В стил спец

[Шашмагюл*]

Гнус ме хваща като си мисля за вас, спец. Не стига, че повечето сте развъдници на бацили, ами на всичкото отгоре, имате силата да пуснете статии, навсякъде, в които се обяснява нагледно какво представлява етичното отношение към дете и какво наказуемото. И колкото повече стига до бременни, толкова повече ще ви се плаща само заради спомена какво е било и какво е станало. Тези журналя... са помия. Не е невъзможно да вгорчават живота на куп невинни хора... както естествено има такива, които помагат, но не затова е този пост... Но колкото повече наблюдавам как се случват големите новини, толкова повече стигам до тези заключения.
Не е нужно някой да "изгърми", за да се прокара новост във взаимоотношенията.
Освен това... спомням си, спомням си и имам особеното усещане, че можех да "изгърмя" абсолютно невинна и абсолютно стараеща се да съм, както подобава.
Щото мене ми казаха, че не било много хубаво, че въобще си мисля за тези работи, не тук, в реалността ми го казаха... Ако така си вършите и иначе работата, сте пълна трагедия, ама пълна. Е как да не си мисля за тези работи, след като едва напоследък попаднах на статия, в която въобще видях как изглежда профилът на един насилник?
Спец, знам аз, че всичките с ОКР, БАР и прочие са напълно нормални хора, поставени в ненормална ситуация...
Поради тази причина, че преди не разбирах естеството на натрапливостите, преди съм се страхувала от преследване  , сега обаче сте ми паднали толкова много в очите, колкото не можете да си представите.
За домашно... не е зле да си прочетете какво е несъзнателен пренос на чувства...
Аз ще се опитам да ви го обясня на кратко:
Когато едното,вече голямо, иска да го целувате и прегръщате, както преди, а вие се измъквате с думите: "Вече си голямо, чадо, не е прилично така...", а другото ви центрира от време на време в окото, зъбите с главичка и прочие.... Ето това е несъзнателен пренос на чувства.
Една българска приказка "Каквото почукало, такова се обадило"... не помня чукало или викало, ама мисля, че булгерън ме разбраха... за другите...  Все си мисля, че ако са се напъвали да ме разбират, са влезнали за известно време в психиатрия....
 
Не ми се говори с нещо, различно от хора, които могат да направят нещо по моите национални въпроси...
Както и с хора със средно образование... естествено с някои изключения, на които им е простено, защото са си наваксали с книги или просто са природно интелигентни.
Аз... приключих с ОКР-то, ПР -то по - добре да го имам, а БАР... БАР е характер бе, не болест...  Когато чета характеристиките на БАР... за пореден път заключавам, че съм се стремяла да развия психично разстройство.  Ама благородно.
Ако не е бил Исус Христос и сродните му, от невръстни, как проходим, щяхме да работим.
 
Това са първи опити за превръщане на животното човек в Човек.

[Шашмагюл*]

  За ваше сведение, долу горе така им се радвам, както едно време. Няма какво толкова да коригирам... обаче се подсмихвам под мустак, че с тия температури, с тия кашлици, антибиотици и прочие, не мога да стигна до огледалото, та... подсмихвам се, задавайки си въпроса: "И що толкова много се впечатляваха, че ще ходя на терапевт и някак като че ли не ми съдействаха много? И ако за Варна да речем са ми пазили брачното благоприличие, несъобразявайки красотата на зъбите ми, то... на Димо Станчев какво му беше? Явно много, много не обичат, когато се оказвам права.  Оно пък съм и най - умното чадо в средностатистическата рода. ", а тия пък тук, нали все до психиатър опирам, на хапчета бях като буба, едва можех да гледам, какво ти да казвам, че някои филми не са подходящи за деца...
 
 
Теренът е свободен за други оплакващи се... Просто моят съвсем искрен съвет е да внимавате на кого си давате координатите през форуми, а когато ходите на психотерапевт, не забравяйте накрая да възстановите самостоятелното си мислене. Понеже дали те не се изразяват правилно, дали ние не ги разбираме, обаче около две години циклих над може би десет, двадесет поста, за да ги разбера накрая правилно.
 

[Шашмагюл*]

  И сега какво да направя като по навик си цъкнах да видя дали някой не е писал, пък взеха, че ме заприказваха?
 
Шашмагюлчета... екстра се чувствам.
 

