Постоянна тревожност и очакване да ми стане нещо лошо

[nadinkata]

До преди малко бях в едно кафе с моята приятелка, стояхме там около 2-3 часа. Единствена мисъл която ми се въртеше в главата през цялото време беше, че ще ми стане нещо лошо всеки момент. Хора, повяравйте ми въобще не чувах какво говори моята приятелка само си мислех върху това да се самонаблюдавам дали някъде нещо не става в тялото ми. Това повече не може да се издържи, тая мисъл е унищожителна.Не мога да я потисна, а искам, не знаям какво да я направя, не прекъснаот се стремя да я махна, но не става.

[dnil]

Здравей, мила,
Ти откога си с ПА? Ако е от няколко месеца може би просто все още не си се научила да отклоняваш вниманието си. Знам, че ще си кажеш, че се опитваш, но не става. На мен също постоянно ми го повтарят: "Ако си го наложиш ще успееш" или "Просто не мисли за това". Само, че наистина не е просто. На такива думи аз реагирах остро и мислех, че никой не ме разбира. След 3 месца обаче започвам да осъзнавам, че наистина ако отклоня внимание, мислите ми се начоват на друго място и лека полека става по-добре. Не е лесно. Първите пъти въобще няма да успееш, ще си помислиш, че никога няма стане. Защо не опиташ следващия път когато си с приятелкада не сядате на кафе, ами да се разхождате или да извършваш някакво действие. Аз установих, че като започна да мисля за ПА и, че всеки момент ще дойде пристъпа -ако започна да чистя, ако отида до магазина, ако щеш дори секс да правя мисълта си отиваше и ми става добре. дано и при теб има успех. Аз лично така започнах и имам голям напредък. Не съм имала ПА от 10 дни. Успех!

[didkata]

spokoino Nadinka i az sum sushtata...postoqnno mislq che shte mi stane losho i shte me zakarat v speshnoto i t.n se takiva gluposti...az sum s PR veche 4 meseca pochvam 5 i nemoga da svikna...spokoino ne si sama i az postoqnno po cql den mislq che shte mi stane neshto i shte umra...pishi ot koga si s PR na kolko si ? pozdravi

[ru]

Здравей, Диди! Имам чувство, че съвсем си се отчаяла и това ме провокира да ти пиша. Не се бой! Първо опитай да се успокоиш, колкото можеш. Това, че близките ти те разбират и имаш с кой да споделяш е много хубаво и то ще ти помага, но ти сега не го осъзнаваш. Много е важно да спреш да се изследваш какво чувстваш по цял ден. Знам, че е трудно, но трябва да  се опиташ да го направиш. В противен случай ти без да искаш си влошаваш състоянието. Намирай си занимания, които да те поглъщат изцяло и да отвличат вниманието ти. Запомни, че от това не се умира - досега няма такъв случай - това го казват психолози и психиатри. Само ти се мъчиш, но и това е преодолимо. Моят съвет е да се опиташ да се върнеш към нормалния си начин на живот, колкото и да ти се струва невъзможно. В началото ще ти бъде трудно, но постепенно всичко ще се нареди. Знаеш, че говоря от личен опит и от позицията на човек с дългогодишно ПР. Аз сама успях да се измъкна в началото от този кошмар, защо да не можеш и ти. Това, че отново имам проблем е защото при мен има и други неща. Ако не бяха те, аз отдавна щях да съм забравила ПР. В момента пиша с най-добри чувства към теб и с желание да ти вдъхна малко вяра и кураж. Ще се оправиш, ще видиш, но трябва да бъдеш упорита и да не разрешаваш на ПР да провали живота ти. Поздрави от мен, желая ти успех!

[tonitos1]

Зтравейте всички от форума несте само вие така ,аз също съм така,постоянно си мисля че всеки момент ще получа паническа атака.А искам да ви кажа още че утр сутринта тръгвам на почивка на 400км от града във който живея.И съм страшно притеснена как ще мине пътуването и дали няма да ми се случи нещо лошо по пътя или да ми стане лошо направо незнам ужас.Дайтеми някои съвет милички.

[ru]

Здрасти, Тони! Единственото, което мога да те посъветвам е да се настроиш позитивно и да се опиташ да не мислиш, че ще ти стане нещо. Просто си кажи: " Да става каквото ще!" и това е. Иначе, каква почивка ще е, мила, ако непрекъснато се напрягаш и се тресеш в очакване на ПА. Ще видиш, че ще си изкараш супер.Лек път , весело изкарване и ще чакаме да ни пишеш, като се прибереш.  Поздрави от мен!

[didkata]

Privet otnovo na vsichki...BLAGODARQ TI MILA RU...odavna ne mi se beshe sluchvalo nqkoi nepoznat da se opitva da mi pomogne i da mi dade kuraj...trognata sum...naistina si prava che mnogo sum se panirala i veche neznam kakvo da pravq i kude da ida...vchera pak si pravih snimka na beliq drob da vidq dali ne mi ima neshto no ne pak nishto...lichnata mi lekarka ne mi dava da hodq na specialisti zashtoto veche nad 10 lekari potvardiha che mi nqma nishto zdravoslovno a sichko e na psihicheska osnova...no az pak prodaljavam da letq po kliniki i bolnici da se isledvam da vida se pak che moje da sum bolna ot nqkakva neizlechima bolest...to moito si e bolestno sustoqnie...ujasno mnogo se strahuvam prosto prez jivota si ne sam ispitvala podoben strah...ima momenti v koito se depresiram mnogo i ne vijdam smisal za nishto...sega me savetvat da otida na detski psihiatur koeto mene pak me plashi zashtoto se pak e psihiatur i koi znae kakvi hapcheta shte mi ispishe...a moq organisum e slab i imunnata sistema sushto zashtoto mn chesto piq hapcheta moje bi ot 1 godina postoqnno piq neshto (oshte predi da se poqvi PR) i sega me e strah ot teq antidepresanti koi znae posle nqma da moga da gi otkaja ujas ispitvam nqkakav ujas che nikoga nqma da se izlekuvam ot tova prokleto neshto...no nqmam izbor...shte pisha pak pozdravi i pak mersi