решението им не зависи от мен...
Но със сигурност преодолях безброй състояния като първите две нервни кризи, в които съм стигала до психиатър, който ми е изписвал натравяне с хапчета - ония двете кикимори плюс оня побелял пенсионер, без абсолютно никакви хапчета, само със сън и храна.
Интересното е, че задължително натрапливостите си вървят под ръка с безсъние или недоспиване.
Наспя ли се мисля абсолютно адекватно.
Само много, много съм се затворила и май, май и самочувствието ми е увиснало пак.
Но... все пак успях да си обясня щуротиите си.
Отстрани, нищо, че изглежда, че си говоря сама... поне логично ли си ги говоря, бе хора?!
 
Отгоре на всичко темата на темите заключена.... не за друго, ами защото не е много добре личната история на хората да виси във форум за психично болни, които обществото отхвърля...
Моето е друго, изблик на биполярно желание да участвам в нещо хубаво.
Не знам колко хора четете и дали не ви омръзна да ви препоръчвам да четете Тодор Тодоров. Много пъти си казвах на ум:"Прост си бе, прост си, как можа да не измислиш начин да ми стопираш идиотщината, ама..." ама не само, че ми хареса да си разголвам душата на длъш и на шир, ами и поне не съм само в депресия.
 
Дори и да не ходите при него, четете го. Това е съвместимо с всяко друго БАП-чудо.

[Шашмагюл*]

И понеже няма как да видите, че наистина се усмихвам.... До преди две години бях предимно и само в депресия. Сега ми се струва, че само по една седмица в месеца съм в абсолютна депресия - лежа и все едно нещо ме натиска към леглото, едва успявам да сготвя...
През останалата част от времето пиша тук и се забавлявам със себе си.
Май че.
Освен това правя разни работи, които преди не правех и те ме карат да се чувствам добре... тук и сега.
Не ми е за това, че на господина му се явявам малко като антиреклама с тия мои неуравновесености... 
Ако има някой, който да ви помогне за излизане от депресия, според мен си продължава да важи условието, да е член на БАП.
Като знам какво е усещането за бездна... ето заради такива неща е и хумористичното ми отклонение, а личният пример, за да ви помогна с... личния си пример.
Направих това, което исках едно време някой да направи вместо мен, за да преоткрия себе си в разказаното, да видя как се е справил, да извървя неговите стъпки, за да се оправя и аз.

[Шашмагюл*]

Освен това забравих да спомена, че точно преди да направя и тази криза, мъжът ми ми каза, че му ставало нещо на гърлото... Което ме изплаши много, след като много близък негов роднина на времето починал от рак на гърлото. До обяд даже беше забравил, че ми е споменал това, а аз пък предните дни тъкмо се ровех в синдроми на Крон, тумори, включително, за да предотвратя появата на такъв....
И ако ми кажете, че няма причина да изкукуригам и тоя път...
Просто не е лесно да си възрастен.
Втрещявам се като си помисля какво ми или по - скоро ни предстои в неопределеното бъдеще.
И ми се ще да не е неизбежно.
 

[Шашмагюл*]

Освен това... не почвам работа, защото ме е страх, че няма да се справя. Самообвиненията и ниското самочувствие са ми в кърпа вързани при евентуален неуспех, а държанието на мъжа ми ще бъде като допълнителен... камшик по нараненото ми себелюбие...
И понеже сте над път и под път подобни...
Работете, работете, работете, а такива като мен ще са ви като морална подкрепа... че видиш ли те са тъпите, неграмотните, психично болните, а такива като вас... перфектни, работохолици, ценни за обществото...
Работете, работете, работете, ако може и като жени недейте да мрънкате...
Аз особено много се наслаждавам в такива случаи на енергичността.
Аз съм щастливец.
 
Бъдете бдителни, защото психотерапевтите през определен период от време минават, доколкото помня, на психотестове също за евентуално бъгване покрай някой по - тежък случай...
 
Интересно е ако всички сме с някаква степен на артеросклероза... как се определя нормалното не знам и кой ще успее да хване ненормалното в характера...
 
Освен това... ей така, ни в клин ни в ръкав ще кажа, че за мене е лудост ако едното дете иска супа, другото кюфте, аз шкембе, да сготвя всички ястия в един ден.
 
 

[Шашмагюл*]

https://www.youtube.com/watch?v=JTo3N73hpPg

Момчета и момичета... какво се случва ако недайсибоже постъпя в психиатрия и попадна на психиятър с артеросклероза, но неустановена?
 

[Шашмагюл*]

Казват, че изкривяването на очите, астигматизма и прочие имат психично изражение, че повечето с психично разстройство имат изкривяване на очите... хам, тез бе, с още един чифт фарове за късогледство, дългогледство.... изкуствен интелект му викам аз, да си сложиш очила, някак по начетено изглеждаш...
 
Ми чи те също имат бръмбари в главата в такъв случай... и запявам, във второ лице единствено число: You are no alone.... на български продължението:,ма!

[Cristo]

И кърмата от гърдата, което ме притесняваше повече спря...
След като приемах витамин С за седмица, две, ядох ябълки и цикълът ми сякаш е с по - малко кръвотечение, гледайки се тези няколко дни...
Изтръпванията на ръцете и краката от обезводняване и обездвижване почти липсват вече, откакто се раздвижих и правих упражненията - калайнетичните и пия вода, храня се по два пъти на ден, а и повече...
Въпреки третирането с препарати тези дни и висене на мивката, ръцете ми можеше и по - сухи да са, но не са напукани, което е много важно...
И това само с пълноценно хранене, ябълки и малко витамин с, за който трябва да знаете, че също е вреден, когато е в повече... така знам от близки.

Ябълките са голяма работа!

А витамин "С" е ПОЛЕЗЕН . Ако е в по-вече, излиза с урината

[Шашмагюл*]

Ами аз съм чувала друго, че не се отразява добре на нещо, ако се прекалява с приема на хапчета витамин с.
Не знам... за пореден път казвам, че принципът "никакви хапчета постоянно" досега при мен е успешен.
Дано не се разболявам от кръвно и други подобни, хронични, че си отидох за няколко месеца.
 

[Шашмагюл*]

Та... доста огорчена съм от това, което виждам в училищата. И аз все се подвеждам, че когато някой ми взема детето за час, мисли, трепти над него, дет се вика. Да не му духне, да не стои на течение...
Таратанци.
Кампании, кампании, кампании, които ти хвърлят прах в очите, че на децата в страната се гледа като на най - скъпото. А то само за парлъма, за пред хората и евросъюза ли? Иначе... като че ли имам чувството, че отглеждам следващите роби. Както аз, така и всички около мен.

[Шашмагюл*]

  Нали сега, пубертетите, четящи това не трябва да се отчайват... надявам се с това нещо да се промени към положително.