[Шашмагюл*]

  Е вече не толкова... Някак тъжните иконки не ми допадат.
Та... искаше да се оплаквам ли? От движението около ремонта на стаята, чистенето вместо почивката, докато мъжа ми си беше тук, че сложихме паркет, от последващите ми безуспешни опити да изчистя, извънредното чистене и на коридора, стандартното на котлето, ме болят краката. От парацетамола като нищо може да съм натоварила не само черния дроб, но и бъбреците, които както по - паметливите знаят, преди време ми бяха дали ядове след прекомерна употреба на аулин. Преди малко в съчетание с леко изтръпване на краката, ме свиха бъбреците, а отгоре на всичко и ми прилоша за момент... точно както преди.
При условие, че се чувствам като разход за мъжа ми...
При условие, че децата не са от най - боледуващите, но все пак боледуват често... аз не мога да си позволя дори почасова работа, защото вкъщи се изтощавам достатъчно...
От там нито мога да изкарам допълнителен доход, нито мога да тегля някакъв кредит, за да си ремонтирам зъбите дотогава, докато не ми станат перфектно удобни... И... дори ме е страх да ида на лекар, да си направя изследвания, за да знам има ли ми нещо или е само моментен имунен срив заради всичко наоколо....
А същевременно ония мумии в другата къща им купуват хапчета, които да им поддържат живота, нали?
И няма да се очудя ако зад новата кола вкъщи не стои помощ от мъжа ми...
Доста обидена се чувствам, сигурно това му отношение ще се промени, но...
Бих го смачкала, но от това няма да се почувствам по - добре.
А когато отгоре на всичко, когато се опитвам да покажа на децата си, че правя много неща за тях, когато получа отговор кой те кара...
Знам, че са само деца и са потърпевши от цялата работа, обаче... ето заради това ми се е убивало всякакво желание за живот, тъй като от никъде не получавам някакво чувство на благодарност или разбиране...
Знам, че за децата си трябва да съм такава, раздаваща се, но нещо не ми се отдава с тая температура в момента.
А иначе съм съвсем нормален човек... мамка му. Това с религиите беше залитане в опит да опитам дали пък няма истина в това....
Ами няма.
Когато здравето ми се състоеше в две, три, пет хиляди лева...
Сега вече не знам на колко се равнявам.
И не виждам смисъл да си плащам здравните осигуровки....
Москов.

А ти 73, да не си някое спец, на което му е писнало да чете едно и също?
 

Да ти дам за всеки случай мнение за Лясковец?
Според мен става въпрос ей за този несъзнателен пренос на чувства, а не за изнасилване... Каквито и да са тези двамата - син и майка, да се прави опит за прокарване на етично отношение към децата по този начин, си е меко казано идиотска работа...
Ей, всяка майка, която стои до децата си и помага, колкото и грешна да е, грешките трябва да й се простят.
Особено като се има предвид, че едно време е нямало отдел Закрила на детето, боят е бил начин за възпитание, а учителите са имали право да правят забележка и в извънучилищно време как да се облича детето, каква прическа да има, имали са право да ги бият... а за бабите и дядовците, дядо ми ми разправяше, че непослушните ги наказвали да стоят върху орехови черупки... Значи, когато са те гледали по този начин, че си се олял малко с целуването на детето е като да те ухапе незаразен комар. 
А аз добре съм си направила изводите. Кофтито е, че никой никъде не се е сетил по - нагледно да обясни на времето още, че по нашия край са били малко повече тормозени физически и няма как да се досетят, че освен боя и друго трябва да коригират.
И Хасан и Ибрахим децата не трябваше да ги злепоставят така...
Можеше да се излезе с обща статия, без конкретен случай... Можеше регионално да се разпратят безплатни листовки... Толкова много варианти, различни от опропастяване на животи има....

[Шашмагюл*]

Гледам, че се посъбрахте, дришльовци!  Нали не забравяте, че всичко зависи от интонацията, с която се изрича? 
Нещо като онзи виц за крадеца: "-Крадец, крадец,.. крадльо, кадльо"
Та... не вярвам, че някой от старото поколение, особено пък жена би посегнал на сина си. Със сигурност считам, че става въпрос за несъзнателен пренос.
Тези извращения, перверзии бих казала, че са по - характерни за нашето, по - младо поколение. По - може да се очаква, защото като си спомням с какво подобие на момиче съм имала нещастието да комуникирам едно време, в сюблимната квартира в Града... Нали ви разправях, духало пушек от марихуана с още някакви приятелчета срещу двегодишното, за да му видят реакцията...

[Шашмагюл*]

Няма ли кой да предаде на Христо Теодосиев, че според моята теория родата ми е уникална? Съдейки по факта, че тази година около рождения ми ден е преминал астероид, пълен с платина, злато и прочие.
Според моята теория, причерняването, съчетано с виждането на звездички, показва, че душата отива на Слънцето, тялото си остава тук заради желязото в него...  При движението на астероидите, в различен времеви период човек ту умира, ту се ражда, за да изпълни своята мисия, ако ще тя да е да блее цял ден и да си мисли за магнитите. 
А онзи му колега, с витилигото, ще ми се пъчи с това колко години бил учил.
  При мен, до тук ги отброявам цели 26 години поне, в разнообразни направления.

[Шашмагюл*]

Ти ли беше спортистка?
 
Забравих да кажа, че изпитвам уважение към хора, в които виждам свои качества.
 
Баскетбол, волейбол, стрелба... са ми любими спортове. Футбол също.
  В първите три и към момента имам достатъчно качества, само много, много съм се обездвижила... Като че ли само разговорите с олигофрени не ми се отразяват добре.
 

[Шашмагюл*]

Така де... според мен мога да си скалъпя секта. 

А за това се изисква ум. Фактът, че поднасям всичко с голяма доза шега е, за да заявя твърдо решение, че няма да сформирам подобно нещо.
Иначе с един астроном под ръка, такива стройни теории ще нанижа, че  ... аааа, казала съм, ако ще влизам в психиатрия, ще е само във ВМА.
 

Та... на мен ми стига теоретичното, че... човек е един магнит, който ту се намагнитизирва, ту размагнитизирва до край... с други думи, ту умира, ту се ражда. Това, което е било, ще бъде. Малко по - различно, защото математически дори погледнато, връщайки се назад в миналото, правиш нови чертички, така че пътуването във времето назад може да бъде само мислено... така ми се струва на мен. Но бъдещето зависи от сегашното до голяма степен.
 

Във всички случаи, така се сплаших с разложителния процес, че предпочитам да бутам живота, докато тялото ми издържи.

 

Да се надявам, че всеки потенциален самоубиец като стигне до този пост, ще се сплаши достатъчно, за да опитва, докато се справи и заживее щастливо.

Това е моето желание. Вярвате или не, по - малко или повече винаги преживявам чуждата трагедия. В последните шест години повече от всякога. А когато разбрах, че такива като мен вършели такива щуротии понякога.... съвсем. Аз съм всичко друго, но не и лош човек, не и човек, който да е вършил съзнателно злини, избягвала съм да наранявам безпричинно, най - вече дълго време съм се опитвала да се водя и по десетте заповеди, което пък се е превърнало по - малко или повече в навик. Ако пък вие смятате това за лоша черта,  открила съм си своята тъмна страна, ядосайте ме достатъчно, като си гледам плесницата...
 

[Шашмагюл*]

Имам предвид самозапалванията. Иначе във времето назад си имам малък опит за рязане на вените, но се стреснах и не посмях да продължа.
Това със самозапалванията... не бих направила подобно нещо. Ако ще бойкотирам властта, бих го направила с протести.
 

 

Така де... каквото можах направих, за това, което намислих някъде в тези две години.

Ето ви модел на мислене, според който трябва да се борите за щастието си докрай. Колкото по - благородна я направите тази борба, толкова по - добре.
 
Обаче... специалистите сочели, че ако влюбването продължало повече от две години със същата сила, трябва да ги посетите. 

В превод това означава, че  надценявате прекомерно някого и сте заобиколени от олигофрени.
Ако това прерастне в обич обаче ,уталожена такава, е друго. Срещнали сте човек с много положителни качества.
Ако можете да го задържите поне като приятел около себе си, пак е хубаво, понякога дори повече.
Собственият ми съпруг като приятел би ми бил много по - ценен, отколкото като съпруг.
 

И други такива щуротиииии.

На Шашмагюл й мина температурата и прекрати разсъжденията си по магнитната теория, понеже на нея й прозвуча като почти доказателство.
 

Край на ента част.

[Шашмагюл*]

Благодаря на Администраторите
                   и Тодор Тодоров за цялото търпение.
В заключение, всяко едно достижение на науката, независимо от нейните направления, написано на лист, диск или каменна плоча остава от нас за нас. Тоест аз... след някой и друг век мога да седя и да анализирам какво съм писала тук, в този век, за да додокажа нещо си, което аз или други след мен не са успели. Тъй като за всяко красиво творение се изисква време... 
А размагнитизираният период е примерно време за цялостна почивка.
Разложителният... ако някое ПР е получило ПА... мога да препоръчам терапевт  .
Така де... смисълът на живота се заключава само и единствено в това: щастие тук и сега.

 

[Шашмагюл*]

та... преди два месеца, дори няма два, бях забранила да им се дават домати и краставици, защото имаха разстройство... помните, после последва психозата дори.
Снощи, ден преди да тръгнем за Германия, онази малоумница свекърва ми им е давала, въпреки че съвсем ясно й казах, че забранявам. Мъжът ми също й забрани, тази жена за мен е луда.
От седем сутринта двете, вместо да се радват, че подреждаме багаж, се чудят как да ме извадят от релси. Е, успяха.
По тази причина, нямам намерение да влизам в психиатрия, понеже един куп възрастни са изкукуригали и две малки деца си правят каквото искат.
Малката не ми дава елементарни капки за нос да й дам, което води до бронхит в последствие.
Тъй като това им държание е провокирано от факта, че ме нямат за нищо... ако по пътя към Германия, в Германия и след връщането ни ден, два се държат по същия начин... си събирам багажа и се махам от тук.... без предупреждение.
При цялото ми старание, да не ги изнежвам, да трептя дали не съм прекалила с лекото обличане, каква храна да им давам, как да говоря с тях, за да не ги нараня, да получавам абсолютно една и съща идиотщина отвсякъде... просто не си струва.
Ще си се прибера вкъщи, когато няма за кого да се грижа постоянно, понеже някой ми го разболява, няма начин да не мога да си намеря постоянна работа. Там дори и управленски пост мога да заема, а и да не... имам две ръце, все още някакви ниви, недокоснати от братовчеда... не ме е страх от работа.
А относно така наречените "перверзии", хахах, самообладанието си е абсолютно чист акт за мен. Ако не беше психиатрична зона това тук, никой нямаше да знае, не би трябвало и да го интересува нещо, което засяга само и единствено мен.
Това не ме прави перверзна всъщност, защото всеки, който не е малоумен и ме познава във всичките ми страни, знае, че нотите ми са много нежни.
Не ме интересува и мнението на терапевта ми, понеже двете години минаха, а и аз още като видях Димо Станчев се зачудих как може да имам толкова пеперудена душа, пък то било... нормално. 
Ненормално е било да се насилвам да пазя силата на чувствата, само за да си докажа постоянство. Всъщност на мен чувствата ми могат да са много постоянни, такива, каквито са например към сестра ми, която е етична спрямо мен, зачита мнението ми, когато става въпрос само и единствено за мен...
Честно ви казвам, идеше ми да пребия и двете си деца от бой. Ограничих се само да ги хвана по силно и да ги сплаша, за да престанат да се карат. Опитвала съм да ги оставям да се разправят сами. Едното одрано, другото охапано беше резултатът. Страх ме е, че ако ги оставя ще се осакатят някой ден така.
Та... каквато искайте ме наричате.... Аз зачитах законите. Самият факт, че се изменям при критика, е говорил за това.
Натрапливостите са ефект от недоспиване. Когато недоспиването е системно, това води до намалено съзнание. Когато човек има и някакви проблеми с миналото си... ако някой каже, че съм нямала, е олигофрен, който няма мозък... се получава временно неразбиране на себе си. В един разговор с психотерапевт, човек постепенно си прави мнение за миналото, мнение на възрастен вече, което решава проблема как да постъпи в ситуацията, ако му се случи в момента. Тоест... за разлика от майка ми, аз обясних на детето си, вместо да му се скарам за любопитството.
Неправилните реакции на майка ми за секса са ме бъгнали за неопределен период от време. Обясненията й са ме наранили от една страна, а от друга... моите желания, за моето тяло често са били пренебрегвани. Да, имам спомен от морето, когато вече имах в себе си чувството за срам, бях съблечена абсолютно гола, което си е като на 30 години някой против волята ви да ви съблече пред неопределено количество хора. Няма разлика в чувството.
Това, че баща ми на сън е можело да ми направи всякакви неща е разбираемо, не ме е травмирало то. На всеки може да се случи да сънува нещо и докато да се усети, да прегърне детето си, ако си е легнало при него. Не е невъзможно, колкото и да пищят ПР-тата, по мои предположения. Травмирало ме е отношението на майка ми след това. Всъщност и на баща ми. И двамата са считали за лошо, че ми е било любопитно как изглежда той, както и по - рано какъв е тоя филм, и какво правят тези хора голи.
Любопитството на децата трябва да се задоволява поне донякъде, без да се впуска човек в подробности. Такова е моето мнение. Хахха, ако случайно не съм права, се извинявам, за първи път ми е гледането на деца.
Така или иначе, като ги гледам как се държат, някой друг ще се тревожи какво да им говори.
Нямам намерение да лежа в психиатрия заради грешките на някой друг. Който не само че е грешал, ами има трудности и да си го признае, дори въобще да си ги осъзнае.
Аз и да имам грешки, в някои отношения съм толкова неуверена, че ще се вслушам. Особено в думите на терапист. Макар че и това е спорно, след като някои готвят за двете си деца отделни храни, което за мен е погрешно, тъй като тези деца ще изпитват ужас всеки път, когато някой не ги удостои с изпълнение на желанието? Не е ли така?
Струва ми се, че вариантът - днес моята храна, утре твоята, в другиден неговата или нейната... е доста по - добър, защото учи детето да се съобразява и с желанията на другите, и да отлага изпълнението на своите.
Наистина мислете над думите на терапевтите. Понякога и те грешат.
Важното е за себе си, да усетите "линията на нормалното" и да се стремите долу - горе поне към нея, понеже тя е всъщност "крива на нормалното", а не линия.

[Шашмагюл*]

Преди една или две години цялото семейство на сестра ми бяха получили сериозно стомашно - чревно разстройство след употребата на зелена салата, ей те по това време... Страховете ми въобще не са неоправдани, не е като някаква антиреклама по телевизията.
И макар че може да си имам ОКР, за няколко дни преживявам факта, че не живеем в стерилна среда и се нормализирам до толкова, че просто по обстойно мия чинии, чаши, което е само хубаво.
Щях да съм добра мед. сестра всъщност.
 

[Шашмагюл*]

Не пипането на носа е признак на наркомания, а миришенето на пръстите, тоест докосване на носа, гризане на нокти също, но и мирисането на пръстите, най - вероятно заради остатъчната миризма на наркотик.

[Шашмагюл*]

http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/nalozhena-e-vyzbrana-na-pochti-50-t-meso-i-mesni-produkti-6047397

Как да коментирам това?
Казах ли ви?
Има ли още някой, който да смята, че съм луда или пък имам необосновано ОКР?
Добре, че тези синини от спукани капиляри по единия крак са ми се случвали и преди и мисля, че се дължат на нервна основа или просто остарявам и получавам разширени вени. Когато се къпя с много гореща вода, започва да ме сърби кожата, най - вероятно от мини попарване. Може и на това да се дължи. Може и друго да е... все ми е тая. На мене ми беше за децата. Ама то... в училище на никой не му дреме. Вкъщи... артеросклероза на най - различни нива.
Ей... ама верно излиза, че тия с диагноза сме по - нормални от недиагностицираните.

[Шашмагюл*]

На етикетите пише "Пакетирано на", вместо "Годно до". Освен това направо не знам как ще си ходя на село, след като... като помня как ядях пастърмата и колко пъти е пращано месо за изследване... е, не съм умряла, даже и съм по - здрава от повечето, ама...
 
Просто имам прекрасен нюх... цялата съм като един камертон, нивелир, дегустатор, майстор и прочие.
 
Само да не ми се налага да говоря с артеросклеротици денонощно всъщност.
 
И не може ли там, във ВМА да ми закътат една самостоятелна стая, мене виковете, тогава, когато ми е заключена здраво вратата, не ми пречат да спя.
 
Ограничете ми достъпа за известно време, бе, иначе няма да я бъде.